Серия
Черният отряд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows Linger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

19.
Хвойноград — страх

Гарвана с трясък отвори вратата на „Лилията“. Скубльо стреснато вдигна глава. Задъхан, клиентът му се облегна на касата. Изглеждаше така, сякаш току-що е съзрял лицето на смъртта. Съдържателят остави парцала си и избърза с глиненото шише в ръка.

— Какво се е случило?

Гарвана погледна през рамо към Глезанка, която досаждаше на единствения платежоспособен посетител на заведението. Поклати глава, пое си няколко пъти дълбоко дъх и потрепери.

Беше изплашен! Дявол го взел, този човек изпитваше страх! Скубльо направо се изуми. Какво ли би могло да го стресне до такава степен? Не трепваше дори от Черния замък.

— Гарван! Я ела тук и седни!

Хвана Гарвана за ръката. Той го последва покорно. Скубльо улови погледа на Глезанка и й даде знак да донесе две халби и още една бутилка. Момичето само погледна към Гарвана и незабавно забрави своя клиент. Пристигна на мига с халбите и бутилката, а пръстите й се стрелкаха в бърз танц.

Покровителят й не я забеляза.

— Гарван! — изсъска остро Скубльо. — Я се вземи в ръце, човече! Какво, по дяволите, е станало?

Очите на Гарвана се фокусираха. Той погледна към съдържателя, после към Глезанка, накрая към виното. Гаврътна наведнъж цяла халба и я удари в масата. Момичето му доля отново.

Посетителят се заоплаква, че са го оставили да се оправя сам.

— Голямо чудо! — подвикна му Скубльо.

А онзи започна да ругае!

— Върви по дяволите тогава! — заяви му Кестенявия. — Гарван, казвай! Загазили ли сме?

— Ъ… не. Не ние, Скубльо. Само аз! — той се отърси като мокро куче и погледна към Глезанка. Пръстите му заговориха.

Скубльо дори схвана повечето от казаното.

Гарвана й нареждаше да събира багажа. Трябвало да побегнат отново.

Глезанка искаше да разбере защо.

Защото са ни намерили, каза й гостът му.

Кой?, попита момичето.

Отрядът. Те са тук, в Хвойноград!

Глезанка не изглеждаше притеснена и отрече тази възможност.

Отрядът ли, зачуди се Скубльо. Какво, по дяволите, беше пък това?

Тук са, настоя Гарвана. Ходих на срещата. Закъснях и извадих късмет. Нападнаха ги малко след началото. Бяха хората на Дука и Попечителите. Братството. Видях Знахаря и Брестака, и Гоблин. Чух ги да се наричат един друг по име, чух ги да споменават също Шепота и Перото. Отрядът е в Хвойноград, а Покорените са с тях. Трябва да се махаме!

Скубльо нямаше представа какво се случва. Кои бяха тези хора? Защо се плашеше от тях клиентът му?

— И как точно ще избягаш където и да е, Гарван? Не можеш да излезеш от града. Заливът още е замръзнал.

Гарвана го погледна така, все едно е готов да му прегризе гърлото за едното нищо.

— Я се успокой, Гарван! Използвай главата си. Не знам какво, по дяволите, става, но ще ти кажа едно. Точно сега се държиш по-скоро като Кестенявия Скубльо, а не като Гарвана. Стария Скубльо е онзи, който се паникьосва. Нали не си забравил?

Клиентът му съумя да се усмихне криво.

— Прав си. Вярно е. Гарвана използва главата си… — и изсумтя кисело. — Благодаря, Скубльо!

— Та какво е станало?

— Нека кажем просто, че миналото ме догони. Минало, което не очаквах да видя скоро. Я ми разкажи за онзи спътник, когото си води Вола напоследък. Доколкото съм чувал, този инквизитор е единак.

Скубльо му описа човека, макар че не си го спомняше много добре. Беше съсредоточил вниманието си върху Вола. Глезанка се настани така, че да може да чете по устните му. После със своите оформи една дума.

Гарвана кимна:

— Знахаря.

Скубльо потрепери. При превода на местния език този прякор му прозвуча злокобно[1].

— Той да не е някакъв наемен убиец?

Гостът му се засмя невесело.

— Не, всъщност е лечител, при това доста добър. Но има и други таланти. Например достатъчно е нахален да слезе тук да ме търси, прикривайки се зад Вола. Та кой би му обърнал внимание? На всички им се подгъват краката в присъствието на проклетия инквизитор.

