Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (26)

25.

Шанън не съжаляваше за решението си да остане сама в малката къща, която споделяше с Блейд, докато го няма. Чувстваше се по-близо до него на мястото, където бяха толкова щастливи, и господ знаеше, че й е нужна тази малка утеха точно в този момент. Тъй като трябваше да роди след няколко седмици, вече й беше трудно да мести натежалото си тяло и затова рядко напускаше къщата. За щастие, не й липсваше компания. Уилям Брайт и съпругата му я посещаваха често, докато Блейд отсъстваше. Елизабет Дейвис и Кора Алън също идваха често.

Макар, че всичките й приятели се опитваха да я убедят да не стои сама, Шанън твърдо отказваше да се премести. Надяваше се Блейд да не й се сърди много, защото беше обещала с половин уста да отиде в дома на Елизабет. Мислите й бяха заети само с Блейд. Питаше се дали е намерил Червения облак и дали вече не пътува обратно към нея. Успял ли е да убеди вожда да се върне в резервата?

Въздъхвайки замечтано, Шанън се загледа през прозореца към подмятания от вятъра сняг, който плющеше по перваза. Не й се искаше да мисли, че Блейд е някъде навън в такова време, но се успокояваше, знаейки, че е свикнал да побеждава стихиите. Обърна се, без да има някаква определена цел и се насочи към печката. Наведе се с усилие, за да напъха малко дърва вътре. Изправи се полека, подпирайки с ръце кръста си, за да облекчи тъпата болка, която я мъчеше в последните няколко дни. Едно почукване на вратата я накара да се намръщи. Изненада се, че някой идва да я посети в такова ужасно време.

Странна летаргия я обзе, докато се придвижваше към вратата, за да отвори. Нещо у нея припали предупреждение в мозъка й, докато отваряше, но не беше подготвена за неприятната гледка — Клеър Гриър, застанала на прага и потреперваща от студ.

— Клеър, какво, за бога, правиш тук? Мислех, че си отишла на гости на изток.

— Бях — отвърна Клеър грубо, промушвайки се покрай Шанън. Тя нямаше друг избор, освен да затвори вратата зад нея, когато поривът на студен въздух набръчка полата й и я блъсна в глезените. — Пристигнах вчера и реших да те видя, преди да се върна във форт Ларами.

— Какво искаш? — запита Шанън с хладно презрение. Тази жена беше причинила на нея и на Блейд достатъчно неприятности, колкото за цял живот.

Устната на Клеър се изви в насмешка, когато очите й пробягаха оскърбително по закръглената фигура на Шанън.

— Значи ще докараш на бял свят още един метис — забеляза тя грубо. — Като те гледам, скоро ще е.

— Казвай каквото имаш да казваш и си върви — прекъсна я рязко Шанън.

Необходима й беше цялата сила на волята, за да се държи учтиво към тази вещица.

— Чух, че ранчото ви изгоряло.

Самодоволният тон на Клеър накара зъбите на Шанън да изскърцат.

— Надявам се, че си доволна от себе си.

Пренебрегвайки забележката на Шанън, Клеър продължи безмилостно:

— Говори се, че мъжът ти се опитвал да убеди сиуксите да се върнат в резервата. Изненадана съм, че губернаторът е решил да повери такава деликатна мисия на един метис. Дивак като Блейд по-скоро ще се присъедини към индианците, отколкото да ги убеждава да направят нещо, което очевидно не искат да правят.

Клеър потръпна деликатно, преструвайки се на уплашена и отвратена, но ни най-малко не заблуди Шанън. Жадното й изражение и животинският блясък във виолетовите й очи безмълвно свидетелстваха колко силно привличане изпитва към Блейд.

— Можех да имам Блейд — похвали се тя, — но не исках да имам нищо общо с него. Той искаше да… да бъдем приятели, но аз благоразумно отказах.

Шанън знаеше, че лъже.

— Не ти вярвам, Клеър. Ако си дошла да ми казваш това, можеш да си вървиш.

