Джоан Хол
Покореният изкусител (4)

Четвърта глава

Стана късно или рано, зависеше от гледната точка. С изключение на няколкото разпокъсани облачета, небето беше чисто, а пролетният бриз — освежителен и прохладен. Милиони звезди и луната осветяваха пейзажа и назъбените планини се очертаваха ясно на фона на небето. Нощ за поети… и за влюбени.

Люк крачеше по покрития с плочи двор на къщата, която беше наел от Уил. Целият бе погълнат от чувствеността на приказната нощ.

Люк не беше нито поет, нито любовник. Липсата на първия талант ни най-малко не му пречеше. Въздържанието обаче, наложено му като любовник, беше истинската причина, поради която беше буден и кръстосваше неспокойно двора.

Цялото му тяло беше напрегнато и той едва се побираше в кожата си. Дълбоко заседналата в него болка беше непоносима. Копнееше за спокойствие, но въпреки това пренебрегна нуждите на тялото си и отхвърли предложената му възможност.

Мерилин цяла вечер недвусмислено му показваше, без да го изразява с думи, че с най-голямо удоволствие би прекарала нощта с него. Макар и съзнателно да бе насочил вниманието си върху изгарящата от желание млада жена, Люк напусна тържеството почти веднага след Селена.

Какво се надяваше да покаже, като си поигра така с Мерилин? Люк се намръщи и продължи да крачи. Не беше необходимо да се рови много дълбоко в мотивите си, за да си отговори на въпроса. Беше се опитал да докаже своята стара теза, че при голяма необходимост, всяка жена е подходяща за целта.

Фактът, че остана сам и наранен, просто подчертаваше пълния провал на неговия опит. Дори и сега, часове по-късно, Люк трудно можеше да повярва, че не се възползва от готовността на Мерилин. А чувстваше необходимост от жена. Тази необходимост разкъсваше душата и тялото му. Преди една седмица може би нямаше да се поколебае да приеме поканата й, след като бе направена напълно открито и без каквито и да е ангажименти.

Люк се познаваше добре. Беше чувствена натура. Обичаше да се люби. Природата му стана причина за първоначалния разрив в първите дни на брака му, тъй като съпругата му се оказа пълна негова противоположност. Тя намираше сексуалната страна на брака за нещо много грубо и му го напомняше често и с презрение.

Люк, естествено, осъзна почти веднага, че бракът им бе в опасност. Удиви го обаче мисълта, че не бе разбрал истинския характер на съпругата си. Явно тя беше изиграла добре ролята си на истински партньор, преди да се обвържат със законна връзка.

Освен че бе чувствена натура, Люк бе напълно морален човек, етичен и лоялен. По време на брака не си бе позволил каквито и да е връзки с други жени.

Но Селена не беше негова жена!

Тревожната мисъл го накара рязко да се спре. Люк разбра, че се отказва от удовлетворението си по същия начин, по който се отказваше и по времето на студените и безсъдържателни години на своя брак.

Самата мисъл бе абсурдна. Люк поклати глава. Защо трябваше да се терзае заради верността си към една жена, която почти не познаваше? Това беше не само абсурд, но и пълна глупост.

Селена Макинис бе очарователна жена. Люк съзнаваше, че първоначалната му реакция към нейната красота бе напълно нормална. Той бе здрав мъж и като повечето такива мъже, тялото му реагира при вида на красивата и сексапилна жена. Това беше нещо напълно естествено. Но освен този непосредствен отклик се появи и някаква истинска и силна привързаност между тях. Люк я чувстваше. Знаеше инстинктивно, че и Селена изпитва същото.

Но все пак защо трябваше да й е верен? Защо трябваше да отказва на Мерилин?

Неприятният въпрос отново се вряза в съзнанието му. Сега можеше да се наслаждава на пищните форми на Мерилин, да се чувства спокоен и задоволен, вместо да кръстосва двора като диво животно. Селена!

