Карън Робърдс
Пирати на любовта (11)

Единадесета глава

„Спрете!“ — искаше да извика Кети, но думите заседнаха в гърлото й. Отваряше и затваряше уста като риба на сухо, без да издаде звук. Скова я ужасна паника. Краката й сякаш бяха замръзнали и когато поиска да изтича към Джон, отказаха да й служат. Ужасното въже вече беше на врата му! Бе по-лошо от всеки кошмар! Не можеше нито да се движи, нито да говори, а оставаха може би минути, докато го обесят!

Една ръка хвана нейната и я стисна леко. Едва тогава Кети усети крайниците си и разгневено се обърна. Ругатните, които бяха на върха на езика й, веднага се стопиха, защото видя пред себе си мрачното и уморено лице на баща си, което изведнъж грейна от облекчение.

— Кети! — думите му прозвучаха като молитва. — Кети, дете мое, мислех, че си мъртва…

— Папа! — извика тя. — О, папа! Не трябва да им позволяваш да обесят този човек там! — и посочи Джон. Стоящите наоколо моряци чуха отчаяната й молба и с любопитство се втренчиха в нея, но тя въобще не им обърна внимание. Джон бе единственият, от когото се интересуваше в момента.

Когато баща й само погледна мъжа със завързаните очи, без да предприеме каквото и да било за спасението му, ядосано разтърси ръката му:

— Татко, побързай! За бога, побързай!

— Това ли е мъжът, който те отвлече? — спокойно попита сър Томас, без да изпуска от поглед човека на площадката.

— Да! Татко, спри ги!

— Тогава трябва да го обесят! И това е твърде малко за този кучи син! Бих го разкъсал на парчета! Нека страда така, както е карал теб да страдаш! Проклето копеле!

Сър Томас хвърли изпълнен с омраза поглед към Джон, който се намираше твърде далеч, за да чуе разговора им. Бе блед и не отговаряше на сериозните въпроси на свещеника, а само кимаше с глава. Кети и баща й видяха как отчето набързо го прекръсти и се отправи към следващия, за да повтори ритуала.

— Татенце, трябва да ги спреш! Той е баща на моето дете.

— Каквооо? — изкрещя сър Томас с глас, преливащ от бушуващ гняв.

— Ще имам дете от него! О, татенце, не искам бащата на моето дете да бъде обесен! Моля те, спри ги! Бързо!

Сър Томас в продължение на цяла минута гледа Кети, а тя имаше чувството, че ще се побърка. Свещеникът опрости греховете на последния и отстъпи назад. Забиха барабаните, които предшестваха всяка екзекуция.

— Тате, моля те! — умоляваше настоятелно момичето, хванало го за ръката.

Графът откъсна очи от лицето на дъщеря си, погледна към мъжа на площадката и после отново към нея. Бе стиснал здраво устни.

— Тате…!

— Спрете! — прозвуча плътният, заповеднически глас. — Искам третия по ред отляво да се доведе при мен на разпит! Отрежете въжетата!

Изпълнителят на присъдите тъкмо бе сложил ръка на лоста, който щеше да изпрати петимата мъже в отвъдното. Сега той погледна питащо дежурния офицер, за да получи потвърждение от него за неочакваната заповед. Офицерът позна сър Томас веднага и кимна на маскирания в черно човек. Палачът повдигна рамене, с което съвсем ясно показа, че снема всякаква отговорност от себе си и свали въжето от врата на Джон. Сълзи заседнаха като буца в гърлото на Кети, когато видя как широките му, напрегнати рамене малко се отпуснаха. Двама въоръжени моряци грубо го смъкнаха от площадката и го отведоха. Все още бе във верига и със завързани очи. Кети страхливо се обърна към баща си:

— Къде го водят?

— Ще го затворят, докато изпратя някой да го доведе. Ще бъде на сигурно място.

Момичето потръпна от горчивата, подигравателна нотка в гласа на баща й.

— Тате, мога да ти обясня… — започна несигурно, опитвайки се да смекчи болката в очите му.

Той направи гримаса и я хвана за ръката:

— Сигурен съм в това, дъщеричке, но мисля, че ще постъпим по-добре, ако останем сами. Тук имаме твърде голяма публика.

