Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (27)

26.

Уменията на Блейд може и да правеха впечатление на белите, но беше извънредно трудно да заблудят индианците, особено хитри като Червения облак. Блейд знаеше, че са плътно по петите му, а оголените от зимата хълмове и долини не предоставяха много места, където да се скрие. Можеше само да препуска и да се надява, че Боец има силата да надбяга понитата на индианците. Когато стана твърде тъмно, за да язди безопасно, намери един овраг в склона, достатъчно дълбок, за да се скрие там заедно с коня си. Свивайки се на кълбо, за да запази топлината, той заспа гладен, защото нямаше нито храна, с която да се подкрепи, нито оръжие, за да улови нещо.

 

 

Шанън, Скачащият бизон и Пролетна трева настигнаха бавно движещия се керван с припаси, който се беше запътил към резервата, два дни, след като напуснаха Чейен. Сержант О’Брайън водеше патрула. Той беше извънредно шокиран да види Шанън да язди заедно с двама индианци и й го каза, когато я пресрещна.

— Госпожице Бранигън… искам да кажа, госпожо Страйкър… какво правите тук? Кои са тези индианци?

— Скачащият бизон и неговата съпруга ме придружават, отиваме в селото на Червения облак — каза Шанън. Брадичката й се вирна предизвикателно, предизвиквайки го да се опита да възрази иди да се намеси. — Тревожа се за Блейд.

— Прощавайте, госпожо, но селото на Червения облак не е място за жени — предупреди я О’Брайън. — Според нашите инструкции, съпругът ви трябва да бъде освободен веднага щом припасите бъдат доставени на Червения облак. Ние пътуваме с тях, за да се погрижим нищо да не им се случи този път. Предлагам да се върнете у дома.

— Не мога да го направя, сержанте. Седмици наред седя у дома и се питам, и чакам, и не мога повече да понеса агонията да не зная какво е станало със съпруга ми.

— Тогава елате с нас — предложи О’Брайън. — Имаме палатки и достатъчно добри условия, за да създадем удобство за вас и… ъ-ъ… приятелите ви.

— Ще се посъветвам със Скачащия бизон и ще направя това, което той сметне за най-добре — реши Шанън — Той е приятел на Блейд и аз вярвам на преценката му.

След като помисли доста, Скачащият бизон препоръча да продължат сами. Пътуването заедно с кервана щеше само да ги забави извънредно много, а непостоянното време можеше да се промени всеки момент. По това време на годината, всеки миг можеше да завали сняг или да се вдигне виелица. Сержант О’Брайън не одобри решението им, но не можеше да ги спре, затова ги изпрати с пожелания за късмет.

— Кажете на Червения облак, че припасите са на път — викна той след тях.

Шанън отправи благодарствена молитва, когато времето се задържа хубаво още един ден. Бяха само на един ден път с кон от резервата и вълнението й, че ще види отново Блейд, беше неизмеримо. Само още една нощ на пътя, в палатката, помисли тя щастливо, преди да се озове отново в прегръдките на Блейд. Нямаше търпение да му каже, че има син и че хората от града го бяха приели, след като беше убедил Червения облак да се върне в резервата. Хубаво беше да знае, че вече няма защо да се страхуват от жителите на Чейен.

Тази нощ късметът изостави Шанън и спътниците й. Само за няколко часа температурите паднаха и времето изведнъж се влоши. След набързо приготвена вечеря те се оттеглиха в палатките и Шанън заспа незабавно — само за да се събуди след няколко часа от несъмнения звук на виещ вятър. Взирайки се през отвора на палатката, тя видя, че тънък слой нов сняг вече покрива земята и продължава да се сипе от мастиленочерното небе с бясна скорост. Това щеше да ги забави на следващия ден, но за съжаление нямаше какво да се направи.

Същият валеж, от който се оплакваше Шанън, беше благословия за Блейд. Пресният сняг не само щеше да покрие следите му, но и щеше да забави Червения облак и войните му. Той се надяваше това да ги убеди да се откажат от преследването.

