Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (11)

10.

Стъпките на Блейд бяха съвършено безшумни, когато приближи към задната стена на факторията на Клайв Бейли. Фургонът, с който Бейли беше прекосил равнините, стоеше като изоставен под светлината на бледия лунен сърп. Нощта беше тиха, въздухът свеж, с обещание за зима. Среднощният набег на Блейд не привлече ничие внимание, благодарение на индианските му умения. С безшумни движения на пума, той се вмъкна във фургона.

Тъй като фургонът беше почти празен, не му беше трудно да отвори фалшивото дъно. Остро разочарование го прободе, когато разбра, че оръжията са били извадени оттам. Бяха или вече доставени, или скрити някъде в магазина на Бейли. Спускайки се на прашната земя, Блейд обиколи сградата, докато не откри един незарезен прозорец отзад. Надигна се на мускули и влезе вътре, широките му рамене едва се провряха през тесния отвор.

Щом се вмъкна, Блейд се озова в склада на магазина, където нямаше други прозорци, освен този, през който беше влязъл. Зарови се в джобовете си, за да намери кибрит, светна и вдигна клечката. Намери се пред една затворена врата, която заподозря, че води към основното помещение на магазина. Видя остатък от свещ на една от близките бали и внимателно го запали. После щателно запретърсва склада. Не намери нищо, което дори и малко да прилича на оръжие, или нещо друго подозрително. Макар да се съмняваше, Бейли да е толкова глупав, че да скрие оръжието в самия магазин, той предпазливо отвори вратата и влезе в голямото помещение, претъпкано с всякакви стоки. Без да губи много време, започна да рови из кутиите и торбите, складирани по рафтовете и на пода.

Нуждата от бързане го направи небрежен и той закачи една консервна кутия, кацнала на ръба на една полица. Тя се залюля за един изпълнен с напрежение момент, а после падна на пода. Дробовете на Блейд се изпълниха с въздух, после той полека го изпусна, загасвайки свещта и клекна зад тезгяха. Изчака със затаен дъх, за да види дали грубата му грешка не е събудила Бейли, който живееше над магазина. Внезапно един люк се отвори отгоре и Бейли, с нощна дреха над панталоните, с пушка в едната ръка и лампа в другата се появи на най-горното стъпало.

— Кой е там? — извика той, вдигайки високо лампата, за да освети тъмната вътрешност на магазина.

Блейд изпълзя на четири крака към отворената врата на склада и се плъзна през нея. Чу стъпките на Бейли да слизат по стълбата, после той тръгна из магазина, а след това се спря пред вратата на склада. Блейд осъзна, че ако го намерят да се навърта там, където няма работа, рискува да го обвинят и обесят. Президентът Джонсън го беше предупредил, че трябва да разследва самостоятелно, и той не беше сигурен, че дори майор Ванс ще му помогне, ако се забърка в някоя неприятност.

Бейли нахлу в склада, когато Блейд се гмурна през прозореца.

 

 

Макар да беше късен час, една самотна светлинка още блещукаше в прозореца на една от офицерските квартири. Три кратки почуквания предизвикаха незабавен отговор.

— Чаках те. Закъсняваш.

Блейд се вмъкна вътре и Уейд Ванс бързо затвори вратата зад него. Това бе втората частна среща, която метисът имаше с него, след като беше пристигнал във форт Ларами. Блейд вече беше му съобщил подозренията си за Клайв Бейли и беше получил разрешение да претърси факторията за контрабандно оръжие.

— Няма ги! — обяви Блейд с ужасна ругатня. — Бейли вече се е освободил от оръжията. По дяволите, исках да го закова.

— Не се обвинявай, Блейд — заутешава го Ванс. — Той е един хитър кучи син. Склонен съм да се обзаложа, че това не е първият път, когато се забърква с незаконно оръжие. Питам се дали си няма съучастник?

— Ако не бях отделил време да търся Шанън, щях да имам доказателството, което ни е необходимо. Сега ще трябва да чакаме и да видим дали Бейли няма да тръгне на изток през пролетта и да докара още оръжия — измърмори кисело Блейд.

— Има голям шанс, по някакъв начин той да се издаде — предположи Ванс. — Седни, Блейд, и ми разкажи какво стана. Уискито е добро, нали?

