Р. А. Салваторе
Саблено море (29)

Двадесет и осма глава
Не без загуби

Еднакво настървени, Бруенор и Уолфгар нахлуха в просторната пещера. Уолфгар свърна настрани, за да пресрещне двама людоеди с тежки доспехи, Бруенор пък се зае с екзотична човекоядка с лилава кожа, с лъскав шлем и огромна коса в ръцете си.

Крайно предпазливо, Морик последва двамата приятели, но с нищо не показа, че възнамерява да се включи в битката.

Далеч по-нетърпелива да помогне бе Кати-Бри, която още с влизането си изпрати стрела в тялото на един от противниците на Уолфгар.

Това бе всичко, от което варваринът се нуждаеше, и той начаса се нахвърли върху другото чудовище и му нанесе три мълниеносни удара. Звярът някак си успя да отбие първите два, ала третият се стовари върху нагръдника му и той политна назад.

Уолфгар го последва, без да спира да размахва могъщия боен чук.

Първият людоед, макар и ранен, опита да се притече на помощ на своя другар, ала Кати-Бри изпрати още две стрели по него. Ревейки от болка и ярост, чудовището се втурна към нея.

— Прекрасно! — простена Морик и неволно извика, когато в устрема си звярът го закачи и го събори на пода.

Людоедът понечи да се нахвърли върху Кати-Бри, ала в този миг огромната пантера връхлетя отгоре му, забивайки зъби и нокти в грозното му лице. Чудовището се олюля и политна назад, обляно в кръв.

— Добро момиче! — благодари Кати-Бри на Гуенивар и като се завъртя, изпрати една стрела по людоедката, която Бруенор бе нападнал.

След това извади меча си. Преди да се втурне към приятелите си, хвърли бърз поглед на Морик, който се бе облегнал на стената и клатеше глава, без да може да повярва на очите си.

— Отлична работа — мърмореше той.

Приятелите на Уолфгар наистина си ги биваше!

* * *

Магическият мрак се разпръсна.

Дризт седеше на пода, безсилно облегнат на стената, а насреща му, в същата поза и със същата смъртоносна рана на гърдите, издъхваше Ле’лоринел.

Дризт спря поглед върху своя повален противник и очите му се разшириха от изумление. Малки магически пламъчета все още трепкаха около тялото на Ле’лоринел, ала Дризт не ги забелязваше. Защото жестокият удар бе разкъсал кожената дреха на елфа, разкривайки гръдта му… женска гръд!

Всичко си дойде на мястото в един-единствен миг на кристална яснота. Вече знаеше къде е виждал тези очи, знаеше коя е Ле’лоринел, още преди тя да смъкне маската от лицето си.

Елфическа девойка, дете на лунните елфи, което той бе спасил от своите събратя преди много, много години. Елфическа девойка, която опустошението, предизвикано от мрачните елфи в онзи съдбовен ден, бе изпълнило с ледена ярост. Онзи гибелен ден, когато малкото момиченце бе окъпано с кръвта на мъртвата си майка, за да повярват злите убийци, че тя също е мъртва.

— В името на всичко свято! — откъсна се от гърдите на Дризт.

— Мъртъв си, Дризт До’Урден — рече Ле’лоринел, чийто глас бе също толкова слаб, колкото този на мрачния елф. — Семейството ми е отмъстено.

Дризт искаше да й отговори, ала не намираше думи. Не им оставаше много време, твърде малко, за да може да й обясни, че той не е участвал в онова клане, че е спасил живота й, излагайки самия себе си на огромна опасност и най-вече, че съжалява, съжалява с цялата си същност за онова, което жестоките му събратя бяха причинили на най-скъпите й същества.

Погледът му не се откъсваше от лицето й, ала в него нямаше и капчица зложелателство, нямаше омраза и обвинение, въпреки че сляпата й ненавист и заблуденото желание за разплата щяха да струват живота и на двама им.

* * *

Чогуруга се справяше доста добре със съвсем нелекия си противник, страховития Бруенор Бойния чук. Всъщност, благодарение на подсилените си от какви ли не отвари мускули, бързина и защита, тя по нищо не отстъпваше на опитното джудже.

Бруенор ръмжеше и ругаеше, и упорито размахваше брадвата си, макар да получаваше удари, които биха повалили почти всекиго. Той обаче, замесен от яко джуджешко тесто, ги понасяше стоически и продължаваше да върти вярната си секира.

Въпреки това и сам виждаше, че е на път да изгуби. В този момент една от стрелите на Кати-Бри изсвистя покрай главата му и потъна дълбоко в гърдите на людоедката. Тя се олюля и залитна назад.

