Мей Макголдрик
Пламък (30)

Глава 29

Почакай! — мислено изкрещя тя. Маргарет се препъна по стръмния склон на слизане от хълма, отчаяна, че Уилям се скри от погледа.

Изчакай ме, моля те… — нямата жена се изправи на крака и се завтече напред.

Над хълма, където допреди малко се катереше свещеникът, сега закръжи един ястреб. Виеше й се свят. Викът, надигащ се в гърдите й, се изтръгна от гърлото само като немощно стенание.

Почакай! Изчакай ме, моля те…

 

 

След като напуснаха манастира, тя не бе отронила нито дума, но това въобще не го изненада. Гавин беше сигурен, че Джоана е развълнувана от срещата с игуменката. Нямаше съмнение, че и Майката никога нямаше да забрави този ден.

Вече бяха прекосили хълма и сега се спускаха към долината. Манастирът остана далече зад тях. Гавин реши, че сега е най-удобният момент да я накара да наруши мълчанието си. Обърна се към Джоана и замислено я изгледа, преди да попита:

— Все още ли си убедена, че Майката е виновна?

Джоана вдигна глава. В очите й се четеше нерешителност.

— Все още ли вярваш, че Майката и хората й са подпалили южното крило?

Тя не отговори, но той забеляза издайническата червенина, която плъзна по бледите й страни.

— Все още ли смяташ, че те са хладнокръвни убийци! Не можеш да ме заблудиш! Състраданието, което показа към старата игуменка, бе съвсем искрено.

— Престани да се възползваш от объркването ми! — избухна тя и дръпна юздата на кобилата си. — Първо ме заведе насила в манастира, а после се отнасяш грубо и безцеремонно към нея. Кой не би изпитал съжаление, след обидните думи, които й наговори? Всеки на нейно място не би те изтърпял дори една минута. А сега продължаваш да ме измъчваш!

Той побърза да изравни коня си с нейния.

— И сега какво ще правиш, Джоана? Отказваш да се вслушаш във вътрешния си глас, който ти подсказва да потърсиш справедливост. Не обръщаш внимание на зова на собствената си съвест? Защо не приемеш очевидната истина, Джоана? Ти започна да се съмняваш, че Майката е виновна. Защо не престанеш да упорстваш като малко дете? Крайно време е да прецениш внимателно всички обстоятелства. Да обмислиш добре всичко, което засега ни е известно.

— Не искам да повярвам в нейната вина! — сърдито отвърна Джоана. — Мразя те, Гавин Кар.

— Не, това не е истина. Ти ме обичаш. Сама ми го призна.

— Това беше преди да проумея, че в тебе се крие един варварин.

— Не е вярно — решително възрази той и я хвана за ръката. Тя се опита да се отскубне, но той я държеше здраво. — На теб ти харесва грубостта ми. Харесва ти, че съм честен и прям — поднесе ръката й към устните си. — Знам, че съм груб и че невинаги постъпвам така, както очакваш.

— Ти умееш да ме объркваш — с треперещ глас изрече тя. — Не мога да си позволя нито за миг да…

— Какво не можеш да си позволиш, Джоана?

— Караш ме да забравям мислите си.

— Нима? — бавно попита той. — Зададох ти съвсем обикновен въпрос.

— Да, но…

Думите й замряха, защото Гавин нежно притегли ръката й към гърдите си, за да доближи лицето й до своето.

— Какво ще кажеш за мен? Ти си тази, която ме кара да забравям здравия разум, Джоана.

Наведе се и впи устни в нейните. Тя обви ръка около шията му и придърпа главата му към себе си.

— Виждаш ли? — леко се отдръпна Гавин. — А ти се оплакваш от мен! Виж какво, Джоана, не можем да правим това всеки път, когато не искаш да отговаряш на въпросите ми.

— Така ли? — закачливо го попита тя и докосна с устни неговите.

— По дяволите! — извика той, повдигна я от нейния кон и я настани до себе си.

— Ти наистина си варварин — промълви тя. — Но не мога да отрека, че предпочитам този начин за решаване на всички спорове между нас.

Устните му отново се впиха в нейните, а езикът му побърза да ги разтвори. Изминаха дълги, сладострастни секунди, преди Гавин да отдръпне устата си.

— Ние никога не сме спорили.

— Да — кимна тя, задъхана, усмихната и щастлива. — Само водим борба за надмощие.

— Не — намръщи се той, докато ръката му се спускаше по бедрото й. — Само понякога се разминаваме в оценките си.

— Да, това е вярно — отвърна тя, въздъхна и го целуна. — Всеки път, когато усетиш, че ще загубиш спора, ти веднага се нахвърляш върху мен като див звяр и ме обсипваш с целувки. Няма значение какво ще ми кажеш, Гавин Кар. Не можеш да излъжеш женския ми усет!

