Джина Уилкинс
Гениално хрумване (4)

Четвърта глава

— Ще бъде катастрофално. Ще съжаляваш. Обещавам ти.

Малори въздъхна и ядосано махна с ръка.

— Няма ли да спреш да го повтаряш? — попита тя песимистичния си работодател, който бе приседнал на ръба на бюрото й с мрачно лице.

— Само да не кажеш, че не съм те предупредил.

— Добре, предупредена съм.

Той сви рамене с изражение „направих, каквото можах“ и смени темата.

— Какви са плановете ти за обяд?

— Нищо специално. Защо?

— Смятай се ангажирана — той стана, прокара пръсти през косата си и се усмихна. — Имам няколко телефонни разговора. Ако ти трябвам, ще бъда в „ямата“.

Малори се засмя на наименованието, с което бе нарекла кабинета му и което мъжът веднага бе възприел. Докато го проследяваше с поглед как излиза, си помисли самодоволно, че бе постигнал много през изминалата седмица. Бе положил усилия да облекчи работата й, въпреки че задълженията й към него никога нямаше да бъдат съвсем същите като към обикновен бизнесмен, помисли си тя радостно. Беше продължил със закачките от миналата събота и често я разсмиваше с невъзмутимата си ирония.

Имаха още три следобедни урока по кормуване и тя остана смаяна от неговата възприемчивост, особено след като се бе убедил, че наученото ще му бъде от полза.

Как й се искаше да се скара на семейството му, че са се отнасяли с него като с гениален некадърник! Той наистина беше гениален, но беше и човешко същество със свои чувства. Нещо, което роднините му бяха пропускали доста често.

Тъй като уроците обикновено завършваха с вечери, Малори научи не малко за Елиът през изминалите пет дни. Достатъчно, за да разбере, че той често се бе чувствал изолиран, различен, самотен. Всичко това й беше познато и му съчувстваше дълбоко, но трябваше да гледа в бъдещето. Не последваха повторения на двете шеметни целувки, но не поради липса на опити от страна на Елиът. Малори умело предугаждаше намеренията му и го разсейваше със стряскащи номера или коментари. Съвсем чистосърдечно си признаваше, че е страхливка. Само с една-две целувки Елиът можеше да разбие на пух и прах принципите й.

Тя облегна лакти на бюрото, опря брадичка на юмруците си и се втренчи в пространството. Напомни си всички причини, поради които, не можеше да си позволи връзка с Елиът Фрейзър. Беше си изпатила с Лари, нейния очарователен и богат шеф, който се бе позабавлявал известно време със секретарката си. Малори се бе влюбила със същия чистосърдечен ентусиазъм, с който правеше всичко останало, за да остане поразена от една вестникарска обява за годежа на Лари с богата представителка на висшето общество от Далас. Когато му показа обявата, Лари хладно я информира, че никога не е имал намерение да се обвързва с обикновена канцеларска служителка. Мъж като него можел да се ожени само в собствените си кръгове. После й бе намекнал, че връзката му с нея няма нужда да се променя само защото той ще сключи брак с друга жена.

Вбесена от предложението да я направи своя любовница, Малори го напусна, като едва не отнесе челюстта му с юмручен удар. За малко да си счупи ръката, но това не я накара да съжали за стореното.

Защо изпитваше такова влечение към мъже, с които нямаше почти никакви общи интереси? Историята се повтаряше с Елиът. Той беше не само изключително богат, но и известен интелектуалец. Неговият свят нямаше нищо общо с нейния. Привличаше го, разбира се. Трябваше да бъде сляпа и глупава, за да не го забележи. Но беше убедена, че и той като Лари накрая ще си избере жена от своите среди. Малори беше нещо ново, инструмент, който трябваше да осигури щастието на сестра му. Щом тя изпълнеше задачата си, той щеше да си потърси някоя по-подходяща.

— Малори? Проблеми ли имаш?

Тя се сепна и фокусира поглед върху загриженото лице пред себе си. Кога бе дошъл Елиът в нейния кабинет?

— Разбира се, че не. Тъкмо се подготвях да започна доклада за Маклелън. Какво мога да направя за теб?

Той си остана все така намръщен.