— Добро момиче! — изрева Бруенор и се хвърли в атака, без да губи нито миг.

Ала само за миг, колкото му трябваше, за да стигне до нея, Чогуруга откачи една стъкленица от колана си и я изгълта на един дъх.

Още докато Бруенор замахваше, раните на людоедката започнаха да зарастват.

Джуджето изръмжа разярено.

— Проклети целителни отвари! — изрева той и заби брадвата си в бедрото на Чогуруга.

Човекоядката начаса откачи нова стъкленица и я поднесе към устните си. Джуджето изруга още по-ядосано.

В този миг огромна, черна фигура прелетя покрай Бруенор и връхлетя върху човекоядката.

Чогуруга размаха ужасено ръце, когато ноктите на Гуенивар се забиха в лицето й, а острите й зъби потънаха в плътта й.

Тя пусна стъкленицата, която издрънча върху каменния под, но не се счупи, пусна и оръжието си и като сграбчи Гуенивар с две ръце, се опита да я откопчи от себе си.

Ала ноктите на пантерата се бяха впили толкова дълбоко, че успееше ли Чогуруга да я отскубне от себе си, щеше да изгуби половината си лице. А и Бруенор също не бездействаше, ами нанасяше удар след удар по краката и долната част на тялото й.

Силен грохот съвсем наблизо накара Бруенор да се обърне, тъкмо навреме, за да види как мечът на Кати-Бри потъва в плътта на Чогуруга, посичайки дори костите й.

Людоедката се свлече на пода.

В същия миг Щитозъб строши черепа на последното чудовище и то се строполи върху мъртвия си другар.

— Насам! — извика Морик откъм вратата и посочи един коридор, който се изкачваше нагоре.

Бруенор се позабави малко, за да изчака Кати-Бри, която се бе навела да вдигне изпуснатата от Чогуруга стъкленица.

— Само да разбера кой продава подобни неща на людоеди, ще го направя на парчета! — гневеше се джуджето.

В другия край на стаята Морик неволно прехапа устни. Отлично знаеше откъде са се взели отварите, тъй като с очите си бе видял алхимическата работилница на Белани.

Приятелите поеха по коридора, в който се намираха покоите на Шийла Крий. Мъчителен стон, долетял иззад една от петте врати, привлече вниманието им и Бруенор, с типичен джуджешки финес, я изкърти, без да му мисли много-много.

Там, смъртно ранени, лежаха Дризт и Ле’лоринел.

Кати-Бри нахлу в стаята веднага след Бруенор и се насочи право към Дризт; той обаче вдигна ръка.

— Спаси я! — немощно помоли той. — Трябва да я спасиш!

После се свлече, в безсъзнание на пода.

* * *

Уолфгар спря на прага, изгубил ума и дума от ужас, ала Морик дори не забави крачка, а се втурна право към покоите на Белани, молейки се тя да не е запечатала вратата с някой междупространствен портал.

Нахлу в стаята и се закова на място, когато наблизо някой изписка уплашено. Обърна се и видя един полуръст да се измъква от примката на лепкава, магическа мрежа.

— Кой си ти? — попита Риджис и побърза да извади рубинения медальон. — Виж какво си имам!

— Къде е магьосницата? — нетърпеливо попита Морик, без дори да забележи вълшебния камък.

Риджис посочи вратата, която водеше към скалната тераса, и Морик хукна натам. Полуръстът сведе поглед към медальона и се почеса по главата, чудейки се защо ли този път не бе подействал. Добре поне, че дребният мъж очевидно бързаше твърде много, за да се занимава с него.

* * *

Кати-Бри спря, смутена от болезнената настойчивост в гласа на приятеля си и изненадващата му молба. Тя се обърна към падналата девойка, чието дишане бе също толкова мъчително, колкото това на Дризт, сякаш всеки дъх можеше да й е последен.

— Как ли пък не! — изрева Бруенор и грубо изтръгна стъкленицата от ръцете на дъщеря си.

Кълнейки люто, той отиде при приятеля си и изля лековитата отвара в гърлото му.

Дризт се разкашля и дишането му начаса стана по-леко.

— Гоблините го взели! — отчаяно извика Кати-Бри и като изтича до Ле’лоринел, внимателно повдигна главата й от пода и се вгледа в очите й.

Безжизнените й очи.

Ле’лоринел издъхна в мига, в който Дризт До’Урден отвори очи.

— Елате бързо! — повика ги Риджис от вратата, но онемя, виждайки Дризт да лежи на пода, тежко ранен.

— Какво става, Къркорещ корем? — попита Бруенор.

