Лиан Хърн
Разгромът (30)

Двайсет и девета глава

— Казваш, че е отправил открита заплаха към момчетата? — владетелката Араи се загърна с кожената си наметка.

Суграшицата, която бе вяла откъм морето цяла седмица, откакто се бяха върнали от Маруяма, най-накрая се бе превърнала в сняг. Вятърът бе стихнал и снежинките се сипеха тихо и спокойно.

— Не се тревожи — отвърна съпругът й Зенко. — Просто се опитва да ни сплаши. Такео никога няма да им причини зло. Твърде мекушав е, за да го стори.

— Сигурно в Хаги вали сняг — рече Хана, вперила поглед в морето отвъд, замислена за синовете си. Не беше ги виждала, откакто бяха заминали през пролетта.

Зенко добави със злорадство в гласа:

— И в планината. Ако ни провърви, това ще задържи Такео в Ямагата и няма да успее да се върне в Хаги преди пролетта. Тази година снегът подрани.

— Поне знаем, че владетелят Коно благополучно пътува за Мияко — отбеляза Хана, тъй като бяха получили вест от благородника преди заминаването му от Хофу.

— Да се надяваме, че следващата година ще подготви топло посрещане за владетеля Отори — рече Зенко и се изсмя по характерния си начин.

— Обаян от ласкателствата му, Такео представляваше забавна гледка — добави тихо Хана. — Без съмнение Коно е много убедителен и вещ лъжец!

— Както сам заяви, преди да тръгне — отбеляза Зенко, — небесната мрежа е широка, но плетката й е ситна. Сега мрежата ще бъде изтеглена. Накрая Такео ще бъде уловен в нея.

— Бях изненадана от новините за сестра ми. Смятах, че вече е преминала възрастта, в която може да има деца — тя погали повърхността на кожената си наметка, обзета от желание да усети мекотата й. — Ами ако наистина роди син?

— Ако всичко върви по план, няма да има кой знае каква разлика — отвърна Зенко. — Както и след това предложение за годеж между Сунаоми и дъщеря им.

— Той не бива никога да се жени за близначка! — съгласи се Хана. — Но засега ще продължим с преструвките.

Те се усмихнаха един на друг съучастнически.

— Единственото хубаво нещо, което стори Такео, е, че те избра за моя съпруга — каза Зенко.

„Беше жестока грешка от негова страна, каза си Хана. Ако беше отстъпил и ме беше взел за втора съпруга, колко различно щеше да е всичко! Щях да му народя синове, а без мен Зенко щеше да бъде просто един от васалите му, без да го застрашава по какъвто и да било начин. Ще си плати за това. Каеде също.“

Хана никога нямаше да прости на Такео, задето я бе отхвърлил, нито на сестра си, че я бе изоставила в детските й години. Беше обожавала Каеде, беше се вкопчила в нея, когато скръбта след смъртта на родителите й почти я бе лишила от разсъдък… а Каеде я бе изоставила — бе напуснала дома си една пролет и повече не се бе върнала. След това държаха Хана и по-голямата й сестра Аи в Инуяма като заложници и щяха да ги убият, ако Сонода Мицуру не ги беше спасил.

— Ти обаче не си преминала детеродна възраст! — възкликна Зенко. — Нека си народим още куп синове — цяла армия!

Двамата бяха сами в стаята и тя си помисли, че той ще пристъпи към действие на мига, но точно тогава отвън се разнесе нечий глас. Вратата се плъзна встрани и един слуга обяви приглушено:

— Владетелю Араи, Курода Ясу е тук с още един човек…

— Дошли са въпреки лошото време — рече Зенко. — Дай им да пийнат нещо, после нека малко да почакат, преди да ги въведеш, и се погрижи никой да не ни безпокои.

— Нима Курода вече идва така открито? — попита Хана.

— Таку не е опасен, той е в Хофу… тъй че сега никой няма да ни следи.

