Джоан Хол
Покореният изкусител (6)

Шеста глава

— Ето я прословутата Крайбрежна алея.

Люк отегчено я погледна. Двамата стояха пред ресторанта и гледаха реката. Като всяка друга река, тя не представляваше кой знае каква забележителност.

— Приятна е — тонът отговаряше на изражението му. — Така ли започва запознанството ми със Сан Антонио?

— Това е само началото — отвърна му Селена е широка, но престорена усмивка.

— Вече видях реката — напомни й той. — Преди два часа пътувах по нея… Нали не си забравила?

— Но всъщност, все още не си видял нищо. Не съм ли права?

Люк се огледа наляво и надясно.

— Е, добре. Избирай накъде да тръгнем — предложи той.

— Нататък — Селена се обърна надясно и тръгна бавно по пълната с хора алея.

Без да обръща внимание на смеещите се и разговарящи хора, Люк тръгна редом със Селена и я хвана за ръката.

— Не искам повече да те губя — каза той и преплете пръсти с нейните.

Селена почувства как цялото й тяло се разтърси от топлото му докосване.

— Понеже се страхуваш да не останеш да спиш на някой пейка, така ли? — отвърна му тя и избърза напред да заобиколи някаква групичка хора, които едва, едва пристъпяха.

— Не, не се страхувам, от това — Люк тихо се засмя и изравни крачките си с нейните. — Взел съм те вече под свое покровителство, ако все още не си го забелязала.

„Дали не го е забелязала?“ Как да не е забелязала пламналото си тяло. Как да не е забелязала внезапното секване на дъха си. Как да не е забелязала стелещата се мъгла, която обвиваше съзнанието й. Единственото, което не забелязваше, бяха заобикалящите ги предмети и морето от хора около тях.

— Забелязах — призна тя, като се помъчи да го изрече с безразличен тон. — А ти забеляза ли колко е привлекателна крайбрежната алея, забеляза ли празничната атмосфера?

Люк се усмихна. В сатанинския му поглед се имаше нещо еротично.

— Забелязах, че има нещо привлекателно — отвърна той и сведе поглед към устните й, — но проклет да съм, ако то има нещо общо с реката, алеята и празничната атмосфера на Сан Антонио.

Тялото на Селена се стегна. Усмивката му и подсказа, че и той го забеляза. Изкашля, се и се засмя. Изпита желание да направи нещо, за да охлади топлината, която я обля.

— Както виждаш — Селена посочи някакъв мост за пешеходци над реката, — ето това е Пасео дел Рио или Крайбрежната алея, разположена малко по-ниско от нивото на улиците на градския търговски център.

„Също като мозъка ми, който в момента работи под нивото на нормалната си функция.“

— Крайбрежната алея се смята от много хора за най-голямата забележителност на Сан Антонио. — „В този случай, обаче, тя стоеше на второ място само в съзнанието на Люк Брансън.“ — Реката криволичи в продължение на няколко мили през центъра на самия, град. Бреговете й са обрасли с кипариси, палми, цветя и тропическа зеленина. „Да не споменавам изпепелената гора, каквато представлява сега мозъкът в главата ми.“

— Ако забелязваш — продължи тя ужасена от себе си, — през по-голямата си част, пътят е ограден от хотели, ресторанти, кръчми, кафенета, бутици и магазини за подаръци. — „Докато в моето въображение се вихрят само плътските образи на един красив мъж с черна душа.“ — Вече пътува с речно такси. Такситата предлагат половинчасови разходки по реката и… — тя прекъсна обясненията си; понеже Люк вдигна свободната си ръка в знак, че се предава.

— Добре, добре, предавам се — макар, че се опита да си придаде измъчено изражение, той се усмихна. — Ще гледам, ще наблюдавам, ще поглъщам всичко, но моля те… престани с тези обяснения.

— Не те ли очарова цялата тази гледка? — засмя, се Селена и се почувства някак си си глупаво. После изведнъж й олекна.

— Просто съм занемял — отвърна той и я стисна леко за ръката.

— По-скоро си отегчен — поправи го тя.

— Не е вярно — отвърна моментално Люк. — Ти никога не можеш да ме отегчиш.

— Дори, ако ти чета на глас телефонния указател? — Селена го погледна с блестящи очи. Започна да изпитва някакво приятно и приятелско чувство към него.

— Ами… — провлече думите си Люк и се засмя. — Ти си прекрасна и звукът на гласа ти оказва удивително въздействие върху моите желания, но… — гласът му замря, но усмивката му остана.

