Джина Уилкинс
Гениално хрумване (7)

Седма глава

Елиът не беше преувеличил за дядо си. Гайлс Фрейзър, макар и подчертано любезен, не бе особено сърдечен и общителен. Изглежда обичаше Елиът и Сибил по свой собствен начин. Но неговата резервираност отговаряше на очакванията на Малори за човека, който не бе окуражил Елиът да се научи да шофира, за да уплътни времето му за пътуване с работа и учене.

Той също бе особено загрижен от ролята на Малори в живота на внука му. Няколкото забележки, които направи по време на вечеря, я накараха да се запита ядосано дали Гайлс наистина вярва, че любовта би затъмнила блясъка на Елиът и би попречила на кариерата му. Тя едва се удържа да не го изгледа свирепо.

Въпреки че Малори не забеляза нищо необикновено в поведението на Елиът през вечерта — той се шегуваше и се смееше с нея безгрижно както винаги — семейството му изглеждаше изненадано от доброто му настроение. Тя се почуди какво ли бе нормалното му поведение пред тях. Сигурно приемаше ролята на разсеян професор гений, за да оправдае очакванията им. Горкият Елиът.

— Струва ми се, че дядо ти ме подозира в сметкаджийство.

Елиът се засмя и я прегърна през кръста, докато се разхождаха покрай басейна по-късно същата вечер.

— Нима? И ти мислиш, че той дори не допуска възможността да си искрено влюбена в мен?

— По-скоро се чуди ти какво намираш в мен.

Елиът я притисна до себе си.

— Ако ме попита, бих могъл да му обясня. Най-подробно.

Малори се изчерви, благодарна на тъмнината, която скри руменината по бузите й.

— Дръж се прилично.

— Не се ли държах съвсем прилично цяла вечер? Бях внимателен и съобразителен, без да преигравам. Не те засрамих с намеци пред семейството си. Мисля, че бях един примерен мъж, влюбен в красива и очарователна жена.

Лицето на Малори пламна.

— Престани! И двамата знаем, че не съм красива.

— Чертите ти може би не са идеални, но хубостта се крие в много други неща. В две ясни зелени очи, които блестят от жизненост. В топлата щедра усмивка, на която никой не може да устои. Във вирнатото малко носле, посипано с лунички, които те канят да ги преброиш една по една. В лъскавата червена коса. В стройното здраво тяло, което кара мъжките ръце да тръпнат от желание.

Малори застина, преди Елиът да свърши речта си и го погледна втренчено с увиснала челюст. В същото време краката й се подкосиха.

— Елиът — възкликна тя умолително, без сама да знае за какво го моли. Знаеше, че шансовете да устои пред него ставаха все по-малки с всяка изминала минута.

— Ти си красива, Малори — продължи той неумолимо. — Красива и невероятно сексапилна.

Целуна я, преди тя да успее да възрази.

Тихият стон, който трябваше да изрази укор, по-скоро приличаше на въздишка от удоволствие. Малори затвори очи, прегърна мъжа и разтвори устни.

Елиът промърмори одобрително. Ръцете му следваха извивките на тялото й с нескрита жажда. Тя тръпнеше от всяко негово докосване. В края на пламенната целувка едва нормализира дишането си и промълви дрезгаво:

— По-добре да влезем.

Доста зашеметен, той кимна безмълвно, като избягваше да я докосва по пътя към къщата. Казаха си лека нощ, без да се погледнат в очите, и побързаха да се спасят в уединението на спалните си.

 

 

Малори изруга тихо — нещо, което не бе правила от години — удари с юмрук възглавницата и зарови глава в нея. Никак не й беше лесно да заспи, като знаеше, че Елиът е в съседната стая. Непрекъснато си мислеше колко просто би било да прекоси банята и да се пъхне в леглото до него.

— Глупачка, глупачка, глупачка — простена тя приглушено и скри лицето си с ръка. Тъкмо се поздрави, че преди няколко минути не допусна целувката до басейна да замъгли разсъдъка й, а сега от главата й не можеше да излезе мисълта за стройното тяло на Елиът. — Ти си идиотка, Литълфийлд.

Опита да си спомни какво преживя, когато мислеше, че е влюбена в Лари. Не беше същото. Бе вълнуващо, възбуждащо, забавно, но не така ужасяващо. Не така болезнено. Накрая не беше отчаяна, а просто ядосана и натъжена, че бе позволила да я използват по този начин.

Но ако се наложеше да се раздели с Елиът — е, „отчаяна“ едва ли щеше да бъде точната дума, за да опише състоянието си. За пръв път в безразсъдния си рискован живот Малори Литълфийлд бе уплашена. Сериозно уплашена.

