Ан Лоурънс
Господарят на замъка (10)

9

Жил разтвори ръце и Ема се хвърли в прегръдките му. Той обви робата около тях и я притисна до сърцето си.

Познаваше ли такава радост, каквато изпитваше в момента? Не.

Прошепна в косите й:

— Прости ми. Тази вечер взех всичко, а не ти дадох нищо в замяна.

— Вие ми отдадохте себе си, милорд. Какво повече мога да желая? — Ема го прегърна през кръста и се сгуши в него.

Големи, студени капки дъжд закапаха по раменете му, но не му се искаше да я пуска. Тя се засмя и го затегли към вратата. Той също се усмихна и се остави да го отведе към стълбите.

Прегърнати през кръста, двамата влязоха в неговата спалня. Жил се чувстваше като пиян, пиян от уханието й и притиснатото й в него тяло. През смях се отпуснаха един до друг на леглото. Настана мълчание. Ема прехапа устни и извърна глава. Жил се надвеси над нея. С нежност, каквато рядко бе проявявал към друг, той я хвана за брадичката и я обърна към себе си:

— Няма да ти причиня болка.

Тя го погледна учудено:

— Не ме е страх от вас — меко му каза тя и го докосна по ръката; този допир се превърна в прегръдка.

— Тогава какво има? — попита той.

— Сърцето ми казва да ви дам всичко, но разумът ме предупреждава, че завинаги ще остана жигосана като… пропаднала жена.

На слепоочието му гневно запулсира една вена.

— Ти ми принадлежиш. Само някой да рече нещо против теб, ще го одера жив! Ясно ли ти е? Ти си моя. — Жил здраво я стисна за брадичката.

За един безумен миг тя мислеше да се възпротиви. Той очевидно не можеше да разбере. Сега тя нарушаваше клетвите си за вярност, макар и те да бяха непризнати. Отричаше се от дадените обещания.

Погледна го изпитателно, формата на скулите му, дългият нос, правите му вежди й подсказваха, че Жил е рожба на много поколения знатни предци. На лицето му нямаше ни една крива черта, нито един недостатък. Дори зъбите му бяха бели и равни. Ема отклони очи. Нямаше право да му се кълне, след като неговите прадеди бяха дошли с херцог Вилхелм, за да завладеят нейните.

Жил я привлече към себе си:

— Ти си моя. — Той нежно я целуна. Вкусът на устните му, тежестта на тялото му върху нейното разсея мислите й. Очарованието му прогони тревогите й като слама на вятъра.

Той не вдигна полите й и не разтвори краката й, както правеше Уилям. Прокара пръсти по шията й. Шепнеше й нежни думи, без да се опитва да разголи тялото й. Устните им се изпиваха, а ръцете му се разхождаха по снагата й успокояващо, сякаш укротяваше подплашена кобилка.

Стори й се, че лежаха така, един до друг, в продължение на часове. Постепенно сближаваха телата си, докато се прилепиха плътно едно до друго. В този миг всички тревоги и страхове се стопиха.

Скоро Ема не можеше да търпи дори тънката преграда на дрехите им. Хълбоците й се извиха в дъга към него, ръцете й страстно се впиха във врата му. Робата му беше разтворена. Навсякъде, където я бе докоснал, кожата й пареше от луд копнеж.

Накрая той се повдигна на лакът и поднесе къдрица от тежката й коса към устните си:

— Искам да те докосвам, както ти го направи с мен.

Ема се изправи и свали всичките си дрехи, несмущавана, че восъчните свещи в стаята ще осветят голотата й. От хладния въздух връхчетата на гърдите й настръхнаха. За миг се почувства беззащитна и уплашена.

Поколеба се. Да му позволи да стори каквото иска, означаваше, че няма връщане назад. Нищо вече нямаше да бъде същото. Никога.

Но тя вече го бе докосвала по този невъзвратим начин.

Прикри голите си гърди с ръце. Жил стана и я прегърна, обвивайки и двамата с робата си. Притисна я до себе си, за да почувства тя възбудата му.

— Не се страхувай — прошепна той.

