Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ХИТЪР ПЕТЪР ЛЪЖЕ, НАСТРАДИН ХОДЖА МАЖЕ

Настрадин Ходжа и Хитър Петър решили да се надлъгват, да видят кой повече знае да лъже.

Настрадин искал да излъже Хитър Петра, че на една могила уж имало вода. Изкопал на върха на могилата трап, заровил там мехове, пълни свода, и подир туй казал на Хитър Петра, че на могилата има вода. Хитър Петър му рекъл:

— Как ще има вода на върха на могилата! Това е лъжа!

— Хайде да се хванем на бас!

— Добре, да се хванем на бас!

Обзаложили се те, но вечерта Хитър Петър се изкачва на могилата, видял, че е копано, и разбрал, че това е някаква игра на Настрадин Ходжа. Затова почнал да муши с шило. промушил меховете и водата изтекла. През нощта дошли свини, изровили празните мехове и ги изели.

Като отишли сутринта, Настрадин бутнал с едно шило. но не потекло вода. И тъй Хитър Петър спечелил облога.

Тогава решили заедно да тръгнат по селата и да забавляват народа с шегите си. Хитър Петър вървял по-напред и лъжел, а Настрадин вървял след него и прикривал, потвърдявал лъжите.

Тръгнал Хитър Петър от Драгоево и пристига в Златар. Като го видели хората, питали го какво има, какво няма в Драгоево? Той им отговорил:

— Абе знаете ли какво чудо стана в Драгоево? Там валя пастърма по керемидите!

Дохожда на другия ден Настрадин и селяните го питат:

— Откъде идеш, Настрадине?

— От Драгоево.

— Вярно ли е, че в Драгоево валяло пастърма, сума нещо останало по керемидите!

— Вярно е, приятели — казал той, — валя пастърма и сума нещо остана по керемидите!

Подир това Хитър Петър отива в Смядово. Като го видели смядовчени, питали го какво има, какво няма по света. Той рекъл:

— Да знаете, селяни, видяхедин копой, гони зайци по небето!

— Как може по небето да гони зайци?

— И аз се чудя, ама на — гонеше зайци по небето!

Дошел на другия ден Настрадин Ходжа, и селяните го запитали:

— Откъде идеш, аркадаш?

— От Златар ида.

— Вчера оттука мина Хитър Петър и разправяше, че там един копой гонел зайци по небето! Дали е вярна тази работа?

— А, туй нещо не е вярно, работата не е баш тъй. Едно малко кученце намерило умряла овца и било влязло в трупа й да гризе там. Един орел съглежда овцата, спуща се и я вдига заедно с кученцето. А то от страх джафкало в гювдЯта, пък Хитър Петър, като го чул, помислил, че копой гони зайци по небето.

Смядовчани казват тогава:

— Ей тоя човек казва правото! Настрадин Ходжа настигнал Хитър Петра, като излизал от Смядово, и му вика:

— Хей, Петре, какво правиш ти бе? Казал си на хората, че някой копой гонел край Златар зайци по небето! Аз прикрих лъжата, ама отсега нататък ще лъжеш само по земята, няма да възлизаш на небето!

— Добре, добре, Ходжа, няма да възлизам на небето!