Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (16)

15.

Блейд тъкмо се беше изкачил на един хълм, когато видя колоната войници долу. Предполагайки, че това е патрул от форт Ларами, излязъл на обичайната си обиколка, той най-напред реши да отмине, без да привлича вниманието към себе си. Но когато разпозна майор Ванс начело на колоната, осъзна, че трябва да се е случило нещо сериозно, за да накара Ванс да излезе извън форта. Забеляза и че лейтенант Гудман също е с войниците, и че товарни коне носят припаси за няколко дни.

Някакво шесто чувство го предупреди, че ще съжалява, ако не се присъедини към патрула. Забивайки пети в хълбоците на Боец, той се спусна по склона и пресрещна войниците точно когато излизаха от завоя. Изненада, веднага последвана от облекчение, се изписа на лицето на Ванс, когато позна Блейд. Спря колоната и го изчака да се приближи.

— Блейд, не можеше да се появиш в по-подходящ момент — възкликна ликуващо Ванс.

Думите на майора не успяха да разсеят предчувствието на Блейд, че се е случило някакво бедствие.

— Какво има, майоре? Не съм чул за нападения. Сиуксите са заети с пролетния лов и нямат време за това.

— Не са индианците, Блейд, поне аз не мисля така… Думите му замряха, когато лейтенант Гудман се приближи към тях. Блейд едва се въздържа да не хване мъжа за гушата и да изстиска живота от него.

— Дайте десет минути почивка — нареди строго Ванс. Гудман нерешително се обърна, за да изпълни заповедта, оставяйки Блейд и Ванс насаме.

— И аз изпитвам същите чувства към него — каза Ванс, възхищавайки се на сдържаността на Блейд. — Но няма на кого другиго да се доверим, освен на полковник Гриър. Дори и той не знае за ангажимента ти към правителството. Бих искал това да си остане така, докато не хванем онзи, който продава контрабандни оръжия из прерията. — Ванс слезе от седлото. — Ела да идем там, където няма да ни чуят и ще ти обясня.

Стигнаха до една скалиста издатина, където Ванс застана, пристъпвайки нерешително от крак на крака, взрян някъде далеч в пространството. Той знаеше, че Блейд ще бъде съкрушен, когато научи, че Шанън е била отвлечена и искаше да му го съобщи внимателно. Но Блейд не приемаше подобен подход.

— Е, Уейд, изплюй камъчето. Какво не ми казваш? — Изведнъж той замръзна и бронзовото му лице стана смъртнобледо. Знаеше! Знаеше! — Шанън е, нали? Нещо се е случило с нея.

Смаян от проницателността му, Ванс кимна със строго лице.

— Няма я никъде, Блейд. Организирахме издирване веднага щом научих. Няма я никъде във форта.

— Разпита ли Клайв Бейли? — запита Блейд с бясно разтуптяно сърце.

Обвиняваше себе си, че й беше казал за разследването и за това, че Клайв Бейли е замесен, въпреки че тя повече или по-малко беше изтръгнала истината от него.

— И Бейли го няма — разкри Ванс. — И това не е всичко. Вечерта, преди да изчезне, Шанън дойде при мен. Каза, че имала нещо важно да ми съобщи. Предположих, че става дума за Бейли. За съжаление, имах заседание на щаба и не можах да говоря с нея. Затова я изпратих да си иде у дома, казах й и че ще ида у тях по-късно вечерта. Но когато пристигнах, къщата беше тъмна. Предположих, че се е уморила да ме чака и си е легнала. Тръгнах си, но отидох пак, рано следващата сутрин. Къщата беше празна, никой не беше спал в леглото.

— Мислиш ли, че Бейли я е отвлякъл? — запита Блейд със страх. Макар да не се плашеше лесно, сега беше ужасен. — Дали е заподозрял, че сме по следите му?

— Бейли няма основания да смята, че е заподозрян за нещо — отговори Ванс. — Щом се върне, не се и съмнявам, че ще си има чудесно обяснение за отсъствието си. Той често посещава съседните индиански села, за да търгува. Имаш ли някаква представа къде може да е отвел Шанън?

— Ако е научила нещо, което да го свърже с контрабандата на оръжие, той може просто да реши да я убие — каза Блейд, задавяйки се от тези думи. — Възможно ли е Бесният вълк да я е отвлякъл? Когато пожелае нещо, рядко се отказва.

