Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (4)

3.

Късно през нощта, започна преждевременното раждане. Госпожа Уилсън и госпожа Кормак бяха повикани веднага, а Шанън беше пратена навън да успокоява Хауи, който още малко и щеше да изпадне в паника. Бедният мъж не беше на себе си от тревога и то съвсем основателно. На разсъмване, изгледите Кали да роди не бяха по-големи, отколкото през нощта. Към пладне, целият керван вече знаеше, че Кали ражда с огромни затруднения. Когато взе да се смрачава, госпожа Уилсън и госпожа Кормак излязоха от фургона, за да обявят, че Кали все повече отслабва и се страхуват за живота й. Двете жени изглеждаха изтощени и Шанън незабавно предложи да им помогне.

— Няма какво да направиш, скъпа — каза госпожа Уилсън, потупвайки я утешително по ръката.

Тези думи, като че ли накараха Хауи, вече почти обезумял от мъка, да превърти.

— Моля ви, направете нещо — замоли се той със сълзи, търкалящи се по бузите му. — Не оставяйте Кали да умре.

— Може би аз мога да помогна.

Всички очи се обърнаха към Блейд. Безшумното му приближаване вече не учудваше Шанън. Очевидно беше чул и думите на госпожа Уилсън, и покъртителната молба на Хауи.

— Какво има?

Госпожа Уилсън се изчерви, несвикнала да обсъжда интимните подробности от раждането с мъж. Блейд усети нейната сдържаност и устоя на подтика да я укори за неуместната й скромност. Тя не разбираше ли, че животът на жената е в опасност?

— Как да помогна, ако не знам къде е затруднението?

Госпожа Уилсън погледна към Хауи и обясни:

— Детето не иска да излезе. Смятаме, че е наопаки.

Схващайки веднага ситуацията, Блейд се обърна към Хауи.

— Вярваш ли ми, Хауи? Вярваш ли ми достатъчно, за да ми позволиш да помогна на съпругата ти?

Отначало Хауи изглеждаше смутен от мисълта, че друг мъж ще докосва съпругата му. Но възможността тя да умре, беше още по-ужасна. Ако Блейд можеше да помогне на Кали, какво значение имаше, че е мъж… или индианец? Хауи разсъди разумно.

— Ще ти бъда много благодарен, ако помогнеш на Кали — каза той с равен глас, виждайки по шокираните лица наоколо си, че спътниците му мислят, че си е загубил ума.

Какво може да знае един метис за раждането?

— Ще ви помогна — предложи госпожа Уилсън, стиснала неодобрително устни.

— Вие сте изтощена, госпожо Уилсън, вие също, госпожо Кормак — каза снизходително Блейд.

Той огледа хората, скупчили се около фургона на семейство Джонсън, осъзнавайки, че приличието изисква жена да присъства на раждането. Взря се в лицата, които го гледаха втренчено, някои със страхопочитание, други с отявлено недоверие, и реши.

— Госпожица Бранигън е близка на госпожа Джонсън. Тя ще ми помогне.

Изненадана, Шанън пристъпи напред, повече от готова да направи всичко необходимо, за да помогне на Кали.

— Но госпожица Бранигън не е омъжена — възрази госпожа Кормак, извънредно шокирана. — Не е прилично.

— Имам по-малки братя и сестри, раждането не е тайна за мен — заяви упорито Шанън.

Извърна се и влезе във фургона, последвана от Блейд.

Шанън коленичи до Кали, която лежеше и стенеше тихо на пропитата с пот постелка. Тъмни пурпурни сенки се открояваха по бледата кожа под очите й, виждаше се, че силите й бързо се изчерпват.

— Кали, чуваш ли ме? Аз съм, Шанън.

Кали отвори очи и отчаяно се вкопчи в ръката на Шанън.

— Ще умра ли?

Страхът й беше съвсем истински.

Шанън и Блейд размениха угрижени погледи.

— Не, разбира се, че няма. Блейд дойде да ти помогне.

— Блейд? — запита объркана Кали.

— Мога да ви помогна госпожо Джонсън… Кали… ако ми позволите — каза Блейд. — Вярвате ли ми?

Кали премести очи от Блейд към Шанън, после пак към него. Искаше бебето си, искаше да живее и намери отговора.

— Вярвам ви, Блейд.

Усмихвайки се окуражително, той провря глава през отвора на платнището и нареди:

— Гореща вода и силен сапун.

