Мей Макголдрик
Пламък (29)

Глава 28

Гавин беше наясно, че е поел сериозен риск, с решението си да я заведе в манастира. Разбира се, нямаше да позволи да се случи нещо лошо с Джоана, но никой не можеше да предвиди, как ще ги посрещне властната игуменка.

Не, той не беше сляп. Нито пък лекомислен глупак. През дните, откакто Джоана напусна мрачния подземен лабиринт и отново заживя сред обитателите на Айрънкрос Касъл, от внимателния поглед на Гавин не убягна промяната в нея. Лицето й се оживи, стана някак по-одухотворено, а теменужените й очи си възвърнаха онзи очарователен жизнерадостен блясък, който той помнеше от портрета й. Въпреки това, тя все още се стремеше към усамотяване, вместо да заживее отново пълноценно и естествено, така както е било в щастливите за нея години, преди онзи кошмарен пожар в южното крило на замъка.

Не, той нямаше да й позволи отново да се потопи в скръб и печал. Но първо трябваше да намери отговора на загадката, скрит в тайнствената подземна крипта — вече бе проумял, че там има нещо мистериозно, което продължава да смущава душевния й покой.

 

 

Гавин погледна към нея и се възхити на силния й характер. Нали само преди броени минути яростно бе възнегодувала, че я доведе тук, без да я попита. А сега, решимостта изписана на красивото лице на Джоана, му подсказа, че тя е готова да посрещне всякакви предизвикателства. Погледите им се срещнаха.

— Още ли вярваш, че никога досега не си виждал толкова идилична гледка? — попита го тя.

Младият леърд огледа полето. За пръв път от пристигането си в Айрънкрос виждаше селяни, заети с обработването на земята. Джоана и Гавин вече приближаваха селото, когато едно куче се втурна към тях, за да ги посрещне с радостен лай. Селяните надигнаха глави и погледнаха към новодошлите, но никой не се затича, за да ги приветства, както бе свикнал той, от посещенията си в наследствените си имения в Южна Шотландия.

— Не — поклати глава той. — За разлика от теб.

— Да, още помня дните, когато баща ми, ми позволяваше сама да слизам до селото.

Той погледна децата, които с радостна глъч подгониха кучето. Това бяха първите деца, които срещаше в тази слабо населена планинска местност, откакто бе станал владетел на замъка Айрънкрос Касъл и на обширното имение около него.

— Много се радвам, че децата не се разбягаха, щом видяха, че се приближаваме към селото.

Джоана го изгледа замислено.

— Очевидно дори и децата в селото вече са узнали, че ти си новият господар. Дори не се страхуват от теб.

Гавин поклати глава.

— Не, Джоана, те се радват за теб, защото си се завърнала от царството на мъртвите, че отново си сред тях…

— Но аз никога не съм била една от тях — сърдито процеди тя, а очите й гневно блеснаха.

— Това е самата истина, ако говорим за твоя произход и положение.

Лицето й пламна.

— Нямах намерение да изтъквам знатния си произход…

— Да, да, разбирам — успокоително махна с ръка той, — когато си се усамотила в пещерите под замъка, ти си прекъснала всякакви връзки с местните хора, но от всичко, което сега виждат очите ми, съвсем ясно си личи, че навсякъде те приемат много сърдечно.

В този миг нещо привлече вниманието й и Джоана се озърна, а Гавин побърза да насочи погледа си в същата посока. Босоногите селски дечурлига, шумни и безгрижни като птичи орляк, се втурнаха към калните локви.

— Тези хлапета не са чак толкова лоши.

Тя се намръщи, но нищо не каза.

— Родителите им трябва да ги научат да различават доброто и злото. Иначе, като пораснат, ще бъдат способни на какви ли не престъпления!

Джоана гневно се обърна към него.

— Не бих казала, че всички деца от околностите на Айрънкрос са способни да вършат злини. В нашия край има толкова много добри и честни хора!

Гавин иронично повдигна вежди.

— Откакто се преселих тук, чувам да се говори единствено за загадъчни престъпления, за мистериозни убийства, за подпалване на замъци, с една дума, тук човек може да стане свидетел на всички видове смъртни грехове.

