Карън Робърдс
Пирати на любовта (9)

Девета глава

На Джон му се стори, че ще се пръсне от ярост. „Тази проклета малка курва!“ — си мислеше, беснеейки. Бе започнал да вярва, че тя е различна, сладка и невинна. Дори си мислеше, че междувременно вече означава нещо за нея. „Глупак!“ — проклинаше се сам. Знаеше, че всички жени са еднакви. Като пияна от любов кратуна бе позволил на това хубаво личице да го води за носа. Вбесяваше се, като си помислеше какви спиращи дъха нежности му бе нашепвала тази малка вещица, докато е имала намерение след това тайно да се срещне с друг мъж. „Не така“ — мрачно се закле той. Ще я смачка със собствените си ръце. А що се отнася до Хари… Джон се засмя дивашки. Истинско удоволствие ще бъде за него! Кети уплашено разтърсваше раменете на Хари и най-после успя да постигне някакъв ефект. Той я пусна, погледна пребледнялото й лице и искаше да заговори, но погледът й го накара да се обърне. О, боже! Джон! По-разгневен Хари не го бе виждал преди. Тъмното му лице бе почервеняло, а мускулът под брадичката му подскачаше неконтролируемо. В сивите му очи Хари видя самата смърт. Почувства, че и той пребледнява. Тайно благодареше на бога, че капитанът все още не е възвърнал силите си.

Известно време и тримата стояха като замръзнали фигури от призрачна картина. Първа се опомни Кети. Изтича до Джон и хвана ръката му.

— Наистина не е така, както изглежда — каза му настоятелно. Леденото спокойствие, изписано на лицето му, и ужасяващият поглед й внушаваха повече страх, отколкото всеки изблик на гняв. — Джон, трябва да ми повярваш! Мога да ти обясня, скъпи…

Когато Джон погледна Кети, очите му горяха като въглени от пъкъла. Интимната дума, която току-що изрече с фалшиво нежен глас, го засегна до дъното на душата. Болката бе толкова голяма, че можеше да се побърка.

— Ти, лъжлива, малка курва! — каза й тихо. Ръката, която Кети държеше, я блъсна брутално и тя се олюля, преди да падне върху твърдите дъски на палубата. Извика силно. Хари понечи веднага да й се притече на помощ, но Джон му пресече пътя.

— Не я докосвай, проклето копеле! — процеди през зъби.

Гласът му бе леденостуден, а ръцете вече бяха насочени към гръкляна на Хари. Той отстъпи назад. При други условия не би имал шанс да победи Джон, но при това състояние на капитана… Кой знае? Омразата може да даде и на най-крехките същества невероятни сили. Във всеки случай Джон изглеждаше така, сякаш би го разкъсал на парчета. Но Кети имаше нужда от него! Какво ли ще й причини, след като свърши с него? Не смееше дори да си помисли.

Джон направи следващата крачка. Приближаваше се към Хари бавно и застрашително. Студът в погледа му накара младежът да се отдръпне. Ако някога смъртта е говорила с очите на човек, то точно така изглеждаше Джон сега.

Капитанът измъкна дългия си нож от пояса. Прокара пръстите си почти нежно по фино шлифованото острие. Хари вече бе стигнал перилата и не можеше повече да отстъпва. Отчаяно се огледа за някакво оръжие. Нямаше нищо! Почувства как страхът сковава гърлото му.

Кети ужасена наблюдаваше всичко. Изкрещя от страх и скочи на крака. Затича се към Джон и успя да хване ръката, която държеше ножа. Вкопчи се в нея така здраво, че той не можа да я отблъсне.

— Джон, не бива! — извика не на себе си тя. — Хари нищо не е направил! Не можеш да го убиеш! Аз бях! Казвам ти, аз бях!

Тази лъжа бе всичко, което й хрумна, за да спаси живота на младежа. Не може да се убива човек заради една целувка! На капитана просто му трябваше време, за да надмогне дивия си гняв. По-късно щеше да се съгласи с нея, знаеше си. Но междувременно бе необходимо да му се попречи да направи нещо, за което да съжалява после през целия си живот.

