Джоан Хол
Покореният изкусител (11)

Епилог

— Струва ми се, че той има чертите на нашето семейство, Люк?

Ханк Брансън се взря в сериозното личице на своя племенник, който гостуваше заедно с родителите си на семейство Брансън в Пенсилвания, по случай коледните празници.

— Има чертите на семейството ли? — засмя се Лора, съпругата на Ханк и се вгледа в бебето, което държеше в ръце. — Не го ли виждаш? Одрал е кожата на Люк.

— Точно така — отвърна Люк с огромно задоволство.

— Така ли? — Селена погледна съпруга си с невинен, но подозрителен поглед. — На мен пък ми се струва, че прилича на малко, сбръчкано и навъсено старче. Но ако настояваш, че Чейс прилича на теб, добре… — тя сви рамене и думите замряха на устата й.

Вместо да смръщи вежди, Люк силно се засмя. За по-малко от година той изгуби способността си да се мръщи, което се дължеше изключително на любовта на Селена.

Попивайки спокойната и приятна атмосферата, която цареше в дома на брат му, Люк погледна съпругата си с поглед, изпълнен с щастие. Раждането на техния син, дошъл на този свят точно преди месец, на връх Коледа, изпълни живота му със смисъл.

Обожаваше сина си, макар че всъщност се надяваше да му се роди дъщеря. Липсваше му първородната дъщеря и винаги щеше да му липсва. Люк обаче не искаше дъщеря само за да замести онази, която изгуби. Не. Люк се надяваше да има дъщеря, защото тръпнеше при мисълта да се роди една нова прекрасна Селена.

— Люк! — шепотът на Селена прекъсна мислите му, а мекият й поглед го привлече към нея.

— Слушай, Люк — обади се Ханк и му се усмихна съзаклятнически. — Ние с Лора с удоволствие ще останем при бебето, ако вие двамата имате желание да се усамотите за малко в стаята си.

Селена се смути и по бузите й плъзна лека руменина. Без не най-малко да се притеснява от закачката на брат си, Люк му отвърна с усмивка:

— И без това скоро ще си лягаме. Ще изтрая докато утихне къщата и Чейс заспи — после повдигна леко вежди. — Вашето бебе обаче вече е заспало, така че ние със Селена ще ви извиним, ако вие…

Лора въздъхна и погледна Селена така, както една жена може да погледне друга.

— Тези мъже не мислят ли за нещо друго, освен за секс? — запита тя.

Селена се позамисли, преди да отговори.

— Люк от време на време си мисли и за ядене — каза тя.

Люк не се обиди, а напротив. Стана му забавно.

— След като го спомена, изпитах глад — отвърна той.

— Точно така — обади се Ханк и се обърна към жена си. — Защо не хапнем нещо, скъпа?

— Точно така — отвърна като ехо Лора. — И то само два часа и половина след вечеря? — тя погледна към Селена и предаде бебето в сигурните ръце на Ханк. — Искаш ли да ми помогнеш да направим нещо за ядене на тези двама гладници?

Селена въздъхна престорено дълбоко.

— Люк става крайно раздразнителен, когато е гладен — каза тя и на минаване край него мило му се усмихна.

Той й се отплати, като я сграбчи в прегръдките си и я целуна силно по устните. Поруменяла, но засмяна, тя последва Лора в кухнята.

Внимателният поглед на Ханк не изпусна нищо от тази сцена.

— Знаеш ли, Люк — промълви той. — От години не съм те виждал толкова щастлив.

— Не съм се чувствал толкова щастлив от… — гласът на Люк затихна. После се засмя и продължи: — Всъщност за първи път в живота си съм щастлив.

— Преживя ли вече горчивината?

— Напълно — отвърна уверено Люк.

— Чудесно — въздъхна облекчено Ханк.

Стана късно. Къщата утихна. Чейс заспа като… като бебе. Приятно отпусната след прекрасната любовна вечер, Селена се сгуши в прегръдките на Люк и го целуна по ухото.

— Тази вечер само те закачах — промълви тя между целувките, си. — Имаме прекрасен син. Също като теб. Но, за разлика от теб, любов моя, не е сатана.

— Не е ли? — изтръпнал от целувките й, той я погали нежно по гърба.

— Не е! — отвърна задъхана от удоволствие Селена. — След като е резултат от нашата любов, за мен Чейс е нашето малко коледно ангелче.

Люк наклони глава, погледна я дяволито, после се усмихна и каза:

— В такъв случай, какво ще кажеш, ако до следващата Коледа се потрудим за едно момиченце?

Нощта и зажаднелите й устни, потвърдиха пълното съгласие на Селена.