— Помислих и за това, но никой не го е виждал през зимата, макар че може вече да се е върнал в летните ловни полета. Знаеш ли къде е лагерът му?

— Не, но сигурно ще е на много тайно място, където не се стига лесно. Мисля, че трябва да действаме, като приемем, че Бейли е отвлякъл Шанън и да се опитаме да намерим следите му. Кой ви е следотърсачът?

— Лейтенант Гудман, но не се справя никак добре — оплака се с отвращение Ванс.

— Аз поемам оттук нататък — каза Блейд. Не поиска разрешение, просто пое отговорността. — Колкото по-скоро започнем търсенето, толкова по-добре. Но ти обещавам едно, Уейд. Ако Бейли е отвлякъл Шанън и дори един косъм е паднал от главата й, ще ми достави огромно удоволствие да го убия.

 

 

Извадена от чувала, щом се отдалечиха достатъчно от форта, Шанън сега яздеше зад Клайв с ръце, добре вързани около кръста му, и уста, все още запушена с отвратителната кърпа. Слава на бога, че той беше решил да махне превръзката от очите й, помисли Шанън с благодарност. Яздиха почти през цялата нощ, спирайки за около два часа преди зазоряване, за да дадат почивка на коня и Клайв да дремне за кратко. Шанън беше завързана за едно дърво, без да може да помръдне или да издаде дори звук.

— Предлагам да поспиш малко — намекна Клайв многозначително, — защото от утре ще принадлежиш на Бесния вълк и няма да имаш достатъчно време за отдих. Надявам се да ми даде поне веднъж да те изчукам за отплата, че те водя при него. Щях да го направя още тук, но трябва да се наспя, а не сме достатъчно далеч от форта, за да съм спокоен.

Макар, Шанън не можеше да отговори, сините й очи хвърляха светкавици към похитителя й, изразявайки омраза, отвращение и върховно презрение. Но яростните й погледи се плъзгаха по него като вода по гърба на патица. Мятайки върху й едно одеяло, Клайв подпря глава на седлото си и почти веднага заспа. Потеглиха на път малко след изгрев-слънце.

Клайв знаеше точно къде отива, тъй като и преди беше посещавал лагера на Бесния вълк. Само се надяваше ренегатът да е там, а не да е предприел някое нападение. Не искаше лично да убива Шанън, но ако се стигнеше дотам, нямаше да изпита никакви угризения. Нямаше защо да се притеснява. Бесният вълк беше в лагера си, заедно с десетина от своите хора.

Очите на индианеца се разшириха учудено, когато видя Клайв Бейли да влиза в лагера му с Малката Жар птица, вързана на седлото зад него. Изчака пред типито си, докато Клайв спираше пред него, развърза ръцете на Шанън и полека я смъкна на земята. Клайв зачака Бесния вълк да заговори пръв, защото не искаше да ядосва избухливия ренегат. Пронизителните черни очи на Бесния вълк не се отделяха от лицето на Шанън, докато той се обръщаше към Клайв на развален английски:

— Защо си ми докарал Малката Жар птица?

Знаеше го, но искаше да го чуе от устата на Клайв. Бесният вълк не изпитваше нищо друго, освен презрение към търговеца, осъзнавайки, че алчен човек като Клайв Бейли би продал и собствената си майка срещу прилична цена.

— Мислех, че я искаш — отговори Клайв, облизвайки нервно устни. Индианците го изнервяха, особено ренегатите като Бесния вълк. — Забърках се в големи неприятности, за да ти доведа Шанън Бранигън. Очаквам да бъда съответно възнаграден.

— Направи ли й нещо?

— Не съм я пипнал, можеш сам да се увериш, че е в прекрасно състояние. Обеща ми злато, ако ти я доведа.

— Най-напред ще пушим, после ще си получиш златото — каза високомерно Бесният вълк. — Доведи жената.

Той се обърна и влезе в типито си, без да оставя на Клайв никакъв избор, освен да го последва. Хващайки Шанън за ръката, той я повлече след себе си.

Блейд, имам нужда от теб, безмълвно се молеше Шанън. Дори само името му й придаде смелост. Той вече я беше спасил веднъж от Бесния вълк, може би… Но не, Блейд беше на мили оттук, помагайки на дядо си да задържи хората от племето заедно. Нямаше откъде да узнае, че тя има нужда от него. Шанън знаеше, че това, което е намислил Бесният вълк за нея, няма да бъде никак приятно, но тя някак си щеше да оцелее. По някакъв начин, двамата с Блейд щяха да се съберат отново. Но дали той пак щеше да я иска, след като Бесният вълк я оскверни?