Почувства как тялото й бавно се отпуска. Приласка я към себе си, за да я успокои. Тя махна ръце от гърдите си. Онемял от красотата й, той я взе в прегръдките си и я сложи на леглото. Захвърли робата си и легна върху нея. Кожата й блестеше на светлината от свещите. Жил едва удържаше желанието си да проникне веднага в нея, но не искаше мигът да свършва. Никога не му бе доставяло удоволствие да се бави така, но сега го чувстваше с тази жена.

Не помнеше да е имал толкова невинна и чиста жена. Целувките й бяха неопитни. Положително виждаше за пръв път гол мъж, макар че смело проучи тялото му преди малко.

Зачуди се дали не е измислила цялата история с отхвърлените клетви, за да спаси детето си от участта да е извънбрачно. Може би искаше с това да скрие и позора, че е била насилена. Тази мисъл го накара да бъде още по-нежен с нея. Шепнеше, заровил глава в рамото й. Търпеливо галеше тялото й.

Кожата й пламваше при допира с пръстите му, дишането й се учести. Той бавно плъзна ръка по снагата й и спря на слабините. Когато я докосна там, тя изстена и се изви към него. Беше мека и готова да го приеме. Ръцете й го насърчаваха да не спира; от гърлото й се откъсваха стенания. Той проникна в нея, долепяйки устни до нейните.

Всички съмнения излетяха от главата й. Щом усети как той я изпълва, тя се вкопчи в него. Тялото й се извиваше с неговия ритъм. Чувствени тръпки разтърсваха тялото й. Той ускори движенията си, увличайки я със себе си. Мускулите на гърба му се стегнаха под пръстите й, усещаше ги как се напрягат и извиват. С един последен тласък той се отпусна върху нея.

При всяко докосване на плътта им на Ема й се искаше да изкрещи. Когато той свърши, тялото й се разтресе от конвулсии. Екстазът избухна в нея като експлозия. Бедрата й трепереха. Трескаво се извиваше под тежестта му, отново и отново. Стенеше името му, а пръстите й безпомощно драскаха по гърба му. Накрая тя рухна бездиханна под него.

Задъхани, останаха да лежат в прегръдките си. Ема не можеше да помръдне от изумление. Преживяното току-що бе толкова различно от онзи единствен път с Уилям — както копринения конец от груба вълна. Краката й още се тресяха от преживяната наслада. Съзнанието й се вълнуваше от мисълта, че той бе подходил толкова нежно към нея.

Жил я притисна още по-плътно до себе си и помилва подскачащите мускули на бедрата й, за да ги успокои. Прошепна в косите й:

— Остани при мен тази нощ. Искам да спиш до мен.

— Не. — Ема опита да се измъкне от обятията му. Обзе я тревога какво ще си помислят другите. Грабна една възглавница и прикри с нея гърдите си. — Трябва да се върна в тъкачницата и да се погрижа за Анджелика. — Отдръпна се от ръката му и скочи от леглото. С треперещи ръце се облече набързо. Усещаше как семето му се стича по бедрата й.

Жил седна и облегна гръб на възглавниците в другия край на леглото. Тялото му го болеше от копнеж да я почувства отново в прегръдките си. Изчервеното й лице обаче му подсказваше, че трябва да бъде внимателен с нея.

— Искам да останеш при мен. Ще накарам Сара да намери бавачка за Анджелика, за да можеш да бъдеш с мен, без да се тревожиш за детето.

— Милорд… моля ви. Какво ще си помисли Сара… — заекна Ема и изскубна ръце от неговите.

Думите й го трогнаха:

— Добре. Разбирам. — Жил помисли за миг. — Тогава ти сама потърси бавачка. Ела, когато можеш. Но моля те… ела. — Тя се усмихна и желанието отново се разля по тялото му. — Искам те — прошепна той. — Но по твое желание, а не да се срамуваш от това, което правим тук.

Ема предпазливо приближи до него и сложи ръка на рамото му:

— Аз съм била само още един път с мъж, за да съдя какво стана тук, милорд. Но с вас изпитах истински екстаз. Не виждам нищо срамно в това, което направихме. — Тя прехапа устни. — Но другите, милорд, може да обсъждат…

Той преплете пръсти в нейните:

— Искам само ти да се чувстваш добре. Недей да правиш нищо, което би те смутило.

