Кони Мейсън
Отвъд хоризонта (12)

11.

Блейд влезе във факторията, уж заинтересуван от стоките, докато Бейли беше зает с един клиент. Заразхожда се сред рафтовете, претъпкани с чували брашно, боб, кафе, царевично брашно и бъчви със солено месо. Имаше и консерви, конски амуниции, въжета, седла и дори колела за фургони. Бързо огледа масите, по които се виждаха дрехи и градински сечива, и заразглежда оръжията и ножовете. В допълнение към всичките тези стоки на дълги прътове висяха женски бонета против слънце и корсети, а до тях се виждаха купчини гърнета и тигани. Дори в ъгъла се виждаше една месингова вана.

Блейд подозираше, че бизнесът на Бейли процъфтява благодарение на траперите, търгуващи с кожи, миньорите и минаващите кервани. Той се запъти към оръжията и с разочарование установи, че никое от тях не изглежда да е от онези, които бяха пренесени контрабандно във фалшивото дъно на фургона на Бейли.

— Нещо определено ли търсиш, Блейд? — Бейли беше свършил с клиента и тръгна към мястото, където Блейд оглеждаше оръжията. — Тази пушка, която държиш, е добър избор.

— Само гледам — измърмори Блейд, обръщайки се към Бейли. — Помислих, че е време да си взема остатъка от заплатата.

Той вече беше взел половината от парите и трябваше да получи останалата половина след пристигането във форт Ларами.

— Питах се кога ще дойдеш да уредим въпроса. Естествено, отбих част от парите заради онези дни, когато не беше с кервана.

— Естествено — изрече сухо Блейд.

Парите бяха важни за него, но не чак толкова. През всичките тези години, когато беше учил в училище на изток, баща му, му беше пращал редовно пари и той беше спестил по-голямата част от тях. Дори беше успял да спести и част от армейската си заплата през годините и макар да не беше богат, със сигурност не бедстваше.

— Чух, че са те наели за разузнавач — каза Бейли.

— Така е. Зимата идва и нямаше с какво друго по-добро да се заема.

— Здравейте, господин Бейли. Прекъсвам ли ви?

Двамата мъже се обърнаха, изненадани да видят Клеър Гриър застанала пред тях с блестяща усмивка.

— Какво мога да направя за вас, госпожице Гриър? — запита Бейли с уважение.

Като дъщеря на командира на форта, Клеър Гриър изискваше и получаваше почтително отношение от военни и цивилни.

— Чух, че сте докарали нови модели бонета от изток. Реших да ги видя.

— Заповядайте, госпожице. Ще се върна след няколко минути… трябва да уредя една работа с метиса.

И той изчезна нагоре по стълбите.

Блейд огледа младата жена със забележим интерес. Тя беше дребничка, приятно оформена и безспорно красива. Но не колкото Шанън, реши той, представяйки си я така, както я беше видял последния път, невероятното й тяло зачервено от любенето им, а дълбоките й сини очи — замъглени от страст.

Клеър пристъпи към него и гласът й прозвуча като съблазнително мъркане, предназначено да примамва. От досегашния си опит тя знаеше, че почти няма мъже, които биха могли да й се противопоставят.

— Ти си новият разузнавач, когото татко нае.

От момента, когато Клеър беше забелязала Блейд да влиза във факторията, устата й беше пресъхнала и бавна топлина беше започнала да се набира в нея. Отблизо неговата натрапваща се мъжественост я замайваше. Той беше едър, пълен с живот и толкова изкушаващ, че буквално й отнемаше дъха. Не би могла да обвинява Шанън, че се е поддала на метиса, ако, разбира се, беше станало така, защото този мъж беше мечтата на всяка жена. Наполовина дивак и забранен за нея, това само го правеше още по-възбуждащ и опасно привлекателен.

— Казвам се Блейд — изрече той и ленива усмивка увисна в ъгълчето на устата му.

Беше срещнал много жени като Клеър в живота си. Когато видеха нещо, което искат, го преследваха упорито и целеустремено. Той разпозна жадния интерес на Клеър към него и прие неизреченото й послание с цинична усмивка. Макар че Клеър никога не би си признала, че иска един метис, очевидно всичко, което той трябваше да направи, беше да й махне с ръка и тя щеше да скочи в леглото му. Но странно, той не я искаше, колкото и да беше красива. Искаше вещицата с кестеняви коси, чийто нос беше посипан с лунички и която се любеше божествено.

— Аз съм Клеър Гриър. Господи, колко си силен — изгука възхитено тя, когато очите й се спряха на великолепната ширина и височина на мускулестото му тяло. — Бих се обзаложила, че те бива за… почти за всичко.

Блейд се усмихна сковано, без да казва нещо, докато Клеър продължаваше да го оглежда. Той разпознаваше недвусмислената покана, щом я чуеше, и благоразумно се въздържа от отговор.

Това, което нито един от двама им не беше забелязал, беше, че Шанън тъкмо беше влязла в магазина, за да купи някои неща, които жените от форта не й бяха донесли. Гневът й пламна, когато видя Клеър и Блейд, ангажирани в интимен разговор. Ръката на Клеър почиваше на изпъкналия бицепс на Блейд, а виолетовите й очи бяха широко отворени в одобрителна оценка и нещо, което можеше да бъде изтълкувано само като покана. Когато Блейд не направи опит да обезсърчи нахалството й, у Шанън пламна жарава.

