Нан Райън
Люби ме тази нощ (9)

Глава 9

Найлс Лъвлес извади от джоба на жилетката си златния часовник, украсен с диаманти, и го погледна. Три часът. Отмести стола с високата кожена облегалка от масивното махагоново бюро и се изправи.

Прекоси просторната си кантора и спусна щорите на множеството прозорци, които гледаха към главната улица. После заключи остъклената външна врата, на която с красиви златни букви беше написано „Предприятие Лъвлес“.

Тогава Найлс Лъвлес се усмихна и се пресегна към отлично ушитото си сиво ленено сако, окачено на закачалката. Облече го подръпна надолу двуредната жилетка под него, която добре се съчетаваше със сакото, и оправи коприненото шалче на врата си.

Лъвлес взе широкополата плантаторска шапка от закачалката, постави я леко килната върху русата си глава и прекара палец и показалец по ръба на периферията отпред. Плъзна добре поддържаните си ръце по гладко избръснатите бузи, близна върха на показалеца и заглади ниско подрязаните краища на гъстите си кестеняви мустаци.

Премина безшумно по плюшения килим на кантората си. Точно пред задната врата той спря и измъкна от джоба на сакото си малка кутийка от синьо кадифе. Отвори я и извади искряща огърлица диаманти и смарагди, пусна скъпоценния накит в предния десен джоб на прилепналите си сиви панталони и захвърли кадифената кутийка.

През задната врата Найлс Лъвлес излезе на тясната уличка и се усмихна още по-широко. Великолепната карета с красивите черни коне бе докарана точно както бе поръчал.

Качи се и излезе на главната улица. След това подкара на север към края на Спениш форт, като по пътя докосваше леко шапката си за поздрав и се усмихваше на приятели и познати по улицата. Не беше изминал и четвърт миля, когато забеляза две копринени чадърчета да се поклащат малко по-напред встрани от пътя.

Той дръпна юздите на черните коне, спря каретата и скочи на земята, за да поздрави сестрите Ливингстън, което ги изпълни с трепет и ги накара да зацвърчат като птички. Сестрите се прибираха към дома си.

Найлс Лъвлес настоя да ги откара до вкъщи и двете страшно се развълнуваха. Започнаха да пискат, да треперят и да се кикотят безпомощно, когато едрият рус мъж галантно повдигна всяка от тях и им помогна да влязат в каретата, тапицирана отвътре с виненочервена кожа.

Найлс благовъзпитано ги попита как са със здравето и с интерес изслуша безбройните оплаквания, които те заизреждаха, като често се прекъсваха една друга. Когато всяка болежка и страдание бяха обсъдени, той небрежно попита дали знаят някоя „пикантна клюка“ и като каза това, им намигна.

Сестрите избухнаха в силен, звънлив смях, но след малко се съвзеха и с блеснали очи извикаха в хор:

— Е, нали знаете, ние не обичаме да одумваме стари приятелки, но… чухте ли за младата вдовица Кортни?

Той кимна и тъжно се намръщи.

— Сам, ковачът, ми каза, че госпожа Кортни наела някакъв капитан от Севера. Казва, че този янки живеел в самата ферма на стария Кърк заедно с нея!

Сестрите се изчервиха и заклатиха глави.

— Не е ли скандално? — рече Керълайн, по-старата. — Ами порядъчните хора никога вече няма да искат да общуват с нея! Знам, сестро, че е така, и аз лично не бих имала нищо общо с нея!

— Не мога да кажа, че ви обвинявам — съгласи се Найлс. — Ние всички сме ужасно разочаровани от младата вдовица. — Той също поклати глава. — Тя ще разбере, че благочестиви люде като нас няма да търпят подобно съмнително поведение.

Сестрите Ливингстън разпалено изразиха съгласие и продължиха да дърдорят безспир за мръсния янки и глупавата вдовица, докато най-накрая каретата изтрополи и спря на миля от Спениш форт пред техния дом — внушителен навремето си, но сега занемарен и западнал.

Когато Найлс Лъвлес ги остави там, те започнаха да махат лудо с ръце и да викат към него да предаде най-сърдечните им поздрави на скъпата си съпруга Патси. Той пък им хвърляше усмивки, кимаше, обещаваше, че ще ги предаде, и накрая потегли, а сестрите продължиха весело да бъбрят какъв прекрасен джентълмен е Найлс Лъвлес.

— Какъв предан любещ съпруг е той — възбудено рече Керълайн.

— Да. И какъв баща — така сляпо привързан към двете си малки синчета — добави Силест, по-младата.

Хванати за ръце, сестрите забързаха по каменните плочи на пътеката към къщата, като не спираха да говорят за добрия почтен Найлс Лъвлес.

Найлс Лъвлес продължи своя път. Бързоногите черни коне все препускаха на север. След още една миля той отби голямата карета от главния път и зави по една частна алея, над входа, на която бдяха добре подбрани каменни статуи, донесени от Италия.

