Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

НАСТРАДИН ХОДЖА ЛЪЖЕ, ХИТЪР ПЕТЪР МАЖЕ

Веднъж Настрадин Ходжа и Хитър Петър тръгнали от Цариград и се наговорили — единият ще лъже, а другият ще маже.

Отива Настрадин в едно село и отсяда в една одая да нощува. Селяните го запитали:

— Откъде идеш, аркадаш?

— От Цариград ида.

— Е, какво има, какво няма в Цариград?

— Абе Цариград е един много голям град, какво ли няма в него. Всичко друго остави настрани, ама като направили една голяма джамия, цялата от сирене, та взели, че я заградили с наденици, наместо с плет!

Взели да се чудят хората — как може да се прави джамия от сирене, а да я заградят с наденици!

На съмване Настрадин заминал за друго село. По-късно пристига Хитър Петър и отсяда в същата одая.

Питали и него хората:

— Откъде идеш, приятелю?

— От Цариград ида.

— Разгеле, снощи имахме един мусафирин, разказва едни работи, да видим сега дали ще са верни.

— Какво ви разказа той?

— Казва, че в Цариград направили една голяма джамия от сирене, пък я заградили с наденици вместо с плет!

— Абе Цариград е един много голям град, какво ли не се намира в него! Другото остави, ама като идех насам, видях гарги да хвърчат, а в човките си носеха цели парчета сирене!

Селяните повярвали и казали:

— Трябва да е вярно това, дето го разправяше снощният гостенин! Ако не е било да я направят със сирене, отде ще вземат гаргите сирене да носят в човките си?

Отива Настрадин Ходжа в друго село. Преспал там на одаята и селяните го питали:

— Откъде идеш, аркадаш?

— От Цариград ида.

— Какво има, какво няма по Цариград?

— Абе Цариград е един много голям град, какво ли няма в него! От друго не се интересувах, ама като вървях насам, видях един голям мост на морето, една голяма върба край моста, а на върбата направили една голяма воденица с осем камъка!

Повярвалинеповярвали хората, на другата вечер пристига Хитър Петър. Питат и него:

— Откъде идеш, аркадаш?

— Ида от Цариград.

— Ей, снощи имахме тука един гостенин. Той ни разправя, че край морето имало един голям мост, до него висока върбака на върбата воденица с осем камъка! Ти видя ли такава чудесия?

— Абе Цариград е такъв голям град! Аз воденицата не видях, ама върбата видях. И като минавах край нея, съгледах едно куче слизаше от нея. цялото набрашнено от паспаля!

— Е — рекли селяните. — наистина трябва да е имало воденица на върбата! Че иначе къде кучето ще е намерило паспал да се овъргаля цялото?