Серия
Черният отряд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows Linger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

9.
Хвойноград — смъртта се заплаща

С отминаването на дните Скубльо се плашеше все повече и повече. Час по-скоро трябваше да намери пари за борча си. Крейг започваше да разпространява слухове. Щеше да го използва за назидание на другите.

Тактиката му беше позната. Лихварят искаше да го уплаши, така че да му прехвърли „Лилията“. Кръчмата не струваше кой знае колко, но със сигурност цената й беше по-голяма от целия му дълг. Самият Крейг после щеше да я препродаде на стойност, по-голяма от първоначалната си инвестиция. Или да я обърне на бардак. И Кестенявия Скубльо, заедно с майка си щяха да се озоват на улицата, и смъртоносният смях на зимата да отекне в лицата им.

Убий някого, каза Крейг при предишната им среща. Обери го. Скубльо обмисли и двете предложения. Беше готов на всичко, за да задържи „Лилията“ и да защити майка си.

Стига само да можеше да докопа истински клиенти! Тук идваха само секачи за по една нощ и дребни мошеници. Нуждаеше се от редовни квартиранти. Но не би могъл да ги намери, без да ремонтира основно заведението. Което пък нямаше как да стане без пари…

Аса се изтърколи през вратата. Блед и уплашен, той забърза към тезгяха.

— Намери ли някакви дърва? — попита го Скубльо.

Дребното човече поклати глава и плъзна към него два гирша.

— Дай нещо за пиене!

Кестенявия метна монетите в кутията си. Човек не пита откъде идват парите. Те нямат памет. Наля пълна доза. Аса посегна трескаво.

— А, не! — спря го съдържателят. — Първо ми разкажи!

— Хайде, Скубльо! Нали ти платих!

— Вярно си е. Но ще ти дам да пиеш, когато ми обясниш защо си толкова настръхнал!

— Къде е тоя Гарван?

— На горния етаж. Спи.

Гарвана беше скитосвал цяла нощ.

Аса потръпна.

— Дай ми го, бе, Скубльо!

— Говори!

— Добре. Крейг и Червения ме спипаха. Искаха да им кажа за Гарвана.

Е, сега вече Скубльо знаеше как дребосъкът се е добрал до пари — беше се опитал да продаде Гарвана.

— Кажи ми нещо повече!

— Просто искаха да научат за него.

— И какво точно искаха да знаят?

— Дали изобщо излиза оттук.

— И защо?

Аса се запъна. Скубльо дръпна халбата назад.

— Добре де, добре! Сложили са двама да го следят. Изчезнали са. Никой не знае нищо. Крейг е побеснял!

Скубльо му даде виното. Скитникът го изпи на един дъх.

Съдържателят погледна към стълбите и на свой ред потръпна. Дали пък не беше подценил Гарвана?

— И какво казва Крейг за мен?

— Още едно ще ми дойде добре, Скубльо!

— Ще ти дам аз едно! Хубавичко ще ти го дам!

— Не ми трябваш вече, Скубльо! Напипал съм връзка. Мога да спя при Крейг всеки път, когато поискам!

Кестенявия изсумтя и си придаде незаинтересуван вид. Наля виното и процеди:

— Печелиш!

— Смята да те изрита от бизнеса, Скубльо. На всяка цена. Решил е, че си в комбина с Гарвана! — Последва нагла малка усмивчица. — Само не може да разбере откъде си набрал смелост да му се перчиш!

— Не съм. Нямам нищо общо с Гарвана, Аса. Знаеш го чудесно!

Дребосъкът се порадва на звездния си миг.

— Опитах се да го кажа на Крейг, Скубльо! Той изобщо не ми повярва.

— Изпий си виното и се измитай, Аса!

— Ама, Кестеняв…

Този път в гласа на Аса прозвуча обичайното му скимтене.

— Чу ме. Марш! Връщай се при новите си приятели. Да видим колко време ще те търпят!

— Скубльо!…

— Ще те изхвърлят на улицата, Аса. Точно при мен и мама. Къш оттук, кръвопиец такъв!

