Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (3)

2.

Шанън се държеше здраво, когато тромавият „кораб на прерията“, теглен от осем яки вола, потегли със скърцане. До нея на твърдата скамейка, седяха много бременната Кали Джонсън и младият й съпруг Хауи, които пляскаше с бича над здравите гърбове на воловете, с учудваща за охайски фермер сръчност.

Шанън беше повече от щастлива да споделя фургона на семейство Джонсън, вместо да купува свой и да наема някого да го кара. Цената на собствена екипировка щеше да бъде двойно по-голяма от тази, която беше платила на двамата Джонсън за пътуването с тях. Не й се искаше да признае, че идеята на Блейд е добра, но наистина беше така. Кали беше благодарна за компанията и заради това, че има с кого да споделя работата, защото бременността й не беше лека. Хауи също беше приятен, достатъчно загрижен за здравето на жена си, за да се съгласи да споделят фургона си с една непозната. Допълнителен чифт ръце винаги бяха добре дошли в такова изпълнено с трудности пътуване.

Преди седмица я бяха запознали със семейство Джонсън и взаимно се бяха преценили като подходящи за съвместно пътешествие. След няколко часа, прекарани в тяхната компания, Шанън се беше сближила с младата двойка, впечатлена от смелостта и решимостта им да потърсят нов живот, въпреки възраженията на близките им срещу техния брак.

Родителите на Кали бяха богати търговци, докато Хауи произхождаше от семейство на дребни фермери. Въпреки безброй препятствия и напук на очевидното, двамата се бяха влюбили и се бяха срещали тайно. Когато Кали забременяла, бяха избягали от Охайо, страхувайки се от неприятности. Орегон ги беше привлякъл с новия живот и те бяха използвали почти всичките си спестявания, за да купят фургон, волове и екипировка, необходима за пътуването. Бяха се оженили в Индипендънс само преди няколко дни. Състоянието на Кали беше единственото неудобство в голямото приключение, в което се бяха впуснали.

С ъгълчето на окото си, Шанън зърна Блейд да се придвижва по дължината на кервана, да говори с всеки кочияш и да дава насърчение, където имаше нужда.

— Всичко наред ли е, Хауи?

Дълбокият глас на Блейд накара тялото на Шанън да застане нащрек. За един наелектризиращ миг, черните очи отправиха искра към нейните и Шанън не усещаше нищо друго, освен възбуждащото му присъствие. Самото високомерие на този метис я изгаряше, объркваше я, разпиляваше мислите й.

— Всичко е наред, Блейд — ухили се Хауи с момчешки ентусиазъм.

— Ще вървим по стария преселнически път покрай Блу Ридж — осведоми го водача, откривайки, че му е трудно да се съсредоточи върху нещо друго, освен върху играта на слънчевата светлина в кестенявите къдрици на Шанън. — Ще се видим по пладне.

Кимна кратко и се отдалечи с дългокракото си сиво пони. Изглеждаше същински дивак с опърпаната филцова шапка, покриваща спускащата се до раменете му черна коса. Прекрасно тренираното му тяло беше облечено в панталони от еленова кожа с дълги ресни по шевовете, същата съмнителна куртка, с която не се разделяше, и мокасини на краката. Дългият нож, привързан на колана му, изглеждаше опасен и смъртоносен. Щом Блейд изчезна от погледа й, Шанън се върна към размишленията си.

Пътуването й до Индипендънс беше скучно. Беше взела влака от Атланта до Сейнт Луис, после беше пътувала с речен кораб по Мисисипи до Индипендънс. Слава богу, че беше пристигнала навреме, за да се присъедини към кервана на Клайв Бейли, защото той беше последният за сезона. Съставен предимно от новодошли преселници и изостанали войници, керванът беше малък в сравнение с другите, които понякога достигаха до двеста фургона. Състоеше се от петдесет и шест фургона и двеста души, включително емигранти и конни разузнавачи. Придружаваше ги стадо от петстотин глави едър добитък и други дребни домашни животни, собственост на преселниците.

