Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (7)

6.

Здрачът донесе оживление в селото, когато жените започнаха да приготвят вечерята. Шанън, инструктирана от Враната, приготви пържени питки от брашното, което беше смляла по-рано. Когато яденето беше готово, Бесният вълк се върна в типито и остана да седи в стоическо съзерцание, докато Шанън му сервираше. Тя чувстваше тъмните му очи да я следят — проницателни, неразгадаеми, напрегнати — и потръпна. Отвращение се надигна в гърдите й и паниката едва не я парализира.

Бесният вълк беше така потопен във фантазиите си за Шанън, че не чу шума пред типито и високите, развълнувани гласове. Дори Враната като че ли не обръщаше внимание на врявата, ревността й я караше да забрави всичко, с изключение на вниманието на Бесния вълк към бялата жена.

— Остави ни! — изръмжа Бесният вълк към Враната, махвайки рязко с ръка.

Със злобен поглед, отправен към Шанън, Враната се извърна и излезе от типито.

— Не! Не си отивай! — извика Шанън, смръзната от ужас.

Не разбра какво беше казал Бесният вълк, но когато Враната излезе, всичко й стана ясно. О, да, разбра, но нямаше да се подчини без борба.

Поглеждайки към входа, Шанън взе внезапно решение. Събрала смелост, тя изскочи от типито, без да я е грижа къде ще отиде, само да е по-далече от Бесния вълк. В сърцето си знаеше, че няма молитва, която да я избави от него, нито да й помогне да напусне жива селото, но тичаше презглава, докато не се натъкна на едни широки бронзови гърди и две ръце, които я хванаха като със стоманени клещи. Накъсан вик се изтръгна от гърлото й.

 

 

Блейд влезе в селото няколко часа след Бесния вълк и Шанън. Знаеше съвсем точно къде е отишъл Бесният вълк. Тъй като беше прекарал много щастливи години там с майка си и баща си, той знаеше точно се намира селото. Последните лъчи на залязващото слънце се отразяваха в широките му бронзови гърди, обутите в еленови мокасини крака бяха здраво прилепнати към хълбоците на сивото пони. Лицето му беше добило мрачно изражение, очите бяха тъмни и заплашителни.

Хората гледаха любопитно как Блейд влиза в селото, някои бяха враждебно настроени, но повечето просто любопитстваха. Бяха минали десет години, откакто за последен път бяха видели Суифт Блейд, а през тези години младежката му фигура, макар и все така силна и здрава, беше съзряла в прекрасно настроена машина от мускули. Той яздеше с неподражаемото умение на сиуксите, тялото му беше част от животното, движенията му бяха плавни и изящни. Стойката му беше горда, а бялата кръв у него си личеше в светлия оттенък на кожата му и в лекото къдрене на гъстата черна коса.

Внезапно един висок млад мъж излезе от тълпата.

— Суифт Блейд!

Широка усмивка раздели пълните устни на Блейд, когато прехвърли един дълъг крак над врата на Боец и се плъзна от широкия му гръб. Едно от децата веднага се спусна, за да поеме юздите, и отведе настрана животното.

— Хубаво е да те видя, Скачащи бизоне — топло го приветства Блейд. — Минаха много луни.

Двамата мъже се прегърнаха, стиснаха си ръцете и се затупаха взаимно по гърбовете.

— Майка ти и дядо ти чакаха да се върнеш.

— Как са те?

Скачащият бизон грейна.

— Отсъди сам, те идват.

Оставяйки Жълтото куче зад гърба си, Пеещ дъжд се втурна със сияещо от радост лице към сина си. Всеки ден се беше молила на Уакан Такан той да се върне жив и здрав и най-накрая молитвите й бяха чути. Блейд протегна ръце и Пеещ дъжд се озова в здравата прегръдка на сина си.

— Майко — изрече той с достойнство. — Съжалявам за татко.

Със стоически индиански фатализъм Пеещ дъжд изрече:

— Той умря храбро, синко. Уби гризлито, но раните му бяха смъртоносни. Живя само няколко часа.

Жълтото куче стигна до Блейд и уморените му очи блеснаха в нескривана гордост.

— Добре дошъл у дома, сине на дъщеря ми.

— Благодаря, дядо — отвърна Блейд. Той много обичаше този мъдър старец.

— Завинаги ли се връщаш?

— Бесният вълк тук ли е? — запита Блейд, нарочно пренебрегвайки въпроса на Жълтото куче.

Жълтото Куче и Пеещ дъжд размениха угрижени погледи.