Тя още повече се ядоса и присви очи.

— Аз също живея тук, в тези диви шотландски планини, нали? Кога ще престанеш с тези злобни подмятания?

— Добре, скъпа. Млъквам и повече няма да изтъквам недостатъците в нравите на хората от твоя край. Но, честно казано, твоите съселяни са ми много интересни, особено когато се опитват да ме излъжат, когато се преструват на напълно невинни създания — той се усмихна иронично. — Особено сполучлива в тази роля е една от местните представителки на нежния пол.

— Негодник! — прошепна тя. — Не разбираш ли, че с подобни забележки, няма да можеш да ме убедиш да сключа с теб доживотен брачен съюз? Или си въобразяваш, че ние, жените, сме толкова глупави, та не можем да разберем кога ставаме жертва на мъжките подигравки?

Той веднага хвана ръцете й и ги поднесе към устните си. Лицето й се беше зачервило и в този миг тя беше много красива.

— Вярвам, че наистина искаш да се омъжиш за мен, малката ми.

Тя се изчерви още повече, а той обсипа ръцете й с пламенни целувки.

— Да — смутено прошепна младата жена и побърза да издърпа ръцете си от неговите. — Казах, че ще го направя.

Гавин въздъхна доволно. Не можеше да откъсне очи от прелестното й лице. Продължаваше да я следи с безмълвно възхищение, докато конете им най-сетне стигнаха до крайните къщи на селото. Сърцето му се изпълваше с радост при мисълта, че тя ще бъде негова, завинаги негова, само негова… С шумната си врява, децата от селото прекъснаха сладостния му унес. Гавин им намигна заговорнически, а те се разкикотиха и още по-силно закрещяха.

— Изглежда умееш да се разбираш с децата… — обади се Джоана.

— Да, така е — отвърна й той с усмивка.

Гавин бе сигурен, че ще се справят с всички трудности.

Очакваха ги много дни, които щяха напълно да им принадлежат и които щяха да изживеят само двамата. Докато Джоана се взираше напрегнато в порутените стени на манастира, Гавин огледа елегантната й фигура. Защо тъкмо сега го бе осенило хрумването, че тя може би вече е заченала от него? Това бе твърде вероятно, защото двамата бяха толкова увлечени, толкова непредпазливи… Но младият мъж не съжаляваше за нищо.

Младият леърд решително тръсна глава и се закле да се венчае с лейди Джоана Макинес, веднага след като Едмънд му донесе от Хънтли, потвърждението на Джеймс Гордън за отказа му от годежа с дъщерята на предишния господар на Айрънкрос Касъл.

 

 

Още от първия поглед, с който я удостои Майката, Джоана усети как лицето й пламва.

Самата тя не можеше да отклони взора си от пронизващите сиви очи на Майката. Игуменката седеше мълчаливо на дървен стол край огъня, в средата на манастирския двор. Нещо подсказа на младата жена, че Майката е очаквала това посещение. Мислеше, че когато я разпознае, очите на старицата ще запламтят от гняв. Но щом Майката се извърна, Джоана потръпна, сякаш бе видяла лицето на Смъртта. Като че ли право в сърцето я прободе скръбта на Майката.

Подаде поводите на кобилата си на Гавин и го остави да привърже двата коня за стълба до портата. Той се затича след нея, за да я прихване през кръста, защото се разтревожи от внезапното й пребледняване.

Тя се движеше като насън. До огъня в средата на двора оставаха още няколко крачки, когато внезапно се спря, изплашена от тревожно предчувствие.

— Най-после се появи — гласът на Майката потрепери. — Нима си решила да се върнеш при нас?

Студена тръпка прониза тялото на Джоана. Коленете й се подкосиха. Гавин веднага я подхвана и двамата бавно продължиха към средата на манастирския двор. Смутената Джоана вдигна очи към неговите и въздъхна по-спокойно, защото разбра, че той е до нея, предан и влюбен, готов да я брани.

— Не забравяй, че съм до теб, че винаги ще бъда до теб — меко й прошепна той.