Когато ги донесоха, каза на Шанън да седне до Кали и да държи ръката й. Шанън се подчини, без да задава въпроси, а той изми добре ръцете си до лактите. Когато се приготви, започна да говори успокоително на Кали, като й казваше какво ще направи и я молеше да не се страхува.

Шанън затаи дъх, когато Блейд внимателно вмъкна ръката си в тялото на родилката, за да разбере какво е положението на бебето. Издаде доволен звук, когато откри какво е затруднението, и полека обърна детето в най-подходящото за раждане положение. Кали изпищя веднъж, после още веднъж, пъшкайки от болка. Оттук нататък нещата тръгнаха бързо и малко след това детето се плъзна леко в големите ръце на Блейд.

— Момченце — каза той, подавайки го на Шанън.

После излезе от фургона, за да позволи на жените да се заемат с останалото.

За секунди изчезна в сгъстяващия се мрак.

 

 

По-късно през нощта Шанън потърси Блейд. Независимо какво мислеше лично за него, той беше спасил живота на Кали, а почти не беше получил благодарност за усилията си. Като научи, че тази нощ той ще стои на стража, тя го намери облегнат на едно дърво малко извън границите на лагера.

Изглеждаше спокоен, но Шанън усети нестихваща бдителност в погледа и стойката му. Като че ли усещаше всеки шум и всяко движение, разпознавайки точния момент, когато тя се приближи към него.

— Какво правиш тук посред нощ? — намръщи се той. Сякаш я беше призовал с магия, защото мислеше за нея и как не се беше уплашила и не изглеждаше шокирана, когато беше направил необходимото, за да спаси Кали и детето й.

— Аз… искам да ти благодаря. За това, което направи за семейство Джонсън. Кали щеше да умре, ако не беше помогнал и ако не знаеше какво трябва да направиш.

— Казвал съм ти го и преди, отговорен съм за всеки човек от кервана. Правя каквото трябва да се направи.

— Откъде знаеше какво да сториш?

Не смяташе да любопитства, но не можа да се сдържи.

— Индианците знаят много неща — отвърна той. Загадъчните му думи не й разкриха нищо.

Това, което не й каза, беше, че като млад лейтенант веднъж трябваше да асистира на един военен лекар точно при такова раждане. Тяхната част беше потърсила жилище в една отдалечена плантация и бяха пристигнали там във възможно най-подходящия момент. Младата господарка беше останала сама заедно с един роб и тъкмо беше започнала да ражда. Лекарят веднага си предложи услугите и Блейд се зае да му помага. Също като при Кали, детето се беше обърнало и двете с майката щяха да умрат, ако добрият доктор не знаеше какво да направи.

Шанън се вгледа в лицето на Блейд, питайки се как такъв състрадателен мъж може да изглежда толкова едър и опасен. Това беше една негова страна, която рядко показваше. За нея си оставаше загадка и защо като че ли не я харесваше.

— Защо не ме харесваш? — запита тя направо.

— Така ли мислиш?

— Очевидно моето присъствие в този керван ти е неприятно.

— Нищо в теб не ми е неприятно, Шанън — измърмори той под нос, — освен това, което правиш с мен.

— Какво?

Май не беше чула правилно.

— Казвам, че не си ми неприятна. По-скоро аз съм ти противен заради това, което съм.

Не беше имал намерение да каже това, но някак си тази вълнуваща жена сложи думите в устата му.

Шанън се изчерви. Преди няколко седмици това можеше и да е истина, но докато дните отминаваха, тя беше започнала да гледа на Блейд като на мъж, а не като на нечистокръвен сиукс.

— Вярно ли е, Шанън? Наистина ли ме смяташ за нещо по-малко от човек?

Гласът му беше мек и нисък, умоляващ, превръщайки краката на Шанън във вода. Тя не можеше да произнесе и една дума.

Той беше толкова близо, че тя можеше да долови мъжествения му мускусен аромат, да усети напрежението в тялото му. С нарастваща паника започна да изучава формата на устните му, когато се приближиха опасно до нейните, омагьосана от богатите им, плътни очертания. Живо си спомни мекотата им, неповторимия вкус, когато езикът му изследваше устата й.

— Шанън.

Името й беше стон на устните му, мек и вълнуващ, едва доловим, отнесен от топлия летен ветрец.

Без да разберат точно как стана това, устните им се сляха. Тръпка разтърси Блейд, когато езикът му се плъзна по великолепните очертания на устните й, спирайки при влажните им ъгълчета, вкусвайки сладостта им. Той знаеше, че не му е работа да целува Шанън, че това можеше само да доведе до проблеми и за двама им. Но някаква непреодолима сила помрачи разума му и го накара да си позволи това малко удоволствие и да го вкуси. Търсейки по-голяма интимност, той я притисна до себе си и желанието му се издигна помежду им като нажежено клеймо.

