Мей Макголдрик
Пламък (25)

Глава 24

Излегната в креслото с изящна дърворезба, Джоана разсеяно съзерцаваше хоризонта, обагрен в оранжево от залязващото слънце.

Чудеше се защо Гавин все още не се е прибрал. Стана от креслото и неспокойно закрачи из спалнята. Но скоро и това й дотегна. Облегна се на стената. Скоро щеше да се стъмни, но за разлика от последните кошмарни месеци, това не я плашеше. Глупаво бе да се самозалъгва, че вече нищо не я застрашава. Много добре знаеше, че ще трябва да напусне тази спалня, набързо приготвена за нея от слугите на Гавин Кар. Знаеше също, че е длъжна да се появи в голямата зала и да се изправи пред погледите на всички обитатели на Айрънкрос Касъл. Опитваше се да не мисли за това неприятно задължение.

Джоана отново започна да кръстосва из стаята. Слугите щяха да я отрупат с безброй въпроси. Щяха да се подсмихват зад гърба й, а пред нея щяха да се преструват на загрижени и покъртени от страданията й, щяха да ахкат, да кършат ръце и да се вайкат… Така мразеше тези мелодраматични сцени! Не беше сигурна дали ще може да издържи на това последно изпитание, дали няма да даде воля на гнева си…

Вече бе успяла да забележи многозначителния поглед на Моли. Тя също беше сред участничките в онзи сатанински ритуал в гробницата. Колко различна беше в онази злокобна нощ, в бяла власеница, със свещ в ръката, докато пееше псалмите и се поклащаше в такт с останалите монахини… Сега нямаше и следа от онази Моли. Вчера тя, заедно с още две момчета от прислугата, домъкна в тази спалня големия дървен скрин, пълен с дрехи на Джоана, който по чудо бе останал незасегнат от опустошителния пожар.

Тогава Джоана бе останала в креслото, без да ги поглежда, и след като прислужниците безмълвно напуснаха спалнята, тя не помръдна, загледана мрачно в стария дървен скрин.

Когато го отвори, намери вътре дрехите на майка си. Сълзите й веднага рукнаха. Сърцето й се свиваше от мъка, безсилие и гняв.

Младата жена пристъпи към прозореца, за да огледа на светлината роклята на майка си. Нежно погали мекия плат. Припомни си колко пъти бе виждала майка си с тази прелестна рокля в ръце…

За хиляден път днес си повтори, че не бива да мисли само за миналото, че е длъжна да се вълнува от настоящето, че трябва да открие убиеца и да дочака мига, когато справедливостта ще възтържествува.

Прекрасно знаеше какво ще направи тогава — този план го бе обмисляла безброй пъти през мъчителните шест месеца в подземието. Обаче, през последните часове все по-често се улавяше, че мислите за Гавин неусетно изтласкват назад плановете й за отмъщение. Тяхната нощ бе оставила незабравим отпечатък в сърцето й. Непрекъснато си спомняше ласките му, страстните му целувки, докосванията на дръзките му, силни ръце…

През нощта, когато се озова в обятията му, в леглото му, й бе много по-лесно да вземе това съдбоносно решение — защото не бе длъжна да се съобразява с мнението на околните. Защото онази нощ, беше и си остана тяхна тайна. Това бе нейният живот, нейното тяло и тя решаваше какво да прави с него. И с кого… Никой не можеше да й диктува как да постъпи.

Това бе заявила на граф Атол рано тази сутрин, когато той ненадейно се появи в спалнята й. В отговор на неговата загриженост относно решението й да остане завинаги в Айрънкрос Касъл и на нейното лекомислено решение да се омъжи за Гавин Кар, тя му отвърна, че никакви графове, нито от Северна, нито от Южна Шотландия няма да й се бъркат в живота. Заяви му, че й е дошло до гуша от тези от планините, както и от онези от низините. И изобщо от всички мъже! Освен от един… И че той, Джон Стюарт, не бива да забравя това, ако държи да й бъде приятел. За нейна изненада обаче, той прие съвсем спокойно острите й думи.

Но сега, след като бе изяснила отношенията си с граф Атол, Джоана все още се двоумеше дали да покани Гавин Кар в спалнята си.