Щом се озова в типито, Шанън беше грубо бутната на земята. Усети едни ръце да се занимават с превръзката на устата й и вдигна очи, за да види Бесния вълк, който изваждаше оскърбителния парцал от устата й.

— Вода — изпъшка тя, отчаяно искайки да накваси пресъхналото си гърло.

Устата й бе запушена още откакто бяха напуснали форта.

Бесният вълк изсумтя, подавайки й един кожен мях, пълен с вода. Тя го вдигна към устата си и отпи жадно. Когато се засити, остави меха и изгледа Бесния вълк право в очите.

— Няма да остана тук. Този… тази крастава жаба не може да ме продава. Той не ми е господар, никой не ми е господар.

— Тихо, жено, иначе пак ще ти запуша устата.

После, без да й обръща повече внимание, индианецът изгледа Клайв Бейли с пронизителните си черни очи.

— Каква е цената ти за жената, търговецо?

Шанън никога не се беше чувствала така унизена, когато двамата започнаха да обсъждат атрибутите й с думи, които накараха бузите й да пламнат. След няколко минути те сключиха сделката, като се разбраха за цена, която накара Шанън да ахне. Откъде Бесният вълк ще има толкова злато? Тя беше смаяна до безкрайност, когато Бейли заяви дръзко:

— Искам да я имам веднъж, преди да ти я продам. Това е част от сделката. Или ще я имам, или няма сделка.

Очите на Бесния вълк се стесниха опасно.

— Мога да те убия още сега и да задържа Малката Жар птица и златото.

— Но няма да го направиш — заяви самодоволно Клайв. — Кой ще те снабдява с оръжия, ако умра? Сигурно вече нямаш много амуниции. Аз имам много в моя магазин.

Лицето на Бесния вълк замръзна, без да показва върховното презрение и омраза, които изпитваше към Бейли. Щеше да го убие веднага, ако нямаше нужда от онова, което можеше да му докара търговецът. Колкото до Малката Жар птица, вече не искаше да я направи своя съпруга. Тя го беше презряла, него, великия войн, и беше легнала с един метис. Той още я искаше, само като я погледнеше, слабините му се издуваха от страст. Щеше да има Малката Жар птица… о, да, но само като негова курва. И този път, щеше да я сподели с приятелите си. Търговецът също я искаше. И ако Бесният вълк не искаше да прекрати притока на оръжия и амуниции сега, когато имаха нужда от тях за оцеляването си, трябваше да уважи желанието на търговеца, макар никак да не му се искаше.

— Можеш да имаш Малката Жар птица, търговецо, за една нощ — каза Бесният вълк неохотно. — След това става наша.

— Не! — извика Шанън, гневът я накара да загуби предпазливостта си, тя скочи на крака и нападна стреснатия индианец.

Реакцията му беше бърза и безпогрешна, той вдигна ръка и я удари с опакото на дланта си, влагайки в удара цялата си сила. Шанън отлетя настрани. Замаяна и наранена, тя се отпусна като безжизнена купчинка до стената на типито.

Бесният вълк се изправи рязко.

— Ела — каза той на Бейли, който гледаше втренчено Шанън, сякаш искаше веднага да се стовари върху й и да я похити. — Първо ще пием от уискито на белите, а после ще се забавляваш с жената до насита.

— Искам я сега — изхленчи Бейли, потърквайки с неприличен жест издутите си слабини. — Не знам дали мога да чакам.

— Бели мъже! Пфу! — изсумтя подигравателно Бесният вълк. — Всичките сте слаби, хленчещи създания, без никаква воля. Първо ще пием, после ще вземем жената. Ела, уискито е добро. Взехме го при последното нападение.

Бейли знаеше, че е по-добре да не спори. После щеше да има Шанън, нямаше да му струва много да угоди на Бесния вълк. Хвърляйки към нея поглед, изпълнен със сладострастни обещания, той излезе от типито, следвайки ренегата.

Макар и замаяна, Шанън знаеше, че времето й изтича. След като Бейли се възползваше от нея, Бесният вълк и неговите приятели щяха да осквернят тялото й, може би дори щяха да я убият, ако им се противопоставеше. Блейд, Блейд, извика тя в безмълвна молба. Нищо, което ми направят, няма да промени чувствата ми към теб.

