Лиан Хърн
Разгромът (20)

Деветнайсета глава

Щом се върна в резиденцията след посрещането на кирина, Такео незабавно отиде при Каеде, притеснен за здравето й, но тя, изглежда, се бе оправила и седеше на верандата откъм северната страна на къщата, където морският бриз довяваше хлад, и разговаряше с Таро — най-големия син на дърводелеца Широ. Той се бе върнал в Хаги с баща си, за да участва във възстановяването на града след земетресението, и понастоящем прекарваше времето си, дялайки статуи от дърво.

Такео го поздрави весело и Таро отвърна без прекалена официалност, тъй като общото им минало ги бе свързало в искрено приятелство, а и Такео се възхищаваше на уменията му, ненадминати в Трите провинции.

— От известно време обмислям идеята да направя статуя на богинята на милостта — рече Таро, вперил поглед в ръцете си, все едно му се щеше те да заговорят вместо него. — Господарката Отори има предложение.

— Знаеш къщата близо до морския бряг — подхвана Каеде. — Празна е от години, откакто Акане почина. Хората говорят, че била обитавана от духа й, че навремето тя използвала магии, опитвайки се да задържи при себе си владетеля Шигеру, и накрая попаднала в капана на собствената си черна магия. Моряци разправят, че палела лампи по скалите, за да отправя грешни сигнали към корабите, тъй като мразела всички мъже. Хайде да съборим тази къща и да наредим да почистят градината. Таро и брат му ще построят там ново светилище в чест на Канон и статуята, която той ще направи, ще благославя брега и залива.

— Чийо ми разказа тази история, когато бях момче, но Шигеру никога не е отварял дума за нея, нито за жена си.

— Може би душите на двете починали жени ще намерят покой — рече Таро. — Представям си малка постройка… няма да е необходимо да отсичаме боровете, ще я издигнем сред тях. Смятам да е с покрив от две части с дълбоки извивки като на този и свързани с ъглови съединения, които да го поддържат — той показа на Такео скиците на постройката, които бе подготвил. — Долният покрив уравновесява горния и му придава вид, внушаващ сила и в същото време лекота. Надявам се да придам на Благословената същите качества. Ще ми се да можех да ти покажа и нейна скица, но тя остава скрита в дървото, докато ръцете ми я открият.

— От едно-единствено дърво ли ще я издялаш? — попита Такео.

— Да, сега съм се заел да го избера.

Обсъдиха какъв вид да е дървото, на каква възраст и разни други подробности. После Таро си тръгна.

— Хубав план — каза Такео, щом останаха сами. — Въодушевен съм.

— Мисля, че имам специална причина да бъда признателна на богинята — рече тихо Каеде. — Това сутрешно неразположение, което отмина бързо…

Той схвана какво искаше да му каже, и отново почувства познатата смесица от радост и ужас, че силната им любов един към друг вероятно бе създала нов живот, бе въвела друго същество в нов цикъл на раждане и смърт. Мисълта за смъртта пораждаше ужаса, събуждайки всички страхове от миналото, когато на два пъти децата му бяха застрашили живота й.

— Скъпата ми съпруга — промълви той и тъй като бяха сами, я взе в обятията си.

— Смутена съм — каза тя с неловка усмивка. — Струва ми се, че съм твърде стара да раждам! Шигеко вече е жена. Да, и аз се радвам. Мислех, че никога няма да зачена отново, че шансовете ни да имаме син са загубени завинаги…

— Казвал съм ти много пъти, че съм щастлив с дъщерите ни — напомни й той. — И да се сдобием с още едно момиче, пак ще се радвам.

— Не ми се ще да го изричам — прошепна Каеде, — но съм сигурна, че този път ще е момче.

Той я притегли към себе си, осъзнавайки, че новото създание вече расте в нея — чудо, което го изпълваше с удивление, — и известно време двамата останаха безмълвни, отдадени на близостта си. После нечии гласове откъм градината и стъпките на прислугата по дъските на верандата ги върнаха обратно в света на ежедневието.

— Киринът благополучно ли пристигна? — попита Каеде, тъй като Такео вече й бе разкрил характера на изненадата.

— Да, дори не смеех да се надявам. Шигеко се влюби в него на мига. Цялото множество онемя от удивление.

— Да лишиш Отори от дар слово, си е сериозно постижение! — отбеляза тя. — Предполагам, че вече са се окопитили и сега съчиняват песни за него. По-късно ще отида да го видя лично.

— Не бива да излизаш в жегата — възпря я припряно Такео. — Сега изобщо не бива да се напрягаш. Ишида трябва да дойде и да те прегледа незабавно. Обещай ми да правиш всичко, което ти казва.

— Значи и Ишида е пристигнал благополучно? Радвам се. А малкият Чикара?

— Беше изтормозен от морска болест… и засрамен от слабостта си. Но много се зарадва, че вижда брат си — Такео замълча за момент и после каза: — Ще забавим въпроса с осиновяването до раждането на детето. Не искам да давам надежди, които после ще бъдат неизпълними, нито да създавам усложнения относно бъдещето.

— Така е разумно — съгласи се Каеде. — Макар че, опасявам се, Зенко и Хана ще бъдат разочаровани.

— Това е само забавяне, а не открит отказ — изтъкна Такео.

— Станал си благоразумен и предпазлив, съпруже! — отбеляза тя през смях.

