Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (15)

14.

Хладният прием на Шанън остави Клайв Бейли да се люшка в съмнения. Коледа дойде и си отиде. Шанън върна скъпия му подарък с учтива бележка и отклони предложението му да я придружи на новогодишния бал, като вместо това, избра да отиде заедно с един боязлив млад лейтенант, който не й поставяше никакви изисквания. За съжаление, Клайв успя да я притисне в ъгъла по време на танците за голямо нейно неудоволствие.

— Защо ме отбягваш, Шанън? — запита той, когато я намери сама в един рядък момент между танците.

— Аз… не те отбягвам — заекна тя, припомняйки си обещанието, дадено на Блейд.

— Забрави ли плантацията си? Имам средства да ти я откупя. Говорех сериозно, когато казах, че съм богат. Мога да ти го докажа, ако ми дадеш възможност.

Шанън не можа да отговори, защото следващият записан в тефтерчето й партньор, дойде да я покани на поредния танц.

По-късно, когато тя отиде да се освежи в стаята за дамите, там я пресрещна Клеър. Жизнерадостната брюнетка продължаваше да се държи с открита враждебност към Шанън, въпреки приятелските си отношения с по-възрастните жени.

— Пак накара всички мъже да тичат след теб — нападна я Клеър. — Надявам се, че си доволна.

— Нямаш причина да ревнуваш от мен — настоя Шанън.

— Да ревнувам! Това ли си мислиш? Не ставай смешна. Видях те да говориш с Клайв Бейли тази вечер. Изглежда, е лапнал по теб. Можеше да попаднеш и на нещо по-лошо, нали разбираш. Нямаш роднини тук, във форт Ларами, и ще направиш добре, ако се омъжиш за човека, стига да те иска. Или още се интересуваш от метиса?

— Нямам представа защо ме мразиш и наистина ми е все едно — отвърна Шанън. — Какво правя или с кого, не е твоя работа.

— Само че е. Не ми харесва начинът, по който Роналд те гледа, или начинът, по който флиртуваш с всеки офицер във форта.

— Въобразяваш си. Няма да взема лейтенант Гудман, ако ще и на поднос да ми го дават. Той е отговорен за непредизвикано нападение над невинни хора.

— Та това са индианци, за бога! Какво те кара да мислиш, че са били невинни?

— Блейд е намерил дядо си и е научил истината от него. Бесният Вълк не е бил в селото.

— Видяла си се с Блейд! — изсмя се многозначително Клеър. — Имаш си вземане-даване с метиса зад гърба ни. Родителите на твоите ученици няма да бъдат във възторг. Как ще се издържаш без работа?

Шанън искаше да изкрещи, че обича Блейд, да каже на света колко се гордее, че обича този изключителен мъж. Но имаше нужда от работата, а сега със сигурност не беше моментът да разкрива чувствата си.

— Ще изглеждаш много глупаво, ако предявиш обвинение, което не можеш да докажеш. Аз съм добра учителка и няма да ти бъде лесно да убедиш хората да ме уволнят.

Клеър изсумтя високомерно, осъзнавайки верността на думите на Шанън. Честно казано, тя наистина ревнуваше от тази малка вещица. Би дала всичко, само и само Блейд да погледнеше нея по този начин, както го беше виждала да гледа Шанън. От него лъхаше сила и сексуалност и Клеър завиждаше на жената, която изпитваше любов в прегръдките на такъв жизнен и агресивен мъж като Блейд.

Клеър не беше невинната девойка, за каквато я смятаха всички. Беше вкусила страстта още в ранна възраст, след като се беше отдала на един сластолюбив редник в поредното местоназначение на баща си. Оттогава гледаше да пази връзките си в тайна, заплашвайки, че ще каже, че е била изнасилена, ако историята се разчуе. Нарочно избираше млади войници, треперещи пред ранга на баща й, които се страхуваха от евентуалните последици, ако бъдеха разкрити. Даже лейтенант Гудман не знаеше за похожденията й, защото тя го беше накарала да повярва, че е отнел девствеността й първия път, когато се бяха любили. На Клеър й се искаше да прибави и Блейд към списъка си със завоевания, но той никога не беше показвал и най-малък интерес към нея като към жена.