Докато Шанън трепереше от ужас в типито, Бесният вълк и неговите войни седяха в кръг, подавайки си един на друг бутилки с уиски и полека се напиваха. Дори Бейли се почувства замаян, но не чак толкова пиян, че да забрави за жената, която го чакаше в типито. Изведнъж той се изправи, олюлявайки се несигурно.

— Стига толкова! — Лицето му беше решително, гласът суров и нетърпелив. — Искам жената, и то веднага.

Заклатушка се към типито, забелязвайки с удовлетворение, че Бесният вълк не направи никакво движение, за да го спре.

Индианецът само изсумтя в отговор, прекалено пиян, за да се интересува. Скоро Малката Жар птица щеше да бъде изцяло на негово разположение… и на неговите войни. Какво значение щеше да има, че търговецът ще я вземе сега?

Махвайки небрежно с ръка, Бейли отпрати стража, когото Бесният вълк беше поставил на пост и влезе, спускайки зад себе си кожата на отвора.

— Не ме докосвай, подло копеле такова — изсъска Шанън, когато Бейли пристъпи към нея. — Блейд ще те убие заради това.

— Суифт Блейд! Ба! Трябваше да се досетя, че този дивак няма да си държи мръсните ръце далеч от теб. Дала си му да те изчука, а пък аз те мислех за невинна. Сега ще разбереш какво е да имаш истински мъж между краката си.

— Няма да ти бъде лесно — предупреди го Шанън, готвейки се да се бори на живот и смърт.

— Така ми харесва — отвърна Бейли, хилейки се злобно, докато махаше въжето от колана си и пристъпваше полека към нея.

 

 

— Виждаш ли Бейли или Шанън? — запита тихо майор Ванс. Изцяло благодарение на следотърсаческите умения на Блейд патрулът успя да намери лагера на Бесния вълк. Беше умело разположен сред група високи канадски тополи, близо до един бърз ручей в подножието на ниски, заоблени хълмове. Не се изненадаха, когато следите на Бейли ги отведоха право в лагера на Бесния вълк. Блейд, Ванс и патрулът се притаиха зад единия от хълмовете, точно над лагера, откъдето виждаха и ренегатите, и кръга от типита.

— Не, но един кон, вързан при индианските понита, е подкован — прошепна Блейд в отговор. — Можем само да предполагаме, че Бейли е някъде тук, вероятно в някое от типитата.

Двамата размениха притеснени погледи, осъзнавайки какво може да означава това за Шанън, но не искаха да изразят на глас страховете си.

— Те са пияни — каза Ванс, кимвайки към индианците долу.

— Прав си, Уейд — съгласи се Блейд. — Сигурно пият уиски, откраднато от керваните, които са нападали. Дай сигнал на хората си. Няма по-добър момент за атака. Онова копеле ми е длъжник и ако е направил нещо на Шанън, ще…

Внезапно един пронизителен вик раздра въздуха. Блейд изруга яростно, с помрачняло лице и очи, в които се четеше див страх.

Индианците размениха многозначителни усмивки, поглеждайки към типито, където беше влязъл преди малко Бейли.

Блейд скочи на крака. Нищо и никой не можеше да го спре сега.

— Отивам…

Ванс се спусна след него, давайки сигнал на хората си да го последват. Лейтенант Гудман беше само на няколко стъпки след тях. Бесният вълк и ренегатите му нямаха никакъв шанс. Седнали около лагерния огън, те бяха изпили големи количества уиски и лежаха в пиянски унес, когато войниците се изсипаха с вой върху тях иззад заобикалящите ги хълмове.

Индианците, които бяха достатъчно трезви, за да се защитават, направиха героични усилия да се противопоставят на нападението, но резултатът беше неизбежен. Блейд не се задържа на едно място, за да види как ренегатите отстъпват пред атаката на патрула или как Бесният вълк пада под куршума на Уейд Ванс. Пробиваше си път от типи към типи, търсейки Шанън, надничайки навсякъде, излизаше и продължаваше с отчаяна молитва, дано да я намери навреме.

