Джина Уилкинс
Гениално хрумване (3)

Трета глава

— Елиът, това е най-ненормалният план, който съм чувала. Никога няма да се получи. Аз ще го проваля. Знам, че така ще стане — настояваше Малори, докато вървеше след него към къщата му.

Тъй като бяха с нейната кола, тя му предложи да го закара. А той я покани вътре, за да продължат спора, подхванат в ресторанта.

— Няма да се провалиш, Малори. Планът ми с нищо не е по-ненормален от твоите идеи.

— Аз поне нямах намерение да заблуждавам никого! — възмути се тя. — Просто щях да ти помогна да станеш по-самостоятелен. Ти всъщност искаш от мен да измамя цялото ти семейство.

— Не е чак толкова ужасно. Помисли си само колко добре ще се почувстват, като се убедят, че не съм един нещастен самотник.

Малори го изгледа гневно, а той се настани на твърдото сиво канапе във всекидневната на първия етаж. Младата жена никога не се беше качвала в апартамента му.

— Стига си дърпал нежните струни, Елиът. Не съм чак толкова наивна.

— Честно, Малори, не мислиш ли, че идеята ми е добра?

— Да, виждам предимствата й — призна тя неохотно.

— Искам да кажа, че ако бях на мястото на Сибил, щях да се успокоя, ако знаех, че си имаш някого…

— Но, Елиът, така не се прави.

— Това е моя грижа. Цял живот съм бил логичен и рационален. Може би е време да направя нещо импулсивно, дори малко глупаво.

Тя прехапа устни и мислено се съгласи, че за него беше крайно време да направи нещо напълно безумно, нещо, което вероятно би се оказало доста забавно в края на краищата. Колко номера си бяха правили с приятелите й през годините? Съмняваше се, че Елиът си бе позволил подобно нещо някога. Не че това беше шега. Той наистина смяташе да убеди любещото си семейство, че я обича. Нея! Какъв абсурд!

И все пак, кой щеше да пострада от измамата? Сибил щеше да се увери, че брат й се справя отлично, баба му и дядо му щяха да престанат да се тревожат за него. А когато той преценеше, че му е дошло времето — след сватбата на Сибил, разбира се — щеше най-спокойно да съобщи, че връзката им е приключила съвсем дружелюбно.

— Наистина ли мислиш, че ще се получи?

— Идеята е жизнеспособна — каза той с лека усмивка. — Имам нужда от твоята помощ. Моля те.

Някак беше открил, че тя не може да му устои, когато й каже „моля те“ с този плътен, леко дрезгав глас. Малори въздъхна и се предаде.

— Добре, обаче няма да ми се сърдиш, ако се провалим.

Усмивката му беше почти ослепителна.

— Чудесно! Кога започваме?

— Какво да започваме? — намръщи се тя.

— Ами, инструкциите. Трябва да ме научиш да шофирам, да танцувам, да се държа като влюбен мъж.

— Какво, какво?

— Малори — повтори той търпеливо, — аз никога не съм бил влюбен. Не знам какво правят влюбените мъже. Ако искам да убедя семейството си, ти ще трябва да ми казваш какво да правя.

— О, това е невероятно — простена тя, отпусна се в едно раирано кресло и покри лицето си с длани. — Преди да те срещна, мислех, че съм доста странна. Сега виждам, че съм напълно нормална.

— Кога започваме?

Тя вдигна глава.

— Сестра ти е влюбена. Действай като нейния приятел, Джордж.

Елиът погледна печално.

— Не съм им обръщал много внимание. Изглежда, напоследък съм мислел само за работата си…

— Какво те кара да мислиш, че знам как се държат влюбените мъже?

Той я погледна изненадано.

— Е, предполагам, че гледаш филми, четеш любовни романи. Освен това сигурно някога си била влюбена, нали?

— Ами…

Той я погледна загрижено.

— Не си влюбена в момента, нали?

— Казах ти, че в живота ми няма мъж още в деня, в който ме нае. Колкото до това дали съм била влюбена, мисля, че бях веднъж. Но беше голяма грешка, истинска катастрофа.

Той махна с ръка.

— Няма значение. Сигурен съм, че знаеш какво да правя. Защо не предвидим един урок по кормуване за утре? Може да комбинираме някои от уроците. Можем да обсъждаме какво правят влюбените, докато се возим.

