Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (6)

5.

Керванът продължи пътя си покрай река Плат. Бесният вълк не се появи, за голямо облекчение на Шанън. Два пъти ги пресрещнаха пощенски фургони, съпровождани от осем или десет конници от форт Ларами, но те се движеха не по-бързо от впрегнат в рало добитък.

Тук реката се разливаше на половин миля ширина и водата не беше по-дълбока от стъпка и половина. Шанън беше изненадана от гледката на мебелите и ценностите, пръснати край пътя от преселници, които вече не се нуждаеха от подобни безполезни неща. Отминаха малък търговски форт, построен от греди, после прекосиха един бърз поток, който се вливаше в реката. Вълнението им се засили, когато стигнаха Плъм Крийк Стейшън, единствената спирка между форт Киърни и Джулсбърг, някогашна междинна станция за пътническите и пощенските дилижанси. Прекараха там само една нощ, спомняйки си, че през 1864 г. десетината обитатели на станцията са били избити и скалпирани от сиукси ренегати.

Продължиха към Котънууд Спрингс, добро място за лагеруване на осемдесет мили западно от форт Киърни. Това, че бяха стигнали толкова далече без произшествия, беше повод да празнуват и след вечеря цигуларите се събраха в средата на лагера, а само след минути танцьорите вече се въртяха весело наоколо им. Дори онези, които не танцуваха, потропваха с крака и пляскаха с ръце по такта на музиката. Поемайки си дъх между танците, Шанън се огледа и видя, че Блейд подозрително отсъства. Забеляза, че Клайв Бейли стои недалеч от фургона си с кисело изражение на лицето. Кочияшът му Олсън трябваше да пази лагера тази нощ, и Клайв като че ли не искаше да се отдалечава от фургона си, макар да се виждаше, че би предпочел да се присъедини към празненството.

Внезапно Шанън видя нещо, което накара сърцето й да заблъска в гърдите. Една тъмна, снишена фигура се отдели от сенките и влезе в колата на Клайв. За секунди призрачната фигура стана част от тъмната вътрешност на фургона.

Съсредоточен върху танцьорите, Клайв като че ли не забеляза това. Тя ли беше единствената, която е видяла какво стана, запита се Шанън. Беше сигурна, че Блейд продължава тайнственото претърсване на всеки фургон, и се учуди на смелостта му.

Тъкмо щеше да се обърне, когато видя, че на лицето на Клайв се изписва замислено изражение и той се спира пред платнището в задната част на фургона си, колебаейки се дали да влезе. Сетивата на Шанън закрещяха в безмълвно предупреждение, в странно нежелание да позволи разкриването на подозрителното поведение на Блейд. Тя нямаше представа какво става, но от двамата би повярвала по-скоро на Блейд, отколкото на Клайв. Ако не направеше нещо още в този миг, Блейд щеше да се озове в голяма опасност. Нещо вътре в нея я накара да действа спонтанно и без да помисли съзнателно за последиците.

— Клайв, ще танцуваш ли с мен?

Клайв се обърна и бавна усмивка изви тънките му устни. Не можеше да повярва на късмета си, когато видя Шанън да се приближава към него и да го кани на танц.

Блейд тъкмо бе влязъл във фургона на Бейли, убеден, че ще намери оръжия, но му трябваха солидни доказателства, форт Ларами беше само на няколко дни път и времето изтичаше. Знаеше, че подлага на изпитание късмета си, но беше чакал много време за такава възможност. Клайв Бейли не беше толкова бдителен като Олсън, затова Блейд изостави всякаква предпазливост и влезе във фургона, докато умът на Бейли беше зает с друго.

Възторг обхвана Блейд, когато откри двойното дъно на фургона. Но това не трая дълго. Сянката на Клайв се очерта пред задното платнище и той замръзна, съзнавайки много добре какво ще стане, ако го открият да тършува из фургоните, особено в този на Бейли. Понеже беше метис, това го поставяше в извънредно неизгодна позиция. Една грешка и щеше да увисне на въжето. Хората не се церемоняха особено много в тази част от страната. Освен това, Бейли щеше да разбере защо е претърсвал неговия фургон и нямаше да го остави жив достатъчно дълго, за да каже някому. Блейд почти се беше примирил, че ще го разкрият, когато един закачлив глас отвлече вниманието на Клайв.