Графът хвърли убийствен поглед към хилещите се мъже, които с безсрамно любопитство следяха разговора им. Кети също видя всичките тези жадни очи и изведнъж осъзна, че чрез думите си сама се е белязала като курва. Според моралните представи на онова време неомъжена жена с дете, независимо от обстоятелствата, не бе нищо повече от проститутка. Кети държа главата си високо изправена, докато слизаше с баща си по стълбата, но не можа да спре леката руменина, заляла лицето й. Зад нея екзекуциите продължаваха. Изтръпна, когато чу шума, отекнал над палубата и последван от ужасния звук на свистящи остриета и чупещи се кости. Побиха я тръпки и инстинктивно хвана по-здраво ръката на баща си. Беше напълно убедена в правотата на това, което извърши, въпреки че то срина репутацията й. По-добре да плюят по нея, отколкото Джон да загуби живота си. Но позорът щеше да се разпростре не само върху нея, а и върху баща й…

— Тате — повика го тихо тя.

— Замълчи — нежно я помоли той и я пропусна пред себе си по стълбата. — Ще можеш да ми разкажеш всичко в каютата.

Сър Томас бе изключително богат и властен човек. Ето защо му дадоха най-добрата каюта на кораба. Влизайки вътре, момичето бе малко изумено от лукса. В сравнение с чистата и спартанска подредба на „Маргарита“ тази тук беше чудесна и направо плашещо луксозна. Представи си каква би била реакцията на Джон при такъв разкош. Щеше да фучи по отношение на плюшените килими и кадифени пердета, фините мебели и кристалните полилеи, както преди време заради скъпите й рокли. Кети огледа натруфената стая с неговите очи и се почувства малко неудобно.

— Сега, дете, желая да ми разкажеш всичко, което ти се случи — заповяда баща й, като я наблюдаваше изпитателно. Заведе я до един стол и седна насреща й.

Момичето пое дълбоко въздух и се опита да изпълни желанието му колкото може по-добре. В разказа си пропусна само най-интимните моменти от връзката й с Джон. Наблегна на факта, че е бил добър с нея и се е грижил да бъде добре нахранена и подслонена, както и че я е държал настрана от всички опасности. Описа как рискува живота си в Кадис, за да я спаси. Не съзнаваше, че разказвайки, очите й горяха, пълни с любов. Но сър Томас го забеляза съвсем точно. Научи и за ужасните рани на Джон и как тя го изправила на крака. Погледът му ставаше все по-внимателен. Изведнъж момичето забеляза растящия гняв и прекъсна разказа си. Той дълго мълча, загледан в отсрещната стена. Най-накрая Кети стана неспокойна и графът я погледна.

— Сигурна ли си… че си бременна, искам да кажа? — помъчи се гласът му да звучи безизразно.

Момичето почувства досадна червенина по бузите си. В сегашното си положение сигурно бе бреме за баща си, а той така се бе гордял с нея. Дъщерята на сър Томас с дете от пират… Чуваше вече злите приказки на хората, които можеха да унищожат баща й, както и самата нея.

— Да, татко, сигурна съм — каза, но не можа да го погледне в очите.

Графът видя срама й и сърцето му веднага се изпълни с любов към нея. Тя все още бе негово дете, независимо от това, което се бе случило, и всичко, което бе преживяла, в края на краищата не бе нейна грешка. В него се надигна яростна омраза. Този човек е бил достатъчно брутален, за да унижи седемнадесетгодишна девойка и благовъзпитана млада лейди. Сети се и за ролята, която пиратът бе изиграл в живота на дъщеря му. Самият той бе спасил този човек от заслужена смърт. Очите му засвяткаха от гняв. Тайно се закле, че е дал на негодника само една отсрочка. В момента най-важното бяха щастието на дъщеря му и доброто й име. Но по-късно…

— Дете мое, няма причина да си толкова нещастна — нежно й каза той и взе малката й ръка, за да я погали. — Не е твоя вината, че се намираш в такова положение, зная. Детето, което носиш в утробата си, е плод на брутален акт, за който не може да ти се търси сметка. Сега трябва да предприемем най-правилната стъпка, за да спасим името ти. За нещастие ти каза преди малко много неща, които бяха чути от всички на кораба, но вярвам, че тази грешка може да се поправи. Е, Кети…

На Кети изведнъж й прилоша. Бе пропуснала интимните детайли на връзката й с Джон и по този начин бе подвела баща си. Доброто на Джон изискваше той да научи истината, независимо от това, колко ще го заболи.

— Папа! — осмели се да каже, но очите й останаха приковани в скръстените й ръце. — Знаеш ли, това не бе изнасилване.

— Какво каза? — попита я, напълно объркан, чак след минута.

— Джон… Джон наистина не трябваше да ме принуждава — прошепна Кети и се почувства унизена както никога преди в живота си. — Аз… аз също го желаех.

— Боже мой, знаеш ли какво говориш?

