Нан Райън
Люби ме тази нощ (35)

Глава 35

Слънцето се спускаше над залива Мобайл и душният септемврийски зной бе донякъде изгубил палещата си сила, когато доктор Милтън Дж. Ледит — с посивяваща вече коса и брада — излезе от гостната, затвори вратата зад себе си и побърза да съобщи на тримата, чакащи нетърпеливо в полумрака на коридора.

— Има няколко счупени ребра. Много наранявания и контузии, фрактури на два пръста на лявата ръка. Скъсано сухожилие на десния крак. Левият глезен е лошо изкълчен. Очите му са насинени. И леко мозъчно сътресение.

— Мозъчно сътресение — повтори Хелън със смъртно бледо лице. — Ще се… той…

Тя не можа да довърши. Само стоеше, вдигнала неволно ръка към гърдите си, и се взираше ужасена в доктора.

— Е, Хелън, изглежда доста зле, но ще се оправи — усмихна се доктор Ледит и я потупа окуражително по рамото. — Младежът е много зле пребит, но нито една от раните не заплашва живота му. Единствено ако се инфектират може да умре. Но раните, благодарение на теб, Хелън, изглеждат чисти.

— Слава на добрия господ — въздъхна Джоли облекчено. Разроши русата коса на Чарли и рече: — Чуваш ли, момчето ми? Баща ти ще се оправи.

— Може ли да видя татко? — Чарли вдигна сериозните си кафяви очи към високия доктор.

— Можеш да надзърнеш и да го погледнеш — рече доктор Ледит и започна да отвива ръкавите на ризата си. — Но сега е упоен и спи, така че гледай да не го безпокоиш. Той трябва да почива колкото може повече.

Докторът внимателно отвори вратата на спалнята и направи знак на Чарли да влезе. Той тихичко се промъкна вътре.

Тримата възрастни мълчаливо наблюдаваха как момченцето предпазливо прекоси просторната стая, осветена единствено от неземния оранжев блясък на залязващото лятно слънце. Чарли стигна до високото пухено легло, дръпна табуретката по-наблизо, покачи се на нея и загледа насиненото и ожулено лице на баща си. Чарли не издаде никакъв звук, но протегна ръчичка и нежно потупа бинтованата лява ръка на Кърт.

Хелън и Джоли се спогледаха и си размениха усмивки.

Чарли постоя само минутка. Когато излезе, доктор Ледит отново затвори вратата. После, като ги поведе към задната част на къщата, докторът им даде инструкции как да се грижат за болния.

— Ще трябва през цялото време да остане неподвижен и да не разговаря, доколкото е възможно. Няма да е лесно. Страхувам се, че го чакат големи страдания. Но запомнете, че колкото повече се мята в леглото, толкова по-бавно ще оздравее.

Докторът извади шишенце опиева тинктура от черната си чанта и го подаде на Хелън.

— Ще има нужда от това заради болките. По няколко капки наведнъж ще го облекчават. Сменяй превръзките и почиствай раните редовно. Гледай да не вдига температура. Смяташ ли, че ще се справиш? — погледна той Хелън право в очите.

— Да, ще мога — побърза да отговори тя. — Трябва ли да правим още нещо?

— Да — доктор Ледит затвори черната си чанта, — постарайте се да не става от леглото, докато не ви кажа.

Той тръгна към задната врата.

— Ще намина да го видя през следващите един-два дни, да не би да стане някоя инфекция. Ако ви потрябвам преди това, Джоли знае къде да ме намери.

— Много благодаря, че дойдохте, докторе — каза Хелън и го докосна по рамото. — Много сме ви задължени.

— Няма защо, дъще — отвърна възрастният човек, когото Хелън познаваше още от малка. После изведнъж поклати посивялата си глава и добави: — Ще ми се да мисля, че онова, което се е случило на този младеж, не е нищо повече от кръчмарска свада и груба шега.

— Но знаете, че не е така. — Хелън го погледна право в очите.

Доктор Ледит въздъхна, отвори уста да продължи, но не можа да каже нищо повече. Стисна ръката на Хелън и излезе. Джоли го изпрати до мястото, където беше завързан конят му, а Хелън, с Чарли по петите й, се отправиха към гостната.

Дългото бдение беше започнало.

