Нан Райън
Люби ме тази нощ (40)

Глава 40

Само след миг тя беше в обятията му.

Кърт плътно я притисна към стройното си, здраво тяло и долепи лицето й до вдлъбнатината между шията и рамото си. Навън ветровете се усилваха и водите в залива се издигаха още по-високо. Огромно мъртво вълнение кипеше под мощните пориви на вятъра, които ечаха над морската шир. Гигантски вълни се блъскаха и разбиваха в брега.

— Скъпа, всичко е наред — каза тихо Кърт. — Ти си при мен. Никога няма да те пусна.

— Извинявай, такава страхливка съм — проплака тя и се разтрепери неудържимо. — Не мога да спра, аз…

— Не си страхливка, Хелън — прошепна той, а ръката му погали гърба й. — Не познавам по-смела жена от теб. Да гледаш фермата съвсем самичка през всичките тези години. За това се иска голяма смелост.

— Притисни ме по-силно — умоляваше тя, а устните й помръдваха леко до шията му. — Не искам да умирам, Кърт. Не по този начин. Не сега. Толкова ме е страх…

— Шшт, тихо, скъпа. В моите ръце си в безопасност — увери я той и я притисна още по-силно. — И двамата ще бъдем добре. Ще го преживеем, любима.

Обвила ръце около него, Хелън сякаш бе обгърната от непоклатимата сила на Кърт и го стискаше така яростно, че чак счупените ребра го заболяха, но той не се издаде. Просто продължи да й шепне с нисък, равен глас и я уверяваше, че къщата е солидна и здрава като скала и че ще издържи на бурята. Те ще се спасят. Като го слушаше, Хелън се успокояваше по-скоро от звученето на дълбокия му глас, отколкото от онова, което казваше.

Въпреки това бе по-уплашена отвсякога. Беше обзета от ужас, че чудовищната мощ на урагана ще залее с огромни вълни цялата къща. Че те ще бъдат отнесени в морето и този дом, който тя обичаше толкова много, щеше да се превърне в неин ковчег.

Хелън стисна очи. Сърцето й продължаваше да бие ускорено, тя трепереше, а тътенът на бурните вълни стана така оглушителен, че напълно удави утешителните думи, които Кърт шепнеше в ухото й.

Кърт разбра, че тя вече не го слуша, и млъкна, но не престана да я притиска все по-близо и да гали гърба, раменете и косите й. Хелън така се вкопчи в него, че той почувства нежните извивки на крехкото й тяло, долепени до неговото. Скоро и той се разтрепери.

Но не от страх.

Тънките му пръсти сграбчиха копринената й златна коса и внимателно придърпаха главата й назад. Той я погледна в очите и каза:

— Хелън, любима.

— Д… да?

Тя се опита да овладее разтрепераните си устни, но не можа. Зелените очи на Кърт се впериха в тях.

— Целуни ме — каза той и бавно наведе мургавата си глава към нея. — Целуни ме само веднъж.

Устните му се впиха в нейните и след миг тя отвърна на настойчивия натиск. Напрегнатото, треперещо тяло на Хелън се отпусна и тя го целуна с такава изненадваща страст, че коленете на Кърт омекнаха. Искаше само за миг да вкуси сладостта на устните й, но задълбочи целувката си.

Кръвта в ушите му бучеше със същата сила, с каквато вълните се разбиваха в брега. Кърт стенеше и придърпваше Хелън още по-близо, притискаше деликатното й тяло и молеше устните й да се разтворят още по-широко под неговите. Зъбите му опряха в нейните. Дъхът им се съедини. Кърт вкара език по-навътре и потрепери, когато тя го посрещна със своя.

Целуваха се пламенно и жадно, напрягаха телата си един към друг, но близостта все им се струваше недостатъчна. Твърде дълго възпираните страсти сега избухваха със сила, която можеше да се мери само със силата на бурята. Целуваха се алчно, ненаситно, сякаш това бе последната целувка в живота им. Краката вече не ги държаха. Постепенно се смъкнаха на колене на пода върху килима, прилепнали един към друг, слели устните си в едно.