Сър Томас скочи развълнуван и ядосано изгледа дъщеря си отгоре. Кети вдигна, пребледняла, поглед.

— Да, татко — гласът й бе тих, но твърд.

И без това зачервеното лице на сър Томас почервеня още повече. Кети прехапа устни, но не сведе поглед.

— Това проклето копеле! — изруга най-после графът. — Радвам се, че спрях екзекуцията му. Ще си плати за това…

Грозният блясък в обикновено хубавите, сини очи на баща й я разтревожи. Тя също стана, но веднага й се зави свят. Сър Томас протегна ръка, за да я задържи, и момичето прие помощта му с големи, уплашени очи.

— Татко, аз го обичам.

Бе пребледняла като мъртвец и сър Томас не желаеше повече да я притеснява. Дори това копеле наистина да не я бе принудило, мислеше си ядосано той, за един мъж с опит не е трудно да прелъсти младо и невинно момиче. А това не го правеше по-различно от изнасилване. Кети трябваше да го разбере! Не биваше да си мисли, че наистина обича такъв човек!

— Дъще, този мъж е значително по-възрастен от теб, нали? — започна с благ глас. Бе проумял, че ще я отдалечи още повече от себе си, ако направо заключи чувствата й към пирата.

— Той е на тридесет и четири години — тихо отговори момичето и се отпусна на стола. Изненада я внезапното спокойствие на баща й. Бе очаквала да беснее с часове.

— Така си и мислех — думите му прозвучаха така, сякаш се бе сбъднало най-лошото му предчувствие. — Дал ли ти е повод да си мислиш, че и той те обича?

— Ами…

— Казвал ли ти го е някога? — продължи сър Томас. Бегъл поглед към почервенялото й лице му подсказа, че е на прав път.

— Неее… — призна си Кети, свела поглед, и започна подробно да изучава скъпия червен килим, към който сандалите й въобще не подхождаха.

— Е, точно това си и мислех — въздъхна тежко сър Томас. Седна на стола си и отново взе ръката на Кети. — Дете мое, мъж на тридесет и четири години, и особено мъж без принципи, познава цяла дузина жени. Все едно какви чувства си събудила, те няма да са нещо ново за него, повярвай ми. От друга страна, ти си напълно невинна. Беше държана настрани от мъжете и си възприела погрешно съвсем естественото физическо пробуждане като любов. Нормално е връзката на младо момиче с първия мъж, който я е направил жена, да изглежда като безсмъртен романс. Не си ли забелязала, че много млади дами презират съпрузите си преди сватбата, но после ги обикват? Каква е, мислиш, причината?

Кети се замисли. Баща й казваше истината. Познаваше момичета, които не допускаха дори възможността за женитба, но по-късно изцяло се бяха отдали на съдбата си. Да, дори обикваха съпрузите си. Но…

— Тате, нещата не стоят така — решително му каза тя. — Наистина обичам Джон. Той изглежда добре, силен е и може да бъде много нежен…

Баща й избухна в силен смях.

— Естествено, че е бил нежен и мил с теб, бедното ми дете. Удоволствието на мъжа до голяма степен зависи от партньорката и нейното желание. Зная. Самият аз съм използвал тази техника при жените, за да ги настроя за желанията си. Тези сладки млади създания си мислеха, че страшно съм се влюбил в тях, а в действителност въобще не бе така. Един мъж не обезчестява жена, която действително обича, а и всяка жена се отдава с по-голямо удоволствие, ако приема уважението, което един мъж й засвидетелства, за мярка на истинските му чувства.

Сър Томас бе много доволен от въздействието на речта си. Кети, изглежда, бе развълнувана и ако той знаеше какво си мисли, може би щеше да е още по-доволен. „Вярно е — разсъждаваше тя наум. — Джон ме желаеше само тогава, когато и аз го желаех.“ Дали нежността му не бе хитрост, с която я предразполагаше да спи с него? Думите на баща й я накараха да се замисли и над своите чувства, в които допреди малко бе така сигурна. Това, което изпитваше към Джон, беше ли наистина любов? Или бе просто естествена реакция на една млада жена спрямо привлекателен мъж? Как можеше да бъде сигурна?

И понеже сър Томас видя, че предизвика размисъл у Кети, бе така умен да не говори повече по този въпрос, а да спре вниманието й на един не по-малко важен проблем.

— Кети — каза най-после той и я изтръгна от облаците, в които витаеше. — Трябва да се омъжиш. Това, струва ми се, е единственият начин да спасиш името си.

Тя го погледна въпросително, а очите й бяха замислени като неговите.

— Да се омъжа ли, татко? — повтори глуповато.