Как смееше Блейд да флиртува с Клеър, след като се беше любил с нея така, сякаш тя наистина го интересуваше, изфуча вътрешно. Нищо ли не означаваше това за този дивак и женкар? Тя се извърна рязко и излезе, преди Блейд или Клеър дори да забележат, че е станала свидетел на тази срамна сцена. Няколко минути по-късно Клайв Бейли се върна.

Клеър веднага се дръпна от Блейд, правейки се, че много се интересува от бонетата, висящи по прътовете. Той едва не се засмя на глас. Бързото й отдалечаване му казваше съвършено ясно, че следващите контакти помежду им трябва да бъдат насаме, далеч от любопитни очи и клюкари. Щеше ли тя да се задоволи с бързи, тайни целувки и опипвания, запита се той, или щеше да иска всичко, което той можеше да й предложи? Въпросът беше спорен, защото не възнамеряваше да разбере отговора.

— Ето, Блейд — каза Бейли, оглеждайки подозрително двойката, а после веднага отпъди неуместната си мисъл. — Това е всичко.

Блейд сложи парите в джоба си, кимна кратко в знак на благодарност, учтиво докосна шапката си, поглеждайки към Клеър, и излезе от магазина.

— Сега, госпожице Гриър, какво мога да направя за вас?

— Ще дойда по-късно, господин Бейли — отвърна Клеър. Омаяна от начина, по който панталоните на Блейд се впиваха в мускулестите му бедра, тя облиза пресъхналите си устни и хукна след него. — Изведнъж си спомних едно друго задължение.

И тя излетя през вратата сред вихър от развети пищни поли.

 

 

Първият училищен ден изгря ясен и хладен. Преди няколко дни бяха разпратени съобщения и Шанън застана в очакване на вратата, за да приветства учениците от форта. Беше приятно изненадана да види две индиански момчета сред белите лица. Те бяха научили по някакъв начин за училището и бяха дошли от любопитство. Децата се подреждаха по възраст от седем до осемнадесет години и Шанън охотно приветства възможността да преподава на толкова разнородно ученическо събрание.

След като всички се представиха едни на други, тя определи, че само седемнадесетгодишният Томи Пиърс и петнадесетгодишният Лерой Джоунс ще създават проблеми. И двамата бяха едри, здрави момчета, много по-високи от нея и вече тормозеха останалите деца, особено двете индиански момчета, Синьото перо и Бягащия лос. Досега индианчетата се държаха възпитано въпреки закачките на останалите от групата.

Шанън почти не беше виждала Блейд през изминалите няколко дни, освен отдалеч. Беше го виждала да излиза с патрулите на няколко пъти и въпреки факта, че стоеше в дома си вече дни наред, той не беше дошъл при нея. Не че би намерил топъл прием, недоволстваше тя. Още беше ядосана от възмутителния начин, по който беше флиртувал с Клеър Гриър във факторията.

Първата седмица от училището премина с благословено малки неприятности. Повечето деца искаха да учат, но много им липсваше възпитание. Някои не бяха посещавали училище две или три години. Ако не беше лейтенант Гудман, Шанън щеше да бъде доволна от работата си. Когато не патрулираше или не се занимаваше със задълженията си, той имаше навик да чака, докато часовете свършат, и да се отбива да си „побъбри“ с нея, което обикновено преминаваше в предложение да я изпрати до дома й. Шанън беше сигурна, че Клеър не знае за това, иначе красавицата с виолетови очи непременно щеше да й диша във врата.

Този петък, след като часовете свършиха, лейтенант Гудман се появи пред училищната сграда, както обикновено. След като Шанън изпрати децата, той я последва вътре, без да чака покана.

— Тази работа май ти харесва, Шанън — забеляза той. Очите му я следваха жадно, докато тя се занимаваше с разни дребни работи.

— Така е — отвърна тя, прибирайки вещи по шкафовете. — Понякога имам чувството, че съм родена да преподавам. Искаш ли нещо, Роналд?

Тъй като той много настояваше, тя беше започнала да се обръща към него с малкото му име.

— Ами да, предполагам, че да — ухили се подкупващо Гудман. — Смяташ ли да отидеш на танцовата забава другата събота?

— Нямам търпение — призна Шанън. — Сякаш са минали векове, откакто не съм танцувала, и ми се струва, че ще бъде много забавно.

Няколко млади офицери вече й бяха предложили да й бъдат кавалери за забавата, но тя учтиво им беше отказала. Мислеше, че ще бъде добре да отиде на първата си танцова забава със семейство Гриър. Толкова го очакваше, че дори си беше избрала роклята, която да облече тогава. Всичко, което й трябваше, беше да купи нови панделки, с които да украси корсажа.

— Добре. Запази ми един танц. Ще отида с Клеър, но мога да танцувам, с която си поискам, щом стигна там. Ние с нея още не сме сгодени, макар че баща й очаква скоро да й направя предложение.