— Защо търсиш Бесния вълк? — запита Пеещ дъжд.

— Той открадна моята жена.

— Твоята жена! — повтори Пеещ дъжд зашеметена. — Бесният вълк каза, че е откраднал Малката Жар птица от един керван.

— Така е — изрече сурово Блейд. — Като последен страхливец открадна Шанън, след като му казах, че не може да я купи. Като среднощни крадци са дошли и са взели това, което е мое.

Обърна се и изгледа Скачащия бизон с обвиняващи очи.

Скачащият бизон пристъпи напред с възмутено изражение и високо вдигната глава.

— Аз не яздя с тези луди глави. Следвам законите на Жълтото куче и съвета.

— Радвам се да го чуя. — После Блейд се обърна към Жълтото куче. — Къде е отвел моята жена Бесният вълк?

Очите му бяха решителни, тонът — непоколебим.

Надяваше се Шанън да го подкрепи. Единствената надежда да я измъкне от хватката на Бесния вълк беше като предяви претенциите си върху нея. Молеше се Бесният вълк още да не я е взел със сила. Това не само щеше да усложни още повече мисията му, но и се тревожеше как ще се отрази на духа на Шанън. Това беше една от чертите й, на които най-много се възхищаваше.

Жълтото куче посочи към типито на Бесния вълк точно когато Враната изскочи оттам невероятно разгневена. Блейд погледна към дядо си за потвърждение. Старият вожд кимна и младия мъж се понесе натам. Беше направил няколко крачки, когато Шанън излетя от типито с див поглед и лице, изкривено от ужас. Бесният вълк тичаше подир нея. Накъсан вик се изтръгна от гърлото на Шанън, когато Блейд я грабна в прегръдките си и я притисна към голите си гърди. Ръцете му я обгърнаха като стоманени въжета, когато нежното й тяло се притисна към неговото, и нещо дълбоко и силно разтърси цялото му тяло.

— Шанън — изрече той. — Малка Жар птица — повтори, опитвайки се да я успокои, без да я плаши. Бесният вълк вече беше свършил чудесна работа в това отношение. — Не се бори с мен.

Шанън едва чу гласа, докато продължаваше да се бори със задържащите я ръце. Силата на мъжа беше неимоверна, мощните му, изпъкнали мускули с лекота възпираха усилията й.

— Шанън — повтори Блейд.

Тя замръзна. Блейд! Блейд беше дошъл да й помогне. Тя се отпусна, дълбокото облекчение превърна мускулите й в желе. Но после осъзна, че нищо не се е променило, когато Бесният вълк, който я следваше, грубо я дръпна от ръцете на Блейд. Беше решен да я има на всяка цена.

Блейд усети момента, когато Шанън го разпозна, защото тя се остави в ръцете му. Искаше да й каже, че всичко ще бъде наред, копнееше да я запита дали Бесният вълк й е сторил нещо… но нямаше време. Бесният вълк я издърпа от ръцете му и изви уста в заплашителна гримаса.

— Малката Жар птица е моя — изръмжа предизвикателно той.

— Нямаш право — възрази Блейд. — Малката Жар птица е моята жена. — Обръщайки се към Шанън, той я запита: — Бесният вълк направи ли ти нещо, Шанън?

— Н-не — заекна тя.

Колкото и да се опитваше, трудно й беше да повярва, че Блейд е пристигнал толкова бързо. Той си пое дъх на пресекулки.

— Слава богу.

— Блейд, не му позволявай да ме вземе — замоли се Шанън, осъзнавайки, че Блейд и Бесният вълк спорят за нея. — Кажи ми какво става.

Понеже не разбираше какво говорят, това правеше положението й още по-отчаяно.

— Всичко е наред, Шанън — обясни Блейд, преминавайки с лекота на английски. — Казах им, че ми принадлежиш, че Бесният вълк не може да те има.

Шанън се замисли над думите му, интензивността на неговия поглед молеше… не, изискваше помощта й. Дълбоко в себе си тя знаеше, че той се опитва да й каже нещо… нещо жизненоважно за оцеляването й. Ако искаше да се измъкне от това непоносимо положение, трябваше да се довери на Блейд. Поради някаква необяснима причина, й изглеждаше наложително да се обяви за негова жена.

Помъдрял от тежестта на годините, Жълтото куче интуитивно усети объркването на Шанън. Запита я на неуверен английски:

— Внукът ми истината ли казва? Ти негова жена ли си?