С думите си тя действително успя да привлече вниманието на Джон върху себе си. Той я погледна съвсем изненадан и веднага след това — разгневен. Тези меки, треперещи устни само допреди по-малко от час го подлудяваха. И сега го подлудяваха, но по съвсем различен начин! Очите му святкаха. Хвана косите й и когато дръпна рязко главата й назад, на Кети й секна дъхът. За момент си помисли, че вратът й ще се счупи. Джон я държеше брутално, здраво и ръката му съвсем преднамерено й причиняваше болка. Задърпа златистите й къдрици, докато я принуди да облегне глава на рамото му и да го погледне в лицето. Кети не се и опитваше да се съпротивлява. Въпреки гнева му тя не вярваше, че наистина ще я нарани. Но ако сега му се възпротивеше, със сигурност щеше да го предизвика. Стиснатите устни притиснаха нейните, разтвориха ги така, че да я заболи. Тази целувка целеше да я омърси и унижи. Искаше да й напомни, че цялата принадлежи само на него и на никой друг. Кети трепереше в ръцете му, но вместо да се брани, му отвърна с цялата си страст. Когато я пусна, малко от гнева в погледа му беше преминал.

— Тя е моя! — излая на Хари, който неподвижно наблюдаваше сцената.

Това стана толкова внезапно, че Кети, уплашена, понечи да се измъкне от ръцете му. Но той я обърна с гръб към него така, че да се облегне на гърдите му и я принуди да гледа Хари. Ръката с ножа лежеше на кръста й, а острието блестеше. Хари пребледня, когато чу заканата му:

— Тя е моя! — бясно повтори капитанът. — Ако още веднъж посмееш да я докоснеш, ще я убия на място. Разбра ли?

Хари се бе втренчил в Джон. Мълчаливо му кимна. Чувстваше се като подсъдим, който току-що е бил помилван. Очите на Джон все още бяха пълни с гняв, когато се обърна отново към треперещото момиче, чието нежно тяло стискаше брутално. Грубо я отблъсна от себе си и тя за втори път падна върху палубата.

— Прибирай се в каютата, гадино!

Кети не направи дори опит да му се подчини. Той вдигна ръка, сякаш за да я удари. Очите на девойката замятаха мълнии, но преди да отвори уста, Хари взе думата.

— Тя излъга — каза той, защото нещо го принуждаваше да каже истината. — Тя не е направила нищо. Аз я целунах и не исках да я пусна въпреки съпротивата й. Тя е невинна и ти щеше да го знаеш, ако не бе такъв проклет глупак! Тя е твърде добра за теб! Държиш се с нея като с някаква курва, а тя все още те нарича „скъпи“.

Джон бе приковал погледа си в Хари, а момичето ги наблюдаваше с треперещи устни. Последното насилие я бе изплашило и заедно с това — ядосало. Никога не бе допускала, че може да бъде толкова брутален с нея, но сега, след като…

Притисна устата си с ръка и се обърна. Направи последно усилие да се прибере с достойнство в каютата. С гърба си обаче усещаше погледа му, който сякаш я пронизваше.

Докато Джон гледаше към Кети, Хари използва момента да избяга. Когато капитанът се обърна, видя, че е останал сам. Стоеше и наблюдаваше ставащото все по-мрачно море. След известно време закуцука след девойката.

— Вярно ли е? — попита тежко, като се облегна на затворената врата на каютата.

Кети стоеше в отсрещния ъгъл с широко отворени очи, които изглеждаха огромни върху бялото й лице. Бе обвила ръце около тялото си, за да не трепери. Ако можеше, щеше да го унищожи с поглед.

— Вярно ли е? — попита отново с глас, в който се чувстваше обида. — Принуди ли те?

— Мисли каквото си искаш — студено му отвърна Кети. — За мен няма значение.