По дяволите! Причината, която не му даваше покой, беше тази чернокоса и зеленоока жена. След нейния разтърсващ и вълнуващ отклик на целувката му при поточето, Люк беше напълно убеден, че колкото и да го отричаше, Селена изпитваща същата силна привързаност към него. И въпреки всичко, настоятелно го държеше далече от себе си. Ето защо съзнателно беше насочил вниманието си тази вечер към Мерилин.

Но номерът му не постигна целта си. Макар че Люк наистина харесваше Мерилин, тялото му не реагира на нейното и в най-интимната им прегръдка по време на танците.

Само при мисълта за Селена, сърцето му подскачаше лудо и цялото му тяло пламваше.

По дяволите, тази жена — тя, притежаваше силата да пречупи естествените му желания и да промени начина на мисленето му.

Люк бе отвратен от себе си и от собствените си мисли. От стиснатото му гърло се изтръгна дълбок стон, който начаса бе погълнат от заобикалящата го тишина.

Нямаше ли край тази нощ?

 

 

Стиснала чаша кафе в ръка, Селена стоеше до широкия прозорец на потъналата в тъмнина спалня с впит в мрака поглед в душата си чувстваше огромна празнина.

Копнееше за сън. Очите й бяха подпухнали и я глождеха. Въпреки това, не можеше да заспи.

Селена обвиняваше за своето среднощно терзание красивия и измъчващ я дявол, предрешен като Люк Брансън. Какво ли не опита, за да заспи. Нищо не помогна. Селена въздъхна дълбоко, отпи от студеното вече кафе и смръщи вежди. Почувства пареща болка в стомаха.

Беше от лошото храносмилане. Случваше се всеки път, когато прекаляваше с кафето, особено нощем. Селена погледна към часовника. Три и пет. Не беше честно Люк да притежава такава власт над нея, да разбърква така мислите й, да й пречи да спи по цяла нощ, да я възбужда.

Да я възбужда ли?

Селена стегна тяло и замръзна на мястото си. Възбудена? Тя повтори думата с удивление. Възбудена? Да, по дяволите, наистина беше така. Обхваната бе от сладострастие и то от момента, в който влезе в канцеларията на туристическата агенция и зърна Люк. Това не й харесваше.

Тръпки я полазиха по гърба. Никога досега не бе изпадала в такава зависимост, от който и да е мъж. Всъщност, досега винаги бе вярвала, че притежава имунитет против еротичната привлекателност на противоположния пол. И въпреки всичко, ето я сега будна посред нощ и трепереща при мисълта за един мъж.

Копнееше за Люк Брансън. Копнееше да изпита възбудата и вълнението от докосванията на устните му по тялото си. Изгаряше от внезапната и бушуваща вече у нея нужда да почувства как неговата мощ изпълва празнините в тялото й.

Това обаче бе невъзможно! В съзнанието й проблесна мълчалив протест. Вече се бе отърсила от сладострастната привлекателност на мъжете. Това й се бе случвало три пъти. Просто не й се искаше да си спомня за тези унизителни срещи.

Селена съблече бързо широката блуза, която използваше за пижама. Обзета от някакво безумие, тя облече фланелка и шорти и обу сандалите си. После грабна чантата и излезе бързо от къщата. По пътя чу острото позвъняване на телефона, но не се върна да вдигне слушалката.

За щастие, пътищата бяха пусти. Стиснала здраво волана на спортната си кола, Селена се стрелна в нощта, сякаш подгонена по петите от самия дявол. В известно отношение това беше самата истина.

Макар и да караше със скорост, надвишаваща допустимата, Селена не можеше да се отърси от бушуващите в главата й мисли. В съзнанието й изплуваха ясни и живи спомени и се сляха с образа на един силен и красив мъж.

Селена не искаше да си спомня за онези отдавна отминали и забравени мигове. Вбесяваха я, но все пак бяха за предпочитане пред новите и страшни усещания, предизвиквани от образа на Люк Брансън.

Когато Селена беше на четиринадесет години — наивна и доверчива, получи първия урок по мъжко коварство. Мъжът бе около четиридесетгодишен, приятел и съсед на нейните родители от десет години. Той и баща й играеха почти всяка седмица голф. Неговата съпруга и майката на Селена бяха близки приятелки. Тъй като съседското семейство нямаше деца, Селена, сестра й и двамата й братя ги наричаха гальовно „леля“ и „чичо“.

