Глен Кук
Надвисналата сянка (41)

41.
Порт Медовина — Корабът

Нашият кораб очевидно беше последният, напуснал Хвойноград. Продължавахме да чакаме някой следващ, който да донесе новини, но друг не пристигна. Екипажът на нашия също не ни направи услуга — не преставаше да разпространява нелепости из целия град. Бяхме буквално затрупани от местните любопитковци, от хора, загрижени за роднините си в Хвойноград и от градските управници, притеснени, че групата ни закоравели бежанци може да им докара неприятности. Шекера и Лейтенанта се оправяха с това. Борбата за оцеляване погълна останалите от нас.

Заедно с тримата магьосници, Мускуса, Кеглата и Лихваря, се промъкнахме през тъмния бряг на Порт Медовина късно след полунощ. Трябваше да се пазим от въоръжените полицейски патрули. Избягвахме ги с помощта на магьосниците. Гоблин се оказа особено полезен — притежаваше заклинание, способно да приспива.

— Ето го — прошепна Кеглата, като посочи кораба на Гарвана.

По-рано същия ден се бях опитал да открия как се плащат таксите за кейовото място, но нямах късмет.

Корабът беше прекрасен, голям и с чисто нов вид, който мракът не можеше да прикрие напълно. На борда горяха само обичайните фенери — на кърмата, на носа, на левия и десния борд, както и един, окачен в началото на трапа, където стоеше на вахта самотен, отегчен моряк.

— Едноок?

Магьосникът поклати глава:

— Не мога да определя!

Спогледах се с останалите. Нито Мълчаливия, нито Гоблин бяха забелязали нещо интересно.

— Добре, Гоблин! Свърши си работата! Това ще е тестът за присъствието й, нали?

Той кимна. Ако Глезанка се намираше на борда, заклинанието му нямаше да засегне вахтения.

Сега, когато всички бяха възприели подозренията ми, че Гарвана е жив, аз започнах да ги подлагам на съмнение. Не виждах смисъл още да не е изчезнал със скъпия си кораб колкото се може по-надалеч, вероятно към островите.

Тези острови ме интригуваха. Смятах, че бихме могли да завземем кораба и да потеглим натам. Трябваше ни обаче човек, който да познава пътя. Островите се намираха доста далеч и нямаше установени търговски маршрути. Не можеше да се стигне дотам без външна помощ.

— Добре — промърмори Гоблин. — Вече спинка!

Морякът на квартердека се беше прегърбил на най-близкия попаднал му стол. Беше скръстил ръце на перилото, облегнал чело върху тях.

— Няма я Глезанка… — промърморих.

— Няма я.

— А да има още някой наоколо?

— Не.

— Да вървим тогава. Прикривайте се, движете се бързо, знаете си работата.

Прекосихме кея и се покатерихме по трапа. Морякът се размърда, но Гоблин го докосна и той отново падна като труп. Магьосникът бързо обиколи от носа до кърмата, като по ред провери всички вахтени. Върна се с кимване.

— Долу има още осем човека, спят като бебета. Погрижих се за тях. Вървете напред!

Започнахме с най-голямата каюта, като приехме, че е на собственика на кораба. Така и се оказа. Намираше се на кърмата, където обикновено е мястото на тези каюти, и беше разделена на отделни помещения. Открих в едно от тях вещи, които говореха, че е било обитавано от Глезанка. В половината на Гарвана открихме мръсни дрехи, хвърлени преди известно време. Имаше достатъчно прах да ни подскаже, че никой не е посещавал каютата от седмици.

Не открихме документите, които търсех.

Намерихме обаче пари, и то доста значителна сума. Беше хитроумно скрита, но Едноокия имаше непогрешим усет за такива неща.

Появи се, понесъл сандъче, което преливаше от сребро.

— Не смятам, че на Гарвана ще му трябва, ако е умрял — заяви Едноокия. — А ако не е, ами добре, защото старите му дружки са в нужда!

