Р. А. Салваторе
Пътят на Патриарха (8)

Глава 7
Сенки

На обитателите на Повърхността те бяха известни като сенки, късове объркващ мрак, още по-трудни за разгадаване заради петната светлина до тях. Но за Джарлаксъл, който бе прекарал векове в странстване в лишената от светлина бездна, известна като Подземния мрак, тези „сенки“ бяха просто по-бледо осветени места. Затова мрачният елф нямаше проблем да различи мъжа, клекнал край купчина боклук в уличката до сградата, където двамата с Ентрери споделяха жилище на втория етаж. Глупакът беше толкова болезнено очевиден, че Джарлаксъл трябваше да положи усилия да не се изкикоти, докато минаваше покрай алеята към дървеното стълбище, което щеше да го отведе до външната врата на апартамента.

В основата на стълбите мрачният елф се огледа небрежно. Скоро видя втори мъж да се плъзва по покрива на съседната сграда.

— Какво си направил, Артемис? — прошепна под носа си Джарлаксъл.

Тръгна да се изкачва по стълбите, но се спря и се обърна, сякаш е забравил нещо. Стигна дотам в постановката си, че даже щракна с пръсти във въздуха, преди да забърза по пътя, от който бе дошъл. Знаеше, че всички го наблюдават и вероятно са повече от двама.

Но как можеха да поставят под съмнение решението му да влезе в пекарната на Пайтър предвид сладкия аромат, който се носеше от отворената й врата?

Представлението на мрачния елф можеше и да е заблудило кандидат-нападателите, но разкри много повече на Артемис Ентрери, който наблюдаваше от жилището си, от ъгъла на малкия прозорец, гледащ към улицата. Разбираше значението на леко преувеличените движения на Джарлаксъл: щракването с пръсти и престореното изражение на разсеяност.

Без съмнение наблизо имаше агенти на Цитаделата на убийците и Джарлаксъл ги бе забелязал.

След като почака още малко, за да види дали някой ще последва отклонението на Джарлаксъл към магазина на Пайтър — и след като това не се случи, убиецът се върна в средата на стаята и обмисли действията си.

Със сигурност го превъзхождаха като численост, а първото правило в подобни ситуации бе да не се оставяш да те притиснат в ъгъла. Придвижи се бързо до вратата, измъкна меча и камата и я изрита, за да я отвори. Втурна се през нея, като изрече кодовата дума „Бял“, така че магията на капана да не го убие на място.

Докато преминаваше под рамката на вратата подскочи и промуши камата си в сребърната верижка, която държеше малка статуетка на дракон, изправен на задните си крака, чиито очи светеха като бели лунни камъни. С трепване на китката драконът се озова закачен на острието на камата, второ плавно движение прехвърли статуетката в кесийка, а трето, изпълнено с такава точност и скорост, че всичко изглеждаше като едно движение, върна камата обратно в ножницата й, с фината верижка на статуетката все още увита около нея.

С три бързи крачки Ентрери се озова надолу по коридора до външната врата, след това до терасата, после надолу по стълбището. Замисли се дали да не спре и да провери дали неканените гости не са заложили капани на вратата, но подозирайки, че няма толкова време, просто наведе рамо и премина през вратата. На терасата бързо сви вляво към стълбите и се спусна надолу — с една, две, три крачки. Все още на средата на пътя се прехвърли над високото до кръста перило, хвана се със свободната си ръка, за момент се плъзна по наклона, след което се пусна на земята. При приземяването се претърколи, за да омекоти падането и се изправи тичешком на крака.

Докато прибягваше през улицата, можеше да почувства върху себе си погледите на стрелците.

Малка двуколка с плодове бе поставена срещу стълбището на Ентрери. Добродушният продавач и синът му си говореха приятелски с двама младежи, които разглеждаха стоката — типична гледка за улиците на Хелиогабалус.

Или не съвсем, осъзна Ентрери, докато се приближаваше, защото забеляза, че четиримата не бързат да реагират на внезапната му и неочаквана поява и очевидния факт, че бърза — или на това, че държи впечатляващо украсен меч с червено острие в едната си ръка.

За миг срещна погледа на брадатия търговец, но това бе достатъчно да забележи проблясъка на разпознаване в тъмните очи на мъжа. Не разпознаването от обикновен търговец, който може да го е виждал да преминава дузина пъти, а погледа на мъж, който е открил каквото търси.

Ентрери се хвърли в атака веднага щом чу изщракването на арбалет нейде отстрани — и чу стрелата да профучава във въздуха зад гърба си. Измъкна камата, но държеше острието внимателно насочено, така че да не позволи на сребърната верижка да се изплъзне, докато измъкваше статуетката от кесията.