— Клайв, ще танцуваш ли с мен?

— Ама разбира се, Шанън — чу той отговора. — Как да откажа на такава приятна покана?

Заглъхващите стъпки се отдалечиха и Блейд си позволи отново да диша. Шанън не знаеше, но вероятно му беше спасила живота. Съзнаваше ли какво е направила, или просто наистина беше поискала да танцува с Клайв Бейли? Той прогони тази смущаваща мисъл от ума си, докато бързо претърсваше двойното дъно. Надявайки се цигуларите да заглушат шума, отпра една дъска и пъхна ръка в цепнатината. Дъхът излезе като залп от гърдите му, когато пръстите му докоснаха дуло на пушка, после още една и още, и още. Очевидно цялото дъно на фургона беше натъпкано с истинско съкровище от оръжия. И можеше да се обзаложи, че Бесният вълк знае това!

Блейд внимателно постави на място дъската и излезе от фургона така тихо, както и беше влязъл.

— Благодаря за танца, Шанън — каза Клайв, приближавайки се към фургона си.

Искаше му се да остане и да задържи изплъзващата се Шанън в ръцете си, но не искаше да оставя колата без надзор. Не вярваше на този метис, беше прекалено любопитен. В действителност, не вярваше на никого от кервана. Всеки, включително и метисът, можеше да е правителствен агент, а оръжията, които пренасяше контрабандно във фургона си, струваха цяло състояние.

Сърцето на Шанън затуптя силно, когато Клайв се приближи към фургона си. Макар че си беше държала очите отворени, не беше видяла Блейд да излиза и инстинктивно знаеше, че още е вътре и търси господ знае какво. Не можеше да позволи на Клайв да влезе там сега и да открие Блейд да върши каквото там вършеше.

— Трябва ли да си тръгваш? — запита тя, изненадвайки Клайв. — Нощта е толкова хубава и ми се иска да се поразходя.

Клайв не можеше да повярва на ушите си. Беше прекарал седмици наред в опити да се сближи с Шанън Бранигън и намеренията му се осуетяваха на всяка крачка. Беше достатъчно умен, за да се възползва от неочакваното щедро предложение и отвърна с готовност:

— Много ще се радвам да се поразходим, Шанън. С тези индианци, които се навъртат наоколо, не бих искал да се разхождаш сама.

Клайв в действителност не мислеше за индианците, които още скитаха наоколо, но сметна, че няма да навреди да поуплаши госпожицата. Предложи й ръката си и двамата тръгнаха да се разхождат извън кръга на фургоните, внимавайки да не излизат извън зоната между часовите и кръга от фургони. Беше тъмна нощ, само звездите блещукаха и Шанън започна да се съмнява, че е разумно да стои тук сама с Клайв Бейли. Тъкмо щеше да предложи да се връщат, когато усети ръката му да се увива около талията й.

— Радвам се, че най-накрая се вразуми — каза той. Самодоволният му тон накара зъбите й да заскриптят. — Отначало помислих, че си падаш по оня метис, но той не е достатъчно добър за теб. Разбирам, че е красив негодник, но въпреки това си е дивак.

Шанън замръзна, разбирайки, че е допуснала сериозна грешка в преценката си.

— Махни си ръцете от мен.

— Какво има, сладурче? Не се срамувай, нали ти ме примами тук. Сами сме. Всички са заети, танцуват и се веселят. Освен това, високата трева ще ни скрие достатъчно добре.

Той я задърпа надолу към земята и я прикова под себе си.

— Клайв, недей! — Шанън започна да се отбранява яростно. — Ще викам!

Той изглеждаше объркан. Нима Шанън не искаше точно това? Действайки спонтанно, затисна устата й с ръка.

— Какви игри играеш? — изсъска той на ухото й. — Защо ме покани тук, ако не за да се потъркаляме? Стой мирно, палавнице, ще се погрижа да ти бъде добре. Но ако ме дразниш, ще си взема удоволствието и ще забравя за теб.

Шанън не можеше да направи друго, освен да издава отчаяни звуци и трескаво да разтърсва глава. Това, което й се беше сторило като добра идея, бързо се беше променило в ужасен кошмар. Защо не беше оставила Блейд сам да се оправя, запита се тя мрачно, докато се бореше с Клайв. Понеже беше поел по опасен път, Блейд би трябвало да е готов да приеме последиците. Защо, ох, защо мислеше, че може да му помогне?