Той изпрати многозначителен поглед към Шанън, сякаш да й подскаже, че е повече от склонен да се поотъркаля с нея зад гърба на Клеър, ако Шанън поиска. Но тя не искаше.

Чудеше се по какъв начин да се освободи от противния лейтенант, когато някакъв шум отвън привлече вниманието им.

— Какво става? — запита Шанън, отивайки към вратата, за да надникне навън. — Като че ли някаква тълпа се събира на улицата.

Гудман мина рязко край нея, за да види какво става.

— Сега ще разбера.

— Чакай ме! — извика Шанън, чието любопитство се беше събудило.

— Направете път! — заповяда Гудман, пробивайки си път през струпаните хора, събрали се насред прашния плац. Те като че ли гледаха нещо, което лежете в краката им. Шанън вървеше плътно зад Гудман през отворилата се пред него тясна пътечка. Когато видя какво е причинило суматохата, замръзна и от устните й се откъсна задавено ридание:

— Господи! Не!

Един мъж лежеше по корем на земята, а от гърба му стърчеше стрела. Изтощеният му кон стоеше наблизо, с наведена глава и дишаше тежко. Както изглеждаше, бедното животно беше препускало дълго време, без почивка и без храна.

Но най-ужасното не беше това, че мъжът лежеше почти мъртъв на плаца. Онова, което порази Шанън, беше фактът, че тя познаваше този мъж. Това беше младият Тод Уилсън от кервана.

— Тод! Тод Уилсън!

Блейд се появи изневиделица, коленичейки до Тод, подхвана го и полека го обърна. Тод изпъшка и отвори очи. Те бяха подути и почти затворени от ужасната смес от кал и кръв, изтичаща от дълбок прорез над веждата. Изражението на лицето му беше така отчаяно, толкова безнадеждно, че Шанън не можа да възпре скръбния вик, който се отрони от обезкървените й устни.

— Индианци — изпъшка Тод, устните му бяха пресъхнали и кървяха от липса на вода. — На пътя Боузман. Нападнаха ни на разсъмване, няколко дни след като напуснахме форт Ларами.

— Тод, какво стана със семейство Джонсън? А твоето семейство? А другите? — запита Шанън.

Страдание и страх изкривяваха красивите й черти в гримаса на болка и неверие.

— Шанън — пророни Тод, разпознавайки я най-сетне. — Слава богу, че не беше в кервана. Мъртви са, всички са мъртви.

— Не! О, господи, не — изхлипа тя, извръщайки се, за да скрие мъката си.

— Какво ще кажеш за това, Блейд? — запита Гудман, клякайки до метиса.

— Сиукси — отвърна късо Блейд.

Ужасяваше се от мисълта, че всички тези хора, които беше опознал и харесал, сега бяха мъртви. Възможно ли беше Бесният вълк да стои зад това клане, запита се той навъсено. Ако беше така, той щеше да направи всичко възможно подобно нещо да не се случи никога повече.

— Познаваш ли момчето? — запита Гудман.

— Тод Уилсън, пътуваше със семейството си за Орегон.

— Тод, всички ли са мъртви? — запита Гудман.

— Копелетата отвлякоха сестра ми и Кали Джонсън, но останалите са мъртви — семейството ми, Хауи, всички. Сметнаха ме за мъртъв, но ги измамих. Откраднаха всичкия добитък, без стария Клитъс, той пасеше малко по-надалеч. Помислих, че ще умра, докато той не се появи след един-два дни.

— Дръж се синко, лекарят от форта пристига — изрече нежно Блейд. — Помисли, Тод… всички ли са мъртви, и детето на Джонсън ли?

Въпросът му не получи отговор, защото Тод припадна. Сериозната загуба на кръв, усложнена от обезводняването, го беше хвърлила в мрака на безсъзнанието. Цяло чудо беше, че е преживял толкова време досега.

Лекарят пристигна скоро, а по петите му идваха двама носачи с носилка. С военен авторитет той веднага накара тълпата да се разпръсне и коленичи, за да прегледа пациента си. Шанън наблюдаваше с ужас как полагат Тод на носилката и го носят към лазарета. Блейд веднага забеляза тревогата й и й предложи утеха, без да помисли как може да изглежда това.

— Не се тревожи, Шанън, той е в добри ръце.

Лицето й беше толкова бяло, толкова изпито, че Блейд се уплаши да не би тя да е изпаднала в шок, но звукът на гласа му като че ли я извади от унеса й.

— О, Блейд, не мога да понеса това! Всичките ми приятели… няма ги. И бедната Нанси, и Кали. — Внезапно една ужасна мисъл прекоси ума й. — Ами малкият Джони?

Изглеждаше съвсем естествено и редно Блейд да й предложи утехата на обятията си, когато отвори широко ръце. Без да мисли дали решението й е уместно или не, Шанън се хвърли в прегръдките му и захлипа на гърдите му.

Гудман остана с отворена уста, шок и неверие преобразиха красивите му черти в маска на омраза и отвращение. Никога нямаше да заподозре, че една добре възпитана млада дама като Шанън Бранигън ще търси утеха от дивак. Но това се случваше сега. Да не би да е възникнала някаква връзка помежду им през онези дни, в които са били сами в прерията, запита се той. Не, трябва да е само защото метисът веднъж беше спасил живота й и сега беше естествено тя да се обърне към него в момент на скръб. Девойката трябваше да получи урок кое е редно и кое не.