— Така е. Надявам се да съм овладял прибързаността и безразсъдството от младостта си — претегляше внимателно какви да бъдат следващите му думи, и щом стигна до решение, заяви: — Имаше и други пътници от Хофу. Двама чуждоземци и една жена, която им превежда.

— Каква според теб е целта на пристигането им тук?

— Да увеличат възможностите си за търговия, предполагам, да добият нови впечатления от една страна, която е пълна загадка за тях. Още не съм имал възможност да разговарям с Ишида. Той може да знае повече. Трябва да умеем да ги разбираме. Помислих си, че е възможно ти да научиш езика им с помощта на жената, която ги придружава, но при това положение вече не искам да те натоварвам с нови отговорности.

— Да уча, да усвоявам чужд език, е едно от нещата, които ми доставят истинско удоволствие — отвърна Каеде. — Изглежда идеално занимание в период, когато ред други дейности трябва да бъдат прекратени. Ще се заема със сигурност. Но коя е жената, която е пристигнала с тях? Заинтригувана съм, че е успяла да научи чужд език.

Такео изрече с далечен глас:

— Не искам да те стъписвам, но съм длъжен да ти кажа. Тя е от Изтока и известно време е живяла в Инуяма. Родена е в същото село, от което съм и аз, и от същата майка. Тя е моя сестра.

— Едната от двете, които смяташе за мъртви? — възкликна удивена Каеде.

— Да, по-малката, Мадарен.

Каеде се навъси:

— Странно име.

— Обичайно за Скритите. Предполагам, че след клането е приела някакво друго име. Била е продадена в някакъв бордей от войниците, които са убили мама и сестра ни. Избягала е в Хофу и е работила в друг бордей, където е срещнала един чуждоземец, който се казва Дон Жоао. Говори езика им добре.

— Откъде знаеш всичко това?

— Видяхме се случайно в една странноприемница в Хофу. Бях предрешен заради тайна среща с Фумио. Разпознахме се на мига.

— Но нали са минали толкова години…? — Каеде го гледаше със съчувствие и в същото време с неверие.

— Сигурен съм, че е тя. Срещнахме се още веднъж за кратко и се убедих, че не греша. Наредих да я проучат и разбрах някои подробности за живота й. Казах й, че ще се погрижа за нея, но че не искам да я виждам повече. Пропастта между нас е станала непреодолима. Но ето че сега пристига тук. Естествено е да бъде привлечена от чуждоземците, тъй като тяхната религия в основата си е същата както вярванията на Скритите. Няма да я призная за моя роднина, но може да плъзнат слухове и затова исках да чуеш истината от мен.

— Вероятно тя може да ни бъде много полезна и като преводачка, и като учителка. Би ли поискал от нея да стане шпионка? — очевидно Каеде полагаше усилия да овладее изненадата си и да разсъждава разумно.

— Убеден съм, че ще бъде източник на информация, доброволно или не. Но информацията тече в двете посоки. Може да се окаже добър начин да внушаваме определени идеи на чуждоземците. Ето защо бих искал да те помоля да се отнасяш с нея подобаващо, с вежливост и дори с уважение, но да не й разкриваш никакви тайни и никога да не разговаряш с нея за мен.

— Прилича ли на теб? Вече изгарям от нетърпение да я видя.

Той поклати глава.

— Прилича на майка ни.

— Звучиш толкова студено — отбеляза Каеде. — Не се ли развълнува, когато установи, че е жива? Не желаеш ли да я въведеш в нашето семейство?

— Мислех я за мъртва. Сега не знам как да се държа с нея. Имам нова самоличност, твърде различна от момчето, което бе неин брат. По отношение на социалното ни положение пропастта между нас е непреодолима. Освен това тя е ревностно отдадена на вярата на Скритите, а аз не вярвам в нищо и никога няма да се върна към нашата религия от детството. Подозирам, че чуждоземците искат да разпространяват вярата си — да посвещават в нея нови и нови хора. Кой знае защо? Не мога да стана подвластен на никоя вяра, защото трябва да съм безпристрастен арбитър в споровете и да не допусна разделение на обществото ни.

— Който те види как водиш официалните церемонии в храма и светилището, никога няма да предположи, че не си вярващ — отбеляза Каеде. — Ами моето ново светилище и статуята?

— Познаваш способностите ми на актьор — отвърна Такео с внезапна нотка на горчивина. — Чувствам се достатъчно добре да имитирам вяра в името на стабилността. Но ако си от Скритите, що се отнася до вярата, не може да става и дума за неискреност. Ти си открит за всевиждащия безмилостен поглед на Бог.

„Ако баща ми не бе приел друга вяра, щеше да е жив и до днес, помисли си той. А аз щях да бъда някой друг.“

— Нали богът на Скритите е милостив? — възкликна Каеде.

— Към вярващите може би. Всички останали са прокълнати да горят в ада за вечни времена.

— Не мога да повярвам! — заяви Каеде, след като се замисли за момент.

— Аз също. Но в това вярват както Скритите, така и чуждоземците. Трябва да сме много бдителни с тях… ако вече ни смятат за прокълнати, може да решат, че са в правото си да се отнасят към нас с презрение или злост.

Видя как Каеде потръпна, и изпита боязън, че може би бе обзета от някакво предчувствие.