Глен Кук
Надвисналата сянка (13)

13.
Хвойноград — Оградата

Седмици наред Скубльо спа зле. Постоянно сънуваше черните стъклени стени и мъжа, който не беше мъртвец. На два пъти Гарвана му предложи участие в нощен лов. И двата пъти той му отказа. Клиентът му не го притискаше, но и двамата знаеха, че Скубльо ще се включи рано или късно. Така че Кестенявия се молеше Гарвана да забогатее и да си замине по пътя. Всеки път, щом го погледнеше, угризенията му отново се събуждаха.

Проклятие, защо Крейг още не беше тръгнал да го преследва?

Скубльо не разбираше и защо Гарвана изобщо не се притеснява от Крейг. Не беше нито глупак, нито идиот. Нима беше възможно да не се бои от лихваря? Поне на Скубльо Кестенявия подобна версия му се струваше невероятна.

Аса си оставаше на паничката на Крейг, но наминаваше редовно и носеше дърва за горене. Веднъж докара цяла каруца.

— Каква дяволия си забъркал? — притисна го един ден Скубльо.

— Опитвам се да спечеля доверието ти — призна Аса. — Момчетата на Крейг не ме харесват особено.

— И за един човек, дето да те харесва, не се сещам!

— Е, те може да опитат нещо гнусно…

— И искаш да се скриеш някъде, когато ти се нахвърлят, а? А какви ги вършиш за Крейг? И защо изобщо той се занимава с теб?

Аса хъмкаше и мрънкаше. Скубльо усили натиска. В крайна сметка, пред него стоеше единственият човек, когото можеше да притисне!

— Следя Гарвана, Скубльо. Докладвам какви ги върши.

Кестенявия изсумтя. Крейг използваше Аса, защото беше лесно заменим. Вече двама от хората му бяха изчезнали. После се запита дали дребосъкът знае къде са ходили. Побиха го тръпки. Ами ако Аса е докладвал за нощните приключения на Гарвана? Ами ако е видял и Скубльо, докато…

Невъзможно. Нямаше да си държи езика зад зъбите — основната цел на дребния лентяй беше да се издигне бързичко, а какъв по-лесен начин от това?

— Харчиш доста напоследък, Аса! Откъде взимаш парите?

Дребосъкът пребледня, огледа се притеснено и дори заекна няколко пъти.

— Дървата, Скубльо! Продавам дърва.

— Ти си лъжец, Аса! Откъде ги взимаш?

— Повярвай ми, Скубльо, не искаш да знаеш!

— Може и да не искам. Но ужасно ми трябват пари. Дължа на Крейг. Почти се бях разплатил с него, но той започна да изкупува малките ми дългове от останалите. Проклет да е Гилбърт!… Трябва да спечеля достатъчно, за да не взимам заеми отново.

Черният замък. Двеста и двадесет къса сребро! Ох, само как се съблазняваше да нападне Гарвана! А клиентът му просто се усмихваше злокобно, наясно какво точно си мисли той.

— Откъде взимаш парите, Аса?

— А ти откъде взе онези ливи, с които плати на Крейг? А? Хората се чудят, Скубльо! Човек не намира такива суми за една нощ. Поне не и ти. Кажи ми и ще ти кажа и аз!

Скубльо сведе очи. Аса се ухили триумфално.

— Ти, малка змия! Махай се, преди да си изтърва нервите!

Дребосъкът така и направи, но преди да излезе, се огледа с много замислено изражение. Проклятие!, помисли си Скубльо, събудих подозренията му! Пусна парцала си в една лепкава халба.

— Какво става тук?

Кестенявия подскочи. Гарвана стоеше до тезгяха и по очите му се познаваше, че няма да търпи лъжи. И съдържателят просто му изпя истината.

— Значи Крейг не е мирясал?

— Не го познаваш, иначе нямаше да питаш. Въпрос на живот и смърт е, Гарван. Ти или той.

— Тогава трябва да е той, нали?

Скубльо зяпна изумено.

— Само едно предложение, Кестеняв! Проследи приятеля си, когато тръгне да събира дърва! — и Гарвана се върна на мястото си.