Най-важното сега за Блейд беше да намери подслон и храна. Нямаше завивки, а дрехите на гърба му почти не го топлеха. Не беше хапвал прилично ядене от дни, а преди това беше споделял оскъдните дажби на индианците. Беше утолявал жаждата си, чупейки леда, за да пие от потоците, но стомахът му къркореше от глад.

Той трепереше в палтото си, пожелавайки си да беше имал дебело наметало от бизонска кожа, за да го пази от снежната вихрушка и пронизителния вятър. Не го успокояваше особено много и това, че Червеният облак и неговите хора сигурно бяха в същото положение като него. Тогава зърна през гъстата бяла завеса неясните очертания на няколко дървета с оголени клони. Това беше единственият подслон на мили наоколо и Блейд насочи Боец нататък. Беше шокиран да види две малки палатки, разпънати една до друга и сгушени наблизо коне. Какво правят пътници по това време в прерията? Нямаше значение кои са, Блейд беше решен да ги събуди и да помоли да споделят храната и подслона си с него.

Снежната възглавница заглушаваше стъпките му, когато слезе от коня, но някой в палатката все пак го беше чул. Блейд замръзна, после се обърна бавно, когато чу несъмнения звук от щракането на зареждана пушка.

— Не стреляйте, нямам оръжие — каза той спокойно. — Искам само да споделя храната и подслона ви за през нощта.

Осмели се да си поеме дъх, когато ръката, държаща пушката, полека се отпусна.

— Суифт Блейд, ти ли си, приятелю?

Скачащият бизон веднага разпозна гласа на Блейд.

— Скачащ бизон! Господи, какво правиш в тази пустош по това време? Кой е с теб? — запита Блейд, поглеждайки към втората палатка. Ужасно подозрение се промъкна в ума му.

— Съпругата ти.

— Съ… шегуваш се. Шанън няма да откачи толкова, че да…

Думите му замряха. Той знаеше много добре, че Шанън е достатъчно вироглава и прибързана, за да посмее да направи каквото и да било. Ами бебето? Сигурно не беше дотолкова безразсъдна, че да застраши живота на едно новородено, като го изложи на стихиите? Внезапно една ужасна мисъл вледени кръвта му.

— Скачащ бизон, ами детето ми?

— Малката Жар птица ще ти каже. Иди при нея. Тя настоя да тръгнем, за да убеди Червения облак да те освободи.

— Глупачето ми — изсумтя Блейд, ужасен от безразсъдството на Шанън, но изпълнен с още повече любов към нея заради желанието й да му помогне. — Преследват ме. Избягах от надзора на Червения облак. Той още не беше готов да ме пусне.

— Иди при Малката Жар птица. Аз ще пазя. Но вече няма защо да се страхуваш от Червения облак. Припасите му са на няколко мили след нас.

— Слава богу. Бях започнал да се съмнявам в думите на губернатора и в собствената си глупава мъдрост. — Той погледна с копнеж към палатката на Шанън, сега имаше нужда от нея повече, отколкото от храна и вода. Сила, по-мощна от самия живот, го тласкаше към нея. — Повикай ме, ако трябва.

В малката палатка беше тъмно като в рог. Отпускайки се на колене, Блейд пропълзя през отвора и ръцете му лесно намериха Шанън увита в завивката. Със сръчни движения той свали палтото, ризата, панталоните и ботушите, повдигна края на одеялото и се плъзна до нея.

Шанън въздъхна, потънала в дълбок сън. Все един и същ. Блейд беше в леглото до нея, отвеждайки я на място, където тя ставаше копнеж и усещане. Правеше го толкова добре, спомняше си тя, ръцете и устата му свиреха на нея с умението на много добър музикант. Тя се наслаждаваше на съня си, тялото й инстинктивно отговаряше на неизречените му команди. Вече не усещаше студ, сякаш някой беше запалил огън в нея, стопляйки я, загрявайки кръвта й.

Тя искаше да отвори очи, но знаеше, че ако го направи, сънят й ще се изпари и Блейд ще изчезне, точно както беше ставало десетки пъти досега. Ръцете му по плътта й бяха толкова реални, целувката му беше нещо повече от чисто въображение.