— Ако ме извиниш, Клеър, партньорът ми ме чака.

Шанън стана и излезе от стаята. Ако погледите можеха да убиват, помисли тя, сигурно щеше да вади кинжали от гърба си.

 

 

Февруари 1868 донесе неочаквано затопляне в иначе ледената зима, за голямо удоволствие на Шанън. Но не само това я радваше, макар да беше шокирана от идеята. Слуховете, че на жените ще бъде позволено да гласуват, бяха плъзнали из Уайоминг като горски пожар. Добре известно беше, че щата се опитваше да привлича преселници, особено жени. Но много малко бяха склонни да се озоват лице в лице със суровите индианци от равнините и с тежките атмосферни условия.

Поразително беше, че идеята жените да гласуват стигна до такова диво, огромно място като Уайоминг, преди да бяха получили позволение да гласуват в другите, по-цивилизовани източни щати. Това беше много спорен проблем, широко разискван и от мъжете, и от жените. По принцип жените се отнасяха благосклонно към това намерение, но мъжкото население го осмиваше, защото това би накарало жените да напуснат домовете си и да нахлуят в доминирани от мъжете области.

Моли беше развълнувана от перспективата да гласува и помоли Шанън да й помогне да организира групи от жени, които да настояват за прокарването на избирателния закон. Макар че това беше само идея, в момента се говореше, че териториалният секретар Едуард Лий и законодателят Уилям Брайт подготвят такъв законопроект с надеждата да привлекат повече заселници. В цялата територия Уайоминг имаше по-малко от хиляда жени над десетгодишна възраст, а мъжете бяха почти, шест хиляди и сто.

На изток жени като Анна Дикинсън и красивата Редилия Бейтс, проповядваха продължително и упорито в полза на правата на жените и Моли таеше надежда, че един ден те ще дойдат и в Уайоминг да изнесат лекции.

Междувременно, Шанън се съсредоточи върху обучението на поверените на грижите й деца, наслаждавайки се на предизвикателствата на професията, за което никога преди не беше мислила. Тя знаеше, че майка й, Тък и по-малките й братя и сестри ще се гордеят с постиженията й, и си пожелаваше да бяха тук, за да я видят.

Шанън прекарваше доста време в неспокойни мисли за непокорния си брат Девлин. Той беше такава гореща глава, така невероятно непредсказуем и тя се надяваше, че не се е забъркал в някоя неприятност. Само ако баща й беше останал жив, за да крепи семейството около себе си, вместо… но беше вече твърде късно да мисли какво би могло да бъде положението.

Не минаваше ден, без Шанън да не мисли за Блейд. Беше ли оцелял в суровата зима? Имаше ли достатъчно храна и удобен подслон? Беше ли му топло? Усещаше ли липсата й, както тя усещаше неговата?

Един ден през март тя се отправи към факторията на Клайв Бейли малко преди часа за затваряне. Беше се захванала да пече хляб и откри, че няма достатъчно сол за тестото. Надяна палтото и обувките си и тръгна през калния плац към магазина. Знаеше, че е късно, но се надяваше факторията още да е отворена, защото искаше да сложи тестото да втасва, преди да си легне.

За свое смущение намери магазина празен, когато влезе вътре. Една лампа светеше, оставена на тезгяха, но Клайв не се виждаше никъде. Почти беше решила да вземе солта, която й трябваше, и да плати на Клайв на следващия ден, когато неясни гласове, долитащи от склада, привлякоха вниманието й. Естествено любопитна, тя се примъкна колкото посмя по-близо и се заслуша. Единственият глас, който разпозна, беше този на Клайв Бейли. Другият мъж говореше шепнешком, твърде тихо и тя не можа да разбере кой е.

— Искам си парите, Бейли… сега!

