Карън Робърдс
Пирати на любовта (17)

Седемнадесета глава

— Сигурна ли сте, че постъпвате правилно, мис Кети? — гласът на Марта звучеше загрижено, когато пълнеше порцелановата вана с гореща вода.

— Да, Марта, сигурна съм.

Отговорът й бе кратък и ясен. Вътрешно желаеше наистина да е така решителна, както го демонстрираше и външно. Частица от нея би взела Крей под едната мишница, а под другата — палтото и би препуснала към Уудхем — при Джон. Но това го искаше мекушавата й, слаба женска половинка. Останалата част от съществото й се състоеше от нейната гордост, самоуважение и разум. Те я караха да осъзнае, че е дошло времето да направи равносметка на загубите си. Джон не я обичаше и държането му го показа повече от ясно. Лудост бе да живееш с човек, който рано или късно ще грабне сърцето ти и ще го разбие на милиони малки парчета. Трябва да си тръгне, докато все още притежава необходимата сила на волята и преди в утробата й да затупти сърцето на ново дете. Тъй като ледът бе счупен и Джон отново се оказа в леглото с нея, нямаше да мине много време и тя ще има второ дете. Така връзката й с него ще бъде още по-здрава отпреди. Може само да се надява, че не е забременяла от последните им две срещи.

Мисълта за реакцията на Джон, когато разбере за отпътуването й, я накара да преглътне нервно. За щастие няма да бъде в близост до него в този момент, няма нито да го вижда, нито да го чува. Кърмеше Крей и инстинктивно го намести по-удобно. Тогава, когато Джон се върне в Уудхем, „Юникорн“ ще бъде далече в открито море. Беше казал, че ще отсъства една седмица, а оттогава бяха изминали само два дни. След още два дни вече ще плават в посока към Англия.

Много й помагаше присъствието на баща й. Без помощта на сър Томас тя никога не би успяла да подготви пътуването за толкова кратко време. Графът тъкмо бе запазил една каюта за себе си и благодарение на влиянието, което имаше, не му бе особено трудно да осигури пътуването на още двама души.

Нещо в поведението на баща й объркваше Кети. Бе разсеян и сякаш изпитваше някакво чувство на вина. Много важно бе за него отново и отново да го уверяват, че никой не бе причинил болка на Кети и Крей. Бе разпитал дори Марта как са се отнесли към двете и когато тя свободно му разказа, че капитан Хейл е бил много мил с тях, с жена си и сина си, сър Томас потъна още повече в размишления и дори стана мрачен. Когато Кети му разкри плана си да напусне Уудхем преди завръщането на мъжа си, баща й неохотно й се притече на помощ. Отстъпи едва тогава, когато тя се облегна, ридаейки, на рамото му.

Най-накрая, както винаги, Кети успя да наложи волята си. И ето че сега бе тук, в луксозна каюта на борда на английския кораб „Юникорн“. Синът й лежеше на гърдите й, а бавачката се грижеше за двамата. Освен това имаше закрилата и на баща си. Защо обаче се чувстваше така нещастна?

— Мила моя, няма ли все пак да промениш намерението си, преди да е станало късно?

Думите на Марта прекъснаха мислите й. Тя се размърда неспокойно на стола до леглото. С едната си ръка люлееше Крей, а с другата подпираше гърба си, който я болеше.

— Не, Марта, няма — на Кети й бяха омръзнали вече безкрайните дискусии и това ясно се чувстваше в гласа й. — Най-добре е да се върнем в Англия и за това има куп основателни причини, които ти не разбираш.

Младата жена съвсем ясно разбираше, че и този опит да накара Марта да млъкне, е обречен на неуспех. Вместо да се успокои, бавачката й съвсем промени посоката на атаките си.

— Ще разбиеш сърцето на бедния човек, мила. Той е луд по теб.

Кети погледна настойчивата жена с укор и бързо насочи вниманието си към Крей, който се отдръпна от гърдата й, защото му се приспа. Наблюдавайки го така, на лицето й се появи загадъчна усмивка. Докато синът й е жив, никога не ще забрави баща му, помисли си тъжно. Двамата така си приличаха и тази прилика не можеше да не се забележи, независимо от това, че Крей бе все още бебе.