Глезанка отново заговори със знаци. Продължи твърде бързо за Скубльо, но според него тя увещаваше Гарвана и му казваше, че Знахаря му е приятел и няма да тръгне да го преследва. Просто е съвпадение, че пътищата им са се пресекли.

— Изобщо не е съвпадение! — възрази Гарвана и на глас, и със знаци. — Ако не са тръгнали подире ми, тогава защо са дошли в Хвойноград? Защо са тук и двама от Покорените?

Глезанка отново отговори твърде бързо, за да може Скубльо да схване всичко. Май спореше, че ако някаква жена на име Господарката се е добрала до този Знахар, както и до друг един на име Мълчаливия, то — на първо място — въпросният лечител изобщо нямаше да бъде тук. Гарвана я гледа поне петнадесет секунди, все още вцепенен. Изпразни втора халба вино и след малко заяви:

— Права си. Напълно си права! Ако търсеха мен, щяха да са ме хванали. Теб също. Самите Покорени щяха да пъплят наоколо като въшки. Така значи, в крайна сметка е съвпадение. Но все едно. Основните копои на Господарката са в Хвойноград и търсят нещо. Какво? Защо?

Ето го вече стария Гарван. Студен и твърд, и разумен.

Черният замък, подаде знак Глезанка.

Подобреното настроение на Скубльо отново се вкисна. Гарвана погледа момичето няколко секунди, после се обърна натам, където по принцип се издигаше Черният замък и отново погледна към Глезанка.

— Че защо?

Тя сви рамене. Подаде знаци: В Хвойноград няма какво друго да Я привлече.

Гарвана поумува още няколко минути. После попита Скубльо:

— Друже, направих ли те богат? Успях ли да те спася от всички неприятности?

— Вярно си е, Гарван!

— В такъв случай е твой ред да ми подадеш ръка. В Хвойноград са дошли мои много влиятелни врагове. Те работят заедно с Попечителите и Дука, най-вероятно са наминали насам заради Черния замък. Ако ме забележат, ще загазя!

Кестенявия Скубльо беше с пълен стомах. Имаше топло местенце, където да си легне. Майка му беше в безопасност. Нямаше дългове и над главата му не висяха непосредствени заплахи. Вярно си беше, че човекът срещу него носи отговорност за това. Беше отговорен също и задето го е натоварил с убийствена съвест, но това можеше да му се прости.

— Казвай. Ще направя каквото мога!

— Ще помогнеш и на себе си, ако са се загрижили за замъка. На мен, на теб и на Аса. Направихме грешка с това нападение на Катакомбите, но няма значение. Искам от теб да узнаеш каквото можеш за случващото се в Дуретил. Ако ти трябват пари за подкупи, кажи ми. Ще ти се отплатя!

Озадачен, Скубльо отвърна:

— То е ясно. Но не може ли да ми подскажеш нещичко?

— Не и докато самият аз не науча повече. Глезанке, събери си нещата. Ще трябва да изчезнем!

За пръв път Скубльо възрази:

— Хей! Какво правиш? Как смяташ, че ще въртя това място без нея?

— Докарай онова момиче Лиза. Вземи братовчед си. Не ме е грижа. Трябва да изчезнем.

Кестенявия се намръщи. Гарвана поясни:

— Искат нея повече, отколкото съм им нужен аз!

— Та тя е само дете!

— Скубльо…

— Да, господине! Как ще се свързвам с теб тогава?

— Просто няма да се свързваш. Аз ще те търся. Глезанке, тръгвай! Онези там са Покорени!

— А какво е Покорен? — поинтересува се Скубльо.

— Ако имаш богове, Кестеняв, моли им се никога да не научиш. И се моли от все сърце!

По-късно, когато Глезанка се върна с вещите си, Гарвана добави:

— Смятам, че трябва да обмислиш възможността за напускане на Хвойноград заедно с мен. Тук ще започнат да стават разни неща, които няма да ти харесат!

— Трябва да се грижа за майка си.

— Въпреки това си помисли, Скубльо. Знам за какво говоря! Навремето работех за тези хора!

Бележки

[1] Croaker, както е прякорът на Знахаря на английски, означава също „черногледец, песимист“ както и грачещо (злокобно) птица. — Б.пр.