— Бесният вълк ме излъга, плати само половината от това, което обеща — отвърна хитро Бейли.

— Алчно копеле такова! Знам колко получи за оръжията и си искам моя дял.

— Аз поех целия риск — възрази Клайв.

— А аз направих така, че операциите ни да останат незабелязани. Отървах се от агента на правителството, когато любопитството му го отведе твърде близо до истината.

— Не съм единственият, когото разкритията му щяха да изобличат. Освен това — каза Клайв, — имам планове за парите. Ще се женя. След още едно пътуване на изток за още оръжия планирам да се установя в плантация на юг и да заживея като богат плантатор.

— Ще се жениш? Ти? Има ли някоя жена, която да те чака там, на изток?

— Не, не на изток — похвали се Клайв. — Ще се женя за Шанън Бранигън.

Дрезгав подигравателен смях беше отговорът на поразителното разкритие на Клайв.

— Ти или си глупак, или луд. Тя няма да те вземе, дори ако имаше два пъти повече пари в джоба си. Престани да шикалкавиш, къде са парите? Нямам време да споря с теб за моя дял от златото.

Шанън беше така шокирана от това, което чу, че остана замръзнала на място. Тя нямаше представа, че още един мъж е замесен в нелегалната авантюра на Клайв Бейли. Беше готова да се обзаложи, че нито Блейд, нито майор Ванс имаха представа за това. Кой би могъл да бъде? Някой от цивилните? Военен от форта? Майор Ванс със сигурност би искал незабавно да узнае за това развитие на нещата, каза си тя. Обърна се, за да излезе, но в бързината закачи една мотика, облегната на полицата. Тя се олюля и падна на пода.

— Какво става?

— Не знам — изсъска Клайв. — Стой тук и чакай да видя.

Шанън успя да стигне от другата страна на тезгяха, когато Клайв изхвръкна от вратата на склада.

— Шанън! Как влезе? Мислех, че съм заключил вратата. Търговията днес не беше много силна, затова затворих рано, за да подредя някои стоки в склада.

— Сигурно си забравил да заключиш вратата, Клайв — отвърна Шанън, преглъщайки нервно. Колкото и да се опитваше, не можеше да престане да хвърля бегли погледи към склада. — Беше отворено и влязох.

— Трябва ли ти нещо?

— Ами да… сол. Като не видях никого, реших сама да се обслужа и щях да платя по-късно. Закачих мотиката и тя падна на пода. Съжалявам, нещо лошо ли направих?

— Не, не, просто ме изненада. Както вече споменах, бях в склада, когато чух нещо. Помислих, че е крадец. Или някой от онези досадни индианци, които се навъртат във форта. Те са крадливо племе.

Той посегна зад гърба си и взе един пакет сол от рафта.

— Ето солта ти скъпа.

Шанън бръкна в джоба си, намери една монета и я сложи в ръката му.

— Благодаря. Е, аз трябва да тръгвам. Имам да пека хляб.

— Шанън — каза Клайв, снишавайки гласа си до шепот, — помисли ли по предложението ми? Защо ме отбягваше през последните седмици?

Тя се приготви да отговори сопнато, но после се замисли. Внезапно й хрумна, че може да помогне на Блейд и майор Ванс, независимо дали им харесва или не. Тя беше единствената, която знаеше за втория човек, замесен в контрабандата на оръжия и би могла да научи нещо повече, ако се престореше, че се интересува от брачните планове на Клайв.

— В действителност, доста помислих над предложението ти — изрече тя полека. — Не искам да прекарам остатъка от живота си в бедност. Това, което ми предлагаш, ме изкушава. Не съм те отбягвала нарочно, просто ми трябваше време, за да помисля, без някой да ми влияе.

— Значи ще се омъжиш за мен? — изграчи въодушевено Клайв и очите му блеснаха възбудено.

Беше си мечтал да притежава кестенявата красавица още от момента, когато я беше видял за първи път.