— Капитан Хейл е добър човек, мис Кети. Няма да намерите друг, който да е по-добър от него и да се грижи повече за вас.

Кети не можа да се сдържи да не отговори.

— Капитан Хейл ме отвлече, изнасили ме и ми натресе дете. След това ме изостави и се върна при мен само защото искаше на всяка цена да ми отмъсти заради някаква си грандиозна заблуда. Ако ти наричаш това грижи, добре. Обаче аз мисля, че ще се чувствам по-добре без тази подкрепа.

— Но, миличко, той е твой съпруг, независимо от това, дали ви харесва или не. В очите на бога и пред закона. Не е редно да вземете сина му и да го напуснете.

— О, Марта! Не говори така и, за бога, млъкни! — извика ядосано Кети. Силният й, писклив глас уплаши Крей и малкото личице, което толкова много приличаше на Джон, се намръщи. Кети скочи веднага щом синът й започна да плаче.

— Шшт, милото ми, мама отново е спокойна. Всичко е наред — шепнеше тя, целувайки черните му къдрици, и вървеше напред-назад с него. Хвърли на Марта изгарящ поглед, сякаш искаше да й каже: „Видя ли какво направи?“

Възрастната жена бе напълно безчувствена. С непроницаемо лице поставяше сапуни и кърпи за банята на Кети. Лека-полека писъците на Крей се превърнаха в леки хлипания, докато най-накрая спряха. Кети отиде с него до леглото. Ако се движеше тихо и внимателно, може би ще може да го положи в леглото, без да се събуди. През целия ден бе в лошо настроение и Кети се мъчеше да го утеши. Предположи, че смяната на обстановката не му харесва, както току-що бе казала Марта, изпълнена със злорадство.

Кети сложи Крей да легне по корем и го зави с малка, плетена на ръка завивка, която бе взела от Уудхем. Колкото и да обичаше Крей, все пак се радваше, когато заспиваше за малко. От водата във ваната се вдигаше пара и я канеше да се потопи в нея. Изпитваше наслада при мисълта, че ще може да поотпусне схванатите си крайници.

За щастие Марта мълчеше, докато помагаше на любимката си да се съблече. Тя обаче знаеше, че това необичайно затишие не променяше мнението й. От време на време бавачката й даваше кратка почивка, но рано или късно започваше отново с упреците си.

Водата във ваната бе чудесна, когато се потопи до брадичката в нея. Вдишваше с наслада сладкия аромат. Затвори очи и й се прииска най-после да се възползва от мира и покоя, които й се предлагаха за пръв път днес. Пред затворените й клепачи се появи едно тъмно, проницателно лице. Кети моментално отвори очи. Нямаше да си позволи да мисли за Джон.

Затова взе гъбата в една ръка, а сапуна — в другата и започна усърдно да търка ръцете и краката си. Един дълъг къдрав кичур падна от кока й във водата и тя нетърпеливо го закрепи отново на мястото му. Последно изтърка лицето си и го изми със сапун. А когато стана, за да излезе от ваната, Марта вече стоеше готова с хавлия.

Кети тъкмо се увиваше в голяма кърпа, когато вратата се тресна с такава сила, че едва не изскочи от пантите. Кети пое въздух и уплашено погледна натам. Марта реагира по същия начин, а малкият Крей се събуди, запремигва объркано, преди да се разплаче отново.

Кети бе така слисана, че дори не се сети за малкия. Мъжът, който стоеше на прага и я гледаше мрачно, бе Джон. Вода се стичаше от периферията на шапката му, а дрехите му бяха подгизнали. Едва сега Кети установи, че вали проливен дъжд, което правеше нощта още по-тъмна. Устните му бяха здраво стиснати и образуваха безкомпромисна, тясна линия, а очите му блестяха гневно.

— Добър вечер, Кети — каза й подигравателно, докато тя го наблюдаваше безмълвно. — Радвам се да видя, че в мое отсъствие нищо не ти е липсвало — огледа от глава до пети леко покритото й тяло, от което все още се стичаше вода.