Забързано прекоси спалнята и се спря до леглото. Нима Гавин бе решил да не се появява пред нея, докато не пристигне от Хънтли пратеникът му с отговора на Джеймс Гордън? Навярно преди да я отведе в леглото си, иска първо да се увери, че нищо няма да им попречи да се венчаят. Но тя нямаше намерение да чака толкова дълго. Кой знае какви изненади им готвеше съдбата? Може би й оставаше да живее много малко… Затова, сега всеки миг бе скъпоценен за тях. Защо Гавин Кар не можеше да проумее това?

 

 

С настъпването на нощта, когато Старата кула потъна в мрак, Гавин напусна голямата зала, пълна с налягали по пейките заспали войни и слуги и пое по коридорите към своята спалня.

Докато прекосяваше полутъмните коридори, обмисляше какво да предприеме. От сутринта нямаше следа от отец Уилям. Никой нищо не знаеше за него. Но той нямаше намерение да чака да изминат два-три дни с надеждата дребният свещеник да се появи отнякъде. Доколкото бе успял да се запознае с навиците на обитателите на замъка, вече бе наясно, че отец Уилям често изчезваше от замъка. Знаеше дори, че посещава манастира, защото там Майката щедро предлагаше питиета на местни любители на чашката.

Само че, загадъчното изчезване на свещеника не бе единствената неприятна изненада за днес. Докато разговаряше с граф Атол, Гавин научи, че Дейвид, един от съгледвачите на графа, също е изчезнал. Джон Стюарт откровено призна, че оставил Дейвид да дебне в един от тунелите в подземието, където били открити оскъдни провизии и скъсани дрехи. Явно там някой, отдавна се е криел. Тази сутрин от Дейвид нямало и следа.

Ала дори и с това неприятностите не се изчерпваха. Моли беше силно разтревожена, защото никъде не можеше да открие Маргарет, сестрата на иконома Алан.

Трима души да изчезнат безследно в един ден… това вече е твърде много, каза си Гавин. Ако продължава все така, след седмица или две никой нямаше да остане в замъка, освен младия му господар.

Той се надяваше най-лесно да открие следите на нямата Маргарет. Рано сутринта поговори с Джоана и научи от нея за сцената в гробницата, когато бе открила, че Майката е сестра на Маргарет. Вероятно Маргарет беше отишла при своята сестра, игуменката на манастира.

Гавин забави крачките си, щом наближи вратата на спалнята на Джоана. Стражът, който бе оставил на пост пред вратата, изпъна снага.

Не! Не прекрачвай този праг — нашепваше му здравият разум. Докато не се върнеше Питър, неговият пратеник в замъка Хънтли, с писмо, съдържащо съгласието на леърд Джеймс Гордън да се откаже от годежа си с Джоана Макинес, нямаше право да я смята за своя годеница. Да защитава нейната чест и да я закриля беше част от рицарската етика.

Но сърцето му подсказваше да направи точно обратното на това, което му диктуваха моралът и здравият разум. Джоана му липсваше. Той жадуваше за нея толкова страстно и неудържимо, както никога не му се бе случвало с другите жени, които бе познавал. Неспокойно прокара ръка през черната си коса, докато се опитваше да събере сили, за да отмине вратата на нейната спалня.

С тежка въздишка продължи към своята стая. Отвори със замах дъбовата врата и закрачи нервно из помещението. Без съмнение отново го очакваше дълга и мъчителна нощ. Настроението му съвсем се развали. Имаше толкова грижи… Бе длъжен да открие и да залови убиеца, трябваше да надзирава възстановяването на опустошеното южно крило на замъка, а непрекъснато мислеше за нея.

— Ако продължаваш така, скоро ще оглупееш напълно! — изрече той на глас и отиде до прозореца, за да разтвори широко дървените капаци.

Лунната светлина веднага прогони от стаята потискащия мрак. Гавин се обърна и се загледа в портрета, който продължаваше да виси над камината. Веднага си помисли колко щастливи биха били двамата, ако успееха да отстранят проклетите проблеми.

На устните му се появи лека усмивка.

За пръв път в живота си, Гавин Кар се улови, че мечтае за бъдещето си. Двамата с Джоана щяха да се оженят, да имат деца… не знаеше колко точно, но в момента това нямаше някакво значение.

Да — помисли си той, — колко прекрасен би могъл да бъде животът, когато до теб е любимото ти същество!