— Ще ти отговоря на пролетния бал другата седмица — отвърна неопределено Шанън. Дотогава тя и майор Ванс със сигурност щяха да имат всички необходими доказателства, за да осъдят и обесят Клайв Бейли и тайния му съдружник. — Но ще ти кажа нещо — намекна тя игриво. — Твоето предложение е много привлекателно. Да стоя сама в тази пустош не е особено приятно. Сега трябва да вървя, Клайв.

Той я изпрати до вратата. Тя беше смутена, когато той я привлече в прегръдките си и я целуна жадно. Първата й реакция беше да му издере очите, за да я пусне, но се въздържа. Жена, която казва, че ще помисли върху брачното предложение на един мъж, не би трябвало да изпитва отвращение от прегръдката му. Затова се направи, че я е приятно и изтърпя целувката му до края. После се отдели от него и изхвръкна от магазина.

Бейли заключи вратата зад Шанън и се върна бързо в склада с глупашка усмивка, залепена на лицето му.

— Какво искаше? Чула ли е нещо?

— Бях забравил да заключа вратата. Шанън просто искаше да купи малко сол.

— Говореше твърде тихо, за да чуя какво казваш. Тя държеше ли се така, сякаш е чула разговора ни?

— Не би могла да чуе каквото и да било — настоя Клайв. — Стоеше от другата страна на тезгяха.

— Защо си толкова сигурен? Може би трябва да я проследя. Ако отиде другаде, а не у дома си, можем да предположим, че ни е чула и отива да съобщи за разговора ни.

— Какво ще правиш? — извика Клайв, когато мъжът излезе през задната врата.

— Нищо — изсъска той, — освен ако ми се стори, че малката кучка знае какво сме намислили да…

Думите му отлетяха, когато той потъна в сенките.

Шанън прекоси бързо плаца, без да подозира, че я следят. Ставаше все по-тъмно и по-студено, затова тя се надяваше, че майор Ванс си е у дома в този късен вечерен час. За съжаление, него го нямаше. Тя научи от ординареца му, че майорът е извикан на съвещание в щаба, което ще продължи повече. Според нея, информацията й беше достатъчно важна, затова се запъти право към щаба. Сержант Уилсън седеше на бюрото в приемната.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице Бранигън? — запита той предпазливо, припомняйки си последния път, когато Шанън беше нахлула при полковника, без да дочака разрешение.

— Майор Ванс тук ли е? Трябва да се видя с него, важно е.

— Съжалявам, госпожо, но майорът е на заседание на щаба.

— Моля ви, ще му кажете ли, че съм тук? — настоя Шанън. — Трябва да се видя незабавно с него.

Сержант Уилсън се поколеба, не искайки да обезпокои началниците си.

— Кажете на майора, че госпожица Бранигън е тук, сержанте.

Лейтенант Гудман влезе в щаба тъкмо навреме, за да чуе молбата на Шанън.

— Тъй вярно — отдаде чест Уилсън. Макар и с колебание, той изпълни заповедта, почука и влезе в стаята. Излезе след няколко минути, последван от майор Ванс, на чието лице се беше изписало загрижено изражение.

— Какво има, Шанън? Сержант Уилсън каза, че сте искали да ме видите, че било спешно.

Ясно осъзнавайки, че сержант Уилсън и лейтенант Гудман ги слушат, Шанън не искаше да разгласява важната информация пред свидетели.

— Не можем ли да поговорим насаме? — Тя нервно облиза устни. — Става дума за нещо, което ни тревожи — намекна тя.

Уейд Ванс веднага разбра за какво му говори. Макар че много пъти я бяха предупреждавали да не се намесва, тя очевидно не беше послушала този съвет и беше научила нещо извънредно важно за разследването около Клайв Бейли. За съжаление, той не можеше да излезе от заседанието на щаба.

— Прибери се у дома, Шанън. Аз ще свърша скоро тук и после можем да обсъдим какво те притеснява. Ще дойда, да кажем, след един час.