— Причината, поради която дойдох, е да ти кажа какво причини намесата ви в живота ми. Гудман беше съден във Вашингтон, намерен за виновен и пратен в затвора. Бях на процеса.

— Получил е каквото заслужаваше.

— Можехме да имаме чудесен живот. Ако не беше ти и мъжът ти, можех да имам богатство и власт, всичко, което винаги съм искала в живота.

— Съжалявам за теб, Клеър, но не поради причините, които си мислиш. Съжалявам те, защото не изпитваш угризения заради това, което е извършил Гудман, защото си го насърчавала и защото си жестока, отмъстителна жена. Родителите ти са добри хора. Питам се какво ли е станало, че са създали дъщеря като теб?

Неконтролируем гняв обзе Клеър и тя зашлеви Шанън с все сила. За съжаление Шанън беше достатъчно близо, да понесе основната сила на удара и се люшна назад. Не можа да запази равновесие, олюля опасно за миг, после тупна тежко на пода. Нещо в нея като че ли се скъса, когато рязка болка пробяга през тялото й, сякаш разкъсвайки го на две. Нямаше нужда някой да й казва, че детето й ще се роди преждевременно.

Нова контракция накара лицето й да се изкриви от болка. Клеър застана над нея с ликуващо изражение, без да направи и най-малкото усилие да й помогне.

— Клеър, помогни ми да стана — замоли се Шанън, протягайки ръка. — Бебето… боли ме…

— Болката ти е нищо в сравнение с агонията, която ми причини — изсумтя безчувствено Клеър. — Отказвам да си мръдна пръста за теб. Точно това заслужаваш.

— Тогава повикай доктор Кларк или мини край Елизабет Дейвис и й кажи, че имам нужда от нея.

Нова, по-силна контракция прекъсна думите й.

— Сама иди — отвърна Клеър с небрежно презрение.

— За бога, Клеър, животът на едно невинно дете е застрашен. Забрави чувствата си към мен.

— Светът не се нуждае от още един метис. Сбогом, Шанън. Радвам се, че си побъбрихме.

Клеър отвори вратата, силата на вятъра я изтръгна от ръката й и я запрати срещу стената. Не си даде труда да я затвори и изчезна безшумно във виелицата, която нахлу необезпокоявана в къщата, смразявайки Шанън до кости.

Влачейки се едва-едва по пода, тя намери сили да се изправи, подпирайки се на стената. С огромни усилия затвори вратата, преборвайки вятъра. Времето беше станало още по-лошо и Шанън разбра, че ще бъде сериозна грешка да излезе, за да търси помощ в този момент. Знаеше, че от раждането на детето й я делят само няколко часа и нямаше изгледи някой да дойде да я навести в подобно лошо време. Не можеше и да разчита на Клеър да изпрати помощ.

Събирайки сили, между контракциите успя да грабне няколко кърпи, един остър нож и канап и да ги занесе в спалнята. После напълни един леген с вода, пусна ножа вътре и го сложи на печката. Тъй като имаше по-малки братя и сестри, знаеше достатъчно за раждането — всъщност, доста много, защото беше наблюдавала как ражда Кали Джонсън. Молеше се да роди леко. После се приготви за дълго чакане. От време на време болката я караше да скърца със зъби и да вика, но за щастие още беше поносима.

За своя изненада намери време да се преоблече в нощница и пеньоар. Беше смаяна от себе си, от присъствието на духа си въпреки обезсилващите болки. И все пак, не беше очаквала толкова силна болка и отчаяно се опитваше да не пада духом. Но беше неопитна, сама и уплашена.

Сутринта премина в следобед, снишаващото се небе и дрезгавата светлина предизвикаха странен здрач. В късния следобед болките бяха почти неспиращи и нуждата да напъва ставаше все по-настоятелна. Интуицията й подсказваше, че е време и тя не можеше да направи нищо, за да спре.