— Блейд… — Името му се изплъзна с лекота от устните й. — Люби ме.

— Винаги — прошепна той и ръцете му намериха пътека сред дрехите й, за да погалят щедрата извивка на гърдата й.

Това не може да е сън, изкрещя умът на Шанън. В досегашните й сънища той никога не беше говорил. Нито пък го беше усещала толкова жив и жизнен. Разтърсена от действителността, тя отвори очи. Ръцете й посегнаха към него, откривайки лицето му, проследявайки любимите му черти.

— Ти си истински… о, божичко, истински си!

— Съвършено истински и знам точно как да ти го докажа — подсмихна се той с наслада.

— Как… очаквах, че ще си при Червения облак — заекна тя, разтърсена да намери Блейд в леглото си посред ледената пустош.

— Тръгнах си — обясни той сбито. После положи ръка на плоския й корем. — Нито дума повече, докато не ми кажеш за детето ни. То… добре ли е? Сигурно не си го взела със себе си?

— Синът ти е много добре, Блейд — успокои го тя. — Оставих го в добри ръце.

— Имам син? Трябваше ли да тръгваш на път толкова рано? По дяволите, Малка Жар птица, трябва да те натупам.

— Не се тревожи, Блейд. Синът ни се роди преди два месеца. Избърза с няколко седмици, тежеше само две кила и половина, но е здрав. И е лаком като баща си. Оставих го при една жена, която ми препоръчаха. Има дете и е много добра кърмачка. Трябваше да дойда, Блейд. Да седя у дома, да чакам и да си задавам въпроси… щях да полудея.

— Какво очакваше да постигнеш?

— Не съм сигурна — призна тя плахо. — Само знаех, че трябва да направя нещо. Сърдиш ли ми се?

— Точно така — изрече той ядосано. После гласът му омекна.

— Но като те държа в ръцете си, няма място за друго чувство, освен любов. О, господи, Малка Жар птица, искам да те любя. Бях далече от теб толкова дълго.

С треперещи ръце той смъкна слоевете дрехи от нея.

— Съжалявам, че не бях с теб, когато се роди синът ни. Измъчи ли се?

— Не. Грейди Фаръл беше дребничък и раждането не беше трудно.

Нарочно опростяваше нещата, оставяйки много недоизказано. Не искаше отново да го ядосва, като му каже за Клеър и как тя почти я беше принудила да роди детето си сама.

— Грейди Фаръл. Съвършено е. И ти си съвършена. Обичам те, Шанън. Благодаря ти, че ми даде моя син.

Целуна я и устата му плени нейната с целия отдавна сдържан копнеж, натрупал се в сърцето му. Тя му беше липсвала… Господи, колко му беше липсвала! Дъхът му топлеше устните й, докато ръцете му се плъзгаха надолу по тялото й и върховете на пръстите му я обожаваха. Очите на Шанън се затвориха и ръцете й литнаха нагоре, за да се обвият около врата му и да го задържат плътно до нея.

— Като огън, палиш огън в сърцето ми. — Той шепнеше нежно, целувайки ъгълчетата на устата й. — Изгаряш ме. Ти си толкова част от мен, колкото и сърцето, което тласка кръвта из тялото ми.

Шанън затрепери в безумна наслада. Думите му бяха също такъв афродизиак, както ръцете и устните му.

— Винаги знаеш какво да кажеш — изкиска се тя весело.

Ръцете му се плъзнаха около талията й, придърпаха я плътно към него, карайки я да почувства силата на възбудата му, докато главата му се снишаваше към нейната. Целувката беше всичко друго, но не и нежна. Устата му връхлетя нейната, разтвори устните й. Езикът му се плъзна вътре, изследвайки очертанията на небцето и бузите, пробягвайки по зъбите, галейки нейния език. Тя реагира инстинктивно, като отвърна на ласката на езика му със своя.

Ръцете му обхванаха седалището й и Шанън почувства топлината и настойчивостта на неговата жажда. Тя инстинктивно се притисна към него, търсейки да облекчи болката между краката си.

— Господи, Шанън!