Тя стисна ръката му:

— Ще дойда веднага щом мога.

Жил въздъхна с облекчение.

— Само че аз не зная… — Ема хвърли поглед към леглото, — как трябва да се държи една любовница.

Той целуна връхчетата на пръстите й:

— Ема… Просто искам да бъдеш близо до мен.

И това й стигаше. За една седмица страстта й към него натежа над измъчващите я съмнения, дали да му стане любовница.

Малкото й вещи бяха преместени в един обкован с желязо скрин до леглото със сини драперии в стаята два етажа над покоите на Жил. На дъното скри скъпоценната си кожена торбичка. Докато оправяше двете си рокли и единствената си риза, Ема се чудеше как животът й се промени толкова бързо. Внимателно вдигна Анджелика от покритото с ленени завивки легло, притисна я в прегръдките си и се замисли над сполетялото я щастие.

Сгряващият огън беше лукс, който не бе очаквала да има някога отново. През последните две години нямаше нищо друго за огнището си, освен малко въглища и дървени стърготини. Всъщност единственият истински огън, който бе виждала в замъка Хокуоч, беше в залата на лорд Жил. Ала работниците и прислугата седяха твърде далеч от неговата маса, за да стига до тях топлината. Разбира се, на нея й харесваше да стои в огромното предверие, но много повече я успокояваше, че детето й щеше да бъде на топло и чисто място.

Погали копринената косица на Анджелика:

— Вече няма да мръзнеш през зимата, нито пък ще ти се напукват устничките — прошепна тя. — Няма да има нужда да хабя въглените, за да топя сняг за рядка супа. Дори… — Ема се усмихна — няма да се прехранваме само със супа. — Анджелика се протегна и се прозя, отвори очи и пъхна палец в устата си.

Ема я погъделичка по коремчето:

— Мили боже, това коремче май е пълно, малка госпожице. — После се намръщи. Боже. Точно пред него бе дала клетвата си за вярност — която Уилям презря. Дали щеше да гори в ада, задето се отрече от обета си и отиде в леглото на лорд Жил?

Разтърси глава и притисна детето до гърдите си. Очите й се напълниха със сълзи.

Как е възможно да е грях такава наслада? Как може една толкова искрена загриженост в очите на един мъж да е грешна?

Погледна ръцете си. Мазолести, с подрязани нокти — ръце на тъкачка. Изобщо не приличаха на меките ръце на истинска дама. Колко дълго щеше да се вълнува от нея лорд Жил, преди някоя по-изискана госпожица да привлече вниманието му?

Съгласи се да стане негова любовница. Тази дума я плашеше. Ала след като веднъж бе лежала в прегръдките му, се страхуваше много повече да не го изгуби.

Не можеше да бъде нещо повече от любовница за него. Животът й бе свързан с Уилям — докато смъртта ги раздели. Ако се отрече от клетвата си, детето й щеше да се превърне в незаконородено. С признанието си какво е сторила щеше да посрами паметта на майка си. Та нали майка й се бе хвърлила във водите на Северно море, само и само да не стане любовница на Саймън. За успокоение си каза, че ако доставя удоволствие на лорд Жил, Анджелика ще може да преживее три лета. Допря длан до гърдите си, които вече не даваха мляко. Сега обаче детето й имаше питателна храна и козе мляко. По-добре да я наричат блудница, отколкото дъщеря й да гладува.

Реши повече да не съжалява за постъпката си. Истината бе, че не можеше да му устои. Наведе глава. В скута й покапаха сълзи. Може би той щеше да я обича достатъчно дълго — поне докато Анджелика отрасне.

— Трябва да го направя, детето ми. Така ще бъде най-добре за теб. Само теб обичам на света. Ще остана тук, докато се грижат за теб.

Жил, който тъкмо се канеше да влезе, бързо отстъпи назад и се скри. Пристигна на бегом, когато Сара го осведоми, че Ема вече не живее с предачките. Но думите й го пронизаха като стрела.

Тя бе дошла при него само заради детето си.

 

 

Дъждът плющеше по тесните прозорци на стаята й. Капаците им дрънчаха и се блъскаха на разхлабените си панти.