— Но… — подкани го тя да продължи, поласкана от неговите думи.

— Но не бих издържал да ми четеш, от телефонния указател.

Селена се засмя. Разбра, че е лесно да го закача и това й достави удоволствие.

Преди две седмици, на първата им среща, Люк й направи впечатление на сдържан, вглъбен и циничен самотник. Това ни най-малко не я учуди, понеже повечето от хората, които срещаше след пристигането си в западен Тексас, бяха точно такива. Но тази вечер дали поради някаква случайност, или нарочно, той показваше по-сърдечните и по-достъпните страни на своя характер. Може би душата му не бе толкова черна, колкото си мислеше Селена.

Люк се смееше заедно с нея и тя започна да се успокоява. Това беше много странно, понеже винаги се вълнуваше в негово присъствие. Новото чувство я очароваше и удивяваше.

— За какво мислиш, Селена?

— За какво мисля ли? — запримига удивено тя. — Не те разбирам.

— Нещо се вглъби в себе си — преди да е успяла да отговори, устните му се свиха и гласът му стана по-остър. — За кого си мислиш? За Мануел ли?

Селена рязко се спря.

— Мануел ли?! — запита наистина удивена тя. — Защо, за Бога, да си мисля за Мануел?

— А защо не? — отвърна той, без да обръща внимание на блъскащите се около тях хора. — Не пристигнахте ли заедно тук, след като снощи излезе от тържеството?

— Какво? — почти изпищя от изумление Селена. — Какво говориш?

Люк не каза нищо.

— А не прекара ли с него нощта в онзи мотел в Алпин? — продължи той с неумолим глас.

Селена се почувства съкрушена от това внезапно и неочаквано нападение. Изпита силно разочарование. Арогантният му тон в миг унищожи обзелото я чувство на лекота и приятелско разположение. Обзе я досада, защото никога досега не бе позволявала, на който и да е мъж да надникне в истинската й същност.

— Моля?

Люк почувства дълбоко обзелата я студенина. Допусна сериозна грешка и го разбра. Тази чародейка не обичаше да й задават лични въпроси. Тя настръхна и показа ноктите си.

— Селена, отговори ми, по дяволите! — Люк не обърна внимание на любопитните погледи на минувачите. — Попитах те, дали си спала снощи с Мануел! — той не съзнаваше, че е затаил дъх в очакване и че е на границата да избухне. Когато отговорът й дойде, той напълно се обърка.

— Точно това си мислех, че ще ме попиташ.

Остротата бе изчезнала от гласа й. В него сега се долавяше безразличие. Върху устните и се появи едва доловима усмивка. Селена вдигна глава и изправи тяло. Люк видя, че поклаща отрицателно глава и тръгва напред.

Люк я последва, като не преставаше да се проклина, че унищожи съгласието, което успяха да постигнат. Едва когато я настигна и се опита да я хване за ръка, забеляза, че раменете й се тресат не от гняв, а от някакво неудържимо вътрешно задоволство. Смееше се на глас.

— Селена? — погледна я разтревожено Люк. — Добре ли се чувстваш?

— Мануел! — възкликна със силен глас Селена: — Това наистина е твърде смешно!

— Така ли?

— Точно така, празноглавец такъв — отвърна разярено тя.

— Празноглавец ли? — повтори Люк, отвратен от думата, с която го нарече.

— Само един празноглавец може… — голите рамене на Селена потрепнаха от смеха й. — О! — възкликна тя, когато един разсеян турист се блъсна в нея.

— Внимавай, приятелче! — изплющя рязко гласът на Люк.

Мъжът се извини и веднага се отдръпна. Това преля чашата.

— Препречваме пътя на хората — каза Селена и тръгна напред.

Люк остана на мястото си.

— Няма да мръдна от мястото си, докато не ми обясниш, защо само един празноглавец мож… — после млъкна и я погледна умолително.

— О, за Бога, Люк. Не се засягай! — засмя се Селена. — Това е само дума!

— Приятно ми е, че се забавляваш — леденият му тон й подсказа, че мислеше нещо съвсем различно.

— Как си се нацупил — отвърна Селена и дълбоко въздъхна. — Уморена и жадна съм. Да отидем да пийнем нещо в онази кръчмичка. Там ще ти обясня всичко — предложи тя с ласкава усмивка и леко го побутна поръката.

— Добре — Люк се остави да го поведе към кръчмичката.

Вътре беше претъпкано. Едва успяха да си намерят маса. Седнаха и Люк й се усмихна. Колко странно! Една усмивка от негова страна и напрежението в миг изчезваше.

