Серия
Черният отряд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows Linger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

25.
Хвойноград — любовниците

Кестенявия Скубльо се влюби. И се влюби по най-лошия възможен начин — в жена, далеч по-млада и с вкусове далеч извън неговите възможности. Хвърли се в тази афера със страстта на атакуващ бик, без да се интересува от последиците. Пръскаше паричните си резерви, все едно идваха от бездънна кесия. Кутиите му се изпразниха. Две седмици след като срещна Иска, се наложи да вземе заем от лихваря Гилбърт. Последва го още един, после и трети. В рамките на месец беше затънал в дългове по-дълбоко, отколкото даже през зимата. Но не го беше грижа. Жената го правеше щастлив, а това му стигаше. В добавка към склонността му да си угажда без задръжки вървяха и периодични прояви на глупост, и несъзнателната му увереност, че парите вече няма да са проблем за него.

Съпругата на Калкана — Нишадъра — посети „Лилията“ една сутрин, мрачна и малко засрамена.

— Кестеняв — каза, — може ли да поговорим?

— Какво има?

— Нали щеше да ни помогнеш за наема и разходите…

— Така де. И какъв е проблемът?

— Ами, не ми се ще да се показвам неблагодарна или да прозвучи така, все едно имам някакво право да очаквам да ни помогнеш, но хазяинът заплаши да ни изхвърли. Наемът не е плащан от две седмици. Не можем да намерим работа. Никой не си поръчва шиене в момента…

— Наемът не е платен ли? Но аз се видях с него тъкмо онзи ден… — Само че не беше онзи ден. Беше забравил също и за майка си, а заплатите на слугите й трябваше да се плащат след няколко дни. Да не споменаваме и Лиза. — О, боже! Съжалявам, забравих! Ще се погрижа за това.

— Скубльо, много си добър към нас, но не е задължително! Не ми се ще да те гледам затънал така…

— Затънал в какво?

— С онази жена. Тя се опитва да те съсипе.

Той остана прекалено озадачен, за да се ядоса незабавно.

— Иска ли? Защо? Как?

— Откажи се от нея. Ще те заболи по-малко, ако скъсате. Всички знаят какво прави тя.

— И какво точно прави? — попита жалостиво Скубльо.

— Няма значение. Вече казах повече, отколкото трябваше. Ако има още нещо, с което мога да ти помогна, просто се обади!

— Ще се обадя, непременно — обеща той. Качи се при тайната си кутия с пари — и я откри празна. Не намери нито един гирш — нито горе, нито долу. Какво ставаше? Развика се: — Лиза! Къде са всичките пари?

— Скрих ги.

— Какво?

— Скрих ги. Както продължаваш, направо ще загубиш заведението. Имаш си и работни разходи, не забравяй. Ще ги покривам!

Скубльо се задави. Изхрачи се.

— За каква се мислиш, момиче?

— За момичето, което ти пази гърба при все разсипиите ти намерения. Момичето, което се кани да те спре да не се направиш на пълен глупак с жена на Гилбърт.

— На Гилбърт ли?

— Ами да. Какво според теб става?

— Я се разкарай! — изръмжа Скубльо. — Вече не работиш тук!

Лиза сви рамене:

— Ако така искаш.

— Та къде са парите?

— Съжалявам. Ела ме виж, когато си възвърнеш здравия разум.

Скубльо се разбесня из общата зала. Клиентите му пляскаха с ръце и го подкокоросваха. Той сипеше заплахи, умоляваше, но нищо не подейства. Лиза си остана непоклатима.

— Но това е семейството ми! — възрази той.

— Ами иди докажи, че тази жена не е курва на Гилбърт. Тогава ще ти върна парите и се махам.

— Така и ще направя!

— А ако съм права?

— Не си. Познавам я!

— Нищичко не знаеш. Просто ти е завъртяла главата! Та какво, ако съм права?

Беше неспособен да обмисля тази възможност.

— Не ме е грижа!

— Добре. Ако съм права, искам да въртя нещата тук. Просто ме остави да ни отърва от дълговете!

Скубльо кимна и изхвърча навън. Не рискуваше нищо — Лиза грешеше.

Каква ли игра играеше тя? Държеше се като негов партньор. Досущ като майка му, след като баща му умря и преди да си изгуби зрението. Заплашваше го, сякаш няма два пъти повече опит от нея в бизнеса и в живота въобще.

Поскита около половин час. Когато се отърва от унеса си, видя, че се намира близо до Корабостроителницата. По дяволите! Така и така беше тук, просто ще иде да се види с Гилбърт. Ще вземе заем, за да може да гостува на Иска тази нощ. Малката кучка Лиза можеше да му крие парите — нали така — но нямаше как да го държи далеч от Гилбърт… Половин пресечка по-късно започнаха да го гонят угризения. Твърде много хора зависеха от него, не трябваше да влошава още повече финансовото си положение.