Внимателно отнесе легена с горещата вода на нощната масичка до леглото, свали пеньоара и легна. Беше изразходвала и последните си сили, беше направила повече, отколкото можеше да направи човек в подобни обстоятелства. Само като знаеше, че Блейд очаква тя да роди детето им благополучно, успяваше да запази здравия си разсъдък. Изрече кратичка молитва, оставяйки себе си и детето си в ръцете на Бога. Не беше загубила силната вяра, внушена й още от детинство, и сега разчиташе на нея да я подкрепи в това тежко изпитание.

Болката вече беше ужасна. Тя скърцаше със зъби в агония. Макар че стаята беше топла, студена пот обсипваше челото й и мокреше нощницата. Шанън се напрегна и беше възнаградена с още по-силна болка. Дълбоко в гърлото й се зароди писък, избухващ през побелелите й устни в остър, пронизителен звук. Тя нямаше представа, че викът й надвива воя на вятъра, отеквайки в къщата, за да стигне до ушите на двамата, които стояха пред предната врата, преодолели снега и леда, за да й донесат съобщение.

— Господи, какво е това?

Уилям Брайт погледна Елизабет Дейвис с неприкрит ужас.

— Шанън! — извика тя с нарастваща тревога. — Нещо не е наред с нея!

Брайт почука на вратата и повика Шанън по име.

Като не получиха никакъв отговор, Елизабет завъртя дръжката, изненадана да усети как поддава под пръстите й. Втурна се вътре, последвана от Брайт. Шанън не се виждаше никъде. Тогава един задавен вик, долитащ откъм спалнята, накара Елизабет да се втурне натам. Брайт не посмя да я последва, не искайки да влиза в спалнята на Шанън, освен ако не е необходимо. Елизабета намери с поглед Шанън, видя, че е в последния стадий на раждането, и викна през рамо:

— Повикайте доктора, бързо!

 

 

Изтощена, но щастлива, Шанън държеше сина си до сърцето си. Толкова любов беше създала това мъничко човешко същество, помисли тя замечтано, пожелавайки си Блейд да беше тук, за да види чудото на раждането.

Когато доктор Кларк пристигна, Елизабет беше овладяла положението. Грейди Фаръл се плъзна в способните ръце на доктора само минути след спешното му пристигане. Притискайки сина си към гърдите си, Шанън затвори очи, приготвяйки се да се отпусне в заслужена почивка. Тихият глас на Елизабет я изтръгна рязко от ръба на съня.

— Шанън, господин Брайт би искал да ти каже няколко думи, ако не си много уморена.

— За Блейд ли се отнася? — запита тя и умората й се изпари.

— По-добре той да ти го каже. Може ли да влезе?

— Да, разбира се.

Уилям Брайт влезе предпазливо в стаята, спря се до леглото и се усмихна на Шанън и детето.

— Блейд ще бъде изненадан и доволен от сина си. Радвам се, че с Елизабет дойдохме навреме… макар да съм сигурен, че бихте могли да се справите с всичко с обичайната си компетентност.

— Имате ли известие от Блейд? — запита тревожно Шанън.

— Не точно — призна Брайт, — но тъкмо днес нашите шпиони докладваха, че индианците са вдигнали лагера и са потеглили за резервата. Дължим благодарност на съпруга ви, млада госпожо. Не знам какво е казал, за да убеди Червения облак, но цялото население на Уайоминг е благодарно. Впрочем, храната и припасите, които обещахме, пътуват към резервата.

— Значи Блейд трябва скоро да се прибере! — възкликна тя радостно.

— И на мен така ми се струва — съгласи се Брайт. — Сега си починете, скъпа, надявам се лично да честитя на Блейд.

Елизабет Дейвис уреди да остане при Шанън, докато тя се възстанови или докато Блейд се върне. Оказа се, че Шанън скоро успя да се изправи на крака и да се грижи за себе си и малкия Грейди много преди Блейд да си дойде. Тъй като раждането не беше трудно, тя бързо си възвърна силите и Елизабет можа да се върне при семейството си само след две седмици. Шанън беше толкова сигурна, че Блейд ще си дойде много скоро, че не прие предложението на Елизабет да остане още известно време.

