Серия
Черният отряд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows Linger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

20.
Хвойноград — потайни разговори

Гарвана изчезна от полезрението ни. Дори Гоблин не успя да открие следите му. Перото и Шепота поработиха върху нашите затворници, докато и двете не се изтощиха, но не откриха нищо за стария ни приятел. Заключих, че Гарвана е използвал измислено име, когато е общувал с тях.

Защо не беше използвал такова и в Патъка? От глупост? От гордост?

Доколкото си спомням, Гарвана страдаше от определени излишъци гордост. Това не му е истинското име — не повече, отколкото Знахар е моето. Но с този прякор ни беше известен през годината, докато служеше при нас. Никой от Отряда, може би с изключение на Капитана, не знаеше как се казва в действителност. Бил е знатна личност в Опал, поне това знаех. С Хромия бяха станали върли врагове, когато Покореният използвал съпругата му и любовника й да го лишат от титлите и правата му. Поне това знаех. Но не и как се е наричал, преди да стане войник от Черния отряд.

Боях се да кажа на Капитана какво сме открили. Той харесваше Гарвана. Като братя бяха те, двамата. Капитана, мисля си, остана наранен дълбоко, когато другарчето му дезертира. Още по-дълбоко щеше да страда, ако разбере, че приятелят му е свършил в Хвойноград.

Шепота ни свика, за да обяви резултатите от разпитите. Каза сурово:

— Не постигнахме истинска победа, господа! Всички пленници, освен един-двама, са дилетанти. Още в Чар им извадихме душите. Научихме обаче, че в Черния замък със сигурност плащат за трупове. Обитателите му купуват дори живи тела. Двама от пленниците ни са продавали на тях — събирали пари за Бунта.

Идеята да се продават трупове беше отвратителна, но не чак толкова ужасна. Чудех се що за полза извличат от тях жителите на Черния замък.

Шепота продължи:

— Те обаче не са отговорни за нападението над Катакомбите. Всъщност изобщо не ни интересуват! Предадохме ги на Попечителите — да правят с тях каквото си искат. А вие, господа, пак се връщате в града и продължавате да ровите!

— Извинете, госпожо… — обади се Брестака.

— Някъде в Хвойноград има човек, който подхранва Черния замък. Намерете го! Господарката го иска!

Гарвана, помислих си веднага. Трябва да е Гарвана. Няма начин да не е той. Да, трябваше да намерим този кучи син. И да го разкараме от града, или да го убием.

Трябва да разберете какво означава Отрядът. За нас той е и баща, и майка, и семейство. Ние не притежаваме нищо друго. Ако хванеха Гарвана, това щеше да доведе до смъртта на семейството ни, фигуративно и буквално. Господарката щеше да разпусне останките от армията ни, след като ни накаже, задето не сме Й предали Гарвана навремето. Казах на Шепота:

— Може да ни е от помощ, ако знаем с какво си имаме работа. Трудно е да взимаш насериозно нещо, когато никой не ти казва и думица. Какво по-точно правим тук? Замъкът е безкрайно странен, това признавам. Но защо се интересуваме от него?

Шепота като че ли се замисли. В продължение на няколко секунди очите й останаха празни. Явно беше отнесла въпроса до по-висшите власти и влезе във връзка с Господарката. Когато се отърси от транса, поясни:

— Черният замък има корени в Могилните земи.

Това вече привлече вниманието ни. Изхриптях:

— Какво?

— Черният замък е задната вратичка на Властелина, тайният му път за бягство. Когато достигне определен размер и при определени обстоятелства, съществата, които живеят там — а те са плод на неговите ръце, сърце и душа — ще го преместят от Великата могила. Тук.

Неколцина от нас изсумтяха невярващо. При все странностите и магиите, които сме виждали, стори им се почти невероятно. Шепота продължи:

— Той е предвидил, че Бялата роза ще го победи, макар че не е успял да предусети предателството на Господарката. Още преди Владичеството да падне, започнал да подготвя завръщането си и пратил тук верен последовател със семето на Черния замък. Само че нещо се е объркало. Надали е планирал да прекара в очакване чак толкова време. Може би не е знаел, че в Хвойноград страдат от мания да съхраняват мъртвите си. Какво точно чакат, как беше — кораб, който ще ги заведе до рая?

— Горе-долу — съгласих се аз. — Проучих въпроса, но цялостната схема все още ми се струва абсолютно неразбираема. Продължавай! Значи Властелина ще се стовари върху нас тук?

— Не и ако успеем да го спрем. Но може би сме закъснели прекомерно. Този човек… Ако не го хванем скоро, ще стане твърде късно. Порталът е почти готов за отваряне.

Погледнах към Брестака. И той ме гледаше. Леле, помислих си. Ако Гарвана знаеше какви ги върши… Но въпреки това не успях да му се разсърдя. Всичко беше заради Глезанка. Не би могъл да знае, че зловещата постройка е дело на Властелина. Поне толкова съвест имаше и щеше да намери друг начин… Какво, по дяволите, възнамеряваше да прави с толкова много пари?

Трябваше да го намерим. До това се свеждаха нещата. Все едно какво вършим оттук нататък. Главната ни цел — за благото на Братството — трябваше да стане отстраняването му от Хвойноград.

Спогледах се с Брестака и той кимна. От този миг нататък щяхме да се борим за оцеляването на Отряда ни.

Някъде, по някакъв начин Гарвана сигурно беше подушил неприятностите. Гоблин прерови под всеки камък в Патъка, следеше всички задни улички и практически се засели в „Желязната лилия“, но въпреки това не намери абсолютно нищо.

Времето си минаваше. Скоро щеше да дойде пролетта. А ние се паникьосвахме все повече.