Сивите очи на Джон, които сега приличаха по-скоро на парчета стъкло, сякаш пронизваха треперещото й тяло. Кети беше не по-малко разгневена. След като той, след цялата робска всеотдайност, която проявяваше към него, я счита за курва, не заслужава никакво обяснение!

— Попитах те нещо — гласът му бе така сърдит, сякаш всеки момент щеше да избухне. — Заповядвам ти да отговориш!

— Не се страхувам от теб — презрително изфуча тя.

— А трябва — изрева капитанът и тръгна към нея.

Кети смело остана на мястото си и когато я приближи, брадичката й не трепереше, а очите й блестяха. Не можа обаче да овладее инстинктивното трепване, когато протегна големите си ръце към нея, но не издаде нито звук. Хвана я за врата и я стисна така здраво, че доста осезателно почувства силата му. С палците си повдигна брадичката й нагоре така, че лицето й да застане пред неговото.

— За по-малко от секунда бих могъл да ти счупя врата — каза той, а ръцете му я стиснаха още по-здраво.

— Защо тогава не го направиш? — Кети бе безкомпромисна. Гневът й бе по-голям от страха.

— Ще го направя — обеща й Джон мрачно, — ако не отговориш на въпросите ми. Истината ли каза Хари? Против волята ти ли те е целунал?

— Отново ревнуваш, нали? — каза нарочно Кети, за да го нарани. — Ти си луд от ревност. Е, както вече ти казах, ти нямаш права над мен. Мога да правя това, което ми харесва!

Очите му потъмняха от гняв.

— Кети! — каза й много нежно. — Сега не е най-подходящият момент, за да ти напомням, че трябва да бъдеш по-внимателна с избора на думите си. Искам отговор. Той ли те принуди?

— И какво, ако кажа, че ме е принудил? — подхвърли му тя. — Тогава ще ми повярваш ли? Та ти си способен да си помислиш най-лошото за мен! — направи знак с глава по посока на палубата над тях.

— Ще ти повярвам — прошепна Джон след дълга пауза. — Бог знае защо, но ще ти повярвам.

— Е, добре. Той ме принуди. Сега доволен ли си? — гласът й се разпадна на парчета като стъкло.

Капитанът сведе поглед към малкото бунтарско лице и сякаш физически почувства невероятно нежната кожа на шията, която държеше. Толкова лесно можеше да я убие… Ръцете му отпуснаха хватката си и той видя как кръвта нахлу във вените на пребледнялото й лице. Едва тогава я пусна. Тя каза, че Хари я е принудил…

— Това ли е истината?

Момичето ядосано го стрелна с поглед.

— Казах ти. Струва ми се, чух, че ще ми повярваш.

— Е, добре, добре. Вярвам ти — Джон почувства как го отпуска смъртоносната болка в корема.

Той се обърна и Кети гледа подире му, докато, изтощен, се отпусна в леглото. Патерицата все още лежеше до вратата на каютата, там, където я бе хвърлил преди. Сега се облегна на стената, за да я вдигне. После, с гръб към нея, седна на матрака с крак, изпънат пред себе си. Разсеяно започна да масажира раненото бедро. Лека-полека девойката се поуспокои. Все още се стремеше към обичта му, а ревността бе сигурен признак, че не е далеч от целта. Или пък не? Може би просто е безкрайно алчен.

— Много ли те боли кракът? — попита го почти против волята си.

Широките рамене трепнаха.

— Ще го преживея — промърмори той и погледна през рамо. — Докосвал ли те е преди?

Обичащият противоречия дух на Кети се разбунтува отново.

— Ако искаш да знаеш дали съм спала с него, то питай направо.

— И спала ли си? — обърна се към нея, а в погледа му се четеше омраза.

