Нан Райън
Люби ме тази нощ (31)

Глава 31

Кърт беше очарован. Той отметна глава назад и се разсмя. Снежнобелите му зъби проблеснаха на фона на мургавото лице. Дългата му ръка се плъзна около тънката талия на Хелън и леко я обгърна. С ниския си баритон започна да тананика игрива мелодия.

Хелън постави ръка на дясното му рамо и почувства гладката тъкан на бялата му риза и твърдите като стомана мускули под нея. Едно приятно усещане за нежните й пръсти.

Подхванал я внимателно през кръста, Кърт я притисна леко към себе си и двамата започнаха своя танц по окъпаната от светлина веранда. Скоро доволният, по детски щастлив смях на Хелън се понесе из влажния нощен въздух, докато двамата се въртяха и полюшваха, и накрая напълно се потопиха в приятното безразсъдство на мига и се наслаждаваха до забрава на прекрасната лятна нощ.

И един на друг.

Хелън удобно бе опряла слепоочие в гладко избръснатата брадичка на Кърт. Чувстваше се малко замаяна, беше й леко на сърцето, сякаш наистина бе младо романтично момиче, ухажвано на лятна забава от някой мургав, завладяващо красив непознат.

С весел тон Кърт се пошегува:

— Госпожице, смятам, че пантофките ви за танци са най-хубавите, които някога съм виждал.

Хелън леко се отдръпна, вдигна поглед към него и в глъбините на тъмнозелените му очи забеляза дяволитите пламъчета. Значи той знаеше, че е боса! Е, добре де, и какво от това? Тя се разсмя, сви ръка в юмрук и закачливо го удари по рамото.

— От всичките ми пантофки за танци най-много обичам тези — рече тя кокетно. — Така че внимавайте, сър, да не ги настъпите.

— О, скъпа, ако ги настъпя, можете да ме хвърлите в най-дълбоките води на залива.

— Можете ли да плувате? — попита тя учтиво.

Кърт се ухили.

— Всъщност съм по-добър плувец, отколкото танцьор.

— В такъв случай, сте отличен плувец — усмихна се тя дръзко.

— Не съм казвал такова нещо.

— Така ли? Може би не трябва да се учудвам, но…

— Може би — прекъсна я той с блеснали очи, — може би трябва да отидем да поплуваме заедно и да ви покажа — вдигна той тъмните си вежди.

— Може би не трябва да правите такива смели предложения — предупреди го тя високомерно.

— Може би не трябва да казвате „не“, преди да помислите.

— Може би не трябва да притаявате дъх в това време.

— Може би — ухили се той.

— Да, може би — отвърна тя на усмивката му.

И двамата се разсмяха.

Момичешкото кискане на Хелън се смеси с ниския смях на Кърт и тя непринудено допря чело до гърдите му. Те се забавляваха, шегуваха се, дори малко флиртуваха, смееха се за нищо — безгрижни като деца. И весело си припомниха как се бяха закачили един за друг и седяха на пода малко по-рано същия ден.

Хелън му каза, че изглеждал ужасно смешен, като тичал през къщата само с един ботуш. А Кърт си го върна, като я попита дали сега си е облякла фуста или завинаги се е отказала да я носи. Разбира се, че имаше фуста, осведоми го тя веднага. Той поклати глава недоверчиво — можеше да се увери само ако му покаже. Тогава ще трябва вечно да се чуди, бързо отвърна Хелън.

Веселото бърборене и безгрижният смях продължаваха, а двамата се въртяха унесено в танца, в петната лунна светлина, осеяли широката веранда.

Закачките продължиха няколко минути. Никой от двамата не разбра кога точно и защо лекият тон на вечерта се промени. След известно време звънкият смях на Хелън утихна и замря, а живото тананикане на Кърт се превърна в бавен, напевен рефрен. Те вече не се въртяха лудо като вихър по широкия импровизиран дансинг на верандата. Танцът им стана по-плавен, темпото — по-спокойно.