Заговори оживено на Глезанка със знаци, които прикри от погледа на Скубльо. По стойката на момичето съдържателят предположи, че тя горещо възразява на предложенията на клиента му. Десет минути по-късно Гарвана излезе от „Лилията“.

Всеки следобед излизаше за по няколко часа. Скубльо подозираше, че така приспива вниманието на шпионите на Крейг.

Глезанка се облегна на касата на вратата и се взря към улицата. На свой ред съдържателят се вгледа в нея. Погледът му шареше нагоре-надолу по нейната спираща дъха фигура. Тъй де, на Гарвана, поправи се той. Двамата са гъсти. Но не ми пука. Тя беше толкова красиво изваяние на природата: висока, с хубави крака, готова да приеме мъж… Кестенявия сам се скастри, че е такъв глупак. Не се налагаше да се хваща и в този капан, нали? Имаше си достатъчно проблеми.

 

 

— Мисля, че денят ще бъде добър за такова нещо — обади се Гарвана, когато Скубльо му донесе закуската.

— А? Добър за кое?

— За малка разходка по хълма, да погледаш Аса.

— О, не, не мога! Няма кой да наглежда заведението!

Отзад при тезгяха, Глезанка се наведе да вдигне нещо от пода. Очите на Скубльо се разшириха и сърцето му се разтупка. Трябваше да вземе мерки. Да посети курва, най-малкото. Иначе щеше да пострада. Но не можеше да си позволи да плати за услугата. Изкашля се:

— Глезанка няма да се оправи сама.

— И преди си ползвал братовчед си Калкана.

Хванат в крачка, Скубльо не успя да измисли достатъчно бързо друго извинение. Пък и Глезанка му отвличаше вниманието. Беше просто наложително да носи дреха, която да прикрива по-добре формите й отзад.

— Ъ… Няма да се оправи с Глезанка. Не й знае знаците!

По лицето на Гарвана премина сянка. Предложи:

— Ами, дай й почивен ден. Докарай онова момиче, Лиза, която идваше, когато Глезанка беше болна.

Лиза, помисли си Скубльо. Още един горещ въглен.

— Използвам Лиза, само когато съм тук, за да я следя! — и побърза да премине на любимата си тема — притесненията си: — Ще ме обере до шушка, няма да я спре това, че мама е сляпа…

— Скубльо?

— Да?

— Докарай Калкана и Лиза тук и тичай да следиш Аса. Аз ще се погрижа да не изнесат фамилните ти ценности.

— Но…

Гарвана удари с длан по масата.

— Тръгвай, казах!

Беше ясен, слънчев и топъл за зимата ден. Скубльо хвана следата на Аса пред ханчето на Крейг.

Дребосъкът нае каруца. Това безкрайно изуми съдържателя на „Лилията“. През зимата собствениците на конюшни искаха голям депозит. Нямаше голяма полза от закланите и изядени впрегатни животни. Стори му се истинско чудо, че някой ще довери на Аса цял впряг. Лентяят се запъти направо към Оградата. Скубльо се помъкна след него, свел глава ниско. По улиците бяха наизлезли безброй минувачи и Аса нямаше да го забележи, дори ако погледнеше назад.

Аса остави каруцата в една от множеството горички близо до алеята, която обикаляше редом с обкръжаващата Оградата стена. Тук, сред дърветата, гражданите на Хвойноград се събираха за Пролетните и Есенните ритуали за Мъртвите. Каруцата на дребосъка не се виждаше откъм улицата.

Скубльо се скри в сянката на един храст и проследи как Аса притичва към стената на Оградата. Някой трябва да разчисти храстите, помисли си той. Заради тях стената изглеждаше занемарена. Всъщност и самата тя се нуждаеше от поправка. Мина отсреща и скоро откри пролука, през която спокойно можеше да се промъкне приведен човек. Промуши се през нея. Аса тъкмо пресичаше една гола полянка и бързаше нагоре по склона към няколко бора.