На Кети изведнъж й се стори, че открива в очите му следи от болка, която нямаше нищо общо с крака му. Болеше го! Стана й ясно веднага! Бруталността му бе плод на ужасни страдания. Щом проумя това и си спомни разказа му за мащехата, яростта й премина. Полите й изшумоляха, когато прекоси стаята и клекна до него. Взе дългите му, тъмни ръце в своите.

— Джон, никога не съм имала друг мъж — очите й гледаха въпросително скептичното му лице. — А както може би си спомняш, аз не ти се отдадох доброволно. Трябваше да ме принудиш.

Явно го болеше твърде много, за да спори по този въпрос. Само леко й кимна.

— Как може да допуснеш, че ще се отдам по-лесно на някой друг? — попита го сериозно. — Аз не съм курва, която ляга веднага с всеки мъж, който я пожелае. Възпитавана съм да уважавам и спазвам определени морални принципи. Ти отне девствеността ми, но това не промени възгледите ми.

Гледаше го право в очите и Джон се почувства по-добре. Това, което казваше, бе истина. Бе родена и възпитана като лейди и бе девствена, когато той я взе. Не бе възможно да се промени толкова бързо. Ръцете му хванаха по-здраво нейните, а на лицето му заигра лека усмивка на разкаяние. Кети топло му отвърна. Въпреки грешката му, или по-скоро заради нея, любовта й към него ще остане непроменена.

— Изглежда, пак трябва да ти се извинявам — Джон въздъхна и целуна ръцете й. — Не трябваше да ме лъжеш. Нараних ли те, любов моя?

— Не. Не много, но ме изплаши до смърт.

— Не вярвам — прошепна той. — Ти бе като тигър и въобще не се страхуваше.

— Наистина не вярвах, че ще ми причиниш болка — Кети сведе поглед. — Права ли съм?

— Никога няма да знаеш точно, нали? Сега обаче стига глупости. Искам си вечерята!

— Слушам, сър, капитане, сър — подразни го тя и отиде да потърси Питързхем.

По време на яденето не размениха и дума за този случай. Питързхем прибра чиниите и когато останаха сами и Джон искаше да я уговори да поиграят шах, Кети се засмя и каза, че има само една причина, поради която той играе с удоволствие с нея, а именно, че е лош играч. В момента, в който ръката й висеше нерешително във въздуха над две различни фигури, той отново се върна на старата тема.

— Хари досаждал ли ти е преди? — попита я уж между другото, а вниманието му бе насочено към шахматната дъска.

— Никога преди не ме е целувал, ако това имаш предвид — отговори Кети и премести наслуки едната фигура.

— А по друг начин не ти ли се е натрапвал? — упорстваше Джон и очите му я гледаха изпитателно.

Кети прехапа устни. Не искаше да създава ядове между двамата мъже, но й бе ясно, че е настъпил часът на истината.

— Мисля, че ме обича — Кети затаи дъх и се приготви за ново избухване.

— А ти, ти мислиш ли, че го обичаш? — въпросът прозвуча почти безучастно, но Кети знаеше много добре, че не е така.

— А ти как мислиш? — отвърна му нежно, докато вътрешно триумфираше.

Скоро ще я обикне и ще го признае, но дотогава тя грижливо ще прикрива триумфа си. В никакъв случай не биваше да си втълпява, че тя се опитва да го манипулира. И без това нямаше доверие на жените. Ако сметне, че тя се мъчи да го хване, ще избяга вероятно точно в противоположната посока.

Неспокойният поглед на Джон отново се насочи към играта.

— Ще внимавам занапред да не те притеснява — бе всичко, което каза, но Кети разбра цялото значение на това обещание.

Джон удържа на думата си. Той бе като голяма, куцаща сянка до нея, докато „Маргарита“ влезе в залива на Лас Палмас. На Хари бе дадена работа в срещуположния край на кораба, на предната палуба. От тази нощ Джон отново пое командването, макар Кети решително да протестираше. Когато бурята намаля, той бе почти здрав. Все още куцаше леко, но се оправяше вече и без патерица.

