Александър Белов
Живот след смъртта (22)

21.

Хасавюртският мир не донесе никакъв мир, а временно примирие, при това твърде нестабилно и несигурно. Чеченците нямаха намерение да се съгласяват с присъствието на федералните власти, а руснаците — с позора на военното поражение. Страните се върнаха на изходните си позиции, за да посъберат сили и най-вече — пари.

Генерал Хохлов все по-често започна да се замисля за перспективите при решаването на този конфликт. Да се спечели войната с партизаните в условията на планинските местности и подкрепата на тяхното население беше невъзможно… Това всеки глупак го разбираше. Но и чеченците не искаха или не бяха в състояние да разберат, че Русия няма да допусне да загуби тази война… Просто по силата на това, че е по-голямата държава — те бяха като Земята и Луната. Луната не можеше да напусне притегателното поле на своята планета… Двете небесни тела бяха свързани с хиляди невидими силови полета…

Генералът натисна копчето на интеркома и помоли секретарката да извика Веденски. Когато влезе в кабинета, полковникът първо видя гърба на шефа си, застинал пред огромната карта на южните райони на Русия. В същия миг Хохлов се обърна и, след като начерта с ръка кръг, в центъра на който се озова метежната Чечня, мрачно рече:

— Кажете ми, Игор Леонидович, какво правим на тази територия? Какво бомбардираме там, по кого стреляме? Ако искаме да унищожим чеченската промишленост и финанси, би трябвало да бомбардираме Москва. Тяхната икономическа мощ е тук. А пък живата сила на бунтовниците може да бъде изтребена по-лесно, ако ги въвлечем в престрелки с нашите мутри, вместо да ги гоним из дивите планини.

Генералът предложи на полковника да седне, но самият той остана прав. Веденски си направи извода, че му предстои труден разговор.

— Знаете ли кои са уахабитите? — попита най-сетне генералът.

Веденски имаше представа за тях в най-общи линии — знаеше ги само от телевизионните репортажи.

— Мисля, че са някакви мюсюлмански сектанти, нещо като ислямските калвинисти — предположи той. — Радетели за нравствена чистота, за строго спазване на Корана, за фундаментализъм и други такива. Досега не ми се е случвало да работя в тази посока.

— Боя се, че сега ще ви се наложи.

Хохлов се приближи до прозореца и известно време мълчешком разглежда площадката долу. По улицата в непрекъснат поток се движеха автомобили и гъста тълпа от хора. Какво ли щеше да стане, ако уахабизмът дойдеше тук в своя най-лош и агресивен вариант.

— Аз не се пошегувах, когато казах, че ще ни се наложи да воюваме тук, в собствения си дом — рече генералът. — Пред нас се изправя нов враг — неуловим и безмилостен. Това е ислямският тероризъм. Уахабитите са готови на всичко. Те са добре обучени, въоръжени и фанатични. А най-опасното е, че имат покровители в „горните слоеве на атмосферата“.

И генералът разказа на Веденски, че по оперативни данни известните предприемачи Асланбек Мокоев и Муса Джохаров напоследък са развихрили активна дейност, завземайки нови и нови територии от руската промишленост. Във финансовите им операции ги закрилял членът на Съвета за безопасност Зорин и магнатът Берестовски, а за силовите си операции те използвали бойните групи на уахабитите, които пристигали от Чечня и действали скорострелно. Идвали тук, свършвали си работата и изчезвали.

— Доколкото разбирам, искате да ми поръчате разработката на тези войнствени кавказци? — досети се Веденски.

— Правилно ме разбираш — потвърди генералът. — Върви и състави план за действие. И не забравяй за Белов. Е, желая ти попътен вятър…