Бяха тръгнали от Индипендънс точно когато слънцето се беше подало иззад куп сиви облаци. С бавна точност, фургоните потеглиха полека напред, като всеки заемаше определеното му място в кервана. По сигнала на началника, разузнавачите препуснаха в галоп далеч напред с крясъци и подвиквания, изразявайки едва сдържаното си нетърпение. После „прерийните кораби“ се изтъркаляха през границата на Мисури и поеха през прерията.

Отначало пътеката беше тясна, с редуващи се слънчеви и сенчести горички, докато след един плътен пояс от храсти, пред фургоните се ширна зеленият океан на прерията, простираща се до самия хоризонт. За Шанън това беше миг на върховно вълнение, както и на носталгия, защото никога повече, животът й нямаше да бъде същият, никога повече нямаше да види скъпата си Атланта и „Двете върби“. Представи си как са се чувствали Тъкър и майка й, когато бяха заминали преди нея на запад.

След час-два, Шанън и Кали се присъединиха към повечето жени и деца, които вървяха до натоварените коли, за да облекчат животните. Миля подир миля, сред високата прерийна трева растяха очарователни цветя и Шанън скоро се видя да спира често край пътя, за да бере огромни букети от тях.

— Не изоставайте много, госпожице Бранигън.

Изумена, Шанън вдигна очи и намери Блейд взрян в нея от гърба на сивото си пони. Тъмните му очи се вглеждаха в нейните с пронизителна настойчивост. Разбирайки как изглежда с изпотената рокля, прилепнала към тялото по извънредно предизвикателен начин — отдавна се беше отказала от фустите — Шанън притисна букета до гърдите си, без да съзнава колко прекрасно се съчетават жълтите цветя със златистите оттенъци на кожата й.

Не осъзнаваше, че е изостанала толкова много след кервана, докато Блейд не беше дошъл, да й го напомни. Кали беше влязла във фургона, за да подремне, а Шанън не можа да устои на подтика да бере диви цветя. Със закъснение осъзна, че и последният фургон отдавна я беше задминал.

— Аз… не бях разбрала — заекна тя. — Няма да се повтори.

Последното, което искаше, беше да привлича вниманието към себе си.

— Гледайте да е така — посъветва я строго Блейд. — Не можем да си позволим да изоставаме. Твърде близо сме до края на годината, за да изпълняваме капризите на мечтатели, които се губят из прерията и ни забавят.

— Казах, че съжалявам! — изфуча Шанън, питайки се защо Блейд прави такъв въпрос от нещо толкова дребно. — Обещавам да внимавам повече.

И тогава, преди тя да разбере какво е намислил той, Блейд я вдигна на седлото пред себе си.

— Какво правите?

— Връщам ви във фургона.

— Мога да вървя.

— Погледнете пред себе си. Така, както вървите, ще ги настигнете едва по залез-слънце. Аз отговарям за всеки човек в този керван, включително и за вас.

Ръката му изгаряше ребрата й, докато я държеше притисната към тялото си. Контактът бе наелектризиращ и твърде силен, за да й хареса. Защо мъж като Блейд й въздействаше по такъв странен начин, когато десетки контета в Атланта не бяха успели да я развълнуват? Тя беше достигнала зрялата възраст от двадесет години с недокоснато сърце и запазени чувства и един дивак нямаше да промени това! Един ден, надяваше се тя, щеше да срещне мъж, когото би могла да обича и да се омъжи за него, но само с одобрението на семейството си. Никъде в живота й нямаше място за един метис, който носеше куртката на омразните янки със самоувереност и гордост, които я изкарваха от кожата й.