Навън, мощният ураган боботеше сърдито и блъскаше скалите точно под къщата. От кипящия залив вятърът надигаше страховити водни стени и шибаше сушата с ужасяваща, унищожителна мощ. Силни ветрове, способни да изкоренят огромни дървета и напълно да отнесат цели сгради, тропаха по обкованите с дъски прозорци. Страшна завеса от пороен дъжд и град блъскаше бясно по заострения покрив на къщата, по градината, по овошките и по нивите, където зрееше грижливо посятата реколта.

Хелън и Кърт не забелязваха нищо.

Никой не обръщаше внимание на дивата ярост на бурята. И двамата бяха погълнати един от друг и продължаваха да се целуват, а всяка следваща целувка ставаше все по-дълга, все по-страстна, все по-отчаяна. Докато най-накрая само целувките се оказаха недостатъчни. Мощната буря се усилваше, ревът на вятъра се извиси още повече, клоните на дърветата с трясък се удариха в къщата, а Хелън, останала без дъх, откъсна устни от Кърт и положи глава върху крепкото му рамо, разтреперана, но вече не от страх, а от страст.

Заровил устни в косите й, Кърт почувства как от силното желание по гърдите му започва да се стича пот. Сърцето му тупаше лудо и всеки удар караше кръвта да играе лудо във вените. Учестеното му дишане замря в гърлото, когато нежната ръка на Хелън се вдигна и тя, без да се срамува, започна да разкопчава ризата му. Опряла пламналата си буза в рамото му, сръчно разкопчаваше копчетата надолу по хлъзгавото му от пот тяло.

После изведнъж вдигна глава от рамото му. Отдръпна се малко назад и го погледна. В глъбините на красивите й сини очи блестеше нескрито желание. Тя разкопча ризата докрай и я разгърна. Кърт се изопна в очакване. Подпухналите й от целувки устни се спуснаха надолу по току-що разголената му плът и смело целунаха горещата му мокра гръд. Той целият потрепери и обхвана с две ръце златокосата й глава.

— О, боже… мила, любима — шептеше и чувстваше, че разтуптяното му сърце ще се пръсне.

Повтаряше името й безспир, а тя обсипваше широките му гърди с целувки. На Кърт му се струваше, че това е някакъв сън. Вълнуващ, сладък сън. Ето го сега тук, коленичил сред озарена от светлината на свещите стая, с тази красива жена, която го целува, а навън жестоката буря заплашва да отнеме живота и на двамата. Вперил очи в златистата глава, облегната върху него, той си мислеше, че ако сега трябва да умре, поне ще умре щастлив.

Когато Хелън вдигна глава, Кърт бързо я целуна и почувства соления вкус на собственото си тяло по меката й влажна уста. Когато устните им отново се разделиха, той я задържа, обгърнал леко тила й с пръсти. Другата му ръка се насочи право към копчетата на роклята й. Мушна най-горното през илика и почака да види дали тя ще се възпротиви.

Тя не се противопостави.

И така, като гледаше право в искрящите й очи, Кърт бързо разкопча горната част на роклята й чак до кръста. И после също като нея я разгърна.

Отдолу Хелън носеше простичко памучно бельо без дантели, без набори, като се изключи панделката, завързана на мъничка фльонга в средата най-отгоре. Кърт задържа погледа си и подръпна единия край на панделката. Тя се развърза. С една ръка той освободи ситните кукички на камизолката, а после бавно и внимателно я разтвори.

Кърт дишаше все по-учестено и затруднено. Хелън почувства изгарящия му поглед върху плътта си и голите й гърди набъбнаха. Тъмната му глава полека се наведе към нея: тя се изопна в очакване. Устата му докосна извивката на лявата й гръд. Хелън тихо изстена. Устните му преминаваха чувствено напред — назад, тя тръпнеше от приятното предчувствие, когато той залепи огнена целувка върху възбудената й плът, ръцете й се вдигна и се вплетоха в гъстата гарвановочерна коса на Кърт.

Хелън въздъхна възбудено и придърпа мургавото му лице надолу върху заоблените си гърди и в същото време, както беше коленичила, се надигна още повече.

— Кърт… О, Кърт — задъхано промълви тя и притвори очи, когато устните му страстно обгърнаха щръкналото й зърно.

Тя почувства бръсването на езика му до тази чувствителна точка на тялото си и отметна назад глава в сладостен екстаз. От гърлото й се изтръгна тих вопъл, когато той пое пулсиращото зърно още по-дълбоко в устата си и го засмука в продължение на един дълъг, възбуждащ миг.