— Да, много е добро — каза разсеяно Блейд.

Ванс наля два чаши кехлибарена течност и подаде едната на Блейд, който започна полека да отпива от уискито, докато разказваше на майора как е претърсил фургона на Бейли и магазина му, как не е намерил нищо и за малко се е спасил от залавяне на място. Побъбриха малко за лошия си късмет, после Блейд си тръгна, за да откъсне няколко часа сън. Преди да излезе, увери Ванс, че няма да се предат толкова лесно. Провалът не беше нещо, което би приел добре.

 

 

Шанън се събуди рано, развълнувана от перспективата да огледа училището и да се премести в собствен дом. Закуси набързо и когато полковник Гриър я запита дали иска да види къде ще преподава, тя закима ентусиазирано, което го развесели.

Училището се намираше в далечния край на форта, отвъд оградата за добитък. Представляваше постройка с едно помещение, обзаведено с чинове и черна дъска в очакване на учителката, която досега беше липсвала. Голямото разнообразие от книги и припаси беше достатъчно, за да започне обучението. Печка на дърва се разполагаше в средата на помещението. Беше мръсна. Както и прозорците. В действителност толкова мръсни, че Шанън не виждаше през тях.

Тя научи, че ще отговаря за чистенето, донасянето на вода, събирането на дърва и поддържането на запасите. Задълженията на учителката изглеждаха безкрайни. Тя щеше да преподава обичайните предмети, включително четене, писане, аритметика, правопис, география, история и граматика. Всичко това, срещу четиридесет долара месечно и къщата, която обитаваше. Не беше кой знае какво състояние, но Шанън не възрази. Тя беше сигурна, че работата не само щеше да я удовлетвори, но и да запълва времето й през дългата зима.

Самата къща, също не беше в по-добро състояние от училището, наистина се нуждаеше от основно почистване. Шанън разбра, че ако училището трябва да заработи след две седмици, я чака много работа. Преди полковник Гриър да я остави, за да се върне към задачите си, той строго й напомни моралните й задължения.

— Знам, че няма нужда да ви предупреждавам, скъпа, но понеже ще учите нашите деца, поведението ви трябва да бъде безупречно. Аз вече направих каквото можах, за да уталожа приказките около злощастното ви изпитание с Бесния вълк. Останалото зависи от вас.

— Разбирам, полковник, няма да имате оплаквания относно поведението ми.

— Добре, много добре. Сега ще ви оставя на вашите занимания. Има много да се свърши, преди училището да бъде отворено, и аз ще ви помогна, като ви пратя един мъж да свърши по-тежките работи.

Шанън вървеше през плаца, облякла най-старата си рокля, с ведро в едната ръка и метла в другата, готова да се заеме с огромната задача да изчисти училището и новото си жилище. Внезапно забеляза Блейд да води сивото си пони през плаца. Изглеждаше едър, строен и опасен. По нищо не приличаше на нежния любовник, когото си спомняше от индианското село. Тя се запита къде ли е намерил Боец. Двамата смятаха, че животното е загинало в торнадото. Шанън спря, очаквайки Блейд да приближи, за да го запита за коня му. Беше шокирана, когато той я отмина, без дори да премигне в знак, че я е познал.

— Блейд, как смееш да не ми обръщаш внимание!

Той спря рязко. Трябваше да знае, че Шанън не би позволила да я пренебрегне. Нима не разбираше, че я избягва с основание? Тя го настигна и го изгледа ядосано с предизвикателство, готово да се откъсне от устните й.

— Нямаше да ме заговориш, нали?

— Повярвай ми, Шанън, това е за твое добро. Не съм човек, с когото една благовъзпитана млада дама като теб, би могла да общува. От новата учителка се очаква да прояви повече благоразумие.

— Научил си за това?

— Новините се разпространяват бързо в малките армейски постове. Значи реши да станеш учителка?

— Засега — каза тя. — Сигурна съм, че ще ми хареса. Освен това, редовният доход ще ми позволи да си платя пътя до Айдахо. И не ми харесва да се възползвам от гостоприемството на семейство Гриър. Не е ли късмет, че квартирата е включена в заплатата? Сега отивам там — прибави тя досетливо.

