Александър Белов
Живот след смъртта (25)

24.

В това време в кабинета на генерал Хохлов се водеше много важен разговор. Хохлов трябваше в изключително деликатна форма да обясни на подчинения си, че започват игра, в която поражението ще им коства кариерите, че дори и главите.

— Знаеш ли какво, Игор Леонидович — обърна се той към полковника, — не искаш ли да надникнеш в личното си дело при кадровиците? Аз с голямо удоволствие бих надникнал в своето. Ще ти кажа честно, прелиствал съм твоето досие. Общо взето, твоята характеристика е добра. Има само една черта, която не те краси. Ти си муден човек. Независимо дали обядваш в столовата или работиш. Но това също си има добри страни. Така съм сигурен, че няма да забъркаш някоя каша в критична ситуация.

Веденски се усмихна с разбиране.

— Искате да кажете, другарю генерал, че сега е възникнала точно такава ситуация, така ли?

— Позна — кимна Хохлов. — Общо взето, аз разчитам на теб, вярвам, че няма да организираш някоя вендета, нито ще тръгнеш да си отмъщаваш.

— Змиенко ли имате предвид? — предположи Веденски.

— Пак позна. Получих една напълно поверителна информация. С две думи, ако вестникарите или депутатите научат, ще избухне грандиозен скандал, и то на най-високо равнище. Та така, твоите момчета, Игор, са преследвали хората на престъпния бос Глигана. А те на свой ред са следили Шмит по нареждане на… кого мислиш? Виктор Петрович Зорин! Такива ми ти работи. Ситуацията е сериозна. Ще ми съобщаваш за всяка своя крачка в това начинание. Не искам излишна самоинициатива. Не съм сигурен, че бих могъл да те покрия, ако стане нещо…

Веденски се прибра в кабинета си разстроен. Едно беше тихомълком да върти интриги срещу могъщия чиновник, а съвсем друго да влезе в открита война с него. Това, че зад гърба на Веденски стои секретната държавна служба, не му даваше кой знае какво предимство. Връзките на Зорин в парламента, в правителството и в администрацията на президента изравняваха възможностите им, а в неговата охрана работеха доста бивши служители на държавна сигурност с възможно най-висока квалификация. Пък и някои от все още действащите колеги на полковник Веденски получаваха втора заплата от Зорин и тя беше значително по-голяма от онази, която им плащаше държавата.

Полковникът набра един вътрешен номер.

— Коноваленко ли е? Ела при мен — заповяда той.

Както винаги, майор Коноваленко се появи безшумно, почука и търпеливо изчака зад вратата да му разрешат да влезе. На Веденски му се стори, че миг преди това долови миризмата на одеколон „Армани“, с който служителят му имаше навика да злоупотребява.

Веденски не бе в състояние да воюва със Зорин на всички фронтове. Трябваше да избере един от възможните флангове и да се съсредоточи върху него. Грешката в избора на цел можеше да се окаже фатална. Силните на деня, които стояха зад Зорин, с лекота щяха да направят на пух и прах някакъв си полковник от Федералната служба за безопасност. Но Веденски не се съмняваше в правотата си. Той бе убеден, че в най-скоро време ще започне престъпна война за строежа на нефтопреработвателния завод. Сега нефтът беше кръвта на икономиката, а не както преди, когато хората се избиваха за цветни метали. Днес светът владееше онзи, който се разпореждаше с нефтените запаси. Или търгуваше с продуктите от преработката му!

Веденски беше кратък. Майор Коноваленко го слушаше внимателно, от време на време бързо си записваше нещо в тефтера.

— При Шмит ще пристигнат партньорите му от Германия. Заемете се с тях — даваше инструкции полковникът. — Давам ви за помощник-капитан Воскобойников, ранен е, но отказва да ползва болнични. Той е опитен цивилен агент и ще ви помогне да организирате наблюдението със силите на нашия отдел. От съображения за секретност не сме в състояние да включим цивилно наблюдение от управлението.

След като свърши с инструктажа на майора, Веденски върна обаждането на Шмит. Информацията, която получи от него, не го зарадва. Трябваше да се подготви за сериозни неприятности.

Неприятностите не го накараха да чака дълго. Обектите, които спадаха към империята на Александър Белов, бяха подложени на нападения. В полунощ в един от неговите нощни барове се разнесе взрив. Никой не пострада, но настана страшна паника. На другия ден изгоряха няколко магазинчета на стоковата борса. След това едновременно бяха ограбени три бюра за обмяна на валута.

