Лиан Хърн
Разгромът (18)

Седемнайсета глава

Такео знаеше, че дъщеря му работи заедно със Сугита Хироши по обяздването на черния жребец, макар и да не подозираше, че конят е за него, както знаеше почти всичко не само в Хаги, а и по цялата територия на Трите провинции. Между градовете, тичайки или яздейки на смени, сновяха вестоносци, а с обучени гълъби се изпращаха неотложни вести от кораби в морето. Той смяташе, че Хироши е като по-голям брат на дъщеря му; понякога се тревожеше за бъдещето му и за това, че все още не е семеен, и мислено търсеше подходяща и полезна годеница за младия мъж, който му служеше толкова предано още от детските си години. Бе чул хорските приказки за увлечението на Хироши по Хана, но не ги прие за истина, познавайки силния характер и интелигентността на Хироши. От друга страна, младият мъж старателно отбягваше всякакви възможности за брак и, изглежда, живееше по-праведно от монах. Такео реши да възобнови усилията си и да му потърси подходяща съпруга сред семействата на воини в Хаги.

Един горещ следобед в седмия месец, малко преди празника на Небесната тъкачка^[1], Такео, Каеде, най-голямата им дъщеря Шигеко и Хироши се отправиха към жилището на Терада Фумифуса от другата страна на залива. Бащата на Фумио, бившият главатар на пиратите, понастоящем надзираваше флотилията от търговски и бойни кораби, които обезпечаваха на Трите провинции развита търговия и защита от нападение по море. Терада бе прехвърлил петдесетте, но не проявяваше обичайните за напредналата възраст слабости. Такео ценеше проницателната му и трезва мисъл, както и уникалното съчетание от смелост и обширни познания, благодарение на които Терада бе проправил път на много нови занаяти и науки в различните градове на Трите провинции. Самият той не се вълнуваше особено от пищните съкровища, които бе придобил през годините на пиратството. След битката за Хаги и земетресението бе построил отново своята стара къщурка, и то главно по настояване на сина си Фумио и на снаха си Ерико — племенница от фамилията Ендо. Ерико обичаше рисуването, градините и красивите предмети; пишеше поезия с изящна калиграфия и бе създала жилище за чудо и приказ от другата страна на залива, срещу крепостта, близо до кратера на вулкана, където необичайният климат й даваше възможност да отглежда екзотични растения, които Фумио й донасяше от плаванията си, а също и чуждоземни билки, които Ишида обичаше да изпробва. Артистичната й природа и чувствителност я бяха направили любима приятелка на Такео и Каеде, а най-голямата й дъщеря бе особено близка с Шигеко, тъй като двете момичета бяха родени в една и съща година.

Над потоците в градината бяха изградени малки беседки и въздухът бе изпълнен с хладния ромон на течащата вода. Декоративните езера бяха осеяни с множество бледоморави и кремави лотоси — пренесени от Южните острови, — сгушени под сенките на странни дървета с форма на ветрила. Наоколо се носеше благоуханието на анасон и джинджифил. Всички гости носеха леки летни роби в ярки цветове, съперничещи на пеперудите, които кръжаха над цветята. Откъм гората окъсняла кукувица подхващаше своята отривиста песен, а цикадите жужаха непрестанно.

Ерико ги бе запознала с древна игра, в която гостите съчиняваха стихове, четяха ги и после ги пускаха да плават върху малки подноси към групата от следващата беседка. Каеде се бе усъвършенствала в писането на такава поезия благодарение на дълбоките си познания в областта на класическите цитати и пъргавата си мисъл, но Ерико почти не й отстъпваше. В приятелско съперничество двете се впускаха в пламенна надпревара за превъзходство.

По бавно течащата вода бяха пускани да плават и чаши с вино и от време на време някой от гостите се пресягаше, вземаше една от тях и я поднасяше на друг. Ритъмът на думите и звукът на смеха се сливаха с бълбукането на водата, с жуженето на насекомите и с песента на птиците, за да създадат за Такео онези редки мигове на съвършена наслада, която разсейваше тревогите му и облекчаваше мъката му.

Той наблюдаваше Хироши, който седеше с Шигеко и Каори — дъщерята на Ерико — в съседната беседка. Каори бе почти на възраст за задомяване — може би от двамата щеше да се получи добър брачен съюз; щеше да го обсъди с Каеде по-късно. Каори приличаше на баща си, беше закръглена, преливаща от добро здраве и ведро настроение. Сега се смееше заедно с Шигеко на усилията на Хироши да ги забавлява.

Но на фона на смеха и на всички останали звуци в този изпълнен с покой следобед Такео долови нещо друго, може би пърхане на птичи крила. Вдигна поглед към небето и далеч на югоизток видя малко ято. Когато птиците приближиха, стана ясно, че са бели пощенски гълъби, които се връщаха в къщата на Терада, откъдето бяха излетели. Всъщност тук постоянно долитаха гълъби, изпращани от различните кораби на Терада, ала това ято идваше от югоизток, където се намираше свободният град Акаши, и това изпълни Такео с безпокойство…

Гълъбите запърхаха над главите им и се устремиха към гълъбарника. Всички вдигнаха очи към тях и ги загледаха. После забавата продължи, привидно в същото ведро настроение, но Такео изведнъж усети жегата на следобеда, потта под мишниците си и стърженето на цикадите.