Ето защо Селена не очакваше надвисналата над нея опасност в онзи топъл летен следобед, когато техният приятен съсед се отби у тях. Селена беше сама в къщата. Миг след пристигането си, уважаваният им съсед започна да се държи повече от приятелски и да опипва Селена по ужасно интимен начин.

Зашеметена за миг от неговото поведение, Селена успя да понесе грубите му ласки. После, когато я повали със сила върху пода на кухнята, я обзе паника. Разплакана и изпаднала в ужас, тя започна ожесточено да се съпротивлява и се помъчи да се освободи от него. Съпротивата й още повече го възпламени и усили решимостта му. Той я увещаваше с тихи думи, че иска само да я научи какво става между мъжа и жената, притисна устни към нейните, хвана я здраво с една ръка, а с другата започна да я разсъблича.

Стомахът й се сви, когато почувства ръката му върху разголената си гръд. Почувства, че ще изгуби съзнание от обзелия я ужас. Спаси я развълнуваният глас на по-малкия й брат:

— Мамо! Къде си? Ударих се!

Братчето й си беше ударило пръста по време на игра с топка и това спаси нейната девственост.

Дори и сега, след цели четиринадесет години, Селена се чудеше при спомена за това, колко бързо се измъкна техният съсед. Докато брат й дойде до кухнята, „нейният чичо“ я изправи на крака, оправи дрехите й и се стрелна през задната врата. Преди да избяга я заплаши да не споменава на никого за случилото се. И тя постъпи точно така. Не спомена нищо дори и след като няколко месеца по-късно съседите им се преместиха.

Селена потръпна при избледняване на спомена, после простена, когато в съзнанието и изплува нов.

Беше през юли. Вече беше осемнадесетгодишна и се вълнуваше безкрайно много, че ще става шаферка на сватбата на по-голямата си сестра. Тъй като я помолиха да остана малко повече в магазина, в който работеше през лятото, бъдещият й зет й предложи да я вземе след това с колата си и да я откара до църквата, където щяха да правят репетиция за предстоящата сватбена церемония.

Селена, се съгласи с удоволствие, тъй като имаше пълно доверия в бъдещия съпруг на сестра си. Той обаче я накара бързо да промени погрешните си разбирания.

Разбъбрила се съвсем невинно за церемонията, Селена дори не го запита защо свиха по някакъв изоставен път. Колата спря под ниските клони на една върба.

— Защо спряхме? — запита уплашено Селена и разбра, че той долови страха й.

— Защото си много красива и не мога да устоя на изкушението — отвърна той и посегна към нея.

Всичко пред очите на Селена се завъртя и тя отново изпита кошмара от преди четири години, когато попадна в ръцете на техния съсед. Този път я спаси някакъв преминаващ фермер. Той спря раздрънкания, си пикал до тях и ги попита дали не се е случило нещо с колата им. Подобно на съседа, младоженецът я предупреди да не споменава и дума на никого за случилото се, като подхвърли, че никой нямало да й повярва, понеже сестра й била до полуда влюбена в него. Селена отново не каза на никого.

Бракът просъществува по-малко от година. Сестра й се разведе, поради безбройните изневери на съпруга си.

Селена шофираше в тъмната като катран нощ. От гърдите й се отрони дълбока въздишка. Спомни си за нещастието на сестра си. После в съзнанието й изплува нов спомен.

Беше към края на август. Селена току-що се бе върнала в колежа. Предстоеше й последната учебна година. Макар и все още девствена, Селена не бе вече толкова наивна и доверчива, но въпреки това отношенията й с нейния приятел станаха още по-унизителни за нея.

Той играеше в колежанския отбор по ръгби. Беше високо, стройно и красиво момче. Един ден я покани у дома си и явно й показа намеренията си.

— Зная, че и на тебе ти се иска — и се опита да разтвори бедрата й. — Много съм добър — похвали се той. — Отпусни се и ще видиш колко весело ще си прекараме.