— Да, дъще. Набелязал съм си един млад лейтенант от добро семейство, който в момента е на служба на кораба „Лейди Честър“. Точно с три години е по-голям от теб и е едно хубаво на външен вид и внимателно момче. Разбира се, той не е точно партията, която иначе би могла да имаш, но при така създалите се обстоятелства, една женитба е по-добра, отколкото никаква. Убеден съм, че ще мога да накарам този млад човек да приеме бащинството на това дете. Семейството му тъкмо има финансови затруднения, знаеш ли?

Кети го гледаше и устните й постепенно побеляваха.

— Предлагаш ми да си купя съпруг?

Сър Томас посрещна спокойно студения й поглед.

— Скъпа моя, нямаме избор. Няма много мъже, които да те вземат без основателна причина. Бъди реалистка, дъще! Не само за твое добро, но и за мое. И особено за това на детето, което носиш. Ако някой от нас иска отново да върви с изправена глава, ти трябва да имаш съпруг.

Кети разсъждаваше трескаво. Това, което баща й казваше, бе истина. И тя самата мислеше така преди. Женитбата действително бе единствената възможност.

— И аз съм на същото мнение, татко — каза му мило.

Графът я погледна с изненада. Бе очаквал съпротива, а не пълно съгласие.

— Превъзходно! — мускулите на лицето му се отпуснаха и той се усмихна. — Веднага ще започна приготовленията. Колкото по-скоро се омъжиш, толкова по-бързо ще спрат приказките.

— Имам само едно условие, татко.

Сър Томас я погледна приятелски:

— И какво е то, дъще?

— Бих искала сама да избера съпруга си.

Бащата загуби търпение.

— Но, мила моя, не е време да избираме. Трябва да действаме бързо, в противен случай не ще можем да направим нищо. Ако изчакаме детето да се появи на бял свят, няма да мине за дете от законен брак.

— Човекът, който имам предвид, няма нужда да бъде дълго издирван.

Сър Томас присви очи.

— Струва ми се, че говориш за пирата?

— Името му е Джон, татко. Да, за него говоря.

— Но, дъще, вече ти обясних, че чувствата на този човек към теб не са любов. И много скоро ще разбереш, че и ти не го обичаш. Няма нужда да правиш по-голяма грешка, като се омъжиш за него.

— Имам много голяма причина да го сторя, татко, очаквам дете от този мъж — сините й очи го гледаха спокойно.

Сър Томас въздъхна. Когато отново заговори, чертите на лицето му се бяха изострили.

— Кети, трябва да разбереш, че не мога да позволя женитба с този човек. Той е убиец и престъпник! Ще се срамуваш от него, когато дойдеш отново на себе си. Тогава ще ме упрекваш, че съм допуснал подобно нещо! Мили боже, какво смяташ да предприемеш след сватбата с него? Да го вземеш в Лондон и го въведеш в парламента? Цяла Англия ще ни се изсмее! — „По дяволите нейното твърдоглавие“ — помисли си той.

— Татко, ако не мога да се омъжа за Джон, няма да се омъжа въобще — леденият й глас бе ужасно категоричен, но графът опита още веднъж.

— По дяволите, момиче, не бива да ми се противопоставяш! — лицето му бе почервеняло. — Аз съм твой баща и нося отговорност за бъдещето ти. Ще се омъжиш за този, когото аз определя!

— Съжалявам много, че не мога да ти се подчиня, татко, но или ще се омъжа за него, или въобще няма да се омъжа!

Два еднакво силни погледа се бореха за надмощие. Никой от тях не искаше да отстъпи.

— И какво ще стане след сватбата, ако предположим, че съм толкова глупав да я позволя? Даваш ли си сметка, че твоят пират все още е осъден на смърт? Не е възможно още дълго време да избягва въжето. Такъв род хора рано или късно попадат при палача.

— Зная какво влияние имаш в Лондон, татко. За теб няма да е проблем да издействаш помилване, ако поискаш.