Внезапно натискът върху устата й отслабна и тя си пое въздух на големи глътки. Макар че не го виждаше, знаеше, че метисът я е намерил навреме, за да я спаси от Клайв, това беше вторият път, след като керванът напусна Индипендънс.

Но грешеше… ужасно грешеше.

Вярно, че Клайв вече не я натискаше към земята, но някой, определено по-страшен, беше заел мястото му. Една фантастична маска преплува над нея, с боядисано лице и блеснали бели зъби на фона на медноцветната кожа. Като го позна, Шанън отвори уста, за да извика, само за да се озове почти задушена от огромната ръка на Бесния вълк. Беше попаднала от трън на глог!

Бесният вълк не каза и дума, ухилвайки се самодоволно, че толкова лесно е открил Шанън. Беше очаквал, че ще има затруднения да открадне жената на Суифт Блейд под носа му, но Уакан Такан, духът на прадедите, сигурно го беше покровителствал, за да изведе Малката Жар птица при него. Той се движеше с неподражаема грациозност във високата трева, влачейки Шанън зад себе си, все още затиснал устата й с ръка. Хвърли презрителен поглед към проснатото тяло на Клайв Бейли. Не го беше ударил достатъчно силно, за да го убие, но щеше да го направи, ако някой друг беше излязъл тук с жената, която искаше за себе си.

Усилията на Шанън да се освободи не представляваха затруднение за силния сиукски войн. С ъгълчето на окото си тя зърна Клайв Бейли, проснат на земята. Знаеше, че не е мъртъв, защото пъшкаше и се въртеше. Смътно се зачуди защо охраната не е дала предупредителен сигнал и разбра — Олсън лежеше мъртъв в локва кръв, със стърчаща от гърба му томахавка.

Отвъд външния периметър на лагера, другарите на Бесния вълк го чакаха с конете. Мятайки Шанън на понито си, той скочи зад нея и подкара животното в галоп, преди тя да успее да си поеме дъх. Викът й излезе твърде късно, заглушен от воя на вятъра и крясъка на една кукумявка.

 

 

Блейд небрежно се присъедини към преселниците в средата на лагера. Дълбока бръчка прекоси челото му, когато не видя никаква следа нито от Клайв Бейли, нито от Шанън. Щеше да тръгне веднага да ги търси, ако Нанси Уилсън не се беше промъкнала до него и не го беше увлякла в разговор. Когато най-накрая успя да се измъкне, Шанън още не се беше появила и ужасно предчувствие го обхвана.

Той претърси щателно лагера, когато се отърва от Нанси Уилсън, която като че ли не искаше да го пусне. Очите й говореха красноречиво за тайни удоволствия, чувствените й извивки бяха изкусителни. Но Блейд имаше да мисли за други неща. Шанън и Клайв не се виждаха никъде в лагера, беше сигурен в това. Дали малката вещица не беше примамила Клайв в прерията с някакъв умисъл, запита се той разсеяно. Не знаеше ли колко опасен е той? Едва се беше спасила от авансите му веднаж — защо сега изкушаваше съдбата, като отново го прикоткваше?

Точно тогава някой извика, вдигна се шум и хората хукнаха към фургоните. Привеждайки в движение дългите си крака, Блейд се провря през тълпата и сърцето му падна в петите, когато видя Клайв Бейли да се олюлява между два фургона.

— Индианци! — изпъшка той, падайки на колене.

Тази страшна дума накара преселниците да се втурнат към фургоните си, за да вземат оръжия. Блейд бързо прецени положението и пое командването, пращайки мъжете да подсилят охраната и раздавайки заповеди на останалите. После се обърна към Клайв с разкривено от ярост лице.

— Шанън с теб ли беше?

— Не се ли е върнала? — запита отпаднало Клайв.

Изтри кръвта, която се стичаше от една драскотина на главата му, и сметна, че е щастлив, задето е отървал живота си. Честно казано, не беше и помислил за Шанън. Освен това, смяташе, че индианците няма да ги нападнат заради съюза му с Бесния вълк. Ако знаеше, че именно Бесният вълк стои зад това, негодникът щеше да плати по-скъпо, отколкото е очаквал, за контрабандното оръжие.