 

 

Всяко място, което Шанън докосваше, изгаряше Блейд. Малката палавница нямаше представа какво му причинява. Той беше повече от смутен от властта, която упражняваше върху него тази разглезена южняшка красавица, която беше срещнал само преди броени дни. От момента, в който я беше зърнал, беше разбрал, че е изключителна, че би могла да означава нещо за него, ако го допуснеше. Поради тази причина той се бунтуваше против лудото привличане, което експлодира в мига, когато двамата влязоха в контакт помежду си. Шанън Бранигън представляваше опасност, която той не би могъл да си позволи. Задачата, която беше получил, изискваше цялото му внимание. Единственият начин, по който би могъл да работи както трябва, разсъди Блейд, беше да накара Шанън да го мрази, а по всичко личеше, че се справя прекрасно с това, защото огнената малка ирландка нямаше търпение да се освободи от дразнещата му компания.

Дори само това, че беше метис, му беше спечелило презрението на Шанън, разсъди Блейд. Повечето уважавани жени се държаха далеч от индианците, макар че той трябваше да признае, някои от жените в кервана изглеждаха готови да привлекат вниманието му. Но не и Шанън Бранигън, която като че ли беше от добро потекло. Но, господи, колко хубаво миришеше, като ароматните диви цветя, които още притискаше до гърдите си. И беше толкова мека, така невероятно нежна, че ръката му трепереше от желание да се притисне почти болезнено до ребрата й. По собствена воля, палецът му се отдели от другите пръсти и леко докосна извивката на гърдата й.

 

 

Лекият допир беше толкова мимолетен, че Шанън помисли, че си го е въобразила. Но нямаше време да се съсредоточава върху това, защото Блейд вече я оставяше на земята до фургона на семейство Джонсън.

— Гледайте да не се изгубите отново — предупреди я той. После се отдалечи към челото на дългата редица от фургони, оставяйки Шанън изчервена и объркана.

— Господи, колко е красив — въздъхна Кали, непоправима романтичка.

След като беше подремнала, беше седнала отпред до Хауи. Сега слезе, за да повърви с Шанън.

Шанън издаде презрителен, съвсем неженствен звук.

— Той е метис.

Тонът й подсказваше, че не е необходимо никакво друго обяснение.

— Не мисля, че съм виждала друг по-привлекателен мъж, червенокож или бял. Той е толкова силен и мъжествен, че само като го погледна, ме плаши. — Кали трепна деликатно. — Не е чудно, че всички млади жени от кервана са лапнали по него.

— Не и аз — отрече Шанън, широко отворила сините си очи. — Халал да са му другите момичета.

— Нанси Уилсън ще се радва да чуе това — подразни я Кали. — Малко се разтревожи, когато ти се присъедини към кервана. Допреди да пристигнеш, тя се смяташе за най-красивото момиче от всички. Знам, че се надява Блейд да я забележи.

— Нямам желание да се състезавам с Нанси Уилсън — изсумтя Шанън, спомняйки си кафявооката руса красавица, на нейната възраст.

Тя пътуваше с родителите си, с три други деца, по-малки от нея, и с един по-голям брат. Шанън помнеше много добре Тод Уилсън, защото той прекарваше повечето от свободното си време да й хвърля влажни погледи.

 

 

След първия лесен ден, преселниците се разположиха на лагер за през нощта до един ручей, където имаше много вода и дърва за огън. Блейд беше решил да преминат сравнително спокойната вода на следващата сутрин. Шанън почти не го виждаше. Той прекара вечерта в минаване от фургон на фургон, раздавайки съвети и насърчителни думи. Тя го забеляза, че се храни със семейство Уилсън по покана от Нанси, която, както Шанън констатира с леко отвращение, ловеше всяка негова дума с бездиханно възхищение. Шанън инстинктивно разбираше, че същите тези хора, чийто живот зависеше от него, щяха да го отбягват, когато пътуването приключеше и престанеха да имат нужда от помощта му. Беше сигурна, че и Блейд го съзнава.