Найлс вече изгаряше от желание да стигне час по-скоро до голямата двуетажна къща на края на дългата, постлана с речни камъчета алеи, която се виеше между гъсти, високи борове.

Той нетърпеливо скочи долу и остави каретата на чакащия лакей. Премина с бърза крачка през добре поддържания двор до сенчестата веранда, изкачи задните стълби, прекоси широката тераса и влезе през задната врата.

По лицето му се разля усмивка на задоволство и приятно предчувствие още, преди да затвори и заключи вратата след себе си.

— Скъпа, аз съм — извика той и се втурна през притихналата просторна къща, като смъкваше дрехите си по пътя.

Плантаторската си шапка и сивото ленено сако окачи в антрето с мраморния под. Сивата жилетка и коприненото шалче паднаха върху килима на стълбите, а златните копчета на ръкавелите му се разпиляха, докато сваляше бялата си риза.

— Скъпа, къде си? — повика я той, когато стигна до широката площадка на края на стълбите. — Татко търси малкото си момиченце. Татко сваля колана си.

Той се усмихна още по-широко, докато измъкваше гладкия, черен, кожен колан от гайките на панталона си. После продължи до края на хладния тих коридор към последната врата, която беше оставена отворена.

Лицето му беше поруменяло, гърдите му се издуваха от вълнение. Пристъпи нетърпеливо през отворената врата.

И тогава я видя в полумрака на спалнята, седнала пред тоалетната масичка спокойно да разресва дългата си тъмна коса с четка със златна дръжка.

Беше облечена в красива рокля от бледожълта тафта с набрани къси ръкави и широки поли на волани. Мъничките й крачета бяха обути в меки жълти пантофки от ярешка кожа. По пълните розови устни и красивото безупречно гладко лице нямаше никакъв грим. В затъмнената спалня жената наистина изглеждаше като невинна ученичка на не повече от четиринайсет — петнайсет години.

Найлс тръгна към нея, като мяташе заплашително края на дългия си кожен колан напред — назад по дебелия килим. Тя чевръсто завърза разпиляната тъмна коса с жълта сатенена панделка и откри младото си лице. Скръсти белите си ръце в скута и зачака.

— Моето ангелче беше ли добро момиченце днес или тате трябва да го наказва? — рече Найлс Лъвлес и се приближи съм седналата жена.

— Бях много добричка, татенце. Не заслужавам пердах.

— Сигурна ли си?

Найлс спря, застана точно пред нея разкрачен в неприлична поза, като продължаваше да размахва колана напред — назад.

С ръце в скута и кръстосани крака тя вдигна големите си невинни очи към него и каза:

— Да, татенце, сигурна съм. През целия ден се държах много добре. Някои дни съм била непослушно момиче и съм заслужавала нашляпване. Но днес заслужавам подарък, задето съм била толкова добра.

Тя свенливо наклони глава на една страна, облиза сочните си устни, спусна гъстите си ресници и многозначително сведе поглед към напрегнатите му слабини.

Широката усмивка на Найлс Лъвлес се превърна в сластна, похотлива гримаса, сърцето му лудо заблъска, кръвта кипна във вените му.

— Ще дам подаръче на моето ангелче, ако то обещае да ми даде нещо в замяна.

Тя се усмихна, скочи от кадифеното столче, запляска с ръце и заподскача като зарадвано малко момиченце.

— Ще ти дам! Ще ти дам! — обещаваше тя. — Дай ми подаръка. Искам си подаръка.

Той се разсмя, обви шията й, придърпа я към себе си и я целуна. Накрая поглади разтворените й устни със своите и нарочно погъделичка бузите и брадичката й с гъстите си, остри мустаци. Знаеше колко много обича да я гъделичка навсякъде с мустаците си.

— Бебчо трябва да намери подаръка си, ако иска да го получи — рече той и захапа долната й устна с острите си бели зъби, а после вдигна глава.

Тя затанцува възбудено около едрия мъж в облак от жълти волани и развята лъскава коса, като потупваше и опипваше джобовете му с палави търсещи пръстчета. И се кикотеше, щом той простенеше, ахнеше, потрепереше. В десния джоб на панталона му тя откри и измъкна огърлицата с диаманти и смарагди.

Изпищя от радост, прегърна високия рус мъж и бързо се завъртя пред него, за да закопчае огърлицата на лебедовата й шия. После се изкиска лекомислено, доволна от подаръка.

Също толкова доволна, колкото беше и той от онова, което тя веднага му даде в замяна.

Тя дръпна кожения колан от ръката му и започна да го размахва напред — назад, също като него преди малко. Заповяда му да се разсъблече докрай. Когато той остана съвсем гол в сенчестата стая, тя закачливо обви колана около слабите му хълбоци и го придърпа към себе си.

Извади върха на розовото си езиче и облиза устните си. После попита:

— Какво точно подаръче ще иска голямото ми сладко татенце от своето малко бебче?