Дребосъкът гаврътна виното си и избяга, свил глава в раменете си. Беше вкусил истината в думите на Скубльо. Връзката му с Крейг щеше да бъде крехка и краткотрайна.

Е, Кестенявия се беше опитал да предупреди Гарвана, но той не му обърна внимание.

 

 

Скубльо лъскаше халбите, гледаше как гостът му си приказва с Глезанка в пълната тишина на езика им със знаци и се опита да измисли как да го накара да направи обир в горния град. Обикновено прекарваше тези ранни часове, загледан в момичето или в търсене на начин да се докопа до печалба, но в последните дни чистият ужас от улицата изтри обичайното му простодушие.

Внезапно от горния етаж се разнесе квичене — все едно че колеха прасе.

— Мамо! — Скубльо изкатери стъпалата по две наведнъж.

Задъхана, майка му стоеше на прага на голямата спалня.

— Мамо? Какво се е случило?

— Там вътре има труп!

Сърцето на Кестенявия заблъска в гърдите му. Той надникна в стаята. На долния десен нар до вратата лежеше някакъв старец.

Снощи имаше само четирима клиенти за спалнята. По шест гирша на глава. Стаята беше два метра широка и шест дълга, с общо двадесет и четири нара, наблъскани по шест един над друг. Когато всички легла бяха пълни, Скубльо взимаше по два гирша за спане облегнат на въже, опънато в средата на помещението.

Той побутна стареца. Кожата му беше студена. Мъртъв, и то от часове.

— Кой беше този? — попита Юни.

— Не знам — Кестенявия порови в дрипавите дрехи на трупа. Намери четири гирша и железен пръстен. — Проклятие!

Не можеше да го вземе. Ако не намереха нищо, Попечителите щяха да заподозрат нещо нередно.

— Голям кутсуз ни гони! Това ни е четвъртият вцепеняк за годината!

— Такива са ни клиентите, сине. И без друго са с единия крак в Катакомбите.

Скубльо плю.

— Най-добре да пратя за Попечителите!

Нечий глас се обади:

— Толкова време е чакал, нека почака още малко!

Кестенявия се обърна трескаво. Гарвана и Глезанка стояха зад майка му.

— Какво?

— Струва ми се чудесно разрешение на проблемите ни! — просвети го Гарвана.

Глезанка незабавно започна да изстрелва знаци — толкова бързо, че Скубльо не успяваше да схване и един на двадесет. Очевидно убеждаваше спътника си да не предприема нещо, но той не й обърна внимание.

Старата Юни изръмжа с натежал от лоши предчувствия глас:

— Скубльо!

— Не бой се, мамо. Ще се оправя с това. Ти върви да си вършиш работата!

Юни беше сляпа, но когато здравето й позволяваше, изтърсваше възглавниците и се заемаше с онова, което минаваше за камериерска работа — главно отупване на леглата между гостите, та да изтрепе бълхите и въшките. Когато здравето я приковаваше в леглото, Скубльо викаше братовчед си Калкана — вечен лентяй като Аса, но с жена и дечица. Използваше услугите му от жал към половинката му.

Тръгна надолу по стълбите. Гарвана го последва, като пътьом продължи спора си с Глезанка. За момент Скубльо дори се зачуди дали пък той не я задява. Голяма загуба на женска плът щеше да е, ако все някой не я оправяше.

Как биха могли един мъртвец и четири гирша да го спасят от Крейг? Отговор: нямаше начин. Не и законен.

Гарвана се настани на обичайната си маса. Пръсна по нея цяла шепа медни монети.

— Вино. Купи си една халба и за теб!

Скубльо събра монетите и ги пусна в касичката. Съдържанието й беше плачевно. Не си покриваше дори разходите. Обречен беше! Даже ако по чудо дългът му към Крейг изчезнеше, пак щеше да е обречен.

Постави халба пред Гарвана и седна на съседния стол. Чувстваше се по-стар от годините си — и безкрайно уморен.

— Кажи ми сега!

— Старецът, кой е той? Кои са били спътниците му?

Скубльо сви рамене:

— Просто някой, който е искал да се скрие от студа. Патъка е пълен с такива като него!

— Тъй значи…

Скубльо потрепери от вложения в думите на Гарвана леден подтекст.

