Нан Райън
Люби ме тази нощ (15)

Глава 15

Кърт все още седеше на стола с надиплена по раменете бяла кърпа, когато Скийтър и помощникът му се върнаха час по-късно. Двамата бръснари не бяха сами.

Придружаваха ги половин дузина мъже от града. Всички имаха едно и също враждебно изражение на лицата, всички бяха въоръжени, всички нарочно показваха оръжието си.

Ниският, трътлест Скийтър разбута с лакти тумбата по-високи от него мъже, застана право пред Кърт и заяви:

— Няма да подстрижа косата ти.

— Няма ли? — спокойно попита Кърт.

— Не, няма! — произнесе високо Скийтър, като пъчеше гърди и оглеждаше публиката си от главорези, които бе довел като подкрепление. Изкиска се и смело добави: — Докато съм бръснар тук, ти няма да бъдеш подстригван в този град.

— Сигурно ли е?

— Да, сигурно е. — Скийтър заплашително пристъпи крачка напред. — И така, какво смяташ да правиш, янки?

Кърт запази хладнокръвното си непринудено държане. Вдигна ръце зад главата си, развърза кърпата и я свали от врата си. Когато се изправи, разфучалият се, наперен Скийтър отстъпи крачка назад. Кърт се усмихна. После, без да бърза, грижливо сгъна кърпата и я подаде на бръснаря. Запъти се към вратата. Шестима въоръжени мъже препречиха пътя му.

— Извинете ме — рече той и решително си проби път през тълпата. Мъжете започнаха да ръмжат и да отправят закани, но го пуснаха да мине.

— Отговори ми, янки — не можеше да се помири Скийтър. — Какво смяташ да правиш?

Кърт бе стигнал до вратата. Спря, обърна се и се направи, че размишлява. После прекара ръка през неподстриганата си коса и рече:

— Абсолютно нищо — и излезе от бръснарницата, без да се трогне от обидните крясъци по адрес на неговата мъжественост и силния подигравателен смях, който се разнесе зад гърба му.

В момента, когато Кърт застана на слънчевия тротоар пред бръснарницата на Скийтър, Найлс Лъвлес зад заключената врата на кантората си, намираща се през няколко сгради по-нататък, се караше на дръзката Ясмин Парнел заради лекомислената й постъпка.

— Никога вече не трябва да идваш тук — рече той, докато закопчаваше ризата си. — И преди съм ти го казвал!

— „Никога“ е много време, скъпи — отвърна Ясмин, постави босия си крак върху махагоновото бюро и прелъстително издърпа копринения си чорап нагоре. — Освен това ти обичаш опасностите, също както и аз. — Тя бавно опъна прозрачния чорап по бялото си бедро и му се усмихна. — Нали?

Той не можеше да отрече, че е така.

Красивата Ясмин бе прекарала часове в неговата кантора. Беше нахлула най-неочаквано рано преди обяд. Изглеждаше невероятно привлекателна в прилепналата по тялото бледолилава рокля и подходяща шапка. Беше заключила вратата след себе си и се бе обърнала предизвикателно към него.

— Найлс Лъвлес, ако си поне наполовина мъж, ще ме любиш в същия този миг!

Не бе дочакала отговор, а веднага бе започнала да се съблича, докато той я гледаше и молеше да спре, като едновременно се надяваше, че тя ще спре, и няма да го стори. Тя не спря. Остана само по модната си бледолилава шапка, а другите й дрехи лежаха разпилени по плюшения килим. Тя прекоси стаята към него, с един замах свали от бюрото му всички книжа, писалки, снимчици и рамки. После се качи отгоре, протегна се като мързелива котка и замърка:

— Няма да си тръгна оттук, докато не получа онова, което искам.

Найлс й го даде.

С треперещи ръце и сърце, разтуптяно от смесица от страстно желание и нервно безпокойство, той свали дрехите си и легна върху нея на излъсканото бюро. Вратата бе останала заключена през цялата сутрин и по време на обедната почивка.

Сега, малко след един часа, Найлс я подканяше да се облече по-бързо. Напомни й, че има делова среща в един и половина и ако продължи да се мотае, ще ги хванат.

Ясмин не се притесняваше.

Тя спусна обутия си крак на пода, пъхна ходило в обувчицата от ярешка кожа и смъкна издутите поли на копринената бледолилава рокля. Въздъхна дълбоко, при което налятата й гръд преля над ниско изрязаното деколте на изопнатата рокля. Ясмин поклати глава и се изсмя. После вдигна дамската си чантичка и рече:

— Найлс, скъпи, твърде много се тревожиш. Постарах се да разкажа на всички, които се интересуват, че имам насрочена среща тук, в твоята кантора, тази сутрин. И то среща, която може да се окаже доста дълга.