Тя се наведе към него и започна възбуждащо да облизва косматата му гръд, като оставяше влажна, следа надолу през средата на тялото му към стегнатия корем, а после отново бавно нагоре около двете втвърдени кафяви зърна.

— Кажи ми, за да бъда добро момиченце и да не се налага милото татенце да заголва задничето ми и да го нашляпва.

Найлс вече дишаше шумно и тежко, голото му тяло се гърчеше чувствено и той промърмори на пресекулки:

— Ти знаеш. Бебчо знае какво искам.

Тя се усмихна превзето, гризна влажните му от целувките гърди с острите си бели зъбки, вдигна глава и погледна разгорещените му от страст очи.

— Ако тате не го каже на глас, няма да си получи подаръчето — продължи да скимти тя, имитирайки бебешки говор.

И като знаеше, че мръсните думи я възбуждат толкова, колкото и него, Найлс й обясни с най-цветисти изрази какво точно иска да му направи тя.

В следващия миг вече седеше на кадифеното столче и пъшкаше от огромно плътско удоволствие, а тя бе коленичила между разтворените му крака. Изглеждаше толкова сладка, толкова невинна в момичешката си жълта рокля и панделка в косата.

Тя немирно задържа страстния му поглед, докато отмяташе дългата тъмна коса от лицето си, после седна назад на пети, наведе се и постави нежните си устни върху пулсиращия връх на набъбналия му член.

Нямаше и следа от невинност в начина, по който тя му доставяше удоволствие с опитни устни, зъби и език, но беше много мило наистина. Почти го влуди, преди да го докара до пълна наслада.

Половин час по-късно един задоволен Найлс Лъвлес намъкваше отново сивите си панталони, докато тя опипваше огърлицата от диаманти и смарагди около шията си. И за да поведе някакъв разговор, тя го попита дали е чул потресаващата новина.

— Имаш предвид Хелън Кортни и онова северняшко копеле? — рече той, докато закопчаваше панталоните си.

— Ъхъ. Няма ли да провали плановете ти? Е, скъпи, след като има мъж във фермата, дали няма да успее да произведе добра есенна реколта? И да изкара достатъчно пари, за да си плати данъците и да задържи…

— Решил съм да не позволя да се случи подобно нещо. Искам тази земя, цялата. И ще я получа — после се усмихна и добави: — Ако не си забелязала, трябва да ти кажа, че винаги успявам да получа онова, което искам.

— Забелязала съм — усмихна се тя. — Виждал ли си този янки в града? Как се казва?

Той сви рамене.

— Не съм го виждал. Дори не съм чувал името му, но който и да е той, аз си имам планове за него. Ще се погрижа до две — три седмици или да е напуснал Алабама, или да се озове в областния затвор. И в двата случая Хелън ще трябва да се съгласи с предложението ми за покупката преди края на лятото.

— Толкова си умен, скъпи — похвали го тя. — Чух, че севернякът бил доста красив. Сигурно ще започнат приказки за тях двамата… съвсем сами в онова затънтено място.

— Естествено, ще има приказки, така и трябва. — Той поклати пръст пред лицето й. — Отсега нататък не искам да имаш нищо общо с Хелън Кортни, разбра ли? Не искам хората да говорят за теб, скъпа.

— Найлс, ти си толкова грижлив и внимателен.

С върха на малкото си пръстче Найлс докосна огърлицата от смарагди и диаманти върху трапчинката на шията й.

— Няма да се разсърдя, ако споменеш пред някои нейни приятелки, че подозираш, че Хелън и севернякът са… хм…

— Но, разбира се, скъпи. — Усмивката й постепенно премина в уж сърдито цупене. — Трябва ли да се обличаш! Та ние тъкмо започнахме да се отпускаме.

Той се ухили и я целуна по бузата.

— Съгласен съм, че трите „П“ са най-важното нещо в живота, но все пак трябва да побързам.

Ти му хвърли невинен поглед.

— Писане, пеене, поезия? Те ли са най-важните неща в живота?

— Не, миличкото ми — отвърна той и отново и придърпа в прегръдката си. — Пиене, пари и плътски наслади.

Тя се засмя и рече:

— Е, скъпи, ти си имаш пари. Остани при мен и ще ти дам пиене и плътски наслади.

— Изкушаваш ме, но наистина трябва да тръгвам. Малката ми женичка дава важен обяд в чест на сенатор Ригс по моя молба. Обещах на Патси да се прибера рано.

— Ммм. — Ясмин въздъхна и сключи ръце зад гърба му. — Тогава се надявам, че ще те видя след няколко часа.

— О? — Дланите му обгърнаха тънкия й кръст. — И ти ли ще присъстваш на обяда на Патси, скъпа моя?

— Не бих помислила дори да пропусна такова празненство, скъпи — измърка тя.

Ясмин Парнел, уважаваната, възхитителна чернокоса трийсет и три годишна богата вдовица се усмихна лукаво на почитания красив, рус, трийсет и седем годишен семеен мъж Найлс Лъвлес:

— В края на краищата Патси е една от най-близките ми приятелки.