— Дали предлагаш това, което си мисля?

— Например?

— Не знам. Каква полза от един труп? Тъй де, дори Попечителите просто ги струпват в Катакомбите…

— Ами ако приемем, че има купувач?

— Това и приемам, де. И какво?

Гласът на Скубльо едва се чуваше над масата. Не се сещаше за по-отвратително престъпление. В този град дори и най-гнусната смърт се ценеше повече от живота. Трупът беше свещен. Оградата представляваше същността на Хвойноград.

— Ами, нищо! Късно тази нощ отнеси тялото до задната врата. Това можеш да го направиш, нали?

Скубльо кимна вяло.

— Чудесно. Допий си виното!

Съдържателят го гаврътна на един дъх. Взе нова халба и професионално я лъсна. Това беше просто лош сън. Щеше да отмине.

 

 

Трупът му се стори почти безтегловен, но Скубльо с мъка преодоля стъпалата. Беше пил прекалено много. Мина през тъмната обща зала, пристъпвайки с преувеличено внимание. Струпаните около огнището хора му изглеждаха като демони на отблясъците от гаснещата жаравата. Тъкмо влезе в кухнята и един от краката на стареца събори някакво гърне. Скубльо се вцепени. Но не се случи нищо и сърцебиенето му постепенно се успокои. Продължаваше да си повтаря, че върши това само за да не замръзнат по зимните улици с майка си.

Ритна вратата с коляно и Гарвана веднага я отвори. Изсъска:

— Побързай! — и стисна краката на стареца, като помогна на Скубльо да го стовари в една каруца.

Задъхан и ужасен, съдържателят изхриптя:

— А сега какво?

— Върви в леглото. Ще си получиш дела на сутринта!

Облекчената въздишка на Скубльо за малко да прерасне в плач. Изпъшка:

— Колко?

— Една трета.

— Само една трета?!

— Аз поемам целия риск. Ти вече си в безопасност.

— Добре. А това колко прави?

— Зависи от пазара — Гарвана му обърна гръб. Кестенявия хлопна вратата, облегна се на нея и затвори очи.

Какво беше сторил?

Подхрани огъня и отиде да си легне, заслушан в хъркането на майка си. Дали тя знаеше? Може би нямаше да разбере. Попечителите често чакаха да падне нощта. Щеше да й каже, че е проспала всичко.

Но той самият не можа да заспи. Кой знаеше за мъртвеца? Ако се разнесеше слух, хората щяха да започнат да се чудят. Щяха да заподозрат немислимото.

Ами ако хванат Гарвана? Дали Инквизиторите щяха да го разприказват? Вола можеше да накара и камък да пропее.

На следващата заран съдържателят през цялото време следеше майка си. Тя не каза и дума, като изключим едносричните възклицания, които си й бяха обичай.

Гарвана се върна малко след пладне.

— Чай и купа яхния, Скубльо!

Когато плащаше, не хвърли медна монета на тезгяха. Кестенявия се ококори. Пред него лежаха десет сребърни ливи. Десет? За един мъртъв старец? И това е едната трета? Гарвана вършил ли е същото и преди? Сигурно беше богаташ. Дланите на Скубльо се изпотиха. В главата му се тълпяха всевъзможни престъпления.

— Кестеняв! — обади се тихо Гарвана, когато той му донесе чая и яхнията. — Дори не си го помисляй!

— Кое?

— Онова, за което си мислиш. Че и ти ще свършиш в каруцата!

Глезанка му се намръщи от прага на кухнята. Невероятно, но укорът й смути Гарвана за миг.

 

 

Отвън ханът, където се намираше леговището на Крейг, изглеждаше срутен като „Лилията“. Скубльо гузно се промъкна вътре. Опита се да не обръща внимание на Аса и колебливо се огледа за Бройчо. Биячът нямаше да го измъчва ей тъй, за нищо.

— Бройчо, трябва да се видя с Крейг!

Планината мускули отвори големите си, кафяви кравешки очи.

— Защо?

— Донесох му малко пари. По сметката.

Бройчо се понадигна от стола.

— Добре. Почакай тук! — и излезе.