Двете седмици станаха три, после четири. Грейди стана на един месец и ужасен страх овладя Шанън. Интуицията я предупреждаваше, че нещо страшно се е случило на Блейд, за да не може да се върне при нея. Декември пристигна, но никой нямаше известие от него. Шанън беше уплашена, ужасно уплашена.

Не че й липсваше нещо. Семейство Брайт и другите й приятели не я бяха изоставили. Но това, което наистина я учудваше, беше промяната в поведението на гражданите. Същите хора, които се бяха отнасяли с презрение към нея и Блейд, сега рязко бяха променили мнението си след голямата услуга, която Блейд беше направил на града. Някои от съседите и другите, които някога се бяха отвръщали от нея на улицата, сега се отбиваха с по някоя любезна дума и носеха храна, извинявайки се искрено заради грозното си поведение. Но нищо и никой не можеше да излекува болката в гърдите на Шанън, причинена от дългото и мистериозно отсъствие на Блейд.

Отначало тя приписваше продължителното му отсъствие на голямата зима. Но колкото повече време минаваше, някакво необяснимо предчувствие заменяше всякаква логика. Тя знаеше, че нищо, абсолютно нищо, освен смъртта не би попречило на Блейд да се върне навреме за раждането на неговото дете. Някакво чувство, отиващо отвъд всякакъв разум й казваше, че нещо, над което Блейд няма контрол, му пречи да се прибере.

Едно подобряване на времето докара посетител пред вратата й. Надежда подскочи в гърдите й, когато покани Уилям Брайт в уютната си приемна.

— Получили сте известие от Блейд! Добре ли е?

Нямаше нужда от предисловия, затова Шанън веднага скочи на темата, която я безпокоеше.

— В канцеларията на секретаря току-що се получи известие от нашия индиански агент, че Червеният облак и неговите хора са стигнали резервата. Блейд е с тях.

— Какво? — Шанън беше зашеметена. Защо Блейд ще придружава Червения облак в резервата, когато знае, че тя трябва всеки момент да роди? Това нямаше смисъл. — Защо ще го прави?

— Не е било негов избор — каза Брайт колкото можа по-меко. — Според информацията, която получихме, той е задържан като заложник, докато припасите, обещани на Червения облак, не пристигнат в резервата.

— Но вие ги изпратихте много отдавна! — извика тя с остър глас, изпаднала в тревога. — Или сте излъгали?

— Не сме излъгали, скъпа. Бяха изпратени.

— Тогава къде е Блейд?

— Припасите така и не са стигнали до резервата. Смятаме, че са били откраднати от ренегатите. Мъжете, които съпровождаха фургоните с припасите, са били намерени мъртви в прерията по средата на пътя между Чейен и Клек Хилс.

— Какво ще направите? Сигурно няма да пожертвате Блейд — не и след като направи такава голяма услуга на територията.

— Не, скъпа — увери я Брайт. — Ние сме признателни на Блейд, много сме му признателни. Губернаторът заповяда да бъдат пратени още припаси. Трудно е да се купи добитък посред зима, но не е невъзможно. Може обаче да отнеме повече време.

— Ами ако Червеният облак не иска да чака? — запита тревожно Шанън. — Ако се ядоса и сметне, че са му дали лъжливи обещания? Какво ще стане с Блейд?

— Не мисля, че Червеният облак ще направи нещо на Блейд.

— Но не го знаете със сигурност!

— Така е, само че, според мен Червеният облак само го използва като оръжие, за да бъде сигурен, че изискванията му ще бъдат изпълнени — предположи Брайт. — Помъчете се да не се безпокоите.

— Да не се безпокоя! Искате невъзможното.

— Нося ви и добри новини, освен лошите — каза Брайт с внезапно светнало лице. — Официални. Жените вече имат право да гласуват и да заемат публични длъжности. Това е голяма крачка в правилна посока за развитието на великата територия Уайоминг. Първа в цялата нация. И вие, скъпа Шанън, можете да се гордеете с работата, която извършихте в полза на жените от цял свят.