И отвътре стената беше обрасла с храсти. Сред тях се виждаха безброй наръчи дърва. Аса развиваше по-сериозна дейност, отколкото Скубльо подозираше. Увъртането около бандата на Крейг го бе променило. Със сигурност го бяха наплашили здравата.

Аса навлезе сред боровете и Скубльо го последва. Пред него дребосъкът вдигаше повече шум от крава, която се промъква през гъсталак.

Цялата Ограда тънеше в храсти. Когато Скубльо беше малък, районът приличаше повече на парк. Спретната площ за очакване събуждането на онези, които са починали отдавна. Сега вътрешността изглеждаше запусната, досущ като самия Хвойноград.

Скубльо се запромъква към шума от удари. Какво ли толкова правеше Аса, че вдигаше такава гюрултия?!

Под брадвата на дребосъка едно паднало дърво се превръщаше в цепеници. Тях пък той подреждаше в спретнати наръчи.

В интерес на истината, Скубльо трудно успяваше да си представи Аса и „спретнат“. Само до какви промени може да доведе ужасът!

Час по-късно вече беше готов да се предаде. Зъзнеше от студ, огладня и се схвана целият. Беше похабил половината си ден, а Аса не направи нищо подозрително. Въпреки това остана на мястото си… И без друго беше вложил доста време, пък и раздразнителният Гарван щеше да очаква изчерпателен доклад.

Аса се трудеше здравата. Когато спираше да сече, влачеше наръчите към каруцата си. Скубльо остана впечатлен. Стоеше, зяпаше и си повтаряше, че е голям глупак. От този храст нямаше да излезе заек. После Аса внезапно се разбърза. Събра инструментите си, скри ги и се огледа подозрително. Дотук беше, помисли си съдържателят. Дребосъкът тръгна нагоре по хълма. Кестенявия се затътри след него. Схванатите му мускули протестираха на всяка крачка. Изминаха повече от километър сред удължаващите се сенки. За малко Скубльо да изгуби Аса, но към следата го върна дрънчене.

Дребосъкът използваше огниво и прахан, прегърбен над наръч факли, увити в намаслена кожа. Вероятно току-що ги беше извадил от скривалището им. Най-сетне успя да избие огънче. После се покатери на близките скали и изчезна зад тях. Скубльо изчака минута и го последва. Плъзна се крадешком покрай канарата, където беше видял Аса за последен път. Зад нея в земята имаше пукнатина, голяма точно колкото да се вмъкне човек.

— Мили Боже — прошепна Скубльо. — Намерил е начин да влиза в Катакомбите! Той граби мъртъвците!

 

 

— … Тъй че се върнах веднага — изпъшка Скубльо. Гарвана се забавляваше с притеснението му. — Знам, че Аса е глупак, но досега не съм си представял, че ще извърши и светотатство!

Клиентът му се усмихна.

— Не си ли отвратен? — изуми се съдържателят.

— Не. А ти защо се отвращаваш? Той не краде ничии тела.

Кестенявия се намираше на косъм от това да го нападне.

Гарвана беше по-ужасен мръсник и от Аса.

— Значи от това печели? — върна го на темата събеседникът му.

— Не толкова добре, като теб. Попечителите взимат всички погребални дарове, като изключим преходните урни.

Всеки труп в Катакомбите имаше малка, запечатана урна, която обикновено окачаха с верижка на врата на тялото. Попечителите не докосваха няколкото монети в нея. Когато дойдеше Денят на прехода, Лодкарите щяха да поискат заплащане за преминаването до Рая.

— Всички тези лишени от надежда души… — промърмори Скубльо и обясни за какво става дума.

Гарвана изглеждаше озадачен.

— Как човек и с капка ум в главата може да повярва в такива глупости? Мъртвите са си мъртви. И по-кротко, Скубльо! Просто отговори на въпроса. Колко тела има в Катакомбите?

— Че кой знае? Слагат ги там откакто… Майко мила, от хиляда години! Може да са милиони!

— Сигурно ги трупат като дърва за горене.