Младите мъже до двуколката захвърлиха селските си пелерини и се завъртяха с извадени оръжия, но Ентрери премина през тях с бърз разсичащ удар на меча отзад напред, който ги запрати към земята в противоположни посоки.

С един скок Ентрери се озова на ръба на двуколката. Втори го прехвърли покрай „продавача“ и по-младия мъж, в посока входа на страничната уличка. Опъна ръката си, в която държеше камата, нагоре, точно докато преминаваше под дървената носеща греда, която свързваше двете сгради. Заби камата в гредата, под която се люлееше драконовата статуетка. Падна на земята, по-скоро приплъзвайки се, отколкото бягайки, защото осъзнаваше колко малко време има и колко близо са преследвачите.

А тези преследвачи нямаше да прошепнат паролата, нямаше да разпознаят дракона.

Още се търкаляше и лазеше — правеше всичко възможно да се придвижва надолу по уличката — когато капанът зад гърба му се активира и почувства ледена вълна, която го смрази и остави червена следа по глезена на единия му крак. Опита се да се изправи, но кракът му се бе схванал и веднага се озова по лице на паважа. Метна се и се превъртя, размахвайки меч, защото бе сигурен, че друг от нападателите бързо ще се озове върху него.

С пай в ръка Джарлаксъл се подпря небрежно на тезгяха на Пайтър и загледа двойката, която влезе в магазина — мъж и дребничката му хубава любима. Гледаха се в очите и през цялото време хихикаха.

Джарлаксъл разпознаваше преструвките щом ги видеше.

— Ах, млади влюбени! — извика драматично. — Добри ми Пайтър, с удоволствие ще платя за техните сладкиши.

Двамата погледнаха объркано към Джарлаксъл. Той подхвърли пая към мъжа, но високо. Когато последният понечи да го улови, движението разтвори жилетката му и разкри двойка изтъркани дръжки на кинжали.

Вторият пай от Джарлаксъл беше хвърлен по-силно и не бе предвиден за хващане — освен от изненаданата физиономия на мъжа.

— Какво? — извика жената, когато паят се размаза върху лицето на любимия й.

Той също извика, но от болка.

— Джарлаксъл, какво правиш? — настоя Пайтър.

— Убит съм! — извика изненаданият мъж.

Хвана се за лицето, разпръсквайки наоколо крем и в крайна сметка разкри малката стреличка, която се бе намирала в пая, да стърчи забита в бузата му. Посегна към нея с треперещи ръце, но сякаш не можеше да я хване.

До него младото момиче изпищя и заплака.

Ръцете на Джарлаксъл бяха извити до раменете в готовност да ги хвърли напред и да призове двойка магически остриета от предпазителите на китките си. Можеше да призове ками с мисъл и след това да ги удължи до мечове с движение на ръцете.

Но не го направи, защото поне реакцията на девойката бе напълно погрешна. Мъжът естествено се строполи на пода с обърнати нагоре очи, а от отпуснатата му челюст потече слюнка.

— Джарлаксъл! — извика Пайтър, залитайки до благодетеля си. — Какво направи? Ох, Клеърел! Ох, Миша!

Джарлаксъл прочисти гърлото си, докато Пайтър със залитане отиде да помогне на Клеърел да вдигне отпуснатото тяло на любимия си.

— Познаваш ли ги? — попита мрачният елф.

Притесненият Пайтър го погледна.

— Това са дъщерята на Марингей и бъдещият й съпруг! Живеят до вас. Щяха да се оженят през пролетта и аз да… щях да опека… о, какво направи?

— Приспах го и нищо повече — обясни Джарлаксъл, докато преминаваше покрай триото на път за вратата. — Дръж ги вътре, защото наоколо дебнат убийци.

Клеърел го удари, после сграбчи крачола на панталона му, докато минаваше покрай нея.

— Направих го за негово собствено добро — излъга засраменият елф. — Галантният ти любим без съмнение щеше да иска да се покаже като герой, а сега не е моментът. Заключи вратата, Пайтър, и ги дръж вътре. Не излизай навън, защото те грози смъртна опасност!

Джарлаксъл измъкна крака си от хватката, отдели миг да докосне периферията на шапката си в поздрав към притеснената млада дама, после бързо излезе. Изскочи на улицата, внезапно изпълнен със съмнения за всичко, което бе видял.

Но чу глъчката, идваща малко по-надолу от мястото срещу жилището му. От уличката със залитане излезе мъж, целият побелял — замразен — от главата до петите, който се движеше странно, като схванат. Строполи се върху двуколката с плодовете и изсипа купчина ябълки на улицата.

