Александър Белов
Живот след смъртта (37)

36.

Муса Джохаров стоеше до прозореца, който гледаше към реката, и се правеше, че внимателно изучава ярко осветения паметник на Петър Първи. Беше късна вечер. За гърба му Асланбек Мокоев обработваше господата Райнеке и Шнапскопф, за да ги накара да застанат на тяхна страна, но без резултат. Те бяха неумолими като кръстоносци, а условията им оставаха все същите — или да получат всички акции на руската страна, или нищо.

Фактът, че преговорите се водят от Асланбек, обиждаше до дъното на душата Муса, но той за нищо на света не би го показал пред никого, още по-малко — пред въпросния Асланбек. В тяхната двойка Муса винаги беше втори и винаги — подчинен. Положението се определяше не само от възрастта му.

За разлика от Асланбек, Муса произхождаше от многочислен клан, който отдавна бе изгубил силата и значението си. Затова, дори Муса да беше по-голям, Асланбек пак щеше да му бъде началник, а той — момче за всичко.

И нищо не можеше да промени това положение на нещата, освен може би… физическото отстраняване на Мокоев.

От време на време към тяхната група се присъединяваше осемнайсетгодишният племенник на Асланбек Каюм. И тогава чичото и племенника се държаха така, сякаш Муса е човек втора ръка и е създаден от Аллах, за да им прислужва.

Ето, и сега Асланбек вършеше работата, а Муса му беше нещо като ординарец.

— Значи искате всички акции? — уточни Асланбек.

— Всички до една — потвърди Райнеке.

— А ако получите тези акции не от Шмит, а от нас, това ще ви свърши ли работа?

— Искате да кажете, че хер Шмит няма да се съгласи да продаде акциите на нас, но би се съгласил да ги продаде на вас, така ли? — Райнеке не сметна за необходимо да скрива недоверчивата си усмивка.

Асланбек си прехапа езика. Тези германци не бяха чак такива идиоти, на каквито приличаха на пръв поглед. За тях най-важното бе нито един съд да не докаже, че при сключването на сделката е имало замесени престъпни действия.

Сякаш прочел мислите му, в разговора се намеси хер Шнапскопф.

— Господин Мокоев, аз не се съмнявам, че от ваша страна сделката с Шмит ще бъде сключена по абсолютно законен начин. Това е нашето пожелание. Всичко останало е ваша лична работа. Целият „руски пакет“ трябва да бъде у нас.

Райнеке възмутено изсумтя и отиде в другата стая, без да доизслуша колегата си. След секунда оттам се разнесе възбуден женски глас. Шнапскопф погледна многозначително гостите си и сви рамене. Един вид — както виждате, разговорът приключи. Чеченците тактично станаха и се отправиха към изхода на апартамента.

В асансьора и двамата мълчаха. Кой знае дали тези неверници не бяха сложили микрофони и в шахтата? Едва когато излязоха навън, Муса попита Асланбек:

— Какво ще правим?

— Ще стане ясно — отвърна той, — най-вероятно ще се наложи да очистим Дългия, ако продължи да пречи, а пък с дебеланкото ще се разберем. Доколкото забелязах, той много обича парите. — Мокоев погледна часовника си.

Беше време да тръгнат за срещата. Емисарите очакваха пристигането на бойците от Ичкерия. В момента без тях Асланбек се чувстваше като без ръце. Макар да не бе съвсем наясно дали лично ще командва групата или ще е на подчинение на оглавяващия бойците арабски инструктор уахабита Омар.

Инструкциите, които Асланбек получи по този повод от Басаев, бяха доста мъгляви и уклончиви. Реши известно време да не изостря този въпрос и да види как стоят нещата на практика. При всички случаи Асланбек нямаше намерение арабин да му налага мнението си…

Бойците пристигнаха рано сутринта. Те се появиха с два микробуса „Газел“. Муса ги посрещна на входа на Москва, прекара ги покрай милиционерските постове и ги изпрати със скромната си лада до новите райони, където за новопристигналите бяха наети четири апартамента на един етаж. Новата сграда и липсата на съседи оправдаваха риска, че бойците ще живеят на едно и също място.

Беше планирано в близко бъдеще да се преместят в крайградска къща и в момента Муса тъкмо се опитваше да осъществи този вариант. Нямаше логика да настанят новопристигналите по двама-трима в различни апартаменти из Москва. Те не познаваха града и при сигнал за тревога не биха могли да се съберат бързо. Външността и маниерите им биха привлекли вниманието на съседите и милицията, а това бе недопустимо. Асланбек вече ги чакаше в един от апартаментите.