Притихнаха. Забавиха движенията. Почти не мърдаха.

Настроението коренно се промени.

Прелъстителната лятна горещина и възбуждащата близост на поклащащите се тела станаха почти непреодолимо чувствени. Кърт пусна дясната ръка на Хелън, обгърна я с две ръце и я придърпа към себе си. Хелън въздъхна и плъзна лявата си ръка от рамото му към тила. Пръстите й се вплетоха в меката черна коса, която красиво се къдреше около бялата яка на ризата. Другата й ръка се спря върху гърдите му и усети тежките удари на сърцето.

Вече не разговаряха. Не беше нужно. Прилепналите им тела говореха много по-красноречиво от всякакви думи. Клепачите й се спуснаха над сияещите сини очи. Лека усмивка пробяга по устните й. Беше си представяла, че Кърт умее да танцува добре, щом като се движеше с такава котешка грациозност, но никога не бе помисляла, че е толкова изкусен. Тя успяваше да го следва без абсолютно никакво усилие. Усещаше всяко негово движение още преди да го е направил, преди да я е повел. Сякаш се бе превърнала в част от него и двете плавно плъзгащи се тела се бяха слели в едно.

Може би е така, замечтано мислеше тя, защото толкова много си подхождаха. Кърт беше висок мъж — поне метър и осемдесет, — докато тя, без съмнение, бе ниска или по-точно средна на ръст — около метър и шейсет. И въпреки това, като в някаква магия, тя се чувстваше толкова удобно в прегръдката му.

Дори прекалено удобно.

Тя танцуваше боса, повдигната на пръсти. Гърдите й опираха в топлата, яка стена на гръдния му кош, а през гънките на тясната си пола усещаше бавното еротично поклащане на таза му. Краката им се вплитаха един в друг както ударите на сърцата.

Хелън тихо въздъхна. Тя се наслаждаваше на всяка упойваща крачка от бавния, вълнуващ танц. Помисли си, че е толкова разгорещена само заради лепкавата лятна нощ.

Но знаеше, че не е така.

Всъщност пулсът й се ускоряваше, а лицето й пламваше не от друго, а заради жарката топлина, излъчвана от силните ръце, които я обгръщаха. Или пък точно обратното? Може би, за да почувства хлад, трябваше да остане в обятията му. Освен ако не…

Яките ръце я притиснаха още по-силно и тя почувства, че я обливат нови вълни горещина. Всеки сантиметър от тялото й се напрягаше да се приближи още повече към тази изгаряща мощ. Вече й беше все едно дали някога щеше да й стане по-хладно. Знаеше единствено, че желае да остане в ръцете на този мъж, да се движи с него, да диша с него и той така да я стопли, че докато е жива, да не усети студ.

Хелън притисна лице към загорялата шия на Кърт и обви галещи пръсти зад врата му, постоянно вдигаше глава, защото не можеше да се стърпи да не гледа красивото му лице. И всеки път, когато обърнеше поглед към него, срещаше две блестящи тъмнозелени очи.

Дъхът на Хелън секна, когато Кърт положи ръка върху голата извивка между шията и рамото й. Върховете на пръстите му докосваха, играеха си, разнасяха нова топлина край ухото й и надолу по чувствителната трапчинка на врата. А когато тази гореща милваща ръка небрежно дръпна от рамото й дълбокото деколте на роклята, дъхът й напълно замря.

Хелън усети как платът бавно се смъква надолу по ръката й, докато ниският плътен глас прошепна точна зад ухото й:

— Не носеше ли тази рокля ето така? По този начин ми харесва повече.

Ръката му, топла и нежна, собственически обхвана топлото й рамо и тя почувства ответна трепетна вълна, която се разля по неговото тяло.