Тези думи се изплъзнаха като стон, когато Блейд плъзна уста от устните към шията й, а после по-ниско, за да намери и овладее връхчето на гърдата й.

Чист огън пролетя през нервните й окончания, когато тялото й отвърна на влажната топлина на устата му. После той се озова между краката й, разтваряйки ги, за да се настани удобно. Тя потръпна, изви се и извика срещу шията му.

— Още не, любов моя — прошепна приглушено Блейд. Сега ръката му се озова помежду двама им, положена върху мекото гнездо от светли косъмчета. Болката в нея се усилваше, докато тя не започна да трепери, цялата разтърсена. Надигайки се на лакът, Блейд започна да изследва вибриращата й, изгаряща мекота, нахлувайки и излизайки, докато пръстите му не я отведоха на ръба на лудостта. Когато усети, че контролът започва да й се изплъзва, той навлезе в нея с рязко плъзване, заравяйки се дълбоко в горещата й ножница. Шанън извика, вкопчвайки се в гърба му, за да се задържи да не падне прекалено скоро в бездната на екстаза.

Жадно и нетърпеливо той изстена дълбоко, навлизаше все по-навътре и по-навътре. Не остана нищо, светът на Шанън се разпадна в заслепяваща наслада. Чувайки меките й стонове, Блейд усети как страстта му се разгаря още повече, докато експлодираше отново и отново в подканващата топлина на тялото й.

Още два пъти тази нощ Блейд посегна към нея и Шанън реагира охотно, пламенността й беше още по-силна, отколкото в първото им сношение. Всеки път, когато се любеше с Блейд, това беше нещо неповторимо, преживяване, каквото нямаше, той беше толкова добър в това, че тя съжаляваше всички жени на света, които никога нямаше да познаят неповторимото му любене. Слаба зора оцвети небето, когато двамата най-накрая заспаха прегърнати, заклевайки се никога повече да не се разделят.

Три инча пресен сняг покриваха земята, когато Блейд и Шанън се събудиха на следващата сутрин. Небето беше чисто, снегът беше престанал. Ужасно прегладнял, Блейд се облече бързо, подканвайки Шанън да побърза. Нямаше търпение да стигне в Чейен и да види сина си. Когато излезе от палатката, изригна една ругатня, която накара Шанън да изскочи навън при него.

Тя се огледа зашеметена.

— Господи, Блейд, какво означава това?

Очите й обходиха нервно кръга от индианци, заградили лагера им. Скачащият бизон им отправи извинителна усмивка и вдигна рамене.

Блейд тръгна бавно към мястото, където стоеше Червеният облак, възседнал коня си, с потъмняло от гняв лице. Заговори на сиукски, който Шанън се мъчеше да разбере.

— Вече нямаш причина да ме държиш, Червен облак. Губернаторът на Уайоминг спази обещанието си. В момента припасите ти са на път към резервата.

— Откъде знаеш, Суифт Блейд?

— Няма да очерня честта на дядо си, като те излъжа. Скачащият бизон и съпругата ми са се разминали с тях по пътя.

Проницателният поглед на Червения облак се плъзна по Шанън, а после спря на Скачащия бизон.

— Ти видя ли това с очите си?

— Суифт Блейд казва истината. Войници от форт Ларами яздят с кервана, за да пазят припасите от ренегатите.

Очевидно удовлетворен, вождът обърна отново поглед към Блейд.

— Съпругата ти не изглежда да чака дете.

— Имам син — похвали се Блейд, обвивайки ръка около раменете на Шанън, за да я притегли към себе си.

— Какво прави тя тук? Защо не е в жилището ви да чака да се върнеш?

Блейд се усмихна снизходително.

— Малката Жар птица е упорита жена. Прави каквото й се харесва. Убедила Скачащия бизон да я придружи до резервата, за да се застъпи за живота ми.

Гъстите вежди на Червения облак се вдигнаха, когато тъмните му очи изгледаха пронизително Шанън. Макар че изражението му остана неразгадаемо, на нея й се стори, че долавя неохотно възхищение в очите му.

— Ако Малката Жар птица беше моя, щях да я набия заради това — заяви той високомерно.