Задавеният му стон, като че ли внесе някакъв ред в обърканите мисли на Шанън и тя рязко се опомни.

Какво си мислеше — да позволи подобни волности на един мъж, когото едва познава? Устата му искаше неща, за които тя не знаеше нищо, докато ръцете му търсеха тялото й с вещина. Колко други жени е съблазнил с такава лекота и с мъжкия си магнетизъм, запита се Шанън. Как един метис беше придобил такива изтънчени умения? И какво правеше тя в ръцете му, реагирайки с жажда, която я шокираше?

— Недей — изпъшка тя.

Трепереше цялата, изтръгвайки се от ръцете на Блейд. Господи, помисли той, разтърсен не по-малко от нея. Ако беше продължил така, щеше да я вземе тук, на земята, само след миг.

— Това искаше, нали? — изрече той подигравателно.

Беше му необходимо значително усилие, за да направи гласа си груб и циничен.

— Опитваш се да ме унижиш ли?

Шанън се задъхваше, жестоките му думи разпалваха гнева й.

— Нали затова дойде тук? — отвърна той с лукав намек. — Целувката на метиса различна ли е от тази на белия мъж? За експерименти ли ме избра, защото съм полудивак и тази мисъл те възбужда?

Шанън остро си пое дъх. После го заля с ирландския си темперамент.

— Самонадеян глупак! Нищо не разбирам. Целуваш ме, а после ме обвиняваш в отвратителни неща. Но защо да очаквам внимателно отношение от един полуцивилизован дивак? Може да си заблудил някои хора в кервана, но не и мен!

Обърна се рязко и се отдалечи, оставяйки Блейд с лош вкус в устата. Пътят до форт Ларами беше дяволски дълъг и Шанън Бранигън нямаше да направи пътуването по-лесно!

 

 

Керванът остана още един ден на брега на Биг Блу, а после мина на отсрещния бряг сравнително лесно, защото водата беше спаднала. Тинестото дъно изглеждаше опасно на Шанън, но Блейд като че ли знаеше точно къде е бродът.

От другата странна, пътят минаваше в Небраска и стигаше до река Плат, която преселниците описваха като трудна за пресичане, без никаква риба, мръсна за къпане и мътна за пиене.

Сега вече виждаха много индианци, предимно от племето поуни, които трябваше да бъдат внимателно наблюдавани, защото крадяха коне, добитък и всякаква храна. Преселниците попадаха на следи от поуни, водещи от постоянните им зимни селища към ловните полета на юг. Блейд като че ли не се безпокоеше от това, което значително облекчаваше тревогите на останалите.

Сега пътуването беше еднообразно, вече бяха преминали средата на една дълга и тясна песъчлива равнина, простираща се като разтегнат пояс чак до Скалистите планини. Почти нямаше дърва за горене и равнината остана засипана с печки, от които вече нямаше полза и бяха прекалено тежки, за да представляват някаква ценност. Вървейки зад фургоните, жените и децата събираха волски изпражнения за огъня. Те горяха с удивително малко дим и миризма, но работата по събирането им беше безкрайна. Додето око вижда, жени и деца носеха кошници или бяха запретнали престилки, за да събират волските изпражнения. На Шанън тази работа много не й харесваше, но Кали още се възстановяваше от раждането и противното задължение се падна на нея.

Улавяше се, че мисли за Блейд през тези дълги, горещи дни, вървейки зад фургоните. Той беше загадка — мъж, който я привличаше и едновременно я отблъскваше. Някога щеше ли да разбере как действа умът му? Може би беше най-добре да не се опитва.

Пот капеше изпод бонето, което я пазеше от слънцето и тя я изтри с ръка. Набръчка изгорелия си от слънцето нос, миризмата на пропитата й с пот рокля беше противна дори за нея. Но се утешавате с факта, че не беше по-различна от другите жени. До един или два дни щяха да стигнат река Плат и Блейд обеща на жените, че ще имат възможност да се изкъпят и да перат дрехи.

Сякаш го беше повикала с магия, той се появи до нея, възседнал сивото си пони.

— Сложи си бонето. Да не искаш прерийното слънце да ти изпържи мозъка?

— Свалих го само за миг — опита се да му обясни Шанън.

— Лицето ти е червено, носът ти се бели. Кожата ти е твърде деликатна, за да не я защитаваш от силното слънце.