Тъмните очи на Блейд се спряха на всяка черта от прелестното лице на Шанън. Божичко, колко беше красива! Нямаше представа как му въздействаше или колко много искаше да я прегърне, да почувства мекотата й да се топи срещу неговата твърдост. За съжаление, тук на границата той беше смятан за обикновен дивак и неподходяща компания за добре възпитана млада дама.

Силно желание го накара да пристъпи напред със съзнанието, че хората ги гледат, но без да може да направи нищо.

— Шанън…

— Има ли някакъв проблем?

Гласът на лейтенант Гудман беше остър и неодобрителен. Той беше видял Блейд и Шанън през плаца и веднага се беше насочил към мястото, където двамата стояха, увлечени в разговор. Беше достатъчно проницателен, за да усети скритата емоция, която минаваше помежду им, и кипеше от гняв.

— Не, няма никакъв проблем — отрече Шанън, не можейки да откъсне очи от горещия поглед на Блейд. Запита се какво ли щеше да каже той, ако Гудман не ги бе прекъснал. — Ние с Блейд имахме частен разговор.

— Нямате ли си задължения? — обърна се Гудман към Блейд с глас, натежал от неприкрито осъждане. — Предлагам да не досаждате на госпожица Бранигън.

— Но той не…

— Лейтенантът е прав, госпожице. Трябва да вървя.

Шанън разбра по стиснатите устни на Блейд и студенината на погледа му, че е вбесен, усети и усилието му да сдържи гнева си. Това й направи силно впечатление. Загледа вцепенена как той се отдалечава, а Боец го следва отблизо. Конят й напомни, че не е питала Блейд къде го е открил.

— Блейд, къде откри Боец?

— Дошъл във форта преди няколко дни — обясни сбито Блейд, без да спира, и продължи по пътя си.

— Чакай, аз…

— Оставете го, госпожице. Метисът си знае мястото.

— Лейтенант Гудман, Блейд е мъж, какъвто няма друг, и по-добър от някои, които познавам — намекна тя, фиксирайки го със студен поглед. — Защо непременно държите да го подценявате?

— Вече е свикнал на това — изрече Гудман с небрежен тон. — Моля, наричайте ме Роналд и аз ще ви наричам Шанън. Бих искал да бъдем приятели.

— Не мисля…

— Шанън, това е малък форт и хората говорят. Не е уместно да ви виждат със Суифт Блейд. Казвам ви го за ваше добро.

— Благодаря, лейтенанте, но не се нуждая някой да се грижи за благополучието ми.

— Роналд.

— Много добре… Роналд — съгласи се неохотно тя. Както и да е, само да се отърве от него. — Ако ме извиниш, имам много работа да свърша, преди да отворя училището.

Шанън се зае най-напред с къщата, разчиствайки няколкомесечния слой прах и мръсотия с такава енергия, която учуди дори нея. Къщата беше малка, състоеше се от спалня, кухня и приемна, оскъдно мебелирана с най-необходимото. Но с платовете, които тя беше донесла със себе си, и с разните неща, подарени й от Моли и съпругите на другите офицери, къщата щеше да посрещне нуждите й и дори щеше да бъде удобна. Поне щеше да бъде изцяло нейна.

Верен на думата си, полковник Гриър изпрати един мъж да помогне с чистенето. Санди Лумис, млад луничав редник, с готовност се впусна да помага и само за два дни къщата блесна от чистота. Преди редник Лумис да си тръгне в края на втория ден, Шанън получи от него обещание, че ще идва да помага, когато има нужда.

Останала най-накрая сама, изтощена, но доволна от всичко, което беше свършила, тя отдели един момент, за да се отпусне на меката повърхност на приготвеното легло. Започваше вече да се чувства у дома си. Въздъхна сънено. Уморена, толкова уморена… Клепачите й се отпуснаха, гърдите й започнаха да се вдигат и да спадат в равномерен ритъм.

Блейд стоеше пред къщата на Шанън в сгъстяващия се здрач с нерешително изражение на лицето. Знаеше, че трябва да се обърне и да си тръгне толкова бързо, колкото можеха да го носят краката му. Нямаше работа тук, в никакъв случай… но сърцето му говореше друго. Беше се справял отлично, докато не видя Шанън на плаца. До този момент беше се заставял да вярва, че тя не е важна за него, беше отричал в сърцето си, че има нужда от нея. Възнамеряваше да се върне в стаята си, след като си изпълни задълженията, но краката му бяха действали самостоятелно и го бяха отвели пред къщата на Шанън.