— Никога не съм харесвала брат ти — заяви рязко Хана. — Би трябвало да е верен преди всичко на теб, не на Такео, а те мами всеки ден, без изобщо да забелязваш. Шпионира те повече от година, бъди сигурен, че отваря дори писмата ни…

— Всичко това скоро ще се промени — заяви Зенко, запазвайки самообладание — Ще уредим въпроса с наследството на Муто. Тогава Таку ще трябва да ми се подчинява или…

— Или какво?

— В Племето наказанието за неподчинение винаги е било смърт. Не бих могъл да променя това правило дори за най-близките си.

— Само че Таку се ползва с уважението на мнозина, ти самият винаги си го казвал. Майка ти също. Няма да са много онези, които ще се опълчат против тях, нали?

— Смятам, че ще получим известна подкрепа. А ако спътникът на Курода е този, за когото си мисля, част от нея ще е доста мощна.

— Нямам търпение да го видя — рече Хана, усмихвайки се.

— По-добре да ти разкажа малко за него. Това е Кикута Акио, господар на фамилията Кикута след убийството на Котаро. Ожени се за Юки, дъщерята на Муто Кенджи. Тя роди момче и почина, а той се скри вдън земя със сина си… — той млъкна и впери поглед в Хана, а очите му с тежки клепачи заблестяха.

— С неговия син? — попита тя. — Да не е син на Такео? — той кимна в отговор и тя попита: — Откога го знаеш? — бе удивена и едновременно с това развълнувана от това разкритие, а мисълта й вече търсеше начин да се възползва от него.

— Знаех всички слухове, които стигаха до фамилията Муто, още като момче. Защо иначе Юки е била принудена да погълне отрова? Причината Кикута да я премахнат вероятно е била, че не са й имали доверие. И защо иначе Кенджи би отишъл при Отори с четири от петте фамилии? Вярвал е, че един ден Такео ще го спаси или поне ще го защити. Момчето… наричат го Хисао, очевидно е син на Такео.

— Сестра ми не знае това, сигурна съм — при тази мисъл Хана почувства как по тялото й се разлива приятна топлина на задоволство.

— Може би ще съумееш да й го кажеш в подходящия момент — предложи съпругът й.

— Непременно — заяви Хана. — Но защо Такео никога не го е потърсил?

— По две причини, предполагам — първо, не иска жена му да разбере и, второ, страх го е, че накрая ще го убие синът му. Както доктор Ишида любезно ни разкри, имало някакво пророчество в този дух и Такео вярва в него…

Хана усети как пулсът й се ускорява.

— Когато сестра ми научи, тази новина ще ги раздели. Тя копнее за син от години, затова никога няма да прости на Такео за забуленото му в тайна момче.

— Много мъже имат любовници и незаконни деца, но съпругите им прощават…

— Защото повечето от тях са като мен — отвърна Хана. — И да имаш други жени, не ме притеснява. Разбирам мъжките нужди и желания, а и знам, че винаги ще съм най-важната за теб. А сестра ми е вятърничава, вярва в любовта. Такео също — той няма друга жена, а жена му не може да му роди синове. Освен това и двамата са повлияни от Тераяма и от онова, което наричат Пътя на хоо. Вярват, че равновесието в света се поддържа от сливането на женското и мъжкото начало и ако този съюз се накърни, едва ли не ще рухнат Трите провинции. А ако империята им се срине, ти ще наследиш всичко, за което се е сражавал баща ти…

— А Племето вече няма да е разединено — добави Зенко. — Ще признаем това момче за наследник както на Кикута, така и на Муто, и чрез него лично ще контролираме Племето.

Хана дочу стъпки отвън.

— Идват — каза.

Съпругът й нареди да донесат още вино и когато заповедта му бе изпълнена, тя освободи прислужниците и сервира лично на гостите. Беше виждала Курода Ясу и се беше възползвала от луксозните стоки, които той внасяше от Южните острови — ароматно дърво, платове от Тенджику, слонова кост и злато. Тя самата притежаваше няколко огледала, направени от твърдото блестящо стъкло, което отразяваше действителния образ на човека. Харесваше й, че тези съкровища се пазеха скрити в Кумамото. Тя никога не ги показваше в Хофу. Сега разполагаше и с тази тежка и прекрасна тайна, която щеше да разкрие истинската същност на Такео.