— Внук! Блейд е твой внук? — запита зашеметена Шанън.

— И мой син — добави Пеещ дъжд, пристъпвайки напред. Майчинската гордост внасяше мекота в гласа й и необикновен блясък в очите й.

— Отговори на дядовия въпрос, Шанън — настоя Блейд.

Говореше с нисък, напрегнат тон, който изискваше пълно подчинение на волята му.

Шанън се поколеба за един кратък миг, преди да отговори:

— Блейд не лъже, аз съм негова жена.

Едва не се задави от тези думи.

— Тя лъже! — нападна я Бесният вълк, стискайки още по-силно ръката й. — Наблюдавах кервана много слънца подред и нито веднъж Суифт Блейд не сподели постеля с Малката Жар птица. Тя пътува с друг мъж, с неговата жена и бебето им. Спи сама всяка нощ. — Той изпрати буреносен поглед към Блейд. — Наистина ли вярваш, че такъв мъж като Суифт Блейд ще позволи на своята жена да спи сама?

— Не разбираш обичаите на белите — отвърна Блейд без никакво смущение. — Малката Жар птица е моя жена, но ако нейните хора заподозрат това, ще я презират и ще странят от нея. Белите жени не спят с метиси.

Бесният вълк изглеждаше объркан и Блейд използва смущението му, за да продължи:

— Ще заведа Малката Жар птица при нейните хора.

И решително изтръгна ръката на Шанън от хватката на Бесния вълк.

Той избухна в безподобен гняв.

— Не! Малката Жар птица е моя. С нея ще създадем силни синове.

— Тя може би вече носи моите — намекна Блейд.

Двамата мъже сякаш бяха готови взаимно да се разкъсат и може би точно така щеше да стане, ако Жълтото куче не се беше намесил.

— Спрете! Съветът на старейшините ще реши кой ще вземе Малката Жар птица. Бесният вълк трябва да се придържа към племенните закони, докато живее в селото ни. Както и ти, Суифт Блейд. Никой не е над нашия закон.

Сиукският народ беше разделен на няколко независими племена, не обединени от централно управление. Те рядко се съюзяваха, дори по време на война, макар, че говореха един и същи език и имаха еднакви обичаи и вярвания. Всяко племе се делеше на села, всяко село се управляваше от вожд, уважаван и почитан само докато личните му качества пораждаха уважение и страх. Понякога властта на вожда беше абсолютна, нерядко съветът на старейшините влияеше върху решенията му. Тъй като това решение засягаше внука му, Жълтото куче благоразумно реши да свика събрание, за да му помогне да вземе справедливо решение. Благодарение на правилните си преценки, смелостта и почтеността, застаряващият вожд все още управляваше своето село. Сиуксите, които неспирно странстваха и зиме, и лете, го обичаха и уважаваха, изключение бяха само мъже като Бесния вълк, който искаше да узурпира властта му.

— Вземи Малката Жар птица в твоето типи, дъще — нареди Жълтото куче. Пеещ дъжд се приготви да изпълни заповедта му. — Съветът ще реши този проблем, когато се събере утре.

Пеещ дъжд нежно хвана Шанън за ръката.

— Ела.

— Къде ме водиш? — запита Шанън, отправяйки безмълвна молба към Блейд.

— Върви с Пеещ дъжд, Шанън — насърчи я той. — Майка ми ще се погрижи да не ти се случи нищо лошо, докато съдбата ти не бъде решена от съвета.

— Няма какво да се решава — възрази упорито Шанън. — Искам да си вървя.

— Не е толкова просто — опита се да й обясни Блейд.

— Съветът ще реши в моя полза — провъзгласи на висок глас Бесният вълк. Арогантният му тон и огромното му самодоволство оставиха лош вкус в устата на Блейд. — Не можеш да претендираш за жена, с която никога не си спал — настоя той. — Аз съм единственият, който ще легне между белите й бедра и ще положи главата си върху меките й гърди.

Той се извърна рязко и се отдалечи.

Дръзките думи на Бесния вълк изтръгнаха възмутено изръмжаване от устата на Блейд. Той много добре осъзнаваше, че решението може да бъде в полза на противника му, ако запитат направо Шанън дали Блейд е спал с нея и ако тя се запъне или не отговори достатъчно бързо. Интуитивно усещаше, че не е особено умела в лъжите и че старейшините са достатъчно мъдри, за да разберат разликата между лъжа и истина.

— Чакай ме да се върна, синко. Имаме да говорим за много неща — каза Пеещ дъжд, докато отвеждаше Шанън.