Думите му й възвърнаха силите и тя се осмели да отправи поглед към Майката. Но този път игуменката пристъпи напред и скъси разстоянието между тях.

Гавин се обърна към Майката:

— Да не би при моите предишни посещения, работниците да са загубили много време и затова сега са решили да не се крият?

— Не се ласкай — намръщи се игуменката, без обаче да откъсва очи от бледото лице на Джоана. — По този начин, ние просто ти се отблагодаряваме за това, че я доведе при нас.

— Тя нямаше да се появи тук, ако сама не бе пожелала.

— Да, знам — приглушено отвърна Майката, протегна ръце и пое ръцете на Джоана. — Тя е изключителна жена и е надарена с много повече душевна сила, от който и да е мъж.

Джоана с ужас установи, че не е в състояние да се освободи от омагьосващия допир на тези студени ръце. Гледаше смаяно как Майката обърна нагоре дланите й, за да види белезите, сякаш предварително знаеше, че ще ги открие по ръцете й.

— Започнали са да зарастват — окуражително кимна старицата. — Не ги превързвай, по-бързо ще заздравеят. Скоро няма да остане и следа от раните ти.

Джоана учудено я изгледа. Майката се обърна и я притегли да се приближи до огъня.

— Откъде знаеш, че ръцете й са пострадали?

Въпросът на Гавин не смути игуменката.

— До този миг, Гавин Кар бе единственото живо същество, което знаеше за раните по ръцете ми! — извика Джоана, неспособна да скрие гнева си. Остана изправена, скована, изпълнена с тревожно очакване, докато игуменката отново се настани на стола край огъня.

— Седни до мен, Джоана — предложи старицата и й посочи облия камък до краката си.

— Чакам отговор.

— Да, ще ти отговоря. Но първо искам да седнеш до мен.

Джоана изгледа въпросително Гавин, който леко й кимна, след което се приближи към двете жени.

— Този млад леърд не е единственият човек, който знае за твоите премеждия.

Джоана покорно зачака още обяснения, но старицата, недоволна от присъствието на господаря на Айрънкрос Касъл, внезапно млъкна. Само го измери с неприязнен поглед.

— Тази сутрин случайно узнах, че сестра ти не е била с теб през последните два дни.

— Моята сестра? — Майката учудено повдигна вежди.

— Да. Говоря за Маргарет, за твоята по-малка сестра — сухо кимна Гавин. — А брат ти, Алан, миналата нощ ме помоли да му разреша да се заеме с издирването й.

За миг игуменката се поколеба, без да откъсва втренчения си поглед от смръщеното лице на Гавин.

— Безкрайно съм изненадана от това, колко добре си запознат с моите родственици.

— Работата е там, че не съм единственият, който знае това — небрежно подхвърли той.

Очите на старицата гневно блеснаха. Очевидно той бе засегнал нещо, към което тя беше особено чувствителна. Самото споменаване на името на Маргарет я накара да трепне. Нима той бе успял да пробие бронята й?

— Кога за последен път видя сестра си?

— Това разпит ли е, господарю?

— Не се ли опасяваш, че с нея може да се случи нещо ужасно?

Майката тревожно се напрегна.

— Нали сега ти си господар на замъка и на имението? Длъжен си да се грижиш за безопасността на местното население.

— Тъкмо това ще направя. Но първо трябва да я открия. Освен, ако на теб не ти е известна някаква причина, поради която Маргарет не иска да бъде намерена.

— Няма такава причина — веднага долетя сърдития отговор на възрастната жена. — Тя няма къде да се скрие. Не е трябвало да напуска замъка, защото е неспособна да се грижи за себе си.

— Последния път, когато е била забелязана, е била много разстроена — намеси се Джоана, а Гавин и Майката едновременно се извърнаха към нея. Той не бе очаквал, че тя ще успее толкова бързо да се окопити и да се намеси в спора. — Мислиш ли, че е имала основателна причина за тревога?

Майката отново прикова поглед в лицето на Джоана, но младата жена не трепна. Вече не се страхуваше от нея.

— Не. Нямам представа от какво е била разстроена — сега гласът на игуменката внезапно изтъня.