Помъдряла, Селена наистина се отпусна до момента, в който й се отдаде възможността да го ритне силно между краката. Той преви тяло и изрева от болка. Селена се изправи на крака и избяга от скимтящия „герой“, доволна, че ще мине известно време, преди да се осмели да предложи на друго момиче подобно весело прекарване.

Мигащата светлина на светофара привлече вниманието на Селена. Зелено, жълто, червено. Тя натисна с всички сили спирачките и колата закова на място.

Пресечка!

Селена запримига. За Бога, в коя част на Тексас се намираше? Огледа се. Погледът й се спря на някаква табела.

Алпин! Селена смръщи вежди. Беше изминала около стотина мили, без дори да разбере. Колко ли беше часът? Погледна на изток. Хоризонтът вече розовееше.

Светофарът отново запримига и светна, зелена светлина. Все още намръщена, Селена потегли. Имаше намерение да заобиколи и да се върне обратно, когато изведнъж разбра къде се намира. Отпусна рамене и се отправи към познатия й мотел.

Нощният дежурен служител в мотела се оказа неин познат. Без да задава каквито и да е въпроси, той й даде веднага стая. Тя стисна ключа в ръка, измънка нещо за благодарност и тръгна направо към стаята си.

Стаята беше чиста и прохладна, но Селена не забеляза нищо. Отпусна се в леглото, без да се съблича. Последната й мисъл, преди да заспи, беше за високия и красив мъж, за когото копнееше тялото й.

Повече нямаше сили да се съпротивлява. Селена въздъхна и прие напълно обзелото я желание. Желаеше Люк Брансън, желаеше милувките му, устните му, тялото му.

По дяволите, този сатана!

 

 

Тази жена го подлудяваше! Люк тръшна телефонната слушалка. Къде, за Бога беше отишла? Поне десетина пъти набра телефонния й номер след три часа и половина тази сутрин. Всеки път се надяваше да чуе подлудяващия то глас на Селена. Стана вече почти седем часът и единственият звук, който чуваше в слушалката, беше звънът на централата.

Къде е? С кого е сега?

Смазан и вбесен, Люк продължи да ходи из двора. С кого е сега?

Люк рязко се спря. Присви очи докато размишляваше. Възможностите за това бяха безкрайни. Освен редовните туристи, в района непрестанно прииждаха какви ли не мъже — излетници.

Люк се навъси. Внезапно си спомни за един по-особен турист. Младият и привлекателен мъж беше в групата, която тръгна онзи ден по реката. На Люк тогава му направи впечатление, че младият мъж не остана доволен, че го настаниха на друг сал.

Дали този мъж не се бе свързал със Селена преди или след тържеството? Люк се замисли. Да не би Селена да е излязла с него, след като напусна тържеството? Може би затова си бе отишла толкова рано.

Завладян от тази мисъл, Люк започна да се измъчва от нейното естествено продължение. Ако Селена се бе срещнала с този млад турист, след като излезе от ресторанта, дали пък не бе прекарала нощта с него?

Ясни еротични видения проблеснаха, в съзнанието на Люк. Виждаше голата и уязвима Селена в леглото на другия мъж и мускулите му се свиха. Образите се завъртяха в съзнанието, въпреки волята му, и го изпълниха с болка и ярост.

— Не! — Люк не осъзна, че извика със силен глас, но усети болката, която си причини, след като стовари юмрук върху стената. — По дяволите! По дяволите! — проклинаше тихо той. — Тази жена трябва да е моя!

Звукът на собствения му глас и смисълът на приглушените му думи го накараха да се поуспокои. Негова ли? Люк се намръщи. Как така негова, стресна се той.

Искаше му се да притежава Селена, да, но… негова, изключително негова?

Отговорът изникна бързо от дълбините на съзнанието му.

Да… негова, напълно негова… Ако някой мъж трябваше да притежава Селена гола и уязвима в леглото си, тогава този мъж, по дяволите, трябваше да бъде единствено Люк Брансън.

Той хвърли гневен поглед на телефона и се отправи към спалнята си. Все по някое време Селена щеше да се прибере у дома си, след което… Изруга на глас и се хвърли в леглото си. Миг след това дълбоко заспа.