— Събери си нещата, Блейд — изрече властно Гудман. — Искам да дойдеш заедно с отряда за погребението. Тръгваме след един час. Да се надяваме, че не е прекалено късно да спасим жените.

Блейд нерешително отстрани Шанън от себе си. Когато тя издаде тих звук на недоволство, той я разтърси леко и прошепна на ухото й така, че само тя да го чуе:

— Помисли как изглеждаш отстрани, Малка Жар птица. Не давай храна на клюкарите във форта.

Шанън бе твърде разстроена, за да я е грижа какво си мислят хората, но здравият разум надделя, докато тя безмълвно гледаше как Блейд се отдалечава от нея. Едва тогава осъзна, че лейтенант Гудман още е там и се взира в нея със строго неодобрение.

— Предупреждавал съм те и преди за метиса, Шанън, и за нередното ти поведение спрямо него — изрече той укорително. — Добре, че гражданите се разпръснаха, преди да станат свидетели на подобна неуместна демонстрация. Не забравяй, че си учителка и моралът ти никога не бива да бъде поставян под въпрос.

Шанън изфуча негодуващо:

— Няма нужда да ми проповядвате морал, лейтенанте, напълно съзнавам отговорността си пред децата.

— Не се сърди, Шанън, казвам ти това, само за да не позволя да допуснеш ужасна грешка. Метисът не е мъж, с когото една дама може да поддържа отношения. Ти си нова тук, на запад, не знаеш правилата и суровата действителност на граничния живот. Помисли върху това, което ти казах, докато ме няма.

Той се извърна рязко и я остави да стои насред плаца.

— Жените ли ще търсиш? — извика след него Шанън. Той спря, обръщайки се, за да й отговори:

— Зависи от полковник Гриър. Ние сме просто шепа мъже, събрани тук във форт Ларами, и имаме всичко, каквото ни трябва, за да обезопасяваме стотици мили от Орегонския път, повечето от които са в сърцето на сиукските земи. Ако е по силите ни, ще доведем жените, но не мога да обещая, че ще успеем.

 

 

Блейд тръгна на разузнаване пред патрула, ушите му бяха настроени за всеки звук, очите — нащрек за признаци на опасност. С основание подозираше, че Бесният вълк и неговите ренегати стояха зад подлото нападение над кервана, и му хрумна, че ако не бяха получили оръжията, никога нямаше да предприемат нападение. Убиването на невинни жени и деца беше постъпка на страхливец. То беше нападение като онова, което доведе до клането край Сенд Крийк през 1864 г., когато армията изби сто и петдесет мирни индианци като възмездие за индианските жестокости.

Този нощ патрулът спа на открито и Блейд нарочно избра място малко по-далеч от основната група, за да разгъне постелката си. Лейтенант Гудман се приближи към него, докато се приготвяше да си легне.

— Кога ще стигнем до кервана?

— След още няколко дни — пресметна Блейд. — Можем да пътуваме два пъти по-бързо от кервана. Аз ще тръгна на разсъмване и ще разузная. — Извърна се, очаквайки Гудман да си тръгне. Когато той не помръдна, Блейд се обърна право към него, вдигна въпросително вежда. — Има ли още нещо? Зачака Гудман да заговори със студен поглед в тъмните очи.

— Да, има! Ти накърняваш репутацията на госпожица Бранигън всеки път, когато те видят с нея. Тази демонстрация днес беше нежелателна. Не допускай да се повтори.

— Това заповед ли е, Гудман?

— Ако искаш да запазиш работата си, стой далеч от Шанън Бранигън. Аз съм близък с полковника и едва моя дума е всичко, което е необходимо, за да бъдеш уволнен.

— Не ме заплашвайте, Гудман — изрече Блейд с равен глас, сподавяйки подтика да постави наперения лейтенант на мястото му.

Налагаше се да се сдържа, докато разследването му тук не приключи.

Нарочно се изтегна на постелката си и обърна гръб, слагайки рязко край на разговора.

Два дни по-късно намериха кервана. Лешояди, кръжащи ниско над прерията, ги насочиха към мястото. Беше точно както го описа Тод Уилсън, а и още по-зле. Всички бяха мъртви. Мъже, жени, деца, всички избити, повечето скалпирани. Гледката беше ужасна, дори най-закоравелите мъже се отвръщаха потресени.

Ръководени от Гудман, те незабавно се заеха да погребат труповете. Ужасната воня на разлагаща се плът се издигаше като зловещ облак, карайки мъжете да запушват носовете и устите си. Преселниците не само бяха убити, но и вещите им бяха унищожени, а ценностите — ограбени. Докато търсеха оцелели, Блейд веднага забеляза, че бебето на семейство Джонсън не е сред мъртвите. Проучването на патрула потвърди неговата теория, че Кали някак си е успяла да вземе детето със себе си. Блейд знаеше, че има незначителен шанс те още да са живи. Сърцето на Шанън щеше да бъде разбито, ако малкият Джони Блейд Джонсън се окажеше мъртъв.