— Боже мой, не си го направила, нали? — извика Найлс ужасен. — И за какво точно щеше да бъде тази така наречена „среща“?

— Разбира се, във връзка със сложното, изискващо много време уреждане на моята собственост — закачливо обясни тя, приближи се към него, оправи шалчето му и притисна своята „собственост“ в него. — Успокой се, любов моя. Всички знаят, че обеща на милия Уолтър да се погрижиш за моите дела.

— Да, така е — ухили се Найлс. — И се погрижих дори за нещо повече от онова, което Уолтър имаше предвид.

Ръцете му се плъзнаха от тънкия й кръст надолу по извивката на бедрата и собственически обгърнаха през шумолящата рокля закръглените полукълба отзад. Той нежно ги стисна и добави развеселено:

— Смяташ ли, че Уолтър би одобрил начина, по който „уреждам твоята собственост“?

Понякога Найлс се чувстваше малко виновен заради бурната им връзка. Уолтър У. Парнел беше добър стар приятел на семейство Лъвлес и беше отраснал с бащата на Найлс — Бенет Лъвлес. Двамата бяха партньори в много търговски сделки, както и в банки из целия Юг, и освен това притежаваха конюшня с чистокръвни състезателни коне. След скоропостижната смърт на Бенет, когато Найлс беше едва на двайсет години, Уолтър Парнел замести баща му и стана наставник на Найлс.

Найлс добре помнеше лятото, когато овдовелият четирийсет и пет годишен Уолтър се ожени за осемнайсетгодишната Ясмин — красива креолка от Нови Орлеан с млечнобяла кожа. Това се случи преди петнайсет години, по времето, когато Найлс току-що беше навършил двайсет и две и бе женен по-малко от година, за красивата деветнайсетгодишна Патси Макклеланд.

Найлс пожела Ясмин още щом я зърна. Но старият Уолтър Парнел беше разумен човек. Той бе заключил възхитителната Ясмин горе в укрепеното си имение и не й даваше възможност да шава насам-натам. Тя бе спечелила уважението и възхищението на цялото гражданство, което отначало, когато Уолтър доведе красивата си млада булка, беше скептично настроено.

Тя грижливо бе продължила да поддържа това уважение и по-късно, когато Парнел на петдесет и шест годишна възраст, изпълнен с гордост, замина на война и остави вярната си двайсет и девет годишна съпруга сама, като я помоли да обещае, че ще се обади на Найлс Лъвлес, ако има нужда от нещо.

Като си спомни всичко това. Найлс се усмихна.

Без съмнение, Ясмин бе имала нужда от нещо. И той беше точно подходящият човек да й го даде.

Прахта още не се бе уталожила след заминаващия Уолтър Парнел, когато Ясмин повика Найлс в огромното имение. В мекото пухено легло, което бе споделяла със съпруга си, те се отдадоха на бурна плътска любов, която продължи през целия хладен априлски ден. Една жарка среща на две голи пламенни тела. Едно страстно съвкупяване на изгладнели зверове, копнеещи за пиршество със забранената плът.

Оттогава хитрата, предизвикателна Ясмин бе успявала да поддържа страстите му нажежени до крайност. Тя бе жестоко същество и обичаше да се появява в дома му без предизвестие под предлог, че посещава нищо неподозиращата му съпруга Патси. Ясмин изпитваше перверзно удоволствие, като го гледаше как се тормози, докато играе ролята на предан съпруг и доволен семеен мъж, а тя прелъстително се изтяга в гостната му, толкова прелестна и съблазнителна, че той едва се сдържаше да не я грабне в прегръдките си.

— Намини към къщата по-късно следобед, когато приключиш тук — обади се Ясмин и гласът й върна Найлс в настоящето.

— Добре. Добре. Но сега наистина трябва да си вървиш.

Той отвори вратата, помогна й да излезе и каза достатъчно високо, за да ги чуят минувачите:

— Не, няма нужда, госпожо Парнел. Винаги съм на вашите услуги.

— Довиждане, Найлс. Поздрави Патси.

Тя се усмихна, обърна се, повдигна лекичко полите си, но внезапно спря, защото бляскавите й очи съзряха чернокосия, който с гъвкава походка се движеше към един завързан дорест жребец.

Зад гърба й Найлс възкликна:

— Гледай какъв великолепен екземпляр!

— Наистина — промърмори Ясмин, но нямаше предвид коня.

Найлс бе твърде увлечен, за да улови мисълта й.

— Трябва да се сдобия с този чистокръвен кон! — продължи Найлс, после заобиколи Ясмин и забърза по тротоара към Кърт Нортуей.