— Хелън, любима Хелън — шепнеше той до пламналата й плът. После прекара една последна нежна милувка надолу под извивката на гръдта й, вдигна глава и целуна жадуващите й устни.

В тази дълга изгаряща целувка бе събран целият му копнеж, цялата му страст, цялата му любов. Тя му отвърна по същия начин и когато най-накрая жарките им устни се отделиха, двамата безмълвно започнаха да се събличат. Смъкнаха нетърпеливо влажните, залепнали дрехи от затоплените си, блеснали от пот тела и само след секунди бяха съвсем голи.

На светлината на свещите те се целунаха още веднъж. Ръцете им изучаваха хлъзгава плът, сърцата им биеха лудо от необуздана страст. Коленичили на мекия плюшен килим, силно се притиснаха един към друг. Нежните ръце на Хелън се обвиха около шията на Кърт, заиграха по мускулестите му рамене и надолу по гладкия гръб. Болезнено набъбналите й гърди се сплескаха под яката стена на гръдния му кош и тя усети неимоверно нарасналата му плът възбудено да пулсира, опряна о голия й корем.

Кърт искаше да изчака дълго и търпеливо, но знаеше, че не може. Така силно желаеше тази красива златокоска, че му се струваше, че изгаря. Нетърпеливо я притискаше все по-близо до себе си, свободно прекарваше ръце по гърба й, по бедрата й, по двата хълма на бялата й задница. Целуваше я и се молеше да не избухне в преждевременна кулминация.

Имаше опасност да стане точно така и затова Кърт протегна ръка, опря се на пода и докато се целуваха, бавно се спусна върху плюшения килим. Легнаха на светлината на огъня, обърнати един към друг. Кърт чувстваше трепета на голото тяло на Хелън, докато страстта й бързо нарастваше, заедно с неговата. Устата му покри нейната, езикът му търсеше и откриваше бурен ответ, сластно близане и засмукване, което го караше да тръпне целият чак до босите ходила на загорелите си от слънцето крака.

Нямаше време да бъде изкусният, умел любовник, какъвто тя заслужаваше. Не можеше да владее буйните чувства, които го обземаха от впитите устни, от изкусителната голота, притисната така плътно до него. Не можеше да чака повече, за да я приласкае полека и да я доведе до сладостен екстаз, както му подсказваше сърцето.

Пламналото му тяло надделя.

Но и Хелън беше също толкова нетърпелива и готова. При допира на твърдата му възбудена плът, чувствителното й тяло реагира светкавично, диво, лакомо. Не можеше повече да устои на бушуващия огън, който той възпламеняваше. Тя го искаше, искаше го целия. И то веднага.

В споделената си страст те се вкопчиха един в друг без много предварителни ласки. Хелън с готовност се изпъна по гръб и разтвори ръце и душа за Кърт. Той легна до нея, подпря се на лакът и се надвеси отгоре й. Ръката му погали златни къдрици между белите бедра. Погледна я в блесналите очи. Пръстите му се вплетоха в ангелските къдри и се промъкнаха навътре между чувствителната хлъзгава женска плът — беше гореща, възбудена, мокра.

Той отдели само няколко секунди за милувки. После потопи показалец в нежната влага, която се отделяше от нея, и я разстла по пламналата й плът, за да я подготви да го приеме спокойно. След това погали и обиколи най-чувствителното й място и наблюдаваше промяната в изражението на красивото й лице.

Неясната светлина на свещите не можеше да скрие от него изключителното блаженство, което веднага я завладя. Тялото й се надигна да посрещне ласките на пръстите му, а очите й неспокойно потръпнаха и притвориха. Устните й се отделиха една от друга и тя на пресекулки пое дъх, после застена от нарастващата наслада. Скоро Кърт отмести ръка, разтвори краката й още повече и с гъвкаво движение се мушна между тях.

Хелън отвори очи и се взря в неговите. Усещаше туптящото му желание, притиснато до огненото място, където пръстите му я бяха докосвали. Той се намести по-удобно и тя усети как огромният набъбнал член влиза в нея. Ръцете й стиснаха мускулестите му ръце над китките, а бедрата й се вдигнаха нагоре, за да посрещнат първото му проникване.

Навън бурята бушуваше.