— Имаш ли някаква представа кой е отговорен за това? — обърна се Гудман към Блейд, след като всички мъртви бяха погребани.

Блейд вдигна една стрела, подобна на тази, която бяха извадили от гърба на Тод Уилсън.

— Сиукси — ренегати, които не са доволни от резерватите и от притока на хора, които се движат на запад през техните земи. Виждате ли тази резка? — Той поднесе стрелата под носа на Гудман, показвайки перата в края й. — Само един човек, когото познавам, назъбва стрелите си по този начин.

— Кой?

— Бесният вълк.

Блейд помисли, че вижда нещо в очите на Гудман, нещо, което не можа да разгадае.

— Този червен дявол! — изфуча лейтенантът. — Ще си плати за това зверство. Той е от селото на Жълтото куче, нали?

— Действа независимо — обясни Блейд. — Не е справедливо да се обвинява Жълтото куче или изобщо сиуксите за това нападение. Ако започнете да убивате безразборно, няма да бъдете по-добър от Бесния вълк.

— Придържай се към това, което знаеш, Блейд, и остави военните дела на мен. Хайде, момчета!

Патрулът веднага се приготви да потегли.

— Къде отиваме, лейтенанте?

— Далеч оттук — каза Гудман, набръчквайки нос с очевидно отвращение. — Със сигурност можем да намерим по-добро място за лагеруване от това. Надявам се, че си толкова добър следотърсач, колкото твърдиш.

— След ренегатите ли тръгваме?

— Точно така!

 

 

Блейд следеше Бесния вълк вече цял ден. Вече беше пладне и Гудман тъкмо беше забелязал група канадски тополи на южния бряг на река Плат и беше дал сигнал за почивка. Бесният вълк беше преминал реката няколко пъти, но Блейд успя без особени затруднения да открие следите му. Острият му усет му подсказа, че ренегатите в групата му са около двадесет. Отпечатъци от копита сочеха, че жените са яздили на седлата на някои от индианците, което му даваше надежда, че още са живи. Но като познаваше Бесния вълк, му беше трудно да отгатне в какво състояние може да са.

Блейд хапна набързо, а после започна да оглежда околността, докато другите си почиваха. Само за броени минути намери знаци, подсказващи, че ренегатите са лагерували наблизо, и други, които го караха да вярва, че не е минало без борба. В скоро време откри парцали, които изглеждаха като части от женски дрехи. Показа ги на Гудман, който се закле да отмъсти за тези жестокости. След като се нахраниха, Гудман заповяда на хората си да се качват по седлата, но Блейд се забави, разгадавайки следите. Изведнъж той замря, всичките му сетива се наостриха. Странен звук, идващ от храстите близо до брега на реката го накараха да нададе ухо.

Тъмните му очи огледаха внимателно околността, без да видят нещо. Все пак, нещо беше привлякло вниманието му. Стъпвайки предпазливо, той се плъзна към храстите, сложил ръка на пушката. Нищо не помръдваше. Възможно ли беше да е сгрешил? Не, каза си той, сетивата не го бяха излъгали. Тогава отново чу тихия мяукащ звук, което укрепи вярата му в неговите инстинкти. Нещо или някой се криеше в храстите. Може би беше просто някое ранено животно, каза си той, не смеейки да се надява.

Стигна до брега на реката и коленичи, разгръщайки гъстите клони на храстите. Това, което откри, не беше ранено животно — изобщо не беше животно. Ликуващият му вик накара патрула да хукне към него.

— Какво е това? — запита Гудман, слизайки от коня си, за да коленичи до Блейд.

— Намерих бебето на семейство Джонсън.

Блейд вдигна вързопчето с удивително нежни ръце.

— Живо ли е?

— Изглежда добре, но сигурно е гладно. Но аз не съм лекар.

— Какво е станало според теб?

— Вероятно им е пречело и Бесният вълк го е хвърлил, мислейки, че ще умре.

— А жените?

— Можем само да предполагаме, че още са живи.

— Тогава да тръгваме.

— А детето?

Гудман се взря в. Блейд мълчаливо и замислено.

— Очевидно някой трябва да го занесе във форта.

След малко, след като Блейд беше успял с мъка да влее малко вода в пресъхналото гърло на малкия Джони, един от редниците тръгна към форта с детето, добре привързано на гърдите му, както настоя Блейд. После патрулът продължи, решен да избие диваците, отговорни за това клане.

Блейд намери лагера на Бесния вълк на следващия ден, докато разузнаваше сам. Ренегатът се беше разположил в сянката на една скална козирка, надвиснала от склона. От липсата на бдителност беше съвсем очевидно, че той не смята някой от кервана за оцелял, та да предупреди войниците от форта.

Блейд се сниши сред скалите над лагера, оглеждайки околността. Забеляза двете жени, легнали неподвижно на земята. Отдалеч не можа да прецени дали са мъртви или живи, но несъмнено изглеждаха малтретирани и сексуално, и физически. Приближавайки се предпазливо, той чу мъжете да спорят кой ще ги вземе пръв тази вечер. След като чу повече от достатъчно, Блейд се стопи в сенките, за да предупреди патрула.