Докато Кети говореше, сър Томас трескаво размишляваше. Ако се погледне по-отблизо, това, което тя предлагаше, не бе толкова лошо. Мисълта дъщеря му да се омъжи за някакъв си млад, безхарактерен лигльо, който няма нито пари, нито влияние и не би бил от полза дори на самия себе си, никога не би му се харесала. Може би имаше някакъв начин да възстанови доброто й име, без да я обвързва със съпруг, или поне не завинаги, защото после можеше да се случи нещо по-добро. Например дори скоро да остане вдовица… Графът се усмихна на себе си. Това май бе по-удачно. Ще разреши на Кети да се омъжи за пирата, а след това ще го премахне от пътя й. Естествено той не би се самоубил, разсъждаваше сър Томас. И въобще не бе необходимо. Ако предадат негодника на кралското правосъдие, краят му ще бъде неизменен и напълно легален. Тогава за нея се откриваха всички възможности да намери друг съпруг, отговарящ на собственото й високо обществено положение. Доколкото можеше да прецени, имаше само два проблема: първо — в политическите среди не биваше да се узнае, че мъжът на Кети е бил пират, и второ — самата Кети не трябваше да разбере нищо за съдбата на този човек, преди увлечението й по него да е отшумяло. Имаше начини да се уреди и това…

— Какво каза, дъще? — сър Томас й се усмихна лъчезарно.

Кети бе много учудена от постоянната смяна в настроението на баща си, но повече бе обзета от собствени мисли, за да му обръща внимание.

— Можеш да издействаш помилване, татко.

Сър Томас бавно поклати глава и сви устни така, сякаш нещо премисляше.

— Да, предполагам, че бих могъл.

— Никога не ще се омъжа за друг, татко — очите й изпитателно го гледаха.

Сър Томас въздъхна.

— Това последната ти дума ли е, скъпа моя?

— Да, татко, последната.

— Виждам, че нямам право на избор — графът се предаде неохотно. — Но да не ми натякваш после! Това е единствено твоя идея и аз отказвам да нося каквато и да е отговорност!

Кети скочи от стола и се хвърли на врата на баща си.

— О, благодаря ти, татко! Много, много благодаря!

Сър Томас я помилва, за да я утеши.

— Добре, скъпа моя. Знаеш, че ти мисля доброто.

— Зная, татко. И затова те обичам.

Изпълнените с любов думи, които каза тихо, сгушена в сатененото му палто, за момент събудиха у посланика угризения на съвестта, но той веднага ги потисна. Продължи да милва нежно разчорлената й коса, докато тя се отдръпна, смеейки се закачливо.

— Сигурно изглеждам ужасно.

— Наистина, мила моя. Нямаш ли други дрехи? — графът критично огледа бялата й смачкана рокля и разрошената коса.

— Имах… Но те бяха в къщата на Джон, която я улучи снаряд и изгоря. Не мога да си представя, че нещо е оцеляло.

— Боже мой — уплашено реагира сър Томас на думите й. — Ако знаех, че си на острова, никога не бих допуснал да открият огън. Но полковник Хук, отговарящ за войниците, дошли с нас, ме увери, че пиратите без съмнение отдавна са те убили. Дори не са поискали откуп за теб. Мислех те за мъртва, Кети.

— О, татко! — очите й се напълниха със сълзи при мисълта за болката, която е изпитал баща й. — Джон не поиска откуп, защото желаеше да ме задържи при себе си. Никога не съм била истински изложена на опасност — на това място се усмихна мило. — Не и до днес сутринта.

— Е, добре — сър Томас се обърна и се изкашля. — Марта сложи за всеки случай няколко от роклите ти в моя куфар. Ще наредя да ги донесат. Най-добре ще е да организирам сватбата още днес. Удобно ли ще ти е? При тези обстоятелства по-добре е да се действа колкото се може по-бързо.

— Както пожелаеш, татко.

Кети мило му се усмихна и импулсивно го целуна продължително по набраздената от бръчки буза. Графът силно я притисна към себе си и след това я пусна. За момент на момичето й се стори, че очите му са навлажнени, но той се обърна бързо и напусна каютата.

Останала сама, Кети безцелно заснова из стаята. Бе твърде развълнувана, за да седи мирно. Ръцете й галеха извитите облегалки на елегантните столове и тя унесено се възхищаваше на красотата им. Всъщност нямаше нищо лошо в това да притежаваш най-доброто, ако можеш да си го позволиш, мислеше тя, като си представяше преценяващото лице на Джон. С почти благоговеен жест взе една от хубавите вази в ръка. Той просто ще трябва да свикне с новия начин на живот. В действителност не му оставаше нищо друго, ако всичко върви така, както си го представяше. Ще е приятно да го приобщи към модите и маниерите на обществото, но знаеше, че трябва да му даде време.

Изпитваше леко, почти недоловимо чувство за вина, защото бе сигурна, че го принуждава да се жени, докато той самият не желае това. Съвсем явно бе, че не се зарадва особено на бебето. Новината, че ще стане баща и съпруг сигурно въобще няма да му хареса в началото. Но по-добре женен, отколкото мъртъв. Ще се опита да му обясни, че ако не бяха тя и бебето, щяха да го обесят.