След вечеря, когато всичко беше раздигнато и чиниите бяха измити и сложени на място, Кали се оттегли във фургона, докато Хауи се настани да спи под него. Беше уговорено Шанън да споделя фургона с Кали, но тя се чувстваше толкова неудобно, че разделя младоженците, че след като надяна огромната си нощница и пеньоара, прати Хауи вътре при съпругата му, настоявайки, че иска да спи навън в такава топла нощ. Но скоро усети, че е твърде възбудена, за да заспи. Търсейки място, където би могла да остане насаме, тя стигна до границите на лагера и седна на един камък, взряна в обсипаното със звезди небе.

— Прелестна нощ.

— Ох! — Стресната, Шанън скочи на крака, облекчена да види Клайв Бейли изправен до нея вместо плашещия метис. — Изплашихте ме.

— Съжалявам — измърмори Клайв, но тонът му не беше изпълнен с разкаяние. — Как се спогаждате със семейство Джонсън?

— Чудесно. Сигурна съм, че е добре за всички ни.

— Радвам се да го чуя. — Той направи пауза, подбирайки внимателно думите си. — Но ако поради някаква причина нещата не вървят както би трябвало, ще бъда повече от щастлив да ви предложа собствения си фургон, за да се ползвате от него. Въздържах се да го направя пред метиса, но моля ви, не забравяйте какво ви предложих. Вие сте прелестно създание, Шанън Бранигън — добави той с нисък и многозначителен глас.

Шанън почувства първото тревожно бодване, когато Клайв се примъкна към нея и паниката я овладя, когато думите му и едва прикриваното им значение излязоха от устните му.

— Господин Бейли, не съм сигурна какво ми предлагате, но нямам намерение да напускам фургона на семейство Джонсън… поради каквато и да било причина. Сега, ако ме извините, време е да се връщам.

Тя се обърна, за да се отдалечи, но намери пътя си блокиран от твърдата стена на гърдите на Клайв. Нисък и набит, той беше непреодолима сила пред слабите възможности за съпротива на Шанън.

— Да не се опитвате да ме плашите, господин Бейли?

— Казвам се Клайв и последното, което искам, е да ви плаша, Шанън. Просто искам да бъдем приятели… добри приятели — намекна той.

Вдигна яката си ръка и погали рамото й в неловък опит да заглади настръхналата й перушина. Очевидно беше подходил погрешно, разсъди той в заблудата си. Момичето беше необуздано като млада кобилка и се изискваше търпение и нежно отношение, за да може да я съблазни.

— Тогава ще ви пожелая лека нощ, господин… Клайв — изрече хладно Шанън, отърсвайки се от оскърбяващата я ръка.

Преди той да успее да я спре, тя се извърна и избяга към безопасността на сенките.

Беше задъхана, когато стигна до фургоните, не само от тичането, но и от невероятен гняв. Как беше могла да помисли Клайв Бейли за приятен човек, запита се тя вбесена. Какво го беше накарало да предположи, че може да я оскърбява по такъв начин? Тя се гордееше, че може да разгадава характери, но този път беше сбъркала. Клайв Бейли беше един гол охлюв и тя се закле да стои надалеч от него за в бъдеще.

Точно преди да стигне фургона на семейство Джонсън, Шанън усети една ръка да се обвива около талията й и замръзна, готова да отприщи ирландския си темперамент върху Клайв Бейли, сигурна, че я е последвал. Намери се взряна в буреносното изражение на Блейд.

— Какво искате? — изсъска тя, уморена от разправии. Клайв Бейли й беше повече от достатъчен за една вечер.

— Стойте настрана от този мъж — предупреди я Блейд с неумолим тон. — Вие сте твърде млада и неопитна, за да знаете какво е намислил той. Насочете се другаде.

— Ако говорите за господин Бейли, уверявам ви, че не се интересувам от него.

— Тогава престанете да го примамвате — посъветва я Блейд.

— Да го примамвам! Да го примамвам! — повтори тя, вцепенява от неверие. — Защо да го правя?