Сетивата му се изостриха до крайност от приятната близост на нежното й гъвкаво тяло. Отмести Хелън малко назад и хвана брадичката й. После се взря в заобленото й лице, грейнало на лунната светлина. Тя бе зашеметяващо красива, истинско съвършенство. Огромни сияещи очи. Изпъкнали, ясно очертани скули. Изящен нос. Прекрасно лице. Безупречно лице. Лице, което никога няма да забрави.

— Какво има? — попита разтревожено тя, притеснена от настойчивия му поглед. — Какво правиш?

— Гледам те — каза откровено той. — Това е всичко. Разглеждам поразително съвършеното ти лице. Знаеш ли колко си красива, Хелън?

Когато името й се отрони от неговите устни, сърцето й подскочи. За пръв път я наричаше Хелън. Той го повтори още веднъж, сякаш му харесваше да го произнася, така както и на нея й харесваше да го чува.

— Хелън. Ти си изключително красива.

Кърт рязко зарови ръце в косите й и сведе поглед към леко разтворените й устни, а пръстите му стиснаха нежните златисти кичури. Той наклони лицето й към своето.

Вгледа се в глъбините на очите й, а устните му се извиха в прелъстителна усмивка. Тембърът на гласа му стана нежен и дълбок, когато каза:

— Това ли е лицето, което е спуснало в морето хиляда кораба и е изгорило губещите се във висините кули на Илон? — Кърт бавно наведе тъмната си глава, докато устните му почти докоснаха нейните, и довърши шепнешком. Той беше решил да я целуне. Знаеше, че се готви да я целуне. Но също така знаеше, че й дава достатъчна възможност да го спре, ако не желае. Хелън не се отдръпна. Не каза „не“. Тя също искаше да го целуне. Трябваше да го целуне.

Кърт се подвоуми още миг, после обгърна треперещите й устни в кратка, нежна целувка. Устните му преминаха леко по нейните, после се вдигнаха и закръжиха над тях. Заровил пръсти в косата й, той едва забележимо отмести главата й назад и като шепнеше името й, бавно покри лицето й с целувки. Любуваше се на всяка съвършена черта и я удостояваше с нежния допир на устните си.

Когато устата му се върна към нейната, Хелън тихо въздъхна. Той я целуна отново, този път по-дълго. Омагьосана от изненадващо непорочната приятна целувка, тя се изправи на пръсти до него. Устните му бяха невероятно топли и гладки, и безкрайно нежни. Каква учудващо предпазлива целувка от мъж, който изглежда така опасен. Хелън бе очарована и й се искаше насладата да продължи вечно. Тя се отпусна изцяло върху него.

Харесваше лекотата и вещината, с която той моделираше устните й и ги оформяше като точно съответствие на своите, харесваше начина, по който почти без никакъв натиск, но въпреки това така изкусно, ги принуждаваше да прилепнат към неговите.

Устните на Кърт умело продължиха да играят по меките, податливи устни на Хелън и предпазливо ги предизвикваха. Закачливите дръзки целувчици скоро се превърнаха в по-дълги и по-настойчиви. Езикът му премина по долната й устна и тя издаде слаб стон на недоволство. Но устните й едва доловимо се разтвориха. Езикът му се плъзна по зъбите й, а ръката му пусна косата и обгърна талията й. Кърт я придърпа към себе си и след няколко мига целувката му стана още по-гореща и страстна.

Хелън потрепери, обви ръце около него и се вкопчи в широкия му, дълбоко набразден от мускули гръб. Езикът му изследваше най-скритите кътчета на устата й, а тя се опияняваше от тази шеметна близост. Допирът му предизвикваше взривове от усещания, които замайваха главата й. Тялото й пламна от нова топлина и тя се сгуши още по-плътно до якото мускулесто тяло на мъжа, който я държеше и целуваше така омайващо. Зъбите му нежно подръпнаха пълничката й долна устна, а после устата му се спусна по бузата отстрани на шията й.