Джоли настоя той да стои през нощта. Решиха двамата с Хелън да се редуват. Чарли също пожела да помага. Хелън му каза да си събере част от багажа и да се пренесе в къщата, докато баща му оздравее. Чарли се подчини, без да губи време. Двамата с Джоли отидоха в жилището до плевнята да донесат дрехите.

Хелън приготви легло за момчето на дългия шезлонг от синьо кадифе, за да може да спи в същата стая при пострадалия си баща. Дойде време за лягане, но Чарли заяви, че няма да спи, а ще стои до леглото на баща си. Нито Хелън, нито Джоли се противопоставиха.

Но когато високият стенен часовник във вестибюла удари полунощ, Чарли вече не можеше да държи очите си отворени. Съненото момче се отпусна на табуретката и главата му клюмна на гърдите. Джоли го пренесе в леглото.

Чарли спеше, а Джоли и Хелън се грижеха за Кърт. Обтриваха лицето му с чисти студени кърпи, шепнеха му утешителни думи, когато ставаше неспокоен, и правеха всичко възможно да се чувства удобно.

И да стои неподвижен.

А това не беше лесна задача. От време на време се налагаше и двамата едновременно да го удържат. Кърт беше трескав, ту губеше, ту отново идваше в съзнание, бълнуваше, мяташе се и стенеше. Някъде призори се успокои и се унесе в по-кротък сън.

Когато слънцето най-сетне извести настъпването на новия ден, Джоли дремеше на един стол. Но Хелън беше съвсем будна. Тя изобщо не беше заспивала. Струваше й се, че никога няма да заспи. Чувстваше се отговорна за случилото се с Кърт и беше решила да изкупи вината си. Щеше да се погрижи за него, за да преживее всичко това, ще направи каквото е необходимо и ще стои до него, докато той има нужда от нея.

Пастелните лъчи на изгряващото лятно слънце се спуснаха през мрака на стаята върху неподвижното лице на възглавницата, а Хелън още стоеше до леглото, угрижена, уморена, стегната от тъпа болка в раменете и главата. Сърцето я болеше, като го гледаше. Човек едва можеше да го разпознае. Красивите му очи бяха скрити от огромни отоци и грозни синини.

Тя леко положи ръка на натъртеното му рамо и мълчаливо му обеща, че ще го излекува. Закле се, че ще го гледа, докато напълно възстанови здравето си. Даде тържествен обет, че до жътва той ще бъде отново на крака и ще може да пътува.

Чак до дома си в Мериленд.

Хелън се взираше замислено в него, когато изведнъж едно от насинените подути очи лекичко се отвори. Дъхът на Хелън секна. Кърт я погледна. Опита се да заговори, но не можа.

— Кърт — прошепна тя и се надвеси над него. — О, Кърт!

— Хелън — дрезгаво промълви той през подпухналите си устни, — изглеждаш… изглеждаш уморена.

Той вдигна немощно превързаната си ръка. На Хелън й идваше едновременно да плаче и да се смее. Тя взе ранената ръка в дланите си и нежно каза:

— Не, скъпи. Изобщо не съм изморена.

— Ти си… ужасно… мила — промърмори той сподавено и подутото му око пак се затвори, а дишането му стана равномерно и дълбоко.

 

 

Джоли се погрижи за обичайната сутрешна работа, която в други дни извършваше Кърт, после, за изненада на Хелън, си отиде вкъщи и не го видяха до края на деня. Хелън и Чарли търпеливо стояха до леглото на Кърт и старателно изпълняваха всичко, което бе казал докторът.

В късния следобед на този дълъг и уморителен ден Хелън умело смени превръзките, почисти ожулените места по гърдите му, внимателно превърза спуканите му ребра и потопи изкълчения глезен в леген с гореща солена вода, който постави върху леглото.

Кърт се бе събудил веднъж в най-голямата жега следобед и тогава тя му даде телешки бульон и чай. Чарли стоеше там през цялото време — помагаше, галеше го, говореше му.

Когато дойде време за сън, Кърт вече бе удобно настанен, затова Хелън се обърна към Чарли и рече:

— И двамата трябва да поспим. Аз ще бъда в съседната спалня и ще оставя вратата отворена, ако се наложи да ме повикаш. Ще оставим лампата да гори до леглото на баща ти. Мислиш ли, че ще можеш да спиш?

— Дом може ли да спи при мен? — прозина се той.