Кожата й била деликатна? Шанън беше потресена, че е забелязал такова нещо. Прилежно нахлупи бонето и върза връзките под брадичката си. Подразни се, че единственият път, когато Блейд й беше заговорил през тези дни, беше, за да я критикува. Той като че ли намираше нещо нередно във всичките й постъпки.

— Така е по-добре.

И без да каже нито дума повече, той пришпори коня си и се отдалечи.

 

 

Какво, по дяволите, го беше прихванало да спира и да говори с Шанън, запита се объркан Блейд. Когато я видя да се влачи зад фургоните, с рокля, развяваща се около стройните й крака, докато богатите й кестеняви къдрици блестяха под слънцето, просто не можа да се сдържи. Заради горещината повечето жени бяха свалили ненужните женски парцалки като корсети и фусти, а понякога дори напъхваха полите между краката си и затъкваха подгъва в колана. Така вървяха по-добре и им беше доста по-удобно.

Блейд се учудваше, че Шанън още изглежда красива с почервеняло лице и нос, поръсен с миниатюрни кафяви лунички. Гледката беше толкова изкусителна, че нещо го застави да спре, за да изпита отново целия магнетизъм на тези невероятни сини очи. Докато се връщаше към челото на кервана, нарочно спря при фургона на семейство Уилсън, за да пофлиртува с Нанси, надявайки се тя да го разсее от мислите за Шанън.

Шанън не можа да не забележи къде спира Блейд или колко се бави там, задявайки се с онази уличница Уилсън. Това, че се засегна, я шокира. Блейд я беше избягвал като отрова в последните няколко дни и тя нямаше нищо против. Индианската част от него я караше да не му вярва… но ярката му мъжественост отиваше отвъд всяко понятие за бели и червенокожи. Той беше мъж. Красив, невероятно мъжествен. Но така ужасно арогантен, че й се искаше да му крещи всеки път, щом го видеше. Чудно ли беше, че Нанси Уилсън го намира толкова интригуващ?

Клайв Бейли наблюдаваше разговора между Шанън и Блейд и удовлетворена усмивка повдигаше ъгълчетата на устата му. До момента дългът го беше възпрепятствал да я ухажва. Но тъй като бяха свикнали с всекидневната рутина, той имаше повече време да се отдава на фантазиите си за Шанън Бранигън. Тя беше поразила въображението му още в мига, когато се бяха запознали и той не се беше отказал от мечтата си да я притежава. Отначало беше помислил, че тя е привлечена от Блейд, но с всеки изминал ден ставаше все по-очевидно, че двамата не могат да се понасят. Шанън беше прекалено извисена, за да позволи на някакъв метис да й нашепва сладки думички. Мъж като Блейд заслужаваше уличница като Нанси Уилсън, която отваряше крака за всеки обут в панталони. Дори самият той я беше опитал преди няколко дни, когато тя се беше измъкнала, за да се срещнат посред нощ. Но това не беше утолило страстта му по Шанън, съвсем не.

 

 

Няколко дни по-късно стигнаха до река Плат, след като бяха пътували сред две редици хълмове, обграждащи тясна долина на около една-две мили вдясно и вляво от пътя. Еднообразието на равнината не се нарушаваше от нищо, докъдето око вижда. Плат течеше през долините като равна лента от бърза, мътна вода, половин миля широка и едва две стъпки дълбока. Ниските брегове, в по-голямата си част лишени от каквато и да било растителност, се състояха само от пясък. На отделни места се срещаха групички от канадски тополи или върби, което според Шанън беше много странно.

Известно време следваха реката. Тъй като наближаваше краят на годината, тя беше извънредно плитка. Дъното й се състоеше от подвижни пясъци, които поглъщаха лодките и колелата на фургоните. Не можеха да преминат по никакъв начин, беше твърде опасно. На около три мили по течението, брегът се издигаше във вид на скали от пясъчник, които ставаха все по-високи и по-начупени, колкото повече на запад отиваше пътят.

Шанън се удивляваше на животните в прерията — елени, койоти, гризли, черни мечки, бизони и кучета. Териториите на прерийните кучета понякога се простираха по на петстотин акра. Най-лоши от всичко бяха облаците комари и дребни мушици. Нямаше особено много бизони, както в по-стари времена, но те можеха да създадат неприятности. Понякога годната за пиене вода се размътваше, когато през нея преминеха стада. В други случаи воловете и кравите на преселниците можеше да се отклонят подир стадата бизони и повече да не се върнат.