— Е, добре. Наистина се държах като ненормален. Съжалявам. Права си да ме наречеш празноглавец, понеже не съм аз онзи, който може да те разпитва за личните ти постъпки — гласът му се понижи. — Напълно ще те разбера, ако ми кажеш да си обирам парцалите и да си потърся друга стая за през нощта.

Селена изпита изкушение. Не се страхуваше от него, а от размекващият ефект, който Люк упражняваше върху нея. Тя пое дълбоко въздух, усмихна се, после отново пое въздух й едва тогава му отвърна:

— Няма да ти кажа да си обираш парцалите, Люк.

Облекчението му бе явно, но една бръчица все още набраздяваше челото му.

— Благодаря ти, но може би ми отговаряш прибързано — вдигна очи и благодари на келнерката, която постави напитките им на масата.

— Какво искаш да кажеш? — запита го тя и отпи от виното си.

— Трябва да ти задам още един въпрос.

— И какъв е той? — смръщи вежди тя.

Той се подвоуми за миг, после продължи:

— Разбирам гнева ти. Но защо се смееше?

— Защото се запознах с Мани днес следобед, при пристигането си в мотела — обясни Селена със смях. — Той работи в него — и отпи нова и голяма глътка от виното.

— В мотела ли работи? — възкликна смутено Люк.

— Да. Когато пристигнах беше дежурен на рецепцията. Слязох от стаята си малко преди ти да се появиш.

Смяната на Мани приключи и той се спря да си побъбрим.

Върху лицето на Люк се изписа едновременно, глупаво и хитро изражение.

— Права си. Постъпих като истински празноглавец — съгласи се той. — Но и ти имаш вина.

— Каква вина? — запита Селена.

— Забелязах как те наблюдаваше Мани — отвърна иронично Люк. — Просто те поглъщаше с поглед. Повярвай ми. И през ум не ми минаваше, че това, може да е бил случаен разговор.

Селена не каза нищо. Разбираше какво се бе въртяло в главата на Мани, както и в тази на Люк. В зелените й очи проблесна закачлива искра.

— Да не би да обвиняваш Мани за това, че в главата му са се въртели такива мисли, каквито се въртят и в твоята? — запита тя и мило му се усмихна.

— Да, по дяволите! — отвърна Люк в същия дух и я прониза с поглед. — Сигурно тогава знаеш, че искам да те имам, че искам да си моя.

— Зная — отвърна тя и по гърба й полазиха тръпки. Люк и заяви открито намеренията си. И тя реши да стори същото. — Тогава и ти трябва да знаеш, че преди да тръгна тази сутрин от Алпин, реших да те направя първи свой любовник.

Прямите й думи просто го зашеметиха. „Първи любовник?“

Думите й прозвучаха отново в размътеното му съзнание. Какво искаше да каже с това „първи любовник“? Положително не беше още… Той отхвърли натрапилата му се мисъл. Според него Селена наближаваше тридесетте. Освен това, няколко години беше работила като екскурзовод и бе попадала в компанията на различни мъже. Положително не се бе отрекла от човешките съблазни.

Значи можеше да зачеркне думата „първи“, но какво да си помисли за втората, за „любовник“?

Люк изпита огромно облекчение. Селена каза, че е решила да го направи свой любовник. Мисълта му се съсредоточи върху един-единствен въпрос.

„Кога ще стане това?“

Едва се въздържа да не скочи на крака, да я хване за ръката и да я поведе към мотела. Вместо това изпи бирата си и даде знак на келнерката да донесе нова.

„За какво ли се е замислил?“

Селена наблюдаваше седналия пред нея мъж и се мъчеше да разгадае израза на лицето му. Люк не разкриваше нищо от онова, което мислеше или чувстваше.

Шумът около тях беше силен. Смях, оживени разговори и веселие. Вътре, както и отвън, звучеше музика. Селена не чуваше нищо. Беше насочила цялото си внимание към мъжа, на когото току-що бе предложила да стане неин любовник. Любовник!

Селена потръпна. Ума ли си бе изгубила? Той вероятно си мислеше, че тя е много лесна за отдаване.

Келнерката им донесе нови напитки. Селена изпи изстуденото си вино така, сякаш от това зависеше живота й.

Тишината между тях ставаше непоносима. Чашата й беше празна, както и умът й, но в тялото й бушуваше истинска буря от страсти. В главата й се въртяха несвързани мисли и това я караше да се чувства още по-неловко.