Макар да знаеше, че тя е забранена за него, Блейд се чувстваше подтикван от сила, по-мощна от самия живот. Трябваше да види Шанън, да говори с нея, да й каже, че не е искал да бъде толкова груб, когато разговаряха последния път. Почука леко на вратата и когато не получи никакъв отговор, влезе вътре, внимавайки да не го забележи някой. Знаеше, че тя е сама, защото беше видял младият редник, изпратен да й помогне, да си тръгва.

Когато един бегъл оглед го увери, че Шанън я няма нито в кухнята, нито в приемната, Блейд се приближи към спалнята. Вратата беше открехната и той я видя заспала на застланото легло. Един голям шал скриваше богатите й кестеняви къдрици, изцапана бяла престилка покриваше синята й рокля, но за него тя беше най-красивата гледка, на която някога се беше наслаждавал. Загледа я втренчено, хипнотизиран, но без да се решава да я събуди. Трябваше да си отиде, каза си той. Със сигурност не беше редно да е тук, не беше в интерес на Шанън. Взел решение, той се обърна, за да си тръгне. Но като за късмет обутите му в мокасини крака, обикновено извънредно безшумни, настъпиха една разхлабена дъска. Тя поддаде под тежестта му и изскърца протестиращо.

Шанън остана за миг в пространството между съня и будното състояние, усещайки някакво движение наоколо си. Скърцането на дъската я събуди окончателно. Тя отвори очи и го видя. Беше с гръб към нея и като че ли се канеше да си тръгне, без да я събуди. Би познала този широк гръб и масивни рамена, където и да било по света.

С нотка на укор в гласа си тя запита тихо:

— Блейд? Какво правиш тук?

Той се обърна рязко, изненадан да види Шанън съвсем будна и втренчена в него с въпросително вдигнати вежди.

— Аз… наминах да питам дали имаш нужда от нещо — импровизира той, защото наистина нямаше представа какво го беше довело. Беше опасно да ги заварят сами, опасно в повече от едно отношение. — Имаш ли нужда от пари… или нещо друго? Имам малко спестени пари и с удоволствие ще ти ги заема.

— Не, благодаря ти, добре съм — отговори скромно Шанън. — Нуждите ми не са големи.

— Моите обаче са огромни — изрече пресипнало Блейд.

Думите му тежаха от скрито значение, от което ирландският темперамент на Шанън пламна. Как смее първо да я пренебрегва, а сега да идва и да иска неща, които тя не беше готова да му даде!

— Може би трябва да си тръгнеш — изрече тя хладно, отклонявайки погледа си от него.

Щом останеше насаме с Блейд, това й действаше, караше я да чувства неща, които не й беше работа да чувства, а още по-малко — да прави. Онази единствена нощ, прекарана в обятията му, неговото любене, това, че беше научила какво означава да бъдеш жена, беше вмъкнало непозволени мисли в главата й. Тя не можеше да го погледне, без да си спомни всички онези хубави неща, които беше правил с нея и невероятната наслада, която й беше доставил. Но дълбоко в сърцето си Шанън знаеше, че той не я обичаше, че се беше любил с нея само защото се налагаше. Единственото чувство тогава беше страстта.

Блейд не искаше да си тръгне, но не искаше и да направи нещо, с което би наранил Шанън. Отново се обърна към вратата, без всъщност да го иска, но готов да си отиде, ако тя наистина пожелаеше. Усилието беше безполезно. Изведнъж той се извърна с лице към нея, абаносовочерните му очи се взряха в лицето й.

— Искам те, Шанън. Искам да се любя с теб.

Дъхът заблъска болезнено в гърдите й. Не беше очаквала той да бъде така брутално откровен, затова думите му я хванаха неподготвена. Всичките й сетива крещяха да му каже, че го иска също толкова силно, колкото и той нея. Защо нещо, което я караше да се чувства толкова жива и толкова добре, трябваше да бъде греховно?

Шанън копнееше да му даде съгласието си, но думите отказваха да излят от устата й. Тя само се взираше в Блейд, взираше се в него толкова продължително, че се почувства погълната от страстната настоятелност в тъмните дълбини на очите му.