 

 

Силен женски смях точно под прозореца събуди Селена от неспокойния й сън. Смутена, объркана и учудена къде се намира, тя се огледа сънливо в стаята. Постепенно се опомни.

Повдигна се на лакти и погледна цифровия часовник на телевизионния приемник. Беше девет часът и двадесет и шест минути. Тъй като краищата на завесите бяха огрети от слънчевите лъчи Селена осъзна, че е девет и двадесет и шест минути сутринта. Значи беше спала цели четири часа.

Но не бе отпочинала. Всъщност, чувстваше се отвратително. Това ровене в противното минало остави лош вкус в устата й. Реши, че има нужда поне още от девет часа сън и отново се отпусна върху леглото. Вече се унасяше, когато в съзнанието й проблесна друга мисъл.

Бренда! Беше казала на Бренда, че тази сутрин ще й помогне да си прибере багажа! Отново стана, приседна на ръба на леглото, вдигна телефонната слушалка и избра собственият си телефонен номер. Бренда се обади при третото повикване.

— Селена! — възкликна Бренда. — Страшно се разтревожих. Къде си?

— В… Алпин — отвърна с нежелание Селена.

— В Алпин ли? И какво правиш в Алпин? — запита учудена Бренда, после добави: — Или ти задавам нетактичен въпрос?

— Не, не — отвърна Селена и се усмихна кисело. Не съм имала тайна среща или нещо подобно. Не ми се спеше и реших да се поразходя с колата обясни тя. — Когато стигнах Алпин, се почувствах ужасно уморена да се връщам обратно, затова отседнах в един мотел.

— О!

Краткото възклицание на Бренда накара Селена да се усмихне.

— Съжалявам, че не си бях у дома при твоето пристигане — извини се Селена.

— Не се тревожи — отвърна Бренда. — Вече си прибрах всички парцалчета. След малко Дейв ще мине да ме вземе.

— Е, добре тогава — Селена млъкна, замисли се и продължи: — Струва ми се, че ще прескоча до Сан Антонио да напазарувам някои неща. Нали знаеш, една моя приятелка се омъжва, затова съм решила да си купя по този повод някаква специална рокля.

— Гледай да не е нещо много изчанчено — засмя се Бренда. — Двамата с Дейв обичаме семплите неща.

— Добре, ти си младоженката — сви рамене Селена. — А, освен това, ще отседна в мотела край реката, в случай, че ти или Уил искате да се свържете с мен.

— Всичко най-хубаво — провлече думите си Бренда. — Не си забравила, че тази седмица е карнавалът, нали?

Селена въздъхна силно. Напълно беше забравила за това.

— Е, добре, ще се възползвам и от този случай. Ако не ти се обадя, ще ти звънна къде можеш да ме намериш. В случай, че не си намеря стая в мотела, ще ти се обадя отново и ще ти кажа къде да ме намериш.

Най-обикновена любовна история! Тези думи не излизаха от ума на Селена, докато няколко часа по-късно се движеше по шосе номер 10. Мислеше си обаче, че в тази идея няма нищо просто. Брачната връзка, с който и да е мъж е най-трудното нещо на този свят.

Но бракът и любовната история са две различни неща, не е ли така? Погълната от тези мисли, Селена безуспешно се мъчеше да пропъди от съзнанието си натрапчивия образ на високия и красив дявол, приел образа на привлекателен мъж.

Различни са, убеждаваше се Селена. Бракът изисква цялостно отдаване, докато любовната история изисква единствено отдаване на тялото. И докато оглеждаше безжалостно чувствата си по пътя, между Алпин и Сан Антонио, тя беше почти, но не напълно, готова да отдаде тялото си.

Селена продължаваше да желае Люк Брансън. Всичко бе толкова просто… и толкова страшно. Но да пожелаеш един мъж и сама да вземеш решение да задоволиш това свое желание, бяха две съвършено различни неща. Беше уплашена и бягаше. Напълно го съзнаваше. Това беше истинската причина, поради която отиваше в Сан Антонио. Искаше й се да обмисли отново и на спокойствие този проблем.