Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (19)

18.

Шанън се протегна на воля, тялото й беше уморено невероятно много, но се чувстваше по-доволна от всякога. Като знаеше, че Блейд я обича и че скоро щяха да станат съпруг и съпруга, това компенсираше цялата душевна болка, която я беше измъчвала досега. Ужасната война, загубата на любимия баща и брат, това, че беше принудена да напусне къщата, която обичаше — всичко това бяха тъжни спомени, които възнамеряваше да погребе. С отворени обятия тя се устреми към бъдещето. Дива нова земя, сигурна любов и обещание за утрешния ден се явяваха пред вътрешния й взор.

Веднага забеляза бележката от Блейд, неповторимият му аромат още се усещаше на възглавницата, когато тя грабна листчето. Замечтана усмивка изви подутите й от целувките му устни, докато четеше думите. Той щеше да се върне, след като говори с Уейд Ванс и го осведоми за плана им да се оженят незабавно.

Тъй като беше събота, Шанън отдели доста време за къпане и обличане, припомняйки си всяка прекрасна подробност от съвместно прекараната нощ. Беше мислила, че е физически невъзможно, мъж да люби жена толкова много пъти и по толкова различни начини, но Блейд й беше показал колко малко е знаела. Неговата издръжливост беше смайваща, помисли тя и се изкиска.

Закуси спокойно, наслаждавайки се на всяка хапка, апетитът й беше огромен. Но когато сутринта започна да отстъпва пред пладнето, тя се разтревожи. Някакъв настойчив страх дразнеше ъгълчето на ума й, необясним ужас, който би могъл да бъде осмислен само от женската интуиция. Докато се разхождаше из малката си приемна, тя не преставаше да се безпокои и някакво шесто чувство й казваше, че Блейд има нужда от нея. Нямаше представа откъде да започне да го търси, но квартирата на майор Ванс й се стори уместно начало.

Когато излезе на плаца, забеляза засилено оживление, повече, отколкото обикновено беше в събота сутрин. Тревожни камбани зазвъняха в мозъка й, макар да не успяваше да определи причината за страховете си.

— Шанън, чу ли новината?

Тя се обърна, за да види Клеър Гриър, която бързаше към нея, явно нямайки търпение да разкаже на някого скандалните си новини. Сърцето й заби като чук, не искаше да пита, но знаеше, че трябва.

— Какви новини, Клеър? Какво е станало?

— Майор Ванс е бил убит в квартирата си снощи.

— О, не! — дойде шокираният отговор на Шанън.

Тя беше наистина привързана към майора и съкрушена от вестта за смъртта му. Можеше да си представи как щеше да се отрази това на Блейд, защото те бяха близки приятели от много години насам. Нищо чудно, че не беше дошъл при нея. Тя се обърна, за да си тръгне. Сега Блейд щеше да има нужда от нея.

— Чакай. Има още нещо — каза Клеър, задържайки я за ръката.

Шанън я изгледа нетърпеливо и изпитателно.

— Е, какво още има? Задържали ли са убиеца?

— Да, и никога няма да се досетиш кой е.

— Клеър, нямам време да си играя на гатанки.

— Метисът беше задържан рано тази сутрин и обвинен в убийството на майор Ванс.

Изражение на непоносим ужас се появи на лицето на Шанън. Клеър се усмихна в самодоволно удовлетворение.

— Блейд? Невъзможно! — отрече яростно Шанън. — Той не би убил никого, особено пък майор Ванс. Те са много добри приятели.

— Приятели ли? — повтори Клеър с откровен скептицизъм. — Та те почти не се познаваха. Блейд не се събираше с хора. Никой не го познава достатъчно добре, за да каже дали е способен на убийство. Той е отчасти дивак, за бога! — натърти тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Нямам време да стоя тук и да споря с теб, трябва да отида при Блейд — подвикна Шанън през рамо, докато отминаваше с ускорена крачка.