— Баща ми винаги е казвал, че някой ден здравата ще загазя заради импулсивността си. Добре, ще проведем първия урок утре. Ще те взема следобед.

— Страхотно — той се изправи заедно с нея. — Тръгваш ли? Не искаш ли да пийнеш нещо?

— Не, мисля да си ходя. Нещо ми подсказва, че ще имам нужда от здрав сън тази вечер — каза тя с въздишка. — Лека нощ, Елиът.

Той я улови за ръката, тъкмо когато младата жена посегна към вратата.

— Забрави нещо.

— Какво?

— Урок първи — отвърна той, малко преди да сведе глава.

Малори замръзна, когато устните му докоснаха нейните, а ръцете му я обгърнаха, за да я притеглят към стройното му тяло. Изобщо не беше очаквала да я целуне. За миг си помисли да се отдръпне, но това се оказа само един моментен пристъп на благоразумие.

В началото я целуваше малко непохватно, като че ли отдавна не го беше правил. Но изведнъж прегръдката стана експлозивна, неудържима, всеотдайна. Впити устни, напрегнати тела, търсещи ръце. Когато устните им се разделиха, Малори усети, че се е притиснала към него, заровила дълбоко пръсти в гъстата му коса.

Останаха така в пълно мълчание, втренчени един в друг, докато опитваха да се отърсят от въздействието на тази унищожителна прегръдка. Малори си пое дълбоко въздух и решително се отблъсна от него.

— А това пък какво беше?

— Тренировка. Влюбените хора, струва ми се, обичат много да се целуват.

— Да, така е, но не мисля, че е нужно да тренираме чак толкова разгорещено. Можем да запазим демонстрациите за пред твоята фамилия.

— Ами ако за мен не са само демонстрации? — попита той, впил изпитателен поглед в нея.

Тя стисна ръце зад гърба си.

— Елиът, не допускай грешката да мислиш, че между нас може да има нещо. Не забравяй, че правим всичко това заради сестра ти. Имам непоклатимо правило никога да не се обвързвам емоционално с работодателя си.

— Правилото изстрадано ли е?

— Да — отвърна тя смело.

— Онзи път, когато си мислела, че си влюбена… Грешката, за която ми спомена?

— Точно така. Опитвам се да не повтарям грешките си.

Той кимна замислено.

— Разбирам.

Тя се обърна рязко и посегна към вратата.

— Лека нощ, Елиът.

— Лека нощ, Малори. До утре.

 

 

В събота сутринта Елиът нетърпеливо поглеждаше часовника и се питаше по кое ли време ще пристигне Малори за урока по кормуване. Отдавна не бе очаквал нещо с такова вълнение. Беше глупаво, разбира се. Само един урок по кормуване, но се страхуваше да не се изложи, когато седне зад волана. И все пак продължаваше да брои минутите до срещата с нея.

Досега не бе преживявал нищо подобно на снощната целувка. Бе целувал и други жени, разбира се, но винаги някак между другото. Щом само една целувка можеше да има такова въздействие върху него, какво ли би било, ако се люби с Малори. При тази мисъл почувства лека възбуда и преглътна тревожно. Естествено, тя нямаше намерение да го прави, а и той самият не беше сигурен, че желае връзката им да вземе такъв обрат.

Всъщност двамата с Малори нямаха много общо. Щеше да бъде по-разумно да общува с жени, по-разбираеми за него, например Петра. Може би тази целувка беше просто случайност. Неповторим изблик на емоции, натрупани през напрегнатата седмица. Ако го направеха отново, сигурно щеше да бъде както винаги досега — нищо повече от едно докосване на устни и тела.

Елиът реши, че в случая ще бъде най-разумно да проведе един предпазлив експеримент и да анализира резултатите. За беда, нямаше нищо научно в непривичното вълнение, предизвикано от същия този експеримент.

 

 

— Спри! Веднага! — нареди Малори.

Елиът покорно насочи колата към чакълестия банкет на изоставения селски път, изключи двигателя и я погледна въпросително.

— Какво има?

— Какво има ли? Елиът, първото правило при шофиране е да не откъсваш очи от пътя. Ти се размина на косъм с онова дърво на завоя. Къде гледаш?