— Бесният вълк! — изсъска Блейд, стоварвайки ужасния си гняв върху Клайв. — Копеле такова! Позволил си му да отвлече Шанън! Знаеш, че той я искаше… защо я изведе извън лагера?

— Тя искаше да се поразходи — опита се да обясни Клайв, отстъпвайки пред неумолимия гняв на Блейд. — Изпълних желанието й. Освен това, не знаем дали Бесният вълк я е отвлякъл.

— Олсън е мъртъв!

Силна ругатня се изтръгна от устата на Блейд.

Един от мъжете тъкмо се беше върнал от претърсването на околността с мрачната вест за смъртта на Олсън. Тя вся паника сред преселниците.

— Какво друго намерихте, Джо? — запита Блейд с нисък, рязък глас.

— Нищо, всичко беше спокойно.

— Някаква следа от ренегати?

— Ако са били тук, вече ги няма. Намерихме изпотъпкана трева. Може да са били индианци.

— Блейд, не мога да намеря Шанън! — Кали не беше на себе си от тревога. Беше търсила навсякъде. — Къде може да бъде?

Мъката замъгли черните очи на Блейд, устата му се стегна в тънка, решителна черга.

— Страхувам се, че Бесният вълк я е отвлякъл.

— О, божичко! — захлипа Кали, сграбчвайки лакътя на Блейд. — Какво ще направи с нея?

— Знаем, че я иска. Най-лошото, което може да направи, е да я накара да стане негова… съпруга. Предполагам, че няма да я нарани — предсказа Блейд, скривайки собствените си страхове.

Познаваше Бесния вълк, знаеше на какво е способен. Познаваше и Шанън, и огнения й темперамент, колко лесно би могла да раздразни Бесния вълк. Замоли се, дано да я намери, преди да е станало твърде късно.

— О, Блейд, направи нещо? — хлипаше Кали. Имаше отчаяна нужда да бъде успокоена.

— Разбира се, ще направя нещо — изрече Блейд със стегнат глас. — Веднага щом поговоря с мъжете, отивам да я търся.

— Ами керванът? — възрази Клайв. — Платено ти е, за да ни отведеш във форт Ларами.

— Достатъчно близо сте и можете да стигнете там сами — отвърна късо Блейд. — Отбий от заплащането ми, ако искаш, но нищо и никой няма да ми попречи да тръгна да търся Шанън.

И той се обърна, за да тръгне.

— Благодаря — извика Кали след него. — Ти ще я намериш.

 

 

Настанена на седлото пред Бесния вълк, Шанън трудно успяваше да остане будна. Яздиха цялата нощ, без да спират за нищо. Ако бронзовите ръце на Бесния вълк не я бяха задържали на гърба на коня, Шанън със сигурност щеше да падне. Блейд щеше ли да организира издирване, щеше ли да тръгне да я търси, запита се тя. Щяха ли да могат да я намерят? Би трябвало да са открили отсъствието й, защото Клайв сигурно им беше казал, след като се беше върнал в лагера. Какво смяташе да прави с нея Бесният вълк?

Беше средата на сутринта и Шанън дремеше, опряна на гърдите на индианеца, макар че отчаяно се беше опитвала да остане будна. Внезапно осъзна, че вече не се движат. Бесният вълк беше спрял понито си и очите на Шанън се отвориха, за да съзрат десетина индианци, които ги бяха обкръжили. Трепвайки, тя осъзна, че Бесният вълк я е докарал в селото си. Духът й падна. Как можеше да се надява да се спаси от село, пълно с диваци?

— Слез! — изръмжа той, смъквайки я от гърба на понито.

Шанън тупна долу с глух звук, после полека се надигна.

Наблюдаващите тази гледка не показваха особени чувства, когато Бесният вълк сграбчи дългата й коса и я повлече към едно от типитата, пръснати по полянката. Бяха стигнали до едно ярко боядисано типи, когато един старец излезе от него и вдигна ръка за поздрав. Макар че лицето на стария индианец беше дълбоко прорязано от множество бръчки, той гордо носеше отличителните знаци на вожд. Възрастта не беше замъглила очите му, те бяха ярки и интелигентни.

Бесният вълк спря точно когато една жена излезе от типито зад вожда. По-млада от стареца, тя беше надарена със зряла красота, която нямаше възраст. Сиви ивици на слепоочията оживяваха чернотата на косата й, а очите и бяха нежни и изпълнени със съчувствие. Вождът се обърна към Бесния вълк на сиукски.