Времето се изясни и Кети можеше да се качва на палубата. Гледаше да е само на кърмата пред погледа на Джон. А ако поради някаква причина капитанът трябваше да иде другаде, оставяше Питързхем като неин телохранител. Тези мерки за сигурност развеселяваха и същевременно вълнуваха Кети. Изглежда, шефът много се грижеше за своето притежание.

На първи август „Маргарита“ най-после стигна родното си пристанище. Корабът и морето вече така бяха омръзнали на Кети, че тя би предпочела самия пъкъл, само и само да не се клатушка. Лас Палмас бе прекрасен. Остана възхитена от малкия остров, лежащ като крал в синия Атлантик. Името идваше от растящите навсякъде кокосови палми, които се огъваха от вятъра, шумолейки тихо. Искрящият от белота пясък контрастираше с дългата редица дървета на брега, а екзотичните птици се открояваха като пъстри петна в гъстия листак. Във въздуха се носеше сладкият мирис на тропични цветя.

Къщата на Джон бе върху една скала, от която се откриваше чудесна гледка към плажа, отдалечен от малкия град на около половин километър. На Кети веднага й хареса. Това бе дълга, ниска сграда от лакирани тухли, които улавяха слънчевите лъчи и ги отразяваха като хиляди малки диаманти. Вътре стаите бяха големи и просторни, боядисани в бяло, за да задържат хладината, и почти немебелирани. През големите прозорци от едната страна се виждаше морето, а от другата — една пъстроцветна градина. Във вътрешността на къщата човек все още се чувстваше сред природата. Двама местни слуги, икономката и нейният мъж Кимбо, бяха единствените обитатели. Те проявяваха почти комично уважение пред новата си господарка и на лош английски увериха Кети и Джон, че ще се грижат добре за тях. Джон бе безгрижен и открит, докато я развеждаше из къщата и градината, но Кети забеляза, че се страхува, че може да не й хареса. Ето защо тя му се усмихна и го увери, че всичко просто е чудесно. Джон с облекчение се засмя, вдигна я на ръце и я целуна по сладката уста. Всеотдайната му нежност я накара да се почувства по-скоро като годеница, отколкото като любовница и тя се наслади на това усещане.

На острова живееха около двеста европейци и момичето се шокира от факта, че всички печелят пари по един и същи начин: с пиратство. Малко от мъжете имаха жени европейки или разполагаха с проститутки, дошли от стария континент. Останалите се задоволяваха с временни авантюри с местните момичета. Кети наблюдаваше Джон и се питаше дали и той е имал същия начин на живот, но не каза нищо. Задоволи се с думите на Питързхем, който й съобщи, че тя е единствената жена, която капитанът е водил в къщата си. Все пак това бе мъж на тридесет и четири години и в разцвета на силите си. Не можеше да очаква да е живял като монах. И така решително прогони от себе си всякаква ревност.

Кети се смая, когато Джон й показа един побелял човек, приличащ на дядо, и го нарече Червения Джек. Носеше това име, защото ръцете му лепнеха от кръвта на толкова много жертви. Когато тя се втренчи в него с широко отворени очи, Джон се разсмя.

— Трябва да го видиш как плава в открито море!

Момичето му повярва особено след като видя промяната, станала със самия него на Лас Палмас. Далече от „Маргарита“, суровата му авторитарна природа напълно се стопи и той изглеждаше с години по-млад. Смееше се много и правеше всичко, за да я развлича и да й се хареса. Тя обикна новото в него, но започна да се плаши да не би очите й да издадат тайната й. Страхуваше се да не се унижи, защото бе твърдо решена да не говори за любовта си, преди да е сигурна, че той ще може да й отвърне със същото. Увлечението по нея накара Джон да разцъфти и Питързхем й каза на четири очи, че капитанът сякаш е нов човек.