С въздишка Ема стана, взе едно топло одеяло от леглото и се запъти към сламеника до стената. Покри Мей със завивката и целуна Анджелика за лека нощ. На Мей нито й харесваше, нито й се удаваше да тъче, но пък много обичаше малки деца. С усмивка Ема осъзна, че от новото й положение печелят и други, а не само Анджелика.

Изправи се и нервно приглади коса. Устата й бе пресъхнала. От цял ден свикваше с новия си живот, но още я изумяваше един неоспорим факт от настаняването й в тази стая на замъка Хокуоч. Можеше да докосва лорд Жил, когато пожелае, да чувства вкуса на устните му, да чува пулса на сърцето му.

Обвита в мантията си, Ема тихо изчака в сянката да отмине часовоят, сетне слезе по витата стълба до неговите покои. Вдигна безшумно резето. Мирисът на влажни, обрасли с мъх стени изпълни ноздрите й.

С разочарование установи, че неговата спалня е празна. Бързо отиде до невидимото в мрака легло и свали мантията и дрехите си. Сетне, облечена само в долната риза, се настани в средата и притисна колене до гърдите си в тревожно очакване. Дали той още я искаше? След онзи първи път Уилям повече не желаеше да я вижда.

Дали не проявяваше прекалена дързост да идва тук? Ала въобще не искаше лорд Жил да идва в нейната стая, там бяха Мей и Анджелика.

На леглото му бяха нахвърляни кожи и фини завивки. Ема си направи гнездо в средата. Сърцето й щеше да се пръсне. Затвори очи, за да си го представи. Скоро образът му, гол както онази нощ, се появи в съзнанието й. Задиша бавно и дълбоко. Поглъщаше уханието на покоите му — восъчни свещи, ябълково дърво, сладко вино — и него. Завинаги щеше да го запомни такъв, какъвто го видя тогава — изправен в непрогледната нощ, с развята черна коса, очакващ не друг, а нея. Завинаги щеше да запомни и вкуса на устните му, мириса на кожата му. Завинаги щеше да запомни как слабините й се разтапяха при мисълта, какво й носеше нощта.

 

 

— Жил — повика го Ролан и щракна с пръсти.

— Ммм? — обади се разсеяно Жил. Чертаеше фигурки по масата с камата си.

— Изобщо не слушаш какво ти говоря. Тръгвам си. — Ролан стана от дъската за шах, тупна приятеля си по рамото и отиде при жена си.

Жил го проследи как прегръща топло Сара. Той самият също се чувстваше разгорещен. По силата на някакъв недоловим порив се запъти към витата стълба на кулата. Спря пред вратата на спалнята си и се поколеба с ръка на резето. Нещо го накара да спре и да вдигне очи нагоре към нейната стая. Колко му се искаше да не бе чувал думите й.

Внимателно вдигна резето, за да не вдига шум. Тя седеше в средата на леглото му, облечена само в риза. Косата й беше разпусната. На оскъдната светлина от топящите се свещи медният й оттенък блестеше като злато, а лицето й бе скрито в сянка. Връхчетата на стегнатите й гърди прозираха през тънката материя и от гледката гърлото му пресъхна. Замая се от блясъка на златистата й кожа. Тя протегна ръце над главата си и гърдите й изпъкнаха. Очите й се притвориха. После отпусна длани и погали завивките и кожите. Раздвижи хълбоци, за да се намести по-добре на леглото. Жил не откъсваше очи от нея.

Жадуваше да усети пръстите й върху кожата си, да почувства как тя невинно обследва тялото му. Докато я наблюдаваше и се възбуждаше от вида й, съвсем забрави защо бе дошла при него.

Като на сън той приближи към леглото. Спря се на една ръка разстояние, достатъчно бе само да се наведе и можеше да я докосне. Всяко нейно движение бе мълчалива покана да вземе онова, което му предлагаше тя.

Ема отвори очи. Небесносиният й поглед срещна неговият, черен като обсидиан — сякаш нощта поглъщаше цъфнала тинтява.