От своя страна, Кети също го изследваше. Бе в черен панталон за езда, пелерина, която стигаше до коленете, високи ботуши и шапка с широка периферия. Изглежда, току-що се бе върнал от Атланта, бе забелязал, че е избягала и някак си се бе досетил, че се намира на борда на „Юникорн“. Кети преглътна. Изведнъж гърлото й пресъхна. Може би всичките й планове и приготовления са били напразни.

После сви замислено устни. Това бе английски кораб и баща й бе съвсем наблизо. Джон не можеше да я принуди да тръгне с него.

— Марта, бихте ли отишли някъде другаде с Крей? Искам да разменя няколко думи с жена си.

— Да, сър — гласът й бе приглушен и Кети предположи, че жената се е стреснала от внезапната поява на Джон, както и тя самата. Но веднага изби тези мисли от главата си, когато видя, че бавачката я погледна бегло, но триумфиращо, преди да се измъкне от каютата. Щом излязоха с Крей, Джон леко затвори вратата. Съвсем уверено свали палтото и шапката си. От влагата дългите му, черни къдрави коси се бяха намокрили и разрошили и той нетърпеливо прокара ръка през тях. После се облегна с гръб на затворената врата и скръсти ръце пред гърдите си.

— Предполагам, че сега ще ми обясниш какво, по дяволите, правиш тук — говореше все още с мек глас, но в очите му гореше ярост.

Кети се изкушаваше да сведе поглед. Вместо това обаче зави по-здраво кърпата около тялото си, вдигна глава и му отговори хладно:

— Напускам те. Струва ми се, че е очевидно.

— Така… Значи ме напускаш? Просто така, без нито една дума, докато аз съм на път, за да осигуря средства за препитание за теб и сина ти? За нашия син!

Очите му горяха, но Кети упорито устоя на погледа му.

— Да.

— По дяволите!

Отдалечи се от вратата и с две големи крачки стигна до нея. Ръцете му сграбчиха голите й рамене и ги стиснаха до болка. Кети не помръдна дори с милиметър и се помъчи да гледа спокойно лицето му, в което се четеше открита заплаха. Вътрешно обаче въобще не бе така спокойна, както се представяше. Силните му пръсти се забиваха дълбоко в нежната й кожа.

— Няма да ме напуснеш — изсъска той през здраво стиснатите си зъби. Мускулите на бузите му подскачаха застрашително. Лицето му бе мрачно, а тялото — напрегнато от гнева. Изглеждаше напълно способен да й причини нещо сериозно.

— Не можеш да ме спреш! Дори да ме изнесеш със собствените си ръце от този кораб, рано или късно ще намеря друг. Не можеш постоянно да ме държиш затворена и да ме пазиш.

Спокойният й отговор, изглежда, още повече го разгневи. Той я раздруса и я накара да усети силата на ръцете му. Кокът й падна и косите й се разстлаха свободно надолу. Хавлията също се смъкна от тялото й. Успя да я хване за единия край и така я държеше пред себе си. Той престана да я друса и с див поглед огледа почти голото й тяло.

— Защо? Бил ли съм те, или пък съм те измъчвал по някакъв начин?

Кети знаеше, че в този момент владее гнева си. Погледна го подигравателно и той се изчерви.

— Сърдита си заради онази нощ — бе по-скоро заключение, отколкото въпрос. Кети не отговори, извърна поглед и се загледа неподвижно някъде отвъд раменете му. Той стисна здраво ръцете й над лактите.

— Съжалявам заради тази нощ. И аз като теб бях пил твърде много. Но не можеш да отречеш, че от месеци ти открито ме провокираше. Започна да си играеш с мен още преди Крей да се роди. Какво очакваше?

— Във всеки случай не изнасилване! — рязко му отвърна Кети и в същия момент й се прииска да се държи по-хладно и с по-голямо достойнство.

— Е, добре, съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам. Какво още мога да кажа?