— Може би ще го направя — съгласи се Блейд, лека усмивка дърпаше нагоре ъгълчетата на устата му.

Внезапно Червеният облак вдигна високо ръка, завъртя коня си и издаде вик, който отекна като гръм в тишината на заснежената прерия. После се отдалечи, последван от десетината си войни. Едва когато изчезнаха от полезрението им, Шанън си позволи да си поеме въздух.

— Къде отиват?

— Да пресрещнат доставката, струва ми се — каза Блейд. — Господ да ни е на помощ, ако се разминат.

За щастие Червеният облак намери кервана с припасите. На следващия ден Блейд и другарите му ги срещнаха и видяха, че вождът и неговите бойци са се присъединили към войниците. Блейд предположи, че Червеният облак не иска да рискува, а иска да бъде сигурен, че припасите ще стигнат до резервата, затова е останал заедно с войниците, за да подсили ескорта.

Грейди Фаръл беше копие на баща си, с изключение на очите, които бяха сини като на Шанън. Той загука радостно, когато Блейд го залюля в прегръдките си, сякаш веднага разбрал, че това е създателят му.

— Хубаво момченце — възхити се Блейд, разрошвайки пухкавата косица, която покриваше главата му.

— Копие на баща си — отвърна Шанън с палава усмивка.

— Искам да му осигуря най-доброто от всичко, любов моя. Ще построим ранчо, с което децата ни ще се гордеят. Не искам да се срамуват от индианската си кръв, но не искам и да страдат заради нея. Трябваше да се омъжиш за мъж, когото хората уважават, а не за метис.

— Но аз обикнах теб — каза Шанън с тихо достойнство. — Исках точно теб. Освен това — прибави тя с намигване — нещата за нас се промениха.

Реши, че няма по-уместен момент да му съобщи за назначението си.

Блейд й отправи кос поглед.

— Какво, по дяволите, си правила в мое отсъствие?

— О, Блейд, имам чудесни новини — изгука тя. Толкова много неща се случиха, че не знам откъде да започна. Най-напред, поправката за правата на жените беше приета през декември. Сега жените могат да гласуват и да заемат публични длъжности. Не е ли чудесно?

— Съгласен съм, любов моя, това е чудесно. Жените го заслужават.

— Готов ли си да чуеш наистина изключителни новини?

— Искаш да кажеш, по-добри от тези? — пошегува се той.

— Много по-добри — грейна тя. — Назначиха ме за мирови съдия. Скоро ще започна да изслушвам дела.

Блейд беше зашеметен. Знаеше, че Шанън си е спечелила уважение заради дейността в полза на движението на правото на жените да гласуват, но не беше очаквал такава голяма отплата. Гърдите му се издуха гордо, той прегърна бебето с едната си ръка и притегли Шанън с другата.

— Винаги съм знаел, че си изключителна. Радвам се, че и другите са те оценили. Но… честно казано, тревожа се — призна той. — Как ще приемат хората от града това назначение?

— Може да ти е трудно да го повярваш Блейд, но чувствата към теб се промениха, след като успя да убедиш Червения облак да се върне в резервата. Дори Езра Самс се отби да се извини, както и другите, които говореха против теб.

— Извиненията няма да ни върнат добитъка или да възстановят къщата — каза Блейд.

Той още беше огорчен от загубата на къщата и препитанието си. Беше почти невъзможно да се възстановят загубите, предвид ограничените му финанси.

— Ще започнем отново — закле се Шанън. — Този път нищо няма да ни попречи.

— Едва имаме с какво да се прехранваме — призна Блейд с брутална откровеност.

— Ще имаме моята заплата — възрази Шанън — Пролетта почти настъпи. Можеш да наемеш хора и да започнеш пак да строиш. Ще стане скъпи, ще видиш.

Блейд не искаше да попарва надеждите на Шанън, но беше реалист. Знаеше, че ще трябва години наред да работи за чужди хора, преди да възстановят това, което бяха загубили. Предубеждението и необоснования страх на хората бяха направили живота им истински ад. Не беше лесно да забравят или да простят. Не разкри мислите си пред Шанън, която мечтаеше за Спокойната долина и чертаеше големи планове за бъдещето им.