Скубльо се замисли над въпроса. Катакомбите бяха огромни, но пък за хиляда години труповете от селище с размера на Хвойноград сигурно правеха страховита купчина. Погледна към Гарвана. Проклет да е този негодник!

— Аса да прави каквото ще, но ние не бива да влизаме вътре!

— Защо не? Твоят приятел не е пострадал!

— Той е мошеник на дребно, а ако започне да се лакоми, ще го убият. Там, долу има Пазители. Чудовища.

— Опиши ми ги.

— Не мога.

— Не можеш или не искаш?

— Не мога. Знам само, че бродят там, долу, и…

— Ясно… — Гарвана се надигна. — Въпросът трябва да се проучи! Не обсъждай с никого, особено пък с дребосъка.

Как смята — че право при него ще ида, така ли?, помисли си Кестенявия. Паникьосан, Аса можеше да направи какво ли не.

На улицата се носеха слухове. Крейг изпратил двамата си най-добри биячи след Гарвана и те изчезнали. Оттогава вдън земя бяха потънали и още трима. Самият лихвар бил ранен от неизвестен нападател. Оцелял благодарение на силата и жертвоготовността на Бройчо. Но не очаквали самия човек планина да прескочи трапа. Скубльо беше ужасен. Крейг не беше нито здравомислещ, нито хладнокръвен^[1]. Помоли Гарвана да се изнесе. Той недоволно се взря в домакина си.

— Виж, не искам да те убие тук! — обясни му Кестенявия.

— Ще е зле за бизнеса, а?

— По-скоро за здравето ми. Сега вече той наистина ще те убие. Ако не го направи, хората ще спрат да се страхуват от него.

— Значи не се учи лесно, а? Проклет град на глупци!

Аса нахлу през вратата.

— Скубльо, трябва да поговорим! — беше ужасен. — Крейг мисли, че аз съм го предал на Гарвана, и ме преследва. Трябва да ме скриеш, Скубльо!

— Да бе, как ли не!

Капанът се затваряше. И двамата се намираха в заведението му. Сега вече лихварят със сигурност щеше да убие и него, а майка му да изхвърли на улицата.

— Скубльо, снабдявах те с дърва цяла зима! И пазех Крейг да не ти диша във врата…

— О, да бе. И заради това да ме убият, така ли?

— Длъжник си ми, Скубльо! Не съм му казал как излезе през нощта с Гарвана. Може би Крейг ще се заинтересува от това, а?

Скубльо сграбчи ръцете на Аса и го дръпна напред, срещу тезгяха. Досущ като театрален актьор, Гарвана пристъпи зад дребосъка с нож в ръка. Боцна го с острието и прошепна:

— Да се качим в стаята ми!

Аса пребледня. Скубльо насила се усмихна.

— Да, да, правилно! — Пусна пленника си и извади глинена бутилка изпод тезгяха. — И аз искам да поговоря с теб, Аса!

Взе три халби. Качи се горе последен, а слепият поглед на майка му го пробождаше изотзад. Колко беше чула тя? Колко беше отгатнала? Напоследък се държеше студено с него. Срамът му бе застанал помежду им и вече не се чувстваше достоен за уважението й. Заради нея го правя! — заглуши гласа на съвестта си Скубльо.

От лявата страна на горния етаж единствено помещението на Гарвана имаше врата. Зловещият клиент я задържа отворена, за да влязат Аса и Скубльо.

— Сядай! — каза на дребосъка, като му посочи леглото си.

Аса седна. Изглеждаше достатъчно уплашен, за да се напикае. Стаята на Гарвана беше спартанска като облеклото му. Не издаваше и следа от богатството му.

— Инвестирам го, Скубльо — обясни Гарвана с подигравателна усмивка. — В корабоплаването. Налей вино! — и започна да си чисти ноктите с ножа. Аса гаврътна своето още преди Скубльо да напълни и другите две халби. — Долей му! — нареди домакинът и отпи от собственото си питие. — Виж, Кестеняв, защо ми даваш от онази кисела котешка пикня, когато разполагаш с такова нещо?

— Никой не го получава, без да си поиска специално. Струва повече!