Девственият плаж и блестящото море приканваха към откровения. Кети и Джон прекараха първия си месец на Лас Палмас, лежейки на пясъка или в лодката — русалка в залива. Той носеше само чифт къси панталони за плуване, които подчертаваха едрото тяло и дългите му, силни крака. Големият белег на бедрото бе искрящо червен, а и следите от другите му ранявания се открояваха като медали на честта. Кети покриваше с целувки тези спомени на болката дотогава, докато Джон започваше да се задъхва и остатъка от деня прекарваха в голямото си, широко легло.

За свое голямо удоволствие тя откри, че е по-добрият плувец. Джон, който бе живял все край вода, плуваше в груб стил, с който стигаше до желаната цел. Обаче уроците, които Кети бе вземала, й придаваха елегантна техника, за която той не предполагаше. В началото, вместо да се гордее с това нейно умение, той по-скоро се ядосваше.

Един горещ следобед, приблизително месец след пристигането им в Лас Палмас, двамата лежаха както обикновено на плажа. Джон бе подпрял глава и изследваше лицето на спящата до него жена. Кети лежеше плътно до него с изпънати крака и затворени очи. Гърдите й свиреха и издаваха слаб хъркащ звук. Джон се усмихваше, докато с възхищение наблюдаваше дългите й, тъмни мигли. Предната нощ се бяха любили дълго и страстно до пукването на зората. Бе й дошло твърде много и сега спеше, заровена в пясъка.

Нежната й, бяла кожа бе със златист загар, а тропическото слънце бе направило разрошените й коси още по-блестящи и лъчисти. Фигурата й прозираше през тънката, дълга до коленете, муселинена рокля, с която плуваше. През месеците, откакто я познаваше, бе станала по-женствена и някак си по-майчинска. Хубавите й гърди и еластични бедра се бяха закръглили. Сега изглеждаше повече жена, отколкото момиче. Вече чувстваше учестеното биене на сърцето си, докато я гледаше. Бе изключителна и дори понякога се съмняваше дали е истинска.

Беше убеден, че топлината и нежността на момичето са по-важни от външната й красота. Тези й качества му действаха като балсам, който успокояваше бурната му натура. Тя е една на милион, разсъждаваше той, жена, която трябва да закриля на всяка цена. Тя бе негова и той възнамеряваше да я запази.

Побесня, когато в мислите му отново изплува картината на палубата на „Маргарита“: Хари, с тъмните си очи, държейки Кети за ръце. О, боже, щеше да го убие! Макар подигравката на Кети да го бе подлудила, тя бе съвсем точна. Той ревнуваше, просто и ясно ревнуваше. Дори само мисълта за тази сцена бе достатъчна да го накара да се изчерви.

Джон не можеше да си спомни да е ревнувал някога жена, с която е спал. Имаше само едно обяснение. Ревността настъпваше бавно, но упорито заедно с любовта. Играеше си с мисълта, че може би наистина е влюбен в тази малка, златокоса вещица, но веднага я отхвърляше, защото му се струваше смешна. Беше имунизиран срещу тези глупости. Горчивият опит го бе научил на това. Макар че без съмнение тя бе по-красива и по-нежна от повечето жени, нямаше причина да захвърля придобитите с толкова болка мъдрости на живота. Или пък имаше?

Оглеждаше тази мисъл от всички страни. Възможно ли бе това демонстриращо сила и притежание поведение, с което се отнасяше към нея, да се корени в едно по-нежно чувство? Джон бързо отхвърли тази идея, но все пак отново се върна към нея. Ако трябваше да бъде откровен пред себе си, щеше да признае, че е влюбен до уши в едно седемнадесетгодишно момиче. И най-леката нейна усмивка караше сърцето му да пърха като птица.

Той се обърна и легна по гръб. Гледаше, без да вижда, чистото небе и се мъчеше да се ориентира в новата, неочаквано деликатна ситуация и да огледа нещата отвсякъде. Бе загубен от мига, в който видя тази малка красавица. Тя приличаше на дива котка с буйните си, златисти коси и със святкащите очи. Желаеше я повече от всичко и си вземаше каквото и когато си пожелаеше. И това би трябвало да му е достатъчно. Но желанието му се задълбочи и примеси с възхищение след храброто й предизвикателство. Тя не бе страхливка, която може да бъде сплашена с няколко удара от всяващ ужас мъж. Вместо това Джон намери жена, огнена и страстна, жена, която бързо се научи как да го побеждава — целувка след целувка и удар след удар.