Неприятностите с индианците бяха редки, защото долината на река Плат беше ничия земя между териториите на поуните на север и чейените на юг. Макар, че срещите с индианци бяха редки и хората от племената разменяха бизонско месо за тютюн, железни сечива и стари дрехи, Блейд настояваше фургоните да бъдат нареждани като ограда при всяко лагеруване. Тя имаше и практична роля, заграждаше добитъка, за да може да пасе. Образуваше се от свързаните помежду си фургони, като тегличът на единия се пъхваше под корпуса на другия.

По време на дългото, скучно пътуване покрай река Плат Клайв Бейли започна упорито да преследва Шанън, за огромно неудоволствие на Блейд.

 

 

Шанън държеше малкия Джони Блейд Джонсън на гърдите си, мислейки колко много й липсва сплотеното й семейство. Малкото момченце й беше много скъпо и ужасно щеше да й липсва след раздялата им. Силите на Кали се връщаха постепенно и за щастие имаше достатъчно мляко, за да бъде бебето й добре нахранено и доволно. Като най-малък от всички в кервана, той скоро стана всеобщият любимец.

Клайв Бейли свикна да се отбива често, за да вижда детето, но преструвката не заблуждаваше Шанън. Тя правеше всичко, което й беше по силите, за да го обезсърчи, но той оставаше безчувствен към хладината й. Когато обявиха импровизирана танцова забава за неделната вечер, Клайв замисли план да накара Шанън да остане сама.

Блейд рядко посещаваше тези празненства, не го и канеха на тях. Обикновено стоеше отстрани, за да гледа и да слуша, спомняйки си с любов някои от празничните балове, които беше посещавал преди и след войната. Никога не му бяха липсвали партньорки. Но тук, на западната граница беше нежелан, нито бял, нито червенокож. Понякога Нанси Уилсън или някоя от другите млади дами настояваха да танцува с тях, но той обикновено отклоняваше поканите им, не искайки да предизвиква обичаите или да гневи родителите им.

 

 

Тъмните, тайнствени бездни на очите на Блейд следяха стройната фигура на Шанън, когато тя прелиташе от ръцете на един мъж в тези на друг. Тялото му реагира спонтанно, припомняйки си, как я беше усещал в прегръдките си, мека и топло женствена.

Въртейки се под звуците на цигулката, Шанън внезапно се намери в ръцете на Клайв Бейли. Още не му беше простила, задето се беше държал така отвратително с нея и усмивката увехна на устните й.

— Нямах възможност да се извиня, че постъпих като глупак, Шанън — изрече той. Угодливата усмивка не му спечели особено много симпатиите й. — Не съм искал да проявявам неуважение. Не знам какво ми стана. Можеш ли да ми простиш?

— Всичко вече отмина — каза Шанън с хладно презрение. — Не искам да говорим за това. Може би това, че пътувам сама, ви е създало лъжливо впечатление за мен.

— Ако можем да започнем отначало, обещавам да се държа като съвършен джентълмен.

Шанън се съмняваше в искреността на Бейли, но великодушната й природа я накара неохотно да се съгласи. Хитра усмивка изви тънките устни на Бейли, когато я завъртя сред кръга от танцуващи.

Очите на Блейд се присвиха опасно, когато забеляза суетенето на Клайв около Шанън. Макар че не му се искаше да я остави в ноктите на Бейли, той се плъзна безшумно в сенките, стапяйки се като призрак в мрака. Имаше още няколко фургона, които не беше претърсил за скрити оръжия и не можеше да си представи по-добър момент от настоящия, за да го стори. Импровизираното празненство беше извело всички при музиката и танцьорите. С котешка грация, той се пъхна във фургона на Фред Ханкинс и семейството му. Фред беше гръмогласен самохвалко, който безсрамно тормозеше семейството си. Но колкото и да му се искаше на Блейд да го замеси в контрабандата на оръжие, не намери нищо, което да потвърждава участието му.

Избра друг фургон в кръга, но пак не намери нищо уличаващо. Може би Вашингтон грешеше и оръжията бяха вече на път за форт Ларами, скрити в друг керван. Следващият фургон беше на Клайв Бейли и както обикновено, кочияшът, едър швед на име Олсън, се мотаеше наоколо. Блейд изруга късмета си. Все не можеше да претърси фургона на Бейли заради дразнещия навик на Олсън да стои облегнат на задното колело и да дялка някакво дръвце. Някак си, помисли той мрачно, трябваше да намери начин да го отдалечи, за да има време за проверка.