— Найлс Лъвлес — представи се той и протегна ръка, — струва ми се, че не сме се срещали.

Преди Кърт да успее да отговори, Ясмин Парнел нетърпеливо пристъпи пред Найлс, подаде малката си облечена в ръкавица ръка и каза:

— Аз съм госпожа Парнел, вдовицата на Уолтър Парнел. Вие сигурно сте севернякът на Хелън.

— Аз съм Кърт Нортуей, госпожо Парнел — отговори Кърт, без да се усмихне. Стисна лекичко ръката й и я пусна. — Синът ми и аз постъпихме като сезонни наемни работници във фермата на госпожа Кортни.

— Значи е вярно, че живеете при Хелън.

Ясмин забеляза как мускулът на челюстта му потрепна. Той стисна зъби.

— Госпожа Кортни бе така любезна да ни осигури временен подслон в плевнята си — обясни той.

Независимо от всички клюки, които бе чула по адрес на „грубия, мръсен янки“, Ясмин долови обноските на добро възпитание. Безупречните маниери не бяха единственото, което тя забеляза. Той беше висок, строен и предизвикателно мъжествен. Само като го гледаше, започваше да се чувства мъничка и нежна и невероятно женствена.

— Чудя се, господин Нортуей — каза тя, като едва забележимо спусна ресници и погледна предпазливо към Найлс, а после отново към Кърт, — дали бихте проявили интерес към малко сезонна работа в моето имение. Аз винаги търся добри…

— Благодаря ви, мадам. Госпожа Кортни ми осигурява достатъчно работа.

— О, да, обзалагам се, че е така — отбеляза Ясмин.

Кърт подмина подигравателната й забележка.

— Извинете ме, трябва да вървя…

— Почакайте, почакайте — извика Найлс и прекара оценяващо ръце по едрото, гладко тяло на Рейдър. — Колко искате за вашия жребец, Нортуей?

— Рейдър не се продава, Лъвлес — засмя се Кърт.

Найлс погледна нагоре.

— Не ставай смешен. Ще ти предложа добри пари за него. Само слез и ела в офиса ми и ще…

— Жребецът не се продава.

— Виж какво, сигурно не съм се изразил правилно. Готов съм да платя много повече, отколкото той действително струва. Какво ще кажеш за хиляда долара? В брой. Ще ти ги дам…

— Не, благодаря. — Кърт отвърза юздите на Рейдър от стълба и слезе на улицата.

— Хиляда и двеста! — предложи Найлс и нетърпеливо тръгна след Кърт. — Не можеш да се откажеш от хиляда и двеста! Искам този кон.

— И аз — отвърна Кърт и го възседна.

Найлс сграбчи юздите.

— Виж, Нортуей, мислех, че… Казаха ми, че работиш у Хелън Кортни само за да изкараш пари да се прибереш.

— Правилно си чул — кимна Кърт и бавно заотстъпва назад с коня.

— За хиляда и двеста долара ти и момчето ти можете да си отидете у дома с влака и дори да ви останат още доста пари, за да започнете…

— Довиждане, госпожо Парнел. Господин Лъвлес. — Кърт завъртя Рейдър в тесен полукръг и се отдалечи.

— Хиляда и петстотин! Хиляда седемстотин и петдесет! — закрещя Найлс неистово и изтича няколко крачки след него, но Кърт не погледна назад.

Приковал очи в блестящия дорест жребец, Найлс Лъвлес стоеше на прашната улица и мърмореше на себе си:

— Трябва да имам този жребец! Той е най-хубавият чистокръвен кон, който съм виждал през живота си. Обзалагам се на цялото си състояние, че той ще спечели състезанието на Болдуинския областен панаир! По дяволите, той е точно каквото ми трябва, за да ми завижда всеки познавач по целия Юг.

Докато алчният поглед на Найлс проследяваше препускащия в лек галоп жребец, любопитният поглед на Ясмин следеше чернокосия мъж, който го беше възседнал. Тя си помисли: „Трябва да имам този мъж. Той е най-добрият образец на мъжественост, който съм виждала през живота си! Точно онова, което ми трябва, за да уравновеси аферата с Найлс. Така ще имам един богат златен бог да запълва горещите лениви следобеди. И един тъмен, опасен дявол за душните летни нощи. Красивият янки е точно каквото ми трябва, за да предизвикам завистта на всяка изтънчена дама в целия Юг.“

— Виж този широк гръден кош! Какви слаби хълбоци! И тези изключителни крака — промърмори страстно Найлс Лъвлес.

— Виждам — въздъхна също толкова страстно Ясмин Парнел. — Виждам.