Шанън кимна, извънредно облекчена. Беше тежко бреме да знае такива важни неща. Ванс я изгледа, докато излизаше от сградата на щаба и на лицето му се изписа замислено изражение. След това се върна в стаята. Лейтенант Гудман се забави няколко минути, поговори със сержант Уилсън и след това също си тръгна.

Мракът погълна Шанън, когато тя тръгна през плаца, треперейки от студения вятър, който духаше от север. Малко хора се виждаха навън по това време, повечето бяха по домовете си и вечеряха на спокойствие. Главата на Шанън се пръскаше от мисли за нещата, които беше чула тази вечер. Само да можеше да разпознае втория глас! Внезапно един порив на вятъра дръпна полите на палтото й и тя се уви по-плътно в него. Не можа да не помисли, че в Джорджия вече щеше да бъде топло и вечерният бриз щеше да ухае на пролетни цветя.

Една забулена фигура излезе от сенките, но понеже Шанън беше навела глава срещу поривите на вятъра, не можа да я види. Тя не заподозря нищо, нямаше време да се уплаши, когато фигурата се промъкна зад нея. Ударът с дръжката на пистолета я запрати в безсъзнание. С тиха въздишка тя се отпусна в ръцете на нападателя си.

 

 

Майор Ванс се приближи до къщата на Шанън цял час по-късно, отколкото възнамеряваше. За съжаление, полковник Гриър беше го задържал на заседанието повече, отколкото майорът беше очаквал. За негово смущение домът на Шанън беше тъмен. Дали не се беше уморила да го чака и не си беше легнала? Странно… той би могъл да се закълне, че информацията й е била достатъчно спешна, за да гарантира, че тя ще го чака. Предположи, че би могло да се срещнат и утре. Щеше да я намери, преди да е тръгнала за училище, рано на следващата сутрин.

Никой не отвори, когато Ванс почука на вратата на Шанън на другата сутрин. Мислейки, че вече е отишла в училището, той измина късото разстояние до училищния двор, изненадан да намери децата навън в студеното, влажно утро.

— Госпожица Бранигън вътре ли е? — запита той едно от по-големите момчета.

— Не, учителката още я няма — отговори момчето. — Няма навик да закъснява.

— Затова ли всички стоите навън?

— Да. Защо според вас учителката закъснява?

— Не знам, синко, но смятам да разбера. Защо ти и другите ученици не си отидете у дома засега? Аз ще намеря госпожица Бранигън. Кажете на родителите си, че имате малка ваканция.

Одобрителен вик последва думите му и децата бързо се разпръснаха. Ванс се позавъртя около училището, опипа вратата — беше заключена, — и погледна през прозореца. Шанън не се виждаше никаква, нито пък беше запалила печката. Тръпка на внезапен страх пропълзя по гръбнака му, интуицията му подсказваше, че нещо ужасно се е случило с Шанън. Очевидно тя разполагаше с информация, която излагаше живота й на опасност и си плащаше скъпо за проявеното любопитство. Беше сметнал, че тя отдавна се е отказала да разплита този случай.

Ванс се можеше да греши. Надяваше се двамата с Шанън просто да са се разминали. Отдалечи се, изпълнен с надежда, но дълбоко в сърцето си знаеше, че няма да я намери.

Имаше право. Шанън не беше в щаба, нито пък я бяха виждали там след снощи. Той незабавно прати група мъже да претърсят форта. След два часа те се върнаха, за да съобщят, че Шанън Бранигън не може да бъде намерена. Ванс реши, че е наложително да се върне в дома й и да разбие вратата.

Щателният оглед показа, че Шанън не се беше върнала в дома си снощи. Никой не беше спал в леглото, продуктите за хляба бяха оставени на масата. Пепелта в печката беше изстинала, показвайки, че тя не е приготвяла закуска тази сутрин. Ванс не само се безпокоеше от изчезването й, страхуваше се за живота й. Нямаше доказателство за самоличността на човека или хората, които бяха я отвлекли, но сериозно подозираше, че Клайв е замесен по някакъв начин. Ванс побърза към канцеларията на полковник Гриър, за да помоли за разрешение да сформира отряд, за да търси Шанън. Пожела си Блейд да беше тук, защото ако някога имаха нужда от неговите следотърсачески умения, моментът беше точно сега.