Блейд кимна и очите му последваха Шанън, която вървеше нерешително до Пеещ дъжд. Тя погледна назад веднъж с такава молба в очите, че сърцето му едва не се пръсна.

Той беше толкова погълнат от спора си с Бесния вълк, че не беше забелязал колко очарователна изглеждаше Шанън в индианското си облекло. Всяка линия и извивка на гъвкавата й фигура се движеше с плавна грация под едничката й дреха. Благодари на Бога, че беше пристигнал навреме, за да я спаси да не бъде изнасилена от Бесния вълк.

Блейд усещаше настоятелна потребност да защити и успокои Шанън. Два пъти едва не се беше любил с нея, но навреме се беше осъзнал. Тя не се нуждаеше от един метис да й усложнява живота, но жаждата да я притежава го тормозеше като нестихваща болка в слабините. Не само копнееше да вкуси нейната невинна сладост, но искаше и да я успокои, да удовлетвори всяко нейно желание. Господи, помисли той, поразен от насоката на мислите си. Ставаше сантиментален на стари години.

 

 

— Какво ще стане с мен? — обърна се Шанън към Пеещ дъжд, докато се настаняваше на постелката в типито на индианката.

Стъмняваше се и Пеещ дъжд се зае да пали огън. Щом свърши тази работа, клекна до Шанън и заговори с успокояващ тон:

— Съветът на старейшините ще се събере утре и ще реши съдбата ти. Опитай се да не се безпокоиш. Сигурна съм, че ще решат в полза на Суифт Блейд.

— Да се опитам да не се безпокоя! — повтори Шанън вцепенено. — Може да ме дадат на Бесния вълк. Къде е Блейд? Защо не мога да го видя?

Пеещ дъжд се усмихна потайно. Винаги се беше надявала, че красивият й син ще си намери жена, също толкова силна и смела като него, и беше удовлетворена, че е избрал жената, наречена Шанън.

— Става късно, Малка Жар птица. Легни да спиш. Трябва да се доверим на старейшините, че ще вземат правилното решение. Преди да се произнесат, ще бъдеш повикана, за да отговориш на няколко прости въпроса. Важно е да отговориш честно, защото старейшините са мъдри мъже и лесно различават истината от лъжата.

— Какви въпроси? Какво трябва да кажа?

— Трябва да кажеш каквото ти е на сърцето — посъветва я Пеещ дъжд. Двусмисленият й отговор не успокои особено много страховете на Шанън. — Сега ще отида да поговоря със сина си.

— Не, не си отивай!

— Нищо лошо няма да ти се случи тук. Десет дълги години не съм виждала Суифт Блейд.

— О — пророни тихо Шанън.

Колко егоистично бе от нейна страна да задържа Пеещ дъжд, когато тя копнееше да поговори насаме със сина си.

След като индианката излезе, Шанън се излегна на постелката, благодарна за отсрочката, независимо колко кратка щеше да бъде. Не след дълго клепачите й се затвориха, денят беше дълъг и тежък, а не беше спала много през изминалите четиридесет и осем часа. Всичко, което успя да направи, преди да заспи, беше да благодари на бога с кратичка молитва, че е пратил Блейд при нея, и да го помоли за прошка, че се е съмнявала в него.

 

 

Пеещ дъжд се усмихна на сина си с неимоверна гордост. Той беше заминал като малко момче, а се беше върнал като силен войн, красив, мъжествен, здрав. Тя боязливо докосна лицето му, нежните й кафяви очи предаваха без думи любовта й.

— Променил си се, синко.

— Станах мъж, майко. В последните десет години научих обичаите на белите, за да доставя удоволствие на баща си.

— Той щеше да се гордее с теб, точно както и аз — изрече Пеещ дъжд. Дълбока скръб оцветяваше думите й. — Беше доволен от решението ти да се присъединиш към войната на белите. Не вярваше в робството. Ще останеш ли?

— Не мога да остана, майко. Имам важна задача от Великия баща във Вашингтон — обясни предпазливо Блейд. — Много хора зависят от успеха ми. Не мога да ти кажа нищо повече и ти не бива да говориш пред никого за това, което току-що ти казах.

— Няма да кажа нищо, синко — обеща Пеещ дъжд. — В опасност ли си? — Блейд се поколеба достатъчно дълго и мълчанието му беше достатъчен отговор. — Моля те, внимавай, Суифт Блейд.

— Не съм загубил сиукските си умения, майко — усмихна се хитро той.