— Не ти ли харесва да се любиш с метис?

— Блейд, ти не разбираш. Аз…

— Да, можеш… и ще го направиш!

Само с две стъпки той стигна до нея и започна да дърпа дрехите й, давайки й представа какво означава да бъде любена от истински дивак.

— Блейд, престани… не го прави!

— Защо? Прекалено див ли съм за теб? Любенето ми отвращава ли те?

За първи път, откакто го беше срещнала, тя се почувства истински уплашена. Отвори уста да протестира, да изпищи, каквото и да е, само и само да го разубеди, да не прави ужасното нещо, което смяташе да стори.

— Копеле такова! Не искам това!

— Да, искаш го. Искаш го толкова, колкото и аз.

— Не, аз…

Думите замряха в гърлото й, когато устата му завладя нейната, докато ръцете му я освобождаваха и от последните й дрехи. Целувката му накара устата й да се отвори, за да може да опустошава вътрешността й с езика си, докато тя не започна да му отвръща. Тогава устата му се озова над гърдите й, засмуквайки дълбоко едното зърно, докато тя не извика, разтърсвайки глава, сякаш да отрече собствената си реакция.

— Знаеш ли колко пъти съм искал да те имам след онзи първи път? — изпъшка пресипнало Блейд.

Шанън се мъчеше да се противопостави, но не можеше. Ръцете му правеха великолепни неща с нея, пръстите му се плъзваха ритмично в нея, докато удоволствието не се превърна в безумен ритъм, който пееше във вените й като течен огън.

— О — изпъшка тя. — О, не.

Надигайки се леко, Блейд освободи с дългите си пръсти пулсиращата си мъжественост. Шанън ахна, разбирайки, че тялото й е станало негово и той може да прави каквото си поиска.

С нисък стон и проклятие той се вряза в нея — дълбоко, още по-дълбоко.

— Кажи го, по дяволите! Кажи, че ме искаш!

— Не!

— Кажи го! Кажи! — Капки пот се търкаляха по челото му, докато се бореше да овладее ужасната необходимост да навлиза безкрай, докато тя не извика, докато не започне да го иска толкова силно, колкото и той нея. — Кажи ми, че ме искаш!

Сломено ридание се откъсна от устните й.

— Да! Господ да ми е на помощ, искам те!

Тогава той започна да се движи в нея, влизайки и излизайки, съединявайки слабините им в едно с мощните си тласъци. Запълваше я отново и отново, разтягаше я и си пробиваше път колкото можеше по-навътре. Интензивността ставаше непоносима. Пламтящо блаженство избухна в нея, разтърсващо, опустошаващо. Блейд се напрегна, потръпна и извика. Шанън усети как тялото му пулсира силно, докато я изпълваше с огнена лава.

Тя изхлипа.

Звукът като че ли отключи нещо у Блейд, разбуждайки рязко сетивата му.

— Господи, Шанън… прости ми, прости ми. Не искам да те нараня. За момент забравих какво съм, кой съм.

— Какво си ти, Блейд? — запита Шанън, сподавяйки едно ридание.

— Мъж. Червен или бял, аз съм мъж.

— Да, така е — съгласи се тя. — Никога няма да го забравя. Макар че може би ще горя в ада, исках да ме любиш.

— Това означава ли, че ми прощаваш? Господи, Шанън, не те заслужавам — изпъшка Блейд. — Това, че съм метис, не е единственият ми грях спрямо теб. Служих в юнионистката армия, борих се против всичко, което обичаш и цениш.

Шанън трепна, не искаше да си припомня болезнените спомени и всичко, което беше загубила през войната. Може би се учеше по-бавно, но животът продължаваше напред. Нищо не оставаше завинаги едно и също. Тя беше избрала нов живот, точно както го бяха направили и други от семейство Бранигън, и нямаше връщане назад. Всичко, което имаше значение, беше утрешният ден и онова, което лежеше отвъд хоризонта — нова земя, ново начало, свобода да прави каквото иска и да бъде тази, която поиска.

Шанън имаше много за какво да бъде благодарна и доста от него се дължеше на Блейд. Истина беше, че той й беше отнел невинността, но само защото беше необходимо, за да я спаси от плен. Тя не можеше да го обвинява и за онова, което току-що беше направил. Наистина не я беше насилил, просто я беше накарал да признае колко много го иска.