 

 

— Какво си направила с Елиът?

Малори бе слисана от въпроса на Вивиан.

— Какво имаш предвид?

Вивиан махна изразително с ръка по посока на своя внук, който бе ангажиран в безобиден разговор с няколко по-възрастни мъже.

— Скъпа моя, той се забавлява! Само преди няколко месеца щеше да се чувства ужасно на подобно събиране. Щеше да стои в някой ъгъл и да се цупи. Тази вечер се държи като човек, който се радва на възможността да общува с останалите. Заслугата сигурно е твоя.

— Е, насърчих го да положи повече усилия в това отношение, но, естествено, не съм го напътствала какво да прави и да говори. Основният му проблем беше, че доста се смущаваше. Но Елиът просто се научи да го преодолява.

Вивиан примига.

— Елиът? Да се смущава?

— Да — потвърди Малори с усмивка. — Винаги се е страхувал да не отегчи хората, затова е предпочитал да мълчи, освен когато е бил с колеги. Надявам се, успях да го убедя, че е остроумен и приятен събеседник.

— За толкова кратко време ти си постигнала това, което аз се опитвах да направя от години. Много съм ти благодарна, скъпа. Елиът изглежда толкова спокоен и щастлив този уикенд. Винаги съм се надявала да си намери жена като теб, която ще види в него нещо повече от блестящ интелект и солидна банкова сметка.

Малори трепна виновно.

— Вивиан… — започна тя, но бе прекъсната от Елиът, който се присъедини към тях с усмивка.

— Не сме танцували цяла вечер — напомни й той и протегна ръка. — Имаш ли нещо против?

Вивиан възторжено плесна ръце.

— Но той танцува!

Елиът се подсмихна.

— Нали точно ти настояваше да науча стъпките! Хайде, миличка, да покажем на баба какъв талантлив внук има.

Едва започнали танца, Малори го изгледа гневно.

— Надявам се, че се чувстваш толкова глупаво, колкото и аз!

— Защо?

— По дяволите, баба ти е почти готова да построи храм в моя чест! Срамота е, че си се спотайвал толкова дълго пред семейството си.

— Никога не съм го правил нарочно. Просто не знаех как да се отпусна и да бъда това, което съм, докато ти не ме научи.

— Хайде, не започвай и ти. Не съм направила нищо, което да не е било по силите ти.

— Научи ме да шофирам, да танцувам, какво да правя, когато съм сред хора. Ти внесе много промени в живота ми, Малори.

— Промени, които ти така и нямаше да направиш, ако не беше готов за тях. Ти беше този, който се промени, Елиът. Аз просто ти партнирах.

— С това не мога да се съглася — той я притегли до себе си и се усмихна. — Много си красива тази вечер. Още ли не съм ти го казал?

Изглежда винаги знаеше точно какво да подхвърли, за да я накара да забрави за какво е говорила. Малори наведе глава и се втренчи в лявото му рамо.

— Благодаря ти.

Тя реши да смени темата, докато не е загубила ума и дума и не се е изложила пред семейството и приятелите му.

— Забавляваш ли се тази вечер?

— Да, колкото и да е невероятно. Странно…

— Какво е странно?

— Приятелите на дядо и баба сякаш се държат различно с мен. По-нормално. Обикновено всички са толкова почтителни, когато разговарят с мен. Сякаш се страхуват или нещо подобно. Разбираш ли ме?

Тя едва се сдържа да не го притисне в прегръдките си.

— Да, разбирам те. Хрумвало ли ти е, че се отнасят така с теб, защото си по-общителен тази вечер? Ако се бяхме запознали на такова място и ти се беше държал както на онова парти с приятелите ми, щеше наистина да ме уплашиш.

Той я погледна изненадано.

— Теб? Но ти никога не си се държала с мен по-различно, отколкото с всички останали.

Тя се засмя.

— Но ние двамата не се срещнахме при нормални обстоятелства. Забрави ли? Вече бяхме установили някакви отношения помежду си, преди да науча, че трябва да изпитвам страхопочитание към теб.

Елиът се усмихна и сведе глава.

— Тогава се радвам, че се запознахме точно така — прошепна той и нежно докосна с устни нейните. — Много се радвам.

Краката й се подкосиха от тази безкрайно нежна ласка. Тя се отпусна в прегръдките му, благодарна за опората, която й предложи.

— Наистина трябва да спреш.

Вече бяха привлекли заинтригуваните погледи на гостите.

— Вероятно — съгласи се той и я целуна отново, за да й покаже, че невинаги прави това, което трябва.