С изключение на фургона на Бейли, на Блейд му оставаше да претърси още два, единият от които беше този на младото семейство Джонсън. Поглеждайки към танцуващите, той забеляза, че и двамата Джонсън са заети. Хауи беше при една група мъже, а Кали седеше сред куп жени, които се любуваха на бебето й. Шанън танцуваше с младия Тод Уилсън. Мокасините на Блейд не вдигаха никакъв шум, когато той се промъкна отзад във фургона на семейство Джонсън. Не ги подозираше, но беше длъжен да претърси навсякъде.

 

 

Решила да откаже следващия танц, за да си поеме дъх, Шанън отиде при жените около Кали и детето й. Посрещнаха я топло и щеше да се включи в разговора, ако не беше внезапният ветрец, от който по гърба й полазиха тръпки. Кали също го усети и когато Шанън каза, че ще отиде при фургона, за да вземе шаловете им и одеяло за малкия Джони, Кали сметна това за добра идея. Шанън тръгна незабавно.

Тъмнина цареше във външния периметър на лагера, където фургоните оформяха защитен кръг около танцьорите и Шанън се плъзна във фургона така тихо, както и Блейд само преди минути. В мига, когато влезе в тъмния фургон, незабавно почувства, че не е сама. Тръпка на страх пропълзя по гръбнака й и тя усети как космите по тила й настръхват. Замръзна нерешително, изчаквайки, без да знае дали да вика, или да отправи предизвикателство. Избра последното и събра смелост, за да запита:

— Кой е там?

Тишина.

— Знам, че има някой. Кой е? Ще викам, ако не отговорите.

Тогава разбра! Усети ясния му мускусен аромат и мириса на дърво, пушек и кожа, който винаги го придружаваше. Нямаше нужда от светлина, за да разпознае Блейд, защото неговата близост създаваше у нея ясно усещане, което беше трудно за определяне, но лесно за долавяне.

— Блейд? Какво правиш във фургона на Джонсън?

Той изпълзя иззад натрупаните сандъци и слабата светлина, долитаща откъм огъня, потвърди самоличността му. Откъде беше разбрала, че е той, запита се Блейд озадачено. Да не би да беше една от онези млади ирландки — ясновидки? Или така силно го усещаше, както и той нея?

— Надявах се да свърша, преди някой да се върне. Загадъчните му думи й се сториха безсмислени.

— Какво търсиш тук? Семейство Джонсън нямат нищо ценно, което да може да се открадне.

— Мислиш, че искам да крада от тях?

Гласът му прозвуча осъдително. Заболя го, че тя го смята за крадец.

— Не знам какво да мисля. Индианците са крадливи.

— А бялата половина от мен?

— Ако не си влязъл да крадеш, тогава какво търсиш тук?

Тя беше склонна да му даде благото на съмнението, но й беше трудно, защото го беше хванала на местопрестъплението.

— Не мога да ти кажа. — Твърдата линия на устата му се изви надолу. — И настоятелно те съветвам да забравиш, че си ме видяла тук тази вечер.

— Да не би… да не би да ме заплашваш? — ахна тя. Неверие оцветяваше думите й.

— Може би — изрече той неопределено.

— Не се плаша лесно. — Блейд едва не се засмя на глас, когато твърдата малка брадичка на Шанън се издаде предизвикателно напред. Той можеше да я пречупи на две само с една ръка. — Убеди ме в противното и ще взема… молбата ти под внимание.

— Не мога да ти обясня. Просто ще трябва да ми повярваш.

— Да ти повярвам! Това ли е най-доброто, което можеш да направиш?

Шанън наистина искаше да му повярва, но чувстваше, че заслужава обяснение.

Искра блесна в тъмните очи на Блейд.

— Мога да направя това — изрече той с пресипнал глас, прегърна я и я привлече към себе си. — И това.

Устата му се прилепи към нейната, търсейки сладостта, която си спомняше с жива яснота, докато телата им губеха границите помежду си. Шанън усети дръзкия натиск на мъжествеността му между тях, докато езикът му караше устните й да се разтворят.

Блейд я привлече още по-плътно към себе си, ръцете му стиснаха седалището й, после сграбчиха талията й и накрая намериха меките хълмчета на гърдите й. Всички прегради паднаха, когато Шанън изстена и ръцете й се обвиха около врата му по собствена воля, а пръстите й се плъзнаха нагоре в гъстата му копринена коса.

— Ти си една малка ирландска вещица, Шанън Бранигън — изпъшка Блейд.

