Емилиян Станев
Повест за една гора (8)

8

Само старата въглищарка видя смъртта на елена. Тя живееше близо до дъскорезницата в своята влажна дупка, в края на малкото сечище, отдето се откриваше коритото на Широката река.

Когато се здрачи, тя тръгна по плячка. Тъй като дъскорезницата беше пуста, лисицата слезе към нея, да дебне мишки в напуснатата постройка.

Въглищарката се вмъкна в засипания със сняг улей и там успя да хване едър и тлъст сънливец. После дълго време рови под едни вършини, отдето измъкна мишле.

Закусила хубавичко, тя се облиза и влезе в дола. Тоя дол й служеше за път към махаличките. Въглищарката вървя по дъното му, оставяйки своята равномерно наредена следа край водата. На едно място се спря да разрива някаква дупка, от която силно миришеше на плъх. Но дупката се оказа много дълбока и лисицата се отказа от тая работа.

Като продължи пътя си, тя достигна стара, отдавна запустяла воденица. Оттам се виждаше широкото корито на реката.

Преди да влезе в коритото, отгоре се чу силен шум. Въглищарката легна в снега. Нещо едро се носеше към нея. Тя избяга назад и се мушна в храстите, приведени от снега като преспи. Еленът мина наблизо и тя чу тежкото му дишане. След него тичаха вълците. Козината на гърба й щръкна и тя търти из едрата дъбова гора.

Ревът на елена достигна дотук като кратък звук от тръба. На него отговори кучешки лай. След това лисицата го чу още два пъти.

Тя тръгна по високия горист бряг на реката и се промъкна над самия завой. Оттам ясно чу как вълците се давят в своята лакомия и как късат тялото на елена.

Пропълзя и ги видя в малката пропаст под скалите. Някои се трупаха край отворената коремна кухина на животното.

Богатият пир я накара да се оближе. От възбуда тя размаха дългата си, бухкава опашка и реши да чака, докато вълците се махнат, за да доизяде това, което би останало.

Стоя там до зори. Едва се въздържаше да не заклявка от завист и от глад. И когато седемте вълка си тръгнаха с издути кореми и оцапани с кръв муцуни, въглищарката се смъкна долу и лакомо задърпа останалото по костите месо. Вдадена в тая наслада, тя забрави всяка предпазливост и яде до насита, докато се развидели напълно. Тогава отнякъде долетяха два гарвана и започнаха да се карат с нея.

Преди да си тръгне, тя прехапа изплезения език на елена, взе в уста единия му крак и се запъти към своето жилище.

На леда останаха късове кожа, няколко едри, оглозгани кости и главата на старото животно. Тя се търкаляше настрана с големите, окървавени рога. Един от гарваните бе кацнал върху нея.