— Отсега нататък ще ми сервираш от това! — Гарвана пресрещна погледа на Аса и потупа бузата си с острието на ножа.

Не, на този тип не му се налагаше да живее бедно. Бизнесът с тела беше доходоносен. Инвестирал, значи? В корабоплаването? По странен начин го каза. Въпросът — къде отиват парите, изглеждаше не по-малко интересен от този — откъде идват.

— Ти заплаши приятеля ми — заяви Гарвана. — О, извинявай, Скубльо! Неправилно се изразих. Партньор имах предвид, не приятел. За разлика от приятелите партньорите няма нужда да се харесват един друг. Така… Дребосък, имаш ли какво да кажеш в своя защита?

Скубльо потрепери. Проклетият Гарван. Каза го така, че Аса да може да разнесе слуха. Копелето поемаше контрол над живота му. Подяждаше го полека като мишка, която бавно издънва пита сирене.

— Честно, господин Гарван! Нямах нищо лошо предвид. Бях изплашен. Крейг мисли, че съм ти издал нещо. Трябва да се скрия, а Скубльо заплаши да ме изрита. Просто се опитвах да го накарам да…

— Млъквай! Скубльо, мислех, че ти е приятел!

— Просто му правя дребни услуги. Жал ми е за него.

— Значи би го скрил от лошото време, но не и от враговете. Направо чудо на страхливостта си, Скубльо! Може би съм сбъркал, като мислех да те направя пълноправен партньор. Смятах дори да ти преотстъпя целия бизнес. Мислех, че ти правя услуга, но ти се оказа препикано куче. Нямаш кураж даже да го отречеш! — той се завъртя стремително. — Говори, дребосък! Разкажи ми за Крейг. Кажи ми за Оградата!

Аса пребледня. Но продължи да мълчи, докато Гарвана не заплаши да призове Попечителите.

 

 

Коленете на Скубльо трепереха и се удряха едно друго. Дръжката на касапския му нож беше хлъзгава от пот. Нямаше да използва оръжието, но Аса беше прекалено уплашен, за да го осъзнае. Изцъка с език на впряга си и каруцата потегли. Гарвана го последва със своята. Кестенявия погледна към отсрещния склон над долината. Черният замък се извисяваше над хоризонта на север, хвърляйки зловещата си сянка над Хвойноград. Защо се издигаше там? Откъде беше дошъл? Той отхвърли въпросите — най-добре да не им обръща внимание.

Как изобщо се беше забъркал в това? Боеше се от най-лошото. Гарвана нямаше и грам здрав разум!

Оставиха каруците в горичката и влязоха в Оградата. „Партньорът“ му огледа запасите от дърва за горене, които Аса беше струпал.

— Занеси тези наръчи при каруците. Засега ги сложи до тях!

— Не може да ми взимаш дървата! — възрази Аса.

— Млъквай! — Гарвана преметна един сноп през стената. — Върви напред, Скубльо! Дребосък, ще те изловя, ако посмееш да избягаш!

Бяха прехвърлили около дузина наръча, когато Аса, на ръба на паниката, прошепна:

— Скубльо, един от хората на Крейг ни следи!

Гарвана обаче не остана недоволен от новината.

— Вие двамата идете да вземете още дърва от гората!

Аса възрази, но зловещият клиент на „Лилията“ само го стрелна с поглед и дребосъкът покорно се запъти нагоре по хълма.

— Откъде е узнал? — изскимтя към Скубльо. — Не са ме следили, сигурен съм!

Кестенявия сви рамене:

— Може да е магьосник. Винаги знае за какво си мисля!

Когато се върнаха, Гарвана беше изчезнал. Скубльо се огледа наоколо и нервно реши:

— Да идем за още дърва!

На следващото им завръщане той ги очакваше.

— Закарайте тези наръчи в каруцата на Аса!

— Ето ти нагледен урок… — Скубльо посочи каруцата на дребосъка. От процепите на дъното капеше кръв, която се просмукваше изпод купчина дърва. — Виждаш ли що за човек е?

— А сега марш нагоре по хълма! — нареди им Гарвана, когато се върнаха. — Ти водиш, Аса! Първо извади инструментите и си вземи факлите!