— Подготвяш се да пишеш, доклад? Затова ли си толкова тъжна? Не трябва да го правиш, ако ти е толкова неприятно. Ще го свърши някой в университета.

Отново възприемаше думите й прекалено буквално. Неясно защо Малори се почувства виновна и отвърна сопнато:

— Не ставай глупав. Това е моя работа, забрави ли? И аз я харесвам. Просто се бях замислила за момент. Това е всичко. Имаш ли нужда от нещо, Елиът?

Той кимна бавно.

— Един молив. Моите пак са изчезнали.

Тя дръпна чекмеджето на бюрото си и му подаде два, току-що подострени.

— Заповядай. После ще ти изровя още от „ямата“. Нещо друго?

— Не, това е всичко. Сигурна ли си, че си добре?

— Напълно. Сега си върви. Имам работа.

Отдъхна си, когато той се отдалечи. Обърна се към клавиатурата на компютъра и си каза, че трябва да спре да мечтае за своя привлекателен шеф, преди да е загубила здравия си разум. За пореден път.

 

 

Точно в дванайсет часа Елиът се появи в кабинета на Малори, за да я заведе на обяд. Блясъкът в очите му я накара да се запита какво ли пак му е хрумнало.

— Къде отиваме? — попита тя и зае седалката до шофьора в своя автомобил.

— Ще видиш — обеща той и подкара уверено форда към магистралата.

Озадачената гримаса на Малори изчезна, щом спряха пред една огромна търговска агенция на „Шевролет“.

— Ще купуваш кола!

— Позна. Искам да ми помогнеш да я избера. Омръзна ми все да чакам таксита.

— О, това ще бъде забавно — възкликна Малори, зареяла поглед в множеството автомобили, изложени за продан. Изобщо не й се стори необичайно, че ще купуват автомобил по обяд. Нали така беше купила и форда.

— Защо шевролет? — попита тя небрежно, докато слизаха от колата.

Той сви рамене.

— Искам американска кола. Форд или крайслер също биха свършили работа. Ако не намерим нищо тук, ще отидем в техните представителства.

Тя кимна и тръгна към няколко луксозни лимузини, които изглеждаха подходящи за Елиът. Един млад продавач приближи със светнал при перспективата за предстояща продажба поглед.

— Как сте, приятели? — попита той с провлачен тексаски изговор и подаде ръка на Елиът. — Кола ли търсите?

Тя едва устоя на изкушението да му каже, че са тръгнали да търсят кон с двуколка. Само се усмихна и замълча, а Елиът измърмори нещо в отговор. Малори се насочи към един особено привлекателен син автомобил и отвори шофьорската врата, за да огледа плюшената тапицерия. Да, това приличаше на кола, която Елиът би харесал.

— О, госпожата има добър вкус — каза продавачът, който се представи като Джими и веднага застана до Малори. — Красива е, нали? Има всички екстри.

В продължение на петнайсет минути той описва предимствата на автомобила. Малори го слушаше разсеяно. Обиколи бавно колата, качи се в нея и опита седалките. Имаше достатъчно място за дългите крака на Елиът.

— Тази е хубава. Елиът?

Тя подаде глава през вратата и слезе, за да го потърси. Зърна го в средата на паркинга. Беше се навел към лъскава златиста спортна кола. Джими беше до него, говореше бързо и възторжено ръкомахаше. Малори се ококори. Корвет? За мъж, чиято идея за модерно облекло бяха поплинени панталони с поло?

Елиът изглеждаше смутен.

— Аз… я забелязах оттам — обясни той неуверено. — Хубав цвят, нали?

— Великолепна е — поде Малори веднага. — Просто не очаквах, че ще се интересуваш от спортна кола.

Той погледна към редицата големи по-консервативни коли.

— Права си, разбира се. Една от онези би била много по-практична.

Малори не успя да потисне усмивката си, щом зърна тъжното му изражение. Той приличаше на малко момче в магазин за играчки, което се чувстваше задължено да избере образователна играчка, а всъщност много му се искаше един скейтборд.

— Хайде да я погледнем — каза тя и тръгна към шофьорската врата.

Без да обръща внимание на Джими, който бе изпаднал в екстаз при мисълта за голямата комисиона, младата жена се настани зад волана и блажено се отпусна в меката кожена седалка.

