Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ИЗЛЪГАНИТЕ ЛЪЖЦИ

Тръгнали в селото на Хитър Петър двама лъжци, лъжат — око им не мига! Единият лъже, другият маже. Единият казал:

— Като идехме откъм Влашко, гледаме, Дунавът пресъхнал! И що риба в него — ей така се мята, че няма капчица вода!

— Вярно е това, вярно е! — Потвърждава вторият. — Ето и аз си напълних дисагите с риба, но я изядох, та останаха само тези рибки.

И той почнал да показва рибките.

Сетне първият казва:

— Като пристигнахме в Балкана, гледаме едно високо дърво, израсло чак до небето! Ние с моя приятел се качихме нагоре, нагоре и хайде на небето! А там си приказвахме с дяда господа. Той ни каза, че ще ни пусне в рая, да видим праведниците, а в ада — да видим грешниците.

— Вярно е това, вярно е! — потвърждава вторият. — Ама той ни каза още, че не бива да ходим само така напразно, ами и да свършим някоя полезна работа. Да обиколим дунята и да посъберем за мъртъвците по някоя жълтица, та да им ги носим армаган. Ето петима вече дадоха жълтици да занесем на умрелите. — И той посочил няколко пендари.

Людете повярвали и почнали да носят армаган — кой жълтица, кой две, че всеки има умрял човек — и ги давали на лъжците. И като лъжели така, лъжците напълнили една вулия с пари и тръгнали да идат в друго село.

Научил за тези измамници Хитър Петър, излязъл вън от селото и се покачил на едно високо дърво. Щом ги забелязал, че наближават, почнал да вика:

— Не ща, не ща, не ща!

Чули го лъжците и го попитали:

— Какво не щеш бе, приятелю?

— Ами не ща да ставам царски зет! Селяните искат да ме женят за царската дъщеря, ама аз не искам! Затова съм се качил на това дърво и викам, та да ме чуе царят!

Лъжците се почудили:

— Бре че улав човек си бил и ти! Да не искаш да станеш царски зет!

— Е, па аз си имам жена, имам си и деца! Как ще се женя, като си имам жена и деца? Лъжците му рекли:

— Ами не може ли един от нас да стане царски зет? Ето ние и двоицата сме ергени.

Хитър Петър казал, че може, но трябва само единият, не може и двоицата. Тогава лъжците почнали да се препират и да се бият кой да стане царски зет. Хитър Петър им рекъл отгоре:

— Хайде, приятели, не се карайте, ами идете до оная могилка, спуснете се оттам и който дойде пръв, той ще стане царски зет.

И ония, уж лъжци, ама се полъгали. Оставили торбата с жълтиците и хукнали да идат при могилката. А Хитър Петър това и чакал. Слезнал от дървото, взел вулията с парите, върнал се в селото и раздал на селяните събраните от лъжците пари. Разправил им как ги надхитрил и им казал други път да знаят и се пазят от всякакви измамници.