Шанън чу врявата навън, но беше твърде заета да отблъсква пиянските атаки на Бейли, за да мисли какво може да означава това. Бейли най-накрая я беше подчинил, мятайки я на земята, и се беше стоварил с цялата си тежест отгоре й. За съжаление, тя си удари главата, когато падна и беше изпаднала в безсъзнание. Нямаше представа, че Бейли е вързал ръцете й отпред, вдигнал е полите й до кръста и е смъкнал панталоните си. Тя не видя и не чу мъжа, който тихо се плъзна през отвора на палатката и отхвърли Бейли назад, секунди преди да я беше обладал.

— Какво! Ти! — ахна Бейли, оглеждайки със страх пушката, насочена към него. — Какво правиш тук?

— Правителството е по петите ти, Бейли — изсъска мъжът. — Не мога да оставя да те хванат жив и да ме издадеш. Не ти вярвам.

— Не, кълна ти се…

Мъжът дръпна спусъка. Бейли се завъртя и рухна на земята, вече мъртъв. После убиецът обърна очи към Шанън, която започваше да се свестява. Беше достатъчно умен, за да знае, че не може да я остави жива, за да разкаже на властите за него. Въпреки че тя не знаеше кой е той, беше само въпрос на време да се досети. Но преди да натисне спусъка, Блейд отметна кожата на входа. Убиецът на Бейли се хвърли към стената на типито и се мушна под бизонската кожа, точно когато Блейд нахлу вътре.

Нагаждайки очите си към слабата светлина, Блейд забеляза Клайв Бейли проснат на земята. Панталоните му бяха смъкнати почти до глезените и не беше необходимо особено силно въображение, за да се досети какво е имал намерение да прави. Голяма дупка зееше в гърдите му, очевидно беше мъртъв. Тогава очите на Блейд се спряха на Шанън. Той веднага коленичи до нея, лицето му беше маска на агония, докато смъкваше полата надолу по краката й. Шанън изохка, дебели слоеве памук бавно започнаха да се белят от размътения й мозък.

— Шанън! Малка Жар птица, моля те, нали си добре? — Прегърна я и я залюля напред — назад, шепнейки нежно на ухото й. — Ако Бейли не беше вече мъртъв, щях да го убия пак.

Сънят на Шанън беше толкова възхитителен, че тя не искаше да отвори очи. Силни, нежни ръце я прегръщаха… ръцете на Блейд. Усещаше неповторимия му мирис, вдишваше чистия му горски аромат. Чуваше гласа му — нисък, вибриращ, нежен, успокояващ. Никога сънят не беше изглеждал толкова реален. Когато той докосна устните й със своите, разбра, че не сънува.

Очите й се отвориха.

— Блейд? Аз… мислех, че сънувам. Ти ли си наистина?

— Аз съм, Малка Жар птица.

— Как така винаги пристигаш навреме? Как разбра къде да ме намериш?

— Срещнах разузнавателната група по пътя към форта — обясни той. — Майор Ванс ми каза всичко. И двамата веднага заподозряхме Бейли. За щастие, намерих следите му и ги последвах дотук, до лагера на Бесния вълк.

— Клайв Бейли искаше да ме продаде на Бесния вълк — промълви Шанън.

— Защо? Какво си направила, че да събудиш подозренията му? Кълна се, че той не е имал представа, че сме по следите му.

— Наред ли е всичко тук? — Майор Ванс влезе в типито, спря за момент пред трупа на Бейли и каза: — Ти ли го уби, Блейд?

— Не — отвърна Блейд, — макар че, господ ми е свидетел, исках да съм аз.

— Може би Шанън…

— Бейли е мъртъв? — изрече тя шокирана.

Вдигна ръце в безпомощен жест и едва тогава Блейд осъзна, че тя е вързана.

— Негодник такъв — изръмжа той, срязвайки въжетата.

— Шанън не би могла да го застреля, беше в безсъзнание и вързана, когато я намерих. Но съм почти сигурен, че имаше още някой в типито. Измъкна се отзад, изпод бизонската кожа, точно когато влязох.

— Кой беше? — запита остро Ванс.

— Проклет да съм, ако знам — вдигна рамене Блейд, помагайки на Шанън да се изправи. Повече се тревожеше за нея, отколкото за Клайв Бейли. — Има ли ти нещо, Шанън? Те…

— Добре съм, Блейд — увери го тя с треперещ глас. — С изключение на буцата на главата. Който и да е убил Бейли, дойде точно навреме, за да… да му попречи да ме нарани. Имаш ли някаква представа кой може да е бил?