Ужасни, разрушителни ветрове шибаха източния бряг на залива Мобайл. Пороен дъжд, носен от вятъра, плющеше и блъскаше дървения покрив, а стените на къщата пукаха под напора на яростната мощ на урагана.

Но извиващата се златокоса жена, която се любеше на плюшения килим изобщо не забелязваше. Тя бе покорена от силата и всепоглъщащата страст на своя мургав любовник. Той беше бурята. Той беше мощта. Хелън вече не се страхуваше, тя бе понесена от властната стихия на дивата чувствена любов на Кърт.

Хлъзгавите гладки тела се вплетоха ожесточено, сякаш и двамата дълго и болезнено бяха жадували един за друг. Това беше едно импулсивно, примитивно съвкупяване. Необуздано, вълнуващо и прекрасно. Хелън се мяташе безпомощно пред невероятната физическа радост, която Кърт й доставяше. Устните му бяха великолепни, тялото му беше красиво и той знаеше как да използва и двете, за да й достави удоволствие. Очите й, блеснали от страст, галеха изваяното му мургаво лице и силните рамене. Тя притисна кръста му с ръце, прикани го още по-близо, още по-дълбоко. Искаше да го задържи при себе си. В себе си. Завинаги.

Страстта на Кърт се бе разгоряла неудържимо и той любеше Хелън с неукротимо настървение, което можеше да се сравни единствено с опустошителната буря навън. Без да спира дълбоките равномерни тласъци, той наведе глава и обсипа с огнени целувки поруменялото й лице, изящните рамене, набъбналите гърди. Хелън бе също така дива и необуздана в своя плам. Тазът й се повдигаше нагоре, за да приеме всяко дълбоко врязване, всяко пълно потапяне на твърдата му мъжка плът в нея. Тя се изправяше рязко, извиваше бедра и го задържаше плътно в себе си. Прекарваше нокти по раменете и гърба му. Близваше шията му и хапеше гърдите му с остри бели зъби.

Светлината на огъня къпеше двете люлеещи се, копнеещи тела и те изкачиха последните стръмни стъпала към пълната наслада.

— Кърт… О, Кърт — задъхваше се Хелън. Възбудата нарастваше, разливаше се и я тласкаше застрашително близо до върха. С широко отворени очи тя се вкопчи в гладките мускули на ръцете му и прошепна: — Не мога да спра… Кърт… Искам… — викът й се извиси над бурята.

— Да, скъпа, да — подкани я дрезгаво Кърт.

Хелън се предаде на вълните изригваща топлина, на непреодолимото блаженство. Тя викаше при всеки нов пристъп на трескаво туптене и пулсиране, което се усилваше все повече и повече. Началото на бурния й връх доведе и неговия. Той я задържа, вля се стремително в нея и я поведе към пълното задоволяване. Тръгнаха заедно към онова мечтано, неземно място, което се открива само когато две голи слети тела на влюбени, избухнат в огнения взрив на плътска радост.

Навън вятърът ревеше като мощен товарен влак.

Светкавица проблесна в черното небе и разцепи вековни дъбове на две. Гръмотевица изтрещя и с грохот разтърси самите основи на старата къща. Заслепяващ пороен дъжд и едри зърна град се сипеха с такава скорост, че свистяха като куршуми, обстрелващи стените.

Хелън и Кърт изобщо не съзнаваха, че навън вилнее такава буря.

Над главите им се разразяваше яростта на собствената им любовна буря. Те се разтърсваха от мощните тласъци на своята кулминация, стихията на споделения им зенит беснееше в тях и от онази влажна гореща точка, в която трескавите им тела се бяха слели, надигаше вълни на истинско плътско блаженство.

Когато най-сетне всичко свърши и те се понесоха обратно към земята, Кърт уморено се отпусна на пода и придърпа Хелън към себе си.

Задъхан, изтощен, той се усмихна доволно и прошепна:

— О, скъпа, скъпа, обичам те. Обичам те, Хелън.

— И аз те обичам — изхълца тя, като едва си поемаше дъх.

Кърт я целуна по влажното слепоочие и каза:

— Боже мой, любима, беше толкова хубаво.

Тя кимна, без да каже нищо. Той въздъхна шумно и накрая попита:

— Мислиш ли, че изобщо е имало буря?

Хелън се сгуши още по-близо до него, преметна ръка през кръста му, ухили се и рече:

— Каква буря? Аз не чух нищо, а ти?