Насочи се право към караулното помещение и поиска да се срещне с Блейд.

— Съжалявам, госпожице Бранигън, не е позволено никой да се среща със затворника — осведоми я дежурният сержант.

— Но аз трябва да го видя. Той е невинен! — заупорства Шанън.

— Ще трябва да получите разрешение от полковник Гриър.

Извръщайки се рязко, тя тръгна да търси полковник Гриър. За щастие го откри в канцеларията му.

— Полковник Гриър! — извика тя, нахлувайки вътре. — Това не е истина! Блейд не е убил майор Ванс. Той е невинен!

— Това не е ваша грижа, Шанън — изрече твърдо Гриър. — Знам, че сте донякъде привързана към метиса — в края на краищата той ви спаси от Бесния вълк, — но никой от нас не го познава в действителност отпреди да се беше присъединил към вашия керван като разузнавач. Дойде изневиделица. Не ви ли изглежда странно?

Шанън тъкмо щеше да избъбри всичко, което знаеше за Блейд — неговото разследване, връзката му с майор Ванс и това, че нямаше как да го е убил, защото беше с нея, — но в последния момент взе друго решение. Ако Блейд беше искал полковник Гриър да знае, щеше вече да му е казал. Защо не беше, запита се тя. Нима не разбираше колко е сериозно положението?

— Мога ли да видя Блейд, полковник? — запита тя с надежда.

— Няма да има никаква полза от това — отвърна Гриър разсеяно, докато преглеждаше папките по бюрото си. Жестът му трябваше да означава край на срещата. — Ако ме извините, имам да се погрижа за едни доклади.

— Моля ви, полковник — замоли се Шанън, без да помръдне. — Поне ми кажете защо мислите, че той е убил майор Ванс?

— Доста сте настоятелна — въздъхна уморено Гриър. Не беше имал и минута почивка, след като тялото на майор Ванс беше намерено в локва съсирена кръв в квартирата му, буквално разкъсано.

— Ако съм настоятелна, то е защото Блейд е невинен.

Гриър я изгледа внимателно, понечи да каже нещо, но после промени намерението си и изрече:

— Доказателството е неопровержимо. Ножът на Блейд беше намерен забит в гърба на Уейд Ванс. Знаете за кой нож говоря, с резбована костена дръжка, доста внушителен. Той го носеше в ножница, закрепена на колана му, и изглеждаше много привързан към него. И ако това не е достатъчно, коланът за пари на майор Ванс беше намерен в стаята на Блейд.

Шанън беше зашеметена. Знаеше точно за кой нож говори полковникът, защото почти не виждаха Блейд без него. Но удивително, тя не си спомняше да го е видяла на колана му снощи. Всъщност, беше сигурна, че не го е видяла.

— Сигурна съм, че има обяснение — изрече тя неубедително. Блейд беше с нея цялата нощ. Не би могъл да убие никого. Тя искаше да го изкрещи пред цял свят, но трябваше първо да поговори с Блейд. Не искаше да му навреди по никакъв начин.

— Ако има, Блейд не представи нищо такова — измърмори Гриър, губейки търпение. — Съжалявам, Шанън, вече трябва да тръгвате. Много съм зает, за да продължаваме този разговор.

— Няма да си тръгна, докато не ми позволите да се видя с Блейд — настоя упорито Шанън. — Какво лошо има?

Полковникът се намръщи разтревожен. Очевидно единственият начин да се отърве от нея беше да удовлетвори молбата й. Не знаеше ли тя, че това няма да промени нищо? Блейд беше обвинен в убийство и щеше да плати с живота си. Той извади един лист, надраска няколко думи и го подаде на Шанън.

— Покажете го на охраната. Това е посетителски пропуск. Ще ви позволят да се видите с Блейд за няколко минути.

— Благодаря, полковник. Това означава много за мен.

И се обърна, готова да си тръгне.

— Шанън, почакайте. Какви са отношенията ви с метиса?