— Никаква.

— Ако някой от моите хора е отговорен за смъртта на Бейли, скоро ще разбера — каза Ванс. — Битката свърши, положението е овладяно. Няколко ренегати оцеляха и ще ги заведа във форта. Вече пратих хора да копаят гробове.

— Бесният вълк? — запита Блейд с напрежение в гласа.

— Мъртъв е — отговори Ванс. — Лично аз го убих. Изведи Шанън, когато бъде готова.

И той се обърна, за да излезе. Изведнъж Шанън си спомни нещо.

— Майоре, почакайте! Има нещо, което вие с Блейд трябва да знаете.

— Няма нужда да говорите за това, Шанън — каза меко Ванс.

Никой не се съмняваше в смелостта й.

— Трябва да ви го кажа сега — настоя тя с тиха решимост. — Двамата мъже я погледнаха очаквателно. — Клайв Бейли имаше партньор.

— Знаем — усмихна се Ванс снизходително. — Онзи едър швед, който беше убит от Бесния вълк.

— Не, един друг мъж.

Сега тя вече привлече цялото им внимание.

— Господи, Шанън, кой? — Това дойде от Блейд, видимо зашеметен от разкритието й.

— Не можах да видя лицето му — каза Шанън, — не познах и гласа му. Той го променяше. Но повярвайте ми, има още един. Нямаше да изпадна в това положение, ако не бях разбрала за това по случайност.

— Разкажете ми — изрече сериозно Ванс.

Поемайки си дълбоко дъх, Шанън им разказа всичко, точно както си го спомняше.

— Проклятие, този човек може сега да е с нас, да е част от патрула. Това би могло да обясни мистериозната смърт на Бейли — усъмни се Ванс. — Той може би е сметнал, че Бейли ще проговори, за да опази собствената си кожа и се е отървал от него.

— Божичко, можеше да убие и Шанън! — избухна Блейд.

Невъобразим страх изкриви лицето му.

— Сър, хората погребаха мъртвите и чакат заповедите ви. — Лейтенант Гудман провря глава в отвора на палатката, видя Шанън и влезе вътре. — Госпожица Бранигън добре ли сте?

Тъмните очи на Блейд пламнаха в омраза, когато се спряха на лейтенант Гудман. Ако не беше този кръвожаден офицер, който мразеше индианците, майка му още щеше да е жива, дядо му също. Но той мъдро осъзна, че сега не е моментът да предизвика отвратителния негодник. Блейд знаеше с абсолютна сигурност, че един ден Гудман ще плати за долните си деяния.

— Госпожица Бранигън е много добре, лейтенанте. Почти сме готови да тръгнем. Тук има още един труп за погребване. — И махна с ръка към Клайв Бейли. — Погрижете се за това.

Гудман изгледа с отвращение вкочанясващия се труп на Бейли.

— Получи си заслуженото.

Хвана го за краката и го измъкна от типито. Майор Ванс излезе след него.

— Можеш ли да яздиш, Малка Жар птица? — запита Блейд с тревожен глас.

Шанън изглеждаше разстроена и бледа, всеки момент можеше да припадне.

— Трябва ли да тръгваме още тази вечер, Блейд? Изтощена съм.

— Сигурен съм, че Уейд ще направи лагер за през нощта, преди да се върне утре във форта. Хората яздиха усилено цял ден. Почакай тук, докато разбера какви са плановете му.

След малко Блейд се върна.

— Уейд нареди на патрула да се разположи на лагер на миля-две по-нататък. Казах му, че си прекалено изтощена, за да пътуваш и че ще останем в лагера на Бесния вълк за тази вечер. Ще настигнем патрула на сутринта.

— Какво ще си помислят хората за нас тук, двамата сами…

— Няма да бъдем сами — усмихна се Блейд. — Уейд остави Гудман да го замества начело на патрула и каза на хората, че ще остане тук да те пази. Няма защо някой да знае, че ще споделяме типито.

— Но няма ли майор Ванс да си помисли…

— Уейд знае какви са чувствата ми към теб, но ако ще се чувстваш по-удобно сама…

— Не, искам те при мен тази нощ! — възкликна Шанън. Никога повече не искаше да остава сама, без Блейд. — Обичам те, не ме интересува какво мислят другите. Имам нужда от теб, Блейд, не ме оставяй сама.

— Никога повече, любов моя. Винаги ще бъда с теб.