Баща й бе сигурен, че Джон не я обича. Е, може би наистина е така. А може би и тя не го обича, но двамата бяха създали едно дете и в този момент техните чувства бяха на второ място. Най-важното сега бе детето.

Пред вратата на каютата се чуха тихи стъпки и преди да покани човека да влезе, Кети несъзнателно прокара ръка през разрошената си коса.

— Мейсън! — изкрещя тя от радост, когато видя дългогодишния стюард на баща си.

— Милейди! — Мейсън сияеше. — Добре е да ви види човек отново, милейди, ако ми позволите да кажа. Сър Томас побесня, когато научихме, че сте отвлечена от пирати. Смяташе, че сте мъртва, милейди, и тази мисъл бе непоносима за всички нас.

— Зная, Мейсън — Кети се усмихна на ниския, изискано облечен човек. Заедно с Марта и баща й и той бе част от нейното детство.

— Един от моряците ще донесе куфара на сър Томас, милейди. Ако при обличането или фризирането имате нужда от моята помощ, разполагате с пълната свобода да ползвате услугите ми. Сър Томас ми съобщи, че днес следобед ще се жените. Позволете ми да ви поднеса най-добрите си пожелания, милейди.

— Благодаря, Мейсън — думите му я трогнаха. Това, че Мейсън се бе самопредложил да върши работата на една слугиня, бе все едно тя да предложи сама да почисти пода. — Ще имам нужда от помощта ви при фризирането. Все още не умея да го правя както трябва.

— Естествено не, милейди — каза стюардът, възмутен от тази мисъл.

При новото почукване той отвори вратата и въведе човека с куфара на сър Томас, без да му позволи да погледне дори веднъж Кети. Тя се усмихна. Веднага почувства, че отново е под нечия закрила. Беше наясно, че й трябваше време, за да привикне със старата си роля на високоблагородна дама. Твърде много бе свикнала със свободата на пиратския кораб.

Кети усмихнато благодари на Мейсън и след като той си тръгна, започна да рови в куфара на баща си. Марта бе сложила четири рокли и една нощница, всички необходими долни дрехи, както и игли за коса и други дреболии, без които е невъзможно една лейди да изглежда както трябва. Нещата й заемаха доста място в куфара. На Мейсън това сигурно въобще не му е харесало, мислеше си тя, подсмихвайки се. Той винаги държеше баща й да е облечен по последната мода. След като е позволил да оставят толкова място в куфара за нещата на Кети, значи всички са били наранени от изчезването й много повече, отколкото си представяше.

Сега една от тези рокли ще стане нейна булчинска премяна. Те бяха прекрасни, както и всичките й дрехи. Джон много правилно бе отбелязал това. Но тя винаги си бе представяла, че на сватбата си ще бъде в рокля от бял сатен и с букет оранжеви цветя. За момент съжали за това, но успя да се отърси от спомените си и се спря на една нежна копринена рокля с цвят на праскова, богато украсена с кремави венециански дантели. Марта се бе сетила да сложи и подходящи обувки, огърлици от перли и обеци. Една елегантна прическа — и ще е готова, доволно си помисли тя. После помоли Мейсън да изглади роклята. Когато той си тръгна, изми лицето й ръцете си в съд с топла вода и се сети, че всичките й парфюми изгоряха в къщата на Джон. Марта естествено не бе сложила нито един! Точно това не!

Кети, доколкото можа, се напъха в три поли. Цяло щастие бе, че по природа бе слаба. Някак си не можеше да си представи Мейсън да й помага при завързването.

Когато той се върна с роклята, го накара да изчака, докато я облече. След това отново влезе, за да й направи, прическа. Той боравеше изненадващо умело с четките и иглите и момичето го подкачи на тази тема. Но Мейсън запази достойно мълчание, докато не вдигна косите й в елегантна, класическа прическа. Най-накрая й подаде малко джобно огледало и Кети критично погледна отражението си. Без съмнение изглеждаше хубава както винаги. От тропическото слънце бузите й бяха придобили същия цвят като на роклята. Чудесно подхождащите перли обвиваха на два пъти шията й и падаха тежко в трапчинката между гърдите й. Месеците, прекарани при пиратите, придаваха на чертите на лицето й по-голяма изостреност, която преди това липсваше. Сега изглеждаше като жена, а не като момиче. Щом си помисли, че й предстои да се омъжи за човека, направил я жена, бузите й почервеняха от очакване.