Ръцете им се преплетоха. Тя хвана неговите дълги пръсти и ги насочи към гърдите си, които изпъваха ризата. От гърлото й се откъсна едва доловим стон и когато той я прегърна, очите й отново се притвориха.

Цяла седмица Жил се колебаеше дали тяхната първа нощ не бе само сън — сън, от който можеше да се събуди и да открие, че е сам. Тихата й въздишка го убеди, че всичко се е случило наяве.

Дали не бе тогава твърде груб? От години не обръщаше внимание, от какво се нуждае жената с него. Обзеха го съмнения в качествата му на любовник. Бе имал много жени, рядко се задържаше с някоя за повече от една нощ. Те никога не ангажираха мислите му, още по-малко сърцето.

Дали тази жена щеше да може отново да изпита удоволствие с него? Колко време бе необходимо за младежите като Уилям да забележат, че тя се пробужда за плътски наслади? Как добре помнеше търсещия поглед на Маргарет, нейните любимци в двора, които започна да си намира, щом научи всичко за мъжете и жените.

Очите му обходиха невинното лице на Ема. Насила пропъди тревогите си. Позволи на пръстите си да я галят по-настойчиво. Забеляза, че зърната на гърдите й се втвърдиха още повече под милувките му. Той ги стисна и леко ги дръпна. Клепачите й запърхаха; тя застена от удоволствие. Нейната наслада съвсем го разгорещи.

Той седна на крайчеца на леглото и сведе огромната си снага над нея. Погледите им се сляха. Нямаше сили, нито желание да се откъсне от нея. Тя се пресегна и обви ръце около таза му. Зарови в мускулите му силните си пръсти на тъкачка. Той отпусна длани на раменете й. Развърза тънките връзки на ризата и разголи бюста й. Прокара пръста по възвишенията. Кожата й беше гладка като коприна.

Милувките й станаха нетърпеливи. Той бе съсредоточил всичките си усилия да диша нормално, за да не извика на глас от удоволствие. Когато обаче тя мушна ръце под туниката и погали бедрата му, дъхът му секна и му се стори, че онемява.

Ема бързо се справи с колана. Жил се повдигна и тя свали дрехите му и ги захвърли настрана. Отново разходи ръце по снагата му, но този път върху голата му плът. Сякаш плетеше мрежа от страст около него. Не искаше тя да забележи отчаяната му нужда от нея, затова затвори очи. Двамата се хвърлиха върху кожите, припрени от напиращото желание.

От прозореца нахлу хладен ветрец и пресуши потните капки по неговото чело. Тя докосна с език шията му. Беше горещ като нажежено желязо. Целуна го и от устните му се отрониха порой молитви и клетви.

Стенеше и я притискаше в прегръдките си. Тя обви бедра около кръста му. Лицето й се напрегна от възбуда, която скоро изрази и с длани. Обхождаше и мачкаше с пръсти кожата му. Жил реши, че тази нощ трябва да бъде за нея това, което бе първата за него.

Поглъщаше я с устни. Прегръщаше и повдигаше пищните й гърди. Членът му напираше да влезе в нея.

— Насочи ме — прошепна той през една целувка.

Отначало тя не разбра; сетне го взе и направи онова, за което я молеше.

С един мощен тласък той проникна в нея.

Горещата й плът го опари. Той изстена на глас, отдръпна се и отново влезе в нея, отдавайки се на върховната наслада. Движеше се мъчително бавно. Почти изваждаше члена си, задържаше го така за миг и сетне отново се гмурваше в нея. Устните му се сливаха в нейните, както и телата им бяха едно.

Тя го докосна толкова интимно, че му се прииска да изкрещи. Ала от преплетените им уста се отделяха само приглушени стонове. Пулсът на сърцата им се ускори. Той беше на границата на екстаза. Жадуваше за него, но го задържа и изчака и тя да стигне върха на възбудата. Тръпки пронизваха цялото му тяло, но той не променяше ритъма си. Хълбоците й следваха движенията му. Тя извиваше бедра и го улесняваше да проникне още по-дълбоко в нея.

Скоро Жил усети неволното стягане на бедрата й и видя, че очите й се разширяват. Ускори тласъците си, докато те настигнаха лудия ритъм на сърцата им. С горещи, почти болезнени спазми семето му потече в нея.