Докато Скубльо наблюдаваше как Гарвана прави носилка, го подяждаха подозрения. Отхвърли ги. Дори зловещият му клиент не би паднал толкова ниско. Или?…

Спряха, загледани в зейналата тъмна паст на долния свят.

— Ти върви пръв, Аса! — нареди Гарвана.

Разколебан, дребосъкът слезе надолу.

— Твой ред е, Скубльо!

— Имай милост, Гарван!

— Мърдай!

Кестенявия се размърда, а зловещият му клиент слезе след него.

Катакомбите лъхаха на мърша, но по-слабо, отколкото Скубльо предполагаше. Течение раздвижи пламъка на факлата на Аса.

— Спри! — нареди Гарвана. Взе факлата му, огледа прохода, през който се бяха спуснали, кимна и му я върна обратно. — Води ни!

Пещерата се разширяваше и се сливаше с по-голяма. Аса спря на средата й. Скубльо също се закова на място. Бяха обградени от кости. Кости по пода, кости, подредени до стените, скелети, висящи от куки. Други бяха струпани на купчини и редици, небрежно нахвърляни тук-там. Сред тях кротко спяха скелети, още с останките от погребалните одежди. От дървени колове по стените се цъклеха черепи с празни очници като черни езера на светлината на факлата. До всеки кол стоеше преходна урна. Имаше и мумии, макар и малко на брой. Само богатите желаеха мумифициране. Но тук богатството им приживе не означаваше нищо. И те бяха струпани редом останалите. Аса доброволно се разприказва:

— Това е наистина стар участък! Попечителите вече не идват насам, освен, може би, за да разчистят падналите кости. Цялата пещера е пълна с такива. Просто ги захвърлят встрани!

— Да огледаме! — нареди Гарвана.

Аса се оказа прав. Пещерата се стесняваше и таванът й слизаше надолу. Проходът беше задънен с кости. Скубльо отбеляза, че липсват черепи и урни. Водачът му се изкиска.

— Твоите Попечители не са толкова съпричастни с мъртвите, колкото си мислиш, Скубльо!

— Залите, които ни показват по време на Пролетните и Есенните ритуали, не са такива! — призна Кестенявия.

— Предполагам, никой не се интересува от старите мъртъвци… — обади се Аса.

— Да се връщаме! — предложи Гарвана и, докато вървяха, заяви философски: — Всички приключваме тук. Богати или бедни, слаби или силни… — и ритна една мумия. — Но богатите остават в по-добра форма. Аса, а какво има в другата посока?

— Влизал съм само на стотина метра. Още от същото… — той се опита да отвори една преходна урна.

Гарвана изсумтя, взе му я, разпечата я и изсипа няколкото монети в шепата си. Поднесе ги към факлата.

— Хм, хм! Как обясняваш това, че са древни, Аса?

— Парите нямат нужда от документ за произход — заяви Скубльо.

Аса кимна:

— Пък и пуснах слух, че съм намерил заровено съкровище!

— Ясно. Води ни!

Скоро дребосъкът спря.

— Това е най-далечното място, до което изобщо съм стигал!

— Продължавай нататък!

Но дори и Гарвана се поддаде на угнетяващата атмосфера на пещерата.

— Стига! Да се връщаме на повърхността! — А когато се качиха горе, добави: — Вземи инструментите. Проклятие! Надявах се на нещо по-добро!

Скоро се върнаха с лопата и въжета.

— Скубльо, изкопай дупка примерно тук. Аса, вържи този край на въжето. Когато ти викна, започвай да теглиш!

Гарвана се спусна в Катакомбите. Аса остана на място, както му наредиха, а Скубльо се захвана да копае. След малко дребосъкът попита:

— Скубльо, какво според теб прави той долу?

— Не знаеш ли? Мислех, че знаеш всичко, което той върши!

— Правя го само заради Крейг, пък и не видях друго. Не мога да вървя по петите му по цяла нощ!