Огледа внимателно другия мъж — Акио. Той хвърли бърз поглед към нея и после седна със сведени очи, привидно смирен, но тя веднага разбра, че далеч не е толкова благ. Беше висок и слаб и въпреки възрастта си изглеждаше много силен. Излъчваше съзнание за мощ, което запали у нея мигновен интерес. Не би го харесала като враг, но щеше да бъде безмилостен и безпощаден съюзник.

Зенко поздрави мъжете с подчертана вежливост, успявайки да прояви нужното уважение към Акио като глава на фамилията Кикута, без да накърнява собственото си достойнство като върховен господар на клана Араи.

— Племето е разединено твърде дълго — отбеляза той. — Дълбоко съжалявам за разцеплението и за смъртта на Котаро. Сега Муто Кенджи е мъртъв, време е тези рани да бъдат излекувани.

— Смятам, че целта ни е обща — отвърна Акио.

Речта му беше отривиста, с типичния за Източната провинция изговор. Хана усети, че той би предпочел по-скоро да замълчи, отколкото да прибегне до ласкателство, че трудно може да му се въздейства с комплименти, с някой от обичайните подкупи или методи на убеждаване.

— Тук можем да говорим открито — заяви Зенко.

— Никога не съм крил онова, което желая най-силно — каза Акио. — Смъртта на Отори. Той бе обвинен от Кикута за бягство от Племето и за убийството на Котаро. Това, че е все още жив, представлява оскърбление за нашата фамилия, за предците и традициите ни, за боговете.

— Хората разправят, че бил недосегаем за смъртта — отбеляза Ясу. — Но без съмнение е простосмъртен.

— Веднъж ножът ми се озова опрян в гърлото му — Акио се приведе напред с напрегнат поглед. — И досега не разбирам как се отърва. Притежава много умения… знам го; аз го обучавах в Мацуе… досега е успял да избегне всичките ни опити да го премахнем.

— Ето какво… — започна бавно Зенко и размени поглед с Хана, — научих нещо по-рано тази година, което може да не сте чули. Малцина го знаят…

— Доктор Ишида ни го каза — намеси се Хана. — Той е лекарят на Такео и е лекувал много от раните му. Научил е тази тайна от самия Муто Кенджи…

Акио вдигна глава и я погледна право в очите.

— Изглежда, Такео вярва, че само собственият му син може да го убие — продължи Зенко. — Имало някакво пророчество в този дух.

— Като онова за петте битки ли? — попита Ясу.

— Да, то бе използвано като доказателство за правото му да убие татко и да заграби властта — поясни Зенко. — Останалите думи са били запазени в тайна.

— Само че владетелят Отори няма синове — отбеляза Ясу насред настъпилото мълчание и изгледа последователно присъстващите. — Макар че се шушукат разни неща…

Акио седеше неподвижен, с безизразно лице. Хана отново почувства внезапния изблик на вълнение. Акио се обърна към Зенко, а гласът му бе по-приглушен и рязък от всякога:

— Значи знаете за сина ми Хисао? — Зенко кимна едва забележимо в знак на потвърждение. — Кой друг знае за това пророчество?

— Освен присъстващите и доктор Ишида… брат ми Таку и вероятно майка ми, макар че никога не го е споменавала пред мен.

— А в Тераяма? Сигурно Кубо Макото… Такео му казва всичко — изрече тихо Хана.

— Възможно е. Както и да е, малцина са. Важното е, че Такео вярва в пророчеството — отбеляза Зенко.

Ясу отпи припряно глътка вино и се обърна към Акио:

— Значи всички тези слухове са били истина?

— Да. Хисао е син на Такео — Акио също отпи и за първи път на лицето му трепна нещо като усмивка. Беше по-неприятно и тревожно, помисли си Хана, отколкото ако се беше просълзил или беше изругал. — Момчето не знае. Не притежава никакви умения на Племето. Но сега виждам, че няма да му е трудно да убие собствения си баща.

Ясу тупна по рогозката с отворена длан.

— Не ви ли казах, че момчето ще ви изненада? Това е най-страхотната шега, която съм чувал от години!

Внезапно и четиримата избухнаха в гръмък смях.