Откъм къщата дойде слуга, коленичи зад владетеля Терада и му прошепна нещо. Терада погледна към Такео и му кимна едва забележимо. Двамата станаха едновременно, извиниха се на присъстващите и се отдалечиха. Щом се озоваха на верандата, Терада каза:

— Съобщение от сина ми — пое от слугата късчетата сгъната хартия, направена от коприна и по-лека от перце, и двамата свързаха думите.

„Провал. Оръжията вече в ръцете на Сага. Връщам се незабавно.“

Такео отправи поглед към Каеде, която четеше и безгрижно се смееше, и рече:

— Трябва да се подготвим за военен съвет. Ще се съберем утре и ще решим какво да правим.

Военният съвет се състоеше от Терада Фумифуса, Мийоши Кахей, Сугита Хироши, Муто Шизука, Такео, Каеде и Шигеко. Такео им разказа за срещата си с Коно, за исканията на императора, за новия генерал и за изнесените незаконно оръжия. Естествено, Мийоши Кахей се обяви за незабавни действия — спешна лятна офанзива, най-добре смърт за Зенко и за владетеля Коно, после съсредоточаване на войски по източната граница, които напролет ще имат готовност да поемат към столицата, да разбият Ловеца на кучета и да убедят императора да преосмисли заплахите и оскърбленията към клана Отори.

— А твоите кораби могат да блокират Акаши — обърна се той към Терада. — Ще наложим контрол над пристанището, за да предотвратим следващи подмолни действия от страна на Араи — в този миг си даде сметка за присъствието на Шизука и за факта, че Зенко бе неин син, при което със закъснение я помоли да го извини за резкостта. — При все това не мога да оттегля съвета си — заяви той на Такео. — Докато Зенко подкопава властта ти на Запад, не можеш да се надяваш, че ще се справиш със заплахата от Изток.

— Синът на Зенко в момента е при нас — каза Каеде. — Смятаме, че това ще помогне да му въздействаме и да го подчиним на намеренията си.

— Все пак момчето едва ли е заложник — отвърна Кахей. — Същността на това да държиш заложници е да бъдеш готов да отнемеш живота им. Не искам да те засягам, Такео, но не смятам, че си способен да дадеш заповед за убийството на детето. Естествено, родителите му знаят, че с теб той е в безопасност като в майчини обятия!

— Зенко отново се закле, че ми е предан — рече Такео. — Не мога да го нападна без някаква провокация или предупреждение. Предпочитам да му предоставя доверието си с надеждата, че го заслужава. Трябва да положим всички усилия да запазим мира и да го отстояваме чрез преговори. Няма да хвърля във война Трите провинции.

Кахей стисна устни и поклати глава с мрачно изражение.

— Твоят брат Гемба и останалите в Тераяма ме посъветваха да спечеля благоволението на императора, да посетя столицата му идната година и да защитя пред него правото си на власт.

— Само че дотогава Сага ще е въоръжил с пушки десет армии. Нека поне да превземем Акаши и да не му позволим да се снабди със селитра. В противен случай вървиш право към собствената си гибел!

— Подкрепям идеята за решителни действия — рече Терада. — Съгласен съм с Мийоши. Тези търговци в Акаши съвсем са се разпасали! Свободен град, няма що! Те са позор. Ще ми е драго да им дадем един хубав урок — изглежда, Терада тъгуваше по дните, когато корабите му в буквалния смисъл контролираха цялата търговия по северното и западното крайбрежие.

— Подобно действие ще разгневи и ще настрои против нас собствените ни търговци — отбеляза Шизука. — А ние разчитаме на тях за осигуряване на провизии, както и на селитра и желязна руда. Би било много трудно да водим борба без подкрепата им.

— Навсякъде класата на търговците започва да става опасно силна — възнегодува Терада. Това бе негова стара болка; подобно недоволство изразяваше и Мийоши Кахей, както и мнозина други воини, които се отнасяха с неприязън към растящата състоятелност и благоденствие, които търговията носеше на гражданите. Не си даваха сметка, че това благополучие е сред най-твърдите устои на мира.

— Ако не удариш сега, после ще бъде късно — заяви Кахей. — Това е моят съвет.

— Хироши? — обърна се Такео към младия мъж, който до момента слушаше мълчаливо.

— Разбирам гледната точка на владетеля Мийоши — рече той — и в много отношения тя има своите разумни основания. Според изкуството на войната стратегията му има ред достойнства. Но съм възпитан да се подчинявам на Пътя на хоо. Пратете вести до императора, огласявайки своето планирано посещение, и го уведомете за решението си. Това ще отмени евентуално замислено нападение от негова страна. Бих препоръчал също като Кахей да подсилим армията си на Изток и да се подготвим за нападение, без обаче да го предизвикваме. Трябва да сформираме отряди от пешаци, които умеят да си служат с пушки, и да ги подготвим да противодействат на войници със сходно въоръжение, тъй като без съмнение до идната година Сага ще разполага със значителен огнестрелен арсенал. А колкото до Зенко, вярвам, че семейната обвързаност ще се окаже по-силна от всякакво лошо чувство, което може да изпитва към вас, или от амбицията му да ви измести от властта. Отново бих ви посъветвал да не допускате прибързани действия.

„Хироши винаги е бил умен стратег — помисли си Такео, — още от дете!“ После се обърна към дъщеря си.

— Шигеко?

— Съгласна съм с всичко, което каза владетелят Хироши — отвърна тя. — Ако дойда с теб в Мияко, Пътят на хоо ще надделее дори и над императора!