— Това е добра новина — изрече полека Шанън, ентусиазмът й не беше толкова голям, заради тревогата за Блейд. — Работих за каузата от убеждение, не за славата, която би могло да ми донесе това. Но за Блейд… няма ли нищо, което вие или губернаторът да направите, за да му помогнете?

— Нищо, което вече да не е направено. Нашият индиански агент беше инструктиран да осведоми Червения облак, че са изпратени още припаси, и да настоява Блейд незабавно да бъде освободен. Можем само да се надяваме на най-добрия изход.

 

 

Беше непоносимо студено, толкова студено, че зъбите на Блейд не преставаха да тракат. Бяха стигнали резервата посред ужасна снежна буря. Храната беше оскъдна и тънкото одеяло, което му бяха дали, беше твърде износено, за да му осигури достатъчно топлина. Ако припасите от губернатора не пристигнеха скоро, нямаше да останат сиукси, които да ги получат. Червеният облак беше невероятно ядосан. На няколко пъти в последните седмици, Блейд наистина се страхуваше за живота си.

Той нямаше представа какво е станало с обещаните доставки. Беше се доверил на губернатора, беше заложил живота и репутацията си, че припасите ще пристигнат в резервата. Междувременно не можеше да направи нищо друго, освен да седи и да чака, надявайки се, че Червеният облак няма да реши да го убие за отмъщение.

Най-голямата грижа на Блейд беше за Шанън и как трябва да е реагирала, когато не се беше върнал навреме за раждането на детето си. Ако още не беше родила, трябваше всеки момент да се случи. Той знаеше, че за Шанън се полагат достатъчно грижи, но продължителното му отсъствие сигурно беше трудно за нея. Беше й обещал да са заедно, когато детето им се ражда, и не можеше да понесе, че не е при нея сега.

Блейд често мислеше да избяга, но нарочно се въздържаше да прави планове. Ако избягаше, Червеният облак щеше да има още една причина да мрази белите и да не им вярва. Но ако останеше заложник, вождът щеше да види, че е мъж на честта и че вярва на властите на Уайоминг, че ще спазят обещанието си.

Той се сгуши до огъня, слабата му топлина беше добре дошла в студеното типи. Дървата бяха оскъдни, нямаше с какво да се поддържа силен огън. Не беше чудно, че сиуксите не искаха да живеят в резервата. Внезапно кожата, закриваща отвора, се отметна и Червеният облак влезе вътре, последван от един бял, когото Блейд не познаваше. Червеният облак заговори бързо на сиукски, но мъжът като че ли го разбираше доста добре.

— Белият вожд в Чейен се тревожи за теб, Суифт Блейд. Той изпраща агента си да иска да те освободим и дава нови обещания.

— Блейд Страйкър, аз съм Майлс Холт, индианският агент — каза мъжът, протягайки ръка към Блейд. — Когато чух, че сте задържан като заложник, веднага телеграфирах на губернатора.

Блейд стисна ръката му.

— Имате ли вести за съпругата ми?

— Не, съжалявам. Но дойдох да кажа на вожда Червения облак, че е изпратено още месо и припаси в замяна на онези, които ренегатите са откраднали.

— Значи това е станало — изрече полека Блейд.

— Още празни обещания — намръщи се Червеният облак.

— Губернаторът и щатският секретар са почтени хора, може да им се вярва. Ще получите припасите — обеща Холт. — Междувременно те искат да позволите на Блейд Страйкър да се върне при семейството си.

— Суифт Блейд не може да си тръгне — отвърна Червеният облак. Чертите му бяха студени и заплашителни. — Бялата му съпруга няма да го види никога повече, ако ни се дават нови оправдания защо припасите ни не са пристигнали. Кажи това на своя бял вожд.

— Съжалявам, Страйкър — каза Холт, вдигайки безпомощно рамене. — Времето е против нас, но припасите ще пристигнат. Този път патрулът от форт Ларами ще направи така, че да стигнат дотук.