Всичко е игра, каза си Малори отчаяно и завърши танца в мълчание. Просто игра.

Но тя знаеше, че за нея поне играта е завършила, преди дори да започне. Нямаше преструвка в чувствата й.

 

 

Беше много късно, когато Елиът най-после изпрати Малори до спалнята й. Той погледна неохотно към вратата на своята стая и се усмихна насила.

— Предполагам, че си уморена.

Наистина беше уморена, но хич не й се спеше, ала предпочете да го премълчи.

— Да. Беше прекрасна вечер, Елиът.

Той кимна.

— Вивиан изглеждаше много доволна от партито си, нали?

— Да — знаеше, че трябва да се втурне в стаята си и да заключи вратата, преди да е направила нещо, за което после да съжалява, но все пак се поколеба. — Ти… говори ли с Джордж тази вечер? Как вървят отношенията му със Сибил?

— Изглежда доволен от развитието на събитията, макар че не ми каза нищо по-специално. Но пък Сибил пожела да разговаря с мен насаме утре сутрин.

— Може би иска да ти съобщи, че няма да се върне на работа при теб.

— Възможно е — той погледна тъжно в стаята й през отворената врата. — Време е да си лягам. Лека нощ, Малори.

— Лека нощ, Елиът.

Тя почака достатъчно дълго, докато разбра, че няма да получи целувка, накрая се пъхна в стаята и затвори вратата след себе си. Не я заключи, а остана загледана с копнеж в нея, кой знае защо разочарована, че тази вечер волята й не бе поставена на изпитание.

 

 

Елиът се съблече бавно, като мяташе безразборно дрехите си върху един стол, вперил мрачен поглед във вратата на банята, която го свързваше със стаята на Малори. Не си позволи дори да я целуне за лека нощ. Знаеше, че ако го стори, ще я грабне и ще я отнесе в леглото, въпреки протестите й. Беше решил да не я заставя да започва нещо против волята си. Знаеше мнението й по въпроса. Бе му го казвала неведнъж и той трябваше да уважава желанията й.

Но, Господи, как я желаеше!

Едва ли щеше да мигне тази нощ.

 

 

Студена вода.

Малори спря да кръстосва стаята веднага щом думите изплуваха в съзнанието й. Обърна поглед към вратата на банята и насочи мислите си към мъжа, който й бе казал лека нощ само преди час. Нямаше да вземе студен душ, за да не го безпокои, но поне щеше да наплиска лицето си. Едва ли щеше много да й помогне, но все нещо трябваше да направи.

Не си сложи халата. Стаята на Елиът беше тиха. Сигурно спи, помисли си тя със завист.

Потънала в мислите си, отвори вратата на банята и застина. Елиът беше застанал пред умивалника с ръка върху месинговия кран за студената вода. Явно и двамата бяха имали една и съща идея.

Беше облякъл само долната част на пижамата си и изглеждаше прекрасно на кехлибарената светлина на нощната лампа. Никога не го беше виждала без риза. Гърдите му бяха мускулести, коремът — плосък.

Тя потръпна и загуби дар слово.

Елиът бавно плъзна поглед по тялото й. Беше толкова хубава. Никога не я бе виждал с разпусната коса. Канелено червени кичури покриваха раменете й и го канеха да зарови лице в тях. Беше свалила грима си и кожата й сякаш излъчваше светлина. Луничките го изкушаваха да ги изследва от по-близо. Очите й блестяха страстно. Беше с нощница от тъмносин сатен и дантела, която подчертаваше красотата й.

Той не можа да каже нищо.

Двамата се гледаха безмълвно.

Малори прочисти гърло и успя да измънка някакво извинение. Гласът беше нейният и все пак някак странно непознат.

Елиът приближи внимателно, сякаш се страхуваше да не я изплаши. Хипнотизирана от погледа му, тя не можеше да помръдне.

Ръцете му обгърнаха лицето й като в забавен кадър.

— Желая те — каза той грубо. — Никога не съм искал жена така, както искам теб.

Тя преглътна с усилие и потръпна. Сама не знаеше дали краката ще я удържат още дълго. Истината се изтръгна от устните й, преди дори да е помислила да я премълчи.

— И аз те желая, Елиът…

Това беше последният й шанс да се измъкне. Елиът не й остави друга възможност. Устните му завладяха нейните с огнена страст. Малори не можа да стори нищо друго, освен да се притисне в него, погълната от пламъците на желанието, разгоряло се в нея.