Скубльо се намръщи и обърна още една лопата пръст. Ясно му беше как действа Аса — проспиваше по-голямата част от времето. Най-вероятно комбинираше шпионирането със събиране на дърва и ограбване на гробове.

Какво облекчение! Аса не знаеше какво са правили двамата с Гарвана. Но скоро щеше да научи. Кестенявия се вгледа в себе си и откри твърде малко самоотвращение. Проклятие! Вече беше свикнал с престъпленията. Гарвана го превръщаше в свой образ и подобие.

Отдолу се разнесе вик. Аса дръпна здраво, но след малко призова:

— Скубльо, ела ми помогни! Не мога да изтегля тази тежест сам!

Кестенявия с въздишка се присъедини към него. Плячката им беше точно каквато очакваше. От мрака се измъкна мумия — обитател на дълбините на миналото. Той отклони поглед.

— Хвани го за краката, Аса!

Дребосъкът се задави.

— Боже мили, Скубльо! Боже мили! Какво правим?

— Млъквай и върши каквото ти е казано. Така ще е най-добре. Дръж го за краката!

Пренесоха тялото в храстите, близо до изкопа на Скубльо. От бохчата на гърдите му изпадна преходна урна. Вътре имаше поне още две дузини. Така значи, в дупката щяха да заравят празните… Защо Гарвана просто не ги разбиваше още долу?

— Да се махаме оттук, Скубльо! — изскимтя Аса.

— Връщай се при въжето!

Изпразването на урните отнемаше време. А още двама души стояха без кой знае каква работа, освен да мислят. Така значи, затова ги товареше. И ги замесваше в престъплението, разбира се. Две дузини урни с всеки труп представляваха доста голяма купчина.

— Скубльо…

— И къде смяташ да избягаш, Аса? — Денят беше ясен и твърде топъл за сезона, но все пак си беше зима. Нямаше как да напусне Хвойноград. — Той ще те намери. Връщай се при въжето! Вече си съучастник все едно дали ти харесва или не!

Скубльо отново се захвана с лопатата.

Гарвана прати още шест мумии. Всяка носеше по вързоп урни. След това и самият грабител на гробове се качи горе. Огледа пребледнялото лице на Аса и свършената от Скубльо работа.

— Сега е твой ред, Скубльо!

Кестенявия отвори уста, но преглътна възраженията си и се помъкна към пукнатината. Наведе се над нея, на косъм от бунта.

— Мърдай, Скубльо! Нямаме много време!

Кестенявия Скубльо се спусна долу сред мъртъвците. Струваше му се, че е прекарал в Катакомбите цяла вечност, докато сковано избираше трупове, събираше урни и влачеше зловещата си плячка към въжето. Съзнанието му се плъзна в друга реалност. Това беше сън, кошмар. Дори не осъзна, когато Гарвана го повика да се качи горе.

Изкатери се в натежаващия здрач.

— Това стига ли? Може ли да си ходим вече?

— Не — отвърна Гарвана. — Събрахме шестнадесет. Смятам, че с каруците можем да закараме тридесет.

— Ох! Добре!

— Ти дърпай — нареди клиентът му. — С Аса ще слезем долу.

И Скубльо дърпаше въжето… В сребристата светлина на три четвърти пълната луна върху лицето на мъртвеца се четеше обвинение. Преглътна отвращението си и го положи до останалите. После изпразни урните.

Съблазняваше се да грабне парите и да избяга. Остана по-скоро от алчност, отколкото от страх от Гарвана. Беше партньор този път. Тридесет тела по тридесет ливи правеха общо деветстотин за подялба. Дори да вземеше малък дял, пак щеше да е по-богат, отколкото някога е сънувал.

Чу вик. Какво ставаше? Не беше заповед да тегли. Някой пищеше… Скубльо за малко да избяга. Обзе го паника, но ревът на Гарвана го накара да се вземе в ръце. Студеното, спокойно търпение на клиента му беше изчезнало.

Започна да тегли. Товарът доста тежеше. Сумтеше, опъваше… Гарвана излезе пълзешком. Дрехите му бяха скъсани. На бузата му имаше кървава резка. Ножът му беше червен. Той се обърна трескаво и сграбчи въжето.