Шанън отвори очи в пълен мрак. Опита се да помръдне, но не можа. Ръцете и краката й бяха здраво завързани. Паника — черна, невероятна паника — я обхвана, когато отвори уста, за да извика, и усети втикнатата в нея кърпа. Някаква превръзка закриваше очите й и тя не виждаше къде се намира. Все още замаяна от удара по главата, Шанън отчаяно се опита да си спомни какво се беше случило. Последното, което помнеше, беше, че си отива у дома след посещението в щаба, а после — нищо. Тя помръдна глава и ужасна болка прониза мозъка й. Агонизиращ вик замря в гърлото й, сподавен от кърпата, затиснала устата й.

В пристъп на прозрение Шанън си спомни какво се беше случило. Някой я беше ударил по главата и я беше донесъл… къде? Къде беше сега? И защо? Когато главата й се попроясни, й стана ясно защо е била нападната. Някой не искаше тя да каже на майор Ванс какво е узнала. И този някой беше Клайв Бейли със съдружника си. Тътрене на крака накара сетивата й да застанат нащрек. Скърцаща панта я предупреди, че някой е близо до нея. Тя разбра точно колко близо, когато мъжът се обърна към нея:

— Не можа да се удържиш, нали, Шанън?

Клайв Бейли!

— Исках да се оженя за теб, но всичко е било само преструвка от твоя страна, нали? Само си търсила информация. Да не си правителствен агент, пратен от Вашингтон?

Шанън поклати глава в енергично отрицание.

— Какво ще правим с нея?

— Тя трябва да умре.

Това беше вторият мъж в стаята, чието пресипнало ръмжене Шанън идентифицира незабавно като партньора на Клайв.

— Жалко, много жалко — въздъхна със съжаление Клайв. — Чакай, имам по-добра идея! Бесният вълк предложи злато за нея, след като… обзалагам се, че пак ще го направи. Много я искаше. И аз я искам. Може би ще я изчукам един-два пъти, преди да я изкараме оттук.

— И аз не бих имал нищо против — съгласи се безименният мъж. Страст оцветявате думите му и Шанън потръпна. — Но не тук, не сега, много е опасно. На сутринта всички ще знаят, че тя е изчезнала. Искам да я закараме при Бесния вълк колкото може по-скоро. Знаеш ли къде да го намериш?

— Сигурен съм. Ще го намеря заедно с ренегатите му в тайния им лагер. Знам пътя… там доставих оръжията.

— Трябва да стане тази вечер, преди да започнат да я търсят — каза замислено мъжът. — Напъхай я в един чувал и я метни на коня си. В този късен час никой няма да те види. Разчитам на теб да намериш Бесния вълк и да сключите сделката.

— Можеш да разчиташ на мен.

— Само не забравяй, половината пари са мои.

Бесният вълк! Боже господи, само не и това, помисли смразена Шанън. Защо не беше послушала Блейд и не беше отбягвала Клайв Бейли? Усети, че отново е сама и започна да дърпа въжетата, но без никаква полза. Беше овързана като коледна гъска. Изтощението скоро сложи край на усилията й. Ако не измислеше в скоро време нещо, щеше пак да свърши като пленница на Бесния вълк.

След два часа Клайв Бейли и партньорът му се върнаха. Въпреки ожесточената й съпротива Шанън беше натикана в един чувал и изнесена от стаята, която, както й се струваше, беше складът на факторията на Бейли. Въздухът излезе с тласък от дробовете й, когато се озова метната на седлото на един кон. Животното вървя известно време, водено от някого, преди един мъж, който тя предположи, че беше Клайв Бейли, да се качи зад нея и да препусне в галоп в нощта.