Патрулът изчака с атаката, докато индианците насядаха край огъня, пушейки и пиейки уиски, което бяха отмъкнали от кервана. Нападението завари ренегатите напълно неподготвени и те замаяни се хвърлиха към оръжията си. Някои от тях паднаха убити в последвалата битка, а когато тя свърши, Блейд с неудоволствие откри, че Бесният вълк и неколцина от неговите хора се бяха изплъзнали в разгара на битката. Бяха останали само мъртвите и умиращите.

— Погрижи се за жените, Блейд — излая рязко Гудман, заемайки се със собствените си ранени.

Блейд внимателно се приближи към жените, припомняйки си, че нито Кали, нито Нанси бяха помръднали по време на битката. Това го предупреждаваше какво може да открие. Клекна и обърна жената, която лежеше по-близо до него. Беше Нанси Уилсън. Беше мъртва, понесла повече мъчения от ръцете на Бесния вълк и неговите ренегати, отколкото би могла да изтърпи. Разбирайки, че вече никой не може да й помогне, Блейд се насочи към Кали. С радост установи, че е жива, макар и покрита с мръсотия и пребита до неузнаваемост.

— Кали, чуваш ли ме?

Отначало не получи никакъв отговор, но когато долепи манерката си до безкръвните устни на младата жена, тя отпи жадно.

— Спокойно, сега си в безопасност.

Звукът на мъжки глас и допирът на ръцете на Блейд изтръгна вик от гърлото на Кали.

— Не! Не! Моля те, не ме наранявай отново!

И затрепери неудържимо. Мургавото лице на Блейд, надвесен над нея, я запрати на ръба на безнадеждността.

Блейд я прегърна здраво, шепнейки успокоителни думи на ухото й.

— Аз съм, Блейд, Кали, Суифт Блейд. Сега си в безопасност, вече никой няма да те нарани.

Мина време, преди той да успее да я върне към действителността. Тя спря да се дърпа и да вика, но продължи да трепери.

— Блейд?

— Да, Кали, сега си в безопасност.

— Детето ми, детето ми е мъртво. Хауи е мъртъв — продължаваше да стене тя.

— Детето ти е живо, Кали. Намерих го и го пратих във форта. Скоро ще бъдеш при него.

— Как са жените?

Лейтенант Гудман застана до Блейд, след като се беше погрижил за ранените си и беше дал необходимите заповеди.

— Нанси Уилсън е мъртва, но мисля, че Кали ще оцелее, ако се погрижат за нея както трябва. Трябва да я върнем във форта колкото може по-скоро.

— Ще се погрижим за вас, госпожо Джонсън — увери я Гудман, поставяйки ръка на рамото й.

Кали веднага се дръпна и ужас се изписаха на лицето й.

— Не ме докосвайте!

— Всичко е наред, Кали, лейтенант Гудман няма да те нарани. Той ще те прати във форта заедно с някой от войниците си.

— Не, моля те, не можеш ли ти да ме отведеш? Не искам с никой друг.

— Може би това ще бъде най-доброто — каза Гудман със замислено изражение. Очите му се присвиха и на лицето му се изписа смущение. — Очевидно жената ти вярва.

— Ами Бесният вълк?

— Ще го намерим. А ако не го открием, някой ще плати. Намекът на Гудман, че някой друг, дори невинни индианци, ще пострада заради жестокостите на Бесния вълк, изплаши Блейд. Нямаше обаче какво да направи, само се молеше Гудман да намери Бесния вълк. Животът на Кали зависеше от това, колко бързо Блейд щеше да я откара във форт Ларами и при лекар, който да се заеме с нея.

 

 

След два дни Блейд влезе във форт Ларами. Кали седеше отпусната на седлото пред него. Любопитна тълпа се събра около тях, когато той спря пред вратата на лазарета и слезе от коня. Пренебрегвайки въпросите, които му подхвърляха, той бързо внесе Кали вътре. След сбито обяснение и успокоителни думи, отправени към младата жена, той я остави на вещите грижи на лекаря. Причината да не се бави там беше, че силно желаеше да намери незабавно Шанън. Искаше лично да й каже как и в какво състояние бяха открили Кали. Когато излезе от лазарета, зърна Шанън да пресича плаца, тъй като беше чула, че Блейд се е върнал с една от жените. Той тръгна насреща й.

— Блейд, какво стана? Кого намери?

— Открихме Кали, Шанън. Оставих я при лекаря.

— Слава богу. Отивам при нея, тя ще има нужда от някого — каза Шанън, понечвайки да мине покрай него.

— Почакай! — Блейд я хвана за ръката и я спря. — Нека първо да ти кажа как я намерихме. Редникът пристигна ли с детето?

Внезапно лицето на Шанън се озари.

— Да. След като изкъпаха и нахраниха Джони, изглеждаше добре въпреки преживяното изпитание. Госпожа Креймър великодушно предложи да го гледа наред със собствения си тримесечен син. Моля те, разкажи ми за Кали и Нанси. Някой друг ли се връща с Нанси?