Тя осъзнаваше, че сега не е време за изповеди.

— Блейд е… мой приятел. Искам да му помогна.

Обърна се и излетя навън, здраво стиснала пропуска в ръка. Когато охраната, сержант Тайлър, видя пропуска, Шанън влезе без никакви затруднения в караулното помещение. Тя се усмихна на поразения сержант така подкупващо, че той дори се съгласи да я остави насаме за няколко минути с Блейд, макар че не можеше да си представи защо е толкова загрижена за метиса. Наистина повечето войници го харесваха и уважаваха, но той очевидно беше прикривал истинската си природа.

— Внимавайте, госпожице Бранигън — предупреди я сержант Тайлър. — Този човек е убиец.

Без да си даде труда да отговори, Шанън влезе в мрачния коридор, който водеше към килиите. Имаше три мънички килийки и само едната от тях беше заета. Блейд лежеше на един гол дюшек на тесния одър, дългите му крака висяха отвън. Нищо друго нямаше в килийката, само една кофа, поставена дискретно в ъгъла, една маса, на която се мъдреха кана и калаена чаша, и една трикрака табуретка. Шанън не искаше да вижда Блейд в такова мрачно обкръжение. Приближи се към решетката с почти беззвучни стъпки, но той я чу и веднага скочи на крака.

— Проклятие, Шанън, какво правиш тук?

— Това не е истина, Блейд! Защо не им каза, че беше с мен снощи? Не е ли време полковник Гриър да бъде осведомен за твоето разследване и за приятелството ти с майор Ванс?

— Мислиш ли, че ще кажа нещо, с което да ти навредя? Никой не бива да разбере, че съм бил при теб снощи.

— Това няма смисъл, Блейд. Само едно има значение — да бъдеш оневинен по обвинението в убийство. Не можеш ли да им кажеш, че майор Ванс ти беше приятел? Че сте работили заедно по поръчение на президента?

— Щом Уейд е мъртъв, няма кой да свидетелства в моя защита. Струва ми се невъзможно да е… да го няма. Знаех, че нашият човек е умен, но с убийството на Уейд отиде твърде далеч.

— Кажи на полковник Гриър за разследването — настоя Шанън. — Трябва да има някой, който да те защити.

— Само трима души знаеха — изрече мрачно Блейд. — Аз, Уейд и президентът Джонсън.

— Тогава телеграфирай на президента, ако се налага!

— Не разбираш. Сам съм в тази работа. Президентът Джонсън ме предупреди, че не може да ми помогне, ако стане нещо. Има си достатъчно разправии с Конгреса, за да се занимава повече със западната граница и с възстановяването на Юга. Всички са разтревожени, защото е дал амнистия на всички участници в южняшкото въстание, заради което избухна войната. Последната новина е, че Конгресът го обвинява в нарушаване на Закона за правомощията и е започнал процедура за отстраняването му. Моите проблеми са незначителни в сравнение с неговите.

— Не и за мен — прошепна разтреперана Шанън. — Кажи на полковник Гриър, нека той да реши.

— Те имат силно доказателство срещу мен. — Блейд изглеждаше в шок от смъртта на майор Ванс и Шанън помисли, че разумът му е помътнен. Не му беше присъщо да се предава толкова лесно. — Ножът ми е бил открит забит в гърба на Уейд.

— Знам. Полковник Гриър ми каза.

— Как може да се случи това? Забелязах, че ножът ми липсва, още преди няколко дни, но предположих, че съм го загубил.

— Някой го е планирал много внимателно — предположи замислено Шанън. — Имаш ли някаква представа кой може да е?

— Не, с изключение… няма значение, нямам доказателства, за да подкрепя подозренията си. Ти по-добре си върви, любов моя, няма смисъл сега да оставаш при мен. Ще има бърз процес и… е, няма смисъл да умуваме.

Нямаше нужда да довършва изречението, защото Шанън знаеше точно какво има предвид и не възнамеряваше да позволи това да се случи.