— Проклета жена! — промърмори. — Не биваше да ми говори така! Сега ме кара да се съмнявам във всички!

Облегна се на една стена и поведе битка със съвестта си. Понякога похотта дърпаше напред, понякога — нуждата да понесе отговорността си. Копнееше за Иска… Но ако тя наистина го обичаше, не му трябваха пари…

— Какво? — каза на глас и пак се взря, но очите му не го подвеждаха. Именно Иска влизаше в заведението на Гилбърт.

Стомахът му потъна като падащ камък.

— Не. Не би могла… Сигурно има някакво обяснение…

Но предателското му съзнание започна да подрежда малките странности във връзката им, особено угаждането на страстта й за харчене. Болката в посипаните му със сол рани премина в гняв, пък макар и със слаб градус. Промъкна се през улицата и избърза по задната алея, която заобикаляше дупката на Гилбърт. Кабинетът му имаше прозорец към прохода. Скубльо не очакваше да го намери отворен. Просто искаше да хвърли един поглед.

Наистина беше затворен, но през него все пак се чуваше твърде добре. А звуците от правенето на любов изобщо не се приближаваха до това, което искаше да научи нещастният любовник.

Обмисли дали да не се самоубие на място. Обмисли също и дали да не се самоубие на прага на Иска, както и дузина други драматични протести. Но знаеше, че нито един няма да трогне двамата злодеи.

А след това те се разговориха. И приказките им скоро убиха сдържаните съмнения на Скубльо. Чу се и неговото собствено име.

— Готов е — заяви жената. — Замъкнах го толкова далеч, колкото мога. Може би ще вземе най-много още един заем, преди да започне да си спомня, че има семейство.

— Направи го, тогава! Искам го вързан като жертвено прасе. За да удавиш някого, трябва да му окачиш камък на шията, нали така? Той се измъкна от Крейг, не забравяй!

Скубльо се разтрепери от ярост.

— Колко дълбоко си го вкарал?

— Единадесет ливи плюс още десетина в лихви.

— Мога да го изработя за още пет.

— Направи го, че вече имам нетърпелив купувач!

Скубльо си тръгна. С часове скита из Патъка. Изглеждаше толкова мрачен, че хората минаваха от другата страна на улицата. Няма отмъщение толкова ужасно като онова, което страхливецът планира в тъмната бездна на сърцето си.

 

 

Късно този следобед Кестенявия влезе в кабинета на Гилбърт, скрил всичките си чувства зад паравана, който беше открил през нощта, докато тичаше с ловците на Крейг.

— Трябват ми петнадесет ливи, Гилбърт! Бързам.

Лихварят го зяпна стреснато. Единственото му око се ококори.

— Петнадесет? Че за какво са ти?

— Подготвил съм сладка сделка, но трябва да я приключа тази вечер. Ще ти дам допълнителни точки по лихвата, ако искаш!

— Скубльо, и без друго си в дълбокото. Притеснявам се как ще покриеш сегашните дългове…

— Щом приключа сделката, ще мога да ти се разплатя докрай.

Гилбърт го огледа оценително.

— Какво се мъти, Скубльо? Много самоуверен си!

Кестенявия му каза лъжата, от която щеше да го заболи най-много.

— Женя се, Гилбърт. Тази вечер смятам да предложа на дамата. Искам да приключа сделката, та да мога да превърна „Лилията“ в подходящо място за нея.

— Е-е — изпъшка Гилбърт. — Хм, хм, хм! Кестенявия Скубльо се жени. Интересно. Ами добре, Скубльо! Работата ми намирисва, но ще рискувам. Петнадесет ли каза?

— Благодаря, господин Гилбърт. Наистина съм благодарен…

— Сигурен ли си, че можеш да си посрещнеш плащанията?

— Ще имам десет ливи до края на седмицата. Гарантирано. А когато Иска ми помага в „Лилията“, няма проблем да спечеля достатъчно, че да покрия и останалото.

Гилбърт прикри тънката си усмивчица.

— Тогава няма да възразиш за една по-сериозна гаранция от честната ти дума?

— Господине?

— Искам ипотека върху „Желязната лилия“.

Скубльо се престори, че мисли здравата. Накрая отсече:

— Добре. Струва си риска!

Лихварят се хилеше като гладна невестулка, но същевременно успя да си придаде и притеснен вид.

— Почакай тук! Ще накарам да напишат бележка и ще донеса парите — щом той излезе от стаята, Скубльо се усмихна зловещо.