Мейсън отиде при сър Томас да му предаде, че е готова. Кети си наложи да седи спокойно, докато очаква завръщането на баща си. Изведнъж пожела да прекара няколко минути насаме с Джон преди сватбата. Ако наистина не желае… Какво можеше да направи? Вече бе решено. Ако идеята не му хареса, значи не му харесва и толкоз. Тя няма да промени мнението си по този въпрос. Пък и, искрено казано, съвсем не искаше да го променя.

В този момент дойде баща й и я увери, че са привършени всички приготовления. Капитан Уинслоу от кораба „Лейди Честър“ щеше да ръководи церемонията, а Мейсън и сър Томас щяха да бъдат единствените свидетели. Освен капитана никой външен човек нямаше да научи подробности за бързата женитба. Защото, ако излезеше на бял свят, че съпругът на Кети е пират, то тогава завинаги щеше да рухне цялата тежест и представителност на сватбата.

Кети се изненада, когато след кратко почукване вратата се отвори. Това нарушаване на етикета ядоса графа. Кети обаче търсеше с поглед само един човек. Двама моряци, застанали от двете му страни, въведоха затворника. Лицето му бе покрито със следи от барут и пот. Дрехите му бяха мръсни и скъсани, а очите му светеха с див блясък, когато почти с презрение плъзна поглед по елегантната й външност. Момичето нервно облиза устни.

Изражението на лицето му бе грубо и отблъскващо. Когато двамата му пазачи грубо го избутаха напред, тя видя тежките окови по ръцете и краката му.

За втори път през този ден Кети не можеше нито да се движи, нито да говори. Само го гледаше уплашено, когато се препъна във веригата на краката си. С малко усилия успя да се изправи. Стоеше и я гледаше, докато баща й отпрати другите.

— Да, да — каза Джон, докато и Кети, и баща й все още мълчаха. — Защо ли въобще се притеснявах за теб? Би трябвало да зная, че котките никога не падат по гръб.

— Вие…! — сър Томас бързо пристъпи напред и Джон се обърна, за да го види. Оковите му издрънчаха страшно, а зъбите му блеснаха като на диво животно. Кети изтича към баща си и хвана ръката му.

— Не, татко! — настоя тя, а големите й очи упорито гледаха двамата. Почти прошепна следващите думи: — Искам да говоря насаме с него, моля те, татко!

— Невъзможно! — изрева графът и присви очи, пълни с омраза, към едрия, мускулест човек, който се бе гаврил с дъщеря му. Беше разгневен и ако момичето не бе тук, щеше да му достави голямо удоволствие да го прати по дяволите още сега и на място.

— Татко, моля те! — повтори Кети с отчаян поглед.

Сър Томас поомекна, виждайки пребледнялото й лице.

— Скъпа моя, изключено е — търпеливо й каза той. — Веднъж вече те отвлече и сега, изглежда, отново е способен да те хване и така да изтръгне свободата си. Съжалявам, но е невъзможно.

— Баща ти има право, Кети — каза Джон и я погледна с непроницаемо лице. — Ако се приближиш, бих могъл да увия около сладкия ти, тънък врат тези вериги и да го счупя. Аз не бих рискувал.

— Я по-спокойно, вие, там! — невъздържано го наруга сър Томас. — На дъщеря ми дължите това, че все още сте жив! Ако не ми бе разказала за детето, което сте й натресли, аз с най-голямо удоволствие бих наредил да ви обесят. А сега, при това положение, ще направите всичко възможно да спасите доброто й име!

— Татко! — изкрещя Кети отчаяно, като видя как потъмня лицето на Джон. Съвсем различно си го бе представяла! Да можеше да остане насаме с него! Сигурно щеше да успее да го убеди и нямаше да е нужно да го принуждава.

— Значи аз съм й натресъл дете? — повтори Джон с глас, изпълнен с гняв и подигравка. — Ако ви е казала това, значи ви е излъгала.

Лицето на сър Томас почервеня от гняв. Едва се сдържаше да не извади револвера си. Кети обаче здраво го държеше за ръката, независимо от това, че обидните думи, изречени от Джон, я накараха да се изчерви.

— Чувам, че трябва да се оженя за нея — каза капитанът с вулгарност, която направо разкъса сърцето на момичето.

— И защо не? — изкрещя му тя. — Това е твое дете. Знаеш го съвсем точно, а сега носиш и отговорност за него! Можеш поне да се погрижиш да не расте като копеле!

— Ти, гадна малка курво!

Тези думи и суровият му поглед я накараха да пребледнее като мъртвец.

— Ако още веднъж заговорите на дъщеря ми по този начин, ще ви застрелям на място — сър Томас бе възвърнал самообладанието си и гласът му бе леден.

Никой не отговори.