— Ако не кажеш на полковника, че си бил с мен, аз ще му кажа. Няма начин да си убил майора, докато се любеше с мен.

— Ще отрека — изрече той мрачно. — Ще кажа, че лъжеш, за да спасиш живота ми. Мислиш ли, че съзнателно ще ти позволя да унищожиш репутацията си?

— Блейд, моля те…

— Не искам да чувам за такова нещо.

— Времето ви изтича, госпожице Бранигън.

Сержант Тайлър се появи в края на коридора, за да ги предупреди, после дискретно се отдръпна, позволявайки на Шанън още няколко мига, за да се сбогува.

— Целуни ме за довиждане, Малка Жар птица. Съжалявам за… всичко. Не съм мислил да свършим по този начин.

— Няма — зарече се упорито Шанън. — Обичам те. Нищо няма да ти се случи.

Притискайки се към решетката, тя вдигна устни, когато устата на Блейд се приближи към нейната. Целувката му беше бавна, сладка и нежна, изпълнена с копнеж и угризения. Държеше се така, сякаш вече беше осъден. Очевидно не беше взел предвид силата и смелостта на Шанън, защото тя нямаше да позволи той да умре!

В следващите два дни тя се опита да се срещне с полковник Гриър, но всеки път я връщаха. Нарочно я държаха настрана от канцеларията на полковника и тя се възмущаваше от факта, че той явно я отбягваше. Тъй като процесът на Блейд трябваше да се състои много скоро, налагаше се да действа бързо. Шанън опита да посети полковника в дома му, но и това не успя. Моли Гриър беше твърдо на страната на съпруга си в този случай и я посъветва да остави тази ужасна работа на армията.

В цялата тази бъркотия Шанън забрави за пролетния бал, но Найджъл Брус й го напомни. Как да танцува, когато Блейд чезне зад решетките и всеки момент може да загуби живота си? Помисли да откаже поканата на Найджъл, но бързо промени намерението си. Хрумна й, че балът предоставя чудесна възможност да поговори за няколко минути насаме с полковник Гриър. Найджъл беше очарован, когато тя му каза, че не е забравила и дори няма търпение да отиде на танците с него.

Шанън зачака тревожно деня на бала. Нямаше търпение да каже на полковник Гриър истината и да наблюдава лицето му, когато научи колко е грешал относно Блейд. Не я интересуваше какво ще каже Блейд, не би могла да остане настрана и да не каже нищо в негова защита.

Облечена в най-красивата си рокля от блестящ зелен сатен, тя никога не беше изглеждала по-красива. Беше успяла да я опази през войната и я беше донесла тук със себе си. Бухналите ръкави стигаха точно до лакътя, талията й изглеждаше миниатюрна в сравнение с разперената пола, която се усукваше около зелените й бални пантофки и стройните, обути в зелена коприна глезени. Богатата й кестенява коса увенчаваше главата й като ореол, съвършена рамка за прекрасните й черти. Найджъл беше зашеметен от красотата й и й го каза.

Беше толкова приятна майска вечер, че на Шанън й беше необходима само една лека наметка, за да измине с Найджъл краткото разстояние до залата на клуба. Не й липсваха партньори за всички танци, макар да й беше неприятно, че от всички присъстващи мъже, само полковник Гриър като че ли я отбягваше.

Беше почти единадесет часа, когато получи възможност да поговори с полковника. Видя го да излиза от страничната врата, за да се наслади на пурата си. Бързо прати Найджъл да й донесе пунш и в момента, когато той изчезна в тълпата, тя побърза да догони полковника. Намери го да стои сам и да издухва дима в ароматната майска нощ.

— Полковник Гриър, може ли да поговорим? — гласът й прозвуча като мека молба.

— Шанън!

Изражение на досада набръчка челото на полковника. Той беше употребил доста време тази вечер, за да я избягва, и почти беше успял, докато нуждата да изпуши една пура не го беше накарала да излезе навън. Не се зарадва, че в края на краищата се е озовал насаме с нея.