— В дървото. Стори ми се, че е обхванато от гъби, които са сравнително редки в тази част на страната. Обикновено тези паразити се срещат само в…

— Хич не ме е грижа какви гъби е имало на дървото — прекъсна го Малори. — Елиът, ние едва не се блъснахме в него. Със седемдесет километра в час!

— Казах ти, че съм лош шофьор — промърмори той. — Може би не трябваше да започвам.

— Шофираш чудесно. Ориентираш се в управлението невероятно бързо и караш много плавно. Трябва само да се концентрираш. Когато шофираш, не можеш да мислиш за твоите уравнения и наблюдения или за каквото и да било друго. Когато си зад волана, твоят живот е в ръцете ти, но също и живота на хората около теб. Когато ти давам ключовете от колата си и сядам до теб, аз разчитам да се грижиш за безопасността ми. Това е голяма отговорност, но аз съм убедена, че мога да ти се доверя.

— Благодаря ти — каза той неочаквано сериозно. — Смятам това за голям комплимент.

Тя не беше очаквала да приеме думите й толкова буквално. Просто се бе опитала да му внуши да бъде по-предпазлив, но нещо в гласа му накара гърлото й да се свие. Защо трябваше да усложнява толкова нещата?

— Виж, занимаваме се с това вече три часа — каза тя и погледна часовника си. — Гладен ли си?

— Да.

— Какво ще кажеш за един пикник?

Той заинтригувано наклони глава — жест, който й се струваше особено очарователен.

— Пикник ли?

— Да. Случайно съм го приготвила. Помислих си, че може да е забавно.

— Не съм ходил на пикник от… — той замълча, потърка брада и сви рамене. — Не знам от кога.

— Това е непростим пропуск — каза тя, като се опитваше да преодолее буцата в гърлото си. Колко лесно би могъл да я обезоръжи! — Мислиш ли, че ще успееш да се концентрираш и да караш още три километра?

Той кимна сериозно.

— Да. Искам да оправдая доверието ти.

Малори едва се удържа да не въздъхне ядосано и го упъти към един малък парк. Точно него бе имала предвид, когато приготви храната.

— Мисля, че си почти готов да се включиш в градското движение — каза му тя, докато разстилаше под един огромен дъб покривката на бели и червени карета. Наблизо ромолеше малко поточе и шумът на водата се сливаше с песните на птиците от короната на дървото. В шест и половина слънцето все още грееше и денят беше топъл. Малори придърпа широките си къси панталони и седна по турски на единия ъгъл на покривката, като подкани с жест мъжа да направи същото.

— Въпросът е дали градското движение е готово за мен? — отвърна Елиът внимателно и се настани.

Малори се засмя и отвори кошницата.

— Не ставай глупав. Днес се справи чудесно, с изключение на опита да се качиш на дървото. Утре ще продължим с уроците, докато реша, че си готов да получиш книжка, което няма да ни отнеме много време. Бързо напредваш. Не мога да повярвам, че толкова дълго не си намерил смелост да се научиш.

Той сви рамене, наблюдавайки с интерес как тя вади картонени чинии и увити в найлон сандвичи.

— Добра учителка си. Последния път се опитах да шофирам в Чикаго с един истеричен инструктор. Той щеше да получи инфаркт при онова дърво, вместо да ме скастри като теб.

Усмихната, Малори продължаваше да трупа храна върху покривката.

— Колко души смяташ да нахраниш с тези купища?

— Имам голям апетит, а и на теб няма да ти навреди, то напълнееш с няколко килограма.

— Мога да изям два пъти по толкова и да не наддам нито грам. Изглежда изгарям калориите, преди да ги погълна.

— Късметлия. С какъв сандвич ще започнеш? Имаме с фъстъчено масло и желе, с шунка и сирене. Ето, вземи по един и от двата. В тази кутия има туршия, а в тази — домати. Имаме също моркови и… — тя надникна под следващия капак — домашни бисквити за десерт.

Вниманието на Елиът бе привлечено за момент от дългите й стройни бедра, разкрити от късите панталони. Той премигна, пое препълнената чиния и тихо благодари. Направи му впечатление, че тя приготви същото количество и на себе си. Почуди се дали и тя като него можеше да си позволи да яде много и да си остане така приятно стройна. Отхапа от единия сандвич и откри, че е с фъстъчено масло и желе. Не беше ял такъв от години. Тъкмо отпи от студената сода, която тя му подаде, и за малко да се задави от въпроса й:

— Между другото, от колко време се познаваме?