Хелън се усмихна.

— Ако можеш да го намериш. Хайде повикай го да влезе.

Чарли изхвърча от стаята надолу по коридора и изскочи през външната врата. Хелън се върна до леглото, за да погледне Кърт за последен път. Чарли се върна след минутка, като мъкнеше Дом в ръце.

— Хайде сега, лека нощ — прошушна Хелън на Чарли.

— Не се казва така — отвърна Чарли и хвърли котарака върху шезлонга.

— Така ли? — пресегна се Хелън и сложи ръка върху русата му главица. — И как трябва да кажа?

— Казва се: „Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош!“ — ухили се Чарли.

Хелън му се усмихна и повтори:

— Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош.

— Добре — отвърна Чарли, после се спусна към високото пухено легло, покачи се на табуретката, надвеси се над спящия си баща и прошепна: — Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош.

Хелън преглътна с мъка и си отиде в стаята. Изтощена след повече от двайсет и четири часа работа и притеснения, тя се съблече, намъкна нощницата си през глава и падна в леглото дори без да си среши косата. Заспа веднага.

Стори й се, че бяха минали само няколко мига, когато усети, че Чарли стои до леглото й, вика я, дърпа я за ръката и се мъчи да я събуди.

— Чарли — промърмори тя сънено, — какво има? Не можеш ли да спиш?

Като отвори очи, видя, че вече грееше ярко слънце.

— На татко му е лошо! — извика детето. — Пипнах го, ужасно е топъл.

Хелън скочи от леглото и изтича при Кърт с разтуптяно сърце. Завари го разтърсван от ледени тръпки, а зъбите му тракаха неудържимо. Тя уплашено долепи буза до неговата. Целият гореше.

— Чарли — каза тя, без да сваля очи от Кърт, — баща ти има ли някакви нощници?

— Джоли му даде няколко — кимна Чарли, — но той никога не спи с тях.

— Тичай във вашата стая при плевнята, намери нощниците и ми ги донеси. Чакай малко… под мивката в кухнята има голямо шише със спирт за разтривки и кутия с памук. Първо тях ми донеси. После вземи и няколко кърпи.

Чарли задигна дългата си нощничка нагоре, за да тича по-бързо, и изхвърча от стаята. Разтреперана почти колкото мъжа в леглото, Хелън попита шепнешком:

— Чуваш ли ме?

— Студено… — прегракнало рече Кърт — студено ми е.

— Сега ще те стопля — обеща тя и прехапа долната си устна.

Първо трябваше да го вледени почти до смърт, а не искаше да го кара да страда. Но това не можеше да се избегне. Трябваше да свали температурата му. И то бързо.

Чарли се върна с чистите кърпи, спирта и памука. Подаде ги на Хелън и пак излезе да донесе нощниците. Хелън сложи всичко на шкафчето до леглото и кротко занарежда:

— Съжалявам, ужасно съжалявам.

Тя отметна завивките му до кръста. Лявото му око се поотвори и той я погледна с такъв измъчен умоляващ вид, че тя почти омекна, но стисна зъби и не позволи да бъде разколебана. Вдигна нощницата си до коленете, покачи се на леглото при него и започна да обтрива пламналото трескаво тяло на Кърт с памук, потопен в спирт. Докато правеше това, нареди на Чарли да изтича до овощната градина и да набере няколко шепи листа от праскова. След това трябваше да отиде до кладенеца и ако може, да извади една кофа студена вода.

Щом Чарли излезе, Хелън напълно смъкна завивките от Кърт. Той лежеше само по долно бельо, целият се тресеше.

— Я стига! — нареди тя с рязък тон. Дръпна ръката му и заповяда: — Легни мирно, чуваш ли? Само за няколко минутки, няма да се бавя повече.

Хелън се трудеше яростно, бързо, уплашена от действителната опасност, която представляваше високата му температура. С огромни усилия и мъчителни стенания сви пръсти около колана на белите му долни гащи, поколеба се само за миг, после бързо ги смъкна от стегната му задница надолу по краката и ги събу.

Чевръсто го възседна през кръста и започна да налага гърба и ръцете му с памуци, потопени в спирт, като през цялото време нежно му говореше:

— Много съжалявам, Кърт. Знам, че ти е студено. Сега ще те стопля. Ще те стопля.