— Сега не е нито времето, нито мястото да обсъждаме нещо толкова сериозно.

Ако думите му бяха предназначени да я обезсърчат, опитът му се провали печално.

— Няма подходящо време или място, когато животът на човек е застрашен — отвърна тя спокойно.

— Скъпа — изрече умолително полковник Гриър, — защо сте се заели да защитавате Блейд?

— Защото е невинен. Процесът срещу него е пародия на правосъдие. И възнамерявам да ви кажа защо.

— Трябва ли? Танците… да поговорим в понеделник.

— Моля ви, полковник, изслушайте ме.

Ядосана въздишка излетя от зъбите на Гриър.

— Много добре, Шанън, само говорете бързо. Моли ще ме одере, ако я изоставя за повече време.

— Блейд каза ли нещо в своя защита?

— Ще има възможност на процеса следващата седмица.

— Тогава аз ще го направя — измърмори Шанън почти на себе си. — Той е специален агент на президента. Двамата с майор Ванс работеха по един случай.

Отначало Гриър като че ли не й повярва, но после отметна глава и се разсмя.

— Скъпа, какви са тези невероятни истории? Не мислите ли, че щях да знам, ако беше вярно? Най-напред, много малко вероятно е да сте била посветена в такава поверителна информация.

— Научих по една случайност и ме заклеха да мълча — обясни тя. — Разследваха човек, заподозрян в контрабанда на оръжия за индианците. Едва наскоро научиха, че са замесени двама души, не само един. Клайв Бейли е мъртъв и няма как да назове партньора си, но ако го намерите, ще откриете и убиеца на майор Ванс.

— Бейли беше негодник — съгласи се замислено Гриър. — Отвличането ви беше отвратително деяние, но няма никакво доказателство, че е бил замесен в контрабандата на оръжия. Страхувам се, че това е плод на вашето въображение и твърде пресилено, за да е истина. Сега ще ви задам един въпрос. Обичате ли Блейд?

Шанън се изчерви.

— Да, обичам го — призна тя, вдигнала предизвикателно брадичка. — Не се срамувам да го призная.

— А, това обяснява натрапчивата нужда да го защитавате — каза проницателно полковникът. — Страхувам се, че не сте избрали, когото трябва, скъпа.

— Блейд беше с мен онази нощ — цялата нощ — и не би могъл да убие майор Ванс! — изтърси тя.

Гриър пребледня, порядъчно скандализиран от дръзкото изявление на Шанън.

— Ще забравя, че сте казали това, Шанън. Разбирам, че сте разстроена и можете да кажете неща, които не мислите.

— Всичко, което току-що казах, е самата истина.

— Вярвате, че това, което ми казахте за Блейд и Ванс, че са специални агенти, е истина, така ли?

— Кълна се в гробовете на баща си и брат си.

— Хм-м, много добре, щом сте толкова убедена, ще телеграфирам до Вашингтон, но в това време процесът на Блейд ще се води, както беше определено. Ако Вашингтон потвърди това, което току-що ми казахте, ще го освободя. Но… честно казано, много не вярвам.

— Всичко, което искам, е да научите истината — отвърна тя. — Ще ме уведомите ли, когато получите отговор?

— Вие ще бъдете първата, която ще научи, когато получа отговор — изрече натъртено Гриър.

— Ето те и теб, Шанън, търсех те.

Найджъл се появи до нея с две чаши пунш.

— Дяволски усилия ми струва да ги донеса в тази навалица край масата с подкрепления.

— Вътре беше задушно, имах нужда от въздух — извини се неумело Шанън. — Очевидно полковникът е бил на същото мнение.

Найджъл поздрави приятелски полковника, а после се обърна към Шанън:

— Ще влезем ли вътре?

— Имаш ли нещо против да си тръгнем Найджъл? Внезапно ме заболя главата.