— Междувременно аз седя и чакам — оплака се с горчивина Блейд, — докато съпругата ми ще роди детето ни сама и няма да съм при нея, за да я утешавам и да я подкрепям.

Щом Холт си тръгна, Блейд седя дълго време, потънал в размисли. Знаеше, че не може повече да чака, че трябва да тръгне със или без позволението на Червения облак. Припасите щяха да пристигнат скоро и той вече не се чувстваше задължен да остава заложник заради доставянето им. Да седи, да чака и да не прави нищо, му се струваше чисто губене на време. Безпокоеше се за Шанън въпреки обещанието на Брайт да се грижи за благополучието й. Според изчисленията му, детето трябваше да се роди след броени дни и той искаше да бъде с Шанън. Сигурно не е бил на себе си, казваше си той, за да се съгласи да поеме тази щура мисия. И веднага започна да планира бягството си.

 

 

Шанън посрещна една самотна Коледа, въпреки че не беше сама. Тя и детето прекараха един приятен ден с Елизабет и нейното семейство, но те не бяха Блейд. Господин Брайт я увери, че Блейд е в добро здраве и че скоро ще си дойде у дома, но думите не означаваха нищо в сравнение с болката в сърцето й, причинена от отсъствието му. Той дори не знаеше, че има син.

В първата неделя на януари 1870 г. времето необичайно се затопли и Блейд се зарадва, защото това му осигуряваше възможността да избяга, за която се беше молил. Знаеше, че трябва внимателно да планира всичко и да го направи, преди снегът и виелиците пак да засипят прерията и да затруднят пътуването. И ако бягството му въобще беше възможно, трябваше да включва и Боец. Бяха преживели заедно твърде много, за да се разделят точно сега.

Червеният облак обикновено оставяше страж при него и тази вечер не беше по-различна. Но Блейд знаеше, че няма да намери друга нощ, така подходяща за бягство. Нямаше луна, небето беше забулено в облаци, над земята се беше спуснала черна завеса.

Пазачът Орлово перо влезе в типито на Блейд и клекна до огъня. Беше пазил Суифт Блейд и преди, и знаеше от собствен опит, че е своенравен и не трябва да сваля очи от него. Но тъй като Блейд беше образцов заложник, стражът не очакваше нищо тази нощ. Това беше първата му грешка. Втората беше, че задряма посред нощ. Преди да съобрази каквото и да било, беше повален и здраво овързан.

Блейд излезе от палатката, като пропълзя под бизонската кожа в задната й част. Дотук добре, каза си той, когато се прилепи до външната стена, за да се ориентира. Следващата стъпка беше да намери Боец. Откри го сред понитата на индианците и го поведе тихо през спящото село. Качи се на седлото едва когато се отдалечи достатъчно, за да препусне, без да го чуят. Ако имаше късмет, отсъствието му щеше да бъде забелязано едва на сутринта.

На зазоряване Червеният облак и неговите войни препуснаха по следите на Блейд.

Междувременно в Чейен Шанън научи, че обещаните на Червения облак припаси са готови да бъдат изпратени. В мига, когато чу, че патрул от форт Ларами е пристигнал, за да осигури безопасна охрана, тя отиде при Уилям Брайт и го помоли да й позволи да придружи конвоя.

— Ами детето ви, скъпа? — запита Брайт, ужасен само от мисълта, че тя може да направи нещо толкова дръзко. — Сигурно не бихте искали да го оставете самичко. Никой не знае колко ще се задържи времето, а фургоните може да затънат, ако отново завали сняг. Не, Шанън, Блейд ще ме одере жив, ако се съглася с такова безумно начинание.

— Три месеца минаха, откакто той замина. Дори не знае, че има син — извика Шанън разстроена.

— Съжалявам, Шанън, не може и дума да става. Но се радвам, че дойдохте. Имам да ви казвам нещо. Нещо вълнуващо, което се надявам да ви хареса толкова, колкото и на мен.

Шанън се намръщи.