 

 

Февруари беше мрачен месец, зимният студ още не си беше отишъл. За изненада на Блейд, думите на Шанън, че хората от града са ги приели, излязоха верни. Когато излезеше на улицата, всички срещнати се надпреварваха, да го поздравяват. По-рано го отбягваха и се страхуваха от него, а сега се натискаха да му стиснат ръката и да изразят благодарността си, че убеди Червения облак да се върне в резервата.

Към средата на месеца, Шанън се настани в канцеларията си и почти всеки ден изслушваше граждански дела. Намираше тази работа извънредно стимулираща и интересна, въпреки че я държеше далеч от малкия Грейди, твърде много часове от деня. Слава богу, че я имаше Мег Райън, която още беше при нея и се грижеше за детето.

Към края на март, Блейд беше принуден да вземе едно решение, от което ужасно се страхуваше. Хълмовете и долините се покриваха с млада трева, потоците се препълниха от пролетното пълноводие. Той знаеше, че Шанън очаква да започне да строи наново къщата им, но внимателният оглед на спестяванията им показа, че просто няма пари за това. Би могъл да построи къщата с помощта на Скачащия бизон, но за какво? Нарочно отлагаше решението чак до април, надявайки се на чудо.

Блейд беше напълно неподготвен, когато чудото, за което се беше молил, дойде неочаквано.

Беше събота и Шанън нямаше дела. Двамата с Блейд закусваха, без да бързат, обсъждайки възхитителните пакости на шестмесечния си син. Блейд изглеждаше разсеян, думите му бяха сковани и далечни. Елизабет Дейвис го беше осведомила вчера, че синът и снаха й се връщат от чужбина и ще имат нужда от къщата си. Още не го беше казал на Шанън.

Той изведнъж я погледна и изрече:

— Шанън, дълго отлагах един разговор. Време е да решим…

Точно тогава силен шум пред вратата прекъсна думите му.

— Суифт Блейд, отвори, аз съм, Скачащият бизон!

Блейд и Шанън размениха обезпокоени погледи, после Блейд скочи на крака и се спусна към вратата.

— Нещо е станало!

Шанън го следваше плътно.

Скачащият бизон идваше рядко в града и двамата разбраха, че трябва да се е случило нещо сериозно, за да го доведе тук. Блейд отвори и изражението на приятеля му накара сърцето му да падне в петите.

— Какво има, Скачащ бизон? Нещо с Пролетна трева ли?

— Не, приятелю — отвърна индианецът, говорейки бързо на сиукски. — Случи се странно нещо в Спокойната долина. Нещо, на което ще ти е трудно да повярваш.

— Влез и кажи какво те тревожи.

— Няма време. Трябва да дойдете в Спокойната долина… веднага, трябва да видите сами.

— Какво да видим?

— Добитък, приятелю. Всичкият добитък, който беше откраднат преди месеци, се появи тайнствено. Сега кравите пасат богатата трева, която расте в долината.

— Какво има, Блейд? Говорите твърде бързо и не разбирам. Пролетна трева добре ли е?

Блейд бързо обясни. Устата на Шанън се отвори тревожно.

— Какво означава това?

— Не знам, но възнамерявам да разбера. Отивам в Спокойната долина.

— Идвам с теб — настоя тя, без да му остави възможност да протестира. — Само ми дай няколко минути да облека детето.

 

 

Блейд спря фургона на хребета зад изгорялата къща. Дъхът спираше при вида на земята, която така уместно беше нарекъл Спокойната долина. Шанън си пое остро въздух, не можеше да повярва на това, което виждаха очите й. По зелените склонове се разхождаше и пасеше добитък, точно както беше описал Скачащият бизон — поне сто глави.

— Господи — прошепна благоговейно Блейд.

— Нали е точно както ти казах? — обади се Скачащият бизон, махвайки широко с ръка.

— Чие клеймо носят? — запита Блейд, все още неубеден. — По това ще разберем на кого принадлежат.

