Дороти Гарлок
Търсещи сърца (23)

Епилог

3 юни

Вчера, на втори юни 1859 година, пристигнахме в Ел Пасо. Сградите в този град са кирпичени, повечето построени по брега на Рио Гранде, а срещу тях е Мексико. На северната страна има няколко селища. Преди два дни минахме през форт Куитман, но се спряхме там, защото гарнизон войници ни предложи ескорт до Ел Пасо. Записвам първо това, но то е доста незначително в сравнение със следващите ми записки. Всички онези, които пострадаха в боя, се възстановиха. Лора Фостър, която възвърна зрението си, е добре. Ще продължи да носи затъмнените очила, които доктор Хук измисли за нея. Рейф Бланчет пък ги измайстори.

Този следобед ще се състоят три сватби. Лора Фостър ще се омъжи за Бък Гарет, скаута на кервана. Аз, Такър Хюстън, ще се омъжа за Лукас Стийл, водача на кервана ни. Доктор Мери Хук и Рейф Бланчет днес сутринта съобщиха на господин Стийл, че също искат да се оженят. Тук ще добавя и една лична забележка за всички онези, които не са били на това пътуване, и дори за нас, когато се връщаме назад в спомените. Нещата сякаш се случваха много бързо. Но тук, насред прерията, ние се борехме за оцеляване, всеки един ден ни се струваше цяла вечност. В прерията човек започва да цени повече живота, защото тук той е случайност. По-лесно е някак си да се различат съществените неща в живота от маловажните.

 

14 юли

Почти три месеца след като напуснахме форт Уорт, Тексас, ние пристигнахме в Купърстаун, Калифорния. Градчето е разположено сред тучна долина, между две високи планини. Господин Стийл спря кервана за един ден извън града и всички жени се изкъпаха, измиха си косите и си облякоха официалните дрехи, които не бяха слагали от сватбите в Ел Пасо. Хората се вълнуваха открито, след като бяха пропътували стотици мили през пустошта в търсенето на една мечта. Но сега всички тези жени са по-силни, по-уверени в себе си, сърцата им са изпълнени с радост, но са стъпили твърдо на земята.

 

15 април 1860

Това са последните ми записки в този дневник. Чаках една година, за да запиша тези събития. Когато бъдещите съпруги пристигнаха в Купърстаун, бяха настанени в бараки, временно построени за тая цел. Организираха се няколко събирания, за да може самотните мъже да се запознаят с тях. Никой не насилваше жените да си избират съпрузи, но въпреки това след месец в града не остана нито една неомъжена жена. Ема Колинс се омъжи за фермер, който обича деца. Госпожа Шафер също си взе мъж, който прие детето й. Всички смятаха, че Мустанг ще се бори за ръката на Лоти, но тя се омъжи за един едър германец, който реши да открие линия за превоз на товари. Купърстаун се сдоби с учител в лицето на Рейф Бланчет, а докторът в градчето е нашата Мери. Семейство Тейлър си построиха нова красива къща и господин Тейлър смята да навлезе в банковия бизнес.

Извикаха Лора и Бък Гарет в ранчото на дядото на Бък. Старецът бе вече немощен, на смъртно легло. Бък Гарет наследи огромното имение и сега е богат и влиятелен човек в Калифорния.

Лукас Стийл и аз, Такър Стийл, купихме земя в съседство с имението Лоралита, както Бък преименува ранчото в чест на жена си. Ние си строим дом. Засега живеем само в една стая, но плануваме да завършим до месец строежа на къщата ни на два етажа; тогава ще се появи детето ни. Често се виждаме с Лора и Бък. Лора също чака дете през лятото.

Плануваме да направим събиране с всички хора, които направиха с нас това пътуване на запад. На събирането ще прочета този дневник и ще разкажа неща, които засега съм споделила само със съпруга си.