— Какво е? Бих се зарадвала на някакви хубави новини. За Блейд ли е?

— Искаше ми се да можех да ви кажа, че е за него, но може би, новините ми ще компенсират това. Вие сте една от първите жени в територията, което ще заемат публични длъжности. Току-що ви назначиха за мирови съдия.

— Аз… не разбирам — заекна тя зашеметена. — Сигурно има по-заслужили жени.

— Може и така да е, но вие сте жената, която е била избрана. Само след седмици ще изслушвате граждански дела, веднага щом се намери и обзаведе канцелария. Харесва ли ви това?

— Аз… да, удовлетворена съм, но това не пречи да искам да отида при Блейд.

В действителност Шанън беше безмерно поласкана и горда от честта, която й беше оказана, но не можеше да си позволи все още да мисли за това.

— Той ще си дойде скоро, Шанън, обещавам.

Обещанието на Брайт не беше достатъчно, за да я удовлетвори, затова реши да вземе нещата в свои ръце по обичайния си безразсъден маниер. Оставяйки Грейди в способните ръце на кърмачката, което беше наела, тя отиде в Спокойната долина, за да се срещне със Скачащия бизон и Пролетна трева. Те бяха изкарали добре досега в уютното си типи, изхранвайки се с уловения дивеч и припасите, осигурени от Блейд. И двамата се зарадваха, че я виждат, но бяха разочаровани, че не е довела детето, което още не бяха виждали.

— Какво те води в Спокойната долина? — запита Пролетна трева, когато клекнаха пред огъня. — Носиш ли вести от Блейд?

— Той още е заложник при Червения облак — довери Шанън, — но в резервата са пратени други припаси, за да заменят откраднатите от ренегатите. Патрулът от форт Ларами ще ги съпровожда. Исках да отида с тях, но не ми позволиха.

Скачащият бизон и Пролетна трева знаеха всичко за мисията на Блейд, защото самият той им беше разказал, преди да тръгне.

Скачащият бизон се вгледа в лицето на Шанън. Неговата проницателност му подсказа, защо е дошла в Спокойната долина и това не му хареса.

— Какво искаш от мен, Малка Жар птица?

— Заведи ме при Червения облак. Трябва лично да се уверя, че Блейд е добре. Може би мога да убедя вожда да го пусне.

— Червеният облак не се поддава лесно на убеждаване — каза Скачащият бизон, надявайки се да я обезсърчи. — Времето не е подходящо за пътуване. Това затишие е измамно. Със сигурност времето ще се промени.

— Премислих всичко и все пак имам намерение да отида. Ще ме заведеш ли?

Скачащият бизон се колеба толкова дълго, че Шанън заплаши упорито:

— Ако не ме заведеш, тръгвам сама.

— Ами детето ти, Малка Жар птица? — запита Пролетна трева, която следеше разговора, доколкото можеше. — Как ще го оставиш, то е толкова малко?

— Не искам да го оставям, но трябва — отвърна разгорещено Шанън — Наех кърмачка, отговорна жена с добри препоръки, която ще го гледа. Наскоро е загубила съпруга си и има дете, няколко месеца по-голямо от Грейди. Има нужда от работата и може да гледа детето си заедно с моето. Синът ми ще бъде добре с нея, докато ме няма.

Пролетна трева изпрати красноречив поглед към съпруга си.

— И аз бих направила така, ако бях Малката Жар птица.

Скачащият бизон изсумтя, очевидно одобрявайки думите на жена си и след дълга пауза взе решение.

— Ще се срещнем на север от града. Вземи храна за две седмици.

— А Пролетна трева? — запита Шанън. — Сама ли ще остане в Спокойната долина?

— Ще дойде с нас.

Разбраха се. Поне нямаше да седи сама у дома и да се пита какво става с Блейд, разсъди Шанън. Щеше да направи нещо. Трябваше на всяка цена да разбере какво е станало с Блейд. Избирането й за мирови съдия със сигурност я беше развълнувало, но нямаше нищо по-важно от живота на съпруга й.