— Твоето клеймо — отвърна Скачащият бизон. — Видях го със собствените си очи.

— Моят добитък — изрече тихо Блейд, обръщайки се към Шанън. Очите му се разшириха в почуда и неверие. — Нашият добитък, Малка Жар птица… знаеш ли какво означава това?

Шанън кимна, прекалено зашеметена, за да проговори. Наистина знаеше какво означава това. Означаваше, че тяхната мечта да построят наново ранчото и да го направят такова, че децата им да се гордеят с него, вече не беше отвъд хоризонта, а на една ръка разстояние. Тяхното бъдеще в територията, която първа в цялата държава беше дала на жените свободата, която заслужаваха, внезапно стана светло.

Шанън беше горда, че е гражданка на великата територия Уайоминг. Никъде другаде по света нямаше да бъде свободна да гласува и да взема решения, по принцип оставяни в ръцете на мъжете. Страната беше дива и неопитомена, точно като Блейд, но тя я харесваше такава. Уайоминг беше нейната съдба.

— Да слезем ли долу? — запита Блейд най-накрая. — Искам да погледна отблизо тези крави.

— О, да — съгласи се с готовност Шанън. — Пролетна трева ще иска да види Грейди.

Шанън беше изненадана и доволна да научи, че Пролетна трева чака дете. Двете жени седнаха да си побъбрят, докато Блейд и Скачащият бизон се отдалечиха, за да нагледат добитъка.

— След като построим къщата, ще построим и за вас със Скачащия бизон — обеща Шанън. — Ще ви трябва нещо по-трайно от типи за семейството ви. А Блейд със сигурност няма да се справи без помощта на съпруга ти. Хубаво ще е да има още една жена тук, да си правим компания. Децата ни ще растат заедно.

Пролетна трева се усмихна срамежливо.

— Това ще ми хареса, стига да мога да убедя Скачащия бизон да живее сред дървени стени. Моят народ вече не е свободен да броди, където си поиска. Не искам децата ми да растат, познавайки само страх и глад.

— Няма, Блейд ще…

Думите й внезапно замряха, когато погледна над рамото на Пролетна трева и страхът потъмни очите й.

— Какво има, Малка Жар птица?

— Фургони. Много фургони. И хора. Господи! Блейд! Къде е Блейд?

Шанън скочи на крака, облекчена да види, че Блейд вече е забелязал натрапниците и препуска стремглаво към тях. Скачащият бизон едва го настигаше. Тя зачака той да спре пред нея, преди да запита:

— Какво искат? Изглежда, сякаш целият град е дошъл в Спокойната долина.

— Не знам, любов моя, но няма да рискувам — отвърна Блейд, проверявайки оръжията си. — Заведи Пролетна трева и детето вътре в типито. Не се показвайте, докато не ви кажа.

— Сигурно не мислиш…

— Не знам какво да мисля — изрече мрачно Блейд. — Просто направи каквото ти казвам.

Шанън прегърна Грейди, когато двете с Пролетна трева се сгушиха вътре в типито. Двете си припомниха много ясно какво се беше случило последния път, когато неканени посетители бяха дошли в Спокойната долина. Съдейки по оглушителното трополене на фургоните, Шанън сметна, че правилно беше казала, че сякаш целият град се е изсипал в Спокойната долина. Какъв шанс биха имали Блейд и Скачащият бизон срещу толкова хора, запита се тя унило.

— Имаш ли оръжие? — обърна се тя към Пролетна трева с внезапна решимост.

— Скачащият бизон държи тук една пушка, да ми е под ръка.

— Дай ми я.

Пролетна трева веднага й подаде оръжието.

— Какво ще правиш?

— Вземи детето, аз ще помагам на Блейд.

Пролетна трева се намръщи неодобрително, но това не можа да разубеди Шанън, която бутна детето в ръцете на младата индианка, взе пушката и се измъкна навън. Беше поразена да види двадесет фургона и повече хора, отколкото би могла да преброи, да спират пред Блейд и Скачащия бизон. Има присъствието на духа да забележи, че не само мъже, а и жени и деца слизат от фургоните. Позна много хора, включително Езра Самс, който беше причината за повечето им несгоди. Тъкмо Самс се приближи към тях и Шанън пристъпи към Блейд в открито предизвикателство. Като я видя до себе си, той се намръщи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? Казах ти да седиш при Пролетна трева.