— Ами момичето? Бесният вълк е решен да го вземе.

— Знам — отвърна мрачно Блейд. — Надявам се съветът да реши в моя полза.

— Малката Жар птица наистина ли е твоя жена?

— Казах го, нали?

— Суифт Блейд, знаеш какво имам предвид — смъмри го нежно Пеещ дъжд. — Тя трябва да каже истината, когато я попитат дали си я завел на постелята. Боя се, че ти каза това само за да я спасиш от Бесния вълк. — Тя изгледа внимателно сина си. — Само ако кажеш истината, ще можеш да предявиш претенции. Но ако нейният отговор е „не“ или съветът реши, че тя лъже… — Изречението й остана недоизказано. — Можеш ли да бъдеш съвършено сигурен, че съветът ще й повярва, ако отговорът й бъде „да“?

Блейд замълча, премисляйки заплашителните думи на майка си. Това, което тя искаше да му каже, не му убягна. Съобщението, което се опитваше да предаде, беше, че ще повярват на Шанън само ако Блейд наистина е спал с нея. Старейшините щяха да познаят истината, щом я чуят. Господи! Смееше ли? Смееше ли да поиска такова невъобразимо нещо? Тялото му се втвърди само като помисли за това. Шанън щеше ли да го намрази дори само задето е предложил нещо толкова възмутително? Измъчвайки се от угризения, той реши, че това е единственото, което може да измисли, за да попречи на Бесния вълк да я вземе.

— Права си, майко — призна Блейд.

Капки пот избиха по челото му и устата му пресъхна. Знаеше, че онова, което трябва да направи, е грешно, но нямаше избор.

Пеещ дъжд се вгледа в лицето на сина си и разбра, че той ясно осъзнава какво трябва да стори. Беше доволна, че е изпълнила дълга си. Сега от Блейд зависеше, да намери начина. Не че желаеше това за Малката Жар птица, но нейната съдба зависеше изключително от Блейд.

— Върви сега, синко. Ще поговорим утре. — Нежните й кафяви очи се взряха в лицето на Блейд, предавайки му безмълвно послание. — Аз ще спя в типито на Жълтото куче.

Последните думи на Пеещ дъжд отекнаха като гръмотевица в мозъка на Блейд. Шанън щеше да бъде сама тази нощ!

 

 

Селото беше тихо. Дори кучетата бяха утихнали и заспали. Всички спяха — само не и Блейд. Той се приближи към типито, където спеше Шанън, безшумен като призрак. Отметна кожата, която закриваше входа, и се вмъкна вътре. Жаравата още тлееше в плиткото огнище и Блейд ясно различаваше фигурата на Шанън. Тя лежеше настрана и извивката на ханша й заедно с очертанието на тънката й талия подразни сетивата му. Дългите блестящи кичури кестенява коса се спускаха през лицето й в разкошно безредие и Блейд остана да съзерцава като хипнотизиран съвършената картина, която тя представляваше. После изражението на лицето му рязко се промени в мрачна решимост. Клекна до нея и леко я побутна по рамото.

Шанън се събуди с трепване, сънищата й бяха изпълнени с ужасни видения и предчувствия. Нямаше да си позволи да заспи тази нощ, ако Пеещ дъжд не й беше обещала, че няма да я безпокоят. Вярваше на майката на Блейд, но се запита дали не се излъгала, когато се намери рязко събудена и видя клекнала до себе си фигура. Първата й реакция беше да извика. Тогава позна Блейд.

— Блейд, изплаши ме! Какво правиш тук?

— Шанън — каза той нежно и настоятелно — искаш да си идеш оттук, нали?

— Разбира се. Какъв е този въпрос?

— Важен — настоя той. — Бесният вълк те иска и има само един начин да те спася.

— Господи, не си играй игри с мен! Знам, че си дошъл тук заради мен. Защо просто не можем да си тръгнем?

— Не е толкова просто, Шанън. Понеже дядо ми е вожд, сме длъжни да спазваме законите на племето. Но има начин, за да стане както искаме, трябва да правиш точно каквото ти кажа. Казах на Жълтото куче и на съвета, че си моя жена. Сега от теб зависи да ги убедиш, че говоря истината. Ще трябва да се явиш пред тях утре и да отговориш на въпросите им.

— Кажи ми какво да кажа — изрече тя с надежда. — Вече признах, че съм твоя жена, какво още мога да им кажа?

— Това, което сега ще ти кажа, може да те разсърди, но няма друг начин — изрече полека Блейд. — Ще те питат дали съм спал с теб. Само утвърдителен отговор ще те спаси от Бесния вълк.