Тя се надигна за последен път и го стисна в тялото си, без да пророни и дума. Обви ръце около кръста му, зарови устни в гърдите му и удави там стоновете си.

Той я хвана за китките, разтвори ръцете й и я прикова към леглото. Плътта им гореше там, където се бяха докосвали.

Притисната от прегръдката му, тя повдигна бедра и изви гръб. Гърдите й се отъркаха в неговите и го изгориха като пламък. Конвулсиите на утробата й не му позволяваха да излезе, втвърдиха отново члена му и го примамиха към нов разтърсващ оргазъм — нещо, което не бе изпитвал от години.

Накрая Жил я пусна и коленичи между краката й. Тя остана отпусната по гръб, без да може да помръдне, макар че вече не беше пленница на прегръдките му. После се изправи, прегърна го през врата и го целуна по устата.

— Почувствах силата ви. Вие ми я преляхте — прошепна тя.

— Това е просто удоволствието, което изпитваш като жена — отвърна й той и я целуна по шията.

— Не — извика тя. — Почувствах я. Почувствах я с цялата си душа. Това беше вашата сила и тя ме изгори отвътре. Никога не съм си представяла, че може да съществува такава наслада.

Той мълчаливо я прегърна и я замилва, за да я приспи. Гърлото му се стегна от вълнение. Той не беше подходящ обект за боготворене. Беше просто един обикновен човек.

 

 

На първото утро, което ги сварваше заедно, Жил внимателно стана от леглото. Отиде до прозореца и го отвори. В стаята нахлу мрачна, сива светлина. Дъждовете бяха спрели. Не можеше да реши какво да прави. Никога преди не се бе отдавал така, нито пък бе имал толкова всеотдайна жена.

Върна се в леглото, отметна завивките настрани и се отпусна върху Ема. Този път прегръдките му не бяха подгонени от нетърпение. Събуди я с целувки. Любиха се протяжно, наслаждавайки се на всяко докосване. Всяка целувка беше бавно, леко преплитане на езици, които изучаваха и обхождаха, вместо да се борят и превземат.

Извъртя се по гръб и я притегни върху хълбоците си. Тя леко се залюля и почувства как веднага мускулите му се стегнаха под бедрата й.

— Никога не съм срещала мъж като вас — прошепна тя в ясното утро. Погали го по челото, устните, шията. Проследи бръчките, които тръгваха от очите му. Тялото му се напрегна, гърдите му се стегнаха, сърцето му заби учестено. Тя се отпусна върху него, неподвижна като статуя.

Жил потрепери, беше толкова близо… като на ръба на пропаст. Тя го задържаше там, готова и обзета от почти болезнена възбуда.

Когато дишането му се успокои и снагата му се отпусна под нея, тя започна отново. Леките като перце милувки на пръстите й около очите му го възбуждаха колкото допира на гърдите й или горещата й утроба, която го поглъщаше. Накрая той зарови пръсти в косата й. Не можеше да издържа повече. Обви лицето й с длани, докато тя стигаше върховете на насладата. Той я последва, стискайки я здраво в прегръдките си.

Не след дълго тя потъна в дълбок сън, докато той галеше рамото й. Ръката му, почерняла от слънцето и набраздена от белези, контрастираше с гладката й като алабастър бяла кожа. Виждаше как ръката на един старец гали тялото на млада жена.

В гърлото му заседна буца. Какво бе сторил? Тя заслужаваше да се наслади на младостта. Стисна юмруци. Кокалчетата го заболяха.

Преди двайсет години щеше да се ожени за нея. Не. Дори тогава пак щеше да се венчае за богатство и пласт; нямаше да знае какво пропуска, нито пък би могъл да го оцени.

Внимателно я притисна в обятията си. Ярката светлина на настъпващия ден му напомни за едно неоспоримо обстоятелство. Тя беше в зората на своя живот, а той, той наближаваше залеза на своя. Впери поглед в кървавочервената драперия на леглото. Ема се размърда, отвори за миг очи, сетне ги затвори и се сгуши до него. На устните й грееше усмивка.

— Обичам те — промълви тихо той.