Ябълки, замръзнали толкова дълбоко, че част от тях се счупиха като стъкло, щом удариха паважа.

— Ентрери — прошепна мрачният елф.

Надяна пръстен на ръката си, сви юмрук и освободи магията. Подскочи нагоре, на височина дузина стъпки и повече и се приземи с лекота върху покрива на магазина на Пайтър, където изчезна от поглед.

Ентрери залитна надолу към края на уличката, блокирана от стена и купчина изпотрошени сандъци и стари дървени мебели. Беше планирал да използва купчината, за да прескочи стената и да изтича по улицата, успоредна на неговата, но краката му едва се движеха, единият бе почти напълно схванат, изгарян от всепроникваща болка. Погледна назад и видя мнимия продавач и „сина“ му да лежат неподвижни на земята, покрити със скреж.

Трети убиец, един от двойката, която се бе преструвала, че пазарува от двуколката, се бе подпрял на стената на уличката, очевидно замразен на място, с отворени, но невиждащи очи и побелели от лед мигли. Другарят му залитна обратно на улицата, препъна се в частично замръзналата двуколка и се строполи тежко върху паважа, където остана да лежи треперещ и безпомощен, най-вероятно умиращ.

Но идваха и други, осъзна Ентрери, когато мерна две фигури, които се движеха на зигзаг в обхвата на полезрението му от другата страна на улицата.

Ентрери знаеше, че е загазил. Използва купчината отломки, за да се изправи и да се опита да ходи, но изтръпналият му крак висеше отпуснато и той се препъна в собствените си пръсти. Все пак успя да запази равновесие и не падна. Вместо това използва залитането, за да се промуши зад няколко сандъка, като се обърна насред движението.

Една тъмна фигура се плъзна покрай левия ъгъл на изхода на уличката, прилепвайки се към стената, за да я използва за опора, докато се придвижваше по хлъзгавата замръзнала повърхност. Втори убиец се появи малко по-бързо и се плъзна по леда. Когато краката му стигнаха до суха земя, залитна няколко крачки напред.

Ако краката му реагираха нормално, Ентрери щеше да се хвърли и да го пресрещне, ликвидирайки залитащия глупак преди да успее да възстанови равновесието си.

Но краката му не реагираха и едва стоеше прав, камо ли да се опитва да атакува.

Мъжът възстанови равновесието си и се изправи, за да срещне убиеца с блестящ меч в едната ръка и малък щит, закрепен за другата. Остана извън обсег, приведен в защитна позиция, като постоянно поглеждаше назад към бавно приближаващия се другар.

— Побързай, де — прошепна нетърпеливо. — Притиснахме плъха в ъгъла.

— Плъх, който бълва лед като бял дракон — отвърна другият.

— Да, елате и замръзнете — блъфира Ентрери.

Промени стойката си под такъв ъгъл, че да не изглежда сякаш се е подпрял толкова тежко на стената, но в интерес на истината, ако не беше преградата зад гърба му, Ентрери щеше да се строполи назад. Измъкна впечатляващия си меч пред себе си и подканящо размаха острието.

По-близкият мъж се поизправи леко и отстъпи крачка назад.

— Беше капан, заложен в уличката, и не е нещо, което може да използва отново — заключи мъжът по-близо до Ентрери, отговаряйки на блъфа му.

— Както искате — отвърна Ентрери със зловещ кикот и размаха меча.

Удържа въздишката на облекчение, когато мъжът отстъпи още половин крачка, защото бе почувствал издайническото щипене в краката, което подсказваше, че чувствителността се завръща и кръвообращението му се възстановява. С непосилно усилие успя да удържи гримасата си през следващите няколко мига, но знаеше, че не може да си позволи да издаде колко слаб е в момента.

Ако действаха дръзко, беше мъртъв.

— Естествено, изпратил ви е Кнеликт — изрече Ентрери. — Обеща ми, че ще ме използва за учител, макар че след шестте трупа може да реши, че приемам задачата си твърде на сериозно.

Двамата мъже си размениха нервни погледи. И което бе по-важно за Ентрери, останаха на място и не тръгнаха към него.

Но един от тях, онзи, който бе дошъл втори, се поизправи и се поотпусна, като дори започна да се смее леко.

— Той си мисли, че сме само шестима — изрече и тупна приятеля си по гърба, а глупакът се присъедини към кикота му.

Ентрери схвана значението на думите му и изпита съжаление, че ще умре по този начин — без съмнение убит от високо, без възможност да се защити от това направление.