— Не сме те виждали вече много луни, Бесни Вълко. — Поради някаква причина вождът още не беше готов да обърне внимание на Шанън. — Младите мъже от селото много ни липсват.

Неколцина младежи от бандата на Бесния вълк наведоха виновно глави, осъзнавайки, че би трябвало да прекарват дните си в лов и грижи за семействата си, а не да нападат и да убиват.

— Някой трябва да изгони белите очи от земята ни, Жълто куче — отвърна грубо Бесният вълк. — Старците имаха възможност, сега младите войни трябва да спасят народа. Наближава времето да се изберат нови вождове. Никой не може да оспорва моите способности. Моята мъжественост и смелостта ми правят моя избор логичен.

Дръзките му думи ядосаха красивата жена, застанала до Жълтото куче. Тя щеше да избухне, ако вождът не й беше дал знак да замълчи.

— Един ден гордостта ти ще те провали, Бесни Вълко — предсказа Жълтото куче. — Моля се, когато дойде времето, нашият народ да избере умен вожд, който разбира, че бъдещето ни зависи от способността ни да живеем в мир с белите. Когато внукът ми се върне, ще ти каже, че това, което ти говоря, е истина.

— Суифт Блейд предаде наследството си. Той живее по законите на белите. Би се във войната на белите.

От думите на Бесния вълк капеше отрова.

— Не говори така за сина ми!

Шанън загледа вцепенено как прелестната индианка пристъпва напред, не можейки да сдържи езика си. Зачуди се какво ли й е казал Бесният вълк, та толкова да я разсърди.

— Не позволявай думите на Бесния вълк да те разгневяват, Пеещ дъжд — каза Жълтото куче, полагайки ръка на лакътя й. — Младите са с гореща кръв и прибързано хвърлят обвинения.

Тогава вниманието на Жълтото куче се отклони към Шанън, която разумно беше мълчала, но без да изпуска нищо от вниманието си. Тя не трепна пред внимателния поглед на стария вожд, ярките й сини очи го гледаха с любопитство и страхопочитание.

— Жената е моя пленничка — разкри Бесният вълк, отговаряйки на безмълвния въпрос на Жълтото куче.

— Разумно ли е? — запита вождът. — Откъде е тя? Боя се, че ще ни донесе неприятности.

— Малката Жар птица пътува с един от керваните, които нахлуват в земите ни — съобщи Бесният вълк.

Устните му се свиха доволно, когато си спомни колко лесно я беше откраднал.

— Тя има ли съпруг? — запита Пеещ дъжд, нежното й сърце съчувстваше на нещастната млада жена.

— Аз ще бъда съпругът на Малката Жар птица. — Бесният вълк подчерта думите си, тупайки се силно по гърдите. — Тази вечер тя ще ме обгърне с белите си бедра и аз ще й дам син.

Ако Шанън беше разбрала думите му, щеше да излее не само гнева си върху него.

Осъзнавайки, че няма голямо влияние върху импулсивните млади войни, които жадуваха за кръвта на белите, Жълтото куче не възрази, когато Бесният вълк повлече Шанън след себе си. Но тя не остана безразлична.

— Не! Какво искаш от мен? — Закрещя с все сила, мъчейки се да остане на място. — Не му позволявайте да ме отведе — замоли се тя, обръщайки се към Пеещ дъжд.

Нямаше към кого другиго да се обърне за помощ, освен към красивата жена с топли очи.

Бръчка проряза широкото чело на Пеещ дъжд. Тя нямаше право да се бърка на Бесния вълк, Жълтото куче също. Според сиукските закони, Малката Жар птица беше собственост на Бесния вълк и той можеше да прави с нея каквото си иска. Той имаше пълното право да предяви претенции върху пленничката и да се съвкупява с нея. Може би Малката Жар птица не разбираше, че е в нейна полза да бъде съпруга на Бесния вълк вместо негова робиня. Тя дръзко се изстъпи пред младия войн, рискувайки гнева му, като му се изпречи на пътя.

— Дръпни се от пътя ми, Пеещ дъжд.

— Искам да говоря с момичето — помоли Пеещ дъжд.

— Защо?

— Тя е уплашена. Може би ще мога да й помогна.