— Срещнахме се в понеделник. Защо?

— О, нямам предвид това. Интересува ме какво ще кажем на семейството ти? Те никога няма да повярват, че тази така наречена любов между нас се е появила за три седмици.

— Да, сигурно си права. И откога, според теб, трябва да се познаваме?

— Нямам представа — тя отхапа от сандвича си, сдъвка залъка и преглътна замислено. — От няколко месеца може би. Съществувала ли е възможност да си се срещал с мен през миналите седмици или Сибил беше непрекъснато с теб?

Той поклати глава, раздразнен от намека, че Сибил го следва неотклонно по петите.

— Естествено, не сме били винаги заедно. Тя излизаше с Джордж месеци наред няколко пъти седмично. Освен това не живее с мен. Има собствен апартамент. Невинаги знае какво правя вечер.

— Значи може да си се срещал с мен, без тя да е разбрала?

— Да.

— Защо не си й казал за мен? Тя сигурно ще си зададе този въпрос.

Заинтригуван от вариантите на плана, който замисляха, Елиът насочи цялото си внимание към този въпрос.

— Срамувал съм се от теб — каза той най-накрая, едва сдържайки усмивката си. — Бил съм ужасен от факта, че мъж с моята интелигентност е хлътнал по една очарователна, но лекомислена секретарка, която…

Той избухна в смях, когато Малори го замери с хартиена салфетка по главата.

— Прасе такова — възмути се тя, въпреки че се смееше с него, явно развеселена от шегата. — Опитай пак.

Елиът се забавляваше чудесно. Рядко се шегуваше с някого, освен със Сибил, защото повечето хора се отнасяха с него почтително, сякаш той не се интересуваше от нищо друго, освен от висша математика, компютри или световна икономика. Само с Малори и понякога със Сибил можеше да се посмее и да се подиграе дори на собствените си способности. За пръв път разбираше колко отморяващо е просто да седиш с кръстосани крака на покривката до потока, да ядеш сандвичи с фъстъчено масло и да се шегуваш с някого.

— Срамувала си се от мен? — предложи той. — Установила си с ужас, че си влюбена в един смотаняк, който…

— Елиът, стига вече. Трябва да обсъдим сериозно този въпрос. И освен това ти не си смотаняк.

— Искаш да кажеш, че не е съвсем недопустимо да изпитваш влечение към мен… Ако не бях твой работодател, разбира се?

Без да го погледне в очите, тя отвърна:

— Не. Не е недопустимо. Та защо не си казал на Сибил за мен?

Странно развеселен от думите й, той подхвърли по-сериозно предложение.

— Не съм искал Сибил да се намеси.

— А би ли го сторила? — повдигна вежди Малори.

Той изпъшка в отговор.

— Ако й бях казал, че съм срещнал жена, която ми харесва много, щеше да настоява да се запознае с нея и щеше да започне да дирижира отношенията ни и да ми дава съвети какво да говоря и да правя. Щеше да ме накара да си купя нови дрехи. Направо щеше да обезумее — заключи той без заобикалки. — Искал съм връзката ни да се развива без външна намеса и затова просто не съм й споменал нищо за теб.

— А защо си решил да ме заведеш в Чикаго?

— Така лудо съм влюбен в теб, че просто нямам търпение да те покажа — отвърна той начаса, доволен от руменината, заляла страните й.

— Може би аз съм те помолила да ме представиш на семейството си? — предложи тя. — Щом двамата сме в сериозни отношения, би било нормално да поискам да се запозная с твоите роднини.

— Не звучи лошо. Какви други мрежи трябва да изплетем, за да ги заблудим?

Тя си взе една бисквитка.

— Мисля, че това е достатъчно. Може да кажем, че сме се запознали на някое парти.

— Никога не посещавам такива места.

— Никога? — повтори тя учудено.

— Никога. Срещнали сме се в университетската библиотека.

— Но аз не посещавам университета. Какво бих могла да правя в библиотеката? Елиът, разбираш ли, че ако не се бяхме срещнали в агенцията, ние просто нямаше да се запознаем.

Той изведнъж осъзна колко жалко би било това.

— Не се предавай. Ще измислим нещо. Може би някой ресторант?