— Наистина не ме интересува какъв си, Блейд, знам само какво чувствам, когато съм с теб — призна тя. Как можеше да се бори с него, когато докосването му я издигаше до такъв екстаз? — Отчаяно исках да те мразя. Това изглеждаше единственият начин да се защитя от теб.

— Погледни ме — подкани я той, гласът му беше нисък и сексуален. — Какво виждаш?

Погледът й се отправи към устата му — пълна и чувствена сега, макар да я беше виждала изпъната в тънка черта от гняв, — а после към твърдата му, арогантна челюст. Имаше някакво безскрупулно благородство в тъмните му черти. Очите й се спуснаха надолу към силната колона на бронзовата му шия и към широките му гърди — осеяни с меки, черни, къдрави косъмчета в отвора на ризата му, — после към стегнатия му корем и тънките хълбоци, за да се взрат най-накрая в мускулестите бедра и дръзката издутина на мъжествеността му. Изчервявайки се, тя вдигна поглед към черните му като нощта очи, обградени с гъсти и невероятно дълги абаносови мигли.

— Не се срамувай, Малка Жар птица. — Той се вгледа в очите й, гласът му беше нисък и дрезгав. — Кажи ми, какво виждаш.

— Виждам… виждам…

— Продължавай — насърчи я той.

— Един мъж… красив и мъжествен.

— Какъв е цветът ми?

— Цветът ти? Не виждам цвят. Кожата ти е гладка и бронзова от слънцето. Какво искаш да кажа?

— Че индианската ми кръв не те оскърбява, че след това ще си спомняш само, че с теб се е любил мъж, а не дивак, метис.

— Знам кой се люби с мен.

Думите й като че ли освободиха нещо у Блейд.

— О, господи, Шанън, имам нужда от теб. Никога няма да ти се наситя! Каква магия си ми направила?

Сърцето й заби бързо, когато Блейд бавно вдигна ръка към лицето й и леко прокара пръст по пълната й долна устна. Ръката му се спусна и обхвана гърдата й, галейки я, а палецът му подразни зърното и го превърна в стегната розова пъпка.

— Искам този път да го направя както трябва.

Шанън усети слабост, горещо, пулсиращо чувство я връхлетя, когато той я взе в силните си прегръдки. Той сведе глава към гърлото й и леко прокара език по него, проследявайки пулсиращата вена чак до ухото й, заобиколи го, а после полека навлезе в него. Шанън изтръпна в отговор. Той захапа леко ъгълчетата на устата й, дразнейки ги с език. Накрая устните му плениха нейните в дълга, властна целувка, езикът му нападаше, а нейният отговаряше, докато двамата заедно не затрепериха от неконтролируема възбуда.

Целувката продължаваше безкрайно, докато той сръчно събличаше останалите си дрехи. Когато свърши, помежду им вече нямаше нищо, само трептяща плът. Блейд продължи бавното си, възхитително нападение. Леко защипа чувствителните й гърди, а после прогони болката с близване, езикът му се търкаляше около едното чувствително връхче, а после около другото. Ръката му се плъзна между бедрата й, пръстите му започнаха да я галят, да я измъчват, докато езикът му проследяваше ребрата й чак до корема, задълбочено изучавайки вдлъбнатинката на пъпа. Разполагайки се между бедрата й, той плъзна език надолу по вътрешната им страна.

Тялото на Шанън гореше в екстаз, кръвта й пулсираше като огън във вените. Но когато устата му докосна гнездото от къдрави косъмчета между краката й, тя замръзна, шокирана и изплашена.

— Блейд, недей!

— Няма да те нараня, остави ме… остави ме…

Разделяйки бедрата й, той зарови глава в нейната мекота, езикът му беше като горещо клеймо, пърхаше, дразнеше, галеше с еротично предизвикателство. Всепоглъщаща топлина се разля из нея, когато бедрата й се отвориха непринудено, за да му позволят пълен достъп. Плъзвайки ръка под седалището й, Блейд я повдигна към горещата си, ненаситна уста, ароматът и медената й сладост го подлудяваха. Шанън изстена, не подозирайки, че е възможно да има такова усещане. Само знаеше, че иска то да продължи завинаги.

— Блейд, искам те в мен!