Нито Джон, нито Кети имаха желание да кажат каквото и да било. Гледаха се, преливащи от гняв и болка. Никой от тях не разбираше, че е наранил другия. Графът забеляза това и вътрешно се поотпусна. Беше доволен от хода на разговора. Ако това копеле продължава да се държи така, Кети ще го намрази още преди сватбата.

— А ако откажа? — попита Джон след дълго мълчание.

— Тогава ще ви обесят — рязко му отговори сър Томас.

Момичето хапеше устни. Джон отправи поглед към нея и я попита кратко.

— И ти ли мислиш като него?

Кети го погледна безпомощно.

— Джон, зная, че не искаш да се ожениш за мен, но аз трябва да мисля за бебето. Съжалявам.

— Значи и ти мислиш така — обърна й широкия си гръб и изпсува ужасно.

Кети искаше да отиде при него, да го прегърне, но я спираше както неговото държание, така и присъствието на баща й. След церемонията ще има достатъчно време да му обясни всичко, мислеше си тя.

— Изглежда, нямам избор — каза хладно Джон. Погледът, който хвърли на Кети, я накара отново да се изчерви. — Надявам се, че не очакваш някакво формално предложение за женитба?

Кети започна да се ядосва на гадния му сарказъм. „Наистина е копеле“ — разгневено си мислеше тя. Баща й имаше право. Джон въобще не я обича.

Сега, след като имаха съгласието на пирата, сър Томас, със свойствената си бързина, извърши останалите формалности. След по-малко от 20 минути Кети стоеше до Джон пред капитан Уинслоу, който не криеше учудването си, но като добър джентълмен прочете думите, свързващи ги в свят съюз. Тя бе изненадана от хладното звучене на собствения си глас, когато отговаряше на въпросите, но вътрешно много я болеше. Джон отговаряше също така сдържано. Изведнъж тя изпита омраза към него. Безсрамното му безразличие към нейните нужди и към тези на бебето бяха достойни за презрение!

Когато капитан Уинслоу стигна до момент, в който бе необходим пръстенът, сър Томас бързо свали от ръката си собствения си златен пръстен. В бързината бе забравил да намери хубава халка, но щеше да се погрижи за това, като пристигнат в Англия. Джон безмълвно го взе и го надяна върху пръста на Кети, като съзнателно избягваше да я докосва. Тя едва не се разплака, когато топлата му ръка държеше така презрително нейната. Колкото и пъти да си бе представяла сватбата с Джон, във всеки случай тя въобще не изглеждаше по този начин. Студеното му отблъскване просто я побъркваше.

Неохотно подписа листа, който капитан Уинслоу постави пред нея. Джон също написа името си под нейното с големи черни букви. След това двамата бяха обявени за мъж и жена. Кети вдигна лицето си към своя съпруг в очакване. Той известно време я измерваше с поглед, а на устните му заигра грозна усмивка.

— Надявам се, не очакваш от мен след целия този фарс и да те целуна — каза той.

Преди да си го помисли, Кети вече му бе ударила плесница. Върху тъмната му буза ясно се виждаше следата от малката й ръка. Джон се опита да й отвърне, но това негово движение изправи на крака останалите трима присъстващи, които наблюдаваха цялата сцена с мълчаливо учудване. Сър Томас удари Джон по главата с револвера си, а капитан Уинслоу го хвана не особено нежно за тила. Джон веднага загуби съзнание. Мейсън изтича до вратата и извика двама постови, които го извлякоха. Кети заби зъби в ръката си, за да не изплаче силно. Знаеше, че тя сама провокира насилието над Джон и горчиво съжаляваше. За нищо на света не искаше да го нарани.

— Татко, ще се погрижиш ли да се чувства добре? — попита тихо след известно време.

Баща й я погледна косо и кимна с глава. Последва двамата мъже, които изнесоха Джон. Когато отново се върна, Кети стоеше до прозореца, а по страните й се стичаха сълзи. Сър Томас междувременно изпитваше още по-голяма омраза към пирата.

— Не е ранен, нали, татко?

Сър Томас прекоси стаята и се запъти към нея. Прегърна я през кръста, а Кети се облегна, натъжена, на него.

— Въобще не, мила моя — угрижено й отговори той.

Кети бързо го стрелна с поглед, защото нещо в гласа му я обезпокои.

— Татко…

— Дете мое, надявам се, че това, което ще ти кажа, няма да те заболи много. Ти не обичаш истински този човек, както и той теб и искам да гледаш на това, което се случи, като на помилване.

— Татко!

— Той е избягал, Кети. Изостави теб и детето и потъпка моето обещание да се погрижа за помилването му. Е, мила моя, не бях ли прав?