Ръцете му бяха също толкова ненаситни, колкото и устните. Плъзгаха се по тялото й, откриваха познати места и жадно търсеха нови. Дъхът й излизаше на пресекулки, а ръцете й се впиваха в топлата кожа на раменете му. Нощницата й се свлече. Младата жена застана пред него само с ефирни бикини.

— Малори, толкова си красива!

— Моля те, Елиът — прошепна тя и погали гърдите му с тръпнещи ръце. — Подлудяваш ме. Не мога да издържам повече.

— О, можеш, можеш още — промълви той, грабна я на ръце и я понесе към леглото й.

Не беше очаквала да я вдигне на ръце, но много й хареса. Притисна устни в извивката между шията и рамото му и си даде ясна сметка, че двамата ще се любят. Искаше го, както нищо друго през целия си живот. Веднъж решила, тя се отдаде на удоволствието и опита с език вкуса на тялото му.

— Устните ти ме подлудяват — прошепна той и вплете пръсти в косата й, щом Малори се отпусна на възглавницата. — Не мога да им се наситя.

Тя ги навлажни, усмихна се и поднесе лице към неговото.

— Целуни ме отново, Елиът. Защото и аз не мога да ти се наситя.

Той измърмори нещо неразбираемо и заглуши думите й. Не я целуна страстно. Искаше да изследва, да проучи вкуса и разликата в усещането. После я захапа леко и опита с върха на езика си всеки сантиметър от влажните й подути устни, преди да ги завладее отново.

Никога не я бяха целували толкова нежно и с такова нескрито удоволствие. Елиът я изучаваше така, сякаш можеше да го прави с часове, без да му омръзне. Сякаш бе открил нещо прекрасно, на което искаше да се наслади колкото може повече. Удоволствието му подклаждаше нейното. Тя зарови ръце в косата му. Желаеше го така отчаяно, че се чудеше сама на себе си. Искаше езикът му да проникне дълбоко в устата й, да спре дишането й, да заглуши стоновете й, да я остави способна само да отвръща жадно на ласките му.

Страстта й се разгоря. Младата жена разтвори устни и езикът й проникна изкусително между зъбите му. Впи нокти в раменете на мъжа, но това леко наказание изглежда само го насърчи. Целува я, докато й се зави свят, докато пред очите й заиграха розови и жълти светлини и тя се запита дали няма да припадне, преди да се насити на целувките му.

Устните му се плъзнаха по тялото й. Мъжът обхвана гърдите й и започна да ги смуче и хапе, докато тя се заизвива безпомощно под него. Зърната й се втвърдиха и удоволствието я завладя изцяло, захвърли я в бесен водовъртеж от страст.

Почувствала възбудата му, тя се притисна към него. Той задъхано изрече името й и обхвана бедрата й.

— Недей. Искам това да продължи.

— Желая те — прошепна тя. — О, Елиът, желая те. Сега.

Той потръпна, вдигна глава и погледна младата жена. На бледата светлина, проникваща от отворената врата на банята, кожата й блестеше, гърдите й се повдигаха, а косата й бе разпиляна по възглавницата. Никога не бе изглеждала по-красива. Никоя жена не бе изглеждала по-красива.

Кожата й бе гореща и влажна. Той сложи ръка на корема й и я усети как трепна инстинктивно. Никоя жена не го бе желала толкова силно.

Опиянен от силата, която му бе вдъхнала, той простена и ръката му се плъзна надолу, за да я лиши от единствената дреха, която я покриваше. Пижамата му падна на пода и двамата останаха голи. Гореща, влажна кожа притисната о гореща и влажна кожа. Двамата простенаха едновременно, сърцата им биеха в унисон.

Бедрата й се повдигнаха към възбудената му плът.

— Не още — прошепна той. — Не още, скъпа.

Безсилният стон се превърна във вик на удоволствие, когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Стоновете й бяха заглушени от целувката му, но отекваха дълбоко в него и го насърчаваха.

Тялото й конвулсивно се изви. Задръжките се стопиха. Преди конвулсиите й да стихнат, Елиът проникна в нея със силен тласък. Тя се вкопчи отново в него, умолявайки го без слова да спре това удоволствие, което бе толкова силно, че граничеше с болката.

Двамата достигнаха заедно върховния екстаз. Съзнанието му беше изпълнено единствено с усещането за нея, когато изпита най-разтърсващото освобождаване в живота си. Името й бе единственият звук, който можеше да произнесе.

— Малори, Малори, Малори!

Дори когато изгуби дар слово напълно и я притисна с тяло, прекалено отмалял, за да помръдне, в мислите му имаше само една дума, едно име звучеше безкрайно в съзнанието му и отекваше в сърцето му.

Малори.