— Съвсем нищо — щом каза това, Кети се отскубна от него и отново се уви в хавлията. После се обърна и прекоси стаята, за да вземе халата си от гардероба. Стоеше с гръб към него, докато се обличаше, но очите му я изгаряха.

— По дяволите! Няма да ме напуснеш! — думите му изплющяха зад нея като удар с камшик.

Кети светкавично се обърна към него с разрошени коси и очи, от които изскачаха искри.

— И още как — кресна му тя, завърза колана на халата си и сви юмруци. — Не можеш да ме спреш!

— Мога, и още как!

— Не можеш, по дяволите! — и тя бе разгневена колкото него. — Не съм твоя собственост. Знаеш ли всъщност това? И още нещо — съществува развод. Ти направи от този брак същински ад и аз нямам желание да го продължа, под каквато и да е форма.

Джон пое дълбоко въздух и очите му потъмняха. Изглеждаше така, сякаш току-що го бяха ударили в корема. Кети изпита страшно удоволствие от това, че бе успяла да го нарани. Той направи крачка към нея, но после спря. В крайчеца на устните му се появи тясна бяла линия.

— Искаш да те помоля, нали? — попита я диво. — Това е, което ти желаеше през цялото време — да пълзя на колене пред теб. Е, добре, вещице, ти спечели. Моля те, не го прави!

Погледът, който й хвърли, бе изпълнен с омраза. Кети се втренчи в него, а сърцето й подскочи. Той я молеше… Нейният горд пиратски капитан действително я молеше да не го напуска! В гърдите й отново се събуди надеждата. Беше ли възможно…? Трябваше да се увери.

— Защо искаш да остана, Джон? — попита твърдо, като не го изпускаше дори за секунда от погледа си.

Лицето му почервеня от гняв, а очите му горяха.

— Господи, сега искаш удовлетворение, нали? Е, добре, ще го имаш. Обичам те, по дяволите! Иди си спокойно и се пръсни от смях.

— Повтори го, моля те! — Кети почувства как устните й трепнаха и се разтеглиха в усмивка. Той също го забеляза и лицето му стана страшно. Но Кети вече не я интересуваше това. Радостта в нея ликуваше. Не можеше да повярва. Той й бе казал, че я обича, и то такъв, какъвто бе — разгневен! Значи наистина е вярно!

— Така значи — намираш го за смешно, така ли, вещице? — заплашително й каза той. Посегна към нея и като луд я притисна до себе си. — Ще видим дали и това ще ти е толкова смешно?

Зацелува устните й грубо и болезнено, а ръцете му се бяха обвили около тялото й като окови. Силата на целувката му щеше да изкриви врата й. Кети се разтрепери. Прегърна го с ръце през врата и нежно го замилва.

— Аз също те обичам, глупак такъв — прошепна му тя, сгушила глава в топлия му врат, когато най-после охлаби хватката си и тя отново можа да си поеме въздух. Внезапно той замря, ръцете му престанаха да се движат. След малко сграбчи ръцете й над лактите и я отдалечи от себе си така, че да може да вижда лицето й. Кети му се усмихваше замечтано.

— Какво каза? — гласът му прозвуча хрипливо и бе изпълнен с подозрения. В очите му танцуваха странни, диви пламъчета.

— Казах, обичам те. Ако не бе толкова твърдоглав и недоверчив, щеше да си го разбрал още преди няколко месеца.

Очите му засвяткаха, а съмнението, което се четеше в тях, бе в състояние да я изпепели.

— Ако това е някаква игра, която искаш да играеш с мен… — спря се и скръцна заплашително със зъби.

Кети поклати глава, загледана топло и нежно в напрегнатото му лице.

— Толкова ли е трудно да го повярваш? — попита с лека подигравателна нотка в гласа. — Естествено ти можеш да се държиш като тиранин, насилник и ревнивец. Имаш ужасно избухлив темперамент, но това не променя нещата.