Аса се примъкна към Кестенявия.

— Откъде взе парите, а, Скубльо?

— А ти твоите откъде ги взимаш, Аса?

Дребосъкът не отговори.

— Не е любезно да се пита. Гледай си твоята работа или стой далеч от мен!

— Скубльо, мислех, че сме приятели!

— Опитах се да се държа добре с теб, Аса. Дори ти заделих място за спане. А ти веднага, щом се събра с Крейг…

По лицето на Аса премина сянка.

— Съжалявам, Скубльо! Знаеш ме какъв съм. Не мисля толкова бързо. Правя глупости…

Скубльо изсумтя. Без съмнение, лентяят беше стигнал до неизбежното заключение: Крейг ще се отърве от него, веднага щом си уреди сметките с Гарвана.

О, и Кестенявия се съблазняваше да предаде клиента си. Той сигурно криеше цяло съкровище. Но имаше хиляди страхове, а гостът му беше начело в списъка.

Аса се обади:

— Открих как да измъквам сухо дърво от Оградата… — лицето му се освети от патетична молба. — Най-вече бор, ама все пак е дърво!

— Оградата ли?!

— Не е незаконно, Скубльо! Така почиствам Оградата.

Съдържателят се намръщи праведно.

— Скубльо, по-невинно е, отколкото да преровиш нечий…

Кестенявия сдържа гнева си. Нуждаеше се от съюзници във вражеския лагер.

— Дървото за горене е досущ като парите, Аса! Не пита откъде е дошло.

Дребосъкът се усмихна срамежливо:

— Благодаря, Скубльо!

Бройчо се провикна:

— Кестеняв!

Скубльо се отърси, докато пресичаше стаята. Хората на Крейг се хилеха самодоволно.

Беше сигурен, че идването му е било напразно. Крейг нямаше да го изслуша. Щеше да го изхвърли заедно с парите му.

— Бройчо казва, че си ми донесъл нещо по сметката — отбеляза лихварят.

— Ъхм.

Леговището на Крейг беше обзаведено досущ като някое от именията горе на хълма — или поне вещите оттам бяха влезли тук. Скубльо остана поразен.

— Спри да зяпаш и да видим какво носиш! И по-добре не ми давай шепа медни монети и не ме моли за отсрочка. Избра ли си вече топъл вход? Плащанията ти са чист майтап, Скубльо!

— Не се подигравам, господин Крейг! Честно! Мога да издължа над половината!

Лихварят вдигна вежди.

— Интересно…

Скубльо изсипа пред него деветте сребърни ливи.

— Много интересно!

Тежкият поглед на Крейг го прикова като стоманено острие. Кестенявия заекна:

— Това е повече от половината, заедно с лихвата. Надявах се, че като видите колко напред излизам по този начин…

— Млък!

Скубльо млъкна.

— Смяташ, че ще ти простя случилото се?

— Вината не беше моя, господин Крейг! Не съм му казвал да… Не знаете какъв е Гарвана!

— Млъквай! — Крейг се втренчи в монетите. — Е, може и да уредим нещо! Знам, че не си го насъскал ти. Не ти стига куражът.

Скубльо се втренчи в пода, неспособен да отрече страхливостта си.

— Добре, Кестеняв. Ти си редовен клиент. Връщаш се на нормалния график! — Лихварят пак огледа парите. — Напред си с три седмици, тъй ми се чини.

— Благодаря, господин Крейг. Наистина. Не знаете какво означава това за…

— Млък! Знам точно какво означава. Сега изчезвай! И започвай да спестяваш за следващата вноска. Това ти е последната отсрочка!

— Да, господине!

Скубльо побърза да отстъпи. Бройчо му отвори вратата.

— И, хей, Кестеняв! От време на време може да те търся за нещо. Услуга за услуга. Нали разбираш?

— Да, господине!

— Добре. Разкарай се!

Скубльо си тръгна. Болезнено гадене замени облекчението му. Крейг щеше да го накара да предаде Гарвана. Почти се разплака, докато се мъкнеше към къщи. Положението никога нямаше да се подобри. Каквото и да правеше, все попадаше в капан.