Шанън се вцепени шокирана. Как е възможно някой да й зададе подобен въпрос?

— Не, няма да го направя! Освен това… не ме бива да лъжа. Те веднага ще разберат, че не е вярно. Никога не съм чувала подобно нещо.

— Индианците не следват законите на белите — възрази остро Блейд. — Съветът се състои от стари и мъдри мъже, свикнали да разпознават лъжите и заблудите. Можеш да им кажеш, че сме любовници, но ако не сме, те ще прочетат истината в очите ти. Освен ако…

Изречението увисна във въздуха, в очакване Шанън да схване мисълта.

Силна червенина плъзна по шията и лицето й.

— Освен ако… — едва чуто прошепна тя.

— … освен ако е вярно — изрече Блейд, изпускайки остро дъх.

— Блейд, не може да казваш… Не очакваш, че аз ще… Не! Няма да ти позволя!

Тя внезапно разбра.

— Толкова ли е немислимо да се любиш с дивак? Би ли рискувала с Бесния вълк?

Откровените въпроси на Блейд бяха по-смислени, отколкото Шанън би искала да си признае. Просто тя винаги беше смятала, че да правиш любов е нещо, което човек прави само ако има любов. Блейд щеше да вземе девствеността й поради напълно неуместна причина. Но имаше ли друга възможност?

— Няма ли друг начин?

— Боя се, че няма — отвърна той, омаян от играта на чувствата по красивото лице на Шанън. — Ти не си правила любов с мъж досега, нали?

— Разбира се, че не! — изфуча възмутено тя. — Това право принадлежи на съпруга ми.

На Шанън никак не й се искаше да си признае, че любенето с него не я плаши, даже напротив. Дори тази мисъл предизвикваше у нея тръпка на диво очакване. Тревожеше я това, че трябваше да позволи такъв интимен акт на мъж, който не е неин съпруг. Това несъмнено беше нещо, за което никога не се беше говорило в семейството й, защото нейното строго възпитание забраняваше интимност без брак, независимо поради каква причина.

— Съжалявам, Малка Жар птица, но трябва да стане така. Аз не съм неопитен, няма да те нараня. Дори може да ти хареса — добави Блейд с дяволито подсмихване.

Миг след това се изтегна до нея, на постелката от бизонска кожа.

— Не! Не мога — извика Шанън, като се дръпна назад. — Не бива така студено! Не е редно!

— Не, не е студено, Малка Жар птица — прошепна пресипнало той. — Мисля за това още от първия миг, когато те видях. Ако целувките ми не те отблъскват, защо да е различно за любенето с мен? Забрави, че съм индианец, и мисли за мен като за мъж… мъж, който те иска не само за да попречи на Бесния вълк да те вземе, но и защото си красива, чувствена жена, узряла за любов.

Той я целуна по очите, носа, мъничките изящни уши, после устата му се плъзна до шията й нагоре, за да плени устните й.

Шанън искаше да се противопостави, искаше да отрече, че думите му й въздействат по някакъв начин, но не можа. Не можеше да преброи колко пъти беше мислила за неговите целувки, как беше мечтала да лежи така в прегръдките му, знаейки, че е невъзможно. Беше нередно… ужасно нередно.

Но ако беше така, как би могло нещо толкова прекрасно да бъде грешно? Докато тялото й реагираше, умът й отхвърляше това, което Блейд правеше с нея, това, което щеше да се случи, и тя замръзна. Макар че главата й беше объркана, не можеше да приеме това, без да се противопостави.

— Не го прави, Блейд.

— Знаеш, че трябва.

— Разбирам, че мислиш, че е необходимо, но ще те намразя след това.

— Приемам го. Разбери, Малка Жар птица, ще направя всичко, за да те спася от Бесния вълк, дори ще живея с омразата ти.

— Това не променя нищо.

Блейд трепна, но продължи, сякаш не я беше чул.

— Вдигни ръце, ще ти помогна да свалиш роклята.

— Трябва ли?

— Моля те, Шанън, довери ми се. Не искам да живееш в страх от мъжете или брака заради това, което трябва да направя. Не искам да оставям белези от акт, който би трябвало да носи удоволствие. Позволи ми да го направя както трябва и ти обещавам, че когато се присъединиш към семейството си, физическата страна на брака няма да те плаши. Мрази ме, ако това ще облекчи съзнанието ти, но не се бори с мен.