Хелън не можа да сподави тихата въздишка на възторг, която се изтръгна от гърдите й, когато великолепните му опитни устни се залепиха на онова чувствително място точно под ухото й. Очите й безпомощно се затвориха, когато парещите му устни бавно си проправиха път надолу по шията към рамото й. Трепетно вълнение премина по тялото й, когато той отвори уста и обсипа пламналата й гола кожа с целувки — нежни, хапещи, засмукващи.

Хелън усети как пръстите на босите й крака се свиха, коремът й лудо заигра, зърната на гърдите й набъбнаха и се превърнаха в болезнени, чувствителни връхчета. Когато устата му отново потърси нейната, Хелън го целуна с несдържана страст. Устните й широко се разтвориха, езикът й се движеше също така смело, като неговият. След тази огнена реакция Кърт се оказа напълно безпомощен срещу пълната, неволна възбуда на тялото си. Сърцето му бясно блъскаше в гърдите, кръвта му бушуваше и пулсираше в слепоочията и слабините.

Кърт я прегърна по-плътно, стисна я здраво с една ръка, сякаш бе решил никога вече да не я пусне, и продължи да я целува отново и отново. Всяка следваща бе по-влажна, по-гореща, по-дълга. Хелън тихичко изскимтя, когато жарките му устни изоставиха нейните, после въздъхна и потръпна, когато целунаха трапчинката на шията й. Тя започна да се извива и гърчи от удоволствие. Устните му тръгнаха бавно и уверено надолу. Щом стигнаха до ръба на ниско изрязаното деколте, той задърпа плата със зъби и започна да го смъква все повече и повече, докато най-накрая Хелън промърмори едва чуто:

— Не… не…

Кърт вдигна тъмната си глава и тогава Хелън забеляза дивата страст в очите му. Знаеше, че също такава страст изразяват и нейните очи. Той я притегли още по-плътно към себе си. Сега целувките им станаха по-ожесточени, по-яростни. Езиците им се срещаха, устните им се сливаха, поглъщаха се с неукротима жажда и отприщваха дълго сдържаната самота и страст.

— Хелън, Хелън! — шепнеше Кърт името й с пропит от желание глас. — Скъпа моя, позволи ми да те обичам — мълвеше той, опрял устни отново върху нежното й бяло рамо, а ръцете му я притиснаха по-плътно до пулсиращата ерекция, която напираше през черните ленени панталони.

— Кърт — възбудено прошепна тя, докато търсеше огнените му устни, целуваше го пламенно и само за миг си позволи да се отдаде на забранената тръпка от допира със силата на тази твърда мъжка плът, която настойчиво пулсираше до таза й, докато тя още повече се притискаше към него.

Останала без дъх, разтреперана, Хелън най-сетне се осъзна. Те трябваше да спрат, и то веднага. Тя откъсна жарките си устни от неговите, опря ги до загорялата му шия и промърмори:

— Не. Не, Кърт…

— О, любима, моля те — устните на Кърт бяха заровени в косата й. — Мила моя, позволи ми…

— Капитан Нортуей — нетърпеливо го прекъсна Хелън, — пуснете ме.

Разтърсвана от вълнение, тя се помъчи да се отскубне.

Силните ръце, здраво обвити около нея, веднага се отпуснаха и неохотно я освободиха. Хелън енергично го отблъсна, обърна се и избяга в сигурното убежище на тъмната къща. В очите й пареха горещи сълзи на срам, вина и безпомощност.

Разтреперан, с разтуптяно сърце, Кърт остана сам на обляната от лунна светлина веранда. От разочарование ръцете му се свиха здраво в юмруци от двете му страни. Той стисна равните си бели зъби и спусна клепачи над очи, изпълнени с мъка.

Накрая пое дъх бавно, на пресекулки, отвори очи, обърна се и слезе по стъпалата в посребрения от луната двор. Кърт с упрек напомни сам на себе си, че изобщо не е трябвало да отива до къщата. Тя не го беше канила там. Тя не го искаше там.

Измъчван от душевни терзания и физическа болка, Кърт се върна в стаята си до плевнята.