Той затвори очи и с треперещи ръце я привлече към себе си. Кети усети устните му върху косата си и го прегърна през кръста. Държаха се така, а той шепнеше с унес любовни признания и обещания в блестящия облак коси. Кети не можа да издържи — започна с треперещи пръсти да измъква копринената риза от панталона му. Изпълнена с копнеж, тя докосна топлата му кожа и замилва гърба му. Тогава чувствителните върхове на пръстите й напипаха белезите, които нямаше да изчезнат до края на живота му. Ръцете й ги галеха нежно, но изведнъж спряха. Вероятно той все още не можеше да повярва…

— Скъпи, сега ми вярваш, нали? — попита го, като се дръпна леко, за да вижда лицето му. Той трябваше да наведе глава напред, за да чуе думите й.

— За кое? — попита я, смеейки се.

Кети се облегна отново на него и започна, изпълнена с обич, да наблюдава лицето му. Очите му пламтяха и в тях тя видя нежност, каквато не бе виждала никога преди. Имаше усещането, че е укротила орел и бе изцяло опиянена от погледа, тялото и мириса на кожата му. Бе научила дивия звяр да яде от ръката й. Това чувство не можеше да се опише. Изкушаваше се да остави за по-късно всички въпроси, на които не бе получила отговор, но трябваше да се увери, че цялото им нещастие е вече някъде далеч зад тях.

— За това, което ти се е случило в затвора — настоя нежно тя. Мускулите на ръцете му се напрегнаха и предишният дебнещ поглед се върна отново в очите му. Наблюдавайки тази промяна в него, продължи да го съзерцава с поглед, в който се четеше всичко, което казваше сърцето й. След малко той отново се отпусна и се усмихна. Въпреки това лицето му си остана напрегнато.

— Не трябва да се извиняваш за това, което си направила — каза твърдо той и целият гореше в огъня на страстта. — Зная, че съм си го заслужил. Всичко, което ти причиних… отвличането, изнасилването… това, че те направих моя метреса… това е непростимо. Всичко, което е важно сега, е, че ме обичаш. Никога повече няма да говорим за миналото.

От Кети се изтръгна звук, който бе смесица от плач и смях.

— Но, Джон, любими, заклевам се, че нямам нищо общо с това! Въобще не знаех, че ти си бил в затвора. „Лейди Честър“ отплава за Англия, след като ти избяга. Как можех да зная нещо за това?

— След като съм избягал? — повтори той недоумяващо и ядосано сбърчи вежди. — За какво говориш?

— След като се оженихме — припомни му Кети търпеливо, но думите й бяха придружени от укорителен поглед, — ти изчезна. Невъзможно е да си забравил.

— Мила моя, след като се оженихме, баща ти нареди да ме пребият от бой, докато изпадна в безсъзнание, защото се осмелих да се държа така недружелюбно с теб. Наистина, не бях в състояние да избягам. По време на плаването бях в трюма на „Лейди Честър“. Когато акостирахме в Портсмут, ме закараха, окован във вериги, в Лондон и ме хвърлиха в затвора в Нюгейт. Няколко дни по-късно ми съобщиха, че съм осъден на смърт за пиратство. Дори не ми позволиха да се явя пред съда. Ако не бяха моите хора, сега да съм изгнил във варовиковата яма на затвора. Избягах в Лондон вечерта, когато дойдох в къщата на леля ти.

— Но аз мислех… — в главата на Кети бе същински хаос. Как е възможно? Преди да успее да подреди мислите си, на вратата се чу рязко и отмерено почукване. Джон я прегърна по-здраво и я погледна въпросително.

— Очакваш ли посещение?

— Не, естествено, че не. Вероятно е Марта… или баща ми.

— Ах, да, баща ти. С него имам една сметка за уреждане.

Тези думи бяха казани с омраза, твърде голяма за човек, който е виждал баща й само един-единствен път, наистина — при неприятни обстоятелства. Тук ставаше нещо, което тя не разбираше. Когато отиде до вратата, за да отвори, лицето й бе объркано и ядосано.

— Искам да говоря с теб, дъще. Има нещо, което трябва да знаеш… — сър Томас спря, виждайки едрия мъж, който го гледаше хладно от другия край на стаята.