— Селям! — поздрави той Омар. Крачещият пред всички командир на бойците бе висок млад мъж на около трийсетина години с почти европейска външност.

Той отговори на поздрава му. Външно Асланбек излъчваше дружелюбие, но вътрешно беше напрегнат като тетива. Омар никак не му хареса, тъй като беше прекалено самоуверен и явно обичаше да командва.

На Асланбек изобщо не му се нравеха арабските уахабити, които отскоро започнаха все по-често да се появяват в чеченските планини. Разпознаваха се по късо подстриганите мустаци и дългите бради. С една дума, приличаха на сектанти. И гледаха на обикновените мюсюлмани отвисоко като на грешници. А ако англичаните не бяха открили нефт в пустините им, те до ден-днешен щяха да си пасат камилите.

И за какво пръскаха несметните си нефтени долари? Да строят градини и дворци в пустинята! При тях дори просяците се движеха с мерцедеси. Даже стигнаха дотам, че започнаха да замразяват водата в езерата, за да могат на трийсет градуса жега да ловят риба под леда и да карат кънки върху естествени пързалки.

Самият Асланбек не се смяташе за фанатик. Той не припадаше, ако му се случеше да пропусне времето за молитва, и дълбоко в душата си почиташе много повече героите на Кавказ Кази-мулла и Шалим, отколкото Мохамед, мир на праха му. Впрочем, тук позициите му съвпадаха с тези на Омар.

Външно Омар по нищо не приличаше на религиозен фанатик. Нямаше брада и подстригани мустаци. Видът му беше на интелигент. С него пристигнаха четиринайсет бойци. Бяха все млади момчета от планината, а сред тях имаше и две жени — Сажи и Айза.

— Федералните убиха мъжа на онази, по-възрастната, а по-младата е нейна сестра — обясни Омар.

След като разпредели бойците в жилищата, Муса ги остави да се настаняват, напусна апартамента и слезе долу. На „гостите на столицата“ бе категорично забранено да излизат навън, затова снабдяването им изцяло лежеше върху неговите плещи. Вярно, хладилниците в апартаментите предварително бяха натъпкани до пръсване, но на него му предстоеше да направи още покупки.

След като се отдалечи от блока, Муса извади мобилния си телефон и набра един номер. Апаратът беше най-обикновен и номерът му по нищо не се отличаваше от останалите седемцифрени номера. Особеността му се състоеше в това, че нито един мобилен телефон не бе в състояние да фиксира в паметта си този номер нито като входящ, нито като изходящ. Можеше да се подслушва само от един човек — от онзи, на когото Муса звънеше в момента.

Ако Асланбек чуеше този разговор, Муса нямаше да живее дори и минута. След като изчака до първия сигнал „свободно“, Муса натисна звездичката и набра цифровия код. От другата страна веднага вдигнаха.

— Ало, Игор Леонидович — каза той. — Обажда се Муса…

И той подробно доложи на полковника за пристигането на бойците, посочи номерата на колите им и адреса, на който можеха да бъдат намерени.

— Засега целта на пристигането им е неизвестна — завърши доклада си той. — Когато я науча, ще съобщя…

Веденски бе вербувал Муса отдавна, скоро след като пристигна за пръв път в Москва. Тогава, след престрелката с ореховските мутри, той попадна в една килия с четирима браточки. Оставаше му да живее в най-добрия случай до сутринта.

С него можеше да се случи какво ли не — да падне от нара, който се намираше на двайсет сантиметра от пода, и да се пребие до смърт; да издиша, а след това да забрави да си поеме въздух; да си среже вените или сам да си пререже гърлото. Какво ли не се случва с човек в затвора?

Полковникът скъса заведеното дело пред очите на Муса и го пусна да си върви. Както и в случая с Шмит, федералният служител не изпадна в дребнавост. Той не само спаси живота на младия планинец, но и му помогна да запази чувството си за лично достойнство. Държеше се и разговаряше с Муса с огромно уважение и изключителна тактичност. Беше нещо, което Асланбек никога не правеше. Затова, колкото повече се засилваше обидата срещу Мокоев в сърцето на Муса, толкова по-охотно той си сътрудничеше с полковник Веденски.