* * *

Въпреки бързината си, въпреки предпазливостта си, въпреки неравните наклон и настилка на различните покриви, Джарлаксъл не загуби ориентация. Знаеше точно къде се намира през цялото време и когато видя двамата мъже, които наблюдаваха една от уличките единият прицелен с арбалет в ръка, с лекота се досети коя е мишената.

Ръката на мрачния елф се стрелна бързо и сигурно изпод наметалото, измъквайки любимото оръжие на расата му — едноръчен арбалет. Стреля и със задоволство видя как стрелецът потръпна от убождането на малката стрела. Другият мъж погледна към стрелеца с изненада, но мъжът с арбалета нямаше как да му отговори, защото вече изпадаше под влиянието на приспивателната отрова и се накланяше напред, готов да се претърколи.

Другият мъж го сграбчи.

Джарлаксъл се съсредоточи и призова вродената си елфическа магия под формата на сфера пълен мрак, която покри двамата кандидат-убийци.

Джарлаксъл чу раздвижването, изпъшкването и вика. Беше доста доволен, но не и изненадан, когато видя движение през ръба на покрива, точно под сферата мрак, когато стрелецът залитна напред и повлече другаря си със себе си.

— Какво си направил, Ентрери? — прошепна Джарлаксъл.

Мрачният елф изчезна в сенките на бъркотията от нащърбени разноцветни покриви в търсене на начин да хвърли безопасен поглед към уличката отдолу.

Ентрери реагира инстинктивно, когато забеляза движение с крайчеца на окото си. Хвърли се към противоположната страна на тясната уличка. Все пак се погрижи да не загуби равновесие, защото двойката главорези се приближаваше. Очевидно добили кураж от пристигането на подкрепленията, те нападнаха.

Ентрери се хвърли внезапно напред с изпънат меч.

Новодошлите се стовариха до него. Спря се изведнъж, защото атаката му не беше нищо повече от лъжлив маньовър в опит да си спечели време, така че да може да се погрижи за най-новата заплаха. Ако бе по-неопитен боец, отчаяната атака щеше да е единственият начин за действие, опит да премине през двойката и да избяга.

Но Ентрери нямаше намерение да бяга от никоя битка.

За малко не падна презглава от рязкото спиране, защото чувствителността не се бе завърнала изцяло в краката му. Все пак успя да прикрие залитането, като се оттласна от стената и възстанови равновесието си.

Завъртя се и почти замръзна от объркване, когато забеляза оплетените тела на новодошлите, които бяха разбили част от отломките. Единият лежеше напълно неподвижно и отпуснато, а другият се извиваше от болка, сграбчвайки последователно китката, коляното и глезена си, очевидно наранил сериозно и трите. Миг по-късно Ентрери разбра всичко, когато погледна нагоре и видя сферата от пълен мрак във въздуха.

Джарлаксъл.

Тъй като другата двойка се приближаваше бързо, Ентрери се хвърли към подкрепленията и замахна силно, пробождайки с Нокътя на Шарон горния, изпаднал в безсъзнание мъж и човека под него. Първият не издаде звук, сякаш вече бе мъртъв, но долният изкрещя и се загърчи.

Ентрери нямаше време да го довърши. Измъкна Нокътя, в резултат на което шурна кръв, и се завъртя. Вдигна острието точно навреме, за да отблъсне меча на нападателя, след което отклони ръката с кинжала нагоре и навън. Убиецът нападна, използвайки предимството си, като се премести напред и започна да мушка непрестанно, без да храни надежда, че ще успее да рани умелите си противници, а по-скоро с идеята да ги отблъсне леко назад и да си освободи място за маневри и да се отдалечи от сандъците в случай, че мъжът отдолу все още има сили за битка.

Обърна задния си крак перпендикулярно на двамата си врагове и на водещия си крак. Придвижи го напред и тропна с пета, после пристъпи напред. Направи го отново и отново, запазвайки перфектно равновесие, като избутваше двамата убийци назад. Все още не чувстваше единия си крак, но всяка крачка бе твърда и сигурна и подсилена от координацията между двата крака, като използваше крака със запазена чувствителност, за да води безчувствения.

Най-накрая, точно преди да стигнат до все още хлъзгавия участък, където бе ударил дъхът на белия дракон, двойката успя да координира контрапозиция.

Раздалечиха се един от друг и се извиха леко, така че да имат по-добър ъгъл за атака.

Ентрери усети, че предимството му е свършило и отстъпи назад, приведен в защитна позиция. Краката му бяха раздалечени и стабилни, макар единият да продължаваше да е схванат и по-слабо подвижен.

— Той уби Вирт! — изкрещя главорезът отляво, онзи с меча.