Гавин я намести по-удобно и разтвори бедрата й.

— А пък на мен ми се струва, скъпа, че ти си най-дивото и страстно създание, което някога съм срещал.

— Искаш да кажеш, че съм разпътна?

Тя изстена, когато ръката му се плъзна под вълнената й блуза.

— Ако искаш да си говорим напълно откровено, Джоана — засмя се той, — аз съм много по-разпътен от теб. И ми се струва, че ти много бързо успя да напипаш тази ми слабост.

Дръпна поводите и пришпори коня си към скалите. Щом стигнаха до падината, двамата със смях се изтъркаляха в гъстата трева.

Езикът му този път беше още по-неукротим, а нейните ръце се заровиха в косата му, докато бедрата й се потъркваха в неговите.

— Вярваш ли, че с този твърд довод ще спечелиш всеки спор? — запита го тя задъхана, когато той спря за миг да я целува.

— За какъв спор говориш? — запита я Гавин, зает да отвързва наметалото й.

— Не успя да промениш мнението ми, като ме заведе насила в манастира.

Той смъкна наметалото от раменете й, захвърли го в тревата, за да погали гърдите й, преди да се заеме с останалите й дрехи. А тя отметна глава назад и погали косата му.

— Вземи ме, Гавин. Ох, как искам да ме любиш…

Той пъхна ръка под долната й риза.

— Няма, докато не ми обещаеш, че ще си помислиш още веднъж и то по-сериозно, за нашето посещение в манастира.

Бръкна в деколтето на долната й риза. Доволна усмивка се появи на устните му, когато се показаха облите й гърди.

— Стига си упорствала, любов моя. Вслушай се в гласа, на сърцето си.

— Не… никога… — простена тя, когато устните му докоснаха разголената й плът. — Не мога да забравя миналото.

Той повдигна полите й до кръста. Ръцете й веднага се обвиха около врата му, за да се изтласка нагоре и да се намести върху възбудения му член.

— Не искам от теб да забравиш завинаги какво си преживяла — той я притисна към себе си. — Моля те само, да си помислиш още веднъж, преди да е станало прекалено късно. Майката може би не е виновна.

Тя само поклати глава, а той пъхна ръка между слетите им тела, за да напипа най-чувствената й точка. С всяко следващо негово погалване Джоана простенваше все по-отчаяно. Надигаше се нагоре, още по-нагоре, стискайки яростно раменете му, за да се открие за него, за да я търка, измъчва, възбужда, докато тя се гърчеше в обятията му.

— В името на вси светии, не мога повече! Вземи ме, Гавин!

— Но дай поне още една възможност на Майката, Джоана… — припряно заговори той. Знаеше, че повече няма да може да й устоява. — Забрави! Забрави за своята вина. Освободи се от тези предразсъдъци.

— Аз… аз… все пак… ох, Гавин, ох… имам вина!

— Да, Джоана, скъпа, зная, че не можеш да забравиш… — дрезгаво промълви той, — че ще носиш вината в себе си до сетния си дъх. Зная го, защото същият товар лежи на моите плещи.

Не можеше да откъсне поглед от лицето, прелестно и омайно като планинско цвете, от притворените й очи, от тръпнещите й алени устни, докато тя се извиваше в ръцете му, обзета от върховна наслада. Осмели се отново да заговори едва когато треперещите й рамене започнаха да се укротяват.

— Повярвай ми, зная какво изпитваш. Преживял съм подобен кошмар, и то още когато бях юноша.

Тя отпусна глава на гърдите му, заслушана в думите, които Гавин гальовно й нашепваше, но пръстите й бавно се спуснаха под ленената му риза, за да се доберат до неговата мъжественост. Този път бе негов ред да загуби дъха си, докато ръката й го опипа грижливо по цялата му дължина.

— Само й дай още една възможност… не, дай ми и на мен възможност…

Ала Джоана въобще не обърна внимание на молбата му.

— Не бързай! — спря я той. — Първо искам да ми обещаеш!

Тя леко се отдръпна от него и го погледна в очите.

— Ще се опитам.

Той я вдигна от тревата, я тя побърза да обвие краката си около кръста му.

— Но повече не мога да ти обещая. Казах само, че ще се опитам.

Гавин успя само да изсумти нещо неясно и насочи члена си между голите й бедра. Вкопчена в раменете му, тръпнещата жена го пое изцяло и изохка от първия сладостен допир.

— Да, да… така, Джоана, точно така… — задъхано прошепна той, преди да я повдигне още малко и да продължи да прониква в нея с още по-мощни тласъци.