— Дърпай! — извика. — Проклет да си, тегли!

Измъкнаха Аса.

— Какво стана? Боже мили, какво стана? — избъбри Скубльо.

Дребосъкът дишаше, но беше в безсъзнание.

— Нещо скочи върху нас. Нахвърли му се, преди да успея да го убия.

— Пазител. Предупредих те. Вземи друга факла и да проверим как е!

Но Гарвана просто си седеше там, задъхан и развълнуван. Скубльо сам взе факла и я запали. Раните на Аса не бяха толкова лоши, колкото се боеше. Потънал в собствената си кръв, дребосъкът беше в шок, но не и на смъртно легло.

— Трябва да се махаме оттук, Гарван, преди да са дошли и Попечителите.

Гарвана си възвърна самообладанието.

— Не. Там, долу, имаше само един. Убих го. Вече сме забъркани и нека си свършим работата както, трябва!

— Ами Аса?

— Не знам. Да се хващаме за работа!

— Гарван, капнал съм!

— И ще се умориш още повече, преди да приключим. Хайде. Нека оправим тази каша!

Пренесоха телата до каруците, после — инструментите, накрая помъкнаха и Аса надолу. Докато прехвърляха носилката през стената, Скубльо попита:

— Какво ще правим с него?

Гарвана го погледна така, сякаш го мислеше за идиот.

— А ти как смяташ, Скубльо?

— Но…

— Вече няма особено значение, нали?

— Така ми се струва…

Но имаше значение. Аса не му беше никакъв, но Скубльо го познаваше. Не му беше приятел, но си бяха помагали много пъти…

— Не, не мога, Гарван! Той ще се оправи. Ако бях сигурен, че ще пукне, тогава… Разбирам. Няма тяло, няма и въпроси. Но не мога да го убия!

— Добре. Има смелост в пилешкото ти сърчице. И как смяташ да му затвориш устата? Той е от хората, които сами си прерязват гърлото с празни приказки!

— Ще се оправя с него!

— Както кажеш, партньоре. Вратът си е твой!

Нощта бе напреднала, когато стигнаха до Черния замък. Гарвана влезе пръв. Скубльо го следваше по петите. Спряха в същия проход, както и преди. И процедурата се оказа същата. След като оставиха телата, високото, слабата твар в черно мина по редицата.

— Десет. Десет. Тридесет. Десет. Десет… — и тъй нататък.

Гарвана протестираше яростно. Единствените предложения над десет бяха за мъжете, проследили го до Оградата, и за Аса, който лежеше в каруцата си.

Високото същество се обърна към приносителя на труповете.

— Тези са умрели от много време. Малка стойност имат. Върни ги обратно, ако не си доволен.

— Добре, добре. Да приключваме!

Създанието му наброи монетите. Гарвана прибра по шест от всеки десет. Останалите връчи на Скубльо. В същото време каза на високото същество:

— Това е партньорът ми. Той може да дойде и сам!

Високата твар наклони глава, извади нещо изпод дрехите си и го подаде на Скубльо. Беше сребърен медальон, изобразяващ две преплетени змии.

— Носи това, ако ще идваш без мен — нареди Гарвана. — Това е защитният ти пропуск!

Под ледения му поглед Скубльо пъхна медальона в джоба си, пълен със сребро.

Пресметна набързо. Делът му възлизаше на сто и двадесет ливи. С честен труд щеше да му трябва половин десетилетие, за да ги спечели. Беше богат! Проклятие, беше богат! Можеше да прави каквото си иска! Никакви дългове повече! Крейг нямаше да го убива бавно. Нямаше да се тревожи за прехраната и щеше да превърне „Лилията“ в достойно заведение. Можеше да намери място, където да се грижат добре за майка му. И жените! Щеше да има всички жени, с които може да се справи…

Докато обръщаше каруцата, Скубльо съзря висок участък от стената, който липсваше при предишното посещение. Оттам се взираше едно лице — човекът, когото те с Гарвана докараха жив. Гледаше ги.