— Хейл, искам да знаете едно: щях да пратя човек да ви открие и доведе. Тъкмо това исках да кажа на Кети.

— Татко, за какво говориш? Защо си искал да пратиш някой да търси Джон — попита Кети вече съвсем объркана, като отстъпи назад, за да направи място на баща си да влезе. Сър Томас не обърна никакво внимание на дъщеря си. Очите на Джон го пронизваха.

— Било е лъжа, нали? Тя няма нищо общо с това. Въобще не е знаела.

— Да — лицето на сър Томас придоби пепеляв цвят, а умоляващият му поглед се бе спрял на разгневения мъж пред него. — Тя не знаеше нищо.

— За бога, човече, можех да я убия! — процеди Джон през здраво стиснатите си зъби.

— Зная — изведнъж гласът му прозвуча много уморено. — Щях да полудея, когато тя изчезна. Бях известен, че сте успели да избягате. И бях убеден, че тя е във вашите ръце. Мислех си… О, господи, какво ли не си мислех! Но, слава богу, нищо не сте й направили!

— Наистина трябва да благодарите на бога. Бях готов да го направя. Исках, но не можех. Но…

— За бога! Някой ще ми обясни ли за какво всъщност става дума? Татко? Джон? — Кети гледаше ту единия, ту другия. Този странен разговор бе съвсем неразбираем за нея.

Двамата мъже я погледнаха. На светлината на лампата тя изглеждаше така малка и нежна с дългите си златисти коси и ядосано лице. Изражението в очите на Джон поомекна. Кети му се усмихна. Това бе деликатна, интимна усмивка, която сър Томас наблюдаваше с много тъжен поглед.

— Причиних ти зло, дъще. Но, моля те, повярвай ми, по онова време мислех, че го правя за твое добро.

Направи пауза, сякаш за да намери точните думи. Кети го гледаше втренчено и у нея започна да се избистря леко подозрение.

Джон прекоси каютата и застана до нея. Прегърна я през талията и я притисна към себе си. Облегната на раменете на мъжа си, Кети дори за миг не изпусна от очи баща си.

— Джон въобще не е бягал от „Лейди Честър“, нали, татко? Ти си ме излъгал — знаеше, че е било точно така, както го каза. Кимването с глава на баща й бе просто излишно потвърждение. — Разкажи ми, татко — тези думи бяха казани спокойно.

Кети усети, че в нея напират сълзи, когато сър Томас на пресекулки разказа как е наредил да хвърлят Джон в затвора, как е издействал съдебния процес и смъртната присъда. Щом стигна до побоите, които бяха нанасяни на Джон по негово нареждане, и й разказа как го е лъгал, че такова е било желанието на Кети, тя изкрещя възмутено. Джон я прегърна по-силно и тя усети устните му върху косите си. Сър Томас изглеждаше ужасно.

— Когато пътувах по следите ти и стигнах Чарлистоун, най-после открих дъщеря си съвсем здрава, макар и доста разгневена — продължи сър Томас, поглеждайки към Джон. — От Кети можах да науча достатъчно, за да разбера, че си мисли, че не я обичате. Виждайки обаче колко добре сте се отнасяли към нея при дадените обстоятелства, проумях, че това не може да бъде вярно. Съгласих се да й помогна, но имах намерение да установя връзка с вас, за да ви разкрия истината. Мислех, че ще ми повярвате. Но както виждам, тази вечер и без моя помощ сте успели да подредите нещата. От цялата си душа съжалявам за всяка болка, която съм ви причинил, и се надявам, че някак си ще можете да ми простите.

Уморените му сини очи бяха вперени угрижено в Кети и сърце не й даде да подмине безмълвната молба, която се криеше в тях. Освободи се от прегръдката на Джон и отиде при баща си. Постави нежно ръка върху неговата и се повдигна на пръсти, за да го целуне по бузата.

— Естествено, че ти прощаваме, татко. Зная, че си го направил само заради мен — хвърли през рамо умоляващ поглед към Джон, който бе замръзнал на мястото си.