— Пфу! Ти и твоят нечистокръвен син много се грижите за белите, чиито войници колят нашите жени и деца, убиват бизоните ни и тъпчат свещените ни земи.

— Малката Жар птица не е правила нищо от тези неща, за които говориш — защити я Пеещ дъжд.

Тя нямаше представа защо изпитваше такова съчувствие точно към тази млада жена, но нещо у нея дълбоко я развълнува.

— Говори тогава — разреши неохотно Бесният вълк. Застана мълчаливо настрана, скръстил ръце на масивните си гърди, когато Пеещ дъжд се приближи към Шанън.

Намесата на индианката възроди надеждите на Шанън и тя вдигна молещи очи към нея.

— Оставете ме да се върна при моите хора — изхълца тя, сигурна, че жената я разбира. — Казвам се Шанън Бранигън и отивам при семейството си в Айдахо. Не съм ви направила нищо.

— Казвам се Пеещ дъжд.

— Слава богу, говорите английски. Можете ли да ми помогнете?

— Не мога да ти помогна да се върнеш при твоите хора — изрече тъжно Пеещ дъжд. — Мога само да те успокоя за намеренията на Бесния вълк. Ако му се подчиняваш, няма да пострадаш.

Войнът изсумтя одобрително. Пеещ дъжд го изтълкува като позволение да продължи.

— Бесният вълк е могъщ войн. Ти и децата ти ще бъдете задоволени с всичко.

— Деца! Не… не разбирам.

Дълбоко в сърцето си тя знаеше точно какво иска индианецът от нея, но нарочно го беше изгонила от ума си.

— Бесният вълк не е длъжен да спи с теб — опита се да й обясни Пеещ дъжд. — Може сам да те използва или да те даде на другите мъже да правят с теб каквото си поискат. Той ти прави чест, като те взема за съпруга. Трябва да приемеш новия си живот.

— Никога! — извика Шанън, с широко отворени от ужас сини очи. — Няма да бъда съпруга на… на един червен дивак!

— Достатъчно! — излая Бесният вълк. — Ще кажа на Малката Жар птица всичко, което има нужда да знае.

Хващайки я за ръката, той я дръпна след себе си.

— Пеещ дъжд! Не го оставяй да ме отведе! — замоли се Шанън.

— Мълчи! — изфуча Бесният вълк. Гневът го накара да действа неоправдано жестоко и той силно я бутна напред.

Спря пред едно типи, отметна кожата и я бутна вътре.

— Какво ще правиш? — запита тя, оглеждайки се, за да намери начин да избяга.

— Ще пратя Враната при теб — изрече Бесният вълк, не можейки да скрие желанието, което превръщаше тялото му в твърд гранитен къс.

Никога не беше искал жена толкова силно, колкото сега искаше Малката Жар птица. Ноздрите му трептяха от жажда, която никоя друга жена не би могла да утоли.

— Коя е Враната — пожела да знае Шанън — и защо я пращаш при мен?

Устните на Бесния вълк се извиха в самодоволна усмивка.

— Враната е моята съпруга. Ще й се подчиняваш.

— Съпруга! Защо ме искаш, щом си имаш съпруга?

— Такъв е обичаят ни — обясни кратко Бесният вълк. — Тази вечер ще спиш с мен и ще шеташ заедно с Враната.

След като каза каквото имаше да каже, той се обърна, за да излезе.

— Няма да направя това! — предизвика го Шанън с пламтящи очи и напрегнато тяло.

Бесният вълк само се усмихна студено и излезе от типито.

Шанън се втурна към входа, вдига кожата и надникна навън… само за да намери един от войните на Бесния вълк да стои отвън. Извърна се и се успокои достатъчно, за да огледа вътрешността на типито, надявайки се да намери друг начин да избяга.

Типито беше удивително просторно. Четири дълги кола държаха бизонската кожа, най-отгоре имаше подвижно парче, което позволяваше да се запази топлината или да се осигури проветрение. Дървени колчета държаха кожите и се местеха лесно, така че палатката можеше да се свие, когато трябваше да се пътува. В средата имаше яма за огнище, триножникът стоеше наблизо. Освен постелката от навита бизонска кожа до един от коловете имаше облегалка за гърба. Няколко кошници, употребявани предимно за хранителни припаси, висяха по стените, също както и една торбичка с лекове, съдържаща свещени предмети. Дървен лък и колчан със стрели също висяха на една от стените, но Шанън разбираше, че са безполезни в неопитните й ръце.