— М-м-магьосница — заекна Риджис, без да може да откъсне поглед от Дризт. — Ъ-ъ-ъ… Морик тръгна след нея.

И той махна с ръка зад себе си, без да отделя очи от елфа.

Уолфгар веднага се втурна натам, а Бруенор повика Кати-Бри, която тъкмо коленичеше край Дризт.

— Вземи си лъка! Ще имаме нужда от него!

Младата жена отправи безпомощен поглед към Дризт, разкъсвана от колебание, ала Бруенор я дръпна.

— Върви! — настоя той. — Не ме бива да убивам магьосници. Лъкът ти ще ни свърши къде-къде по-добра работа.

Кати-Бри се изправи и изтича навън.

— Викай, ако се мерне някой людоед! — догони я гласът на Бруенор.

* * *

Белани, която с мъка бе успяла да се спусне по южния склон на могилата, изруга тихо, когато видя „Кървавия кил“ да се отдалечава заедно с отлива. Палубата беше пълна с пирати, сред които ясно се открояваше Шийла Крий — ранена, но не и прекършена, тя раздаваше заповеди на екипажа.

Белани начаса подхвана магия, която щеше да я пренесе до кораба. Почти бе свършила и тъкмо изричаше последните думи от заклинанието, когато някой я сграбчи изотзад.

Ужасена, тя се обърна и видя ухиленото лице на Морик, който я бе хванал през кръста.

— Пусни ме! — нареди Белани.

— Недей! — поклати глава Морик. — Недей. Моля те.

— Глупако! — извика Белани, мъчейки се да се отскубне. — Те ще ме убият! Можех да те довърша, но не го сторих! Можех да довърша и полуръста, но…

Гласът й изведнъж заглъхна, когато на пътеката се появи огромният варварин.

— Какво направи! — съкрушено простена Белани.

— Нима не пожали живота на полуръста? — попита Морик.

— Нещо повече! Сама го освободих от магическата примка! — предизвикателно отвърна Белани, но после млъкна, защото Уолфгар вече беше при тях и я гледаше заплашително.

— Коя е тя? — свирепо попита той.

— Страничен наблюдател и нищо повече — увери го Морик. — Невинна е.

Уолфгар присви очи и изпитателно се взря в лусканеца и непознатата жена, а по лицето му се изписа неприкрито недоверие.

Само че по-рано този ден Морик му бе спасил живота и варваринът не каза нищо.

Внезапно очите му се разшириха — беше забелязал бързо отдалечаващия се кораб. Без да губи и миг, той скочи върху една скала, за да вижда по-добре, и вдигна Щитозъб над главата си с намерението да го хвърли.

Ала „Кървавия кил“ бе твърде далеч.

В този момент се появи Кати-Бри и начаса се прицели.

— Червенокосата — посъветва я Морик, при което Белани го смушка в ребрата и го изгледа намръщено.

В действителност, Кати-Бри вече се беше прицелила в Шийла Крий, която се забелязваше отдалеч, но после се разколеба и вдигна глава, за да се огледа по-добре. По високите вълни, които се разбиваха в кораба, разбра, че заливът е пълен с подводни скали — изискваше се голямо умение, за да се изведе корабът в открито море невредим.

Младата жена отново вдигна лъка си, плъзвайки изпитателен поглед по палубата.

Миг по-късно откри щурвала и кормчията и стреля.

Пиратът се олюля и се свлече на земята, без да пуска щурвала, който се завъртя рязко.

„Кървавия кил“ се люшна на една страна и направи остър завой. От всички страни към щурвала се завтекоха моряци, в отчаян опит да го овладеят.

Изведнъж нещо изскриптя зловещо — корабът бе налетял върху остра подводна скала, и тласкан от вятъра в платната и отлива, не можа да спре. Корпусът се пропука от носа до кърмата.

Мнозина бяха изхвърлени през борда от страховития удар, други сами наскачаха в ледените води, когато корабът започна да се разпада под краката им, трети отчаяно се вкопчиха кой където свари, борейки се за живота си.

Насред целия този хаос Шийла Крий стоеше гордо изправена, без да сваля предизвикателен поглед от Кати-Бри.

После и тя бе погълната от мразовитите вълни и единствено треските, които останаха да се носят по повърхността на морето, говореха, че допреди малко там е имало кораб.

Малцината, които успяха да се спасят от ледената прегръдка на водата, както и онези, които изобщо не се бяха качили на борда — людоеди, полулюдоеди и хора, — нямаха никакво намерение отново да се изправят срещу разгромилия ги враг.

Битката за Златния залив беше спечелена.