Той въздъхна и много бавно прекоси стаята. Подаде ръка на сър Томас. Възрастният мъж развълнувано я пое и когато Кети забеляза подозрителния, влажен блясък в очите на баща си, самата тя започна да плаче.

— Струва ми се, че трябва да се научим да се държим толерантно един към друг — каза сухо Джон и измъкна най-накрая ръката си от почти болезненото ръкостискане на сър Томас. — Вие сте баща на жена ми и дядо на сина ми. И тъй като смятам да ги запазя и дори да се погрижа да се появи на бял свят още някой внук или някоя внучка, вероятно ще се виждаме често. Ако можете да приемете за ваш зет бивш пират, то може би и аз ще мога да живея, имайки за тъст един нечестен граф — докато говореше, Джон се усмихваше.

Сър Томас сега сияеше.

— Горд съм, че ще бъдете член на моето семейство — увери го той. Погали дъщеря си и раздруса още веднъж ръцете на Джон. После излезе.

След като вратата се затвори след него, Джон се облегна на нея и погледна Кети с горящи очи.

— Е, скъпа моя? — попита я нежно.

Тя се хвърли на врата му и скри лице в гърдите му. Той обви ръце около нея и я притисна силно.

— Сигурно си ме мразил, Джон — прошепна тя.

Той се поусмихна и зарови лице в блестящите й коси, за да се наслади на мекотата и сладкия мирис, който така добре познаваше.

— Мразех те, но само заради това, че те обичах толкова много. Не можех да понеса мисълта, че си ми причинила такова нещо. Тъкмо бях започнал да си мисля, че означавам нещо за теб, когато всичко се срути така безнадеждно.

— Да означаваш нещо за мен? — Кети се разсмя. — По това време бях влюбена до уши в теб. Исках да ти го кажа, но се страхувах, че чувствата ти към мен може да не са същите. Мислех си, че ме искаш само защото… защото… — спря и се изчерви.

Джон я отдалечи малко от себе си, за да види изражението на лицето й. Нахално се ухили, като видя руменината й.

— Права си. Исках те, защото… защото… И още те искам. Но те обичам повече, отколкото си мислех, че ще обичам някого през живота си. И ако ми позволиш, ще ти го доказвам през всичките останали години.

Последните думи бяха казани съвсем спокойно и Кети щеше да се разтопи от нежността му. Усмихна му се мило и се повдигна на пръсти, за да достигне с устните си неговите. Джон я прегърна и я притисна плътно. Целуна я така горещо и с една нова страст, която възбуди Кети до последната фибра на тялото й. Най-после успя да се отдръпне от него и да си поеме въздух. Трепереше, бузите й горяха, а очите й преливаха от любов. Той продължи да я целува по нежната шия, а после устните му се шмугнаха под яката на халата й и се спряха на трапчинката между гърдите й. Той я обичаше и тя му отвръщаше със същото. Нищо повече не би било в състояние да промени това.

— Скъпи, какво каза преди малко на баща ми, че ще се появи на бял свят още някой или някоя Хейл? Наистина ли имаше това предвид? Аз… аз зная, че ти не бе особено щастлив, когато ти казах за Крей… — тя се спря, а той вдигна глава, за да я погледне.

— Съкровище мое, нима наистина мислиш, че не съм искал Крей? Обичам те. И ще обичам всички деца, с които ме дариш. Тогава толкова много се страхувах, че ще те загубя. Затова реагирах така, когато ми каза за бебето.

— О, Джон! — въздъхна тя и се притисна към мускулите му, които с всяка изминала минута се втвърдяваха все повече и повече. Ръцете й галеха широките му рамене. — Много деца ли ще имаме?

— Няколко дузини — прошепна й той, останал без дъх, и я вдигна на ръце. Очите му блестяха, когато срещна нейните. — Във всеки случай поне две дузини. Ще го включа в плановете си и предлагам да започнем веднага с това.

— Тук? Но, любими, не трябва ли първо да се приберем у дома? Аз…

— Всичко, за което мисля сега, е да те любя — прошепна й той в ухото. — Може да се приберем утре.

И направиха точно така.