— Искам да помогна — възрази тя упорито.

— Идваме с мир, госпожо Страйкър.

Самс беше достатъчно близо, за да чуе думите й.

— Защо сте дошли? — запита заинтригувано Блейд.

Макар че гласът му беше тих, в него се чувстваше тиха заплаха.

— Ние с хората тук… ъ-ъ… — размърда се смутено Самс, — е, по дяволите, искаме да се извиним за неприятностите, дето ви ги причинихме.

— Вие ли върнахте добитъка ми? — запита Блейд, започвайки да разбира.

— Човек прави каквото трябва да направи — измърмори Самс. — Искаме да знаете, че сме ви много благодарни за това, дето го направихте за територията. Искаме да ви се отблагодарим.

Мрачният поглед на Блейд се отдели от Самс и пробяга над тълпата мъже, жени и деца. Озадачена бръчка се появи на челото му. Още не разбираше какво правят тук всички тези хора.

— Как? — поиска да разбере Шанън.

— Ще възстановим къщата ви, госпожо Страйкър — каза Самс, стискайки шапката си в ръце.

— Точно така — поде друг, отделяйки се от тълпата. — Донесохме греди, гвоздеи, всичко необходимо да се построи къща като онази, дето изгоря. И жените ни донесоха достатъчно храна. Ще идваме толкова дни, колкото трябва, за да свършим работата.

— Аз… не разбирам — ахна Шанън. Всичко беше като в чуден сън.

Всички ценности, които беше научила край майка си, цялата й вяра в добротата на човечеството, никога не се беше показвала по-ясно или по-драматично, отколкото днес. Двамата с Блейд вече нямаше нужда да посягат отвъд хоризонта, за да осъществят мечтите си. Всичко, което искаха от живота, беше точно тук, в Спокойната долина.

Блейд я прегърна здраво, докато мъжете разтоварваха фургоните, а жените се грижеха за храната.

— Ако това е сън, не искам да се будя — каза той с натежал от емоции глас. — Само като си помисля, че почти смятах да напуснем Уайоминг и да се заселим другаде, където да живеем на спокойствие.

— Не е сън, Блейд — подсмръкна, почти разплакана, Шанън. — Знаех си, че един ден хората ще те оценят както трябва.

— Те оценяват теб — каза Блейд.

— Не, любов моя, ти спечели уважението им. Може да си наполовина сиукс, но никога не съм познавала по-честен човек. Гордея се с това, което си, и с човека, който си. Обичам те, Блейд Страйкър. Бих искала семейството ми да можеше да се запознае с теб.

— Много ти липсват, нали?

— Ще излъжа, ако отрека.

— Ще отидем някой ден при тях, обещавам. Не каза ли, че и майка ти, и брат ти са се оженили?

— Да, много се радвам за тях. Мама се омъжила за Дейвид Фостър, водача на кервана, а Тъкър се оженил за Маги. Разбрах, че доста е трябвало да тича подире й, но всичко е завършило добре. Ако се съди от последното писмо на Тък, той няма търпение да се запознае с теб.

— Ще се запознаем някой ден — обеща Блейд. — Да се присъединим ли към строителите? Новата ни къща няма да бъде построена толкова скоро, колкото ми се иска. Нямам търпение да се любя с теб в собствения ни дом. Тъкмо навреме. Елизабет Дейвис ме осведоми вчера, че синът й се връща от чужбина със съпругата си и ще има нужда от къщата си. Ако Грейди не се сдобие в скоро време с брат или сестра, ще стане едно разглезено малко момченце — каза, намигвайки, Блейд.

— Малко вероятно е Грейди да остане единствено дете — отвърна Шанън с дяволит поглед. — Добре работиш в това отношение, Блейд Страйкър.

Блейд се разсмя гръмко, хвана я за ръката и двамата тръгнаха да посрещнат дръзкия нов утрешен ден.