— Нанси е мъртва. Не е могла да понесе мъченията — изрече Блейд с мрачен глас. — Слава богу. Кали е направена от по-здрава материя. Тя е в шок от смъртта на Хауи и се нуждае от много грижи и разбиране. Като знае, че детето й е добре и в безопасност, това ще й помогне да се излекува.

— Бедната Нанси — захлипа Шанън. — Ще направя всичко, което ми е по силите, за да помогна на Кали да се възстанови. Защо трябваше това да се случи с нея? Можеше да съм аз. Защо Бесният вълк не ме взе, когато бях в негова власт?

— Той те искаше за своя съпруга — обясни й Блейд, — затова не позволи на никого от приятелите си да те докосне. Нещо в мен щеше да бъде убито, ако те бях видял в такова състояние като Кали.

Сърцето на Шанън се заблъска диво в гърдите й. Думите на Блейд означаваха ли, че не му е безразлична? И по-важното — той беше ли й безразличен? Отговорът беше решително „не“. Никога не би му се отдала толкова лесно, ако й беше безразличен. Тя не беше от жените, които се предлагат на всеки мъж. Най-накрая беше способна да признае, че когато Блейд се любеше с нея, нямаше значение дали във вените му тече същата кръв като у тези мъже, които бяха избили всичките й приятели и се бяха гаврили с Кали.

— Иди сега при Кали, Шанън. Тя ще има нужда от приятел. Аз трябва час по-скоро да говоря с полковник Гриър, той ще очаква доклада ми. Бесният вълк избяга и патрулът тръгна след него.

Той се обърна, за да се отдалечи.

— Блейд, моля те, ела довечера, имам нужда да… да поговоря с теб.

Смутено изражение се настани на лицето на Блейд.

— Шанън, знаеш какво става, когато останем насаме за повече от няколко минути.

Ако думите му бяха предназначени да я обезсърчат, опитът му се провали.

— Аз съм достатъчно възрастна, за да вземам сама решения.

— Сигурна ли си?

— Да — изрече тя с твърда решимост.

Блейд се взря в лицето й за няколко напрегнати минути, преди да отговори:

— Много добре, но не забравяй, ти си също толкова виновна за това, което се случва, колкото и аз. Господ знае, че се опитвах.

 

 

Мрак и сенки се стелеха по околните хълмове, когато Шанън чу стъпките на Блейд на верандата. Тя отвори вратата, преди да чуе почукване и той влезе вътре. Въздухът вън беше свеж и натежал от обещание за зима, затова Блейд се приближи към печката, за да стопли ръцете си.

— Съжалявам, че трябваше толкова внезапно да си тръгна онзи ден — изрече Блейд, — но не биваше Клеър и Моли Гриър да ме намерят в леглото ти. Как е училището?

— Остави училището за малко. Искам да разбера за какво толкова интересно си говорехте вие с Клеър във факторията. Тя беше като омаяна от теб. Сякаш щеше да те изяде с очи.

— Видяла си ни?

— Останах само колкото да те видя да разговаряш интимно с нея. Когато тя взе да опипва ръката ти, излязох. Нямах представа, че може да е толкова нахална.

— Ревнуваш ли?

Весела нотка накара тъмните му очи да заблестят.

— Разбира се, че не ревнувам! — отвърна намусено Шанън. — Можеше да легнеш с Клеър дори там, във факторията, все ми е едно. Изненадах се, че се познавате.

— Току-що се бяхме запознали — разкри Блейд. — И напълно си права, много е нахална. Изобщо не е моят тип.

— Какъв е твоят тип? Не че има значение — побърза да добави Шанън.

— Погледай се в огледалото.

— Какво?

— Погледни се в огледалото — повтори Блейд — и ще видиш какъв тип жена ме привлича. Жени като Клеър Гриър се срещат често, но има много малко такива като теб в целия свят.

Шанън се изчерви, придвижвайки се към неудобно изглеждащия диван близо до печката, за да се отпусне на него. Блейд я последва и се настани до нея.

— Сериозно ли говориш?

— Винаги говоря сериозно.

— Клеър със сигурност е изкусителна.

— Ти си много по-изкусителна.

Той я погледна така, сякаш умираше от глад, а тя представляваше съблазнителна хапка.

— За какво искаше да говорим? — запита той, внезапно припомнил си причината да дойде тук тази вечер.

Честно казано, разговорът беше последното нещо, което занимаваше ума му. Онова, което действително искаше, беше да грабне Шанън в обятията си и да я люби до забрава. Но той знаеше, че тя заслужава нещо по-добро, че се нуждае от мъж, който няма да бъде презиран заради смесената кръв, която тече във вените му. На изток като че ли не беше чак толкова важно какъв е. Освен това, малцина бяха отгатнали, че е отчасти сиукс. Тук, на западната граница сиукската му кръв го принуждаваше да живее на ръба на обществото, макар че никога не беше смятал да остане завинаги на изток. Уайоминг беше неговият дом и равнините и хълмовете, където беше израснал, бяха мястото, където накрая щеше да се установи и да отглежда децата си.

— Исках да те питам за Клайв Бейли. Научи ли нещо ново?

— Не, и вероятно няма да науча нищо до следващата пролет, когато той ще отиде пак на изток за още един товар оръжия. Ако се върне — наблегна Блейд.