Мислите му продължиха нататък. О, боже, онази нощ в Кадис го бе накарала да изпита ужасен страх, щом установи, че е избягала в града. Щеше да полудее, защото знаеше какви опасности я дебнеха в този развратен и престъпен град!

И когато влезе в „Ред дог“ и я откри там с очи, широко отворени от ужас и срам, а голите й гърди — на показ пред погледите на всички, гневът избухна в него като бомба. Искаше му се веднага да убие мъжете там, но се въздържа, докато тя отиде на сигурно място. Бе се заклел да убие негодника, позволил си да я докосне — и удържа на думата си.

И сигурно тогава още, разбира се, без да го осъзнава, я е обичал, мислеше си той. Но въпросът бе дали и тя го обича. Харесваше го, знаеше. А понякога, когато я любеше, дотогава, докато тя се понесеше върху вълните на оргазъма, не само го харесваше. Той обаче бе задоволявал много жени и знаеше колко малко значеше страстното им възхищение. Гордостта му го възпираше да признае любовта си открито, преди да е сигурен в нейната. Ако не го обичаше, веднага щом й признаеше чувствата си, тя ще придобие власт над него. Много по-добре би било да я накара да го обикне, реши той. Имаше пълна увереност в способността си да го постигне. А може би дори ще се ожени за нея…

При тази мисъл новата увереност на Джон се срина. Самият той казваше винаги, че женитбата е за наивници и за мъже под чехъл. Не съществуваше нито една жена на света, заради която си заслужава да се откажеш от свободата си! Но как иначе би могъл да задържи Кети при себе си? Разрешението на този проблем, като просто си живее с нея, без да става за смях, му хареса много. Една сватба не е нищо друго, освен традиция, която прави хората за смях. Но при мисълта за Кети стисна устни. Какво друго бе женитбата, освен обещание да обичаш, да закриляш и да бъдеш верен? Реши, че ако тя желае, ще се ожени за нея. Така поне ще бъде сигурен, че никога не ще го напусне.

Джон леко се засмя, щом си представи Кети като своя жена. Колкото и доволна да изглеждаше в Лас Палмас, тя бе свикнала да води съвсем различен начин на живот. Носеше титлата „лейди“, бе дъщеря на граф и бе предопределена да се движи в най-висшите кръгове на обществото. Можеше да си позволи всевъзможни подаръци и всякакъв лукс. Ако съдбата не я бе пратила в ръцете му, тя щеше да се омъжи за този, когото желаеше. С красотата и общественото си положение бе възможно да спечели сърцето дори на крал.

„Но сега тя принадлежи на мен, — помисли си Джон, — а каквото ми принадлежи, аз го задържам при себе си.“ Бе достатъчно богат, за да й предложи разточителен стил на живот и дори да сложи край на пиратството, ако това ще е в състояние да я направи по-щастлива. Пътят към Англия бе затворен за него. Твърде много английски кораби бе нападнал, но би могъл да отиде с нея в Южна Каролина. Въпреки всичко, случило се там, тя все пак си оставаше негова родина. Не бе това, на което бе свикнала Кети, но Джон си мислеше, че ще я задоволи. Ако го обича…

Тази вечер той бе много мълчалив и Кети забеляза, че от време на време очите му я следяха изпитателно. Да не би да й е ядосан за нещо? Погледът му бе умислен, а поведението — разсеяно. Изпи няколко чаши вино, но не вкуси почти нищо. Кети се питаше дали не е натъжен или загрижен за нещо. Или пък го болеше кракът, а не искаше да го показва?