Лицето й грейна.

— Аз наистина се храня в ресторанти.

— Аз също — усмихна се той. — Почти винаги сам. Ти си била на масата до мен…

— И сме се сблъскали на излизане.

— Аз се извиних.

— Запознахме се просто от вежливост.

— Изпратих те до колата, за да се уверя, че всичко е наред.

— Наистина ли би направил подобно нещо?

— Наистина, ако беше със същата рокля, която носеше снощи — увери я той и одобрително изгледа стройното й тяло.

— И ти се притесняваш, че не умееш да флиртуваш — промърмори младата жена.

— Казах ти — напомни й той нежно, — с теб съм различен. Никога не флиртувам с други жени.

Тя го погледна замислено.

— Може би току-що създадох чудовище.

— Може и да си права — отвърна той и се наведе към нея. Беше ударил часът за провеждане на експеримента, замислен по-рано.

— Елиът, какво правиш? — ококори се Малори.

— Урок втори — прошепна той и я целуна, преди тя да успее да му се противопостави.

Снощната целувка не бе случайност. Каквото и да бе сторила Малори с него тогава, то се повтори веднага щом устните им се срещнаха. Можеше да се закълне, че чува звуците на оркестър, а в постепенно почервеняващото небе избухват фойерверки. Колкото и да бе презирал подобни банални описания, когато бе попадал на тях в миналото, сега той разбра откъде техните автори са черпили вдъхновение. В някакъв момент от живота си и те сигурно бяха преживели нещо подобно.

Малори тихо изстена, дали от удоволствие, или от възмущение, той не знаеше, но ръцете й се плъзнаха по врата му, както миналата вечер и пръстите й потънаха в косата му. И той самият не усети как прехвърли тежестта си и изведнъж двамата се оказаха легнали на покривката.

Трябваше да си поеме въздух за момент, но после продължи да я целува. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и спряха под гърдите й. Изгаряше от желание да ги обхване с длани, но не искаше да я уплаши.

Малори съзнаваше чудесно какво става, но дори когато си каза, че трябва да спре тази лудост, усети как тялото й се изви нагоре в желанието си да се приближи до неговото.

За мъж, който твърдеше, че е непохватен в общуването, Елиът целуваше невероятно.

И все пак спряха. За нейно най-голямо съжаление, той сложи край, не тя. Вдигна глава, погледна я и прочисти гърло, преди да заговори.

— Е, мисля, че това дава отговор на въпроса ми.

— Какъв въпрос? — почти прошепна тя.

Той поклати глава с дяволита усмивка.

— Не съм сигурен, че ще разбереш.

Тя си пое дълбоко въздух, хвана се за раменете му и се изправи.

— Това трябва да спре.

Той замълча. Наведе се и започна да събира останките от обяда и да ги хвърля безразборно в кошницата.

— Елиът? Чуваш ли ме?

— Да. Би ли ми подала купата с морковите?

Подаде му я.

— Елиът…

— Е, каква е следващата стъпка?

— Какво?

— Каза ми, че ще ме научиш на светски маниери. Какво следва?

Тя опита да избистри замъгления си разсъдък, отметна бретона от челото си и навлажни устни.

— Едно парти — Елиът изпъшка. — Точно така. Обещах да те запозная с някои хора. Моите приятели ще се събират в петък. Ще отидем и ние.

— Малори, ужасен съм в компания. Не знам какво да говоря, какво да правя. Ще разваля настроението на всички.

— Не ставай смешен. Просто бъди какъвто си. Днес прекарах чудесно с теб. И другите ще те харесат.

Забеляза, че той започва да се изнервя.

— Непрекъснато се опитвам да ти обясня, че с теб съм различен. Никога не си ме виждала в нормална обстановка с други хора. Безнадежден съм.

Малори грабна кошницата и тръгна към колата.

— Преувеличаваш. Ще се справиш чудесно. Сега ти ли ще шофираш, или аз?

Той въздъхна и я последва бавно с покривката в ръка.

— Аз. Поне с това се справям донякъде. Но продължавам да смятам, че идеята ти за партито е ужасна.

— Елиът, аз ти поверявам колата си, не забравяй. Довери ми се и ти. Ще прекараме чудесно.

— Само да не кажеш, че не съм те предупредил — промърмори той, завъртя ключа за запалването и потегли.