— О — възкликна тихо тя, като видя таблото с безбройните индикатори — това е невероятно!

— Харесва ли ти? — попита Елиът със зле прикрито нетърпение.

— Лъскава, прекалено скъпа, младежка и напълно непрактична — отвърна тя, наблюдавайки с крайчеца на окото как устните му се свиха разочаровано. — И — добави тя, като разцъфна в усмивка — мисля, че трябва да я купиш.

— Наистина ли? — грейна лицето му.

— Разбира се. Идеална е. Точно това, от което се нуждаеш. Жалко, че няма да пътуваме с кола до Чикаго, та да я покажеш на семейството си.

Елиът се ухили.

— Ще им приседне.

— Да. Сигурно.

Предстоеше лек шок, когато Елиът небрежно написа чек за пълната сума. Тя трябваше да изплаща своя икономичен форд още осемнайсет месеца, а го купи на старо. При мисълта за това въздъхна, надяваше се не прекалено завистливо. След един бърз разговор с банката мениджърът на агенцията само дето не целуна ръка на Елиът и обеща да подготви колата за доставка същия следобед.

— Имате чудесна съпруга — сподели Джими с Елиът, докато вървяха към форда на Малори. — Моята би припаднала, ако избера нещо спортно. Вие сте късметлия.

Вместо да поправи грешката на търговеца, Елиът само кимна и се ухили, забелязал руменината, избила по страните на Малори.

— Такъв съм, нали?

Тя се съсредоточи в часовника си, а Елиът подкара бързо към най-близкия ресторант. Бяха спрели в агенцията точно преди час, което означаваше, че е похарчил по петстотин долара за всяка минута, прекарана там.

— Разбира се, сега знаеш, че трябва да получиш шофьорска книжка, нали? С разрешителното, което имаш, си задължен да караш заедно с друг пълноправен шофьор. Ще дойда с теб следобед, за да вземем колата.

— Няма нужда — увери я той със самоуверена усмивка.

Малори се намръщи.

— Елиът, не можеш да караш без книжка. Ще те глобят.

Той извади портфейла си от задния джоб и го метна на коленете й.

— Отвори го.

— Елиът! Взел си книжка?! Кога?

— Тази сутрин.

— Мислех, че си ходил в университета.

— Знам. Исках да те изненадам.

— Успя — тя се наведе импулсивно и го целуна по бузата. — Поздравления. Не познавам друг, който да се е научил да шофира и да е взел книжка за по-малко от седмица.

— Наистина ли харесваш колата, която избрах? — смени темата Елиът.

— Много — увери го тя.

— Може да я караш до партито довечера, след като те взема.

Тя се усмихна доволно.

— Наистина ли? Ще ми дадеш да я покарам?

Той се засмя.

— Естествено, нали се научих да шофирам на твоята кола?

Тя се усмихна и се отпусна на седалката.

 

 

Елиът загаси двигателя и остана зад волана на своя корвет, вперил мрачен поглед в апартамента на Малори. Наистина мразеше партита. Слезе от колата и внимателно затвори вратата след себе си. За момент се възхити на новата си играчка, потупа я по капака и тръгна унило да вземе дамата си за вдъхващото ужас събитие.

— Точно навреме — каза одобрително Малори и се появи на вратата с усмивка.

Изглеждаше страхотно с шикозния си смарагдовозелен гащеризон с широк колан. Копчетата отпред бяха отворени дотолкова, че да намекнат за това, което се крие под тях. Беше заменила обичайната си конска опашка с екстравагантна плитка. Това го подсети, че никога не бе виждал косата й разпусната. Беше готов да се обзаложи, че ще изглежда страхотно, разпиляна върху някоя възглавница.

Той преглътна при тази еретична мисъл и с усилие върна поглед към лицето й. Нямаше как да не забележи лекото неодобрение в очите й.

— Какво има? — попита той и се почувства някак неудобно в тъмния си костюм. — Постарах се да съчетая добре цветовете. Чорапите ми са в един цвят с костюма.

— Изглеждаш чудесно. Но си прекалено официален за случая.

Той се намръщи.

— Ще отида да се преоблека, ако мислиш, че се налага. А още по-добре ще е да се откажем от идеята.