— Разбира се, нямам нищо против, Шанън. Ще ти взема наметката — каза Найджъл с леко разочарование. Хвърли обвиняващ поглед към полковник Гриър, после пое ръката на Шанън и я въведе вътре.

— Съжалявам, че ти развалих вечерта — извини се тя, докато минаваха през плаца.

— Не си развалила нищо — увери я Найджъл. — Да не би полковник Гриър да ти е казал нещо, което да те е разстроило?

— Аз… разбира се, че не. Просто това противно главоболие.

— Ах, да, главоболието — съгласи се той, без да е убеден. Вече бяха стигнали пред вратата на Шанън.

— Пожелавам ти бързо възстановяване. Може ли да те целуна за лека нощ? Никога досега не съм срещал жена като теб, Шанън, и искам да бъдем нещо повече, от приятели. Някой ден ще се върна в Англия. Може би мога да те убедя да дойдеш с мен като моя съпруга.

Шанън пребледня. Никога не беше мислила нещата с Найджъл да отидат толкова далеч. Най-доброто, което можеше да направи сега, беше бързо да сложи край на надеждите му.

— Съжалявам, ако съм те подвела, но никога няма да бъдеш за мен нещо повече от приятел. Ще бъде най-добре за всички, ако повече не се срещаме. Сърцето ми е отдадено на друг.

— Няма ли надежда? — запита той, странно разстроен. Знаеше, че може да промени живота си с Шанън.

— Не — отвърна тя. — Обичам го повече от своя живот.

— Познавам ли го?

— Аз… не.

Защо да му казва за Блейд, помисли тя.

— Значи ще замина след един-два дни — изрече полека Найджъл. — Внезапно ми се дощя да посетя Калифорния, преди да се върна в Англия.

Шанън нямаше представа какъв грях е извършил Найджъл в Англия, за да опозори семейството си, но долови искрицата почтеност у него. Той не беше лош по природа и почти винаги се проявяваше като съвършен джентълмен към нея. Надяваше се, че когато свършеше изгнанието му и той си научеше урока, щеше да се прибере у дома и да стане чудесен партньор.

 

 

Шанън се закле да не безпокои повече полковник Гриър, преди да е получил отговор на телеграмата си до Вашингтон. Но когато сутринта преди деня на процеса настъпи и тя още не беше получила никаква вест, разпусна учениците по обед и се появи в канцеларията на полковника. Очевидно той я очакваше, защото беше въведена вътре незабавно.

— Процесът на Блейд е утре, полковник. Пратихте ли телеграмата? — запита тя.

Предисловията нямаха никакво място в подобен разговор, когато животът на един човек висеше на косъм.

— Пратих я — потвърди Гриър.

Всъщност, беше изпратил телеграма веднага след разговора си с Шанън. Тъй като беше почтен по природа, осъждането на невинен човек не му беше приятно. Ако имаше дори мъничко истина в твърденията на Шанън, той искаше да узнае това. Гриър предполагаше, че отговорът ще дойде незабавно, ако Блейд наистина е агент на президента. Но измина почти една седмица, без да се получи отговор на запитването. Естествено, той сметна отказа на президента да отговори като сигурен признак за виновността на Блейд. Предположи, че ако Блейд е специален агент, президентът не би се поколебал да застане в негова защита.

Телеграмата на полковник Гриър стигна в ръцете на личния секретар на президента във възможно най-лошия момент. Тъй като президентът беше разстроен от процедурата за отстраняване и от даването на показания пред комисията на Конгреса, секретарят не искаше да го безпокои в толкова критичен момент. Тя не изглеждаше ни най-малко спешна, въпросът в нея беше дали един метис на име Суифт Блейд е специален агент на президента и секретарят реши да не я дава на президент Джонсън, докато не мине гласуването, което беше насрочено за 26 май.

Разбира се, нито Шанън, нито Гриър биха могли да знаят това, когато тя запита:

— Получихте ли отговор?