Шанън преглътна конвулсивно. Вгледа се в потъмнялото лице на Блейд за един кратък миг, преди послушно да вдигне ръце и той да измъкне роклята над главата й. Ръцете му трепереха, докато полека оголваше тялото й. Толкова често си беше представял как ще изглежда гола, беше си мечтал да я държи в прегръдките си, да я люби, да се заравя в стегнатите, горещи гънки на женската й плът. Знаеше, че това е забранено за него, опитваше се да не мисли. Но сега, когато то щеше да се превърне в действителност, той се усещаше стимулиран, възбуден и толкова развълнуван, че не можеше да престане да трепери.

— Господи, ти си невероятна! — изрече той с благоговение. Сатенената повърхност на млечнобялата кожа, която току-що беше разкрил пред очите си, го накара да занемее. Блейд беше виждал много голи жени, но не и толкова красива като Шанън. Гърдите й бяха високи, зърната плътни и розови, зрели като първи летен плод и също толкова изкусителни. Краката й бяха дълга и гъвкави, тялото беше създадено за любов, за безкрайни часове нежно изследване.

С повече нежност, отколкото мислеше, че е възможно, Блейд обгърна гърдата й в дланта си, извличайки изумен стон от устните на Шанън. Дъхът й излезе накъсано и се ускори още повече, когато палецът му леко подразни розовото зърно. То щръкна безсрамно и Блейд се усмихна самодоволно.

— Харесва ли ти? — запита той.

Ръцете му я обгърнаха плътно и устата му замени ръката върху гърдата й. Тялото й се сгорещи и се вцепени на мига, тя осъзна, че плътта й се топи, докато той засмукваше зърната й, първо едното, а после другото.

— Д-да — призна тя виновно. — О, господи, да!

Устата му се отдели от гърдата, езикът се плъзна нагоре към ухото й, изследвайки, без да бърза, всяка извивка и вдлъбнатинка, карайки мислите й да се пръскат в замаяно объркване, докато ръцете му се местеха нагоре-надолу по гърба й. Тогава той намери устата й и погледът му плени нейния за най-кратката от всички секунди на света. Сетивата й сякаш замръзнаха, връхлетени от безброй усещания.

Върхът на езика му овлажни ъглите на устата й, карайки устните й да се разтворят, но Шанън не разбра.

— Отвори уста, Мажа Жар птица — прошепна Блейд срещу устните й.

И тогава езикът му нахлу в сладката влажност на устата й. Целувката му беше властно изискваща, но и толкова нежна, че Шанън едва осъзна, че му отвръща със същото. Ръцете му бяха като от желязо и камък, но толкова нежни, че тя се стремеше към прегръдката им.

Шанън усещаше ръцете му на гърдите си, чувстваше как галят голата й плът, дланите му бяха груби и болезнено възбуждащи срещу втвърдените зърна. Целувката му не приличаше на нищо, изпитвано от нея досега, предишните му целувки бяха просто детска игра, сравнени с това нахлуване в царството на сетивата й. Замаяна и изплашена от усещанията, които разпръсваха мислите й, Шанън направи храбро усилие да овладее посоката, която поемаше животът й.

— Блейд, недей, страх ме е!

— Отпусни се, Малка Жар птица, справяш се чудесно — заувещава я той, шепнейки на ухото й. — Не мисли, остави тялото си да говори вместо теб. То ми казва кое ти харесва, виждаш ли? — каза той, вземайки ръката й, за да я постави между краката й. — Усещаш ли как си се намокрила? Това ми казва, че си почти готова.

Тогава той я целуна отново, увличайки я в бездна от бушуваща страст. Когато тя откъсна уста от неговата, той изпъшка разочаровано, мислейки, че я е изплашил с необузданата си страст.

— Шанън — изстена той, — нека… нека…

Пръстите му се заровиха в косата й и той привлече отново устните й към своите. Ако някой му беше казал, че да се люби с Шанън ще бъде толкова прекрасно, нямаше да му повярва. С напрегнато от отчаяна нужда тяло, той отлепи устни от нейните, очаквайки страстта му да се уталожи, за да може да продължи. Беше й обещал удоволствие и държеше на думата си. Възползва се от кратката пауза, за да смъкне панталоните си, и когато се върна при Шанън, тя почувства твърдия натиск на мъжествеността му срещу корема си. Преодолявайки плахостта си, тя се осмели да погледне надолу, не толкова уплашена, за да не удовлетвори любопитството си.