— Още не, Малка Жар птица, дължа ти това. Не се въздържай, любов моя, това е още един начин за любене.

Тогава тя извика, разтърсвайки глава, когато вълни от екстаз я отнесоха надалече. Тялото й още вибрираше, нервните й окончания горяха, когато Блейд навлезе дълбоко в нея. Силният му тласък й подейства като удар на светкавица.

Неговата реакция на яростното им съединяване беше да прошепне дрезгаво на ухото й:

— О, господи, Шанън, ти си толкова стегната… толкова топла… толкова е хубаво в теб.

Тласъците му бяха чувствени и умели, ръцете и устата му бяха навсякъде, галеха я и я възбуждаха, докато телата им се притискаха едно о друго в първично и мощно сливане.

Той я докара до ръба на екстаза, а после се оттегли, оставяйки я задъхана и молеща, докато непрестанните му дълбоки тласъци не запратиха и двамата в забрава, в див водовъртеж, огласян от блажените им викове. След като се спуснаха на земята, Шанън би се заклела, че душите им се бяха докоснати и съединили.

— Моята сладка, възбуждаща вещица — прошепна той на ухото й.

— Моят дързък, красив дивак — въздъхна Шанън в отговор. Блейд замря, а после осъзна, че го е казала като похвала. Надигна се и се изтегна до нея, притегляйки я плътно до себе си.

— Не биваше да идвам тук, Шанън. Никога не съм искал да излагам на риск репутацията ти.

— И двамата сме твърде горещи глави — забеляза сухо тя. — Нахвърляме се един срещу друг за самозащита. Нещо ми стана ясно — че нямам гордост, когато стане дума за теб.

— Опасно е да те виждат с мен.

— Какво искаш да кажеш? — Блейд мълча толкова дълго, че Шанън осъзна, че предупреждението му е двойно.

— Замесен си в нещо, нали? Нещо свързано с това, че ровеше в онези фургони.

Блейд не отговори, не искаше да я забърква в тайните си разследвания.

— Можеш да ми кажеш, защото няма да се успокоя, докато не разбера какво е. Може би мога да ти помогна.

— Не питай, Шанън. Твърде много държа на теб, за да те видя наранена.

— Казах ти, че няма да оставя тази работа така. Може би трябва да попитам полковник Гриър.

— Господи, Шанън! — Той прокара пръст през косата си и изфуча раздразнено. — Това е най-лошото, което можеш да направиш. Когато си навиеш нещо на пръста, не се отказваш. Разследвам по поръчка на правителството… това задоволява ли те?

Шанън внимателно премисли отговора му.

— Не съвсем. Какво разследваш?

Мълчание.

— Е? Може би мога да се поогледам и…

— Контрабанда на оръжия.

— Контрабанда на оръжия! Подозираш ли някого от нашия керван? За кого са оръжията?

— За индианците — каза Блейд. — Ренегати като Бесния вълк имат нужда от оръжия.

— Работиш за правителството?

— Да.

— Но ти си…

— … метис — довърши той вместо нея. — Но се бих за янките, не помниш ли?

— Как мога да го забравя? — измърмори тя. — Намери ли каквото търсеше?

Блейд замълча, премисляйки внимателно. Ако кажеше на Шанън истината, какво щеше да стане? Ако излъжеше, любопитството й щеше ли да ги вкара в беда? Накрая той реши да й каже истината и да я помоли да пази тайна.

— Намерих оръжията, макар че нямаше полза от това.

— Намерил си ги в един от фургоните ли? — запита Шанън. Честно казано, беше малко повече от учудена, че Блейд й се доверява. Вероятно беше решил, че това е по-малкото зло. — В чий фургон? — Преди той да успее да отговори, тя добави — Не, не ми казвай, вече знам. На Клайв Бейли. Той е контрабандистът на оръжия. Никога не съм го харесвала. Какво ще правиш сега?

— Нищо — отвърна намусено Блейд. — Тоя негодник се е освободил от оръжията, докато ние бяхме загазили в прерията.

— О — изпъшка тихо Шанън. — Какво ще правиш сега?

— Ще наблюдавам и ще чакам Бейли да допусне грешка.

— Как мога да ти помогна?