Шмит вдигна на крак всички свои хора. Най-доверените му бойци охраняваха Олга и Ваня. Самият той се движеше из Москва с брониран мерцедес, но без голяма охрана, а само в компанията на шофьора и русолявия Коля. Бедата ги застигна и от друга страна. Милицията спря джипа им с мутрите, спешно изпратени да охраняват офиса. Удостоверенията им на частни охранители не им помогнаха. Освен снайпери на барети, под задната седалка на колата бяха намерени и два автомата „Калашников“. А това вече беше сериозно престъпление. Шмит се обади на Веденски, който обеща да помогне…

Шмит се появи в апартамента, където живееха Олга и Ваня, след полунощ, пребледнял от умора и недоспиване. Ваня вече дремеше в малкото си легло, а Олга очакваше Шмит, тъй като той й се бе обадил, че ще дойде.

— Трябва да си починеш — скара му се тя, след като го видя в какво състояние е.

— Нямам време — избоботи Шмит и се стовари във фотьойла. — Налей ми нещо по-силно, направо не мога да помръдна.

Олга отиде до барчето, наля в чашата от дебело стъкло неразредено уиски и се върна при Шмит. Той пое чашата от ръката й, отпи глътка и се оплака:

— Кофти вървят нещата при нас. Атакуват ни от всички страни. Крадците, бандитите, дявол знае още кой. Не ми остава време да се озърна. Очистиха пет от нашите момчета.

— Трябва да помогнем на семействата им — отсече Олга и седна във фотьойла срещу него.

В отговор Шмит само махна с ръка.

— Естествено, че ще им помогнем. Проблемът е друг — колко души още ще убият. Ние сме като дивеч в лъчите на прожектор, стоим пред очите на всички. А ловците не се виждат. Дори и случайно не можеш да ги уцелиш. Ще вземем да улучим някого, когото не трябва, и на всичкото отгоре ще ни обвинят в убийство. И тези неща се случват само заради това, че те смятат империята на Саша за обезглавена.

Олга се замисли, машинално загърна полупрозрачния си халат и го оправи на гърдите си.

— Добре де, но нали и онзи Каверин е оставил някои ценни обекти. Защо не се втурнат да си делят тях, а са се хванали с нас?

Шмит поклати глава, нещата всъщност стояха много просто.

— Ние представляваме опасност като реална сила. Когато си уредят сметките с нас, ще им остане само да приберат наследството на Каверин. Ще го вземат като подарък.

Той забеляза, че Олга, която бе помръкнала след лошите новини, изведнъж се усмихва замислено.

— Какво си намислила? Казвай.

Олга стана, отиде до барчето и си наля коняк в малка тумбеста чаша, която приличаше на електрическа крушка. Върна се при Шмит и приседна върху облегалката за ръце на креслото му. Той нерешително я прегърна с ръка през талията.

— Първо ми обещай, че няма да се смееш, ако кажа някоя глупост — помоли го тя и отпи от чашата си. — Та така, чуй ме. На някого не са му издържали нервите. Някоя от престъпните групировки ни напада, така ли е?

— Налита ни — поправи я Шмит.

— Добре де, налита ни — съгласи се Олга. — Доколкото разбирам, останалите изчакват развоя на събитията, за да влязат в боя, когато силите ни окончателно отслабнат.

Шмит нямаше как да отрече точността на нейния анализ и го заяви на глас. Насърчена от похвалата му, Олга продължи.

— Ами ако ние не се отбраняваме, а нападнем сами?

— Кого? — не разбра Шмит.

— Ще докопаме най-тлъстото парче от имуществото на Каверин — заяви Олга. — Тогава другите няма да се сдържат, ще се хвърлят да делят неговото наследство и вече няма да им е до нас. А ние ще си поемем дъх и ще спечелим време. Е, какво ще кажеш, глупаво ли е?

— Гениално е! — възхити се Шмит. — Още утре ще се заемем с това.

— Защо утре, а не още сега? — престорено се учуди Олга и се разсмя.

Внимателно, за да не разлее коняка й, той придърпа Олга към себе си. Тя отмести настрани ръката си, в която държеше чашата, и се озова на коленете му. Гледаше го отдолу нагоре с някакво очакване, но той все не можеше да се реши… Най-сетне Дмитрий се подчини на този поглед, мушна длан под главата й и полекичка я повдигна към себе си като едновременно с това се наведе към нея. Но в последния момент Олга опря ръце в гърдите на Шмит и кротичко го отблъсна…