Монетите бяха странни. След като ги огледах, разпознах какво не им е наред — бяха същите като онези, получени от Скубльо от Черния замък.

— Надушвам тези работи — казах на Едноокия. — От Черния замък идват. Провери дали има нещо нередно в тях!

— Нъц. Хубави са си като истински — той се изкиска.

Изхъмках недоволно. Не страдах от скрупули по отношение на парите. А и Гарвана ги беше спечелил по нечестен начин, така че можехме да ги вземем с чиста съвест. Парите нямат нужда от доказателства, както казваха в Хвойноград.

— Я се съберете насам! Имам идея! — и отстъпих към задния люк, откъдето през стъкленото прозорче можех да наблюдавам кея.

Момчетата се струпаха около мен и ковчежето.

— Какво си намислил? — попита пръв Гоблин.

— Защо да се задоволяваме с парите? Защо не вземем целия проклет кораб? Ако Гарвана е мъртъв, или дори се преструва на такъв как ще ни възрази? Спокойно можем да го направим свой щаб.

На Гоблин идеята му хареса, следователно Едноокия се обяви против нея. Най-вече защото корабите са подозрително близо до водата.

— Ами екипажът? — попита той. — Ами началникът на пристанището и хората му? Моментално ще ни хвърлят в лапите на закона!

— Може би, но според мен ще се справим с тази заплаха. Нанасяме се и заключваме екипажа, така че да няма кой да се оплаче. Няма ли сигнал, тогава защо да се интересува началникът на пристанището?

— Целият екипаж не е тук, някои са в града.

— Ще ги прибираме по реда на завръщането им. По дяволите, човече, сещаш ли се за по-добър начин да сме готови да тръгнем бързо? А и какво по-добро място да дочакаме появата на Гарвана?

Едноокия се отказа да спори. Като цяло е лентяй, освен това в окото му забелязвах искри, които ми подсказваха, че мисли поне ход преди мен.

— Най-добре да го обсъдим с Лейтенанта — заяви. — Той познава корабите!

Гоблин пък познаваше добре Едноокия.

— Хич не гледай мен, ако смяташ да ставаш пират! Преживял съм всички приключения, които съм искал! Само ми се ще да се прибера вкъщи!

Те започнаха да спорят — и то на висок глас, така че се наложи да им затворя устите.

— Нека се притесняваме най-вече за следващите няколко дни — изръмжах. — За това какво ще правим после, може да мислим и по-късно. Гледайте сега. Тук имаме дрехи, които са принадлежали на Гарвана и Глезанка. Можете ли да ги намерите вече?

Те събраха глави. След известен размисъл Гоблин обяви:

— Според Мълчаливия — да. Проблемът е, че се налага да го прави като куче. Тръгва по следата и я следва навсякъде, където е ходил Гарвана, чак до мястото, където е умрял. Или пък, ако не е — дотам, до където се намира в момента.

— Но това… По дяволите. Той се е подвизавал тук няколко месеца!

— Хората прекарват доста време на едно място, Знахар. Мълчаливия ще прескочи тази част!

— При все това ми се струва бавно.

— Но е единственото, което ще ни заведе до плячката, освен ако тя не дойде сама при нас. А може би не е в състояние.

— Добре, добре! Ами корабът?

— Да питаме Лейтенанта. Да проверим и дали ще открием проклетите ти документи!

Не намерихме ръкописите. Едноокия не успя да забележи и никакви тайници. Ако исках да проследя документите, трябваше да започна с екипажа. Някой все ще е помогнал на Гарвана да ги свали.

Напуснахме кораба. Гоблин и Лихваря набелязаха удобно място, откъдето можеха да го наблюдават. Мълчаливия и Мускуса поеха по следата на Гарвана. Останалите се прибрахме и събудихме Лейтенанта. Той реши, че завземането на кораба е добра идея.

Никога не е харесвал особено Гарвана. Мисля, че не само практичността го мотивираше.