— Гледай колкото ти сърце иска, Малка Жар птица — каза Блейд. Гласът му трепна развеселено и той й се усмихна така дяволито, че тръпка на неизмеримо вълнение пробяга по гръбнака й. — Искам да знаеш кое ще ти достави удоволствие.

В отчаян трепет Шанън не пожела да пита нищо, само притегли Блейд върху себе си. Усещаше се толкова гореща и влажна от допира на втвърдените си зърна до мускулестата му гръд. И тогава ръката му се озова между краката й, срещу меката й женска плът, галейки и изследвайки с дръзка властност и нежна загриженост. Топлината на неговото докосване я обгори с течния си огън. Той я галеше дръзко, дълбоко, налагайки ритъм, който я изгаряше, възглавничката на палеца му върху нежната й плът я оставяше слаба и трепетна, тя се притисна към него, когато усещането се превърна в сладка агония.

— Да, Малка Жар птица — изпъшка той накъсано, не можейки да сдържа нарастващото си желание. Не можеше да си спомни, кога някоя жена му е въздействала толкова дълбоко като Шанън. Какво правеше тази дива и красива южнячка толкова различна от всички други жени, с които беше спал, питаше се той. — Разтвори крака, Шанън.

Тя замръзна, когато огромният му горещ член се вмъкна между краката й. Как ще преживее това, запита се в кратък пристъп на здрав разум. Не би могла.

— Не! — извика тя, разтърсвайки глава.

Дръпна се, опитвайки се да избяга от безпощадния му натиск, но беше твърде късно… твърде късно…

— Да — отвърна Блейд, вече стигнал твърде далече, за да спре.

Движеше се нежно, бавно, дълбоко в нея. Тя почувства как той я изпълва и я разтяга с големината си. Остра болка между краката й я накара да подскочи в опит да го отмести от себе си. Никой не я беше предупредил, че толкова ще боли! Агонизиращ вик се изтръгна от устата й.

— Блейд, не мога да го понеса!

Той покри устата й с палеща целувка, изчаквайки болката да се оттече в пулсиращо смъдене. Не му се искаше да я наранява, но нямаше друг начин. Никакво количество нежност не би могло да изличи болката, която момичето изпитваше, ставайки жена.

Дрезгав стон се откъсна от гърлото на Блейд, когато горещата й влажна плът се сключи плътно около него. Навлезе изцяло в нея, с един бърз тласък я направи своя и започна полека да влиза и да излиза, дълбоко и сладко, използвайки цялата си сила, за да отложи освобождението си, докато Шанън не намери своето.

— Ти си моя, моя, моя — шепнеше той диво.

Щом болката отмина, Шанън изпита толкова интензивно удоволствие, че трябваше да прехапе устни, за да сдържи вика си. Не се беше надявала на такова нещо, не беше знаела, че съществуват такива чувства, дори, че са възможни. Мислите й се пръснаха, когато Блейд засмука и започна да облизва зърната й, всеки удар на езика му изпращаше диви вълни по продължението на нервите й, към онова място, където тялото му се съединяваше с нейното. Усещането, което той създаваше, я водеше неотменно към нещо… нещо…

— Блейд, какво става с мен?

С отчаян копнеж тя се вкопчи в твърдата плът на раменете му.

— И аз усещам същото, Малка Жар птица — изпъшка той. Невероятно благоговение оцветяваше думите му. — Съсредоточи се. Не мисли за нищо друго, освен за онова, което правя с теб, как ме усещаше да навлизам в теб. Господи, великолепна си! Толкова стегната и топла, и… толкова сладка. Пей ми, Малка Жар птица, пей ми любовната си песен.

Неговите думи, така еротични, толкова възбуждащи, хвърлиха Шанън в екстаз, нежните й стонове потъваха в устата на Блейд.

— Побързай — прошепна той трескаво срещу устните й. — О, Шанън, не знам дали мога да чакам.

Потънала в лабиринта на накъсаните си мисли, Шанън чуваше думите на Блейд, но не знаеше какво означават. Но тялото й се стремеше към една цел, към едно място, където никога дотогава не се беше озовавала. И тогава, учудващо, точно когато се отчая, че изобщо ще го намери, тя го откри. Тялото й се разтърсваше от усилието, крайниците й трепереха, тя се изви срещу него, запращайки го над ръба на бездната. Той нададе тържествуващ вик, навлизайки дълбоко в нея, и й даде семето си.

— Моя, Малка Жар птица, моя — повтаряше Блейд, отпускайки се върху нея в неизмеримо задоволство.