Защо Люк не казваше нищо? Защо тя започна този разговор?

— Защо си толкова напрегната?

Тихият глас на Люк накара Селена да подскочи. Тя запримига, преглътна, отново запримига. Просто не знаеше какво да каже.

— Аз — леко се изкашля и се постара да му отговори смислено. — Аз… бих желала още едно питие.

— Успокой се, Селена — каза Люк и даде знак на келнерката. — Няма защо да се тревожиш. Двамата ще бъдем много добри.

— Или много лоши — Селена сложи ръка на устата си и го погледна, без да вярва на ушите си. Наистина ли изказа гласно мислите си? Внезапният изблик на желание в погледа му и тихият му смях й подсказаха, че бе направила точно това.

— Струва ми се, че твоята оценка ми харесва повече.

Той вдигна бирата си в знак на поздрав и я допи.

Малко след това келнерката донесе нови напитки.

Селена се помъчи да се държи естествено, взе своята чаша и я поднесе към устните си. Студеното вино се плъзна надолу по гърлото й, след което се изкачи право в главата й. Обгърна я розова мъгла. Клепките й натежаха. Виждаше неясно Люк и в мига, в който устните му се раздвижиха, за да каже нещо на келнерката, почувства дълбоко в себе си възбуда. Устните му бяха толкова съблазнителни със своите ясно очертани и мъжествени черти. Всичко у него неудържимо я привличаше. Очевидно не само нея.

Селена присви очи и насочи вниманието си върху усмихващата се и развълнувана келнерка. Какво ли й бе казал Люк, че се наду като пуяк? Селена се опита да разбере какво си говорят.

Онова, което чу, я накара цялата да изтръпне. Люк бе помолил за сметката, което означаваше, че няма намерение да поръчва повече напитки, че щяха да излязат от кръчмичката, след като си изпиеха чашите, четяха да се върнат в мотела, след което…

Селена отпи голяма глътка вино.

— Хей, Зеленоочке, внимавай — обърна се Люк със закачлив глас към нея. — Вътрешният пожар ли си решила да угасиш?

— Не — отвърна Селена и се взря в блестящите дълбини на очите му.

С това признание разбра, че всичко е истина. Наистина нямаше желание да угаси лумналия в нея пожар. Виното си свърши добре работата. С всяка изпита глътка тя чувстваше как забраната, която си бе наложила, все повече и повече отслабваше. Чувстваше все по-силно и по-силно същината на своята женственост и дълбоко скритите в нея желания. Останала беззащитна от внезапната нужда да бъде с него, тя не можеше повече да прикрива чувствата си от Люк.

— Не — повтори тя е хриплив от страст глас. — Не искам да угася пожара в себе си.

Люк пое шумно въздух. Застина на мястото си и впи поглед в нея, в очите, в устата, в пламналата й мека кожа. После се размърда, отблъсна стола, изправи се на крака и й подаде ръка. Не каза нито дума — не беше необходимо.

Селена остави внимателно чашата си на масата, после пое ръката му. Докосването бе леко, но заредено с електричество. Тръгна с него, готова да отиде там, където я заведе.

Като излязоха от кръчмичката и тръгнаха по Крайбрежната алея, Люк я прегърна през кръста. Без никакво двоумение и тя направи същото. Тръгнаха мълчаливо към мотела.

Недостатъчната почивка и голямото количество изпито вино оказаха своето въздействие върху Селена в асансьора. Тя запримига и едва удържа прозявката си. Докато крачеха по коридора към стаята й, очите й започнаха да се затварят. Тя хвана по-здраво Люк за кръста. Докато той пъхаше ключа в ключалката, очите й съвсем се затвориха. Въздъхна дълбоко и сложи глава на гърдите му.

— Добре ли се чувстваш? — топлият дъх на Люк й подейства като милувка не само на тялото, но и на душата.

— Да — прошепна тя, после простена. — Не!

Той я прихвана по-силно. Вратата се отвори.

— Какво има? — прозвуча успокоително гласът му.

— Имам нужда от една целувка — повдигна глава Селена и обърна устни към неговите.

Люк се озова на момента. Въведе я в стаята, затръшна вратата и я грабна в прегръдките си. Устните му се сляха с нейните, а ръцете му замилваха тялото й. Цялата женственост на Селена откликна на изпепеляващата я сладост.

Обзе я смущаваща смесица от слабост и сила. Вдигна ръце, обви врата му и се прилепи към него.

— Селена!