— Не опитвайте да отричате, че примамихте Бейли там, за да се срещнете с него. Дори сте облечена като за среднощна любовна среща — забеляза сухо той.

Шанън си пое остро дъх, смаяна от забележката на Блейд. Не заслужаваше презрението му, нито пък щеше да го толерира.

— Вие ме шпионирате! Как смеете! — избухна тя.

Вдигна ръка, за да го удари, но за свое учудване намери китката си хваната зад гърба като в клещи, когато Блейд я стисна и прилепи тялото й до своето. Той потръпна в потиснато възхищение, когато твърдите връхчета на гърдите й опряха в мускулестата стена на неговите. Нещо в него изригна и преди да се усети, започна да я целува, откривайки меката форма на устните й, вкусвайки сладкия й аромат. Тя ахна шокирана, оставяйки му възможност да вмъкне езика си в устата й.

Силата на Блейд леко преодоля съпротивата на Шанън, защото шокът я остави силно стресната. Отначало Блейд искаше само да й даде урок, да й покаже какво би могло да се случи на невинните момичета, които се забъркват с мъже, с каквито не могат да се справят, или с неща, които не разбират. Но за огромно негово съжаление, това, което постигна, беше да си докаже, колко е податлив на фаталния чар на тази красива южнячка.

Целувката продължаваше, изсмуквайки дъха от дробовете на Шанън и превръщайки краката й в желе. Никога не я бяха целували така… и не беше се чувствала така абсолютно възвисена, от действие, което беше сигурна, че има за цел да я унижи.

Може би наказанието беше първоначалният замисъл на Блейд, но той скоро го забрави, когато сладостта на първата плаха реакция на Шанън стопли сърцето му. Тъкмо този слаб изблик на страст внезапно разтърси сетивата му. Какво, по дяволите, правеше?

Точно когато Шанън се почувства на ръба на велико откритие, Блейд прекъсна целувката, задържайки я, когато тя се олюля.

— Ако си играете с огъня, най-вероятно ще се изгорите, госпожице Бранигън — изрече той с нарочно строг глас. — Съблазняването на мъже може да ви докара неприятности, както току-що ви демонстрирах. Можех да ви взема още сега, на земята, пред фургоните, ако бях поискал. Както знаете, рицарството не съществува в западните територии. Стойте настрана от Клайв Бейли и другите мъже, които се облизват подире ви. Но ако откриете, че нещо ви сърби и трябва да го почешете, ще бъда повече от щастлив да се погрижа за това.

Блейд знаеше, че е жесток и безчувствен, но му се стори необходимо да покаже на Шанън опасността, пред която се изправяше тя в това пътуване.

Това беше последната капка!

— Вие… мръсно, диво копеле! От вас трябва да се пазя!

Блейд премига, остротата на думите й го опари, но той си го беше заслужил. Беше поискал да й даде ценен урок и беше успял, но с цената на собствената си гордост. Обикновено не се отнасяше към жените с такова пренебрежение, но задачата, която изпълняваше, изискваше съвършена концентрация, а единственият начин, по който можеше да го постигне, беше да накара Шанън да го мрази. Най-добре беше за нея да го мисли за презрян дивак, каза си той тъжно. И това не беше нито първият, нито последният път, когато щяха да се отнасят към него по този начин.

 

 

Първите седмици от пътуването бяха леки, фургоните вървяха към Небраска и река Ла Плата. Прекосяваха малките потоци без никакви произшествия. Климатът бе мек, пейзажът — идиличен. Това даваше на преселниците време да се научат да се справят с фургоните си, да се отърсят от рутината и да свикнат с изключителните приключения, към които се бяха запътили.

Срещнаха и първите бродещи индианци, но те нито ги предизвикаха, нито ги нападнаха. За Шанън беше забавно да отбележи, че тези първи няколко срещи показаха набор от оръжия в най-различен стил. В действителност, канзаските индианци бяха жалки, победени, опърпани, изгладнели създания, които често идваха при преселниците, за да просят храна.