Внезапно долови лек шум. Нима бе започнал да сънува наяве. Затвори очи и облегна глава на стената.

Обаче бързо разбра, че това не е сън. В стаята беше влязла Джоана. Тя пристъпваше безшумно като призрак, плъзгаше се в стаята му със същата лекота и грация, с които нахлуваше в сънищата и мечтите му. Гавин се усмихна и се отдалечи от стената, готов още сега да положи сърцето си в краката й.

— Гавин — тихо започна тя и направи две крачки към него, преди да се спре насред кръга от лунна светлина в средата на стаята. — Чух стъпките ти покрай вратата на спалнята ми. Надявах се да… запитах се дали ти няма да…

Тя млъкна. Сърцето на Гавин заби радостно още щом я видя на прага на стаята си. Тя беше толкова красива. Това го бе поразило още при първата им среща, макар тогава да бе облечена в дрипи. Сега обаче роклята, която някога бе принадлежала на майка й, разкриваше прелестната й фигура. Младият мъж остана без дъх.

— Аз… — смутено промълви той. — Защо… е, може би, щом така си решила…

Тя му се усмихна и той нервно стисна юмруци.

— Джоана, защо поставих стража пред вратата на спалнята ти? Защо наредих да сменят резето на вратата? Нали искаше никой да не те безпокои, никой да не влиза в твоята стая?

— Точно така щях да постъпя, ако ти не беше толкова настоятелен в искането си да не прекрачвам прага на спалнята.

— О, нима? — учудено повдигна вежди и пристъпи към нея. Не се реши веднага да я привлече към гърдите си. — Вчера сутринта бях пред твоята стая.

— Значи си бил заедно с онези трима слуги, които заковаха междинната врата, докато прислужничката разтребваше вещите вътре? Кога намираш време да си навсякъде в замъка? — тя нежно го докосна по рамото. — Това рамо ли си удари при падането в пропастта?

Той сякаш нея чу, защото повече не можеше да устои на тази опасна и възбуждаща близост. Грабна я в прегръдките си и устните му бързо намериха нейните.

— За какво говориш?

— Джон Стюарт ми спомена, че си ударил рамото си…

— Този Джон Стюарт говори прекалено много.

Устните му станаха още по-настоятелни. Джоана веднага обви врата му с ръце. Никой мъж не можеше да не откликне на такава подкана. Пръстите му трескаво се спуснаха към високите, потрепващи гърди. Нейната реакция го влуди още повече.

— Точно от това най-много се опасявах — дрезгаво зашепна той, прекъсна целувката им и притисна устни към врата й. — Не исках да остана насаме с теб, защото не мога да се спра…

— Тогава не спирай — задавено промълви младата жена, докато галеше гърба му.

— Не мога да рискувам някой да те открие тук.

— Никой няма да се осмели да влезе тук — прошепна тя, когато Гавин сведе глава към белоснежната й гръд. — Нали има страж пред вратата ми… — младият леърд се приведе и захапа зърното й. Джоана потръпна и едва чуто продължи: — Оставих го да пази вътре в спалнята.

— По-добре да бе останал отвън — изръмжа Гавин и се зае да смъква роклята й. Пред възхитените му очи тя остана само по долна риза, която едва прикриваше великолепните й форми.

— Отвън ли… — разсеяно повтори тя. Докато разкопчаваше колана му, Гавин изу ботушите си, а сетне помогна на Джоана да смъкне ризата през раменете му. Сега бе неин ред да се възхити на мъжествената му фигура, докато дланите й се плъзгаха по разголената му гръд. Лицето й се зачерви от обзелото я желание. Усмихна му се закачливо: — Нали имам пазач отвън пред вратата.

— Дори и така да е — продължи той, но бързо забрави какво е искал да каже, докато сваляше долната й риза. — Могат да ни… — дъхът му секна, когато тя остана гола. — Не разбираш ли, че има опасност някой да ни изненада!

Вече я бе виждал гола, но защо, за Бога, му се струваше, че всеки път става по-красива, по-съблазнителна, по-неустоима?

— Ще ме предпазва резето на вратата отвътре.

— Само ако не забравиш да го спуснеш — отбеляза той с усмивка, преди да поеме дланта й, за да я целуне. После грабна младата жена и я понесе към леглото. Положи я нежно, сякаш бе крехка като стъкло.