— Не мислиш ли, че може би има нещо между отец Уилям и Маргарет? — попита Гавин.

— Не! Това е лъжа! — решително изрече старицата.

— Само че, имам свидетели в замъка, които са готови да се закълнат пред разпятието, че двамата често са се срещали…

Дори и Джоана настръхна от предизвикателните думи на Гавин. Веднага извърна очи към вкамененото лице на Майката.

— Така че, най-вероятно ще се окаже, че тя е заминала някъде със свещеника — невъзмутимо продължи Гавин. — И макар, че той е длъжен да носи расо, този хитър дребосък сигурно е открил пътя към сърцето й.

Джоана не можеше да повярва, че нейният любим е способен на подобна безсърдечност.

— Не мога да отрека обаче, че възрастта на Маргарет този път е нейно предимство.

— Стига вече, Гавин! — остро го предупреди Джоана.

— Този път — прокънтя гласът му — той сигурно няма защо да се притеснява, че тя може да забременее от него!

— Гавин! Спри!

— Поне няма никаква спешна причина, за да я изостави!

— Казах ти да спреш!

Тя се хвърли напред и улови изстиналите ръце на старата игуменка. От очите на Майката потекоха сълзи.

— Необходимо ли е да си толкова груб?

— Така ли? — черните му очи блеснаха предизвикателно. — Не знаех, че съм прекалил…

Внезапно я обзе смътно подозрение. Само за миг, той бе успял да пробие непроницаемата броня на старата игуменка. А самата Джоана, колкото и това да бе странно и неочаквано за нея, се бе изпълнила със съчувствие към Майката.

Ядосана на него, но още повече на себе си, младата жена рязко се извърна.

— Кога за последен път си видяла сестра си? — запита Гавин, но вече с много по-мек тон.

Джоана усети как ръката на Майката стисна нейната.

— Миналата седмица, господарю. В същия ден, в който тя е била видяна за последен път от твоите хора в замъка.

— А ти не разбра ли, че е разстроена от нещо?

— Тя плачеше — уморено въздъхна Майката. — Но нали не може да говори, така и не успях да разбера какво я измъчва.

Джоана усети как ръката на игуменката още повече се вледени. Но имаше още нещо, много по-странно и необяснимо — осъзна, че е способна да излъчва животоспасяваща сила, която сега предаваше към вкочанената ръка на игуменката. Сила, от която Майката отчаяно се нуждаеше.

— Моите хора ще претърсят цялата местност. Няма да им позволя дъх да си поемат, докато не намерят този проклет свещеник! — заканително прошепна Гавин. — Малкото селяни, които признаха, че са го виждали заедно с някаква жена, отново ще бъдат разпитани, за да посочат по-точно мястото. Сигурен съм, че тази жена с него е била Маргарет.

— Какво ще правиш с нея, след като я заловиш? — студено запита Майката.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да й помогна да се съвземе. Вече изпратих мои хора във всички посоки, но едва снощи Алан ми разкри, че на север от замъка отец Уилям имал скромна колиба, където сега живеела неговата сестра.

— Самият Алан замина ли натам?

Джоана и Гавин се спогледаха учудено, изплашени от внезапното пребледняване на старицата.

— С него потеглиха неколцина от моите войни, макар че по-късно може да са се разделили на групи, за да проверят всичките хълмове над долината. Защо питаш?

— Защото ако той намери Маргарет с този покварен свещеник, не е нужно да ти обяснявам какво ще направи с него — за миг Майката млъкна и отправи очи към небето. — Двамата с него досега се грижехме за Маргарет. Може би дори Алан беше по-грижовен от мен.

— Брат ти много добре знае, че искам да заловят свещеника жив, за да мога да му задам няколко въпроса. Въпроси, които не бива да останат без отговори. Ето защо съм сигурен, че няма да му посегне.

Джоана погледна Гавин в очите, за да се опита да проумее какво всъщност си е наумил, но лицето му беше непроницаемо. Затова тя пак се обърна към Майката:

— Нали не вярваш, че Алан ще причини зло на Маргарет?

— Никога! — решително отсече тя.