— Може би ще си признае.

Блейд се засмя горчиво.

— Защо да го прави?

— Може би бих могла да го накарам да се разприказва — предложи невинно Шанън.

— Не! — изригна той, скачайки на крака. — Остави Бейли на мен и моите хора.

— Имаш доверени хора тук, във форт Ларами? — запита Шанън, хващайки се веднага за неволно изпуснатата дума.

— По дяволите, Малка Жар птица, когато съм с теб, така се обърквам, че не знам какво говоря. Заради собствената ти безопасност не се забърквай в това.

— Но аз искам да участвам. Като си помисля, че Клайв може да е бил мъжът, който е доставил оръжията, с които бяха убити приятелите ми, това ме вбесява. Прекалено много се ядосвам, за да седя със скръстени ръце и да не правя нищо. Не мога да забравя как той почти успя, като ме нападна, докато пътувахме с кервана.

— Остави Бейли на мен, Шанън — посъветва я твърдо Блейд. — Един ден той ще направи грешка, а когато стане така, ще бъда там и ще го закова на място. Не бих могъл да понеса да ти се случи нещо лошо.

— Толкова ли те е грижа за мен?

— Много повече, отколкото съзнаваш.

Той протегна ръка и когато тя я хвана, я накара да се изправи. Ръцете му я обгърнаха, притискайки я към мускулестите му гърди, и разтворените му устни докоснаха нейните. Клайв Бейли изведнъж беше забравен, защото умът й престана да действа, целувката беше така разтърсваща и изпълнена с копнеж, че Шанън осъзна точно докъде щеше да ги доведе това.

— Ще те любя, Малка Жар птица.

— Знам.

Езикът му се плъзна по устните й, принуждавайки ги да се разтворят и когато това стана, той нахлу в устата й. Ръцете му се спуснаха неспокойно и властно по гърба и гърдите й, минавайки над корема, притискайки я силно към твърдите му бедра. Шанън усети как пропада във водовъртеж от чувственост и страст. Отдавайки се на властта на неговата мъжественост, тя обви ръце около врата му и се притисна към него.

В омая, като насън тя почувства как роклята й пада, а после усети допира на твърдите му длани срещу набъбналите си гърди. Ръце като стоманени ленти я обгърнаха, вдигнаха, отнесоха в спалнята й и леко я оставиха да стъпи на пода, докато дрехите сякаш сами падаха от тялото на Блейд.

— Ти си съвършена — изпъшка той с глас, изпълнен с благоговение. — Тялото ти е толкова красиво, че очите ме заболяват.

Той отново я зацелува, изследвайки устата й с език, ръцете му оставяха палещи отпечатъци върху голата й плът. Внезапно тя усети, че полита, а после почувства хладните чаршафи под тялото си. Топлината, сигурността на ръцете му изведнъж се оттеглиха. Клепачите й се отвориха тревожно, но когато го видя застанал до леглото, възхитен трепет разтърси цялото й тяло. Кожата му беше като искрящ бронз, движенията на здравите мускули на гърба, ръцете и бедрата му замайваха сетивата й, докато той сваляше панталоните и обувките си. Беше прекрасно сложен, великолепно мъжествен, помисли тя, шокирана, когато не почувства никакъв импулс да се извърне засрамена.

Блейд се изтегна до нея, притискайки хълбоците й към напрегнатите си слабини, прилепвайки тялото й към твърдите очертания на своето. Обхвана нежно главата й, докато езикът му влизаше в устата й отново и отново. Когато спря, Шанън изпъшка, остро разочарована, хвана главата му с две ръце и полека започна да гали очите и скулите му с треперещи пръсти. После се надигна и го целуна, и в гърдите му се надигна възел от нежност.

— Ти си много красив — изрече тя плахо.

— Само жените са красиви — ухили се щастливо Блейд.

— Значи си прекрасно хубав.

— Като за индианец — прибави той с лека горчивина.

— Като за мъж — поправи го Шанън.

— О, господи, Шанън, само ако…

— Ако какво?

— Нямам право да ти го казвам.

— Блейд, моля те.

— Само ако беше моя.

— Ти ме направи своя.

— Аз съм метис…

— По дяволите, Блейд, забрави това и ме люби.

— Шанън — изпъшка той и ръцете му се втурнаха по гърба и бедрата й, галейки задничето й. — Шанън — повтори той, без да може да спре да изрича името й, докато я обръщаше по гръб и покриваше тялото и със своето. — Шанън — изстена той дрезгаво, когато ръцете й го обгърнаха и тя вдигна хълбоците си, притискайки се към набъбналата му мъжественост.

Името й беше като неспирна мелодия в главата му, пееща във вените му, когато тя приветства първия горещ тласък на тялото му в своето.

— Блейд! — извика тя, когато ханшът му започна да прави резки движения, отново и отново, а ръцете му не спираха да я галят, довеждайки я до разтърсващото удовлетворение.

Отчаяно стремейки се към собствената си награда, Блейд откъсна устни от нейните, надигна се на лакти, за да вижда лицето й, когато треперенето й престана. Тогава отново се зарови в нея, отново и отново, докато тялото му се гърчеше конвулсивно и той изливаше семето си в нея.