Разумът му отлетя, когато се отпусна заедно с нея на пода на фургона.

Целувката му беше толкова мощна, че Шанън не усещаше колко е опасна или докъде ще стигне, ако й се предаде. Не чувстваше и как ръцете му дърпат копчетата на корсажа й. Усещаше само устните му, които се спускаха надолу по шията й, вкусвайки нежната мида на ухото й, докато езикът му дразнеше издутината, издигаща се над деколтето на ризата й.

— Шанън, тук ли си? Кали се безпокои, че не си се върнала.

Хауи! Задавено проклятие излетя от устните на Блейд.

— Кажи му, че идваш веднага — изсъска той, когато Шанън не реагира незабавно. — Не казвай нищо за мен.

Гласът му беше заплашително нисък и изпълнен с предупреждение.

— Шанън!

Хауи беше близо до фургона… прекалено близо. Шанън беше изправена пред дилема. Можеше да запази тайната на Блейд или можеше да каже на целия керван, че той е крадец. Но колкото и да се опитваше, в действителност не можеше да повярва, че е способен да открадне.

Мислите й неволно се върнаха към начина, по който беше почувствала устата на Блейд върху своята, как тялото й пареше навсякъде, където я беше докоснал и имаше само един възможен отговор.

— Идвам, Хауи. Не можах да си намеря шала.

Закопчавайки набързо роклята си, вземайки това, за което беше дошла във фургона, Шанън излезе навън. Хауи вече беше отметнал платнището на входа и й подаде ръка, за да й помогне да слезе долу. Погледна през рамо само веднъж, докато се отдалечаваше, осъзнавайки, че Блейд я наблюдава, и се запита какво ще направи той, ако тя реши да разкаже за нощното му приключение на всички от кервана. Колко други фургони е претърсил тайно, запита се тя унило. Намери отговора късно същата вечер, когато се върна преди другите и забеляза Блейд да се измъква от фургона на семейство Карпентър.

Отначало беше сметнала, че се интересува само от колата на семейство Джонсън, но той беше опровергал това предположение, влизайки и в друг фургон. Естественото й любопитство искаше отговор на тази загадка.

Блейд се измъкна от фургона на Карпентър с не повече доказателства за контрабанда на оръжие, отколкото беше намерил и преди пътуването. През последните седмици беше успял да претърси всички фургони, с изключение този на Клайв Бейли, без никой да разбере, докато не се беше натъкнал на Шанън. Обърна се, стопявайки се в сенките, и с ъгълчето на окото си забеляза тя да го наблюдава. Разбра, че трябва да намери правдоподобно обяснение, за да успокои подозренията й, иначе щеше да изпадне в големи неприятности. Но как, по дяволите, да го направи, когато дори не можеше да си спомни собственото си име, щом се озовеше на две стъпки от госпожица Бранигън?

На следващата сутрин Блейд изненада Шанън, когато я помоли да язди с него, докато разузнава пътя пред кервана. Както обикновено, той яздеше високото сиво пони Боец. Шанън и Кали вървяха зад фургона, когато той се приближи, държейки юздите на една кротка черна кобила.

— Можеш ли да яздиш? — обърна се той към Шанън, кимвайки дружелюбно на Кали.

— Разбира се.

Наистина ли си мисли, че тя не умее нищо, запита се Шанън.

— Мислех, че може да ти хареса да пояздим, докато разузнавам терена.

Шанън като че ли се стресна.

— Предпочитам да вървя.

— Предлагам пак да помислиш — настоя Блейд.

Нямаше място по тялото й, което да остана недокоснато от тъмния му поглед.

Кали се загледа с интерес в двамата, питайки се дали не е пропуснала нещо. Би се заклела, че има нещо скрито между Блейд и Шанън, нещо натежало от тъмни тайни и напрежение, което нямаше нищо общо с обикновеното приятелство.

— Иди, Шанън — насърчи я Кали, — разнообразието ще ти се отрази добре.

Преди Шанън да успее да протестира, Блейд слезе и я настани на седлото, подавайки й юздите.

— Ще пояздим няколко мили на запад и ще се срещнем по пладне — каза той на Кали.

Плесна задницата на кобилата на Шанън и тръгна напред покрай криволичещата редица от фургони.

Бузите й цъфнаха с червенина, която не се дължеше на слънцето, когато ги проследиха десетки очи… и най-вече тези на Нанси Уилсън и Клайв Бейли.