— Като забравиш, че някога съм ти казвал подобно нещо — изрече сериозно той. — Като не кажеш на никого какво съм ти доверил. Обещай ми, Малка Жар птица.

— Разбира се, няма да кажа на никого — закле се Шанън, — но искам да направя нещо повече от това.

— Не, Шанън — предупреди я той, като я изгледа остро. — Говоря сериозно. Можеш да ми помогнеш, като стоиш настрана от тази работа.

— Както кажеш — изрече смирено Шанън. Ако Блейд не беше толкова замаян от гледката на дългите й кестеняви коси, които се виеха на гърдите й, щеше да заподозре нещо в лесно постигнатата си победа. Пасивното съгласяване не беше в характера й. — Добре, поне…

— Шанън, къде си? Като не дойде навреме за вечеря, ние с Клеър решихме да ти донесем храната. Много работиш, скъпа.

— О, господи, Моли и Клеър! — Шанън скочи от леглото и се намъкна бързо в дрехите си. Блейд я последва моментално. — Какво ще правим? Не бива да ни заварват така.

— Ще се измъкна през прозореца — прошепна той, нахлузвайки панталоните си.

— Шанън! В спалнята ли си?

— Ще бъдат тук след миг.

Гласът й трепереше тревожно.

Блейд събра останалите си дрехи, сграбчи обувките си и се метна през отворения прозорец.

Шанън се отдели от прозореца точно, когато Моли и Клеър Гриър влязоха в спалнята.

— Господи, защо не отговаряш? — запита подозрително Клеър. Виолетовият й поглед обходи стаята, без да пропусне нещо. Нито разхвърляното легло, нито отворения прозорец, нито червената кърпа, която Блейд беше забравил в светкавичното си отстъпление.

— Аз… трябва да съм заспала — призна виновно Шанън. Съвършено ясно осъзнаваше любопитния поглед на Клеър и се замоли тя да не заподозре нищо.

— Горкичката — изгука Моли съчувствено. — Работиш прекалено много. Навечеряй се и ела у дома да се изкъпеш, а после да се наспиш както трябва. Утре няма да можеш да се нанесеш. Съпругите на офицерите ще ти донесат храна, да имаш в запас.

— Колко хубаво — възкликна Шанън, наистина изпитвайки благодарност.

— Ще учиш децата им и те искат да те посрещнат както трябва. Е, трябва да тръгвам. Идваш ли, Клеър?

— Мисля, че ще остана и ще побъбря с Шанън, докато вечеря — каза Клеър, отпращайки майка си с жест.

Обърна се рязко и хвърли към Шанън усмивка, която не достигна до очите й.

Шанън разбираше, че Клеър не я харесва, но не знаеше защо. Не разбираше, че дори само красота й е достатъчна, за да накара Клеър да ревнува бясно. Досега Клеър беше красавицата на форта, откакто беше пристигнала тук с баща си, и не искаше никаква конкуренция. Шанън вече беше привлякла вниманието на всички млади офицери и Клеър усещаше, че между нея и Блейд има нещо повече, отколкото виждаше окото. Блейд беше повече мъж от всички, които Клеър познаваше досега, и не би имала нищо против един таен флирт.

— Да отидем в кухнята — каза Шанън. — Храната мирише възхитително, а аз съм прегладняла.

Внезапно Клеър се наведе и вдигна от пода нещо, което беше полускрито под леглото. Шанън пребледня, разпознавайки незабавно кърпата на Блейд.

— Какво е това? — запита Клеър.

Многозначителната й усмивка изтръгна безмълвен стон от устните на Шанън.

— Ами това е кърпата за прах, която използвам — излъга тя, мислейки усилено.

— Хмм, хубав парцал за прах — забеляза Клеър, вдигайки вежди в открито предизвикателство.

Макар че Шанън нямаше как да го знае, Клеър беше видяла Блейд да носи точно такава кърпа на врата си тази сутрин. Клеър нямаше представа какво става, но със сигурност възнамеряваше да разбере. Шанън беше конкуренция, от каквато тя нямаше нужда и каквато не желаеше.

Шанън изпусна облекчена въздишка, когато Клеър си отиде след малко. Имаше да мисли за много неща и се нуждаеше от усамотение. Искаше да претегли мислено всичко, което Блейд й беше казал за разследването си, и да проучи по какъв начин би могла да му помогне.