Гриър я погледна съжалително.

— Не, Шанън, не съм получил нищо. Процесът на Блейд ще се гледа, както е планирано. Тъй като във форт Ларами са в сила военните закони, той ще бъде съден от офицерски състав, състоящ се от мен, капитан Дилейни и лейтенант Гудман. Можете да бъдете сигурна, че ще преценим грижливо всяко доказателство, преди да произнесем присъдата. Ще бъде въздадена справедливост.

— Справедливост! Знам каква справедливост ще получи Блейд — изфуча Шанън, извъртайки се рязко, за да изскочи от канцеларията. — Кълна се пред бога, че няма да го обесите!

Лицето на Блейд беше лишено от всякакво изражение, когато бяха прочетени обвиненията срещу него.

— Как пледирате? — запита полковник Гриър.

— Невинен — отговори Блейд с твърд и непоклатим тон.

Доказателството на съда беше представено бързо, аргументите в полза на осъдителна присъда бяха силни, защото доказателството беше открито на местопрестъплението. Блейд интуитивно осъзна, че ще трябва намесата на самия президент на Съединените щати, за да спаси живота му, иначе със сигурност щеше да умре. Тази мисъл накара сърцето му да замре в гърдите. Президентът беше на стотици мили оттук.

Когато най-накрая му беше позволено да свидетелства в своя защита, той разкри положението си на специален агент, работещ заедно с майор Ванс, за да спре контрабандата на оръжия и продажбата им на индианците.

— Имате ли доказателство? — запита лейтенант Гудман.

— Нямам писмено доказателство — отвърна Блейд, — ако това питате. Но ако телеграфирате на президента, сигурен съм, че той ще потвърди думите ми.

— Направих точно това, преди повече от една седмица — разкри Гриър.

Лицето на Блейд веднага светна. Несъмнено президентът Джонсън няма да го остави да умре, нали?

— В такъв случай този процес е ненужен. Никога не бих убил Уейд Ванс, той беше мой приятел. Нямам мотив. Щом бъда освободен, кълна се, ще намеря истинския убиец.

— Президентът не отговори на телеграмата ми — изрече Гриър със суров глас. — Не сте достатъчно важен, за да гарантира отговора.

След това процесът тръгна бързо. Лейтенант Гудман се изсмя, когато Блейд каза, че е бил офицер в юнионистката армия по време на войната и след това. Капитан Дилейни винаги беше харесвал Блейд, но доказателството срещу него беше твърде силно, за да бъде пренебрегнато от съвестния офицер. След показанието на свидетелите той нямаше друг избор, освен да се съгласи с убедителния лейтенант Гудман и нерешителния, но убеден полковник Гриър. Блейд беше единодушно осъден за предумишлено убийство с грабеж като мотив. Пред съдиите беше изтъкнат фактът, че квартирата на Ванс е била основно претърсена и коланът му за пари е бил намерен в стаята на Блейд.

Гласът на полковник Гриър беше унил, когато прочете присъдата. След два дни Блейд трябваше да бъде обесен. Вестта се разнесе като горски пожар из форта. Шанън едва не полудя от мъка, когато я научи. Невъзможно й беше да повярва, че толкова почтен човек като Блейд е осъден на смърт. Той беше толкова млад, тя го обичаше твърде силно, за да помисли дори за смъртта му.

Вместо това Шанън спокойно започна да планира бягството на Блейд. Смелостта на семейство Бранигън беше дълбоко вкоренена у нея още от детство. Това и нейната любов и абсолютна увереност в невинността на Блейд, й дадоха силата и решителността, необходими за предприемане на такова смело действие. Два дни не бяха много време, но с божията помощ щяха да бъдат достатъчни.

Тя нямаше представа, че съдбата вече работи в нейна полза. Помощта дойде в лицето на един слабичък млад мъж, който влезе във форт Ларами в компанията на няколко трапери.