Тъкмо щеше да започне да претърсва кошниците, когато кожата на входа се отметна и една жена, може би на нейна възраст, влезе в типито. Беше изключително красива, но не в строго женствен смисъл. Висока, с приятна, но не изключителна фигура. Смолисточерните и очи се взряха в Шанън с неумолима ярост.

— Коя си ти? — запита Шанън, отстъпвайки. Индианката беше няколко инча по-висока и няколко фунта по-тежка от нея. Въпросът беше посрещнат с оголени зъби и диво изръмжаване. — Ти ли си Враната?

— Враната не говори английски. — Бесният вълк беше влязъл след жената. — Не я ядосвай. Тук е по моя заповед.

Обърна се рязко и излезе от палатката.

Враната пристъпи към Шанън с лош блясък в черните си очи. Очевидно никак не й харесваше, че съпругът й си взема още една жена. Шанън също не беше доволна. Тогава Враната започна да дърпа дрехите й. Шанън протестира енергично, макар и безполезно. Силата на индианката беше огромна и скоро Шанън остана напълно гола, пред оценяващия поглед на Враната. Тя беше зашеметена, когато жената се обърна и излезе, стиснала всичките й дрехи под мишница.

— Чакай! Дрехите ми!

Темпераментът й избухна и тя се разбесня на Бога, задето беше позволил това да се случи.

Несъмнено в момента тя не фигурираше в плановете му. Знаеше, че невинаги с била толкова добра, както майка й би искала, но вярваше дълбоко и безрезервно в бога и вярата и не намаляваше, въпреки умението й да се набърква във всякакви неприятности и да очаква бог да я спаси. Този път вече наистина беше загазила!

Когато Враната се върна с един мях с вода, Шанън беше намерила одеяло, за да се увие. Враната изпръхтя с отвращение и й посочи, че трябва да използва водата, за да се изкъпе. Шанън искаше да се противопостави, но се разколеба, решавайки, че би могла да си позволи една баня. Използвайки одеялото като щит, тя се изми под заплашителния поглед на Враната. Когато свърши, Враната извади една мека рокля от еленова кожа от една кошница и я подхвърли на Шанън. Благодарна за каквото и да било прилично облекло, тя я намъкна.

Роклята от еленова кожа беше мека и изключително удобна. Беше обагрена в мек тъмнокафяв цвят, богато избродирана и украсена с ресни, обгръщаше приятно тялото й и падаше в изящни линии до средата на прасеца. Мокасини с връзки до коленете й бяха дадени с неохота от Враната. След като Шанън се облече, индианката я избута навън и я ощипа болезнено, когато тя се забави. Накара я да стрива сушена царевица на фино брашно. Бесният вълк намина, погледна я с безизразни очи и се отдалечи. Никой друг като че ли не я забелязваше, с изключение на Враната, която я наблюдаваше с горчиво негодувание.

Работата, която Шанън вършеше, й оставяше достатъчно време, за да мисли над съдбата си и какво ще стане с нея тази нощ. Не се беше отказала от надеждата, че бог по някакъв начин ще направи чудо и ще й даде изход от мъчителната ситуация. Но с всеки изминал час тя все повече се съмняваше в това. Знаеше, че когато настъпи здрач, Бесният вълк ще я изнасили и ще докаже господството си над нея по най-първичния начин.

Умът й непрестанно се връщаше към Блейд и какво изпитваше от целувките му, към начина, по който ръцете му превръщаха плътта й в течен огън. Какво щеше да стане тогава, ако се беше поддала на желанието му и на собствената си страст, питаше се тя замечтано. Поне щеше да узнае какво да очаква тази вечер. Без някой да й казва, Шанън знаеше, че Блейд би направил първия път незабравим за нея.

Тогава помисли за семейството си, колко много ги обичаше, колко копнееше да ги види, и решително изправи гръб. Щеше да ги види отново. Невероятно упорита, храбра, горда — като всички от рода Бранигън. — Шанън беше решила, че няма да се остави без борба на Бесния вълк. Можеше да си навлече бой или нещо по-лошо, но щеше да се противи до последен дъх. Майка й не беше отгледала плахи момичета, помисли Шанън, но ако някога й трябваше смелостта на рода Бранигън, това беше именно сега.