Тъй като майор Ванс беше единствения, освен Блейд, който знаеше за участието на Клайв Бейли в контрабандата на оръжия, той отиде сам във факторията, за да види какво ще може да разкрие. Магазинът беше все още затворен, когато той стигна там и шумът, който вдигна, чукайки енергично на вратата, не привлече вниманието на собственика. Ванс не почувства никакво угризение на съвестта, когато разби вратата. Усърдното претърсване на жилището на Бейли, магазина и склада не разкри нищо. Но самият факт, че Бейли отсъстваше, беше достатъчно доказателство за майора. Той твърдо вярваше, че Бейли е отговорен за изчезването на Шанън. Един час по-късно Ванс получи благословията на полковник Гриър да изведе колона мъже от форта, за да търсят Шанън.

— Майор Ванс, бих искал да дойда с вас.

— Тръгваме веднага, лейтенант Гудман.

— Готов съм. Искам да помогна да хванем негодника, който е отвлякъл госпожица Бранигън. Тя е изключителна млада дама.

— Разрешавам, лейтенанте. Оседлавайте. Тръгваме след пет минути.

Колкото повече се приближаваше Блейд до форта, толкова повече се тревожеше. Дали Шанън още ще го чака? Не я беше виждал повече от три месеца — три дълги месеца лют студ, глад и лишения, които се бяха оказали свръх силите на Жълтото куче. Той умря преди месец от пневмония и усложненията от раните, които беше получил по време на клането. Блейд обаче смяташе, че дядо му е починал от разбито сърце. Смъртта на Пеещ дъжд му беше причинила неимоверно страдание, той я беше оплаквал с дълбоката, неизразима скръб на баща, чиито деца до едно са го изпреварили в смъртта.

След кончината на Жълтото куче, Блейд отиде заедно с намалялото племе на лов за бизони. Месото беше необходимо за храна, кожите — за типита и за дрехи. Всичко се използваше, нищо не се хвърляше. Дори стомасите и вътрешностите бяха изчистени и използвани — стомасите ставаха мехове за вода, а в червата се съхраняваха различни сушени храни. Рогата се превръщаха в съдове с всякакво предназначение. Най-предпочитаните части бяха езикът и черният дроб, които се ядяха сурови.

Ловците имаха късмета да открият голямо стадо, защото бизоните всяка година ставаха все по-малко и по-малко. След като приключи с обработката на улова, племето тръгна на дългия път към Паудър Ривър, където трябваше да се срещнат с други сиукси за събранието на съвета, което ставаше всяка пролет. Очакваха Блейд да се присъедини към тях заради това, че дядо му беше вожд. Но тъй като нито майка му, нито дядо му бяха живи, Блейд нямаше причина да остане при племето. Той много обичаше и уважаваше народа на майка си, но беше живял с белите твърде дълго, за да се придържа към индианските навици и да бъде част от племето.

Беше останал при сиуксите достатъчно дълго, за да види отпътуването на племето към Паудър Ривър, където се надяваше, че ще се присъединят към друго племе. Беше обяснил решението си пред съвета и пред своя приятел Скачащия бизон, беше обещал, че ще направи всичко, което му е по силите, за да облекчи затрудненото положение на индианците.

Блейд не беше забравил задълженията си във форт Ларами. И президентът и Уейд Ванс разчитаха на него. И Шанън го чакаше. Не искаше да мисли, че може никога повече да не я види.

Блейд знаеше, че обича Шанън. Трите месеца без нея бяха истински ад. Те бяха родени един за друг и той сериозно възнамеряваше да й го каже… но трябваше да я накара да разбере, че не могат да бъдат заедно, докато Клайв Бейли не се озове зад решетките. Продажбата на огнестрелно оръжие на ренегатите навреждаше на невинни хора — и на бели, и на индианци. Когато всичко това свършеше, той щеше да помоли Шанън да се омъжи за него и щеше да се надява, че тя го обича достатъчно, за да понесе позора, свързан с брака с един метис.