Тъй като дългите летни дни не изтощаваха пътешествениците, лагерните вечери бяха запълнени с игри, с празненства, музика и танци. На Шанън не й липсваха партньори, тя беше една от най-популярните жени. Забеляза, че Блейд се държи настрана, никой не го канеше да се присъедини към веселието, нито пък той го очакваше. Но това не пречеше на някои от младите жени, особено Нанси Уилсън, да се конкурират безсрамно за вниманието му. Шанън си казваше, че не я е грижа колко жени тичат подир метиса. Но си оставаше факт, че споменът за неговата целувка още пареше устните й и топлеше душата й.

В неделя, преселниците се забавляваха в съответствие с вярата и вкусовете си. Ако с кервана пътуваше свещеник или мисионер, имаше служби. Но сред спътниците на Шанън нямаше такъв. Често се правеха конни надбягвания и по правило това беше ден за всеобща почивка.

Под вещото водачество на Блейд, керванът стигна до Бит Блу, приток на река Канзас. Това беше капризен, своенравен поток, който изискваше голямо внимание. През нощта беше валяло и се разнесе слух, че трябва да се устрои лагер на брега, докато водата спадне. Шанън се зарадва на почивката. Това беше едно от най-идиличните лагерни места по цялата дължина на пътя, както и едно от най-романтичните. Наричаше се Алкоув Спрингс и името му беше издълбано на една скала.

Тази нощ Кали се чувстваше зле и Шанън се разтревожи, че може скоро да започне раждането. Тъй като оставаха още няколко седмици до определения й срок, загрижеността й беше основателна. Тя знаеше доста за раждането и бебетата от голямото си семейство и тихо се заприготвя за преждевременно раждане. Но за щастие беше освободена от това задължение, когато две жени, по-опитни в тези неща, предложиха услугите си. По някакъв начин вестта стигна до Блейд и той се появи неочаквано, след като седмици наред беше пренебрегвал Шанън. Хауи беше вътре във фургона с Кали, оставяйки Шанън сама, когато дойде Блейд.

Той влезе в кръга на светлината от огъня, с животинска грациозност и клекна до Шанън, която седеше близо до фургона.

— Как е госпожа Джонсън?

— Държи се — изрече Шанън със стегнато гърло. — Много й е рано да ражда.

— Случва се — вдигна рамене той с философски жест. — Имате ли нужда от помощ, ако детето реши, че е време?

— Госпожа Уилсън и госпожа Кормак ще помогнат.

— И двете са способни жени, а госпожа Джонсън е млада и в добро здраве. Няма защо да се притеснявате.

Ако думите му трябваше да я успокоят, помисли Шанън, не успяха. Тя сведе глава, опитвайки се да преодолее смущението си. Внезапно главата й се вдигна, когато усети как Блейд полага ръце върху нейните в жест, който й се стори извънредно интимен.

Блещукащият лагерен огън смекчаваше суровите линии на лицето му, а изражението на тъмните му очи беше топло и сърдечно, заменило обичайното строго неодобрение, което показваше спрямо нея. За един кратък момент, той се беше отпуснал, позволявайки на Шанън да зърне чувствителния мъж под строгата фасада. Изглеждаше… Божичко, помисли Шанън замаяна, изглеждаше като всеки друг мъж, натоварен с отговорности и грижи!

И тогава, точно както се беше появил, мъжът, когото Шанън помисли, че е открила, изчезна, заменен от метиса Суифт Блейд. Когато топлината на ръцете му се отдели от нея, Шанън се усети странно изоставена, но и неимоверно облекчена.

— Не се тревожи, Шанън — изрече меко той. — Кали ще се оправи. Подозирам, че детето е достатъчно голямо, за да оцелее, ако се роди преждевременно.

И изчезна. Беше до нея, а в следващия миг вече го нямаше, почти убеждавайки Шанън, че си е въобразила всичко.