Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ХИТЪР ПЕТЪР БРЪСНАР

Случило се един съботен ден Хитър Петър да спре в един чужд град. В хана, дето отседнал, имало кафене. Като влязъл в него. Хитър Петър видял двайсетина празнодумци и сплетници, седят и си разправят разни приказки. По едно време заговорили за Хитър Петър. Казвали, че бил глупав, луд, смахнат, че хората се гаврели с него и само за смях го наричали Хитър Петър…

— Я оставете приказките — обадил се един скъперник. — Утре е неделя. Хайде да повикаме един бръсар, и за по-евтино да го спазарим общо да ни обръсне и докара за празника.

Хитър Петър, който дотогава мълчал, се обадил:

— Аз съм бръснар, няма защо да търсите друг, ще ви обръсна.

— Разгеле! Колко пари ще ни вземеш общо на глава?

— Хайде холан, лесна работа! Колкото искате, толкова ми дайте. Направил съм дватри гроша разноски на хана, като ги платите — стига ми толкова!

Повикали ханджията и скъперникът му казал:

— Разноските на този човек ще платим ние, от него нищо няма да дириш!

Хитър Петър им казал да отидат по стаите си, че той веднага ще идва да ги бръсне. А скъперникът се засмял презглава:

— Приятели, ударихме кьоравото! Наместо той нас да обръсне, ние него обръснахме! То излиза, дето го рекли хората: „Две глави за пара и една бадева!“ Няма да се падне на човек и по рупче!

Всички отишли по стаите си. Хитър Петър изпросил от ханджията един леген, един ибрик с топла вода и един сапун и започнал работата. Влязъл в първата стая, насапунисал хубаво човека и му казал да почака, че си бил забравил бръснача… И така — от стая в стая — насапунисал Хитър Петър всички и ги оставил да чакат. Сапунът бил много лют, та който си отворел очите, започвало да му щипе и той — ще не ще — трябвало да жуми и да чака бръснаря. Най-сетне Хитър Петър насапунисал и себе си, излязъл навън и взел да вика:

— Ей, хора, какво е това безобразие! Къде е този проклет бръснар, който ме остави насапунисан и отиде да си взема бръснача! Тичайте да го хванем!

Наизлезли всички от стаите си насапунисани, потекла по тях сапунявица, изцапали се навред. Разядосани, тичат нагоренадолу. Едни викат: „Тичайте, да го уловим този проклетник берберин!“; други викат за вода да се измият, трети охкат, че им се зачервили очите от лютивия сапун… Вдигнала се страшна олелия и смях. Цялата чаршия излязла да гледа и да им се смее…

А Хитър Петър се измил, излязъл си спокойно от хана…

Така той им заплатил за гаврите и подигравките.