Джина Уилкинс
Гениално хрумване (13)

Епилог

Малори облиза гърба на марката, лепна я в горния десен ъгъл на плика и прибави писмото към купчината от двайсет други. Протегна се уморено, направи гримаса от неприятния вкус в устата си и си помисли за кой ли път, че двамата с Елиът трябва да инвестират в машинка за лепене на марки. Погледна часовника си и забеляза, че минава десет, а Елиът беше още долу в кабинета, погълнат от работата върху новата компютърна програма, която го ангажираше от месеци. Ако не успееше да го измъкне, знаеше отлично, че би могъл да остане там цяла нощ.

Самата тя вършеше работата си в трапезарията, за да чува дали плаче дъщеричката й в малката спалня близо до тяхната. С пликовете под мишница Малори влезе на пръсти и с усмивка спря пред бебешкото креватче.

Четиримесечната Лори предпочиташе да спи по корем и повитото й дупенце стърчеше нагоре. Убедена, че дъщеря й е добре, Малори погали нежно меките медночервени къдрици, преди да излезе.

Долу остави кореспонденцията си на масата, изпъна рамене и се изправи пред затворената врата на съпруга си.

Както и очакваше, намери го приведен над клавиатурата да си мърмори нещо.

— Елиът?

— Мммм? — измънка той, без да премества поглед от монитора.

— Елиът, късно е, а утре имаш ранен час в университета — продължи тя неумолимо, макар да чувстваше, че със същия ефект би могла да се обърне и към компютъра. — Трябва да си лягаш.

— Сега, миличка, само минутка — пръстите му заиграха по клавиатурата и символите на монитора блеснаха гневно. — Това не е вярно — изръмжа Елиът ядосано.

— Скъпи, бельото ти гори. Важна част от анатомията ти е застрашена — каза му тя мило, скръстила ръце на гърдите си, като потропваше тихо с крак върху килима.

Без дори да мигне, той изчисти екрана и въведе нова серия от команди.

— Благодаря ти, скъпа. Ще се погрижа.

Явно бяха необходими драстични мерки. Това нямаше да бъде първият път, когато й се налагаше да проявява изобретателност, откак се бяха оженили преди две години. Сигурна беше, че няма да е и последният. Тя прехапа замислено устни и започна да разкопчава черната си копринена блуза.

— Елиът, скъпи, и утре ще работиш върху това.

— Добре — той не вдигна глава, дори когато блузата предизвикателно се смъкна от рамото й. Дори не я забеляза, когато падна на пода.

— Ще бъдеш прекалено изморен, за да се съсредоточиш върху другата си работа, ако не си починеш през нощта.

— Аха.

Сивите й фланелени панталони се свлякоха незабелязано при краката му.

— Идваш ли в леглото?

— Мммм.

Малори се усмихна и бавно съблече бельото си.

Някаква периферна част от мозъка му осъзнаваше, че Малори е там и се нуждае от вниманието му. Минутка само, мислеше си той, и ще се обърна към нея. Само да можеше да преодолее тази малка засечка в програмата. Може би ако опита пак…

Той се намръщи. Нещо падна върху монитора и скри екрана. Нещо тъмно. Веднага протегна ръка, за да го махне. Готов да го хвърли встрани, той го грабна и пръстите му усетиха меката материя. Мека, копринена, черна материя. Украсена с дантела, ухаеща на свежи цветя — ароматът на Малори. Малори.

Той откъсна поглед от дрехата и обърна глава. Дъхът му спря.

По нея нямаше нищо друго, освен миниатюрно триъгълниче черна коприна с дантела между стройните й бедра. Лъскавата й червена коса покриваше раменете й и го канеше да зарови ръце в копринените кичури. А Малори му се усмихваше така влюбено, че го заля вълна от нежност.

— Толкова си красива — отрони той, забравил за работата.

— По-красива ли съм от твоя компютър?

— По-красива си от всичко на света.

Той се изправи и посегна към нея.

— Не забравяй да запаметиш работата си — напомни му тя.

Той побърза да я послуша и изключи компютъра, после я сграбчи и я вдигна на ръце.

— Добре ли чух да споменавате нещо за легло, госпожо Фрейзър?

Тя се засмя и обгърна врата му.

— Елиът, пусни ме веднага. Не можеш да ме качиш чак до горе.

— Искаш ли да се обзаложим?

Тя спря да протестира и склони глава на рамото му с трогателна доверчивост. Той я качи по стълбите с лекота. За момент спря пред вратата на детската стая.

— Лори?

— Лори е добре — увери го Малори.

Той се усмихна и продължи, прекоси тяхната спалня и повали съпругата си на леглото.

— Добре, впечатлена съм — призна тя. — В чудесна форма сте, доктор Фрейзър.

— И на мен доста ми допада твоята — отвърна той и плъзна ръце по тялото й.

— Сърдиш ли ми се? — прошепна тя и разкопча ризата му.

Той притисна устни към малката й стегната гръд.

— А защо да ти се сърдя?

— Че прекъснах работата ти.

— Не мога да ти се сърдя. Нали веднъж ти казах, че не се съмнявам във възможностите ти винаги да намериш начин да отвлечеш вниманието ми от работата?

— Имам късмет, че знам слабите ти места — промърмори тя със смях. — Не е чак толкова трудно да го постигна.

— Трябваше да съм сляп или безполов, за да не се развълнувам от това, което видях. Харесвам стила ви, госпожо Фрейзър.

Изведнъж тя стана сериозна.

— О, Елиът, обичам те.

Очите му потъмняха и мъжът промълви сподавено:

— И аз те обичам. Даде ми толкова много през изминалите две години. Красива дъщеря, уютен дом, щастие, любов, страст, смях. Не си давах сметка колко празен е бил животът ми, когато нямах нищо друго, освен работата си. Разбрах от какво съм се лишавал едва след като го сравних с това, което имам сега. Господ знае, че с мен невинаги се живее лесно.

Тя пусна ризата му на пода до леглото и го изгледа ядосано.

— Можеш да бъдеш сигурен, че след нашата сватба съм по-щастлива от когато и да било. Ти си прекрасен съпруг. Не бих могла дори да мечтая за по-любещ баща на детето си. Не е имало и ден през изминалите две години, в който да не съм ти била благодарна, че ме взе от онази агенция. Обичам те и винаги ще те обичам.

Той я целуна и нетърпеливо се съблече. След това й каза колко дълбоки са чувствата му и колко силно го възбужда, дори след две години брак. Колко силно ще я желае винаги, без значение колко години ще бъдат заедно.

Малори блажено затвори очи и се отпусна в прегръдките на своя любим, уверена, че е имала късмет да открие идеалното място за себе си. Тя благодари тихо на онзи странен вътрешен глас, който бе следвала толкова дълго, за да я доведе до Елиът и накрая се концентрира върху задачата да достави на съпруга си същото удоволствие, което той доставяше на нея.