— Да, ще ме пази — глухо повтори тя. После протегна ръка към надиплената му пола. Дръпна я и той остана пред нея гол, мъжествен и задъхан.

— Нека не избързваме — предизвикателно предложи той, обаче пръстите му погалиха вътрешната страна на стегнатите й бедра. От притворените й очи, от разтворените й устни, от тежкото й дишане разбра, че не желае да чака. — Нека измислим какво да им обясним, ако нахлуят тук и ни заварят заедно…

— Дошла съм тук, при теб, за да… за да прегледам раните ти — тихо изрече тя. — Нали си ранен? Така че съм длъжна да те изцеря.

— Да ме изцериш ли? — пресипнало изхриптя младият мъж, докато притискаше възбудената си мъжественост към бедрото й.

— Да — кимна тя. — Някой трябва да те докосне нежно, скъпи мой любовнико — усмихна му се закачливо. — Освен това, така ще имам възможност да изпробвам на практика всичко, което научих в онази нощ.

Гавин много добре знаеше за какво намеква. През тяхната първа нощ тя го удиви с настояването си, той да й покаже всички начини, с които си служи един мъж, за да докаже любовта си към жената.

Надигна се на колене и го целуна по устните, после започна да целува раненото му рамо. Прокара пръсти през косата му, преди да ги спусне по шията и гърдите му.

Накара го да се отпусне по гръб и започна да целува корема му. Гавин потръпна, щом усети езика й във вдлъбнатината на пъпа си. Но още по-предизвикателни станаха ласките й, когато тя спусна глава по-надолу.

Гавин стисна зъби, за да не извика. Зарови ръце в златистите й коси, когато тя пое с уста набъбналата му мъжественост. Езикът й влудяващо обикаляше най-чувствените му точки.

— Сега ще… — той простена. Пот изби на челото му, докато се опитваше да не помръдне, неспособен да откъсне очи от устните, които сякаш се стремяха да изсмучат последните сокове от плътта му.

В един миг Гавин едва дишаше, задавен от огненото желание, в следващия се отпускаше, изцяло покорен от нея. Редуваха се вълна след вълна, все по-страстни и покоряващи, като че ли разпалващи неугасим огън в слабините му.

Накрая не издържа, стисна раменете й и рязко я обърна по гръб.

— Нали спомена нещо за нежното докосване? — пресипнало зашептя той. — За любовните ласки и нежности?

Бавно разтвори бедрата й. Тя започна да се надига, но той хвана китките й. Устните му се оказаха не по-малко горещи и влудяващи от нейните, а Джоана откликна със същата огнена страст, както преди малко той на нейните докосвания.

— Този път нека аз да те лекувам.

Веднага сведе глава, за да целуне вдлъбнатината на шията й. Джоана простена, когато засмука зърното на гърдата й. А когато той спусна устни под корема й, тя остана без дъх. Нямаше право повече да я измъчва. Раздалечи още малко бедрата й, а езикът му най-после намери сладостната й копринена мекота.

Джоана освободи ръцете си и зарови треперещите си пръсти в гъстите му коси. Той повдигне бедрата й, проникна с езика още по-дълбоко в пулсиращата й женственост, докато накрая тя не издържа и закрещя, изплашена, че сърцето й ще се пръсне от прекомерния екстаз.

Гавин се надигна и я прегърна, докато тя още се тресеше от вихрените емоции, а след това плавно навлезе в нея. Като две изгубени души, най-после намерили се една друга, техните тела се разтопиха в пламъците на неустоимото желание. За един безкрайно сладък миг и двамата замряха напълно неподвижни в предвкусване на очакваната наслада от божествената кулминация, след което той усети как ръцете й отново го обгърнаха подканващо. За пръв път в живота си Гавин Кар почувства, че е обичан, очакван и желан. А когато започна да се движи в нея, Джоана веднага откликна, като непрекъснато го подтикваше да ускорява тласъците си.

И когато най-после в чуден синхрон едновременно достигнаха до върховния екстаз, когато сляха телата си и душите си в едно, напълно забравиха за тревогите, горчивините и за дебнещата ги смърт. Двамата влюбени се бояха единствено от това, да не бъде прекъсната тяхната изумителна хармония, да не секне тяхното неземно щастие. Защото от днес нататък, цялото им бъдеще щеше да бъде подчинено единствено на тяхната любов.