Лицето й поруменя, когато разтри спирта надолу по извивката на слабите му хълбоци и онази част, която никога не бе изложена на слънце, но въпреки това имаше почти същия загар, както цялото му стройно тяло.

Хелън чу Чарли, който шумно влезе през задната врата. Тя припряно слезе от леглото и дръпна завивките над Кърт. Чарли се появи, клатушкайки се под тежестта на пълното дървено ведро, като разплискваше водата и я изливаше по килима и върху себе си.

Хелън го похвали за добре свършената работа и веднага му поръча да свърши още няколко неща. Готов да помогне, Чарли набързо се облече във вестибюла и излезе съпровождан от Дом.

Хелън отново смъкна завивките от Кърт, качи се на леглото и избърса пламтящия му гръб и дългите му крака със студена вода. Той трепереше, гърчеше се и пъшкаше от болка. Тя не му обръщаше внимание. Трябваше да свали тази опасно висока температура.

Когато приключи с разтриването Хелън осъзна, че е изправена пред малка дилема. Студената му баня бе завършена само наполовина. Гърдите, коремът, пъпът, коленете имаха нужда от избърсване също както и гърбът.

Сигурно би могла да затвори очи и да продължи. Не. Това няма да стане. А смее ли просто да го преобърне и нехайно да довърши обтриването, сякаш да го гледа гол е нещо съвсем обичайно? Не, и така не може да постъпи.

Хелън реши да дръпне чаршафа върху Кърт, който лежеше проснат по очи и трепереше. После с мъка го преобърна по гръб, при което чаршафът се омота около тялото му. Тя започна да го дърпа и да го тегли, докато най-накрая го измъкна изпод Кърт и го изпъна свободно върху него. След това го нагъна до кръста му, дръпна рязко долния му край и внимателно го загърна до коленете.

Кърт вече лежеше по гръб, прикрит, както изискваше благоприличието. Хелън продължи работата си. Избърса гърдите, ръцете и краката му. Бръкна под чаршафа и успя да достигне и останалата гореща плът, която беше скрита от погледа й.

Когато свърши обтриването, Хелън допря буза до гърдите му и въздъхна. Той все още беше целият в огън, но й се струваше, че температурата беше спаднала. Грабна една от чистите нощници и успя да я надене през главата на Кърт. Дотук беше лесно. Но да вкара дългите му ръце в ръкавите изглеждаше почти невъзможно.

Все пак тя го направи.

Ако случайно бе минал покрай вратата на спалнята, би си помислил, че върху високото пухено легло се разиграва бурно състезание по борба. И донякъде беше така. Хелън и Кърт се въргаляха и премятаха — тя се опитваше да му облече ризата, той се отбраняваше, търсеше топлината на тялото й и се мъчеше да я грабне и притисне към себе си.

Когато най-сетне го облече и изпъна ризата надолу по пламналото треперещо тяло, нейната нощница се бе усукала около белите й бедра, а задникът й изпълваше двете ръце на Кърт. Но тя бе твърде уморена, за да обръща внимание. С ръце върху облечените му плещи Хелън положи чело върху гърдите му да почине за минута и да си поеме дъх.

Все още запъхтяна от усилията, тя се отдели от Кърт, измъкна се от леглото, оправи, нощницата си, зави го с чаршафа и кувертюрата и ги подпъхна покрай раменете и брадата му.

После изтича в кухнята и свари горещ чай от листа от праскова, които Чарли беше набрал. Баба Бърк се кълнеше, че нищо не сваля високата температура така, както листа на праскова.

Тя бързо се върна при Кърт, повдигна главата му с две ръце и поднесе чая към устните му.

Той продължаваше да се тресе и трепери.

Хелън остави чашата, грабна мъхестото ръчно изработено одеяло от импровизираното легло на Чарли и го метна върху Кърт.

— Ето така — занарежда тихо тя, като се наведе и го погали по косата. — Ето на. Така е по-добре. Много по-добре.

Но треската на Кърт не намаляваше. Зъбите му тракаха, а разцепените му отекли устни се закръгляха да произнесат думата „студ“.

— О, мили мой — прошепна тя в ухото му. — Не мога да гледам как замръзваш. Ще те стопля.

И без да мисли повече за благоприличието, Хелън Кортни отметна завивките и се мушна в леглото при Кърт Нортуей.