Най-накрая тя не можа да се сдържи и попита угрижено:

— Джон, добре ли се чувстваш?

Погледна я с невиждащ поглед.

— Да, естествено. Защо питаш?

— Кракът ли те боли? — настоя тя, защото пълната му отнесеност я обърка още повече. Преди малко бе следил с интерес всяка нейна дума. Какво ли се бе случило? Нима бе започнала вече да му омръзва?

— Кракът ми е добре. Защо изведнъж се загрижи за здравето ми? — все още изглеждаше отдалечен на светлинни години от нея.

— Какво става с теб? — не издържа тя. Трябваше да знае, дори отговорът да е неприятен.

— Всичко е наред. Какво трябва да се е случило? — попита вяло той.

— Толкова си мълчалив. Да не би да съм те ядосала с нещо? — Кети не искаше така ясно да покаже, че е засегната, но не успя да го прикрие. Може би се опитва по заобиколен начин да й каже, че не я желае повече. Тази мисъл бе непоносима. Джон се засмя и сивите му очи изведнъж отново станаха топли.

— Само размишлявам, скъпа.

— За какво? — полюбопитства тя.

— Един ден ще узнаеш.

Стори й се твърде неестествен и тайнствен. Капитанът се усмихна на яда й, стана и се отдалечи от масата.

— Юта, готови сме — извика на икономката и се запъти към стола на Кети. Покани я с галантен жест да стане. Тя погледна недоверчиво първо него, а после и наполовина изпитата чаша вино на масата. Пиян ли бе? Естествено не изглеждаше пиян, но може би успяваше добре да го прикрива.

Усмихна се на Юта, която дойде да вдигне масата, и последва поканата на Джон. Заведе я в големия салон. Високите френски прозорци бяха широко отворени и фините мрежи против комари трептяха леко на слабия вятър. Единствената светлина идваше от две свещи и красив канделабър.

— Да се поразходим ли? — попита Джон.

Все още объркана, Кети го последва в пищната градина. Луната, голяма и бледа, бе високо над палмите, а градината гъмжеше от хвърчащи насекоми. Бляскавите хибискуси разпръскваха сладникав аромат.

— Хубаво е тук — каза момичето повече на себе си, отколкото на Джон. Той я прегърна през талията, докато бавно се отдалечаваха от къщата.

— Да, много е хубаво — съгласи се той, но всъщност виждаше само нея.

— Много си галантен тази вечер, капитане — мило го закачи тя. — Да не би да се опитваш да ме подготвиш за някоя лоша новина?

— Действително трябва да ти съобщя нещо. Дали е добро или лошо, ще трябва да решиш сама.

Кети го стрелна с поглед. Сигурно за това е мислил цялата вечер.

— Е, кажи — подкани го тя нетърпеливо.

— Трябва да замина за няколко дни.

— Да заминеш? Къде?

— Тук има още един остров — Тенерифе. Там живее един човек, който иска да купи товара на „Маргарита“. Имах намерение да го продам в Кадис, но не успях.

Кети продължаваше да върви бавно. Нима възнамеряваше да не я взема със себе си?

— Може ли и аз да дойда? — попита тихо тя, без да го поглежда.

Джон поклати глава.

— Този път не. Тенерифе е ужасен остров, а аз през цялото време ще бъда твърде зает. Няма да имам възможност да се грижа за теб както трябва. По-добре да те оставя тук. Поне ще зная, че си в безопасност.

Беше застанал зад нея и я притисна нежно към себе си. Кети гледаше, без да вижда, осветения от луната Атлантик.

— Ще ти липсвам ли? — попита Джон с дрезгав глас, докато целуваше шията й.

— Та ти много добре го знаеш — прошепна Кети и се обърна към него. Обви с ръце шията му, а той гледаше като омагьосан малкото й лице.

Целунаха се, а после телата им се сляха сами, без каквито и да е задръжки. Водеше ги само желанието им, което бе толкова голямо, че възпламени и двамата без остатък.