Блейд знаеше, че не помага на репутацията на Шанън, настоявайки тя да язди с него, но това не беше повече от онова, с което беше удостоявал някои от другите млади жени в последните няколко седмици. Освен това, нямаше друг начин да говори с нея насаме, за да я убеди да си мълчи за подозрителното му поведение.

Яздиха мълчаливо няколко мили, оставяйки кервана далеч зад себе си. Накрая Блейд спря при един тесен приток на река Плат, за да напои конете. Шанън се смъкна от седлото и коленичи до потока, гребвайки с шепи вода, да намокри врата и лицето си. После свали бонето си и разтърси обърканата маса от кестеняви къдрици. Омагьосан, Блейд помисли, че изглеждат като лъскави ленти от полирана мед. Веднага щом се освежи, тя се обърна към него с буреносни облаци, събиращи се в сините й очи.

— За какво е всичкото това, Блейд? Да не си ме довел тук, за да ми обясниш защо претърсваш фургоните? Видях те да излизаш от фургона на семейство Карпентър снощи, след като душеше около този на Джонсън.

— Благодаря ти, че не ме издаде. Това, което правя, няма да навреди на никого.

— Щом е така, тогава защо не можеш да ми обясниш?

— Знам, че ти звучи безсмислено, Шанън, но това, което правя, е извънредно важно.

— Важно за кого? За какво? Да не би да чакаш хората си да дойдат и да нападнат кервана? Да не търсиш скрито богатство и възможна плячка?

— Никога няма да предам хората, които съм нает да защитавам. — Блейд изрече това с такава искреност, че Шанън беше склонна да му повярва. — Смятам се за бял също толкова, колкото и за индианец. Гордея се със сиукската кръв на майка си, както и с наследството от белия си баща.

— Сиукс! — ахна Шанън, това име й вдъхваше страх. Войнствените сиукси се осмеляваха да нападат кервани, влакове и дилижанси по Орегонския път, защото бяха много недоволни от отношението на американското правителство, от големия брой преселници, които минаваха през ловните им полета и от жестокото избиване на бизоните. Блейд веднага усети страха й.

— Майка ми е сиукска. Баща ми беше планинец, трапер, приет в племето на Жълтото куче. Той се влюбил в майка ми и се оженил за нея.

Нямаше представа защо й казва всичко това, освен че се нуждаеше от доверието и мълчанието й.

— Родителите ти живи ли са?

— Само майка ми. Баща ми беше убит от гризли преди няколко месеца.

— Съжалявам. Сигурно са били добросъвестни родители, защото имаш добро образование.

— Татко искаше да имам образование като на белите, за да мога да се справям в света им, ако пожелая!

Шанън го изгледа подозрително и погледът й се спря върху синята армейска куртка, която носеше с небрежна гордост.

— На север ли си учил? Янки ли си?

Изсумтя така, сякаш дори метисите бяха повече от янките.

— Толкова ли мразиш янките?

Лицето на Шанън се изкриви в горчива гримаса.

— Те убиха брат ми. Те причиниха смъртта на баща ми и загубата на дома ми. Ти за северняците ли се би?

Прямият въпрос на Шанън хвана Блейд неподготвен. Президентът Джонсън го беше посъветвал да не казва, че е бил армейски офицер. Всичко в мисията му трябваше да остане в тайна. Отговорът така и не излезе от устата му, когато очите му се отправиха покрай Шанън към едно място някъде над главата й, където кафявите хълмове се издигаха като неравна стена.

Шанън почувства как тялото му се напряга, видя го да гледа покрай нея и запита:

— Блейд, какво има?

— Не знам, но знам, че нещо не е наред.

— Какво виждаш?

— Нищо, само усещам. Може би греша. Какво казваше?

— Питах дали си воювал за янките.

— Щеше ли да има значение, ако бях?

— Всъщност, не ме интересува — изсумтя тя високомерно. Внезапно Блейд се стегна и тя отново го видя да гледа покрай нея към хребета, който се издигаше зад гърба й.

Гласът му беше нисък и дрезгав, думите строги.

— Обърни се и тръгни полека към коня си. Не се паникьосвай и не прави никакви резки движения. Ще тръгна след теб и ще ти помогна да се качиш на седлото. После препусни с всичка сила към кервана.

— В опасност ли сме?

— Може би — изрече той бавно. — Обградени сме от сиукси.

Шанън пребледня. Искаше да се обърне и да огледа хълмовете, но не се осмели. Вместо това направи точно каквото беше наредил Блейд, и тръгна с омекнали крака към коня си.

— Спри! — Гласът му беше суров, тялото изпънато. — Късно е. Ето ги.