Тя размаха заканително пръст.

— Добър опит, но остави тази работа. Просто ще свалиш вратовръзката и сакото и всичко ще бъде наред.

— Ще се чувствам ужасно. Мразя партита. Не знам какво да говоря, нито какво да правя. За какво да разговарям с непознати, които нямат нищо общо с мен?

— Общи приказки — посъветва го тя и го потупа по ръката. — Това се нарича запознанство, сприятеляване. Лесно е.

— За теб, може би — отвърна той неуверено.

— Ще успееш, Елиът.

Когато стигнаха колата му, той се обърна рязко, привлече младата жена в прегръдките си и впи устни в нейните, докато странен шум в ушите му не го предупреди, че е време да се отдръпне. Направи го неохотно, без да сваля ръце от кръста й.

Задъхана, Малори се втренчи в него.

— Защо… Защо беше това?

— За кураж.

Тя си пое дълбоко въздух и укорително поклати глава.

— И алкохолът действа в такива случаи.

— Но целувките са много по-вкусни — обори я той и я целуна отново, преди да подхвърли, че целувките й са много по-опияняващи, от какъвто и да е алкохол.

 

 

— Къде, по дяволите, го откри, Малори?

Малори се усмихна някак тъжно на стройната брюнетка.

— Той е моят шеф.

— О — кимна Синди разбиращо, — подмазваш му се за по-голяма заплатата или за повишение в службата? Затова ли излизаш с него?

Практична жена, Синди идеално би могла да разбере подобни доводи, за да излизаш с работодателя си.

Малори я познаваше достатъчно добре, за да не се обиди, но се почувства задължена да защити Елиът и поклати глава.

— Той е наистина много симпатичен. Тази вечер излязох с него, защото ми е приятно да бъдем заедно.

Не се учуди, че Синди се ококори недоверчиво при тази забележка. През последните два часа Елиът не положи ни най-малко усилие да се покаже дружелюбен. От момента, в който влязоха в голямата къща, той се държеше като скован, малко недоволен професор, който е бил принуден служебно да присъства на студентски купон. Малори го представи на много хора, все симпатични, но Елиът разговаря много малко и изглежда не желаеше или не беше способен да се адаптира. И въпреки че тя му напомни за обещанието да потанцуват, щом хвърли поглед на импровизирания дансинг, той категорично отказа да стъпи на него.

— Спомена, че бил някакъв професор? — попита Синди.

— Да, и изобретател. Много е интелигентен и високо уважаван в академичните среди — ентусиазира се Малори.

— И добре изглежда, но е доста скучен за моя вкус — Синди изпъна обсипаната си с пайети рокля върху предизвикателните си форми и стрелна Малори с дяволит поглед. — Човек сигурно трябва да си вземе списание в леглото, за да не се отегчи, докато той…

— Синди! — възнегодува Малори. — Какви ги говориш!

— Честно, Малори, можеш ли да си представиш да легнеш с този скован и намръщен професор? — Синди леко потръпна. — Сигурно се е учил как да прави любов от някой учебник за човешката полова система.

Малори се ядоса не на шега.

— Ако искаш да знаеш, мога да си го представя — отвърна тя високомерно. Доста време бе прекарала напоследък точно с тези мисли в главата, въпреки че не сподели това със Синди. — Много е възможно да останеш изненадана. От неговите целувки краката ми се подкосяват.

Тя отметна глава, обърна се и се отдалечи. Синди остана слисана и определено заинтригувана.

 

 

Пъхнал ръце в джобовете, Елиът се беше подпрял на стената в ъгъла, който си бе извоювал, и навъсено гледаше как Малори си пробива път през тълпата към него. Това й отне известно време, защото почти всички я спираха, за да разменят по няколко думи и да се посмеят. Той присви очи, когато един тъмнокос красавец я притисна до себе си за малко. Малори явно нямаше нищо против.

Елиът намрази мъжа веднага.

Партито беше катастрофално. Нали точно това й бе казал? Тя просто не искаше да повярва, че е напълно непохватен в подобни ситуации, за разлика от Малори и нейните приятели, които бяха дошли в тази стая, знаейки какво да очакват, какво да направят и какво да кажат, за да развеселят останалите. Доколкото Елиът можеше да прецени, никъде в стаята не се водеха сериозни разговори, освен ако не се вземеше предвид крайно сериозната дискусия между една двойка в отсрещния ъгъл, която според Елиът щеше да приключи в най-близката спалня.