— Млъкни, глупако! — сопна се другарят му.

— Скоро ще се присъединиш към него — каза Ентрери.

Не обичаше да говори на противниците си, но трябваше да си спечели време. Кракът му щипеше и пареше и едва успяваше да прикрива гримасите си.

Мъжът с камата се хвърли в атака и Ентрери вдигна Нокътя на Шарон, за да го прихване. Мъжът обаче беше бърз и прибра ръката в обсега на меча, като веднага нанесе хитър втори удар.

Той обаче не разбираше.

Дори и на един крак, дори и разсеян от болка и изтръпване, дори и неспособен да пази равновесие, Ентрери с лекота вдигна отново острието, което бе тръгнало към тази позиция още преди противникът му да започне да прибира камата.

А и Ентрери знаеше, че тази лъжлива атака не е краят.

Отстрани нападна другият мъж, мушкайки с меча си, но Нокътя на Шарон се изви в изящна дъга и отблъсна острието назад.

Ентрери прехвърли цялата си тежест върху изтръпналия ляв крак. Трябваше да му се довери и го застопори на място, завъртайки десния си крак назад с приближаването на очакваната втора атака с камата.

Малко не стигна на оръжието да го улучи, острието му само драсна отдръпващото се бедро.

За чест на нападателя, той осъзна пропуска си достатъчно бързо, че да отскочи назад извън обсега на евентуална контраатака.

Ентрери бе очаквал и това и вместо да го последва, отново замахна с Нокътя, но в посока на другия нападател. Призовавайки магията на меча, изписа във въздуха стена от непрогледна пепел, за да се скрие от погледа на мъжа с меча.

Знаеше, че мъжът инстинктивно ще се стегне, преди да успее да отстъпи. В този миг Ентрери падна на коляно и замахна под стената от пепел.

Убиецът почувства удара, съпротивата на сухожилието и костта срещу жестокото разсичане и чу агонизиращия вой на мечоносеца.

Ентрери се изправи, завъртайки се около оста си отляво надясно, което го изправи лице в лице с мъжа с камата. Силен трясък отстрани му подсказа, че мъжът с меча е паднал тежко и поне за момента е извън битката.

Ентрери инстинктивно вдигна меча, за да блокира и наистина камата издрънча, безвредно отблъсната от червеното и кърваво острие на Нокътя.

Убиецът измъкна друга кама.

Ентрери се ухили.

Мъжът се обърна и побягна, молейки за милост с всяка стъпка. Успя да направи само няколко крачки, преди да стигне до леда и да се пльосне на земята. Залитащ и пищящ, продължи да се влачи, сякаш очакваше смъртоносния удар да се стовари всеки момент.

Най-сетне се озова на суха земя и залитна надолу по улицата.

Ентрери остана на място развеселен.

Остър писък изотзад, последван от гъргорене, го накара да се обърне. Насреща му Джарлаксъл изтриваше кръвта от камата, с която бе довършил мъжа отдолу.

Мрачният елф задържа погледа си върху Ентрери, питайки безмълвно каква е причината за всичко това.

Ентрери отвърна на погледа, но без никакво обяснение.

Накрая Джарлаксъл отклони очи, съвсем леко.

— О, прекрасно — изрече мрачният елф.

Ентрери проследи погледа му към мястото, където стената от пепел бе започнала да се разрежда. На мястото, където бе стоял мъжът, сега се намираха двата му крака, срязани от глезените. Останалата част от тялото му бе подпряна до стената, с треперещи окървавени ръце, вдигнати във въздуха. Вече дори не се опитваше да спре кръвотечението.

Джарлаксъл отиде до него и го изгледа.

— Кървиш до смърт — обясни му спокойно. — Ще е бавно, но няма да е по-болезнено от това, което чувстваш в момента. Обаче ще ти стане студено. Не се паникьосвай, когато притъмнее пред очите ти.

Мъжът изскимтя, клатейки глава и вдигна умолително ръце.

— Може би, ако имаш желание да разкриеш… — започна Джарлаксъл и мъжът заклати яростно глава в знак на съгласие или поне се опита, защото Ентрери застана до приятеля си и прободе сърцето на глупака с Нокътя на Шарон.

Ентрери измъкна меча, хвърли бегъл поглед на Джарлаксъл и не каза нищо повече, когато се отправи да прибере камата си и статуетката на дракона.

— Предполагам, че не търсиш отговори, защото вече ги знаеш — каза Джарлаксъл.

Ентрери продължи да върви и за щастие чувствителността на крака му се бе върнала достатъчно, че да успее да запази равновесие по хлъзгавата повърхност на замръзналата уличка.