Гласът му прозвуча като стон. Възбудена, тя го чу и отвърна на неизречената молба. Колебливо потърка върхът на езика му с нейния. Докосването възпламени Люк. Мускулите на тялото му конвулсивно се свиха около нея. Устните му просто поглъщаха нейните. Той започна да се придвижва бавно, но непоколебимо към леглото.

Макар и да се движеше заедно с него, Селена не чувстваше пода под краката си. Сякаш плуваше. Чувството бе неудържимо и крайно вълнуващо. Осъзна се едва когато задната част на краката й опряха в леглото. Той откъсна устата си от нейната. Тя измънка недоволно, и отвори очи.

— Сякаш спя.

— Не, не спиш — ръцете му измъкнаха блузата от полата й, а миг след това и през главата й и падна забравена в ъгъла. Прохлада обхвана пламналото й тяло.

— Не спя ли? — тя потръпна, но не от климатичната инсталация, а в отговор на дланите му, които започнаха да галят голото й тяло. Импулсивно, тя прекара език по устните му. — Каква съм тогава?

— Ти си прекрасна — започна Люк, на пресекулки, през които поемаше дълбоко дъх, — закачлива и дяволски възбуждаща — пръстите му напипаха закопчалката на сутиена й без презрамки и я откопчаха с едно-единствено опитно движение. Сутиенът падна и Люк обхвана с ръце топлата й и тръпнеща плът. — И просто ме подлудяваш.

Дяволски възбуждаща? Тя? Селена остана очарована от тази идея. Неприятният й опит с мъжете я бе накарал да си мисли, че нейната естествена чувствителност вероятно е изчезнала. Да не би да се лъжеше? Реши да провери. Пръстите й започнаха да разкопчават ризата му. Люк й помогна. Той свали ризата от раменете си, след откопчаването на последното копче. Селена го докосна. Кожата му бе топла и необикновено гладка. Почувства как цялото му тяло потръпна.

— Господи, Селена. Толкова много те желая! — пръстите му освободиха копчето на полата й и тя се свлече незабелязано на пода.

Окуражена от признанието му, тя сведе глава над гърдите му и пое дълбоко въздух. Ароматът на тялото му замая главата й.

— По-скоро ти трябва да вкусиш тялото ми — призна тя и притисна устни към възсолената му кожа. — Имаш вкус на…

— Харесва ли ти? — запита той, когато тя се подвоуми.

— На нещо еротично — прошепна тя и докосна с устни плоското зърно на гръдта му.

Люк изохка. Селена се засмя.

— Селена! — Люк я сграбчи за кръста и я притисна назад, докато не приседна на ръба на леглото. После за нейна най-голяма изненада, клекна пред нея на пода. Застанал на колене пред разтворените й бедра той я хвана за гърдите и зарови глава между тях. После я притисна и тя легна на леглото.

— Люк! — цялата пламтеше. Изгаряше от желанието, което познаваше на теория, но което никога не бе изпитвала на практика. Подтиквана от стародавния инстинкт, тя посегна към ципа на джинсите му. Шумът от разтварянето му прозвуча силно в притихналата стая. — Искам…

— Зная — той се отдръпна от нея и се съблече. — Аз също искам… — после я притисна с тяло.

Селена го прие с радост, но малко триъгълно парченце плат му пречеше на по-нататъшните действия. Тя усети мъжката сила на Люк. Това я подлуди. Посегна към бикините, но Люк се оказа по-бърз от нея.

— Сега — промълви той с дрезгав глас.

— Да — отвърна тя, останала сякаш без глас. Люк пое въздух, стегна бедра, повдигна я от леглото и проникна напред — в девствената територия.

Болката не беше неочаквана, но все пак й подейства като шок. Без да иска Селена изохка и не успя да овладее стегнатото си тяло.

— Селена? — слят с нея, Люк я погледна. Не можеше да повярва.

Тя лежеше със затворени очи и не отговаряше. Мъчеше се да диша дълбоко и равномерно.

— Селена! — В нетърпеливия му тон се долавяше тревога.

Тя отново пое дълбоко въздух. Болката премина. Тялото й се отърси от обзелото го напрежение. Пламъкът обаче остана.

— Да? — тя отвори очи и му се усмихна.

— Та ти си била девствена!

Усмихна му се съблазнително. В очите й проблесна светлина.

— Вече не съм — отвърна тя.

— Но… — започна той.

Селена го накара да замълчи, като закри лицето му с ръце. После доближи устни до неговите.

— Никакво, но — прошепна тя, почти сляла устни с него. — Време е ние двамата да станем много добри или много лоши… но заедно.