Очите му се спряха отново на Малори. Тя беше толкова жизнена. Макар да изгаряше от желание да я прегърне отново и да я целуне страстно, той си каза, че няма какво да й предложи и няма никакви основания да очаква взаимност. Тя бе малко разноцветно колибри, което прехвърчаше от цвят на цвят в пламенен възторг от живота, а той беше мрачен бухал, кацнал на самотен клон, който наблюдаваше капризния й полет. Колко дълго щеше да успее да я задържи, преди тя да се втурне в търсене на нови вълнения и източници на радост, като остави живота му още по-празен и безцветен от преди?

Желаеше я. Никога не бе искал друга жена толкова силно. И все пак…

Дали щеше да го хареса като любовник? Жените, които бе имал в миналото, изглеждаха доволни след това, но те бяха различни, приличаха повече на него. Малори би била също толкова авантюристична, необуздана и пламенна в леглото, колкото и във всекидневието си. Можеше ли да й достави удоволствие? Ами ако остане недоволна, дори отегчена? Отново го обля пот, този път студена и предизвикана от лошо предчувствие. Имаше ли смелостта да предприеме този риск и да бъде отблъснат?

Малори стигна до него, преди да си е отговорил на този мъчителен въпрос. Вместо да му се разсърди, което би било съвсем уместно, тя се усмихна съчувствено и нежно допря длан до бузата му.

— Горкият Елиът. Нима си толкова нещастен, колкото изглеждаш?

Скован от усилието да не я грабне в прегръдките си, той успя да свие рамене с надеждата, че изглежда хладен и незаинтересован.

— Опитах се да ти обясня, че това не е моят тип забавление.

— Да, знам. Съжалявам, че те принудих да дойдеш. Готов ли си да тръгваме?

— Не искам да ти провалям вечерта — преглътна виновно той.

Тя поклати глава и го хвана за ръката.

— Не ставай глупав. Хайде да офейкваме.

Той се усмихна за пръв път, откакто бяха дошли. Тъкмо тръгнаха към вратата, и пред тях застана пищна брюнетка, която Малори му бе представила в началото. Помнеше, че името й е Синди, но странно защо, сега тя го гледаше доста заинтригувано. При запознанството изобщо не се бе постарала да скрие безразличието си.

Не го остави да се чуди дълго. След като попита дали вече си тръгват и получи потвърждение, тя погледна Елиът с подканваща, почти хищна усмивка.

— Няма да питам накъде сте се забързали. Ако целувките ти са такива, каквито казва Малори, не я обвинявам, че иска да се усамотите.

— Синди! — процеди през зъби Малори.

Елиът почувства как страните му пламнаха. Отправи въпросителен поглед към Малори. Значи тя харесваше целувките му? Ъгълчето на устните му заигра, когато тя отвърна на мълчаливия въпрос с тъжно свиване на раменете.

Синди погали ръката на Елиът.

— Може би ще ми направиш демонстрация някой път? — попита тя дръзко.

Елиът я погледна слисан, без да знае какво да каже. Няколко души наоколо бяха дочули разговора и едва сдържаха смеха си, докато чакаха отговора на необщителния професор. Най-неочаквано в него трепна палаво пламъче. Той се усмихна леко и изгледа от глава до пети добре сложената брюнетка.

— Може и да стане — имитира той гласа на Кларк Гейбъл. — Ако имаш късмет.

Синди ококори очи и после ги присви с искрено любопитство. Подслушвачите наоколо се засмяха одобрително и започнаха да подхвърлят шеги към Синди. Малори измърмори нещо неразбираемо, дръпна Елиът за ръката и почти го повлече след себе си.

Странно доволен от себе си, Елиът последва с усмивка своето леко разсърдено момиче. Може би щеше да успее да се приспособи в края на краищата. Ако се поупражнява още малко…

Усмивката му угасна, когато се качи в колата до Малори. Тя бе необичайно мълчалива.

А може и да не успея, помисли си той.